Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Янина

С партньор или без партньор по пътя на развитие?

Recommended Posts

За който чете английски, романът може да бъде намерен в електронен вариант ТУК.

Може би е интересно да се отбележи (за тези които не знаят и се интересуват), че романът е преведен от Георги Радев в началото на миналия век.

А кой е Георги Радев? :harhar:

Иво.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето и няколко есета за автора както и за самият роман "Занони" отново на английски:

http://www.expreso.co.cr/centaurs/posts/bi...bio/zanoni.html

http://www.mith.demon.co.uk/Bulwer.htm

http://freemasonry.bcy.ca/biography/esoter...ton/occult.html

Иво.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

B)

Вярно е, че може да се тълкува по различен начин.

Затова Учителят е давал свобода.

За да познаем себе си, трябва да изследваме съзнанието си.За това е необходимо да имаме взаимоотношения с други хора, а не да бъдем отшелници.

За да изучим любовта, която е връзката ни с Бога (или с нашата истинска същност) - трябва да я познаем с партньор.

А някои са по-постоянни от други...

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да вярно е . :hmmmmm:

Само , че пропускаш доста " материал " Ваня докато стигнеш до този извод .

Не винаги е за пропоръчване да " легализираш " постоянството си . По- някога е по - добре да работиш тихо и упорито без да биеш тъпани и надуваш фанфари . Особенно пък в спецификата на форума .

Проживяванията на прага на смърта са доста опасно нещо . Те не са за тези които желаят артистични изяви по подиумете на театрите . Придобитите познания могат така да разбъркат живота на тези около нас , че после да си скубем косите .

За да чуеш гласа на собствинното си съзнание първо се налага да го изолираш ( съзнанието си ) и да го " слушаш " като .... " духовен монах " , ако някой не му се отдава да го направи със силата на волята си - има манастири за тренировки .

Ако пък някой го е чул - гласа на съзнанието си , то тогава трябва да го слуша и изпълнява независимо от желанието на околните . Те тук е големия проблем !!! Не можеш да обясниш по никакъв начин на околните защо така постъпваш , а не иначе . От значение е само стремежа да няма вреда за близките ти .

Според мене не е достатъчно само веднъж да " погледнеш " отвъд смърта , за да можеш да донесеш спомена тук . Това зависи от от много фактори , водещият от всички е духовната еволюция на отделния индивид . С други думи - духовните класове на индивида .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hypocrite:

според мен всеки ще си го завърти така както му отърва - въпрос на потребност. А това че нямало "трябва" и всичко опирало до свободата са само извинения пред свръхморализираната ни съвест. Невъзможността да погледнеш нещата ог всички ъгли те прави тесногръд и със визия за света колкото едно дете...Във различните моменти човек има нужда от някой до себе а в други няма....проблема според мен е какво да правим с партньора когато нямаме нужда от него :hypocrite: или по точно какво искаме ние от него....става сложно защото точна рецепта за хората няма ;

толкова много различни хора и само идно ришение - а които го има и го е приложил на пранктика, видял е че работи и за други нека го каже :harhar:

защото някой ще ми напише една далга проповед как, че що трябва да се прави..... :harhar: а колко хора могат да спазват нещо в продължение на 1 месец а ? малко са....Аз съм бил с и без партньор :)) сега съм със и не ми пречи а когато "нямам нужда " и искам за съм сам...получавам разбиране и търпение

А за любовта...каква обич като човек е изтъкан от толкова съзнателни и бизсъзнателни противоречия, мрази себе си, не се харесва - започва да компенсира - включва защитни механизими и започва да играе роли на някой....как да обичаш някои като не обичаш себи си :thumbsup1: успех на всички

Много съм съгласен с Георги. Може би можем да продължим разговора в посока защо въобще имаме нужда от партньор. Дали това е просто химия или дълбоко желание за любов и сливане, емоциоанално/интелектуално/физическо допълване?

Вие как мислите?

Иво.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

химията и жлезите са свързани с определени сили,

не е въпроса просто да си позволим или подтиснем,

според мен е въпрос на съзнанието, а и съвместно съжителство не винаги означава редовен секс, (въпреки че може да означава и това :yinyang: )

:feel happy:

а вътрешна непълнота, може ли да я запълни нещо външно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

добре казано...

Иво.

поне някои неща може да се опитаме да правим

"Като изучавате местата на човешките чувства и способности в мозъка, ще видите, че в задната част на мозъка се намират няколко чувства: чувството на приятелство, на общителност, на любов към семейството, към децата и любов към жената и към  мъжа, така наречената "любов на младите". Любовта на ладите е особена, тя се намира в малкия мозък на човека. Опасността от тази любов се заключава в това, че като нахлува повече кръв към този център, тя пречи на кръвообращението да става правилно. Като не дишат правилно, те постоянно се карат. За да избегнат споровете и недоразуменията помежду си, младите трябва да дишат дълбоко. "
"Закони на дишането", "Божествен и човешки свят",

4 септември 1940 г. У.

"Следователно, за да се съдаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество,

а после и двамата заедно да отправят енергиите си  към трети висок, възвишен център - С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек може да се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център -С,  общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е състояние да регулира енергиите на съществата А и Д. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един  в друг, те ще се сблъскат, ще експлоадират, ще се изгубят в пространството."

стр. 226, МОК "Добри навици", том 2, год. 2, изд. 1994

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет на всички участници!  :P

Въпроса не е кой от двата пътя е по-труден, а кой е по-правилен. И как можем да разберем кой от тях е нашия?

Ще се радвам да споделите с мен този съкровен опит.

Янина.

"Ако достигнете вътрешния източник, вече не можете да го изгубите, тъй като вашето вътрешно съкровище е безкрайно. Ако търсите източника отвън, винаги съществува шанс да го загубите.

Не се превръщайте в постоянен просяк. Това, което получавате от другиго, трябва да ви подтикне към собствени търсения. А това става възможно само тогава, когато не се отъждествявате, не се обвързвате с отношения. Получавайте, благодарете и вървете нататък."

ТОВА Е ЦИТАТ НО МИСЛЯ ОТГОВАРЯ НА ВЪПРОСА А И НА МОЕТО ВИЖДАНЕ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей

Мислих много и прочетох всички мнения до тук. Всеки си е прав за себе си. Тя истината в живота е една, но всеки си избра съм пътечката до нея.

Питаш дали е хубаво да има партньор по пътя ти на развитие.

Хубаво е да имаш човек до теб който те разбира.

Развитието може да е духовно, професионално ...

Ако любимият до теб те подкрепя, не поставя на съмнение теб и интереситете ти е прекрасно.

Има случай в които мъжете се чувстват засегнати. Мъж- това е сила, ловец който търси препитание на семейството.. Заложено е в него да брани тези които обича. Но в днешният ден, не рядко са случаите когато жената е с по-голяма заплата например или е по-напред в служебната йерархия. Тогава Духовната Любов, Великата Близост може да се стопи. Попадайки във водовъртежа на съмнения и егоизъм- това се отнася и до двата пола- се губи връзката с партньора.

Как да се избере точният човек? Ех, колко хубаво би било да вкараме в една програма всички критерии на великите човеци на Земята. И когато минава някой край нас , със скенеров поглед веднага да се пресметне и провери, дали този индивид е подходящ за нас.

Ето една малка шега от моя страна. позволих си я, макар и аз самата да нямам точно обяснение на нещата. Много хора ме питат това ли най-добрият човек за мен. А ще ме обича ли така както аз го обичам. С Астрологични похвати може да се предвиди до известна степен това, но Звездите показват вратата, а всеки сам решава дали ще влезе.

:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Преди всичко въпроса е много комплексен и сложен, следователно и много индивидуален. За някои е по-добре да се женят, за някои - не.

Това зависи от нуждите, настройката, кармата, задачите.

Астрологичната карта може да даде много информация, но е възможно и да ни заблуди.

Но истински Брак е немислим без човек да е във вътрешна връзка с Вечния Извор. Женитбата в мистичен смисъл е дълбока и съкровена тайна.

В днешнo време рядко е такава, но от кой зависи да я променим?

Също е време да разберем, че живот без партньор не е половин живот, но ако имаме много силно желание за връзка, неопределено усещане за някой/някоя...трябва да се замислим.

Така е, няма универсална програма за избор, нещата са сложни и ...болезнени понякога ...или често.

Но има Един, който всякога идва на помощ - когато едно горещо и чисто сърце го призове.

Нека всички реализираме това, което душите ни търсят:).

Поздрави,

Ради

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Четох наскоро нещо за женитбата, което ме впечетли и бих искал да го споделя в светлината на тази тема.

Три вида женитба/взаимоотношния:

- търговско сдружение

- слуга и господар

- отношение между души; хора със стремеж;

При първият вид женитба/взаимоотношение има използване на партньорите един друг. При втория - борба за власт и управление. И само при третия - отношение между хора, които живеят в Любов и Разбирателство - може да се реализира истинското партньорство.

За справка, вижте например този текст ТУК

Какво мислите?

Поздрави,

Иво

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Правилният път е този който не ни отделя от Потока. Ако првим нещо и то не ни удовлетворява, или уж случайни препятствия ни пречат

значи се отдалечаваме от Потока на нашата съдба. Душите ни трябва да изживеят себе си. Събитията и хората около нас са средството

за самоопознаване . Така че всеки сам трябва да намери Своя отговор ... И той ще е със сигурност верния !  Поне аз така мисля...

                                        Бен :)

Бен , това може би е най- правилният и най- общовалидният отговор, което важи и за други въпроси , които си поставяме.

Всеки сам трябва да намери своето решение .

а относно нуждата , всеки да намери другия до себе си , мисля ,че :

мъжът и жената , сливайки енергиите си, образуват цялостното и хармонично човешко същество , което получава в многократно повече възможност да се усъвършенствува и ако има Любов , да създаде най-доброто като продължение на рода

и тук говоря за енергия изобщо , във всичките и форми : духовна , сексуална , емоционална ...

това е мое разбиране , без да съм чела по въпроса , така както съм го почувствала и както го разбирам

в случаите , когато мъжът или жената остават сами , това е урок , който трябва да се научи /кармична обвързаност/

ако пък духът е стигнал много високо в своето развитие , той не би имал мъжки или женски характеристики и тогава ще говорим за хармонично слети енергии на човешкия индивид т.е. няма да го има търсенето на другия :)

може и да не се изразявам точно, :)за пръв път сега ми се налага да формулирам това , което чувствам и разбирам :)

но на този етап от развитието си :))) мисля така ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали сме с партньор и какъв вид женитба имаме, мисля, че зависи от съдбата ни. Естествено, че е хубав третия вариант, но можем ли да избираме? И Учителя казва в същата беседа, че всичко е предопределено, вид кармични връзки:

"Пътят на живота на всекиго едного е начертан и е строго математически определен: на всекиго е определено какво ще стане от него, как ще живее и как ще се развие животът му. Това е закон на постоянните причини и последствия."

От нас зависи до известна степен вътрешния ни живот. По-важна според мен е другата, Небесната женитба - да посадим в сърцата си семката на мировата любов. Която е като жив въглен, не се окислява и гори, без да изгаря докрай.

Както Исус е казал в "Евангелие от Тома: "Аз хвърлих огън върху света и вижте, пазя го, докато лумне."

И думите на Б. Дуно от беседата "Мировата любов":

"Първият плод на тази семка е любовта, която трябва да цари между всички хора; любовта трябва да обзема цялото човечество, понеже всички сме негови членове; то съставлява общ организъм, и когато бъде добре нему, ще бъде добре и на народа, и на обществото, и на дома, и на отделния индивид.

В мировата любов ние ще придобием повишение на нашето съзнание. Да чувстваш вибрациите или да слушаш гласа на всички страдащи хора и да им помагаш, то значи да помагаш на себе си.

Нашата любов към ближния да не бъде такава, че да го считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива.

Както е казал Христос:"Няма по-голяма любов от тази, да положи някой душата си зя приятеля си."

А Учителя не беше ли казал някъде, че брака с външните си прояви ще отпадне за в бъдеще?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Guest_Алекс

"Сърдцето и умът се съденияват, за да служат на Бога. Да се жени човек, това значи да се съединят две души, за да служат на Бога, да изпълнят Неговата Воля. Разбирате ли това? Хората не се женят за свое удоволствие. Това е проституция! Женитбата е съединяване на две души да служат на Бога.?"

Дънов

:)

(това е мисълта на деня от този сайта http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Женитба... Добре... Това го свързваме с любов, нали? Не мога да ви разбера бе хора?! Как сте го поставили този въпрос?! Как е по-добре?

Ами ще ви кажа - виждам нещата много опростено и мисля, че точно това си е правилния начин. Истинския въпрос е дали си намерил човека с който можеш да вървиш напред. Ако си го намерил е абсурд да се питаш със или без! Най-малкото - къде е любовта? Защото тя като дойде, не пита ( за междуполовата става въпрос ) и ако е истинска - може само да помогне. Много ми е чудно може ли някой от вас да спре тази любов, та това би било смъртен грях, а освен това болката няма да отмине и приживе. И аз много се развълнувах, затова ще спра - разбрахте какво имам предвид!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да не забравяме,че ходим по земята,а не се носим една педя над нея!

Подкрепям Венцислав.Да си сам е тежко.Всяка споделеност на пътя

придава пълнота и щастие на съществуването./какви жлези,какъв малък мозък?/ Който се съмнява,да пожевее - и да види :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В отговор на написаното от Ради се сещам, за нещо, което прочетох наскоро. Същността беше, че всеки е свързан със своята сродна душа или половинка, без значение как я наричаме, във вечността. Затова в този живот на земята, който всъщност е само миг от вечността, може да поживеем малко и без нея, не трябва търсенете й да се превърне в наша основна цел, защото след това така или иначе отново ще се съберем. :angel:

Звучи логично, нали?

Личното ми мнение обаче е малко по-различно - като всеки човек и за съм егоист и не искам да оставам сама и без нея дори за този кратък миг, наречен живот. :)

Поздрави

Алекс

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Guest

Първо опознай и разбери себе си за да намериш ТВОЯ партньор.

След това с него пътя е приятен и лек!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ал

Когато опознаеш и намериш себе си, няма да делиш хората на МОЙ и ТВОЙ партньор. Но ще разпознаваш пробудения Аз, защото Аза привлича Аза...:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Намирането на Аз-а помага за намирането на истинския партньор.

Огромната част от връзките за между близки души или кармически отношения, но истинската, вечна връзка - единството - е само една.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко е в Бога. Бог е Любов.

Да, връзката е с Бога.

В битието има поляризация- мъжът и жената са една поляризация на Душата.

Една друга велика истина е триединството.

Интерпретирана в светая-светих на брака тя е мъж-жена-учител.

Мъжа е мъдростта, жената любовта, а Учителя - истината.

Разбира се, не всеки е готов да намери сродната си душа, и не на всеки сродната душа е на земята.

Но това са много дълбоки въпроси, които не подлежат на подобен коментар.

Нека просто всеки се чувства щастлив и пълен по Пътя и да намери любовта, която търси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×