Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
val68z

Безпристрастност

Recommended Posts

Да,нужна ни е.Тя е необходимото условие за различаване,тя е границата отвъд,която са същинските мотиви на хората и ситуациите.А симпатии и антипатии,харесване и нехаресване са дебели прегради.Безпристрастността не е отъждествявам с безчувственост,а с дълбоко чувство надскочило себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Безпристрастността разбира се е нужна. Тя обаче не бива да се смесва с безразличието и безчувствеността и да прелива в тях. Също така, безпристрастността не означава липса на индивидуален подход, индивидуалност в оценките и възгледите. Ние няма как да избягаме от нашата индивидуалност. Тук балансът не е лесно да бъде намерен. За истинска безпристранстност е необходимо пълно разграничаване на личностното от индивидуалното. Индивидуалността, това е човешката душа, духовните възгледи и стремежи на човека. В личностното малкото човешко аз е на преден план, преди всичко останало. В личностното човекът е разделен от всичко останало, не осъзнава единството и взаимовръзката си с всичко съществуващо. В личностното, човек е егоист, а с подобен фокус на съзнанието той няма как да се откаже от собствените си желания, стремежи, навици, илюзии, страхове и да бъде безпристрастен. Единствено човек, чийто ум е фокусиран в надличностното съзнание на душата може да прояви безпристрастност.

Нещо, което си заслужава да се отбележи, въпреки че е сравнително трудно за разбиране, тъй като противоречи на общоприетото виждане за любовта, е това, че безпристрастността и надличностната любов вървят ръка за ръка. Когато се появи противоречие между двете, това означава най-вероятно, че любовта ни не е истинска любов, а привързаност в основата на която стоят нашите личностни егоистични желания. Истинската любов е безпристрастна.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да може човек да е безпристрастен, трябва да се е примирил със себе си. Да има принципи, да има чувство за справедливост, реална оценка и самооценка... Да не е нито добър, нито лош... ;)

В личностното, човек е егоист, а с подобен фокус на съзнанието той няма как да се откаже от собствените си желания, стремежи, навици, илюзии, страхове и да бъде безпристрастен. Единствено човек, чийто ум е фокусиран в надличностното съзнание на душата може да прояви безпристрастност....

Истинската любов е безпристрастна.

:thumbsup: Стан

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Безпристрастността е нужна и човек трябва да я култивира в себе си.Тя е част от духовното израстване.

Както човек приема своите качества и ги уважава,така трябва да приема с уважение и качествата на другите.Всяко пренебрежение,омаловажаване,подценяване е пристрастност,както и надценяването.

Да си безпристрастен означава да имаш реална преценка за нещата.

Да си пристрастен означава да съдиш.

Не е лесно да бъдеш безпристрастен,но не е невъзможно.А в някои професии е не само желателно,но и задължително да бъдеш безпристрастен.

Безпристрастността е проява на Любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещо, което си заслужава да се отбележи, въпреки че е сравнително трудно за разбиране, тъй като противоречи на общоприетото виждане за любовта, е това, че безпристрастността и надличностната любов вървят ръка за ръка. Когато се появи противоречие между двете, това означава най-вероятно, че любовта ни не е истинска любов, а привързаност в основата на която стоят нашите личностни егоистични желания. Истинската любов е безпристрастна.

Без страсти, безпристрастна любов е тази, която масово не се нарича "любов", а "обич". Явно по този начин се разграничава съдържанието, което се влага в тези думи. Говоря безлично за това явление, защото и аз като Станимир предпочитам да си я наричам любов.

Душата има своите нисши и висши проявления. Нисшите са свързани с така наречените страсти. Страстите са тези, които ни дърпат надолу, които замъгляват разума ни и ни карат да действаме импулсивно и егоистично. Когато се издигнеш над тях, над своите личностни егоистични желания, когато вместо да получаваш искаш да дадеш на другите, се появява надличностната любов.

Да, истинската любов е безпристрастна, тогава обичаш божественото в другия/те.:hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×