yakollakani Добавено Февруари 5, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2011 Във всеки човек живее представата за любимия човек. Онази сродна душа, която може да го направи щастлив или поне човек си мисли така и вярва. И когато се влюбим, силно, страстно, безумно - откриваме нашия идеал в другия. Но времето лети, а идеала вече не е така съвършен, чист и желан. Човешката любов е нетрайна, недълговечна, защото тя обожествява любимия в началото, а после, любимия доказва, че нищо човешко не е съвършенно. Защо? Имам известни размисли, но те не са важни. Истината е, че щом се прилепиш към нещо, започваш да се страхуваш да не го загубиш и накрая го губиш. Няма значение как, вариантите са много. Но идеалът в нас не ни дава мира и продължаваме да търсим и колкото повече се разочароваме, толкова ни е по-трудно да обичаме вече някого. А любовта е безусловно чувство, тя не носи страдания, болка, мъка. Ако ги има, значи никога не е имало любов и тя никога не си е отишла. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Февруари 5, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2011 ..."Любов,любов ти все оставаш млада до края си със тебе все вървим, изгаряме на вечната ти клада, изгаряме и пак благословим!..." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Февруари 5, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2011 Дали е имало нещо, щом си отива като чувство.По друг начин казано, може ли един мъж да каже,това,на една жена, а тя да чака да и се пък казва.Това вмества ли се в казване.Щом работи божествения закон, то същото чувство е непреривно. Значи не се разбират законите на божествения свят, от двамата .Като влезат в Божествения свят ще има такова чувство.Не бих тълкувала по друг начин нещата. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
гост-3 Добавено Февруари 5, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2011 Трябва да се прави разлика между любов и страст. Когато страстите притихнат , любовта не си отива . Тя просто не е била там , от където мислим че си е отишла Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 5, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2011 Във всеки човек живее представата за любимия човек. Онази сродна душа, която може да го направи щастлив или поне човек си мисли така и вярва. И когато се влюбим, силно, страстно, безумно - откриваме нашия идеал в другия. Но времето лети, а идеала вече не е така съвършен, чист и желан. Човешката любов е нетрайна, недълговечна, защото тя обожествява любимия в началото, а после, любимия доказва, че нищо човешко не е съвършенно. Защо? Имам известни размисли, но те не са важни. Истината е, че щом се прилепиш към нещо, започваш да се страхуваш да не го загубиш и накрая го губиш. Няма значение как, вариантите са много. Но идеалът в нас не ни дава мира и продължаваме да търсим и колкото повече се разочароваме, толкова ни е по-трудно да обичаме вече някого. А любовта е безусловно чувство, тя не носи страдания, болка, мъка. Ако ги има, значи никога не е имало любов и тя никога не си е отишла. Човек живее с илюзията за перфектната сродна душа, която в действителност в този вариант не съществува. При влюбването не откриваме в другия никакви идеали, а ги проектираме за известно време и започваме да виждаме избирателно, само това което ни харесва, също за известно време. Когато влюбването или нашето избирателно виждане премине идва истинският образ. Или просто започваме да виждаме всичко. и.... установяваме, че не можем да обичаме всичко или поне не можем да сме влюбени във всичко. Но някак си упорито продължаваме да си търсим нашия идеал и не успяваме да вникнем в разнообразието. Ами, колкото по- бързо се отървем от илюзиите си, идеалите си и фантазиите си, толкова по- близо сме до установяването на стабилна връзка. Толкова по-близо сме до установяването и поддържането на любовта. А кога си отива..... колкото повече се инатим за идеалите си за определени образи, поведения, типажи, очаквания, толкова по- далеч се намираме от любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Февруари 5, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2011 Любовта не си отива никога, няма как да стане, все едно да изчезнем безкрайно. Не си отива любовта, а сме изградили още една стена около сърцето, която ни пречи да чувстваме. При обратния път на трансформация е нужно отново да разрушим тази стена и тога излизат нови и стари чувства от връзката. Едно от най-трудните за изчистване чувства е женската омраза към мъжете, и това е основното чувство, което дърпа назад просветлението на жената. Освен това хората не познават съвсем любовта. Любовта е просто чувство, тя не е силна емоция. И твърде често, нещата се успокоят, изчезнали са вихрушките във връзката и хората казват "Не се обичаме", а то не е така, защото истинската любов не иска нищо и първа ще те накара да пуснеш другия. Истинската любов е тишина в присъствието на другия, това е предмедитативно състояние и тогава споделянето на информация между партньорите е безсловесно. За жените е хубаво да наблюдават когато са в прегръдките на любимия, дали лесно заспиват и изпитват тишина на ума, блаженство, лекота в сърцето. Това е сигурен знак, че има любов във връзката. Това спокойствие идва от вътрешното любене на душите и осъществяване на сърдечна връзка, която спира ума. Това означава че имате духовна връзка с този партньор и вашите взаимоотношения започват да протичат на по-дълбоко ниво. Също наблюдавайте, като се отдавате да го правите чистосърдечно. Защото така както меланхолията, мързела, липсата на кураж, скуката водят до душевна импотентност, така и лошите мисли, думи и негативните емоции към партньора изяждат връзката. Внимавайте да не критикувате човека си.<img> Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Февруари 10, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2011 Психолозите са единодушни, че силата или интензитета на влюбването намаляват във времето.И ако в една връзка живее Божественото , да се преоткриват отношенията, то любовта ще я има.Ако има вкус на двамата към загадъчното, то разума преоткрива любовта .Това е съзидателност, стремеж към повдигане, духовно израстване на двама човекаТова е свобода и отговорност ,не е само чувство имало, нямало... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Итое Добавено Март 1, 2011 Доклад Share Добавено Март 1, 2011 Психолозите са единодушни, че силата или интензитета на влюбването намаляват във времето. Психолозите?!?!? Не мисля,че човешкият ум (психолозите) може да обяснява и да прави децекция на нещо БОЖЕСТВЕНО !!!! Затова... психолозите да не се месят Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 1, 2011 Доклад Share Добавено Март 1, 2011 Влюбването не е любов. Любовта има различни проявления, различен интензитет и различна дълбочина. Когато говорим за хората т.е. за нас и нашите човешки чувства е добре наистина да говорим за тях. Божествената любов можем да я приемаме, но силно се съмнявам, че можем да я проявяваме или да я отдаваме. А човешката любов, да, тя си отива, понякога. Когато двама души изпитват силни чувства един към друг, те го наричат любов и е така, в този момент, между тези хора. После казват: любовта си отива. За тях тя си отива, но не и за цялото. Божествената Любов се проявява непрекъснато в кратки човешки взаимоотношения, понякога по- дълги, понякога стават по- дълбоки и казваме силна любов, и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
never surrender Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 Според мен любовта може да си отиде когато всичко стане еднообразно .... Тя трябва да се разпалва . Трявба да се опитваме да не губим тръпката като например се изненадваме постоянно , правим някакви щуротии независимо от това какво ще си кажат хората Важното е да си прекарваме добре и всеки ден да е приключение . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 а ако ние обичаме, но ответен отговор няма особено оптимистичен? тогава това любов ли е? отишла ли си е, ако всъщност не е и идвала както подобава кога си отива? когато ние се преборим със себе си и успеем някак си да забравим обекта на нашите чувства тъжно.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Март 5, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 5, 2011 Любовта не зависи от това дали другия те обича или не. По твоята логика всяка несподелена любов не е любов. Не можеш да се пребориш със себе си и просто да изключиш любовта, която изпитваш. Това не е нощна лампа! Мисля, че с любовта не можеш да се бориш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Zita Добавено Март 10, 2011 Доклад Share Добавено Март 10, 2011 Izviniavam se predvaritelno. Ne sam bulgarka - smiatam sa za bulgarka. Ne slucaino vlizah tuka. Prakticeski kazano, kato si lubov otiva doide edno prazdno osestane, covek pada i nemoze da se vdigne. I mi e iasno, ce tova obaznacava ce greska e vav mene. Zastoto teoreticeski nikoga nemoga da se cuvstvam taka, ako si nosia obsta lubov vatre sebe si. Da li e lesno da obicam sebe si? Za mene malko ili mnogo - da. I za tova si lubov otiva. Taka se cuvstva covek po vreme na "licna kataklizma." Smiata greskite si i nemoze da se vdigne. Nemoze da poviarva . Латина, Донка и Светлина и Хармония 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Март 10, 2011 Доклад Share Добавено Март 10, 2011 В това състояние много помага просто да зарадваш някое друго живо същество, което се нуждае от обич - дете, възрастен човек, приятел, непознат, животинче... няма значение. Щастливата, благодарна, пълна с обич негова усмивка е като балсам за нараненото самотно сърце. Тогава човек отново преживява смисъла да се живее.Бъди добра, раздавай обич и обич ще получиш в изобилие. Ще си дори по-щастлива от тези, които се опитваш да зарадваш. Светлина и Хармония 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлина и Хармония Добавено Март 10, 2011 Доклад Share Добавено Март 10, 2011 Smiata greskite si i nemoze da se vdigne. Nemoze da poviarva . Любовта и да искаш да я задържиш, не можеш. Любовта идва за миг само, по малък от секунда и отлита. Ако остане повече ще изгори тялото ни. Затова тя е милостива. Оставя своя дар, и се оттегля, гледа отдалече дали ще и благодарим... Има много видове Любов.... Ако я призовеш, тя ще дойде няма да ти откаже, но ще бъде при теб само за миг. Ето един призив: "Любовта иде!" (Беинса Дуно). Повтаряй го като мантра, свещенна молитва, постоянно, когато си спомниш и гледай какво ще стане..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Март 10, 2011 Доклад Share Добавено Март 10, 2011 Истина е, че Любовта в най-висша степен би ни изгорила, би ни ослепила. При молитва ми се е случвало едва да издържам това, което се излива върху мен. На човек се дава, колкото може да понесе. Колкото повече отваря сърцето си, колкото е по-пречистен, толкова повече Любов може да приеме в себе си. А това отваряне става с даване и саможертва, с готовност да мислиш не за себе си, а за другите. Преди време се срещнах с приятел, който е чудесен. Не съм виждала друг човек, който да излъчва толкова положителна енергия. Попитах го къде е коренът на проблемите ми, според него. А той каза: "Любовта е малко." Ще опитам съвета ти и аз, Светлина и Хармония. Светлина и Хармония 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 10, 2011 Доклад Share Добавено Март 10, 2011 Влюбването не е любов. Любовта има различни проявления, различен интензитет и различна дълбочина. Когато говорим за хората т.е. за нас и нашите човешки чувства е добре наистина да говорим за тях. Божествената любов можем да я приемаме, но силно се съмнявам, че можем да я проявяваме или да я отдаваме. А човешката любов, да, тя си отива, понякога. Когато двама души изпитват силни чувства един към друг, те го наричат любов и е така, в този момент, между тези хора. После казват: любовта си отива. За тях тя си отива, но не и за цялото. Божествената Любов се проявява непрекъснато в кратки човешки взаимоотношения, понякога по- дълги, понякога стават по- дълбоки и казваме силна любов, и т.н. Съгласна съм с теб didi_ts. Човешката любов не е Божествената любов в чист вид. Аз дори не мога да си представя каква е тя. Да обичаш безусловно ,безпрекословно. Нашият интензитет/на човешката любов/ е такъв,какъвто мозъкът ни може да понесе. Аз си представям как се пръскам на хиляди частици ,ако изпитвам Божествената любов. А що се отнася до това кога си отива любовта ,отива си и още как . Заради божествената искра във всеки от нас,остава по нещо от любовта,но то е някаква микро- частица. Любовта си отива по различни причини ,най- често са от психологически характер . В повечето случаи ,хората не са дорасли психологически за любовта и тя си отива . Просто все едно е неродена мома. Ражда се ,няма нужните условия за живот и си отива ,умира. За любовта е нужна силна ,устойчива и развита психика. Сърцето е свързано с психиката и съзнанието ,при повечето хора едното е подчинено на другото . Сърцето не е самостойно ,въпреки ,че има въпроси от емоционален характер ,които са необясними за съзнанието и психиката. Но без развита психика ,няма любов. Мисля,че това е съзнателния живот ,да влагаш съзнание и душа във всички свои действия. Тогава идва в един момент и безусловната любов. Но нея човек може да изпита само в определени моменти на своя човешки живот ,ако я изпитва през цялото време ,това е разрушително. Просто човешката психика няма да издържи. Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Март 10, 2011 Доклад Share Добавено Март 10, 2011 E-ех, безусловна любов има и при животните. Пламъче и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.