Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Пламъче

Образованието в България - част 2

Recommended Posts

Dа , хубаво е да се мисли и раборти по въпроса на образованието .И то всички трябва да се ангажират , нали то е в основата на целия ни живот . Но прилагателните които ми харесват са , достъпност и ефективност .

Защо за децата е по-важно да играят, отколкото да ходят на организирани занимания

Днес родителите много се безпокоят за бъдещия успех на децата си. Ранна подготовка за училище, кръжоци от 3-годишни, допълнителни уроци, писане на домашни, все по-сложни учебни програми – всичко това лека-полека води до намаляването на свободната игра в живота на децата ни. Възрастните смятат, че е по-полезно да се учи, отколкото да се губи време в игра.

 

Ето мнението на психолога Питър Грей.

 

Върнете детството на децата си. Осигурете им повече игри и по-малко уроци.

igrata.jpg

 

Аз съм биопсихолог, който се занимава с научноизследователска работа. Но всички достижения в моя живот и работа имат много малко отношение към учебните занятия, които съм имал. Там учих усилено алгебра, геометрия и т.н. науки, но не мога да си припомня случай, в който те са ми били полезни за решаването на даден проблем. Най-важните знания и умения придобих по време на работата си.

При това имах късмет – аз съм отраснал през 50-те. Ходехме на училище, но не се фокусирахме твърде много върху това. Часовете бяха малко, учителите ни наблюдаваха от разстояние и рядко се намесваха. Ние се състезавахме на училищната площадка, катерехме се по дърветата, играехме със снега – неща, които сега са забранени в училищата. В основното училище нямахме домашни, а в средното бяха минимални количества. Всички разбираха, че за децата е важно да играят. В днешни дни не е така. Учениците прекарват почти цялото си свободно време в учене и нямат възможността да изследват себе си и околния свят, да формират творческия си потенциал, да развиват физически и социални навици. Според китайски изследвания, децата в Китай страдат от стрес и депресия. Това е свързано с високите академични изисквания и липсата на време за игри и развлечения. В своите изследвания аз съм се фокусирал върху значението на играта за децата.

 

Играта като подготовка за живота

Малките на всички млекопитаещи играят. Защо? Защо хабят излишна енергия, рискуват живота и здравето си, вместо да пестят силите си в някоя безопасна дупка? При това хищниците играят повече от тревопасните, защото те имат по-голяма необходимост да развиват ловни навици. Приматите играят повече от другите бозайници, защото техния живот зависи от придобитите знания, а не само от вродените инстинкти, както при другите. Играта, това е естественият способ за развитие на детето. В дивите ловни племена преди векове децата са играели свободно и по-много – възрастните са знаели, че така те се подготвят за нелекия живот на ловеца. Най-важното, което трябва да научат нашите деца, е да живеят щастливо и продуктивно – а това не се учи в училище. Това по принцип не се учи. В играта те формират способността си да мислят креативно, да влизат в контакт с други хора, да контролират емоциите си. В наши дни, както никога досега, е важно да бъдем креативни, за да постигнем икономическо благополучие. Вече нямаме нужда от хора, които изпълняват инструкции, правят изчисления и други задачи, които сега се изпълняват от технологиите. Необходими са ни хора, които задават въпроси и търсят отговори, идентифицират нови нужди и предотвратяват проблеми. И тук голяма роля има творческото мислене, а за да се развива то, са нужни игри. Всички малки деца са креативни. В своите игри и изследвания на заобикалящия ги свят те създават собствени модели на поведение. Тези възрастни, които ние наричаме гении, успяват да запазят тази способност през целия си живот. Алберт Айнщайн казва, че училищното обучение почти унищожава неговия интерес към физиката и математиката, но той си го възвръща, след като завършва.

Не трябва да учим децата си, че е по-важно да следват системата, а не собствените си идеи. В училището възрастните носят отговорност за децата, вземат решения вместо тях, решават проблемите им. Докато играят, децата правят това сами. Лишавайки ги от игри, ние формираме зависими хора, които живеят с усещането, че някой трябва да им казва какво да правят.

 

Играта е комуникация

Още по-важно е да се развиват уменията за общуване с хората, грижата и сътрудничеството. В децата има силно развито желание да играят с други деца – по време на този процес се формират социалните навици и моралните принципи. Играта е доброволен процес, следователно всеки може да излезе от нея, когато пожелае. И всички играчи знаят, че за да продължи развлечението, не трябва да се допуска излизането на някой от участниците, което от своя страна означава, че трябва да се положат усилия на всички да им е добре.Едно от най-важните качества на човека е способността да се поставиш на мястото на другия и да погледнеш от неговата гледна точка. Без това няма как да имате щастлив брак, добри приятели, надеждни колеги и партньори. Децата развиват това умение по време на играта.

 

Играта е обучение по самоконтрол

Благодарение на игрите децата научават как да контролират импулсите си и да следват правила. Всяка игра има правила. Например борбата се различава от боя с това, че има определени правила – не може да се хапете, драскате и да си причинявате болка. Игрите помагат на децата да се справят със страховете. Те сами определят кога и как ще го направят. А какво прави учителят по физкултура? Кара всички деца да се качат по въжето, независимо колко ги е страх. Единственият резултат от подобно поведение може да е паника или чувство за срам, което намалява способността да преодоляваме страха. Нерядко, когато играят, децата изпитват озлобление. Но те знаят, че ако искат да продължат, ще трябва да овладеят това чувство – така се научават да управляват гнева си.

Преди години бил проведен експеримент с малки мишки и маймуни. Било им позволявано да участват във всякакви социални взаимодействия, с изключение на игри. След време те се превърнали в емоционално осакатени възрастни. В нова среда замирали от ужас, а при сблъсък с непознато животно от своя вид или се свивали от страх, или нападали. А сега си помислете: през последните 50–60 години ние постоянно лишаваме децата си от възможността да играят и непрекъснато увеличаваме времето, в което те трябва да учат. Дори след училище имат домашни. Вместо свободна игра, те посещават организирани спортни занимания, вместо хобита – имат кръжоци, водени от възрастни. А съвременните опасности пречат на родителите да ги пускат сами навън. Едновременно с това все повече се увеличават психическите разстройства.

Ако ни е грижа за децата ни, трябва да нарушим тенденцията и да им позволим да играят.

Трябва да им върнем детството.

 

Автор: Питър Грей

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че това което трябва да е като една от целите в образованието е да се намери най - удачната форма за прекратяване/максимално намаляване на ученическите издевателства над учителите. Без обаче да се връща времето, в което учителите са имали правото да бият децата. Би било добре да се намери златната среда (тя да е целта). Лошото е, че нещата са изпуснати... Това как ще се държат учениците с даден даскал, донякъде си зависи и от самия даскал (неговите качества, поведение). Не е въпрос само до времето, в което живеем... Учениците трябва да имат повече свобода по отношение на това какво да учат. Да се намали и баласта в учебниците.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На думи всичко е все по-добро. На дела: Тази година третокласниците по новата програма имат 4 дни с 6 часа (не е за сметка на физкултурата, а за "седящи предмети").. Раниците им тежат над 8 кг - дори възрастните се затрудняват да им ги носят. Защо? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, Донка каза:

На думи всичко е все по-добро. На дела: Тази година третокласниците по новата програма имат 4 дни с 6 часа (не е за сметка на физкултурата, а за "седящи предмети").. Раниците им тежат над 8 кг - дори възрастните се затрудняват да им ги носят. Защо? 

Нямали са достатъчно часове по физическо .  :(

( :3d_104:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз това си помислих преди да прочета още отговора ти, Бат` Са. :D

Едно време как е било? Има ли начин да се взаимства нещо добро от времето, когато чантите бяха по - леки? Пък и живеем в техновреме: таблети, маблети...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ооу ,  Тук пиша за неща който сега мисля и ми харесват . Нищо повече . Има толкова учители и такива с повече стаж , имащи много по точна представа за нужното . Сега децата са по други .Чантите и преди бяха тежки .Преценяваш кое найстина ще трябва и караш само на тетрдки . Екипа по физкултура бе по обемен :(  . До 11г. ни водеше една учителка и имахме определено място и класна стая с шкафчета за палтата зимата . Значи това до 4 клас , като имахме главно пеене, рисуване и физкултура . На ден максимум по 3 различни предмета .Например 2 ч. пеене , 1 ч. математика и 1 ч. граматика . Едва ли е неизвесно .

Сега ще видим с интернета как ще се заформи .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога са ми идвали на ум такива мисли (без да мога да им се определя като поддръжник): "Защо децата трябва да бъдат задължавани да се образоват? Нали имат свободна воля. Защо във вузовете посещенията на част от часовете са задължителни (все пак си плащаш, пълнолетен човек си, важното е изпита да издържиш)? Не може ли децата да ходят на училище само и единствено ако искат, толкова колкото искат. Да са свободни да напускат учебните часове, когато си поискат."

Какво ще кажете? Трябва ли децата да ходят на училище само ако искат? :D А на детска градина?

И да могат да учат само каквото искат да учат? Да няма нищо задължително.

Редактирано от Кон Сивобелев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Втори и трети клас учехме сутрин . Прибирах се обядвах и отивах при една съученичка , за да питам какво имаме за домашно . До като един ден , майка ѝ ме скастри защо нямам достойнство и не ме ли малко срам и т. нататък . Не бе за първи път но реших да се постарая щом се дразни .За мен бе естествено да ходя до тях . Но щом трябва да ме е срам че не помня колкото нея , значи се запознах и със срама , отгоре , отгоре . И се научих да помня :) 

До колкото съм разбрал ученето при децата е с една цел . Да опознаят света на възрастните , за да могат да се включат в него . Ходенето на училище е заради възрастните . Децата попиват света около себе си и друго освен естествен живот , не им трябва . Но достигат една възраст за развитие на мирогледа извън семейството , за които възрастнита рядко са готови (най общо).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И във връзка с горния ми коментар. Това за децата и детската градина е крайно нелепа мисъл. Но защо например един човек, който е навършил поне 14 години, да не може да решава какво ще учи и какво не, особено ако е влязъл в професионална гимназия? Например - отиваш след 7-ми клас в икономическа гимназия и не щеш повече да учиш химия, физика, биология, но системата те кара да ги учиш още 3 г. Трябва да има повече свобода струва ми се в училищата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×