Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Пламъче

Образованието в България - част 2

Recommended Posts

Guest Емил от Льонеберя

Браво на вашите учители, щом още в първи-втори клас са ви обяснили, че няма най-голямо и най-малко число, а всичко е безкрайност.

Учебниците нямат нужда от актуализиране през 2 години, за да са в крак с модерната наука. Нека да погледнем един учебник по химия - пазя учебника по органична химия на баба ми за гимназиалния курс, пазя и моя учебник. Имат разлика 60 години помежду си. И да ви кажа ли кой учебник беше по-пълен като информация? Този на баба ми...

Извинете, ама химията за тези 60 години не е спала?

Същото е с всички учебници без съвременната история, понеже не се е била случила.

За другите предмети имам някакви наблюдения, но не разполагам със стари учебници, за да кажа категорично кой какво.

Наскоро ми се наложи да направя справка по физиология и отворих един български учебник, издаден 2006 година. След това отворих един италиански учебник, написан 2008 година. Мога да публикувам тук един пдф, за да видите сравнение между два раздела от 5 стр - само картинките да види човек и ще придобие представа за разликата между двата учебника. Информацията от българския учебник се съдържа в увода на италианския /като въведение и исторически анализ/. И нататък - информацията от италианския просто липсва в българския. Мога да направя предположение кога нашият учебник е бил на нивото на западните - понеже най-вероятно е преписан от западен учебник - изпращам го в годините след Втората Световна война - 1945 - 1955 година. А това е най-добрия български учебник по физиология!

Не просто 2-3 години ни липсват. Губи ни се всичко след 1944 год. Това е страшно. Представяте ли си какви специалисти ражда България? И каква излагация пада? Нямам предвид икономисти и юристи конкретно, но представете си какво ли е при инженери, медици, биолози, физици, химици и други направления на точните науки?

...

Може би това не е темата, но ще ви дам сравнение между Германия, Франция, Източния Блок и в частност България за сферата на природните науки.

В Германия един дипломант за 2 години работа може да изработи дипломна работа, която да бие десетократно докторантурата на кой да е докторант от Източния Блок.

Във Франция един дипломант не може да направи дипломна работа, която да бие докторантура от Източния блок, понеже не прекарва толкова време в лабораторията като немските студенти /образованието е структурирано по различен начин/, но получава знания, с които да си направи докторантурата - и нивото му на фона на българските кандидат-докторанти е съвсем различно.

Една българска дипломна работа е ала-бала. Докторантурите също повечето са ала-бала. Получава се едно морално остаряване - наскоро един приятел на един мой професор защитил... дисертация, която започнал да пише в края на 70-е години. Става дума за един метод за заваряване, който е бил много актуален тогава, много обещаващ. Обаче около 10 години по-късно бива отхвърлен. И човекът защити дисертация - като можете да си представите - с данни, които са преснимани с фотоапарат и после копирани на черно-бяла фотохартия... каква е стойността на една такава дисертация? Единствено личната полза за нещо, което е закъсняло във времето. Нали науката била слънце? Била, ама кога била?

Или един мой близък приятел, който защити наскоро дисертация относно едно заболяване, което е било бич през... ранните 80 години. От тогава това заболяване почти не се среща в България, понеже нямаме същите условия на отглеждане? И неговата дисертация съдържа черно-бели снимки със съмнителна техническа стойност. И тук имаме единствено личната стойност на дисертационния труд. Едно закъсняло призвание.

Редактирано от Емил от Льонеберя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Също така учителите излишно се обременяват с един куп бюрокрация ,половината от работата им минава в писане вместо да обърнат повече внимание върху образуванието и възпитанието на учениците.

Отделно и учениците в по горните класове излишно се тормозят с домашни, което за мен няма смисъл.

Според мен би трябвало във всяко училище да се направи - по модела на университетите - по един учебен отдел (отделно от счетоводителката и другата жена, дето се занимава със стажа и бумащината - личен състав и човешки ресурси или както там се нарича длъжността й), в който да бъдат назначени безработни учители, които да се занимават с всички щуротии, свързани с училищната бумащина - изчисляване на ученическите отсъствия, попълване на купища бюрократични документи, преписи на лични картони на учениците и така нататък, тоест - да се занимават с всичко, което затормозява подготовката на уроци, преподаването и възпитаването. С други думи - тези хора няма да готвят уроци и да преподават, няма да готвят и да оценяват контролни работи и тестове, но пък онези, които се занимават с това, няма да се занимават с простотии, от които само се затъпява.

Ако някой министър на образОванието (а не - на образУванието!) въведе т.нар. "учебен отдел" в основното и средното образование, той ще бъде запомнен само с добро.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Намалявайте бумагите - те са само предпоставка за изкукуригване на даскалите!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

И един съвсем голям проблем на образователната ни система, чиито граници са тотално размити и липсва възможност за обхващане в кръгозора...

Става дума за "образованото невежество", синдром, при който един човек, едва прочел даден материал, текст, веднага решава, че той е посветеният и започва да го проповядва на останалите и да налага своето мнение но въпрос, по който е съвсем начинаещ, но от позицията на алфата-и-омегата. Друг вариант би бил да използва прочетеното, само за да се самоизтъкне колко много е прочел.

Сигурни и категорични са само глупаците. Сещате се за Сократ.

...

Образователната система трябва да създава известна сигурност в децата - че знанието е една солидна основа, на която те да стъпят /защото сега това отсъства като усещане/, но и в същото време, особено в един информационен век, не самият механичен сбор от факти създава знанието, а по-скоро това е тяхната интерпретация /вероятно бихме могли да въведем нови термини като "транслация" и "транскрипция" на знанието по аналогия с идентични процеси/ - анализ - синтез - антитез.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-належащата задача, която най-трудно ще си пробие път, но без тази промяна всичко друго ще е наливане от пусто в празно:

- промяна на системата на паралелките и въвеждане на системата на класове по предмети, в които децата са подбрани така, че хармонично да могат да работят заедно без да си съперничат и без да се делят на отличници", посредствени и слаби. Класовете позволяват на децата да учат по своя личен начин със своето лично темпо в определения момент, а на учителите - да индивидуализират методиката и програмата според характеристиките на всяко дете и група по съответния предмет. Тази система от десетилетия се прилага в много страни, колегите се изумяват, когато разберат как се работи при нас. Първата им реакция е "това е нечестно, непрофесионално и неразумно".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Обществото ни се гради на принципа - "имам - нямам".

Разни хора ходят като пуйки, щото си купили "айФон" - другите пък имат две възможности - теглят им една "майна" или си купуват по един "въй-въй-Фон" като първите, за да могат и те да ходят като пуйки.

Самата идея, че някой ще оценява някого, означава, че имаме съперничество - защото някой ден този, който е бил оценяван, ще иска да оцени на свой ред тези преди него, които са го оценявали. А също и да оцени тези около него. Изобщо системата с оценките е безумна - какъв е смисълът на една оценка "добър 4" по английски, примерно, получена в Английска гимназия, ако човекът има знания надвишаващи "отличен 6" в съседното училище? Няма нужда да коментирам, че и в много случаи оценките са за "заслуги" - било отрицателни или положителни заслуги.

Да, може да има контролни по всички предмети, които де спускат централно - обаче като знаем какъв е ресурса на тия в Министерството, такива глупости ще съчинят... че ще се чудим дали да не им пуснем и на тях едно "контролно" контролно...

Много глупаво е да се говори за учителите като цяло, но като правило, отколкото като изключение, кадърните преподаватели нямат възможност да проявят своята кадърност. Интригите са страшно нещо, продукт на болни мозъци, които оплитат младите неопитни зайчета в мрежите на старите кримки.

Има решение. За всичко. Не само учениците да са формирани на принципа на предметите - а и самите преподаватели да не са само учители - а това да бъдат и специалисти в техните сфери.

Така например, преди години, когато бях ученик, учителката ни по биология беше докарала един специалист по хранене, който ни разказа за храненето, за различните вещества, за метаболизма - по начин, по който и тя би могла, вероятно да ни обясни нещата, но от неговата уста това звучи по различен начин /не по-добър или по-лош, а различен, защото той самият е различен/.

Сега виждам, че във Франция учениците от гимназиалния курс посещават в различните часове различни институции, структури - например по биология посещават биологичен институт, по химия - химичен институт /извинявайте за примерите, но аз съм морфолог с хоби химия, няма как да ви дам примери с астрофизика или квантова механика/. Там им обясняват какво представлява биологическата наука, какво се изследва - цял ден обикалят и се запознават с оборудването, с методите /е, съвсем информативно и адаптирано/ на работа и с някои от важните резултати.

Би било прекрасно в училище да има и гост-преподаватели - които да са извън училищната сфера, а да са реални хора от живота - летци на изтребители, извънземни, предприемачи и какви ли още не, няма нужда да са все сухари научни работници.

Да, това означава по-голям бюджет за училищата. Или оптимизиране на съществуващия. А е възможно и да бъде свързано като "доброволна инициатива на гражданите" - срещу която Данъчното да приспада по някой лев.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може да се прави и обмен на преподаватели.

Спомням си как в един френски университет, в който студентствах по програма "Еразмус" (през 2003 г.), дойде един испански професор и за три дни ни каза неща, които нашата преподавателка не можа да ни разкаже за три месеца.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Я да ви споделя една смешка от висшето образование на Франция.

Днес научих, че имало създадени специални работни комисии, които да "проучват" защо толкова много младежи "отпадали" от системата на висшето образование и да се вземат мерки, да се направят реформи, подобрения, за да се намали този брой.

Вие ще кажете - добре! Вижте колко са се загрижили хората.

Хаха - бих казал аз - нищо подобно. Защо?

Във Франция няма изпити за кандидатстване. Дори не се изисква да имаш някакъв минимален успех от дипломата за висше образование, за да кандидатстваш. С други думи - искаш да учиш медицина - влизаш медицина. Никой не те проверява дали изобщо можеш да се справиш да научиш една купчина факти на механичен принцип /за съжаление медицината все още така се преподава навсякъде, но един ден ще е по-различно, убеден съм/. И какво се получава? Масата студенти отпада в първите две години на висшето образование. Но нека сме честни - те най-вероятно не биха кандидатствали по дадената специалност, ако трябваше да държат приемен изпит.

Защо, ли?

Защото това би означавало да ходят две години на частни уроци - а няма начин човек да не забележи, докато ходи на уроци по биология, че от него се иска само да накълве материала - и вероятно би се ориентирал към някаква друга специалност с биология или директно да смени предмета, ако му е трудно да кълве. Примерно би могъл да избере химия или физика, ако му се отдават.

Французчетата нямат тази възможност. Обществото ги лъже, влизат в университета някоя изключително неподходяща за тях специалност, мъчат се /яко ги гърбят, направо си е мелачка тяхната система/ и накрая - окапват. За да можете да си представите каква е мелачката, ще спомена, че познавам един младеж, който навремето окапва от курса по медицина след голям напън от негова страна - а днес работи в Оксфорд, макар и не като дипломиран лекар, а като биолог. Просто той се оказал неподходящ за този начин на заучаване на материала.

...

Смешното е, че ... "броят на младежите, които окапвали, бил много голям" - ами просто е - вие само сложете един приемен изпит на входа, който да избере половината от кандидатите, които влизат към днешно време и със сигурност броя на отпадналите ще намалее, хаха.

Знаете в България колко бройки медицина се отпускат на година - в различните университети е различно - някъде от 12 до 50 бройки на университет... знаете и колко приемат биология - общо всички студенти в София по тези две специалности са под 1000 души. В един френски град със сходна големина броят на студентите по тези две специалности е почти 20 хиляди. И е нормално да окапят на 80%... а от тези, които не окапят - възниква въпроса да си намерят работа, понеже градът не може да поеме толкова много лекари... и докато за лекарите няма лошо, ще си намерят работа и на друго място, биолозите горките са ограничени, понеже какво би могъл да работи един биолог? Няма такъв избор.

И след това пишат по новините, че... нараствала младежката безработица сред биолозите...

...

смешки

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Днес видях обява за прием в едно спортно училище в голям български град. Приемат момчета и момичета за класовете пети и шести (в различни спортове). Изискванията : успех минимум добър 4 (е, вярно е че ако си спортист, трябва да имаш някакво количество интелигентност : особено ако искаш да си добър , дори отличен състезател и ако същевременно спортът ти е динамичен и изискващ фантазия, импровизация, бързо мислене; е, важно е и какъв пример даваш на феновете си - ако имаш такива...). Но я си представете, че някое много талантливо лапенце в този период от живота си има успех под четири, пък дори и в по - късен период... (поради мързел или нещо друго) и че заради това не успее да влезе в спортното училище (и не влезе и в училище с по - късен прием поради една или друга причина)...Е, би могло да си тренира към някой спортен клуб и да ходи в обикновено училище, но дали ще е същото...Май не е същото да си в училище, в което се концентрираш върху спорта и да си в неспортно училище, а със спорта си да се занимаваш само извън даскалото...Най - големите спортисти са минали през спортни училища, тренирали са много. Какво значение има това, че ще си тройкаджия и малко знаещ ако си голям талант...(е, добре е да се развива и интелекта, но не може всички всичко да правят в един живот, а и не е задължително). На футболиста например не му трябват големи знания, други качества са важни (а то между впрочем може да си си природно интелигентен и с бързи реакции и без да си много учен и отличник). Може би мотивът за изискване успех минимум 4 от предишната година е и това, че спортът е до време...една контузия и край...пък и не се знае дали би ти провървяло като треньор след години, пък и дори да си здрав не се знае доколко ще ти провърви в спорта, та е добре и резервен вариант да имаш...

Но освен изисквания за успех има и друго :"да нямат физически и психически недостатъци." Хммм...за психическите недостатъци не знам...Макар че ако Ицката Стоичков беше живял по времето не днешните придричиви психолози, можеше да го нарочат за луд и да не го пуснат в спортното... :D А относно физичските недъзи...За Богаааа !!! Тези дето са измислили това изискване ( правило за кандидатстване явно без изключения), изискване което може и да се отнася и за други спортни училища...тези хора чували ли са за ...Гаринча (в превод от португалски "птичка") !!? С това си изискване биха могли да попречат на някой голям талант...

Откакто се ражда, краката му са увредени. Левият му крак е с шест сантиметра по-къс от десния.

бразилски футболист смятан за един от най-великите играчи в историята на футбола.

Известен е с прозвищата "Радостта на народа" (A Alegria do Povo) и "Кривокракият ангел" (O Anjo de Pernas Tortas).
Още :

http://bg.wikipedia....rg/wiki/Гаринча

И не е уточнено какво точно визират под физически недъзи : бившият класен холандски национален футболист Едгар Давидс (играл и за някои от най - добрите клубни отбори в света), по време на мачовете си носеше очила :

Давидс страда от глаукома, което изисква да носи защитни очила по време на мач. Неговата прическа и предпазни очила го правят един от най-разпознаваните футболисти от неговото поколение. Играта му в Ювентус му носи прякора питбула.
Още : http://bg.wikipedia....ki/Едгар_Давидс

Възможно е заболяването му да не се е появило в детска възраст, но това не означава, че би му попречило да стане голям играч ако го е бил получил като дете (в случай, че не е).

П.п.: Между другото, виждам че по - горе Донка е писала, че образованието се нуждае от индивидуализация. Което ме навежда на мисълта, че ако си дете на което единият крак е по - дълъг от другия, а успехът ти е 3,90, биха могли да направят изключение и да те приемат в спортното даскало ако демонстрираш добра за възрастта си игра. Това би било пример за индивидуализация.

И още нещо : сред кандидатстващите деца може и никога да не се появи дете, което хем да е с годишен успех под четворка, хем да е с физически недъг, хем същевременно съответният спорт да му се отдава. Но ако се появи такъв кандидат, струва ми се справедливо да му се даде шанс да се обучава в съответното училище. Май правилата би трябвало да са по - гъвкави, за да са по - добре служещи на справедливостта, а не да я спъват.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Бихте ли ми казали, каква е идеята на "Националната диплома", която се опитват да прокарат от Министерството?

Тези матури, които държат учениците при завършване... ?

Да ги признават за влизане в университет?

Това доста започва да ми прилича на пропадналата френска система...

Имам чувството, че ние в България просто си стоим и пищим, че държават се скапвала, но това важи с пълна сила за целия уж цивилизован свят.

Започвам да си подреждам лека по лека картинката за френската образователна система, дано да не я докарваме до там като пропадане, че ние сме и изостанали, освен пропаднали и много ще ни дойде.

Какво се получава във Франция? Да кажем, че има изпити при завършване на училище... ами от Министерството нагласят изискванията така, че ... да няма повече от 20% скъсани на изпита... Тези хора, които биват скъсани, могат да се явят на поправителен изпит, като обикновено го взимат, понеже без завършено средно образование просто няма накъде да ходи човек. От друга страна тези едва завършили средно образование могат да станат студенти... и да отпаднат като зрели круши в първата или втората година на следването.

Без да давам тежки категорични оценки това е един преразход на ресурси.

По-горе написах, че изискванията при матурата се променят, но не само променят, а всъщност... се занижават с всяка следваща година.

Даже сега поводът да пиша, беше, че прочетох какво е написал един студент по биология в контролно - "органелите са градивна единица на ДНК".

Да коментирам, че надали е възможно един студент в България да напише такова нещо, няма нужда. Такова нещо не би могъл дори един кандидат-студент с биология да каже, а вероятно и само обикновен ученик, който мисли да кандидатства с биология, но не е решил окончателно.

Въпреки това французите имат хубави университетски учебници и машината яко ги мачка, та успяват да станат добри специалисти при дипломирането си.

Не зная дали вие сте поразени, но аз съм поразен. Виждам едно силно сегментирано общество в примера, който дадох с Франция. И такава реално е цяла западна Европа. Има много добри специалисти, които могат да ти прекарат камила през иглени уши, да ти извадят един чувал бели зайчета от шапките си, но има и една съвкупност от индивиди, които бихме спокойно могли да характеризираме като "изпаднали".

...

Няколко дни се чудех защо има такова огромно разминаване - от една страна всички французи гледат да влязат да учат виШе, а от друга страна - тоталният срив на средното образование - и - невероятното изискване да имаш една пачка с дипломи и високи оценки - и реално липсата на какъвто и да е смисъл от тези дипломи... отговорите следват!

...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой трябва да мете и да мие улиците, да чисти градската канализация, да събира боклуците от боклукчийските кофи...

Ако някой не успее да изкара шофьорска книжка, няма да кара боклукчийския камион, а ще се труди зад него. Да не споменавам, че ще го следва пеша.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Един научен старши научен сътрудник от БАН получава около два пъти по-малко от шофьор на боклукчийски камион...

Ще бъде ли пресилено да кажа, че "В България учените мечтаят за заплатите на боклукчиите."

Щото ако си младши научен сътрудник, тогава разликата в заплатите не е два пъти, а може и 4 пъти да иде...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ами то в Канада боклукчиите печелят повече от компютърните специалисти, но боклукчийската работа е запазена само за местни хора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Нямам представа защо реформите в България в сферата на образованието се правят "на парче"?

Според мен най-правилно би било - да се седне на една маса, да се извадят 25 листа и на всеки лист да се напише по какъв план ще върви ученика във всяка една година - от раждането си до завършването на висшето си образование. Дали ще започва от 2 години да ходи на училище, както е във Франция на някои места, или от 7 години, както беше на други места из Галактиката. Дали ще има бележник или ще му бият пчелички.

Дали ще има устни изпитвания или само контролни...

Матури, изпити, количество на изпитите, дипломи, глупости....

Това е една завършена образователна система - от първи клас до ъмнайсти клас. Тя дава готов продукт.

И тя трябва да бъде съобразена с нашето желание към този продукт.

Да се реформира средното образование и след това да се реформира висшето според това какви буламачи сме забъркали в средното... е умряла работа.

Едно време в България се смяташе, че е вредно децата да четат в крехка възраст. Днес се смята, че е ... пропиляно време, ако не могат да четат на 4-годишна възраст? Даже една позната ми каза, че се научила да чете на 3 години, понеже много искала да чете? То и аз много исках да чета, ама като знаех, че не мога да пиша... и някакси не се вълнувах толкова...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако учебникът е предостатъчен, учителят е напълно излишен. (А, както твърдят някои учители - "Учебникът е СТАНДАРТЪТ за придобиване на ОСНОВНИ исторически знания от страна на учениците и аз не съм длъжен/длъжна да им казвам и една буква в повече!"). Давам пример с учител с около 20-30 г. педагогическа практика, който никого на нищо не е научил за всичкото това време. Има ученици, които знаят много повече от такива учители и ги бъзикат в интернет - "Абе този/тази кога ще научи онова, което се опитва да ни преподава?"

За съжаление, такива учители са масово в образователната система и стоят в нея до пенсия а и повече, а онези, които преподават на над университетско ниво, са извън системата на образованието. И стоят безработни или работят нещо друго, а талантът им на педагози се похабява.

Учебникът настина е една основа, на която учениците да стъпят, но те не бива да се задоволяват само с него. Текстовете в който и да било учебник нито са безспорни, нито са последна инстанция, нито са безгрешни, включително - правописно-пунктуационните грешки. Да не говорим, че има и остарели статистически данни, които не се актуализират с преиздаването на учебника. (Аз говоря за учебниците по история и география; тях познавам най-добре, но това се отнася за "всичкото учебник", по думите на една циганка.)

Ролята на учителя е да надгражда, да дава допълнителни знания и да открива и да посочва грешките в учебника, с който е избрал да работи.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Има предмети, при които учебникът може да има един полу-достатъчен ефект, има други, в които да има абсолютно недостатъчен ефект.

Пример - един учебник по литература мога да го разбера и без да ми е необходим учител, обаче ако хвана някой учебник по математика... може и нищо да не схвана.

И в двата случая учителят е необходим. Защото според мен ролята на учителя не е да възпроизведе като грамофон учебния материал, а да обясни защо това е така и защо не е инак, как става това и как не става еди кое си... да даде ключовите моменти, които да останат в главите ни за винаги.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учебниците са за масата, четете научни трудове, списания, статии, книги.По- скучно нещо от учебниците няма и по- зле оформено като книжно тяло.

Имаше малък напредък, подем по едно време, но във време на криза отново станаха скучни като през социализма.Учениците трябва да разберат, че книгата и статията са много по- интересни и задълбочени по дадена тема, отколкото учебника.Макар, че е добре да се прочете информативно.Като се замисля, какво огромно количество писана реч изчитам и нито един учебник измежду всичко.Чак съм забравила какво представлява учебника каква е неговата роля.А именно схематично да предаде някакви знания, но никога в пълния им вид.Единствено имам едно луксозно издание по история голям формат за 10 клас мисля от Александър Фол.И си го пазя , защото е написан с трепет, с някакво вълнение и е красив, почти книга.Забравям и всички системи по английски език, които са на качествена хартия и са ценни освен това.Трябва много да се чете, това е моят съвет, но не и учебници.Още като отворя един учебник мога да преценя неговата степен на информативност и задълбоченост, по който и да е предмет.Вече просто го правя механично.Научните списания също са много ценни и дават класифицирана информация по дадена тема.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Без да съм голям специалист по четенето, още повече на научна литература, мисля си, че вероятно за един неспециалист четенето на дадена научна литература би могла да доведе до силно главоболие? Иначе специалистите да си четат на воля колкото искат.

Да си информиран не е най-голямото благо на земята. В училище пропускат да ни научат да боравим с информацията.

Това за мен е основен пропуск.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нищо не пропускат стига да имаш уши за това.Един човек като иска винаги ще се научи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

На Запад учениците ги карат да развиват теми, да изнасят доклади. Примерно може да бъде за промишлеността в Унгария, за кръговрата на азота в атмосферата, за генно-модифицираните организми, за стогодишната война и каквото вие се сетите - темите са от всички предмети, които учат /или поне основните, ако учат разни допълнителни/. Когато бях девети клас бях супер нещастен, че целият клас трябваше да се готвим за кръговрата на азота в атмосферата, да напишем по една тема по този въпрос... лично мен този кръговрат изобщо не ме вълнуваше. Написах две страници ръкописно /нямаше компютри тогава/, използвайки Енциклопедия Британика. И тогава една приятелка ми каза, че при тях в Испания не било така - на всеки давали различна тема и то съобразена с неговите интереси, за да му се провокира любопитството. Пишат у дома, търсят по библиотеки, ако имат интернет - ползват интернет. И след това трябвало да ги представят в рамките на няколко минути пред целия клас. Аз бях силно изненадан от какъв зор ще ме карат да пиша 10-20 стр /толкова ми каза приятелката, че били техните теми/ на компютър /това беше задължително, не приемали ръкописно/?/, че после и да излизам пред целия клас и да говоря по въпроса /четенето не било препоръчително/.

Днес технологията е променена. Компютрите навлязоха и изнасянето на докладите днес е под формата на презентация.

Аз може би съм изостанал фатално, но не зная в България системно да е навлязла тази практика при учениците или дори студентите. Може някой учител да кара учениците да пишат по някоя тема, но по-скоро като изключение, отколкото като правило.

Бях силно изненадан от доста неща от западната система... а просто на Запад подготовката в училище е по-близка до изискванията на живота.

Ако утре дойде вашият шеф и ви каже - трябва ми доклад на тема еди кво си, той няма да иска от вас всичко да знаете, а просто да му дадете написан един добър доклад, а това ... се учи. Учи се как се пише добре, как се говори пред хора и прочие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може някой учител да кара учениците да пишат по някоя тема, но по-скоро като изключение, отколкото като правило.

Дава се, като форма на най-лесно изпитване от страна на учителя. Работата на ученика, обаче, се свежда до преписване на няколко абзаца от Уикипедия. Такива са моите впечатления. Писането на доклад е равносилно на писане на статия за вестник. Нужно е изчитането на множество източници, систематизиране, поднасяне в разбираем вид, подредба, акцентиране на любопитното, малко известното и др. Аз за теми, които съм писал в нета за удоволствие и за които не съм имал никакви ограничения съм стигал до прочетени 200 чужди статии. Очевидно ключовия момент е личният интерес.

Що се отнася до презентациите, мога смело да заявя, че в България малко хора могат да направят професионална презентация. Публикуваните и от учители и специалисти в Интернет са живо недоразумение дело на заблуждението, че всичко направено с PowerPoint е презентация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Нормално е да няма кой да направи една добра презентация, защото правенето на презентации... като всяко друго нещо ... се учи.

Може да се научи от по-опитен колега, чрез посещаване на курс, чрез самообучение до известна степен и чрез редовна практика. Вероятно и по друг начин. Но не става да правим нещо без дори да знаем какви са изискванията.

Колко от тези, които правят презентации са посещавали обучение по правене на презентации?

И веднага пример с братска Словакия - там също като при нас нямат идея как се прави презентация, но българите поне могат да говорят, докато типична словашка черта е мънкането - докато говорят приказват с такъв глас, все едно в следващия миг ще се разплачат - и това изглежда супер странно на кой да е, който няма досег с тяхната система. Бях на презентации в Австрия, Италия, Германия и тези мои колеги словаци, всичките по един и същи начин приказват и оставят хората в едно ... такова странно състояние на духа... "защо говореха така нещастно?".

Докато украинките, като говорят... хихи... все едно ще те изядат!!! А едните и другите - изглеждат по един и същи начин... /знаете, че част от Украйна минава към Словакия след Втората световна война и в източна Словакия има "словаци, които говорят удивително добре руски"/

Точно по този признак "излових" един чех във Франция - като си отвори устата и почна да приказва с "ъъъъъ-ъъъъъ" и да върти едни лупинги с гласа нагоре и надолу - като всичките ми словашки колеги... си казах - Тоя е от нашите!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели :) !

Проблемите на нашето образование (а и на много места по света) идват от това, че децата са много по-интелигентни от учителите си. Това може да ви шокира, но е истина, защото:

1. сегашните деца са надарени с онази свръх интелигентност, която им позволява да усвояват много повече информация в единица време;

2. децата не понасят фалшивите хора и затова не вярват на даскали, който въобще не искат да мърдат в интелектуалното си развитие;

3. учебният процес не отговаря на метода, който е необходим да се учат децата днес;

4. калпавите учебници и МОМН като цяло, което по мое професионално филологическо мнение също е калпава организация, която не може да се нарече министерство въобще са на светлинни години от умственото ниво на децата ни;

5. педагогическите практики са средновековни и по никакъв начин не могат да оценят реално IQ-то на децата;

6. училищните сгради приличат на затвори и не създават никакво приятно чувство за отпускане на ума и за възприемане на информация;

7. малкото останали учители-творци са охулвани и открито унищожавани от вдаскалените тъпоглавци, които наричат себе си "учител";

8. има и още много точки, които карат децата да се държат арогантно и без уважение в учебните часове, но по този начин те изказват онова огромно "НЕ! Не искаме такова училище, което ни дърпа назад в развитието ни! Затова не ви слушаме и не ни интересувате!"

9. сегашното образование трябва да се ръководи от мечтите и мъдростта на децата, защото е доказано, че всяко следващо поколение е по-мъдро и зряло от предходното. Така човечеството ще върви напред, а няма да деградира. Така мисля аз!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Итое, всъщност те подкрепям за всичко, освен за това, че днешните деца били по-умни от учителите си. Пропастта в поколенията винаги е съществувала като следствие на прогреса, който позволява на децата да приемат за даденост неща, които възрастните вече е късно да приемат или научат. Но това не прави децата по-умни. Факт е, че в България днешните деца са по-тъпи от предишните и таман си има безброй методи да се установи това. Това, което изброи е вярно, но според мен причината за това явление е друга. Вида на училищата не е виновен, в килийни училища са учили дедите ни. Учебниците не са виновни, когато има страст към знанието няма сила която да го спре, а източници бол. Аз също съм имал лоши учители, но това не ми е пречило да проумявам материала, който преподават, защото не съм разчитал само на тях. Ако методите на обучение не са ефективни, то такива са били и преди, че и далеч по-зле, заради елитарното знание.

Учениците не харесват да ходят на училище по няколко причини:

1. Достъпните забавления. Един от признаците за интелигентност е играта. Децата обичат да играят, тъкмо защото са интелигентни форми на живот, само че децата нямат спирачки, а в днешно време тази сфера на социалният живот е най-развитата в света. Виртуалната реалност на игри симулиращи вълшебни светове, хилядите ТВ канали, спортни колизеуми, на една ръка разстояние, всичко се поднася за жълти стотинки. Компютърните технологии и интелектуалното пиратство могат да ти доставят всичко на тепсия в удобното кресло вкъщи. 24 часа дневно, 7 дни седмично, 365 дни в годината. Ако щеш си играй с нелепите мишелин 20 мишки към компютър или прожектирай на стената интерактивна банална образователна игра, няма как да се бориш с индустрия захранвана с милиарди долари ежегодно.

2. Плявата. Аз си имам твърдо оформена теза, че не липсата на някаква определена информация или подход в образованието липсва, а тъкмо излишъкът пречи. С Интернет пространството, което е чудовищен сбор на всички библиотеки по света и съхранява повече информация, отколкото е имало за цялото съществуване на човечеството, не намиране на информация е проблемът, а отсяването на плявата из нея. Когато напишете в една търсачка нещо, излизат ви няколко стотин хиляди съвпадения. На кое да вярвате, откъде да почнете?

3. Излишъкът. Помня, че бях чел, че децата трябва да бъдат оставяни без занимание (играчки и прочие) известно време, за да се провокира тяхното любопитство и творчество. В днешните времена сме залети от визуални, аудио, ароматни и всякакви други ефекти. Сетивата ни са преситени. Няма как да обърнеш внимание на нещо, преподавано в час, когато преди час си отстрелял две армии киборги, въплатил си се в Киано Рийвс, който лети, изял си 2 килограма с всякакви мотивиращи чревния ти тракт храни, изгледал си зрелищен филм с бюджет от 100 милиона долара и това е твое ежедневие. Какво трябва да покажеш в час, за да получиш внимание?

4. Реализацията. Учи се маме, като порасТнеш да береш портокали в Испания и маслини в Гърция. В САЩ има една политика изявените атлети и умове да бъдат наети в компании още преди да са завършили следването си. Те СА реализирали се, още докато се учат за това да се справят с бъдещата си работа. Там има стипендии от самите фирми-работодатели, имаш обещан пост във фирма още докато си на общежития и гарантирана заплата. Тук гарантиран е само страха за оцеляването. Защото да можеш и да знаеш в България няма значение. Да, някой способни и заслужаващи хора получават това, което заслужават, но онези, които им пречат и липсата на реализация могат да убият всеки Айнщайн роден на тази земя. Тук дял има и миграционната вълна с която заляхме цивилизованата част на Европа и с която вдигнахме жизнения стандарт на чужденеция. Наскоро ме шокира факта, че по роднини в България влизат повече пари, отколкото от чуждестранни инвеститори. Българите не са ресурс, който заслужава да бъдат влагани пари в него. Може да не звучи красиво, но поне е истина.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Две много силни мнения, поздравления!

Преди години повечето деца са били еднакви - имало е почти еднакви забавления, еднаква музика, горе-долу еднаква среда - и нито са можели да останат безобразно тъпи, нито да бъдат невероятно образовани. Все са учели по морално остарели учебници и са живеели в миналото. Но системата е работела.

Днес децата имат възможност, достъп до информация... Веднага се сещам за един пример с едно момче от Севлиево - крехък младеж на 16 години, който разбира много повече от повечето професионалисти днес. А ако трябва да го сравнявам с професионалистите на вчерашния ден, то просто няма какво да сравнявам. Само си представете, че професионалните фотографи по времето на комунизма не са виждали фотография, не са виждали нормални консумативи и не са чели книги по фотография - просто тези неща ги нямаше.

Примерът е за фотография, но мога да го преработя за всяка една сфера и ще бъде верен.

И в същото време имаме един тотален упадък, чалгаризация на нацията - но това е една естествена реакция срещу лъжите на обществото?

Във Франция няма чалга, но и там стават същите неща като в България.

Значи не е виновна чалгата...

Тече животъъът, не виждаш, лииии???

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×