Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Деяна

Кога си отива любовта ?

Recommended Posts

didi а ти наистина ли ме питаш това?Аз ако не исках да разбера отговорите ,ВАШИТЕ ,нямаше да питам !

Да,любовта си отива ,тогава когато не приемаш човека такъв какъвто е ,а искаш да се промени,заради твоите капризи,но в такъв случаи идвала ли е изобщо любовта ? :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Нищо не си казал.Ти просто цитираш думи на друг човек.Това не мнение,но разбирам ... трудно е да имаш своя позиция!

Ти казваш - трудно е да има някой позиция ... Това се случва, ако си оголен и то до нерв, така е и с любовта. Така е и с нейния край. Любовта се случва, когато си оголен и разкрит - иначе тя си остава смешен спектакъл.

Така е и с краят й - приемаш го с всичките пасиви и активи, осъзнаваш го и продължаваш. Отново оголен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Скоро прочетох една мисъл ТУК която остави много силен отпечатък в мен:

Съкровеното не подлежи на описание и на коментар.

P.S. Да, пред Любовта всичко е голо и разкрито, защото Тя е която вижда в тайното/съкровеното :) .

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мила Мона Лимонке :lol:

Това значи ,че винаги сме оголени .Разкрити !Няма връщане.От която и страна на любовта да се докоснем ще боли .Голи сме като ...гол охлюв :D

Вики ,според мен веднъж отишла си ,любовта не се връща повече.Може да срещнеш друга ,но тази едва ли!

Тя любовта си е любов,голяма,средна,малка ,лява,дясна ... няма значение.Разликата е само в съвместимостта,може би.

Редактирано от Деяна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Не намерих по-подходяща тема и затова пиша в тази.

Има някакъв странен закон, който така и не съм разбрала досега.

Че трябва някой да те загуби, че да се сети, че те иска и че те обича. Само, че всичко това се случва, когато ти вече не изпитваш нищо, любовта си е заминала ...

Та какъв е смисълът във всичко това: когато е трябвало, другият човек е мълчал и не е споделял, дори е възможно и да не е обичал, но ненадейно след време осъзнава, че му липсваш и че има нужда от теб. И едва ли не те уверява, че сте родени един за друг и ти си жената на живота му ... Странни метаморфози на любовта ...

Защо се случва това? Нямам представа.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега се сещам, че хората свързват любовта с дадена връзка или с брака.

Мисля, че не можем да направим такова механично съответствие. Двама вече са се разделили, но са свършили доста работа заедно.

Да обичаш някого не е основание да имаш връзка с него, както и раздялата не е основание да спреш да обичаш.

Мисля си дори, че обичаме хората, с които имаме връзки, далеч преди да ги срещнем. Е как да ги разлюбим след връзката, след като сме ги обичали цял живот, ако не и преди това?! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

БожидарЗим, все още съм човек, жена и свързвам любовта с връзки и общуване на физическо ниво, каквото и да означава това :)

Всъщност говорим за различни неща и ако някой има обяснение за това, което пиша по-горе, моля да сподели. Нямам нужда от обобщения, важен е личният опит.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

трябва някой да те загуби, че да се сети, че те иска и че те обича.

Единият вариант е - отношения от типа "имам човека" = обичам човека. Липсваш ми, нужен си ми, вече съм разбрала - не е признак на любов, а на зависимост и ограничаване на свободата. И то точно в този човешки смисъл, за който говори Мона.

Другият вариант, за който се сещам - повече за думите:

Та какъв е смисълът във всичко това: когато е трябвало, другият човек е мълчал и не е споделял, дори е възможно и да не е обичал, но ненадейно след време осъзнава, че му липсваш и че има нужда от теб. И едва ли не те уверява, че сте родени един за друг и ти си жената на живота му ...

Двамата не са имали готовност един за друг, когато са били заедно. Сега единият е усетил близостта и е пораснал достатъчно, за да я изрази с думи и активно. Възможно е наистина да имат полза и двамата от това да се съберат - всеки да може да погледне себе си в огледалото на другия. Може и да му е нужен на този човек именно отказът - да осъзнае, че не е това човекът за него в този момент.

Чувствата - ние ги разбираме много превратно, както ни е втълпила литературата. Да имам чувства значи да се задъхвам, да губя ума и дума, да ми минава ток и прочие подобни щуротии. Такива емоции показват, че този човек е опасен за нас - по логиката, по която адреналинът казва "бягай". Силното привличане - химията - тя не става за връзка по-дълга от едно-две хапчета за контрацепция. Пак от опит.

И пак от опит индикатор за дълбока връзка е спокойствието, мира, слънчева (не бурна) радост, която се разлива по душата повече и оттам по тялото. Или аз си обичам да казвам "с теб ми е точно толкова хубаво и спокойно, когато съм и сама с цветята и птичките. Мога на воля да бъда себе си и да не мисля каква ме искаш ти, нито пък да те наблюдавам такъв ли си, какъвто те искам аз."

В този смисъл аз бих попитала вътре в себе си - изпитвам ли, когато съм с този човек написаното по-горе в кавичките.... Ако отговорът е да - няма да боли да опитате. В такива случаи вратата за излизане винаги е широко отворена, ако нещо не се получи и не боли. Остават приятните мигове прекарани заедно и уроците, научени по време на съвместния живот. Индикаторът "не" светва в момента, в който "ти си жената за мен" придобива продължението "такава каквато аз те искам".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Донка, благодаря за хубавите ти думи :)

Само, че за мен, във всяка една останала област от живота, и особено в любовта, фразата Улови мига е съществена. От хора, които ни обичат след 100 години и едва тогава го споделят, поне аз, нямам нужда, тъй като животът тече, а ние се променяме. Любовта, споделена след 100 години дори повече наранява, отколкото ако изобщо не е била казвана и разкривана. Аз лично нямам навика да се връщам назад, един път тръгнала си от някоя любов. Когато любовта си отиде, няма сила, която би ме върнала, дори и другият да е с най-прекрасни намерения, дори и в дадения момент да съм сама.

Хората трябва да е научат да реагират адекватно на ситуациите, на моментите, на времето - животът се оказва твърде кратък, че да чакаш някого до безкрайност. Не става просто, животът търпи равновесие и там, където е имало любов, след време я няма.

Затова, в моя случай, гледам на случката с тъжна усмивка, фразата "обичам те" звучи кухо и за мен дори е мъглива и неясна като есенна мъгла, тя не означава нищо за сърцето ми. Защото времето за това е вече минало ...

Целите вече са други, всеки има различни цели, които следва и иска да осъществи и тук пътищата се разделят и разминават, особено във времето.

Защото без цел, животът се задъхва, особено пък любовта. А каква е целта - отново Улови мига :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Попаднах в такава ситуация наскоро . Когато ми каза, че иска отново да е с мен и да ми каже някой неща не изпитах нищо - може би безразличие, да безразлично ми беше. Странно ми стана, че изпитах чувството, че все едно никога не съм имала чувства към този човек. И дори с усмивка му казах "Остави всичко това е вече минало".

Хората се разминават понякога в чувствата си, но според мен след като вече е свършило не си заслужава да се връщаме там и да търсим отново любовта - нея просто вече я няма.

Някой се е сетил затова по-късно, ами да се е сетил навреме, бих казала пак с усмивка.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, ако в момента нямам сериозна връзка, ако ми е приятно да общувам с този човек, ако и двамата сме се променили през изминалото време, ако не се връщаме към неприятни неща от миналото, то защо не? Да се откажем само заради факта, че веднъж вече сме били заедно? Струва ми се неразумно... , но само ако са налице всички "ако", които изброих.Ако и едно от тях не е изпълнено, няма смисъл наистина.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз така с един "бивш" приятел все се събираме и разделяме. Напоследък май не се и разделяме, просто не се чуваме и виждаме понякога с месеци, но това няма значение. Отдавна се уталожиха отрицателните емоции, претенциите, очакванията, всичко е далеч по-спокойно. Мисля като Донка, потвърждава го опитът ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че любовта си отива, когато допуснем тя да бъде заменена от спомените за любовта. Но спомените не бива да засенчват действителността – в тях липсва свобода.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Мисля, че любовта си отива, когато допуснем тя да бъде заменена от спомените за любовта. Но спомените не бива да засенчват действителността – в тях липсва свобода.

Любовта си отива, защото просто си е отишла и тук няма философии, нито нищо друго.

Обичал си. Вечно не можеш да обичаш, освен ако не си струва да обичаш, но обикновено не си струва. И животът го потвърждава, за съжаление.

Затова продължаваш напред.

Времето е ограничено. Особено за любовта :)

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

така, сега а какво е любовта?,а чувствата?,а омразата.трябва ли да имаме чувства за да проявим любов и какви?можем ли да обичаме и да не проявим любов,.а да мразим и да проявим?.Аз мисла ,че любовта е над всичко това .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

59.gifЗапочвам да си мисля, че наричаме различни неща с една дума...

Любовта си отива, защото просто си е отишла и тук няма философии, нито нищо друго.

Обичал си. Вечно не можеш да обичаш, освен ако не си струва да обичаш, но обикновено не си струва. И животът го потвърждава, за съжаление.

Затова продължаваш напред.

Времето е ограничено. Особено за любовта

Според мен тук тава дума за интимни отношения. Макар че моят опит и наблюдения показват, че е възможно да съществуват много дълго, дори цял живот. И ако някой си мисли, че те просто се превръщат в приятелство, лъже се. А възрастните си мълчат и се поусмихват и не си признават. 3d_146.gif. Наскоро ни се случи да чуем някава такава философия по адрес на нашата възраст - бяхме с приятели, които са дори по-възрастни от нас. И тяхната реакция беше същата като нашата - засмяхме се и се спогледахме "лукаво" и потъврдихме разсеяно "да, да така си е".. Но човек трябва да го живее, за да го повярва.

Мисля, че Мона говори за интимни отношения, дори и включвали приятелство и духовна близост, които са се изчерпали в един момент и е безмислено да се продължават по инерция или защото "така трябва" или от съжаление и чувство за дълг... Има куп оправдания.

А имате ли примери за отношения, които не се изчерпват? Какво стои в основата им, кое ги превръща от резервоар в извор на любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest devashaktika

Обичал си. Вечно не можеш да обичаш, освен ако не си струва да обичаш, но обикновено не си струва.

Винаги си струва да обичаш. Обичането и любовта са даване (на енергия, това е обмен на енергия между двама души), да знаеш, кога и как да даваш, без да искаш да получаваш. Наскоро мисълта за деня беше във връзка с това да знаем, как да даваме, взимаме и прилагаме. Според мен тук ставаше въпрос и за любовта като висша енергия и всичко, което изпълва нашия свят. Разбира се, ако в една двойка (партньорство) уроците са научени те поемат по своите пътища, за да разрешават други задачи...това не означава, че не си заслужава да обичаш повече този човек. В нашата култура и общество имаме разни представи за връзките и любовта. Мисля, че те трябва да се променят, но това ще дойде с еволюцията на човека и промяната на неговите разбирания за нещата. Между другото в томчето "Лъчи на живота", от които се четоха беседи на Лятната духовна школа на Рила 2010, има много казано за любовта между момъка и момата, както ги нарича Учителя. Мисля, че там той обяснява много неща за този вид взаимоотношения. Мона, препоръчвам ти да ги погледнеш, възможно е там да намериш отговор на твоя въпрос :)

Редактирано от devashaktika

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×