Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Креми (късметче)

Санскритски думи в българския език

Recommended Posts

Отдавна ме изкушава тази тема.

Няма нужда от много обяснения, достатъчно е трупането на езиков материал, а такъв има много.

Конкретният пример, на който не можах да устоя - името на р. Янтра:

"81. Шрищи (Янтра)

Способност да се дешифрират знаци и да се разбират поличби. Тази сидхи дава способност да се тълкуват послания, оставени на тайни места, или магнетизирани върху статуи или свещени предмети. Сидха често може да намери пътя си в непознати или чужди места и земи, като тълкува психичните звуци, оставени от другите. Тъй също може да тълкува настроенията и чувствата на животни и хора, както и да чете знаците на природата. Някои могат да предсказват природни катастрофи или бедствия."

Източник: http://yogamagazine.hit.bg/Statii/Br1_98_S...oj%20-Sidhi.htm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Отдавна ме изкушава тази тема.

Няма нужда от много обяснения, достатъчно е трупането на езиков материал, а такъв има много.

Конкретният пример, на който не можах да устоя - името на р. Янтра:

"81. Шрищи (Янтра)

Способност да се дешифрират знаци и да се разбират поличби. Тази сидхи дава способност да се тълкуват послания, оставени на тайни места, или магнетизирани върху статуи или свещени предмети. Сидха често може да намери пътя си в непознати или чужди места и земи, като тълкува психичните звуци, оставени от другите. Тъй също може да тълкува настроенията и чувствата на животни и хора, както и да чете знаците на природата. Някои могат да предсказват природни катастрофи или бедствия."

Източник: http://yogamagazine.hit.bg/Statii/Br1_98_S...oj%20-Sidhi.htm

Поздрав за темата :)

Това е/са праезикът, от който тръгва така нареченото индоевропейско езиково семейство. В случая говорим за санскрит, в старата му форма - за деванагари или сензар.

Много морфеми са запазили своя корен в старобългарския език. Както и в съвременния български език. Пример затова е глагола карам, от кар - на санскрит - правя нещо да стане, задвижвам. Има безкраййно много примери, за които всеки се сеща - сур, три, мама и т.н. Но това е тема според мен, която е за доста изкушени лингвисти ...

И още нещо, доста интересно: единствено в старобългарския език, както и в санскрит има т.нар. двойнствено число. Граматически термин, твърде непознат за широката аудитория.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравлния за темата!!! :thumbsup::thumbsup::thumbsup:

Много е интересна. Дано се намери някой лингвист, за да ни обясни.

Аз само научих, че има много хинди думи, които ги мислим за турски/арабски:

шаше - шише

кетаб - книга, документ

дукан - дюкян

късмет- късмет, съдба ( тяхното ударение е на първата сричка)

кя файда? - каква полза

курбан - курбан, жертва, жертвоприношение

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовно родство с Индия

Първо да благодаря за темата.

Било ми е болно как « много искрящо белите» определят «индийците като инволюционно черните».

Сам Учителят е казал, че «вие всички сте минали навсякъде – Египет, Месопотамия, Индия...»

Това, че има нови аспекти на развитието според мен не означава, че трябва да си отсечем корените, за да «се избелим». А дали критиката и презрението към «онези заблудени йоги» помага?

Учителят е казвал, че има три врати на Агарта - Хималайте, Рила и Алпите.

В БГ са идвали много йоги - те всички много харесват духа на хората и планините, особено Рила.

С някой от тях съм говорила лично - казват, че БГ е като КАшмир, а Кашмир е райската градина на Индия. Там са се заселили племена, които са дошли от централна Азия - бели европейдни (такива са и скелетите в прабългарските курбани).

Ние дори като визия много си приличаме с кашмирците. При тях например гуруто завързва на ръката червен конец с благословия. Те много се радват като им видят нашите мартеници. А съм чувала за баби, които "баят на червен конец".

Шокиращ е факта, че най-голяма та и скъпа огнена церемония и жертвоприноишение са на бял кон. А Индия никой не я свързва с конете. Може с тигри, змии, камили. Белите коне са били обикновено подарък от народите на Север от Хиндокуш, където са били в племето Балкх – кой знае, може да са ни предци. Били са силен смел конен народ, който е участвал в Махабхарата, но уви, на страната на неправедните.

http://en.wikipedia.org/wiki/Mahabharata

http://en.wikipedia.org/wiki/Bactria

http://en.wikipedia.org/wiki/Balkh

«The word Bahlika in the name of Kuru king Bahlika Pratipiya is his personal designation and points to northern (Bahlika or Bactria) origin of the Kurus of Middle country, in accordance with ancient naming conventions.”

http://en.wikipedia.org/wiki/The_Kurus

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И още нещо, доста интересно: единствено в старобългарския език, както и в санскрит има т.нар. двойнствено число. Граматически термин, твърде непознат за широката аудитория.

Ами не точно...има го и в арабския език.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

И още нещо, доста интересно: единствено в старобългарския език, както и в санскрит има т.нар. двойнствено число. Граматически термин, твърде непознат за широката аудитория.

Ами не точно...има го и в арабския език.

Съвсем отскоро прохождам в арабския език, не го знаех :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... да прибавим

крайморското селище Карвуна ( Каруна) = милосърдие+гостоприемство

"Карвуна е старобългарското наименование на древния Дионисопол дн. Балчик. Външното сходство с името на съвременния гр. Каварна е повод на някои краеведи да ги отъждествяват, но археологическите и исторически сведения не са в полза на това твърдение. Карвуна е бил главен град на Карвунската област - така е наричана Добруджа в средновековието до идването на турците. Останките от замъка на болярите Балик и Добротица са открити над градска болница на Балчик в кв. Гемиджия, но са почти заличени от природните процеси. В квартал Васил Левски има останки от крепостта на Карвуна строена от византийците ползувана от тях и българите през Първото Българско царство до XI в. По късно Добротица премества столицата на Карвунското деспотство от Карвуна в Калиакра." ( Уикипедия)

Каруна е дума, произлизаща от санскрит, използва се също и в индуизма, и в будизма. В превод означава всяко действие, което се предприема с цел да облекчи страданието на другите.( Уикипедия)

Гр. Варна ( Варуна) = В Ведическата религия, Варуна или Waruna (Деванагари: वरुण, последен: Варуна) е бог на небето, на водите и на небесния океан, както и като бог на правото и на подземния свят. He is one of the most prominent Devas in the Rigveda , and lord of the heavens and the earth. Той е един от най-известните Devas в Rigveda, и господар на небето и на земята. In later Hinduism, he continued his dominion over all forms of the water element, particularly the oceans. По-късния индуизъм, той продължил своята власт над всички форми на водния елемент, особено на океаните.

(изт. Уикипедия)

Може би, пристигайки в плодородната Добруджа, нашите прадеди са усетили, че тук техните беди приключват, че ще бъдат приютени от тази състрадателна и лекуваща земя.

Виждайки сливането на небесната красота и заплашителната бездна на Черно море, са се сетили за бог Варуна,

а извивките на Янтра са им се сторили като специално послание, че там техните селища ще са в безопасност. :)

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

крайморското селище Карвуна ( Каруна) = милосърдие+гостоприемство

Хубава тема. Всичко, което събира, а не разделя хората е добро, поне според мен.

Поздрав: Каруна Кару

animated_emoticons_1_20141_6463_image_9745.gif

:king:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, запознах се с едно момиче от Индия, което се казва Манишa. Много странно й беше, като й казах, че като дете много съм си играл край местна река тук, в България с име Маниш  ( = .  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една много интересна статия в списание " Житно зърно", написана от Живко Стоилов.

Накрая има думи от български и санскрит с общ корен.

Санскрит - древен и съвършен

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

helen, благодаря ти:)статията е много хубава:

Буквата е символ на звука. Звукът е вибрация. Думата е съставена от комбинация от звукове. Речта е поток от думи. Когато човек говори, използва своя гласов апарат и така цялото тяло вибрира – на физическо ниво. Ако използва пълния набор от звукове, както е на схемата, ще вибрира цялото му тяло. И не само. От представената схема става ясно, че говорейки, или просто произнасяйки звукове, човек „въздейства“ не само на физическото си тяло, но и на етерния двойник, който от своя страна въздейства на астралния и т.н. – на всички тела, споменати по-горе. Звукът е вибрация, чувството е вибрация, мисълта е вибрация. В речта всички те са ангажирани и неизбежно съчетани. А от правилното съчетание на тези елементи – реч, чувство и мисъл – зависи хармонията по принцип, към която всеки се стреми. От всичко казано дотук може да се направи изводът, че ако речта е чиста и пълноценна, то всички лъчи на всички чакри ще вибрират и ще се стимулират към действие по един правилен и хармоничен начин. В това е смисълът на точното произношение и правилното разчленяване на звуковете.

Казва се на ученика по санскрит: „Произношението трябва да бъде със „сладост, чистота и търпение“. Човек със слабо развит ум не може да постигне правилна артикулация и произношение. Това е както въпрос на овладяване и контрол върху фината моторика на мускулите на езика като орган, така също и въпрос на развитието на естетическото чувство и усета за хармония на индивида. Развитието на съзнанието е пряко свързано с увеличаване на способността на хората да възпроизвеждат повече звукове с гласовия си апарат и тези звукове да бъдат по-мелодични и чисти. Когато речта изпълва тези показатели, тогава тя има сила – да „пренарежда“ телата на човека в хармонично единство, а също и да „пренарежда“ света наоколо чрез силата на мантрите и формулите. Затова мъдреците от ведическата епоха са отдавали толкова голямо значение на езика и ритуала. Така са въздействали върху природните сили и същества според волята си.

В своята книга „Път към познание на висшите светове“ Рудолф Щайнер обяснява как всеки лъч на дадена чакра е свързан с развитието на определено качество, добродетел.

Днес, "случайно" ми дадоха статия на антропософите със сходна тематика.:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нали циганите произхождат от Индия. Езикът им се води индоарийски - запазена форма на санскрит и е сходен със съвременните пънджаби (индоарийски език, говорен в областта Панджаб). Те дали и колко са донесли в българския език?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Sufixi%20prabaalgarski/Izoglosi%20avestiyski%20i%20snskrit.htm :

Може да се отбележи още една важна особеност на езиците санскрит и старобългарски. Много думи от санскрит са двусрични, завършват на гласната “а” и са от мъжки род. Например:

deva - izog-1.gif: бог, божество, божествено същество

gatha - izog-2.gif: песен, стих

hatha - сила, усилие, упоритост

guna - izog-3.gif: качество, характер

nāda - звук

kama - izog-4.gif: желание, обич, привличане, удоволствие

kosha - izog-5.gif: кош, съд за събиране на нещо; склад, речник за думи

sura - izog-6.gif: Слънце, бог, ангел

śūla: копие

Veda - izog-7.gif: знание, свещено знание; свещена традиция

vina (vīnā) - izog-8.gif: вид струнен инструмент в Индия

yoga - izog-9.gif: иго, ярем, хомот. Преносно – съвмесно впрягане, съединение, съпряг.

Всъщност на този сайт има дълъг списък с думи. Някак е странно, когато ги чета.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Харе е Хара в звателен падеж, т.е. обръщение. Хара е енергията на преданото служене на Бога. Тя е женската енергия. Човек е служител на Бога.Това е неговото изначално положение, към което той като частица от Бога следва да се върне.

Редактирано от radhika

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Wik (вик) – говоря, казвам, крещя. От тук в съвременния български език “викам” има две значения: (1) говоря силно, крещя и (2) казвам, наричам, зова. От тук изразите: “аз се викам Никола = аз се казвам Никола” и “ Аз му викам = Аз му казвам”. Изразите с глагола "викам" са по - употребявани в Реп. Македония.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасна тема, благодаря, че я “събудихте“!

“Понятието „санскрит“ не се отнася към конкретен език, обособен от останалите езици, а по-скоро като извънредно изтънчен или усъвършенстван начин на говорене. В Древна Индия познаването на санскрит е белег на социално положение и образованост и езикът се изучава главно от представители на висшите касти, като в основата на преподаването е подробният анализ на книгите на граматици като Панини. Като език на образованите санскрит съществува успоредно с множество простонародни диалекти, наричани с общото име пракрит, от които произлизат повечето съвременни индоарийски езици.“

https://bg.wikipedia.org/wiki/Санскрит

91.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Dvi - две

Griva - (санскрит) - тил (сравни с грива на кон)

Sáṣ (шаш) - шест

Tri - три
Trisata - триста

Jñāna (джнана: знание); джнана йога - йога на познанието и мъдростта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×