Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Деяна

Кога си отива любовта ?

Recommended Posts

Guest Мона

Винаги си струва да обичаш. Обичането и любовта са даване (на енергия, това е обмен на енергия между двама души), да знаеш, кога и как да даваш, без да искаш да получаваш. Наскоро мисълта за деня беше във връзка с това да знаем, как да даваме, взимаме и прилагаме.

Никой не е в състояние да дава до безкрайност. Това би се превърнало в мазохизъм и мартирология, в мъченичество. Когато давам, искам и да получавам, за да има равновесие, няма ли го това равновесие, няма и любов. Тогава любовта си отива, неминуемо. Точно затова по-нагоре в темата, написах за човек,, който се е присетил да ме обича след 100 години, когато любовта отдавна си е отишла от мен. Нито искам да ми е приятел, нито искам да го виждам. Била съм наранена и днешното обяснение в любов не струва и остава в ресто.

Между другото в томчето "Лъчи на живота", от които се четоха беседи на Лятната духовна школа на Рила 2010, има много казано за любовта между момъка и момата, както ги нарича Учителя. Мисля, че там той обяснява много неща за този вид взаимоотношения. Мона, препоръчвам ти да ги погледнеш, възможно е там да намериш отговор на твоя въпрос smile.gif

Благодаря, ще погледна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest devashaktika

Никой не е в състояние да дава до безкрайност...Когато давам, искам и да получавам, за да има равновесие, няма ли го това равновесие, няма и любов.

Ще прозвучи много отвлечено, но идеята е, че когато даваш, ти неминуемо и ще получиш. Това си е закон. Следователно не трябва да те ръководи желанието ти да получаваш, а подтикът ти да даваш. Като това важи за всичко в живота. И разбира се изкуството е в това ние да го приложим...или поне да се опитваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Ще прозвучи много отвлечено, но идеята е, че когато даваш, ти неминуемо и ще получиш. Това си е закон. Следователно не трябва да те ръководи желанието ти да получаваш, а подтикът ти да даваш. Като това важи за всичко в живота. И разбира се изкуството е в това ние да го приложим...или поне да се опитваме.

Разбира се, но всяко даване се ограничава до определено време; всички знаем, че животът е просто миг.

Аз лично не се боря за небесно щастие :) и точно поради тази причина, закъснялото получаване е като даването на празни обороти: то не води нито до удовлетворение, нито до друго. Като, че ли води до неприязън. Отново всичко това, което пиша, се отнася до конкретната тема за любовта, а не по принцип. И как тя и кога си отива ...

:) и някой се присетил да дава, когато няма кой да получи и времето затова е вече минало - напразни усилия на любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не намерих по-подходяща тема и затова пиша в тази.

Има някакъв странен закон, който така и не съм разбрала досега.

Че трябва някой да те загуби, че да се сети, че те иска и че те обича. Само, че всичко това се случва, когато ти вече не изпитваш нищо, любовта си е заминала ...

Та какъв е смисълът във всичко това: когато е трябвало, другият човек е мълчал и не е споделял, дори е възможно и да не е обичал, но ненадейно след време осъзнава, че му липсваш и че има нужда от теб. И едва ли не те уверява, че сте родени един за друг и ти си жената на живота му ... Странни метаморфози на любовта ...

Защо се случва това? Нямам представа.

Случвало ми се е. Много отдавна.

Явно е - разминаване, хората не са били един за друг. Е, тогава ми беше криво, де (а сигурно и на него му е било криво след това), ама минаха много години оттогава. Та сега мога да преценя от позиция на времето и развитието на съдбите ни - не се връзват, различни пътища.

А интересното е, че си приличат, мисля, като типажи със съпругът ми. Това е по-същественото за мен. Вероятно и оттам е възникнало привличането между нас, макар и ... поетапно във времето . Просто така животът е взел мерки то да не се осъществи, защото не е трябвало, други са били съдбите ни, партньорите ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта не си отива. Нито се връща, тя просто съществува.

Ако обаче проявата и между двама души е в споделянето.... споделянето на живота, споделянето на деня, споделянето на усещането за съществуване, то с прекъсване на споделянето от страна на единия, проявата и там преминава в една друга форма, коята не винаги е приемлива и за двете страни.

най- силно е любовното усещане, когато има взаимство- даване и получаване. Физическо, емоционално, духовно..... когато това е едностранно, може да се каже, че усещането за любов си е отишло, но не и любовта, ако тя е съществувала.

Слънцето грее и над пустинята и над зеленчуковата градина, но никой не полива в пустинята, не защото там не грее слънце, а защото там не е неговата градина. когато градината ни се е превърнала в пустиня, няма да спрем да виждаме слънцето, но няма смисъл да хабим водата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта е изява на обмена, така че тя е необходима и неизбежна при всяка форма на обособеност, и съответно интензивността на любовта е пропорционална на степента на обособеност, на индивидуализирането. Световната литература е пълна с описания на подобни бурни изяви на любов базирани на уникални индивидуалности, ако не сме ги наблюдавали сами в реалния живот или чели във вестниците.

Когато в резултат на любовта между индивидуалностите се образува нова обособена форма (двойка, семейство, група и т.н.), обмена става вътрешен и външен, любовта го следва и става вътрешна и външна. Това разделение на любовта и спецификата на обмена (телесен, психичен, социален, финансов и т.н.) налага ограничения на изявите и оттам загуба на свобода.

Вътрешната любов си отива когато свободата стане по-нужна от обмена, външната любов когато и групата вече не съществува, макар че обособеността й на други планове на съществуване може да продължи поради опростения обмен там. Групата може да включва и цял народ, цялото човечество и т.н.

Получената свобода е временна защото без обмен индивидуалността не може да се изяви и така цикъла се затваря. Излизането от него е възможно само ако индивидуалността се осъзнае като илюзорно създание на ума, това е обяснено от Буда. Все пак дори и тогава ангажираността на ума може да продължи на ниво външна любов с цел помагане на другите умове, това са т.нар. Бодхисатви, учители и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта не произвежда драми и трагедии, но състезанието за нея ги произвежда.

Любовта произвежда навсякъде живот, светлина, мир, радост и веселие.

Всичко обикновено в живота, на което хората искат да турят името любов, не е любов.

Явно говорих

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Еееее Кукиии това ми е любима песничка. Хе-хе онзи ден виждах бат Крезко и съпругата му те са ми приятелчета skype-35.gif. Поздрав за теб с още една любима песничка по темата :)

http://www.vbox7.com/play:1bc81a4b

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздрав и за вас!:feel happy:

Лично аз мисля, че понякога хората се завръщат към старата любов просто от скука и самота. И че любовта като обмен е добре да е взаимна.

Любовта обича да се появи внезапно, тогава, когато не я очакват.

Любовта може да предизвика любов, огънят да запали огън!

Не отрекаются, любя,

Ведь жизнь кончается не завтра,

Я перестану ждать тебя,

А ты придёшь совсем внезапно,

Не отрекаются, любя.

А ты придёшь когда темно,

Когда в окно ударит вьюга,

Когда припомнишь, как давно

Не согревали мы друг друга,

Да, ты придёшь когда темно.

И так захочешь теплоты

Не полюбившейся когда-то,

Что переждать не сможешь ты

Трёх человек у автомата,

Вот как захочешь теплоты.

За это можно всё отдать,

И до того я в это верю,

Что трудно мне тебя не ждать

Весь день, не отходя от двери,

За это можно всё отдать.

Не отрекаются, любя,

Ведь жизнь кончается не завтра,

Я перестану ждать тебя,

А ты придёшь совсем внезапно,

Не отрекаются, любя.

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта не си отива. Нито се връща, тя просто съществува.

Ако обаче проявата и между двама души е в споделянето.... споделянето на живота, споделянето на деня, споделянето на усещането за съществуване, то с прекъсване на споделянето от страна на единия, проявата и там преминава в една друга форма, коята не винаги е приемлива и за двете страни.

най- силно е любовното усещане, когато има взаимство- даване и получаване. Физическо, емоционално, духовно..... когато това е едностранно, може да се каже, че усещането за любов си е отишло, но не и любовта, ако тя е съществувала.

Слънцето грее и над пустинята и над зеленчуковата градина, но никой не полива в пустинята, не защото там не грее слънце, а защото там не е неговата градина. когато градината ни се е превърнала в пустиня, няма да спрем да виждаме слънцето, но няма смисъл да хабим водата.

59.gif

Диан Георгиев

Когато в резултат на любовта между индивидуалностите се образува нова обособена форма (двойка, семейство, група и т.н.), обмена става вътрешен и външен, любовта го следва и става вътрешна и външна. Това разделение на любовта и спецификата на обмена (телесен, психичен, социален, финансов и т.н.) налага ограничения на изявите и оттам загуба на свобода.

Вътрешната любов си отива когато свободата стане по-нужна от обмена, външната любов когато и групата вече не съществува, макар че обособеността й на други планове на съществуване може да продължи поради опростения обмен там. Групата може да включва и цял народ, цялото човечество и т.н.

Не съм съвсем съгласна.

Всъщност възможно е да се получи описаното по-горе - първият ми брак беше точно такъв и аз влезнах в него точно със същите убеждения. Когато убежденията станаха реалност, се усети, че споделянето започна да изисква все повече вода, а даваше все по-малко зеленчуци. Докато накрая поливах години наред пясък и то само заради убежденията, които Диан много точно е описал.

Има, обаче и друг вариант. Образуването на новото единство е основано на запазването на свободата - и вътрешна и външна. И пак е единство - възможно е, оказа се. Усещането е за една връзка от типа на мартеничката, не на сиамките близнаци. Дори по време на самия обмен - няма значение на какво ниво, човек пак се чувства свободен, макар и слети. който го е усетил и го живее, познава щастието, което го съпътства. Това е свободата да бъдем себе си, докато сме заедно, слети.

Кога, обаче се загубва свободата в едно сливане? Моят личен опит показва, че ако в самото начало ние изберем да сме в единство не със свободен, развиващ се човек и не като такива ние самите, а като роли, като изградени от семейните егрегори образи за себе си, за другия и най-много!! за единството, което създаваме, ако имаме определени очаквания от сливащите се индивидуалности, и най-вече от единството, в което влизаме, превръщането на градината в пустиня, е заложено изначално.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не всеки обмен е любов и при връзка се губи не цялата свобода, мисля че това е ясно. Същевременно любов без обмен е невъзможна и свързване без загуба на свобода също е невъзможно. Умът избира обмена си според наклонностите си изградени отпреди и се води от желанието за постигане на щастие, това важи не само за хората, но за всички същества. Когато това щастие е постигнато и любовта е намерена, ума не се нуждае от повече свобода, защото тя не му е нужна, стига му щастието. Това не е лесно във физическия свят, но все пак е възможно, в духовните светове е по-лесно постижимо и дхармата се изразходва по-бавно.

И все пак дори и това щастие да е постигнато в неговия пълен размер, то е преходно поради преходността на формите, това важи на всички планове, не само на физическия, но на физически план това става по-бързо. Тогава идва страданието и евентуално задейства търсенето на свобода от преходно щастие чрез навлизане в природата на ума, вместо чрез външен обмен. Така че страданието дава подтик на ума за търсене на свободата, не любовта, такъв е дизайна на света. После любовта идва, но като състрадание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:dancing yes:Да, точно такъв е механизма на този модел.

Обаче има и алтернативен. Но сега нямам време да го обяснявам по-подробно от това, което вече написах. При него изходната база на единението е качествено различна. И резултатите са огледално различни.

И е възможен, защото аз живея ама съвсем реално в него вече 6та година и няма изглед да се проваля, обратно, все повече доказва жизненост и реалност. С всеки изминат ден. От гледната точка на този модел, първият изглежда някак изкуствен, измислен от ума и по-скоро от някакъв егрегор, не точно от личния ум. Защото сега пак участват и ума , и сърцето, и волята, всичко - но сплитката е друга. Технологията е различна... Казва го Дева с асцендент лъв и всички планети под хоризонта - ние не хвърчим във въздуха.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силичките ни понякога не стигат и имаме нужда от почивка ,а в някой случаи това означава да се сбогуваме ,но отива ли си любовта ?Остава ли завинаги в нас ?И ако остава ,възможна ли е тогава почивката ?

Всъщност .... кога си отива любовта ?

Да си поемеш дъх понякога е по -трудно от това да издишаш .

Вашите мнения ... очаквам с нетърпение ! :P

Любовта не може да си отиде... Тя е винаги в сърцето ни и я изпитваме внезапно, защото се е появил човекът, за когото е предназначена. Макар че често се припознаваме в любовта, единствената и истинската любов не идва и не си отива - тя съществува вечно и е изначална. :feel happy::wub::angel::yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали истинската любов може да си отиде?

Мисля,че тези клипове ни дават отговор.

http://vbox7.com/play:e19cdbfc http://vbox7.com/play:5b6c4d55

ГРЕТА ГАНЧЕВА ЕМИЛ ДИМИТРОВ

http://vbox7.com/play:59562feb

Редактирано от granat1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Преди малко чух следната реплика в един филм, който не гледах, но случайно я дочух. Цитирам по памет, но смисълът е същият : " И не забравяй скъпа моя, обичай любовта, но не и мъжа, за да не попаднеш в негова власт."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди малко чух следната реплика в един филм, който не гледах, но случайно я дочух. Цитирам по памет, но смисълът е същият : " И не забравяй скъпа моя, обичай любовта, но не и мъжа, за да не попаднеш в негова власт."

А аз направо си го гледах. Репликата и мен впечатли много силно и с интерес изгледах целия филм. Исках да видя до края дали казаното ще се потвърди или живота ще го опровергае. Стана така както си мислех, животът я опроверга :feel happy: Ех, не видя ли какво стана накрая!? Отдавна не бях гледала толкова стойностен филм. Започва втори сезон на "Приключенията на Мерлин" ехаааа:sorcerer:.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Аз бях за малко до стаята, в която майка ми и баща ми гледаха филма и чух тази реплика. Но не съм гледал филма и не знам кой филм са гледали. Да не е онзи за една куртизанка от Венеция ? Понеже по едно време влязох при тях и видях, че гледат него. И аз съм го гледал преди години.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не всеки обмен е любов и при връзка се губи не цялата свобода, мисля че това е ясно. Същевременно любов без обмен е невъзможна и свързване без загуба на свобода също е невъзможно. Умът избира обмена си според наклонностите си изградени отпреди и се води от желанието за постигане на щастие, това важи не само за хората, но за всички същества. Когато това щастие е постигнато и любовта е намерена, ума не се нуждае от повече свобода, защото тя не му е нужна, стига му щастието. Това не е лесно във физическия свят, но все пак е възможно, в духовните светове е по-лесно постижимо и дхармата се изразходва по-бавно.

И все пак дори и това щастие да е постигнато в неговия пълен размер, то е преходно поради преходността на формите, това важи на всички планове, не само на физическия, но на физически план това става по-бързо. Тогава идва страданието и евентуално задейства търсенето на свобода от преходно щастие чрез навлизане в природата на ума, вместо чрез външен обмен. Така че страданието дава подтик на ума за търсене на свободата, не любовта, такъв е дизайна на света. После любовта идва, но като състрадание.

Струва си да се замислите над тези думи на Диан.

Точно това стои зад видимата страна на нещата. Другото са чисто наши си, романтични или цинични, оптимистични или песимистични, или каквито и да са там интерпретации на един чисто физичен процес.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, че Любовта си отива някога... Ако тя си отиде, това значи , че не е била Любов, а някакво чувство!Любовта е същността, проявлението на живота!Ако тя си отиде ще си отиде и Вселената, което е невъзможно. Не случайно е казано, че Бог е Любов!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От пиадестала на времето не мога да ви кажа кога си отива любовта, но мога да ви кажа кога идва!

Любовта идва когато затихне нагона!

Всички знаем, кога идва любовта и си имаме своите представи, но въпроса е друг. Труден и тежък въпрос. Много от нас го избягваме и не искаме да знаем и да признаем.

Колкото повече страст има, толкова повече и любов има! Двете неща вървят ръка за ръка. Живеем във физически свят, а не на НЕБЕТО. Все още :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×