Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Пламъче

Образованието в България - част 2

Recommended Posts

Образованието в България - част 1

Образованието в България

Кои са факторите, определящи качеството?

Уважаеми участници в портала бъдете искрени и точни в отговорите си. Аз съм преподавател, който върши работата си с любов и искам вие да ми подскажете начините, с които можем да променим нещата в положителна посока.

Учител се става по призвание,а не по необходимост!Лично аз смятам,че първият учител е най-важен за развитието на децата.Трябва да се променят критериите за приема на студенти в специалността "Начална педагогика".С това трябва да се започне.Следващата стъпка е обучението в университетите.При назначаването на работа трябва стриктно да се следи за качеството на обучение и качествата на учителя(това уж се прави!).Чак тогава може да се говори за промяна в средното образование.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Мнението ми е много лично, като на  всяка майка, която иска нещо добро за децата си намирам,че трябва да се работи върху ценностната система на децата.Това започва от семейството като модел на подражание на родителите.Да има здрав дух семейството за оцеляване базирано не на материалната страна на живота.Мен ме тревожи факта, че децата трябва да бъдат запознати с емоционалната култура, интелигентност, себевладеене, което се практикува и в САЩ.Като се замисля върху една мъдрост:"Богат е не този , който владее света, а който владее себе си!" :rolleyes:  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В семейството се градят основите на ценностната система на детето,в училището тя се доразвива.Един неподходящ начален учител може да подкопае тези основи и да попречи на детето да се развива според способностите си.Много деца получават отвращение към училището именно заради първия учител.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обикни учителя си - един български клас в час по английски език.

Като гледам този клип, се питам дали да ме е жал за учителката или за двуногите шимпанзета наоколо и - струва ли си? Питам се защо хората все по-упорито деволюират в голи маймуни и какво може да се направи?

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

A на мен не ми е жал за тях. Защото това е чиста проба престъпление по служба.

Аз питам МНП - защо пусна в час чоек, който не е готов за тази професия????

Осъзнават ли нашите ръководители какви фатални поражения може да предизвика това в живота на това момиче? А върху децата?

Имате ли представа как университетите подготвят бъдещите учители за тази най-отговорна от всички други професия??? Защо те просто не знаят , а за владеене какво да мечтаем , как се реагира в подобни ситуации???

Орлине! Къде сте вие - псиихолозите??? Това е ваша отговорност също, защото подобна ситуация може да бъде предизвикана само от верига груби грешки на преподавателя и може да бъде овладяна само от много добре подготвен психолог и педагог...

Ако теб и колегите ти ви вълнува това, което се случва, вместо да съдите, направете нещо!!!

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има много неща в образуванието които куцат и най вече в системата като цяло .Да започнем от преподавателите по голямата част от тях ,квалификацията я имат ,разбират си от предметът но преподаването им е слабо губят връзката с ученика която е най важна в случият ,липсва правилното отношение към учениците .Друго нещо е че изискват твърде много от учащите ,в основното ,средното и висшето образувание ,прекалено се натоварват децата .Също не ми допада модела на оценяване ,има нещо не както трябва там ,особенно във висшето образувание почти никаква роля неиграе ,освен евентуално за стипендията която не е много мотивираща и е някой инстиути определя дали ще имаш право на общежитие .Мисля че е много натоварена програмата на учащите ,затормозени от излишен материал .А специално във висшето образувание там доста от преподавателите гледат да си предадат сухата материя ,и там има много ненужна информация и излишни предмети ,но може би за да им е пълна програмата и преподавателите да не седят без работа и да има хорариум се слагат тези предмети .Също така много учебници има по един предмет и са страшно скъпи ми всяка година излиза нов ,то сега вече учителите до колкото знам решават по кой учебник да се учи ,но много излишни пари се хвърлят за учебници ,това се превърна в печеливш бизнес ,защото е задължително да се закупят ,преди в учелищата за всички имаше осигорени учебници и т.н. .Има и още но общо взето това са нещата които куцат и трябва да се изправят за да ни се вдигне нивото ,това в момента ми се въртеше в главата ,с времето нещата бавно си идват на мястото си де ,но по бавно и тромаво стават нещата .Има много за реформа в тази свера .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обикни учителя си - един български клас в час по английски език.

Като гледам този клип, се питам дали да ме е жал за учителката или за двуногите шимпанзета наоколо и - струва ли си? Питам се защо хората все по-упорито деволюират в голи маймуни и какво може да се направи?

Тука не съм съгласен ,според мен повече зависи от учителят това как ще се държат учениците ,ако той няма афторитет и необича учениците си ,това са резултатите .Разбирасе има изключения при преподавателите ,но не са голям процент .

Редактирано от veselinvalchev1981

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-важният момент сякаш е Добра Воля за диалог и промяна-в семейството, като основа, в образованието и от страна на децата.

Ако им се подаде ръка и им се покаже, че на някого му пука за тях те ще подадат ръка.

Липсва желание за промяна, има налагане.

В министерството на всеки служител трябва да се раздаде книжката-"Учителя за науката и образованието" и да се започне приложение. Достатъчно луда съм да ида при министъра с това предложение, но все пак е добре да има и педагози, психолози...:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обикни учителя си - един български клас в час по английски език.

Като гледам този клип, се питам дали да ме е жал за учителката или за двуногите шимпанзета наоколо и - струва ли си? Питам се защо хората все по-упорито деволюират в голи маймуни и какво може да се направи?

Tози клип е от 2008 - очевидно е сниман нарочно,

нищо чудно да е бас за пари....

А имало ли е после съд за тези ........ да ги нарека ученици?

Държана ли е отговорност на тези родители?

А какви обстоятелства/учители са спомогнали/довели до това

тези така агресивни и безотговорни ученици да имат такова несопустимо поведение?

Къде са училищните психолози???

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изгледах клипа - НЯМАМ ДУМИ!!!

Питам се,дали същите тези ученици си позволяват подобно поведение с всички учители?Едва ли!

Да си учител не означава само да притежаваш диплома за завършено образование - нужно е да имаш и призвание.Според мен младата учителка не е готова да упражнява тази професия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обикни учителя си - един български клас в час по английски език.

Като гледам този клип, се питам дали да ме е жал за учителката или за двуногите шимпанзета наоколо и - струва ли си? Питам се защо хората все по-упорито деволюират в голи маймуни и какво може да се направи?

Орлине, Донка е права. Както и granat1, веселин ... Недогледах клипа. Няма смисъл.

Била съм на това поприще, вярно със студенти, но ... те бяха първокурсници и бяха пак така само момчета, всички от неелитни училища и не можеше да се каже, че са ученолюбиви .... Аз бях на 23 години, болшинството бяха едва няколко години по-малки от мен, а няколко от студентите ми бяха на моята или по-голяма възраст. На първата ми лекция (за която много се притеснявах, беше ме хванала дори сценична треска :)) благополучно бяха успели да се уговорят и не се появи нито един. Е, поне на мен ми мина сценичната треска.;) На първите практически упражнения ме посрещнаха с няколко подсвирвания, въпреки че предвидливо се бях облякла малко по-строго и консервативно; аз се представих накратко - предмета, себе си, начина на обучение и оценяване ..., когато попитах "Имате ли въпроси?", те ме попитаха "Омъжена ли сте?" :D

Но ... успях да овладея нещата; макар и аз да не бях подготвена, явно отвътре някак намерих верния тон. Поставих отношенията ни на взаимно уважение и коректност. Дори (за тяхна изненада) схванаха предмета, чак им стана интересно и накрая на семестъра се представиха по-добре, отколкото всички очакваха. Същите тези мои студенти, продължиха да ми говорят на "Вие" и да ме поздравяват с "Добър ден!" и когато спрях да им преподавам, докато на някои колеги, включително мъже, включително 20-30 години по-възрастни от мен и от тях, си говореха упорито на "ти" и ако въобще ги поздравяваха, то беше с едно небрежно "Здрасти!". Имах и колеги, към които студентите се отнасяха още по-уважително, отколкото към мен, особено доц. Гинков, който им води силно специализирани предмети и е прекрасен професионалист и там, покзва им разни тънкости и подробности, които ги няма по учебниците ... Та съвсем от първа ръка мога да кажа - много е интересно да се наблюдава твърде широката палитра от отношения, които демонстрират едни и същи ученици/студенти към различните преподаватели.

Вярно, при една добре наложена (обикновено по тоталитарен начин) дисциплина и на по-слабите преподаватели ще им е по-лесно да се мъчат да преподават. Ама струва ли си да се мъчат? И учителят, и учениците?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Клипът не е инсценировка според мене.Порази ме много силно.Направо в слънчевия сплит ме удари.Може би ,защото не бях подготвена да видя това.

Какво може да се направи пита Орлин.И мен това ме вълнува.В момента може да се възбуди обществена дискусия ,та да се даде възможност на това зловоние да излезе.Не пукнем ли цирея,той ще расте и ще се разпространява по снагата на държавата.В нашия сайт,често се появяват призиви от различни неправителствени организации,които търсят широка подкрепа за благородни инициативи.Сега дано се намери неправителствена организация,която да поеме тоя случай и да го разнищи.Като посети училището,проучи ,поговори и ако историята макар и потулена е била такава,то този клип следва да се гледа от учители и ученици във всяко училище на нашата държава още в новата учебна година.Да се проведат разговори за това ,такива ли искаме да бъдем.Защото ако си седи в YuTube,вече втора година и никой не го взема под внимание,нали се сещате как тия хубостници си трупат актив и се чувствуват герои.Интересно какво става с тия млади хора след две години и какъв път са поели.Изобщо в това клипче има материал за работа за психолози,педагози,журналисти,телевизионери,организации и администрации.Но така да седи и никой нищо да не прави ,не е добре.

Благодаря Орлин ,че го изрови.Аз лично ще го гледам с децата си и с техните приятели .Ще говоря за това.А и в училище ще го коментирам в настоятелството.Защото май учителите от страх за работни места и мизерни заплати или авторитет,потулват много неща.Ние родителите сме като щрауси,защото е по-лесно да изискваш и очакваш от институцията,вместо да видиш своите грешки в тези прояви.Докато гледах ,си представях, какво ли става в семействата на тия младежи,та да се държат така в училище.От там тръгва всичко.

Много държа да чуя мнението на педагозите и учителите ,които пишат и четат тук.Коригирайте ме моля,ако някъде бъркам в разсъждението си на база на видяното.

Наистина е важно какво може да се направи след като нещата вече са стигнали до тук.Не мисля,че това е някакъв изолиран случай в нашето училище..А много глави мислят по-добре от една.Всички сме родители ,а някои са и учители.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обикни учителя си - един български клас в час по английски език.

Като гледам този клип, се питам дали да ме е жал за учителката или за двуногите шимпанзета наоколо и - струва ли си? Питам се защо хората все по-упорито деволюират в голи маймуни и какво може да се направи?

Орлине, Донка е права. Както и granat1, веселин ... Недогледах клипа. Няма смисъл.

Била съм на това поприще, вярно със студенти, но ... те бяха първокурсници и бяха пак така само момчета, всички от неелитни училища и не можеше да се каже, че са ученолюбиви .... Аз бях на 23 години, болшинството бяха едва няколко години по-малки от мен, а няколко от студентите ми бяха на моята или по-голяма възраст. На първата ми лекция (за която много се притеснявах, беше ме хванала дори сценична треска :)) благополучно бяха успели да се уговорят и не се появи нито един. Е, поне на мен ми мина сценичната треска.;) На първите практически упражнения ме посрещнаха с няколко подсвирвания, въпреки че предвидливо се бях облякла малко по-строго и консервативно; аз се представих накратко - предмета, себе си, начина на обучение и оценяване ..., когато попитах "Имате ли въпроси?", те ме попитаха "Омъжена ли сте?" :D

Но ... успях да овладея нещата; макар и аз да не бях подготвена, явно отвътре някак намерих верния тон. Поставих отношенията ни на взаимно уважение и коректност. Дори (за тяхна изненада) схванаха предмета, чак им стана интересно и накрая на семестъра се представиха по-добре, отколкото всички очакваха. Същите тези мои студенти, продължиха да ми говорят на "Вие" и да ме поздравяват с "Добър ден!" и когато спрях да им преподавам, докато на някои колеги, включително мъже, включително 20-30 години по-възрастни от мен и от тях, си говореха упорито на "ти" и ако въобще ги поздравяваха, то беше с едно небрежно "Здрасти!". Имах и колеги, към които студентите се отнасяха още по-уважително, отколкото към мен, особено доц. Гинков, който им води силно специализирани предмети и е прекрасен професионалист и там, покзва им разни тънкости и подробности, които ги няма по учебниците ... Та съвсем от първа ръка мога да кажа - много е интересно да се наблюдава твърде широката палитра от отношения, които демонстрират едни и същи ученици/студенти към различните преподаватели.

Вярно, при една добре наложена (обикновено по тоталитарен начин) дисциплина и на по-слабите преподаватели ще им е по-лесно да се мъчат да преподават. Ама струва ли си да се мъчат? И учителят, и учениците?

Радавам се ,че си се справила добре ,и това е така защото си подходила с известно уважение към тях ( поправи ме ако греша ) и си балансирала процеса .

Редактирано от veselinvalchev1981

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, така е; мога само да уточня - не "известно уважение", а направо "пълно уважение".

На мен, като току-що постъпила, ми дадоха най-"изтърваните" студенти, потока/специалността, в който се влиза с най-нисък бал. Да си троша главата с една дума :D и да не си късат нервите по-старшите преподаватели с такива "за нищо не ставащи" младежи.

Не можех да се примиря. Това си бяха студенти, хора, които са дошли да учат; те заслужаваха нормално и пълноценно отношение. Нямах опит като преподавател, но затова пък бях добре подготвена по предмета, който водех и имах съвсем пресни спомени какво ми харесваше и какво не в моите преподаватели и в учебната система въобще, както и за студентските хитрувания ;) . Бях изпълнена с решимост да направя всичко, каквото мога, за да се получи добре. Дори им предложих да спазваме едни наши си, вътрешни правила, леееко различаващи се от официалните, които обещах да спазвам коректно и отговорно към тях, при условие, че и те ги намират за разумни и ги спазват. Приеха. От цял поток нито един не изнесе информация за тази наша договорка, макар че не съм искала това от тях (бях решила да си понеса последствията, ако стигне до ръководството).

Смятам, че те усетиха всичко това; още от първите часове. И отговориха със същата коректност и отговорност. В началото просто така, по-скоро заради мен - предмета (програмиране и използване на компютърни системи) им се струваше труден и излишен (говоря за далечната 1990г.). След няколко седмици успях да ги запаля, че могат да го разберат, макар още да мислеха, че няма да ползват никога в живота си компютър. На края на семестъра абсолютно всички студенти можеха да напишат елементарна програма. Научиха се да мислят. Повярваха си. И аз много им се радвах.:)

Нещо повече - имало е много трогателни моменти. На мен като нова в катедрата ми бяха разпределили часове в най-неприятното време - примерно нормално беше почти всяка вечер да имам часове до 19.45ч. Тези "изтървани" момчета ме изпращаха дискретно, уж задавайки ми въпроси по предмета, в групичка от по няколко, до някъде по тъмните улици през зимата. Като разбраха, че имам приятел, също така дискретно изчезваха, като го видеха да се задава, за да ме посрещне; и питаха дали не се сърди той, дали не е нахално да вървят с мен...

Толкова за "двуногите шимпанзета".60.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тези от клипа са си баш шимпанзета. И няма никаква инсценировка. Бронкс и Куиинс ряпа да ядат пред българчетата. Още когато аз учех, имаше такива изпълнения - въпреки униформите, утринната гимнастика, лозунгите. Имаше един учител по механика. Завършил в Чехия, голям знаещ. Да, но не умееше да води класа - качваха му се на главата, замеряха го с какво ли не. Пееше си сам, говореше си под носа, а в класа имаше децибели като на излитащ самолет. Когато искаше да остави някого на поправителен, просто влизахме в стаичката му след часа и го запшлашвахме - и пускаше всички да минат. Ужасно, да! Някои учители наистина не умеят да грабнат вниманието на учениците си, а резултатът е липса на знания и взаимни уроци по гангстерство вместо по преподавания предмет. Това е едната страна - учителят. Другата обаче са учениците. Дали едни япончета ще се държат така, какъвто и да е учителят им?! Дали ученици от шестдесетте в същата държава (нашата) биха се държали така при същата учителка? Сега културата е ниска, вече не се възпитава уважебние към по-възрастния, за разлика от преди. Уважава се грубата сила и налагане - поведение сугестирано от американската повърхностна "култура", зачитаща само силата, младостта и резултатите на каквато и да е цена. Според мен имаме нужда от култура на социалния си живот, култура на мсиленето и чувстването, духовна култура! Култура, която да бъде приоритет на държавна политика. А това силно би подпомогнало и семейното възпитание! Има нужда от селекция на филмите, н амедийните сугестии. Те са като храната - има нужда от информиран и съзнателен подбор. Влиянието на филмите, телевизионните предавания, интернет съдържания, лишени от културни и морални ценности, но пълни с примитивни сугестии, е огромно, без преувеличение.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз няма да коментирам поведението на учениците. Те се държат така, защото им се позволява. Спомням си и ние като бяхме ученици в пубертетна възраст, имахме една много добричка учителка по химия – толкова добричка, че ни оставяше да й се качваме на главата. Бяхме ужасни – доставяше ни изключително удоволствие да я тормозим. И колкото повече се просълзяваше и викаше по нас, толкова повече ние злорадствахме. Не мисля, че сме били по – лоши отколкото другите деца. Защо при другите учители не се държахме така? Отговорът е прост – не ни се позволяваше. Вярно е – един учител трябва да обича своите ученици, но не трябва да бъде мекушав. Трябва да притежава, освен душевна мекота и нежност, също и твърдост, която да му помага да отстоява принципите си, да има авторитет пред учениците си, което от своя страна води до добра дисциплина в часовете. Дисциплината е необходимо условие, за да бъде учебният процес ефективен. И аз, въпреки че обичам често да се шегувам в часовете си, за да разведрявам атмосферата, още в самото начало като вляза в един клас, ги предупреждавам, че изисквам да се държат подобаващо, че не съм от типа учители, които викат по учениците си, но ако един ученик получи три забележки за лоша дисциплина от мен в рамките на един учебен час, това означава, че при третата забележка трябва да напусне часа срещу неизвинено отсъствие и след това да ме чака с родител пред вратата. Ето защо в моите часове подобно нещо като на този клип няма как да се случи. Проблемът е, че конкуренцията е жестока и всяко училище гледа да привлича и да запазва ученици по всякакви възможни начини, защото колкото повече ученици има едно училище, толкова повече пари влизат в него. Ако няма ученици, няма пари за заплати, няма и часове за учителите. Това е и една от основните причини за лошата дисциплина и за липсата на знания – едно криво разбиране, че ако угодничим пред учениците, те ще ни обичат повече и ще предпочитат нашето училище, а не това, в което изискванията са завишени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз говоря не за мекушавост а за едно уважение към учениците ,а иначе си има такива по страхливи учители ,а децата веднага усещат страха и започват да си го работят учителят ,а има и такива котио държат здраво на дисциплината ,учители със по стари разбирания да ги наречем ,и при тях часа минава без дивотии ,но много тягостно ,скучно и децата нищо не са научили .А иначе обучение се вижда че боксува ,нужна е реформа в системата както и в начинът на преподаване ,явно този метод който се е използва от доста време не дава добри резултати .Затова според мен трябва да се промени системата ,както и начинът на преподаване .Разбирасе има и учители които са по в час и интоитивно се адаптират към адекватният начин .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Горката учителка! Как въобще се е съгласила да преподава там! Младостта е смела, понякога - защото няма информация.

Аз самата съм била 25-26 годишна учителка ( и класна при това! ) на 17 - 18 дангалаци , събрани от цяла София и записани септември - октомври, когато всички други училища вече не са ги искали никъде. Да, но беше още '94 г. и нямаше тези натрупвания от "демократичните" промени. Трябва да ви кажа, че се справих. Опитваха се да ме майтапят, но тройките и двойките в МОя бележник всяваха респект. ( Някои учители още тогава не водеха учителски бележник и при изгаряне на дневника всичко изчезваше.) Веднъж ме заплашиха, че знаели къде живея и коя ми е колата. Но не направиха нищо. По-големият ми проблем бяха колегите - учителите постоянно ходатайстваха за тройки и така и не успях да им обясня , че по този начин плюят и на дипломите си, на заплатите си и на мястото си в обществото. ( Това със заплатите се сбъдна - който не държи на реномето си, сам потъва.) А от сейфа на дирекцията се случи някакво странно "изчезване" на бланки за дипломи за средно образование. Всеки ден ( наистина!) напускаха свестни учители и имаше невероятно текучество.

Предполагам, че сега положението е още по-трагично. Ние го направихме такова - като родители, като учители - ние, които бяхме възрастни през целия този 20-годишен период. Не че сме могли иначе, защото бяхме тотално неподготвени за всички икономически, политически и културни "чудеса", които режисирано ни "се случиха".

Помислете и за още нещо - тези момченца от клипа ще ви приготвят ястията в ресторант, където вие отивате, за да си отдъхнете или отпразнувате хубав повод. С какво внимание и уважение към клиента ще бъдат приготвени вашите ястия? Да ни е сладко!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Нация от присмехулници многознайковци, дето все знаят , все се правят на голямата работа,и все са в калта прецАКАни.

Искам да ви попитам, вие като сте били ученици, имало ли е такава идиотщина ? Дали в чужбина има подобна тъпащина ? Дали хората се проявяват по този глупашки начин, при вас имало ли е такова чудо ? Говоря за следното : като бях ученик, та чак и в първи курс като студент, някой като отговаряше грешно на поставен от учителя/преподавателя въпрос, другите започват да се смея, или казват нещо критично, или сумтят. Такова поведение е заразно, и аз съм му се поддавал за съжаление, но не мисля, че е било правилно. Даже като бях ученик, ако някой не беше разбрал нещо и попиташе учителя, другите реагираха критично, със самочувствие на хора, които знаят съответният факт, а питащият все едно е тъпак, а всъщност този питащ може да знае повече и от тях !!! И ти докато се опитваш да чуеш отговора на учителката, глупаците хъкат и мъкат възмутително и те затрудняват в опита ти да чуеш какво обяснява учителката, даже ми се е случвало да не успея да чуя какво обяснява, докато те се възмущават. Или пък какво е това - някой като знае повече от другите ( аз например;) и отговаря вярно на въпросите на учителката, други от класа да започват да изказват някакви критични или подигравателни бележки, да му завиждат може би на знанието. Поведението което посочих и по отношение на верните отговори и задаването на въпроси, и по отношение на грешните отговори, спомагат за това, хората да се притесняват да попитат, да се притесняват повече от грешките си ! Виждате ли каква идиотщина : един сбърка и другите се смеят, и така всеки вреди на всеки !!! Това българска ненормалщина ли е според вас, дали става така и в чужбина или там децата са по - добре възпитани, при вас имало ли е подобно безумно поведение ? Ако това е българска черта и ако не престане, смятам че то е едно от нещата, които биха спомогнали за пълното загиване на България. Слава богу, че сега като съм студент, нещата са по - различни. Не разбирам на какво се дължи такова поведение сред децата : лошо възпитание ли, що ли, природна ограниченост ли, не знам.

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, да, имало го е, разбира се. И такива случаи, и онакива.

Е, преди време като цяло дисциплината беше на по-високо ниво, както и уважението, и самоуважението, и сигурно са били по-малко от сега, но да, имало ги е и определено някои по-чувствителни ученици/студенти, даже и да не им е ясно нещо, не се обаждат, да не се посрамят. Предпочитат дори да питат някой по-знаещ съученик/състудент след това, ей така, отделно, тихичко, да го помолят да обясни ...

Ама да ти кажа това не е нация от многознайковци, тъкмо обратно. Това го правят хора без особено самочувствие, по този начин се опитват да си го повдигнат малко. Или както е по-известно - избиват комплекси.

Обаче наистина една нация от комплексари е много лош резултат.

Да помислим как и защо стигнахме до него (освен историческите причини в миналото - имам предвид двете робства).

Както и какво можем да направим, за да го коригираме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

rolleyes.gif Тъй като ми е съвсем пресен случай, ще споделя какво коментира един около 60 годишен проф.доктор на психологическите науки от Софийския университет, при който държах изпит тези дни.

Тъй като сме една група хора, от випуска, на които им се занимава да изискват, да търсят мнение, права, допълнителни лекции, и т.н. се случи, че се озовахме на пожелано повишение при въпросният професор.

Когато споделихме с него, че материята по въпросния предмет е изключително тежка заради многото терминология и, че имаме нужда от допълнителни часове, за да си зададем поне въпросите, които са възникнали в процеса на самостоятелната подготовка, той ни отговори: днешните млади хора нямали нищо общо с тези от преди 20 години, сега той не виждал смисъл да обяснява, защото никой не го разбирал, нямал желание да го разбере. А на него не му се губи времето да амбицира, неамбициозни хора. Ето така се дават изпити един след друг по много важни специалности, просто жалко. понеже те хората не могат да се амбицират пише се по една тройка или четворка да върви напред.

Следващият момент, ако отворите нета ще видите, че има цели сайтове, които предлагат изработката на дипломни и курсови работи. Аз съм в курс от 80 човека не знам дали има 10 които си пишат сами работите, но всички те ще завършат и утре ще застанат пред нас, като квалифицирани кадри и ще се основават само на обща информация закачили от тук от там, без идея за основата и същността на това с което се занимават, резултатите - ужасяващи.

И тук идва голямата българска приказка: Като знам какъв майстор съм, ме е страх да ида на лекар.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От учителя зависи повече. И аз учих в такъв клас, като дойдохме в София - сборна паралелка, изхвърлиха от другите паралелки който "не става за нищо ", и 2-3ма новодошли като мен, и сформираха една такава сборна паралелка. Имаше си определени учители, при които се държаха точно по същия начин, и други, при които беше пълна тишина. По-късно в техникума беше същото...винаги се питах защо едни и същи хора при двама различни учители се държат по съвсем различен начин...имахме един учител по специална технология, който идваше на училище с черен костюм, с бяла риза, винаги заставаше отпред и поздравяваше класа...в неговите часови винаги беше пълна тишина и дисциплина...забелязах, че е до вътрешната нагласа на самия учител...тези,на които се шумеше в часовете им и не можеха да въдворят ред, някакси отвътре нямаха отношение към това, което правят, не уважаваха и учениците...да, не ги уважаваха като хора, някак гледаха механично, като някакво неприятно задължение, което трябва да изпълнят и да си излязат. Някои от тях мразеха работата си и хората срещу тях.

Другите имаха друга нагласа. Всички обичахме нашия учител по специална технология. В неговия час муха да бръмне ще се чуе. Няма човек от тоя клас, който да не го е уважавал, в т.ч . и аз. Видях, че това е взаимно - той получаваше насреща същото това уважение, което имаше той.

Това не може да го изиграеш. Или го имаш, или не.:hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Didi_ts, темата за качеството на преподаването в университетите е под въпрос навсякъде.Много са примерите за безразличието на лекторите.Може би материалния еквивалент на труда на някои преподаватели не е достатъчен.Моите наблюдения показват, че всичко е до това да обичаш работата си.Качеството на преподаване на хората от УНСС е перфектно, така го преценявам от собствен опит.Мотивирани, високоотгорворни хора, доцентите и професорите и сега са в съзнанието ми.Някои от тях не са между живите, но каквото ми дадоха като знания, благодаря им.Другите ВУЗ- ове в България, имат и те силни личности, май лекторите обикалят от град на град, предлагат ни учебника и се оправяме.Защитата на дипломните е отговорност за самия студент, както я почувства.Всеки прави избора си дали да си тегли тема, дали да се провери на ниво са знанията му.Практиката пък е креативност и предизвикателство на база усвоени знания.Така го мисля.

Рейтинговата система напоследък, май ще отсее добрите ВУЗ-ове.Потребностите на пазара на труда трябва да се слеят с подготвяните специалисти.Най- трудно ще е на академиите по изкуствата.:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Работата е там, че учениците като цяло като че ли искат часа да минава по - бързо, и може би затова се дразнят, когато някой задава въпроси и задълбава. Това според мен важи в по - малка степен в училищата, в които хората са влезли с изпити, и в още по - малка степен за вузовете, особено ако се е влязло по - трудно в съответния вуз. Друго нещо, което ми е направило впечатлие в нашия вуз е, че има хора които драскат по част от една стена в една от залите(само в една от залите съм видял драсканици по стената. Има една камара драсканици.Виждал съм и дъвки под чиновете. Все пак става дума за големи хора, висшисти, учещи елитни специалности. Странно е, че се държат така.

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учениците от Природо-математическата гимназия във Велико Търново излизат днес на протест.

Причината - общинският съвет в града е разрешил построяването на жилищен блок в двора на училището.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×