Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Таня

Георги Куртев. Биография

Recommended Posts

Георги Куртев (1870–1961)

gallery_1238_51_42866.png

Георги Куртев е ученик на Учителя, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.

Откъси от спомените на Георги Събев за него

Идеята за събиране и записване на настоящия материал за малък труд се породи от нуждата да може да се запази всичко ценно за настоящия живот, което да може да се предаде на идните поколения, които неминуемо ще потърсят пътя на един по-възвишен идеал. Животът на нашия старши брат Георги Куртев е твърде богат на опитности, в които намираме отразени идеите, на които той е служил всеотдайно, идеи, на които той е съумял да даде кръв и плът като ги е прилагал в ежедневния си живот. Това са идеите на Всемирното Бяло Братство, проповядвани и разпространявани чрез устното и печатано слово на Учителя. Тези идеи изпълват живота на брат Георги Куртев със смисъл и съдържание – идеи, на които той служи всеотдайно повече от половин век, до самия край на земния си живот.

Нашата скромна задача е само да съберем и запишем всичко, което е по силите и възможностите ни из живота на първите ученици на Учителя, един от които е Георги Куртев. С тази задача се заловихме докато не е стенало късно, т.е. докато все още има живи съвременници и докато спомените за тях са все още пресни в съзнанието на техните близки и познати.

Ние започваме тази работа като сме уверени, че след нас други ще продължат започнатата работа, може би с още по-голяма вещина и ентусиазъм в най-близко бъдеще.

Случките и опитностите, които излагаме в настоящия ни труд, може би не са единствените, но при все това искаме да вярваме, че са измежду най-важните. Нашата задача не е да събираме доказателствен материал за съществуването на невидимия свят, а е предназначен за онези, които са приели този мироглед и вече са тръгнали по възходящия път на прогреса, озарени с нова светлина, работници за по-разумен утрешен личен и обществен живот, живот, който ще се изгради с повече добрина в сърцето, с по-голяма светлина на ума и повече обич към истината.

Георги Куртев – кратък животопис

Зачестилите бунтове и въстания били веднага потушавани с реки от кръв, за да се появят другаде с нова сила и еднаква обреченост. Тия бунтове и въстания не били друго, освен предвестници на нашата политическа и духовна свобода, живели няколко века в душите на поробения народ като съкровен копнеж. Епохата на петвековно робство била към своя край.

Седем години преди освобождението ни от османското иго, на 3 март 1870 година, в семейството на Вълчо чешмеджията в град Айтос се роди третото им дете, което кръстиха Георги. Произлязъл от бедно семейство, той не познаваше много детските радости, които изпълваха живота на другите деца на същата възраст от махалата, като например топка за игра, разни играчки за забава и развлечения или нови дрешки за Нова година или за Великден. В замяна на това природата го бе дарила с буден ум и силна памет, които му помагали да излезе напред пред своите съученици, когато започнал училище. Малкият Георги запомнял урока още докато учителя го преподавал и вече бил готов за следния ден, без да го е чел от учебника, какъвто той не е имал поради липса на средства.

Оскъдните средства, с които разполагало семейството на бай Вълчо чешмеджията е видно още и от това, че децата му ходели боси на училище дори и зимно време. Всички спели в студена стая, за да може по този начин да се пести горивото за готвене и за печене на хляба. Децата закусвали сутрин още в леглото, лежейки под общия губер, като закуската им била коричка сух хляб, но и той им бил сладък. Щом пристигнели в училище, децата на бай Вълчо сядали на чина и дълго време си търкали босите крака един в друг, докато се стоплят. В класа, в който учел Георги, имало деца на богати родители, които сутрин закусвали с бюреци и банички, но имали слаб успех.

Тези богати деца били подучени от родителите си да се сближат с Георги, като започнали по ред всяка сутрин да му купуват закуска, а той да им разказва уроците и да им помага да решават задачите си за домашно. Така по този начин закуската на Георги била осигурена.

По онова време най-голямото образование било до втори клас /сега VІ клас/, за което Георги е можел само да мечтае поради липса на средства, въпреки че винаги бил отличник на класа. След като завършил четвърто отделение, въпреки голямото му желание да учи, баща му го дал чираче при един кръчмар в града. Работата му като чираче била да мете кръчмата, да пали печката и да прави кафе на клиентите.

Георги като чираче при бай Тома

През 1882 година Георги постъпил на работа в кръчмата на Тома Вълчев и продължил до 1884 година. Георги бил пъргав, сръчен и трудолюбив. В работата си бил честен и безукорен. Бай Тома бил доволен от работата му, като често го пращал по домовете на своите клиенти да им носи покупките месо. Веднъж след като бай Тома го изпратил, Георги не се върнал веднага, след като си свършил работата, а се спрял да брои пироните на една ограда, за да не го пратят пак по домовете, което му било крайно неприятно. Когато се върнал, бай Тома го попитал защо се е забавил. „Право да ти кажа,бай Тома, омръзна ми вече да ме пращаш по домовете, ето защо броих пироните на една нова ограда”. Бай Тома си взел бележка и вече по-рядко го пращал.

Изпуснал да изтече виното

Както всеки ден, така и него ден Георги отивал рано да отвори дюкяна, да запали печката и да премете. Но той още не бил премел, кагото дошли ранобудни клиенти и поръчали кафе. Тогава Георги набързо смел боклука зад вратата, за да маже веднага да направи кафе на клиентите, като след това мислел да изхвърли сметта. В това време пристигнал бай Тома и като видял сметта зад вратата, взел сол, че я посипал. Георги като видял това, много се обидил и решил да отмъсти на стопанина за това незаслужено оскърбление. Ето защо вечерта, когато всички си разотишли, малкият чирак слязъл в мазето и пуснал да изтече виното от една малка бъчва от 400 ведра и си излязъл. На сутринта, когато дошъл стопанинът, лъхнало му на вино и казал на чирака си:

-Георги, я слез в мазето, мирише ми на вино, да не би да се е скъсал някой обръч.

-Никакъв обръч не се е скъсал – казал Георги – но снощи аз пуснах да изтече виното от малката бъчва

-Защо направи това, моето момче? – попитал стопанинът.

-Защо ли, бай Тома, ще ти кажа. Вчера заран дойдох рано и почнах да мета, но ето че пристигнаха клиенти и веднага поръчаха кафе. Тогава аз преметох набърже и оставих сметта, после да я изхвърля, като бързах да услужа на припряните клиенти. В това време ти дойде и посоли боклука. Това много ме оскърби. Аз щях да пусна да изтече всичкото вино, но те съжалих.

-Извинявай, моето момче, аз си вземам бележка, но и ти друг път не прави така.

Тези и други подобни случаи помогнали на бай Тома Вълчев да опознае по-отблизо характера на Георги и когато наскоро през 1884 година станал кмет на града, спомнил си за Георги, повикал го и го наел писар в общината, за да му даде професия, от която да се прехранва. През 1887 година го преназначил за старши писар. Тогава отива на работа в Саракая /Скалак/, където останал на работа до 1891 година, където кметовете били турци, честни и почтени хора.

Торбата с пари

Като секретар – бирник в Скалак, един ден бива повикан от държавния бирник от града. Когато той се явил при бирника, последния му посочил една торба пълна с пари, като му казал, че това са пари от отчисления, събрани в повече. „Те никъде не са записани и никой няма да ги търси, ето защо, вземете ги и ги употребете, както вие намерите за добре”. Георги взел торбата с парите и се върнал в Скалак и казал на кмета. Употребили парите за обществени нужди. Нито Георги, нито кмета се съблазнили от торбата харизани пари, пари, за които никой не се е трудил. Тъй постъпват честните хора, независимо дали са християни или мохамедани.

Един весел случай

Георги бил секретар – бирник в Скалак около пет години. Живеел при турци. Хазяите му имали момиче на около 18 години. Казвала се Гюлсюм. Момата много харесвала Георги, ето защо един ден, когато го видяла, че той се приготвя за града, пременила се и изтичала напред по пътя в близката гора, където го причакала, усмихнала му се и с лице, сияещо от радост, му казала:

- Георги ефенди, аз много те обичам. Без тебе не мога. Искам да ти пристана. Нося си и бохчалъка. Всичко е готово.

- Не думай тъй, Гюлсюм, аз съм българин, а ти туркиня, как може...

- Не ме ли харесваш? – попитала сконфузено тя, като го гледала право в очите.

- Слушай Гюлсюм, тук не е въпрос за нехаресване, но ти ще си намериш човек, който да ти прилича и ще се задомиш, а аз ще се задомя за българка. Сега побързай да се върнеш в къщи преди да са те видяли хората, че сами разговаряме. Това е най-доброто за тебе.

Санитарната школа в Сливен

През 1891 година Георги получил повиквателна заповед за военна служба. Той имал желание да следва санитарната школа, но затова му била нужна препоръка. Георги имал един познат полковник в Бургас и отишъл при него за препоръка Но колкото пъти пожелал да се срещне с него, все отвътре нещо го спирало, сякаш някой глас му говорел:”Този човек няма да ти свърши работа”, и най-после Георги послушал този глас и се върнал у дома си. Майка му го попитала какво е направил. Тогава той й разказал за вътрешния глас, който го възпирал.

-Нищо,олум – казала майка му – може да е за добро

Той наскоро получил повиквателна за Санитарната школа в Сливен. Пита се кой бе му помогнал. Зарадвали се родителите му, че желанието му се сбъдва, но най-много се зарадвал той. Както в училището, така и тук, в школата, скоро излязъл на първо място по успех благодарение на неговата силна памет, с която природата го била надарила.

През 1893 година Георги завършил Санитарната школа, а едновременно с това и военната си служба, върнал се в Айтос и се задомил като медицински фелдшер в родния си град. За времето от 1895 година до 1912 година му се раждат шест момичета и едно момче. Всичките му деца са познали и приели пътя на новото учение, пътя на Бялото Братство, което е станало в различно време, след като родителите са поели този път.

През времето 1901-1908 или дори до 1910 година всички наши хора като истински вярващи, са ходили най-редовно на църква и са изпълнявали всички обреди, които православната църква изисква - пости, причастие, свещи, кандила и др. Били са най-предани на църковната служба.

През 1901 година брат Куртев, като медицински фелдшер, бил засегнат от бюджетни съкращения, ето защо отива в Керметлик /Люляково/ като секретар – бирник. Поради доброто си отношение с населението, което било повече турско, той скоро спечелил сърцата на всички, а най-напред на турското население. В Люляково през 1906 година им се ражда четвъртото дете – Донка.

Как той печели сърцата

Когато в общината дойдел държавния бирник, Георги отивал при него и проверявал за кого има изготвено червено известие, вземал, плащал им данъка и си мълчал. Когато отивали подлежащите на секвестър да молят за отсрочка, виждали, че данъкът им е платен. Разбрали те кой е направил тази работа и решили да му „отмъстят”. Това станало ето как: когато дошло време за жътва, събират се на една група от 20-30 души и отиват да му пожънат нивата от 20 декара.

Научава Георги, че чужди хора му жънат нивата и отива да им са „скара”:

-Какво правите тук, бе керата? Кой ви позволи да жънете чужда нива?- казал той с престорена строгост на бай Осман-ага.

-А на тебе Георги ефенди, кой ти позволи да ни плащаш данъка на държавния бирник – му отговорил турчина, също с престорена строгост.

Така се изграждали добри приятелски отношения между турци и българи.

Запознаването на брат Куртев с Библията

През времето от 1901 – 1907 година брат Куртев е бил секретар – бирник в Люляково. Той често е ходил до града по служба, като е минавал през село Ичме, сега Череша. При всяко отиване за града, винаги се отбивал при бай Петър абаджията за малка почивка. Често там сварвал Библията отворена, от която майсторът често четял на калфите и чираците, като по този начин ги учел на занаят и възпитавал едновременно в Христовата вяра и учение. Един ден брат Куртев заварил Библията отворена и започнал да чете. Прочел той една глава, две, три и колкото четял, толкова четенето повече го увличало и затова на всяка цена решил да си купи Библия, която да си чете в къщи през свободното време. Оттогава тя му станала другар и съветник за през целия му живот. С купуването на Библията може да се каже, че е започнало неговото по-активно духовно подвизаване. За да се увери читателят, че тя му е била другар и съветник, ще разкажем само един случай, който е много фрапиращ.

Из Спомените на Георги Събев, подготвяни за печат от ОББ

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С пушка или Библия

Това било през 1908 година, когато брат Куртев се върнал на служба като медицински фелдшер в Айтос. Живеел той в една турска къща. Стопаните на къщата били умрели и общината я обявила за продан на публичен търг. На търга се явили двама-трима между по-заможните хора в града. Явил се и брат Куртев. Търгът останал върху друг, поради което брат Куртев изживял голяма тревога. Но безпокойството му станало десеторно по-голямо, след като научил, че новите собственици се готвели принудително да го извадят от къщата, като отишли и започнали да я разпокриват. Тази новина много го разтревожила. Вечерта се върнал в къщи много обезпокоен. Влязъл в спалнята и не искал никой да има при него. Той уведомил жена си, че търга го е взел друг. Влязъл пак в спалнята, откачил пушката от стената, намазал я и пак я оставил на мястото й. Жена му през това време се занимавала с децата в другата стая. Вечерта си легнали, но на него сън не му идвало. Станал той сутринта и тръгнал за работа, като поръчал на жена си: „Дойдат ли и почнат ли да разпокриват, прати веднага едно от децата да ми каже”, и заминал на работа. Той цял ден бил като на тръни. Щом се хлопнела вратата и някой влезел, мислел, че някое от неговите деца идва да му съобщи страшната вест. Тъй бавно изминал първият ден в мъчително очакване. На следния ден пак никой не дошъл, ето защо се върнал малко успокоен.

Планът на брат Куртев бил: щом дойдат и започнат да разпокриват, ще грабне пушката и ще ги избие, а после каквото ще да става. Как може новият стопанин да го принуди да излезе посред зима и то с четири-пет дребни деца?! Неговото чувство за социална справедливост било възбудено до крайна степен, ето защо той се готвел за саморазправа. Влязъл той тихо в стаята си, докато жена му се занимавала с децата, без да подозира каква ужасна вътрешна борба изживява той. Той седнал до масата, на която стояла Библията, а на стената била заредена ловджийска пушка, която сякаш твърдо и настъпателно му говорела:”Вземи ме. Аз ще им дам да разберат! Как се гони човек зимно време с дребни деца от квартирата”, а вънка валяло лапавица.

В това време погледът му някак несъзнателно се спрял на Библията, която била на масата и сякаш му пошепнала като майка, кротко и безгласно: „Аз много пъти съм ти помагала и пак ще ти помогна. Вземи ме! Не се колебай!”

В душата му ставало борба кой глас да послуша – на пушката или на Библията. След кратко колебание сякаш невидима ръка го привлякла към Библията, той я взел и отворил и прочел: Притчи, глава ІІІ, стих 3. Там се казвало: „Милост и истина да те не оставят, вържи ги около врата си, начертай ги на плочата на сърцето си!...” Отговорът бил кратък, ясен, категоричен. Вече място за колебание нямало. Станал, отворил прозореца, взел пушката от стената и я изкомандвал: „Вън, вън от къщата ми!” и я хвърлил през прозореца на улицата. Затворил прозореца и се върнал при Библията с облекчение и благодарност. Тогава една тиха радост изпълнила душата му. Децата продължавали да си играят, без дори да подозират какво става в душата на техния любим баща. Но не било минало и половин час от този решителен момент, в който брат Куртев трябвало да избира по кой път да тръгне – по пътя на насилието с пушката или по пътя на любовта, където Библията го насочила. Късно вечерта на вратата се почукало. Сърцето му трепнало от вълнение. „Кой ли може да бъде в този късен час?- се питал той.

-Георги, отворете! – се чул отвън ясен женски глас- идваме със синовете на гости, приемаш ли – казала новата стопанка на къщата.

-Заповядайте, заповядайте – казал брат Куртев – гостите са винаги добре дошли - казал той като не можал да скрие смущението си, изписано на лицето му. Ето столовете, заповядайте.!

-Хайде сега вие, деца, - обърнала се тя към синовете си, извадете меда и орехите и дайте тук да се почерпим.

Георги, ние сме дошли да ви кажем да бъдете спокойни. Живейте си както и досега, а на нас ни стига онази малка стаичка. Не се притеснявайте. А вие, деца, начупете орехите, да се почерпим както е редно и прилично.

Тъй минала тая вечер, която донесла едно успокоение в целия дом. Не било минало и месец от този решителен ден, ден на голямо изпитание, когато брат Куртев си намерил друга къща – по-широка и по-удобно, където се настанил и живял мирно и тихо.

Запалили кошарата му.

Това станало през 1904 година в Люляково. По-горе казахме, че като секретар-бирник, той имал добро отношение с населението, 2/3 от които било турско и в изборите печелили все ония, на която страна бил Георги Куртев. Ето защо, неговите политически противници на роднините, решили да отмъстят, като му изгорят кошарата. Но случило се тъй, че негов близък, който се прибирал от работа по тъмно, видял подпалвачите на кошарата, като даже чул и разговора им и съобщил на брат Куртев, което обстоятелство останало в тайна, която само те двамата знаели. Когато наскоро настанало глад, брат Куртев дал храна на един от подпалвачите при най-износни условия, което го накарало да се разкае за сторения грях и да признае вината си пред него. Така той го спечелил като приятел завинаги.

Из Спомените на Георги Събев, подготвяни за печат от ОББ

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При воденичката

Око 1908-1909 година няколко души от град Айтос с духовен заряд се събирали всеки ден след работа в парка при воденичката, където имало една хубава закътана полянка, където четели, пеели псалми и четели църковни молитви. Тези хора били Христодор, бай Станчо барабана, Яни Кавръков и Георги Куртев, като последния ни е разказвал за работата на тази първа духовна група в града. После започнали да се събират по къщите, както мъже, така и жени, като по цяла нощ пеели духовни песни като”Богородице, Дево”, „Ангел вопияше”, „Протимин глас осми” и др., които песни се пеели в православната църква. Това се вършело почти всяка вечер през дългите зимни нощи, което продължавало до късно, а понякога дори и до зазоряване, като бързали да мине и без това късия зимен ден, за да се съберат вечерта в някоя друга къща с все такава пламенност и жажда за духовно подвизаване.

Първата сказка по френология в град Айтос

Това е било още през 1910 година, когато приятелите от Айтос още не са познавали Учителя и са го наричали г-н Дънов. Той изнесъл сказката в читалищния салон, която била средно посетена. След сказката няколко души от приятелите, заедно с брат Куртев, го придружили до хотела и се сбогували с него, без някой да се сети да го покани у дома си. Чрез тези сказки може би Учителя е целял да се свърже с първите си ученици и последователи, които в близко време ще му станат първите помощници в провеждането на Великото Божие дело сред българския народ.

Втората сказка по френология в град Айтос – 1912

За втората сказка от Учителя брат Куртев е получил известие от брат Тодор Стоименов от град Бургас, че г-н Дънов ще изнесе втора сказка в Айтос по Френология и че той ще го придружава, да ги посрещнат на гарата. Сказката пак била средно посетена. След сказката брат Тодор Стоименов си заминал за Бургас, а брат Куртев поканил Учителя у дома си на вечеря и нощуване. Вечерта, когато седнали на трапезата, Учителя казал:

- Георги, нямаше нужда.

- Нека се благослови трапезата ми, Учителю - казал брат Куртев

- Е, добре, щом е така - казал Учителя.

След вечеря разговаряли. Учителя го попитал дали има и други хора в града, които да се интересуват от духовни въпроси. Вечерта, когато се изправили на молитва, станало едно необикновено явление. На молитвата присъствала и Цветанка, 14 годишната дъщеря на брат Куртев. Невидима ръка взела газената лампа от масата и я доближила до лицето на девойката, но тя не помръднала. Тогава лампата пак сама се върнала на мястото си на масата без някаква видима причина. По-късно, когато брат Куртев разговарял с Учителя за Цветанка, казал, че тя има силен характер. Цветанка понякога имала видения. Ето едно потвърждение на това: Веднъж брат Христодор, ръководител на Братството в Айтос, бил на гости у брат Куртев и когато се изправили на молитва в присъствието на Цветанка, тя извикала:

- Я гледайте, я гледайте как едно черно дяволче с едно чукче чука по главата на дядо Христодор.

Брата бил достатъчно буден и разбрал, че това се отнася за неговото пушене на тютюн. Той веднага изважда кутията със сто къса цигари и го стъпкал с крака. От него ден той и брат Куртев се зарекли да не пушат.

Из Спомените на Георги Събев, подготвяни за печат от ОББ

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Последният сеанс в Айтос

Все по това време, 1910-1911 година, една група от няколко души - мъже всяка вечер се събирали на сеанс чрез масичка. Извиквали духове като задавали различни въпроси. Не сме сигурни, но предполагаме, че на следния ден след сказката, брат Куртев е поканил Учителя да присъства на сеанса. Всички седнали около кръглата масичка, само Учителя бил на друга маса в един ъгъл. Направили всичко, което е било нужно, но нямало никакво проявление. Всички се чудели защо е така. Тогава Учителя, който дотогава не е бил познат като Учител, а само като г-н Дънов, извадил едно моливче от вътрешния си джоб на сакото и започнал да чука леко по масата нещо, което наподобявало Морзовата азбука. Тогава от ъглите на тавана започнали да се чуват сигнали като цъкания на часовник. Забравихме да кажем, че още от началото Учителя ги е предупредил по време на сеанса никой да не говори. Когато свърши сеанса, тогава могат да говорят и да споделят впечатления. Газената лампа била снишена. Тогава през въздуха над главите им започнали да се движат светли точки, а понякога и като кичурчета череши, което всички наблюдавали, но мълчали. Като свършил сеанса, всеки бързал да каже какво е видял. Те си помислили, че докато г-н Дънов не чукнел с моливчето, никой от духовете не се обаждал, разбрали, че неговото присъствие респектира духовете и от този ден те започнали да го наричат Учител. Тогава Учителя поискал от брат Куртев бял лист хартия, на която той написал шест реда и го предал на брат Куртев да го съхранява.Брат Куртев казал на Учителя да го даде на брат Христодор, понеже това е ръководителя, но Учителя настоял той да го вземе и съхранява. В къщи брат Куртев го прочел, но съдържанието не запомнил, а смисълът на писмото било, че Учителя определя него за ръководител. На следния ден идва Христодор и иска да препише листчето. Дал му го и то се загубило.

-И до днес съжалявам защо не го преписах – казваше брат Куртев. Този бил последния сеанс на приятелите от Айтос, на който Учителя е присъствал. И не е било необходимо да се правят сеанси повече, понеже те са за ония, които още не вярват в съществуването на отвъдния свят, правят се за тяхно уверение, а за ония, които вярват в съществуването на отвъдния свят, сеансите вече не са нужни.

Изявленията на пророк Елисей

По това време през годините 1910,1911,1912 приятелите все още се събирали по къщите да пеят и да се молят. Една вечер през 1909 година се били събрали в дома на Еленка Цочева Всички пеели възторжено духовни песни, а там в един ъгъл до масата стояло братчето на Еленка, десетина годишно момче и нещо пишело в една тетрадка. То било вече написало няколко страници, докато му обърнат внимание. Тогава те взели тетрадката и започнали да четат. Момчето било пишещ медиум. От съдържанието на писаното било видно, че пророк Елисей давал нареждане да отидат на Аязмото за предстоящия празник, като предварително се образуват четири групи. Казвало се още кой в коя група ще е и кой коя група ще води и откъде ще мине всяка група, за да се съберат в дванадесет часа през нощта на Аязмото. Брат Куртев по това време имал две момиченца – близначки, които били сериозно болни, че даже се опасявали за живота им. Същите деца трябвало да бъдат занесени на Аязмото и сутринта да им умият очите.

Всички групи пристигнали навреме. Събрали се. Намерили цял куп сухи дърва, които по нареждане на брат Куртев били запалени, за което той поел отговорност. Събрали се всички групи до огъня и започнали да пеят духовни песни. Като видели големия огън, един гайдар и един тъпанджия се приближили, но като чули, че се пеят духовни песни, се върнали. Така приятелите прекарали до сутринта. Когато започнало да се развиделява, отишли при Аязмото, измили очите на болните деца и веднага тръгнали за града /Айтос/. Било предварително казано от пророк Елисей, че ако всичко се изпълни тъй, както трябва, децата ще оздравеят. Всичко станало тъй, както било казано и децата оздравели. Това донесло голяма радост на родителите, а за всички други било за назидание във вярата.

Имало е и други случаи на изцеление, които сега няма да изброяваме. Така минавал животът тогава в работа, молитви и песни, а песните били живот. Така са живели приятелите тогава активен духовен живот.

Ясновидката Кортеза в град Айтос

През времето 1910-1912 година Сливенската ясновидка Кортеза обикаляла цялата страна. Тогава тя посетила и Айтос, където се срещнала с много хора, които допреди срещата си с нея били пълни неверници, а след това тяхното безверие се е разколебало, понеже тя им казала неща, които само те знаели, а се оказало , че и Кортеза – „момичето”, как то тогава я наричали, ги знаела. Вероятно тогава Кортеза не е била под 25 години. Тя отивала по домовете, където я викали и още с влизането в двора или в стаята им, казвала имената на техните покойници, които скоро са се били преселили в отвъдния свят. Кортеза описвала външния им вид, възрастта им, както и какво покойниците желаят от своите близки. Хората се слисвали от онова, което тя им казвала с абсолютна сигурност.

Един ден Кортеза била в една къща. Стаята и двора били пълни с посетители.Вратата била отворена, но не се виждало кои хора са в двора. Тогава Кортеза извикала с висок глас:

-Бай Георги - фелдшера идва, дайте му път.

Сторили му път и той се приближил до нея. Тогава тя казала с висок глас:

-Този човек ще ви стене духовен началник - след което заговорила с него.

„Мене ми стана неловко, дето така говори за мене публично.

-Ти, брат Георги, идваш да ме питаш за момиченцето ви, дето често го боли коремчето. Това е, задето с жена ти блажите сряда и петък, като ядете сирена попара. Ти искаш да постиш, а тя казва, че ще ядете попарата, а няма да постите в срядата. Така ли беше бай Георге?

-Точно така ми казваше жена ми.

– Ако не блажите срядата, ще му мине. Вече няма да го боли коремчето – каза тя и така стана.

Все по това време лоши хора от града я наклеветили, че всявала смут на гражданството, дори подали заявление срещу нея и се образувало дело. Когато тя се явила в съда, преди още съдията да я е запитал нещо, тя му казала:

-Г-н съдия, преди да ме съдите, аз ще ви кажа нещо за вашия дом. Ако не е вярно, осъдете ме. Тогава тя му казала нещо, което само той е знаел. Съдията, като видял с какъв човек има работа, веднага прекратил делото и й казал, че е свободна.

-Аз съм свободна, г-н съдия, но тези хора, които ме наклеветиха, ще отговарят, защото те оскърбиха Божия Дух, Духът на Христа и той ще ги накаже. Още на следния ден се извила такава буря с дъжд и град, която избила стадата им в полето, че хората с ангъши /стопени ритли/ ходили да събират от полето мъртвите овце, които били със стотици. Така айтозлии добре запомнили кога са водили дело срещу един чист и свят човек, който никому зло не бил сторил.

Първите сподвижници на брат Георги Куртев

Още през време на войната през 1913 година брат Куртев се запознал с Димо Джоджев, Илия Киряков и Димитър Вълчев от село Тополица, което тогава се именувало Кавак – махле. Наскоро след това се запознава с Владимир Калудов и Димитър Вергиев от село Бата /тогава Батаджик/, Михаил Вълчев от Орман /сега Горица/, Черню Калушев от Тержимен /Извориче/, в чиито села се образуваха първите кръжоци на Бялото Братство в околията. В село Бресево: Колю Киряков, Стоян Лечев и Коста Демирев, а след 1910 госина и Петър Костов, Станю Костов, Димитър К.Киряков, Димитър Костадинов, Янаки Желев, Вълю Станчев и Петър Ст.Лечев, Митю Костадинов Терзиев. Първите хора в Горица били: Вълко Михалев, Велико Киров, Михаил Вълков, Елена Дойнова и Димитра Апостолова.

В село Камено /Каилии/ Тачо Петков, Станко Георгиев и др.

В село Уруминикьой /Българово/ - Сава Златев, Гани Костадинов, Лечо........, Ангел......../група от 15-20 души/

Село Лясково: Димитър Тенев, Тоню Атанасов, Злати Желязков, Учков, Бою Грудев и др.

Пещерско : Баба Василка акушерката, Стоян.../около 15-16 души/

Карагеоргиево: Петра Г.Манева, Иван Г.Манев, Еню Г.Манев, Петър Митев, Иван Кибритев и др.

Почти всички са влизали в кръжоците заедно с жените и децата си.

Просеник: Също е имало група от няколко души.

Из Спомените на Георги Събев, подготвяни за печат от ОББ

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първата беседа от Учителя в Айтос

На 19 януари 1914 година Учителя е посетил Айтос не вече със сказки по хиромантия, а е изнесъл в братския салон първата беседа на тема: „Който дойде при Мене”. За тази първа беседа брат Куртев поканил с писмо от всяко село да изпратят по трима души, като даже посочил имената на поканените, така от Бата: Владимир Калудов, Димитър Вергиев и още един, чието име не си спомняме. От с. Голица трима, от Оризори, от Бресово, Българско, Банево – отвсякъде по трима. През него ден е валяло дъжд и приятелите са пътували по разкалян черен път и са дошли в Айтос измокрени до кости. След беседа Учителя е останал на разговор с приятелите, като им казал, че първото им идване на беседа било при лоши атмосферни условия, но това показвало, че трудностите ще бъдат по-големи в началото, но трябва да се преодолеят.

Същия ден брат Куртев е направил списък на желающите да се запишат да получават печатното слово на Учителя, което отначало излизало на брошури, а по-късно на томчета, които редовно се получавали по места.

Ориентиране към вегетарианството

През време на европейската война през 1917 година брат Куртев като войник се е запознал с хора от Бялото Братство, под чието влияние той станал вегетарианец и веднага писал на домашните си писмо приблизително със следното съдържание:

Писмо от фронта: Мили домашни, войната продължава и никой не знае кога ще свърши. Аз съм медицински фелдшер в етапната болница. Тук се запознах с добри хора, които не колят, не убиват и не ядат месо. И аз вече не ям месо и в моя дом вече няма да се колят прасете, агнета, кокошки, защото е грешно да се убива и да се пролива жива кръв. Бог, нашият Баща, е определил ние хората да се храним само с чиста растителна и плодова храна. Другото е грешно и престъпно. Ето защо, до получаването на това ми писмо, понеже наближава Коледа, ако прасето не е заклано, продайте го, а ако е заклано, раздайте го. Ако на децата им се яде, ще им купуваш и ще им готвиш. Те са свободни да ядат или да не ядат. Това те сами ще си решат"

.

15.12.1917 год. Ваш съпруг и баща:Г.Куртев

Забележка: Съдържанието на писмото ни е разказано, но не е запазено.

Горното писмо се получава тъкмо навреме, когато вече из махалата прасетата са издавали своето последно квичене. Тяхното прасе е било живо и продадено, съгласно горните указания. Наскоро войната свършила и брат Куртев се прибрал при семейството си. Жена му, баба Веля, вече готвела две манджи: една постна за родителите и една с месо – за децата. Децата потопили няколко залъка от тяхната манджа и се прехвърлили на постната манджа при родителите си. Тяхната манджа оставала и я хвърляли. Това продължило така известно време. Тогава бащата ги питал защо не ядат от своята манджа, която е тъй хубаво сготвена, а те отговаряли, че тяхната манджа им била по-вкусна. Така и децата се ориентирали към вегетарианството, което за мнозина е труден проблем.

През това време той е медицински фелдшер в града, като си изпълнявал службата най-съвестно, което го сближило с хората и му изградило авторитет. Той бил почитан и уважаван от всички съграждани, били те бедни или богати, защото поведението му като човек и като фелдшер били безукорни. Едновременно с това той е ръководител на Бялото Братство в града, поради което спечелва ненавистта на двама попове, които виждали в негово лице враг на православната църква и търсили начин как да го уязвят, като считат учението на Бялото Братство за секта. Когато през 1920 година Синода поведе борба против сектите, като най-голямото зло за църквата и държавата, хората от Бялото Братство бяха на първа линия. Бяха спуснати нареждания до всички православни църкви от църковните амвони да се говори против сектите, начело на които било Бялото Братство. Тогава се започна една голяма словесна война. Изнасяха се сказки против новите богомили и какво ли не още. Тогава през 1922 или 1923 година по бюджетни причини се съкращавало едно от двете фелдшерски места. Поповете, като научили, побързали да настоят пред кмета да бъде съкратен Георги Куртев, който бил опасен враг на православната църква. Кмета се подвел от техните думи и съкратил брат Куртев, който имал най-многолюдно семейство и единствен работоспособен. Отива си брата в къщи и се чуди как да съобщи това на жена си, не знаел той как тя ще посрещне този голям изпит. Той знаел, че това е изпит за вярата и убежденията му, но тя... В един подходящ момент, когато децата играели навън, а тя била на мивката и миела съдовете, той се приближил до нея и й казал тихо: „Съкратиха ме!” И чакал да види как жена му ще реагира.

- Нищо, Георги,- му казала тя – ти да си здрав. Ръцете ти са златни.

Като чул това от нейната уста, сякаш един голям товар се снел от плещите му, успокоил се. Той знаел, че който дава изпит, ще даде и сили да се превъзмогне. Вярата му в Бога била силна. Още същата нощ го викат за една тежка злополука. Той се заел с лекуването на пострадалия, на когото кожата от главата била свлечена. Той направил сполучлива операция и след около един месец болният оздравял и възнаградил фелдшера с една сума, равняваща се на три фелдшерски заплати.

И тъй, тъмните сили го преследват, като го оставят без работа, а Бог му създава работа и не го оставя гладен.

„Ако вярваме в Бога и изпълняваме Волята Му, Той никога няма да ни остави. От нас се изисква да бъдем достойни негови работници”- казваше брат Куртев.

Как брат Куртев е работел

Брат Куртев, като предан на Божието дело човек, редовно, поне веднъж в годината е посещавал всички села, където има, макар и само един човек от делото. Но той е правел и извънредни посещения, когато е бивал повикван по спешност при болен. Лекуването на болни и срещата му с техните близки му дават естествени условия за общуване с душите. Той помагал на всички, без оглед на това кои са наши и кои не. Някога се случвало, че болните нямали пари за лекарствата, тогава той им помагал със свои средства. Заболял един възрастен брат от едно далечно село, който имал нужда от всекидневни посещения, ето защо той го взел в къщи, в дома си да го лекува и да се грижи за всички негови нужди.. Това лечение продължило цели два месеца. Когато болният оздравял и предложил пари за лекуването и храната, брат Куртев, въпреки, че изнемогвал, не ги приел, като с това ощетил децата си, като не могъл да им купи нищо ново за близкия Великден, докато оздравелия брат купил на своите. Такава голяма жертвоготовност е проявявал, на която малцина са способни.

Да живееш за истината

През 1923 година единственият му син Вълчо бил повикан да отбива редовната си военна служба. Тогава такъв бил редът, че войникът, докато свърши службата си - две или три години, не се освобождава. Но какво станало за обща изненада? Едва бил минал един месец откак бил в казармата и ето, Вълчо се връща у дома си в няколко дневен отпуск. Домашните му се зачудили, а войникът нищо не казал. След като се изминали 3-4 дни, Вълчо се върнал в казармата, а баща му го повикали в общината. Кмета го питал дали момчето му е било в отпуск.

- Беше тук и се върна в казармата.

- Бай Георги, жена ти болна ли е или да е била болна?

- Нито е болна сега, нито е била болна- казал бай Георги.

На бай Георги му станало ясно, че момчето, за да си дойде в отпуск, излъгало, че майка му е тежко болна, което се потвърждавало от получената телеграма, подписана от негов братовчед, с когото предварително се били уговорили за тази лъжа.

- Какво да правим сега,бай Георге? От казармата искат потвърждение на телеграмата. Ако кажем, че не е вярно, момчето го чака военен съд. Кажи, че е била болна и всичко ще се оправи. Ясно е, че момчето е направило една глупост и сега го чака затвор.

- И бесилка да го чака, все ми е едно – казал твърдо бащата - аз вече ви казах истината. Аз цял живот служа на тази истина, че сега ли ще я погазя! Това няма да направя за нищо на света.

Кмета, като видял твърдостта на бащата и неговата категоричност, прескочил истината и спасил момчето от затвор. Всичко се уредило, но брат Куртев останал верен на истината, верен да смърт.

Из Спомените на Георги Събев, подготвяни за печат от ОББ

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При болното дете

Един зимен ден при страшна фортуна и виелица брат Куртев получава покана да посети болно дете в Габерово, което беряло душа. Селото се намирало на 17-18 километра от Айтос. Снежна фортуна,студ и мраз се оказали против него, за да го разколебаят. Жена му, като вижда лошото време, не искала той да рискува своя живот и му казала:

-Отиваш да спасиш живот, а излагаш своя...

-Тук се касае за живота на едно дете. Родителите му ме чакат, как да не отида?

Нищо не било в състояние да го спре или да го разколебае. С такова решение вечерта си легнал да спи. През нощта фортуната утихнала, небето се изяснило и на утрото брат Куртев тръгнал за Габарово при хубаво време. Болното дете получило медицинска помощ навреме и било спасено. Това вероятно е било през 1918 или 1919 година, когато Атанас Николов е бил малко момче.

Заговор да бият попа хулител

Един ден били разлепени афиши за сказката на поп Шаханов в читалището на гр.Айтос за новите богомили и слънцепоклонници. Дядо Христодор и брат Куртев прочели афиша за обявената сказка и се събрали да обмислят какво да правят като знаели манталитета на попа, решили щом почне да хули, да лъже и клевети, да се качат на сцената, да го набият и след това да се предадат на властта. Но след това брат Христодор казал на брат Куртев сам да отиде, защото е млад и по-може да се владее. Но каква била изненадата им, когато един ден преди сказката получили писмо от Учителя, от което се разбирало, че той знае намеренията им и им казал, че ако те влязат в саморазправа с попа, небето се оттегля. „Вие знаете как Майката Божия гледаше мъките на своя син и всичко понасяше... Ако претърпите, ще имате Божие съдействие”.

„Бре, какво щяхме да направим”, си рекли двамата ревностни братя. Тогава решават брат Куртев да отиде сам да чуе сказката. Отива и сяда на първия ред. Хули и ругатни се сипели като из рог. Брата слушал и преглъщал, като се молел Бог да му даде сили да издържи докрай. И тъй станало. Слюнката на брат Куртев изсъхнала на гърлото, но издържал страшния изпит докрай. Сказката свършила.

Не се изминали и десетина години и предсказанието на Учителя се сбъднало. От ония, които гонели, хулили и преследвали Учението, не останало и помен. Те били повикани да дават отчет за земните си дела. Гражданството преминало на страната на Братството, понеже знаело живота на нашите хора, а главно на брат Куртев и вече никой не обръщал внимание на чернокалпаците, които със своя живот се били дескредитирали, а Божието дело растяло и крепнело в града и околията.

Из Спомените на Георги Събев, подготвяни за печат от ОББ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Намерената кесия

Това било през 1920 или 1921 година, когато трима търговци от Айтос отишли да закупят едър рогат добитък от село Орман /сега Горица/. Случка, която е разказана подробно в сборника разкази от Синемир. Тук ще кажем само, че честността на стареца, който намерил кесията с пари и я занесъл в общината, как подействала на съзнанието на търговците, а особено след като разбрали, че този старец е от набожните – от хората на бай Георги Куртев от Айтос. И когато по-късно станало нужда да решат дали да се преследва Бялото Братство или не, те си казали думата в полза на Бялото Братство, представител на което в града и околията е техния много уважаван съгражданин Георги Куртев. Намерена от стареца кесия и занесена в общината спасила Братството от преследването на поповете.

Истински комунист

Един студен зимен ден, когато земята била скована от студ и мраз, брат Куртев – бай Георги, както го знаят по този край, се връщал от чаршията и тръгнал да мине по обичайния си път, но в същия момент сякаш един глас го насочил да мине не по тази, а по съседната улица. Тогава той си казал: „Защо оттам? Оттам не ми е пътя!” Той сякаш спорел със себе си. Но гласът отвътре настоявал и той го послушал. Когато наближил къщата на баба Каля /майката на партизани/, която не била вече онова малко схлупено бордейче, а голяма двуетажна сграда, която държавата направила след 9 септември 1945-1946 година, гласа му казал: „Отбий се тук!” И той послушал. Изкачил се по стълбите и почукал на вратата. – „Влез” – се чул глас от вътре. Когато бай Георги влязъл, бил изненадан от голямата светла стая, но почти гола и празна. Имало само две легла и печка по средата на стаята, която не горяла. Единствен от синовете на баба Каля, който останал жив, изпаднал в бедност поради заболяване на съпругата му. На едното легло бил той, а на другото лежала родилка, покрита само с някаква чергица. Бащата топлел бебето с тялото си.

Покъртителна била картината. „Като видях тази картина-казваше той- стана ми болно на душата и реших да помогна с каквото мога. В кесията му имало 2000 лева /старите пари/, дал ги всичките, за да си купят дърва и нещо за ядене. Родилката станала веднага и отишла да купи дърва и нещо необходимо да повият и стоплят бебето. След като излязъл оттам, тогава разбрал защо вътрешният му глас го довел в този дом при тези болни и нуждающи се хора.

Болният съсед скоро оздравял и при едно събрание,когато станало дума за бай Георги и неговите хора, той казал: „Когато бях болен никой не се сети за мене, освен дето О.Ф. организацията ми изпрати 150 лева като на просяк, а бай Георги ми даде всичко, каквото имаше в кесията си, ето защо другари, ако има в града някой истински комунист, това е бай Георги Куртев. Такива хора като него са нужни днес. Нека се поучим от неговия пример”.

При воденичката

Това е било около 1907 или 1908 година, след като брат Куртев се завръща от Люляково и става медицински фелшер в града. Тогава той, Станчо барабана и Янаки Къвръков всяка вечер след работно време се събирали на една закътана полянка при воденичката в парка да четат Псалми, да пеят духовни песни и да се молят по църковному. След като си свършили тази духовна работа, минавали край близката кръчма да пият по чашка ракия. Това продължавало много време.

Веднъж, току били седнали и очаквали поръчаната ракия, вратата на кръчмата се отворила и се явил един непознат, с много благ израз на лицето, който казал сериозно: „Георге, твоето място не е тук!” и пак затворил след себе си вратата. На другия ден се повторило същото, но никой от групата не говорел за това, от което се разбирало, че те нищо не са видели. Когато на третия ден пак се явил непознатият, брат Куртев казал на другарите си: „Каква ни е работата тук? Уж на Бога служим, а завършваме работата си в кръчмата. Аз от днес тука няма да вляза, нито в друга кръчма”. Другарите му и те осъзнали, че досега са грешали дето са се отбивали в кръчмата и те се зарекли от него ден да не влизат в кръчмата, нито да пият вино или ракия.Кой е бил този непознат човек, когото брат Куртев бе видял с духовните си очи?

През 1910 година брат Куртев в неговото лице познал Учителя, когато дошъл да държи сказка по хиромантия и френология в града.

Трите хляба

По време на Европейската война брат Куртев бил мобилизиран като медицински фелшер. Била му възложена задача да гледа 800 холерноболни, 60 от които в тежко положение. За един период от около 11 месеца той е имал само няколко смъртни случая. Като награда за доброто гледане на болните, на него, като фелшер и на брат Боян Боев като лаборант им бил даден домашен отпуск от 15 дни. Искали да се връщат с Учителя в София. На тръгване на брат Куртев му хрумнало да вземе три хляба, от които първият за нето, вторият - за Учителя и третият за някого. Знае се , че по време на войната цивилното население гладувало. Щом като пристигнал в София, побързал да се срещне с Учителя на ул.Опълченска 66 /сега превърната в къща – музей на Георги Димитров/. Щом като пристигнал, веднага подал единия хляб на Учителя, който го приел и казал: „ А другия занесете на д-р Иванови на адрес...” Брат Куртев веднага отива на посочения адрес и намира семейството, но преди да почука, понеже вратата била полуотворена, дочул следния разговор: „ Майко вече три дни не сме яли залък хляб. Защо Господ не ни изпрати...?” В същия момент брата отворил вратата и подал хляба. Дъщерите взели хляба и започнали да го целуват. Тогава брат Куртев разбрал защо е взел три хляба и защо Учителя го бе пратил веднага у д-р Иванови. Защото те три дни се бяха молили на Бога за малко хляб.

Брат Куртев бе послушал вътрешния си глас, който го ръководел, занесъл хляб на гладуващото братско семейство, с което се укрепила вярата им.

Молитвата на кадъната

Веднъж, когато брат Куртев заедно с група приятели, късно вечер изпълнявали някаква служба в неговия дом, той чул някой да се моли на турски език, който език той добре разбирал. По всяка вероятност той чул тази молитва не с физическите си уши и я запомнил, която била много кратка. Тя била следната: „Господи, Ти който посещаваш, храниш и благославяш всички, не забаравяй имене, Господи. Ти, който помагаш на всички, помогни и на мене”. Така се молела бедната туркиня.

След като брат Куртев привършил общата молитва, споделил с приятелите, които присъствали онова, което бе чул. Всички единодушно решили да изпълнят волята Божия, като всеки бръкнал в джоба си и се събрала една сума, която брат Куртев занесъл на нуждаещата се. Той лесно намерил къщата, защото когато чул молитвата на кадъната, веднага му се дало да види улицата и къщата на бедната жена. Той почукал на прозореца.

-Кой е? – попитала тя на турски

-Добър човек – й отговорил той също на турски.

Тогава кадъната отворила прозореца и той й подал събраната сума

-Кой го праща? – запитала тя. – Общината ли?

-Господ го праща- отговорил той и побързал да се скрие, за да не го види тя и да го познае. Тя не трябва да знае чрез кого Бог й е помогнал, за да се слави името Божие.

Помощ за бедната вдовица

Беше късна есен. От няколко дни духаше непрекъснато студен вятър, пожълтелите листа се стелеха по калната земя. Тъмни облаци скриваха синьото небе. Валеше дъжд и мрачно настроение завладяваше всички, когато брат Куртув влезе в кафенето да си пие сутрешното кафе. Хората от съседната маса се разговаряли и той без да ще, чува разговора им, който се отнасял за бедственото положение, в което бе изпаднала вдовицата на Чеменлията. Платил си кафето и излязъл да посети болни в определения им час, а след това обиколил къщата на вдовицата и се прибрал в къщата си, където обмислил как да й помогне. Плана му бил: Всеки ден рано сутрин на разсъмване да посещава този дом и да оставя на прага по едно левче, което било достатъчно за дневните й нужди. Тя сутрин като стане, ще го намери.

Задачата с левчето продължавала. Всеки ден по едно левче на прага. Това не е случайно – си казала вдовицата. Някой идва да го остави. Кой ли ще е този човек?- се питала тя, но не могла да си отговори, ето защо решира да бодърства цяла нощ, но да види кой е този човек. Една сутрин пак по същото време бай Георги отива да остави левчето на прага, но тя в същото време отворила вратата и го видяла. А той правел това, за да не го знаят хората, защото иначе нуждающите се ще благодарят на нас, а не на Бога.

-Ей,бай Георге, ти ли си бил? Чудя се кой е този човек, с такова добро сърце, че да ми храни децата, но сега вече разбрах.

Задачата с левчето продължила още известно време, докато жената намерила работа и положението й се подобрило.

„Не оставяйте нито ден да не направите едно малко добро”. Това правило следвал брат Куртев и то по възможност никой да не ви види, защото така е казано от Учителя, така пише и в Евангелието.

Оставили колата

Около 1945 година брат Куртев сънувал, че вървял по едно шосе на нагорнище и теглел една кола, а след колата бай Станчо и Янаки Кавръков му помагат и тикат същата кола. Когато вече били близо до билото, двамата помагачи оставили колата и целия товар останал на брат Куртев. Той настоятелно ги канел да му помогнат, че билото е близо, но те се отказали. Той напънал всички сили и с голям зор изтеглил колата на билото. Това било съня. Не минало много време и бай Станко и Янаки престанали да ходят на нашите събрания и се върнали към светския живот с неговите примамки – кръчмите. Ударили на ядене и на пиене.

След като минали няколко госини, брат Куртев писал писмо на Янаки, с което го молел да се върне на събранито, където се е подвизавал много години и е бил набелязан от бай Георги да го остави за свой заместник. Веднъж те се срещнали на улицата и си поприказвали на тази тема. Янаки бил умен човек и последвал съвета на бай Георги и наново се върнал към трезвен и разумен живот. Минали три-четири години след това и брат Куртев заболял. Янаки отивал на Братската градина да го посещава и щом брат Янаки отварял вратата, където лежал брат Георги, веднага руквали сълзи от очите му. Това били сълзи на умиление и признателност към брат Куртев, който със своите писма и съвети му помогнал отново да се върне в Божия път. Не минало много време и брат Янаки Кавръков се поминал, докато брат Куртев все още лежал болен.

-Когато си заминавал брат Янаки Кавръков – казваше веднъж брат Куртев при един разговор - беше посрещнат от любимия ни Учител, както се посрещат учениците на Учителя.

Поговорката казва: „Важно е не как ще започнеш една работа, а как ще я завършиш. Края краси делото” – казва руския народ.

Гледай, нагледай му се

Било есента на 1915 година, когато се обявила Европейската война. Леки мъгли лазели по близките хълмове, когато Йордан- най-малкият брат на бай Георги, получил повиквателна за фронта и отишъл да му се обади, защото на следния ден заминавал. След като се паразговорили, бай Георги излязъл да го изпрати. Той имал чувството, че това ще бъде последната им среща, ето защо го запитал за това, за онова, за да го задържи повече и да му се нагледа.

Йордан бързаше и замина, а аз дълго гледах след него, докато очите ми можеха да го виждат- разказваше веднъж брат Куртев на Братската Градина. /Думата Братска и Градина пишем с главни букви, защото тя е един духовен център за нас/

На фронта вече се водели сражения и всеки час падали убити и ранени. Цялото поле било покрито с леш. Между първите известия за убитите на фронта било и името на неговия брат Йордан.

Интуицията е най-добрия съветник на човека. Който се вслушва в нейните съвети, никога не греши, не съжалява.

Пословична откровеност

Последната година от живота си/1960/ брат Куртев прекарал почти на легло в стаята си на Братската Градина. Един ден пристига Ганчо Ганчев от София на Градината, влиза в стаята му и без да иска разрешение, му изпял една от братските песни. След това брат Куртев го поканил да седне и му казал:

-Като брат не те приемам. Като враг ти прощавам, а като гост те приемам. Идете в трапезарията да се нахраните.

Ганчо Генчев отива в трапезарията, където имало братя и сестри, с които споделил какво му е казал брат Куртев, като добавил:

-Пословична откровеност!

Нахранил се и напуснал Градината.

Предсказал последния си ден

След като брат Куртев бе живял над деветдесет години и около половин век служил предано на делото на Учителя, а като баща бе отхранил голяма челяд и за голяма негова и наша радост, всичките му чада бяха поели неговия духовен път, той след като остави един живот, богат на ценни опитности, на 7 февруари 1961 година казал на сестра Койна Тенева, която го обслужвала като болен следното:

-На 14 февруари ще бъде един особен ден за вас.

Сестрата като чула, започнала да мисли гласно, като правела разни предположения, като казала, че на 14 февруари ще има Слънчево затъмнение, тя не се сетила за онова, за което той подгатвал.

-Слънчевото затъмнение няма нищо общо, то си е нещо отделно - казал брат Куртев.

-Когато останали 3-4 деня ,той казал на зет си Добри да му приготвят всичко, което е необходимо за неговото изпращане, като даже поискал всичко да види с очите си - и дара, и житото дори. Искал да се увери, че всичко е готово, което било направено, както той пожелал.

През цялото време на своето боледуване той е бил в пълно съзнание, като само от време на време се е излъчвал като водел разговори с невидими посетители и тварде често на непознат език. След свършване на посещението от невидимите същества, той веднага се обръщал към присъстващите с молба за малко водица или някоя друга услуга, която е била необходима.

Последното слово на брат Куртев

Когато почувствал, че е много близо края на неговия земен път, той събрал близките си и изрекъл следното прощално слово:

„Мои мили братя и сестри, аз си отивам, но и вие ще дойдете след мене. Погрижете се навреме за себе си като служители на Бога и на Неговото дело с любов, радост и мир. Довиждане по Пътя на Любовта. В дома на Отца моего много жилища има”

Ваш верен брат: Георги Куртев

„По-сладко, по-мило, по-вебико и по-силно от Любовта няма”

22.01.1961 година., 9.30 вечерта. Братската Градина - Айтос

Последното му желание

През 1920 година, когато Учителя посетил град Айтос, изсвирил част от Идилията пред брат Куртев и му казал: „Когато някой праведник напуска земята, ангелите с тази песен ще го посрещнат горе”.

Брат Куртев почувствал и разбрал, че Учителя му загатва какво трябва да направи при своето заминаване, ето защо още през 1960 година писал писмо чрез дъщеря си Дора на брат Петър Камбуров, с което го помолил, когато дойде часът му, да дойде на Градината и да изсвири Идилията в момента, когато дигнат тленните му останки от салона до катафалката. Желанието му било изпълнено.

Последните му минуги

Когато дошър сетния момент, брата хванал с едната си ръка ръката на Добри, а с другата ръка - ръката на дъщеря си Донка, подържал ги малко, след което им казал да отворят горното прозорче на стаята , за да влезе въздух, след което главата му клюмнала и той се отделил от тленното си тяло завинаги, за да продължи отвъд с духовното си тяло Божието дело.

Когато брат Куртев бе положен вече в ковчега, лицето му за чудо било възвърнало естествената си свежест и излъчвало особена светлина.

На 14 февруари 1961 година в три часа без пет минути един светъл дух се пресели отвъд и отиде при своя любим Учител, достойно изпълнил заветите му.

Последната му молитва

„Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Приеми душата ми”.

Кратки сведения за зараждане на духовните групи и кръжоци в Айтоска, Карнобатска и Поморийска околии.

Айтос: Първите членове на Братството са били: Христодор, Георги Куртев, Станчо Барабана, Янаки Кавръков и Янко Стоянов, а по-късно: Киро Димитров, Тошо Тумбов, Иван Милевски и синовете му Петко, Слави и Велчо, Филип Андонов, Божил Иванов, Крум Илиев, Йовчо Иванов, Христо Марков и Георги Иванов с ръкоовдител Георги Куртев – всички с жените си, които не спомнаваме.

Карагеоргиево: Петра Г.Манова, Иван и Еню Г.Маневи , Петър Митев, Георги Добрев, Иван Кибритев и др.

Тополица: Димо Джолев,Илия Киряков, Димитър Вълчев, Панайот Д, Джибиров, Георги кьосе Иванов, баба Драгана и синовете й Петър и Ангел Тодорови , Димитър Къркеланов, Слав Димов, Кънчо Димитров, Иван Г.Коларов , Димитър Иванов /Мичо/ и след 1930 година Георги Драганов.

Брезово: Стоян Дечев, Колю Киряков, Петър и Станчо Костови, Димитър К.Киряков, Янаки Желев, Димитър Костадинов Терзиев и Петър Ст.Лечев

Лясково: Димитър Тенев, Злати...., Бою, всички с жените си.

Българово: Сава Златев, Гани Костадинов, Лечо, Ангел, всичко около 15-20 души.

Габерово: Слави Тодоров, Янко и Васил Костадинови, Васил и Иван Бойчеви

Бата: Владимир Калудов, Димитър Вергиев, Андрей Калудов, Петър....

Горица: /Помолско/ : Вълко Михалев, Велико Киров, Михаил Вълков, Ангел Вълков и Горан Вълков, всички с жените и децата си. Донка Кирова, Колю Великов, дядо Митю..., Димитра Апостолова, Еленка Дойнова...

Оризари:Иван Чернев, Петър и Гено Черневи и др.

Брястовец: /1923-1924 г/ Паскал Стефанов и Кирил Овчаров

Страцин:Недялка Василева, Ирина Пейкова, Гина Апостолова, а към 1938 година Злати Янев и Георги Андреев, Здравка Генова, Драгана Стоянова и Деспа Тодорова

Банево: Милю, Христо и Желю Чераджийски, Филип Чернев, Михаил Божков, и сестрите му Иванка и Гина.

Изворище:Черню Калушев, Михаил Сербезов с жените и децата си, Нанка Драгнева , Илия Чернев

Просеник: Радка Христова и Мара Вълканова, а след 1930 година Иванка и Лазар Христови

Ябълчево: Иван Кънев със синовете си.

Из Спомените на Георги Събев, подготвяни за печат от ОББ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×