Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Деяна

Кога си отива любовта ?

Recommended Posts

Във всеки човек живее представата за любимия човек. Онази сродна душа, която може да го направи щастлив или поне човек си мисли така и вярва. И когато се влюбим, силно, страстно, безумно - откриваме нашия идеал в другия. Но времето лети, а идеала вече не е така съвършен, чист и желан. Човешката любов е нетрайна, недълговечна, защото тя обожествява любимия в началото, а после, любимия доказва, че нищо човешко не е съвършенно. Защо? Имам известни размисли, но те не са важни. Истината е, че щом се прилепиш към нещо, започваш да се страхуваш да не го загубиш и накрая го губиш. Няма значение как, вариантите са много. Но идеалът в нас не ни дава мира и продължаваме да търсим и колкото повече се разочароваме, толкова ни е по-трудно да обичаме вече някого. А любовта е безусловно чувство, тя не носи страдания, болка, мъка. Ако ги има, значи никога не е имало любов и тя никога не си е отишла.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Дали е имало нещо, щом си отива като чувство.По друг начин казано, може ли един мъж да каже,това,на една жена, а тя да чака да и се пък казва.Това вмества ли се в казване.Щом работи божествения закон, то същото чувство е непреривно. Значи не се разбират законите на божествения свят, от двамата :3d_049: .Като влезат в Божествения свят ще има такова чувство.Не бих тълкувала по друг начин нещата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трябва да се прави разлика между любов и страст.

Когато страстите притихнат , любовта не си отива . Тя просто не е била там , от където мислим че си е отишла

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Във всеки човек живее представата за любимия човек. Онази сродна душа, която може да го направи щастлив или поне човек си мисли така и вярва. И когато се влюбим, силно, страстно, безумно - откриваме нашия идеал в другия. Но времето лети, а идеала вече не е така съвършен, чист и желан. Човешката любов е нетрайна, недълговечна, защото тя обожествява любимия в началото, а после, любимия доказва, че нищо човешко не е съвършенно. Защо? Имам известни размисли, но те не са важни. Истината е, че щом се прилепиш към нещо, започваш да се страхуваш да не го загубиш и накрая го губиш. Няма значение как, вариантите са много. Но идеалът в нас не ни дава мира и продължаваме да търсим и колкото повече се разочароваме, толкова ни е по-трудно да обичаме вече някого. А любовта е безусловно чувство, тя не носи страдания, болка, мъка. Ако ги има, значи никога не е имало любов и тя никога не си е отишла.

Човек живее с илюзията за перфектната сродна душа, която в действителност в този вариант не съществува.

При влюбването не откриваме в другия никакви идеали, а ги проектираме за известно време и започваме да виждаме избирателно, само това което ни харесва, също за известно време.

Когато влюбването или нашето избирателно виждане премине идва истинският образ. Или просто започваме да виждаме всичко. и.... установяваме, че не можем да обичаме всичко или поне не можем да сме влюбени във всичко. Но някак си упорито продължаваме да си търсим нашия идеал и не успяваме да вникнем в разнообразието.

Ами, колкото по- бързо се отървем от илюзиите си, идеалите си и фантазиите си, толкова по- близо сме до установяването на стабилна връзка. Толкова по-близо сме до установяването и поддържането на любовта.

А кога си отива..... колкото повече се инатим за идеалите си за определени образи, поведения, типажи, очаквания, толкова по- далеч се намираме от любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта не си отива никога, няма как да стане, все едно да изчезнем безкрайно. Не си отива любовта, а сме изградили още една стена около сърцето, която ни пречи да чувстваме. При обратния път на трансформация е нужно отново да разрушим тази стена и тога излизат нови и стари чувства от връзката. Едно от най-трудните за изчистване чувства е женската омраза към мъжете, и това е основното чувство, което дърпа назад просветлението на жената. Освен това хората не познават съвсем любовта. Любовта е просто чувство, тя не е силна емоция. И твърде често, нещата се успокоят, изчезнали са вихрушките във връзката и хората казват "Не се обичаме", а то не е така, защото истинската любов не иска нищо и първа ще те накара да пуснеш другия. Истинската любов е тишина в присъствието на другия, това е предмедитативно състояние и тогава споделянето на информация между партньорите е безсловесно. За жените е хубаво да наблюдават когато са в прегръдките на любимия, дали лесно заспиват и изпитват тишина на ума, блаженство, лекота в сърцето. Това е сигурен знак, че има любов във връзката. Това спокойствие идва от вътрешното любене на душите и осъществяване на сърдечна връзка, която спира ума. Това означава че имате духовна връзка с този партньор и вашите взаимоотношения започват да протичат на по-дълбоко ниво. Също наблюдавайте, като се отдавате да го правите чистосърдечно. Защото така както меланхолията, мързела, липсата на кураж, скуката водят до душевна импотентност, така и лошите мисли, думи и негативните емоции към партньора изяждат връзката. Внимавайте да не критикувате човека си.<img>

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Психолозите са единодушни, че силата или интензитета на влюбването намаляват във времето.И ако в една връзка живее Божественото , да се преоткриват отношенията, то любовта ще я има.Ако има вкус на двамата към загадъчното, то разума преоткрива любовта:thumbsup: .Това е съзидателност, стремеж към повдигане, духовно израстване на двама човекаТова е свобода и отговорност ,не е само чувство имало, нямало...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Психолозите са единодушни, че силата или интензитета на влюбването намаляват във времето.

Психолозите?!?!? Не мисля,че човешкият ум (психолозите) може да обяснява и да прави децекция на нещо БОЖЕСТВЕНО !!!! Затова... психолозите да не се месят 59.gif:hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Влюбването не е любов.

Любовта има различни проявления, различен интензитет и различна дълбочина.

Когато говорим за хората т.е. за нас и нашите човешки чувства е добре наистина да говорим за тях.

Божествената любов можем да я приемаме, но силно се съмнявам, че можем да я проявяваме или да я отдаваме.

А човешката любов, да, тя си отива, понякога. Когато двама души изпитват силни чувства един към друг, те го наричат любов и е така, в този момент, между тези хора. После казват: любовта си отива. За тях тя си отива, но не и за цялото. Божествената Любов се проявява непрекъснато в кратки човешки взаимоотношения, понякога по- дълги, понякога стават по- дълбоки и казваме силна любов, и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен любовта може да си отиде когато всичко стане еднообразно .... Тя трябва да се разпалва . Трявба да се опитваме да не губим тръпката :) като например се изненадваме постоянно , правим някакви щуротии независимо от това какво ще си кажат хората :) Важното е да си прекарваме добре и всеки ден да е приключение .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

а ако ние обичаме, но ответен отговор няма особено оптимистичен?

тогава това любов ли е?

отишла ли си е, ако всъщност не е и идвала както подобава

кога си отива? когато ние се преборим със себе си

и успеем някак си да забравим обекта на нашите чувства

тъжно....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта не зависи от това дали другия те обича или не. По твоята логика всяка несподелена любов не е любов. Не можеш да се пребориш със себе си и просто да изключиш любовта, която изпитваш. Това не е нощна лампа! Мисля, че с любовта не можеш да се бориш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Izviniavam se predvaritelno. Ne sam bulgarka - smiatam sa za bulgarka. Ne slucaino vlizah tuka. Prakticeski kazano, kato si lubov otiva doide edno prazdno osestane, covek pada i nemoze da se vdigne. I mi e iasno, ce tova obaznacava ce greska e vav mene. Zastoto teoreticeski nikoga nemoga da se cuvstvam taka, ako si nosia obsta lubov vatre sebe si. Da li e lesno da obicam sebe si? Za mene malko ili mnogo - da. I za tova si lubov otiva. Taka se cuvstva covek po vreme na "licna kataklizma." Smiata greskite si i nemoze da se vdigne. Nemoze da poviarva . :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В това състояние много помага просто да зарадваш някое друго живо същество, което се нуждае от обич - дете, възрастен човек, приятел, непознат, животинче... няма значение. Щастливата, благодарна, пълна с обич негова усмивка е като балсам за нараненото самотно сърце. Тогава човек отново преживява смисъла да се живее.Бъди добра, раздавай обич и обич ще получиш в изобилие. Ще си дори по-щастлива от тези, които се опитваш да зарадваш.

:3d_059:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Smiata greskite si i nemoze da se vdigne. Nemoze da poviarva . :)

Любовта и да искаш да я задържиш, не можеш. Любовта идва за миг само, по малък от секунда и отлита. Ако остане повече ще изгори тялото ни.

Затова тя е милостива. Оставя своя дар, и се оттегля, гледа отдалече дали ще и благодарим...

Има много видове Любов....

Ако я призовеш, тя ще дойде няма да ти откаже, но ще бъде при теб само за миг.

Ето един призив: "Любовта иде!" (Беинса Дуно). Повтаряй го като мантра, свещенна молитва, постоянно, когато си спомниш и гледай какво ще стане.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истина е, че Любовта в най-висша степен би ни изгорила, би ни ослепила. При молитва ми се е случвало едва да издържам това, което се излива върху мен. На човек се дава, колкото може да понесе. Колкото повече отваря сърцето си, колкото е по-пречистен, толкова повече Любов може да приеме в себе си. А това отваряне става с даване и саможертва, с готовност да мислиш не за себе си, а за другите.

Преди време се срещнах с приятел, който е чудесен. Не съм виждала друг човек, който да излъчва толкова положителна енергия. Попитах го къде е коренът на проблемите ми, според него. А той каза: "Любовта е малко."

Ще опитам съвета ти и аз, Светлина и Хармония.

:3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Влюбването не е любов.

Любовта има различни проявления, различен интензитет и различна дълбочина.

Когато говорим за хората т.е. за нас и нашите човешки чувства е добре наистина да говорим за тях.

Божествената любов можем да я приемаме, но силно се съмнявам, че можем да я проявяваме или да я отдаваме.

А човешката любов, да, тя си отива, понякога. Когато двама души изпитват силни чувства един към друг, те го наричат любов и е така, в този момент, между тези хора. После казват: любовта си отива. За тях тя си отива, но не и за цялото. Божествената Любов се проявява непрекъснато в кратки човешки взаимоотношения, понякога по- дълги, понякога стават по- дълбоки и казваме силна любов, и т.н.

Съгласна съм с теб didi_ts. Човешката любов не е Божествената любов в чист вид. Аз дори не мога да си представя каква е тя. Да обичаш безусловно ,безпрекословно. Нашият интензитет/на човешката любов/ е такъв,какъвто мозъкът ни може да понесе. Аз си представям как се пръскам на хиляди частици ,ако изпитвам Божествената любов.

А що се отнася до това кога си отива любовта ,отива си и още как . Заради божествената искра във всеки от нас,остава по нещо от любовта,но то е някаква микро- частица.

Любовта си отива по различни причини ,най- често са от психологически характер . В повечето случаи ,хората не са дорасли психологически за любовта и тя си отива . Просто все едно е неродена мома. Ражда се ,няма нужните условия за живот и си отива ,умира. За любовта е нужна силна ,устойчива и развита психика.

Сърцето е свързано с психиката и съзнанието ,при повечето хора едното е подчинено на другото . Сърцето не е самостойно ,въпреки ,че има въпроси от емоционален характер ,които са необясними за съзнанието и психиката.

Но без развита психика ,няма любов. Мисля,че това е съзнателния живот ,да влагаш съзнание и душа във всички свои действия. Тогава идва в един момент и безусловната любов. Но нея човек може да изпита само в определени моменти на своя човешки живот ,ако я изпитва през цялото време ,това е разрушително. Просто човешката психика няма да издържи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×