Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Янина

С партньор или без партньор по пътя на развитие?

Recommended Posts

Привет на всички участници! :P

Въпроса не е кой от двата пътя е по-труден, а кой е по-правилен. И как можем да разберем кой от тях е нашия?

Ще се радвам да споделите с мен този съкровен опит.

Янина. :dancing yes:

Важно е да вървиш и предполагам че когато стигнеш донякъде

е без значение кой път си хванал те така или иначе се събират накрая .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С или без партньор по пътя на развитие? - Когато този въпрос беше на дневен ред пред мен, търсех усилено отговор. Една нощ на сън ми се яви дон Хуан - героят на Карлос Кастанеда и ми каза: " Бракът има смисъл само ако искаш да имаш деца... В противен случай - колкото повече приближава към теб, толкова по - високо скачай! "

Вивеканда предупреждава: "Бракът е златна верига!" Истината е, че този въпрос е индивидуален и неговият отговор не може да е валиден за всички. Зависи какви задачи има да разрешава даден човек. Много от браковете възникват на кармична основа и в едно семейство се събират не близки и сродни души, а кармични врагове. Но... и това трябва да се отработи! Ще допусне грешка обаче, ако се ожени този, който не е трябвало да се жени. Не само ще допусне грешка, но и ще съкрати живота си. А ако друг, който е трябвало да се ожени, не се ожени... ще страда. Предопределено е някои да преминат пътя си стремително в самота, а други да си намерят партньор. Ние правим избора, но той трябва да е в съответствие с Висшия Промисъл!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Важно е да вървиш и предполагам че когато стигнеш донякъде

е без значение кой път си хванал те така или иначе се събират накрая .

Човешката същност е такава, че този с партньор ще си мисли, че би било по- правилно да е без, а този- без партньор- че е по- правилно да е с партньор. Обаче наистина не от това зависи вървенето по Пътя. По- важното е да се върви, и то- по Пътя. Тогава нещата са правилни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донякъде поста ти съвпада с моето мнение , но тук не ми стана много ясно

Зависи какви задачи има да разрешава даден човек.
Защо да са задачи и кой ги поставя задачите , не е ли това нашето(ние) право за избор в кръстопътя

По- важното е да се върви, и то- по Пътя. Тогава нещата са правилни.

Именно , но има едно НО което винаги излиза в началото ,а то е за истинноста на поетия път

може и да се появи ,ненадейно дори и в края на пътя ;)))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може. И много пъти се е появявало. Но това не е основание да не се опитваме да вървим, нали? :) Пък и да вземем да потърсим малко критерии за истинност!

Е, който се бои от мечки- не ходи в гората. Но ние вече СМЕ в гората... Можем да срещнем и мечки. Дано да знаем какво да правим тогава! А като не знаем- има нова проба. Но май не е до безкрай.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донякъде поста ти съвпада с моето мнение , но тук не ми стана много ясно

Зависи какви задачи има да разрешава даден човек.
Защо да са задачи и кой ги поставя задачите , не е ли това нашето(ние) право за избор в кръстопътя

По- важното е да се върви, и то- по Пътя. Тогава нещата са правилни.

Именно , но има едно НО което винаги излиза в началото ,а то е за истинноста на поетия път

може и да се появи ,ненадейно дори и в края на пътя ;) ))

Спомни си - има зала за преглед на бъдещия живот, в която Владиците на Карма, съобразявайки се с потребностите на твоя еволюционен път, ти предлагат варианти за бъдещ живот. Проектират и основните събития, през които ти трябва да преминеш, ако предпочетеш един или друг вариант. Напътстват те и какво ще се изисква от теб в дадена ситуация. Накрая те оставят ти да направиш своя избор за един от предложените варианти... А за да вървиш по Пътя, без да се отклоняваш, се изисква ясна визия, иначе можеш да се "забатачиш", което никак няма да бъде приятно. Когато си излязъл от Пътя, нещо отвътре ти нашепва това. Трябва само да се вслушаш и... да си спомниш!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен няма правилно и неправилно - пътят на развитие си е индивидуален за всеки човек и всеки сам си го определя и върви - прави своя избор, както казва Борислав :thumbsup: .

Дали ще бъде с партньор или без - зависи от готовността на човек да споделя своето най-близко пространство с друг човек. Ако дори сам трудно се ориентира в собствения си избор и път на развитие, един партньор само би объркал и забавил развитието - човекът лесно се поддава на изкушението да прехвърли отговорността за избора и пътя си на развитие върху партньор. Ако сме партньори на такъв човек, или на човек в съмнение, може би най-доброто е да го оставим сам да взема своите решения свободно.

Ако човек по силата на обстоятелствата е останал без партньор, може би това е моментът, в който му е дадена възможност да расте и да се развива сам, защото това в момента е по-добре за него...

Каква е ролята на партньора тогава? Според мен той отразява нас и нашия път и така ни помага да видим себе си отстрани (ако разбира се сме склонни да го направим). Присъствието му създава много повече ситуации и уроци, които са ни необходими по пътя на развитието ни, но това е и изкушение да започнем да решаваме и неговите, не само своите задачи с благородното оправдание, че му помагаме...

Ако един човек е избрал друг за свой партньор, но другият не е готов или не желае тази близост - тогава те просто не са партньори, мисля... И все пак и тази ситуация си е урок и за първия и за втория човек...

Партньор не се "избира" и не се "задържа" - партньори в развитието могат да бъдат само хора, които Бог ги е събрал...

Как Бог събра вас с вашите партньори в развитието?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Taka e ,но аз си мисля че по-скоро се пита дали човек може да се развива в духовен план ако половинката му е на съвсем други настройки

и другото положение човек да направи избор да е сам или с половинка и това дали е добре или не , Аз смятам когато човек има желание и воля всичко е възможно просто трябва да не се изпада в крайности т.е да не се оставя половинката на заден план да не е прекален егоист т.е времето което е необходимо за духовно развитие да е балансирано с времето което човек трябва да отделя за половинката и за семейството си защото иначе могат да се получат проблеми .

Най-добре е да има синхрон ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бях го писала в една друга тема ,но мисля че е подходящо и за тук;

По принцип човек е многолик.Когато откриваш различните лица на човека до себе си ти се оглеждаш в него и изучаваш собствената си многоликост.

Няма как по друг начин да открехнеш затворените врати в своето дълбоко подсъзнание,ако не те подтикне(съзнателно или не) и насочи натам друг човек,който те познава толкова добре както ти самия не предполагаш.

Без партньор ,човек никога няма да разбера колко голям егоист е или колко егоцентричен и себичен е ,колко е мързелив например и ред други неща ,които изпъкват едва когато има кой да изиска от теб.

Не случайно има един лаф-Когато мъжа се ожени първото нещо което разбира за себе си е -колко голям некадърник е. :whistling:

Така че в партньора се крие ключа на загадката не се дърпайте ами пробвайте :dancing yes: (за които не са пробвали още)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Без партньор ,човек никога няма да разбера колко голям егоист е или колко егоцентричен и себичен е ,колко е мързелив например и ред други неща ,които изпъкват едва когато има кой да изиска от теб.

Мисля,че огледалото на любимия човек показва и други, много по-ценни неща.

Ако неговото присъствие в живота ни "изисква" или "очаква" от нас нещо, то ние подсъзнателно сме "поставили" до себе си модела за това, което искаме да бъдем, а не сме - нещо като стимул да станем "по-добри". Обаче изискваме ли от себе си, подсъзнателно изискваме и от партньора си и той изисква от нас - нали ни е огледало. Така и двамата си разкриваме взаимно зависимостта на любовта и отношенията си от някакви критерии за "добро и правилно". Остава само да осъзнаем тази зависимост и да я изчистим, не да я затвърдяваме в конфликти, раздяла, предизвикана от тях и нов партньор избран по същата схема - всеки път води до още по-тежки последици. Раздялата е естествена само ако единият осъзнае и изчисти зависимостта си от критериите, но другият категорично отказва.

Ние в момента си помагаме още по един важен начин. След като всеки сам изчиства своята зависимост от някакви стари критерии, изплували в определена ситуация, двамата и всеки поотделно се заемаме да намерим решение за промяна, която оставя всеки свободен и в същото време не засяга свободата на другия - запазва радостното спокойствие и любов, които царят в дома ни. Никак не е лесно понякога, но е много интересно и успехът не е просто компромис, но тържество на любовта и близостта между нас. Присъствието на деца в семейството прави тези уроци още по-трудни и успехите още по-награждаващи с щастие.

Живяла съм и сама и знам,че това няма как да се случи без човек, с когото да споделяме живота си.

Животът без партньор (любим) или с любим, който не живее заедно с нас в един дом също е изпитание и урок, разбира се. Съвсем съм далече от мисълта да ги пренебрегвам, защото съм ги преживявала и учила и тях, когато е било времето им. Първият път прекъснах този "курс" преди да съм го завършила. Аз взех решение кой и кога да стане моето семейство. Уроците в семейството ми бяха много трудни - сега си мисля, че се наслоиха първите с вторите.

Вторият път спокойно научих това, което имаше да науча живеейки сама и на разстояние - оставих Бог да реши кога и с кого и как точно да се съберем.... :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет на всички участници! :P

Въпроса не е кой от двата пътя е по-труден, а кой е по-правилен. И как можем да разберем кой от тях е нашия?

Ще се радвам да споделите с мен този съкровен опит.

Янина. :dancing yes:

Да,със партньор по пътя на развите стига да се чувстваш свободена с него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Когато се съберат мъж и жена да живеят заедно, единият от тях трябва да бъде учител, а другият - ученик. Но вие ще започнете да се борите за първенство. Ако мъжът ви има тези вибрации, които могат да повдигнат вашия ум, дайте му мястото на учител. Жената ще каже в този случай: Аз не обичам да се подчинявам. - Знаете ли какво значи думата подчинение? - Да се подчиняваш, значи да възприемаш енергията и да я обработваш. То е култура. Това значи да изработваш известен предмет."

"Ще кажете: Може ли човек да живее сам, неженен? - Едно трябва да знаете: и като женен, и като неженен, човек всякога е сам. Чрез женитбата човек губи онази малка свобода, с която по-рано е разполагал. Ние не сме против женитбата, но имаме предвид истинската женитба, която подразбира разумно съчетаване на души, а не сливане на полюси. Двата пола, мъжки и женски, представят два полюса, между които животът се проявява. Полюсите на живота не трябва да се сливат, нито да се сближават, но да стоят на разстояние, за да могат силите на живота правилно да се проявяват. Благодарение на сближаване на полюсите, се явяват неестествени, болезнени състояния и страдания между хората. Понеже мъжкият полюс е активен, той е внесъл в живота много енергия, много капитал, който няма условия да се използва. Мекият елемент, т.е. женският принцип, отсъствува днес в света, вследствие на което се проявяват повече грубите сили или енергии. Ако хората продължават да живеят по стария начин, те ще се раждат и умират, без да внасят в света голямо подобрение. Нов живот трябва да се внесе между хората."

П. Дънов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой иска да бъде сам по пътя си?

Нима има хора които с ръка на сърцето биха казали на мен ми е добре да бъда сам?

Развитието не е ли ,човек да се променя?

Ако е сам как тогава ще се промени?И изобщо ще намери ли импулса за промяна?

Човек трябва да има партньор навсякъде,за да вижда разликите.В бизнеса се нарича конкуренция,в духовното развитие -израстване.Виждайки недостатъците в различията ,човека работи за подобрението ,как ще го направи ако е сам?

Човека е социално същество и има нужда от друго такова до себе си.

Не винаги е лесно и приятно ,но къде пък пише ,че трябва да е лесно и приятно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички сте прави, защото истината е многолика. Акценът трябва да падне върху дцата - бъдешите хора. Къде да се оявят, ако не в семействотв и как да бъдат отглеждани без стрес?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да,въпроса за децата е много сериозен и понякога мъчителен,когато няма разбирателство между съпрузите.Това определено се отразява на детето.

Аз лично сам в подобна ситуация,която изисква много търпение и компромси със себе си. <_< ,а имам син на 9г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако двамата партньори вървят в една посока, ще има положителен резултат, а ако посоката е различна-резултатът ще бъде с отрицателен знак,т.е. няма да има духовно израстване, а точно обратното, ще има понижаване на вибрацията и на двамата партньори.

За пояснение на мисълта си ще използвам правила от математиката.

Знаем, че + х + = +; - х - = +; , а - х + = - :feel happy:

Ето ви още един разказ от спомените на Милка Периклиева и мнението на Учителя по този въпрос

ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕШ БЛАГОДАРНА

Потънала в собствената си мъка, с наведена глава, крачех напред – назад по циментовата площадка пред стълбата на Учителя. Исках Учителя да слезе и да ми каже, че този въпрос ще бъде добре уреден. Но той не идваше.

Слънцето беше залязло. Птичките престанаха да пеят и задрямаха в своите гнезда. Цветята в градината затвориха цветните си чашчици и заспаха, сънувайки Слънцето. Само моето сърце не можеше да се успокои. Единствената ми надежда бе Учителя. Погледнах нагоре към осветения му прозорец и си мислех:Учителя разрешава най-правилно всички проблеми. Този е моят спасителен бряг...

Мина час, може би и два. Без да държа сметка, че Учителя може да възприема моите мисли, аз продължавах да разговарям мислено с него, марширувайки пред стълбата, която водеше към неговата спалня.

Най-после вратата се отвори. Дървените стъпала изскърцаха и Учителя, много сериозен, застана пред мене.Аз го погледнах плахо поради дързостта си да го безпокоя в такъв късен час и преди да отвора уста, той строго ми каза:

-Слушай какво ще ти кажа, ти няма да се ожениш за Д.!

-Но,Учителю,защо?Във Вашите беседи Вие казвате, че когато някой обича някого достатъчно дълго, той също го заобиква.

-Аз ти казвам:Твоята задача по отношение на Д. беше да му възвърнеш вярата в жената след жестоката изневяра, която той беше изживял. И ти стори това. Ти издигна образа на жената в неговите очи. От тази обич нищо не си изгубила, само и двамата спечелихте. Ти го обичаш и той те обича, но това не значи, че непременно трябва да се ожените.

-Но, Учителю,защо? Аз го обичам и искам да бъда постоянно с него.

- Ако настояваш, може да успееш, но въпросът ще бъде уреден по човешки. Слушай да ти кажа:Обичта е едно нещо, женитбата е съвсем друго нещо. На земята ти имаш кармична връзка само със своя баща. Ако желаеш да бъдеш ученичка, не си създавай нови връзки и нови карми. Една женитба обвързва, усложнява, спъва свободата на човешката душа. Понякога хората се женят, за да се разплатят. Такава женитба е на мястото си. Тя е в пътя на тези души за развързване. Но най-често хората се женят по силата на своите чувства, по сметка за материални облаги или по амбиция. Тогава и двамата, а и децата теглят и носат последствията. Та сега и на тебе казвам: обичай без да се обвързваш и един ден ще бъдеш благодарна.

Слушах и гледах Учителя, но чувствата заглушаваха разума ми и не можех да мисля трезво.

-Всяко преживяване е един урок. Ти ще разбереш по-късно. Храни гладния, а не сития. Това е достатъчно...

„Това е достатъчно”- отекваха думите в мен.

Учителя се качи по стълбите обратно в стаята си. Отидох си замислена.

Минаха години. Продължавах да обичам и да страдам за Д. Бях негова духовна приятелка, „моят талисман”, както той ме наричаше.Той не споделяше моите вярвания и моят начин на живот, но въпреки това с часове разговаряхме и винаги имаше какво да си кажем.

Често, когато разговарях с Учителя, той ме запитваше за Д. Тогава аз му разказвах подробно как той ме е погледнал, какво съм му казала и т.н. Учителя ме слушаше с внимание и понякога се смееше весело на наивните ми разкази. Това, че той ме питаше за Д. много ме радваше и аз споделях с него всичко преживяно.

През декември на 1944 година Учителя премина отвъд. Оттогава никой вече не ме питаше за Д.. Минаха години и аз започнах да се моля на Учителя, да престана да мисля за Д. Бях разбрала, че той си има интимна приятелка. Получих помощта отгоре и престанах да виждам Д. И да мисля за него.

Две-три години по-късно го срещнах на улицата.

-Защо престана да ме обичаш?-попита ме той развълнуван.

-Това е достатъчно- отговорих тихо с думите, които Учителя ми беше казал преди доста години. Сбогувах се и всеки тръгна в противоположна посока. Противоположен бе и начинът на нашия живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Човека е социално същество и има нужда от друго такова до себе си.

Не винаги е лесно и приятно ,но къде пък пише ,че трябва да е лесно и приятно?

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросът не е в децата ,а в партньорството,дали е нужно когато двамата не споделят една идея да продължат да бъдат заедно.

Няма универсална рецепта ,но за мен отговора е да.

Бях на 19 г когато се запознах с настоящия си съпруг ,той беше на 22 от 5 год вегетариянец и посветен в школата на Дънов,аз не знаех нищо за това ,аз бях посветена в житейската школа и то доста сурово посвещение.

Абсолютно различни ,измъкнах го от големия град и го вкарах в дълбокия патриархат.И той дойде.Там където вегетариянството се смяташе за болестно състояние ,а разговори като тези тук за безмислици :),но там хората не говореха за любовта ,саможертвата и силата на духа ,там те ги имаха и ги живееха тези неща,без да съзнават всички тези приказки.

Резултата,мъчителното прекъсване на вегетариянския период на моя съпруг ,до там ,че той се научи да убива жцивотните които консумира.

Ще кажете зверско ,оооо не ,ще ви кажа аз.

Там той се запозна ,с силни и самоотвержени хора ,които малко говорят ,а много правят,забрави много бързо ,за многоговорещите си познати вегетариянци.Духовно извисение на приказки е много лесно,духовния живот е по трудния.

Можеше да си тръгне и да каже аз не мога да правя такива неща, не мога да падам отново назад,а дали е падане????

Или по скоро израстване???

За да тръгнеш към божественото ,първо трябва да опознаеш много добре човешкото и то в неговата дълбочина.

Лесно е да кажеш "на мен това не ми изнася",по трудно е да се наведеш.

Сега когато аз съм вегетариянка и говоря тук с вас ,разбирам какво му е коствало да пренебрегне принципите си ,но явно е имало дълбок смисъл всичко това и ние двамата сме го открили.

Ако си беше тръгнал и ме беше оставил ,заради някоя духовно осъзната вегетариянка :) той просто нямаше да е това което е днес ,много по силна и осъзната личност.

Аз също нямаше да съм тук.

Партньорството е важно и всеки трябва да слуша сърцето и разума си да следва интуицията си , а не да чака някой друг да разреши житейските му проблеми и да му каже "Върви на там"На земята няма втори Исус няма как да разбереш дали са ти казали правилния вариянт ако не се опиташ сам да го усетиш.

Резултатите....те идват сами.

Пртньорството е важно,много важно,дори понякога да коства принципите на човек,нещата понякога стават бавно и трудно ,но няма невъзможни неща ,стига човек да чувства правотата в действията си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Ужасно би било, ако някой пренебрегне принципите си заради мен. Най-малко от човека, когото ме обича, очаквам да се промени, за да се впише в моя свят. Първо, това ще ме отблъсне от него и второ ще го намразя.

Най-глупавото нещо за мен, е да променям онези, които обичам - нека докрай бъдат себе си и отстояват свободата си. Най-висшата ценност е свободата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest N_Damianov

........

Резултата,мъчителното прекъсване на вегетарианския период на моя съпруг ,до там ,че той се научи да убива животните които консумира.

.........

Сетих се за една притча /разказвам по памет/ ,когато при Буда идвали много поклонници богати ,знатни,велики... но той нямал възможност да ги приеме.Случило се така ,че по същото време дошъл един беден и одърпан човечец ,за който Буда разпоредил веднага да го поканят и настанят най-удобно ... На недоумението на своите ученици той отговорил ,че преди много време бил в планината на многодневна молитва и бил много изтощен и физически безсилен след престоя си там. Една вечер край оганя му дошъл един заек и се хвърлил вътре за да се опече и за да нахрани Буда ... Този заек сега бил прероденият човечец,който поканили с предимство пред всички богаташи!

Не знам защо се сещам за това ,но мъжа ти сигурно е направил доста голяма жертва с тази си постъпка...

Дано тази жертва да е била осъзната ,а не плод на страст породена по кръшната 19-сет годишна мома!

Значи ,ако не е било страст той спокойно е бил в ролята на заека и те е "спасил" към онзи момент... !

И ако продължим да разсъждаваме изхождайки от позицията ,че ти не си Буда все пак :) ,а за теб е направена такава голяма жертва ....значи му дължиш МНОГО на този човек ! :)

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля си, че пътя си ние всички ще извървим сами... Сами.

Но с любовта е по - лесно и приятно. Вървим по своя път, спираме за мъничко да си починем, оглеждаме се, влюбваме се, после летим, после пак спираме да си починем... и така...

...

Много приятна притча, N_Damianov, благодаря...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×