Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ася_И

Какъв е смисълът на физическата красота? - част 2

Recommended Posts

Какъв е смисълът на физическата красота? - част 1

Какъв е смисълът на физическата красота?

Може да се създаде отвън навътре? Да се избистрят отделните елементи...

Ако един човек е създаден красив физически, всяка една част от него радва сетивата, това на 100% ли означава, че тази красота е и вътре? Нали каквото е вътре, е и вън? А ако е грозен, логиката пак ли остава същата? Има ли обективност във възприемането на физическата красота? Може ли въобще да се зададе въпрос за физическата красота, нали всичко е едно и не може да се дели, но как тогава да го задам?

"Има три вида красота: изкуствена, естествена и духовна.

Изкуствената красота е резултат от употребата на гримове. Много жени днес напластяват лицата си с козметика, за да изглеждат “прекрасни”, защото познават единствено изкуствения тип красота. Употребата на твърде много лекарства е направила кожата им сбръчкана, бледа, отпусната и без блясък.

Жените използват козметика, за да прикрият тези дефекти. А всъщност красота може да се постигне отвътре, без да са необходими скъпи продукти.

Истинската красота е резултат на добро здраве и пречистена кръв. Естествената красота, например, е красота на жизнеността и енергичността. Духовната красота отива една стъпка по-напред, включва естествената красота, но идва от сърцето и вдъхва уважение и възхищение на околните. Истинската привлекателност е недостижима без вътрешна красота, която е резултат от добро духовно и физическо здраве."

Мокичи Окада - "Здравето и новата цивилизация"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги,когато прочета някъде въпрос или тема свързани с физическата красота, в съзнанието ми изплува спомен за едно стихотворение от учебниците ни по руски преди години.Не знам кой е поета,но стихотворението съм запомнила:Насладете се на поетичния отговор по темата ,приятели.Съжалявам,но не мога да помогна с поетичен превод. :)

Некрасивая девочка

Среди других играющих детей

Она напоминает лягушонка.

Заправлена в трусы худая рубашонка,

Колечки рыжеватые кудрей

Рассыпаны, рот длинен, зубки кривы,

Черты лица остры и некрасивы.

Двум мальчуганам, сверстникам ее,

Отцы купили по велосипеду.

Сегодня мальчики, не торопясь к обеду,

Гоняют по двору, забывши про нее,

Она ж за ними бегает по следу.

Чужая радость также, как своя,

Томит ее и вон из сердца рвется,

И девочка ликует и смеется,

Охваченная счастьем бытия.

Ни тени зависти, ни умысла худого

Еще не знает это существо.

Ей все на свете так безмерно ново,

Так живо все, что для других мертво!

И не хочу я думать, наблюдая,

Что будет день, когда она, рыдая,

Увидит с ужасом, что посреди подруг

Она всего лишь бедная дурнушка!

Мне верить хочется, что сердце не игрушка,

Сломать его едва ли можно вдруг!

Мне верить хочется, что чистый этот пламень,

Который в глубине ее горит,

Всю боль свою один переболит

И перетопит самый тяжкий камень!

И пусть черты ее нехороши

И нечем ей прельстить воображенье, -

Младенческая грация души

Уже сквозит в любом ее движенье.

А если это так, то что есть красота

И почему ее обожествляют люди?

Сосуд она, в котором пустота,

Или огонь, мерцающий в сосуде?

Хубав ден.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В този ход на мисли дали физическата красота не е своеобразен изпит за душата? Дали ще успее да се опази от изкушенията на ласкателството, дали няма да загуби смирението и дали няма да превърне красотата си в разменна монета за любов, внимание, власт, слава... Дали ще устои на гордостта, презрението към по-непривлекателните, ревността... Помните ли "Огледалце, покажи ми, друга има ли в света....." :(

Браво,Донка :thumbsup:

Аз съм подвластна на красотата,тя все още ми е мерило за щастие...Колко глупаво!Боря се срещу това,самовнушавам си,че е незряло,но всеки грам тегло в повече,всичко,което се появава в следствие на годините-бръчици,целулит...ме прави нещастна.В същото време се дразня от хора,които прекаляват със солариуми,грим,фитнес...С удоволствие бих си направила хирургични корекции ако можех.Бих си носила с достойнство новия бюст или тънката талия,и никога не бих парадирала с това.

И накрая да допълня,че съм пъти по-критична към себе си отколкото към околните.В тях почти не виждам дефекти-освен ако са неприятни като хора,тогава всичко ме дразни.

А пък мъжете-самода не са мръсни и брадати-в тях изобщо не търся красота.Важно е да излъчват сила,спокойствие,готовност за закрила... :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителя е давал примери за красотата-в беседа прочетох наскоро, че ако ни дадат една прекрасна кесия, нова извезана, но е празна, няма да и се зарадваме много. Но ако ни дадат стара, поокъсана, но със злато вътре, сигурно ще се зарадваме :feel happy:

Или-"Хубавият кон и под скъсан чул се познава"-от нар. приказка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги,когато прочета някъде въпрос или тема свързани с физическата красота, в съзнанието ми изплува спомен за едно стихотворение от учебниците ни по руски преди години.Не знам кой е поета,но стихотворението съм запомнила...

Некрасивая девочка

Klaudia! Добър ден!

Благодаря Ви.

Стихове от Николай Заболоцки

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги,когато прочета някъде въпрос или тема свързани с физическата красота, в съзнанието ми изплува спомен за едно стихотворение от учебниците ни по руски преди години.Не знам кой е поета,но стихотворението съм запомнила...

Некрасивая девочка

Klaudia! Добър ден!

Благодаря Ви.

Стихове от Николай Заболоцки

И аз ти благодаря AL414 за удоволствието на почета поезия в делника и да науча автора на това хубаво стихотворение от юношеството ми.Чета рубриката тук,която поддържаш с вдъхновение.Хубавата поезия и музика са наистина дар за нашето сърце.

Хубав ден на всички в Санкт Петербург.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв е смисълът на физическата красота?

Може да се създаде отвън навътре? Да се избистрят отделните елементи...

Ако един човек е създаден красив физически, всяка една част от него радва сетивата, това на 100% ли означава, че тази красота е и вътре? Нали каквото е вътре, е и вън? А ако е грозен, логиката пак ли остава същата? Има ли обективност във възприемането на физическата красота? Може ли въобще да се зададе въпрос за физическата красота, нали всичко е едно и не може да се дели, но как тогава да го задам?

"Има три вида красота: изкуствена, естествена и духовна...."

Мокичи Окада - "Здравето и новата цивилизация"

Ася! Благодаря!

Человек е физически красив, когато душата му е жива, когато Духът в него е укрепен и активен.

Красотата е духовна, иначе не е красота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Още един цитат по темата, този път от Учителя:

" Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните - към вътрешна. Да бъде човек вътрешно красив, това значи, да е ликвидирал с своите слабости и погрешки. В един момент човек може да бъде съвършен. Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен."

Из "Малкият брат", 1 Януари 1939 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Един 70 годишен човек разправял своята опитност.

Някога на младини видял млада ,красива мома с ангелско лице и с ангелски поглед. Тя го погледнала и му се усмихнала - той запечатал тази усмивка в себе си и я носил цял живот. И жена имал,и деца имал, всички измрели,но усмивката останала завинаги в съзнанието му.

Божественото никога не изчезва,то е паметно - този красив поглед бил ангел , въплътен в момата т.е. дядото е срещнал ангел и не е могъл да го забрави."

Красотата носи радост, а радоста е ангелско състояние.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Физическата красота е в гените.Щастлив е тоя,който е имал късмета да получи "качествен материал" от предците си! :D

Аз оценявам дали един човек е красив по очите.Имат ли израз-човекът е красив,нямат ли израз-грозен е .

Няма по грозно нещо от човек с празен поглед!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:D Ами ако приемем, че празният поглед е поглед, на който му предстои да се напълни?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди време бях една година в институт по козметика, където се провеждаха обучения по различните видове терапии за лице и тяло. Едновременно с това, имаше и работещ салон, обслужващ клиенти.

Моята работа по обучението беше подбор на обемния материал, оформянето му в лекции и изнасянето им пред курсистите.

Освен придобиване на знания по специфичните терапии и практическите занятия, курсистите задължително изучаваха анатомия и физиология на човешкото тяло и психология на козметика и клиента.

Наред с това, нужно беше да познавам състава, свойствата и приложенията на всички видове козметични продукти за лице и тяло. За да мога да информирам и клиентите на салона.

Това, което ми направи впечатление, беше разликата в отношението към красотата между тези, които просто идваха да бъдат обслужени и тези, които изучаваха изкуството по подържането на човешката красота.

Първите излизаха красиви, релаксирани и доволни от положените усилия на козметика. Повечето полагаха и домашна грижа за себе си вкъщи, обичаха тялото си, харесваха се.. Но, някак приемаха за даденост това, което имат и не се стремяха да го запълнят със съдържание. Отношението към тялото им беше като към обвивка, за която се грижат да бъде в добра форма и визия.

Докато вторите, благодарение на придобитите си знания по анатомия, физиология и психология, създаваха у себе си едно уважение към цялостния си организъм, учеха се да се вслушват в него и разбираха, че красотата идва отвътре, от цялостното здраве – физическо и психическо.

Да, казват, че красотата е 50% ген и 50% грижа. Някои хора го приемат буквално – и толкова. Но други, осъзнават, че в тази грижа сериозната работа е повече в подържането на вътрешното състояние на организма.

Защото не всеки има физически дадености и колкото и да се клепа с мазила или да прибягва до корекции и импланти – няма как да промени черепната си конструкция, която е единствената неподлежаща на промяна и която е отговорна за красивата визия.

Но, всеки може да се грижи за здравето и красотата си отвътре.

Защото, именно тогава красотата бива цялостна – когато струи отвътре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

В предаването "На кафе" по Нова ТВ едно момче си избираше гаджу мужд, четири момичета. Водещите задаваха различни въпроси на кандидатките. Една от тях беше по - красива и по лице,и по тяло ... Накрая момчето избра нея ...Попитаха го защо е избрал нея , а не да речем еди коя си от другите ...И той каза, че било въпрос на излъчване ...Може, ама не и в този случай. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В предаването "На кафе" по Нова ТВ едно момче си избираше гаджу мужд, четири момичета. Водещите задаваха различни въпроси на кандидатките. Една от тях беше по - красива и по лице,и по тяло ... Накрая момчето избра нея ...Попитаха го защо е избрал нея , а не да речем еди коя си от другите ...И той каза, че било въпрос на излъчване ...Може, ама не и в този случай. :D

В магазина се продават най-различни стоки и всеки избира според вкуса си.Ако дадена стока в хубава опаковка се окаже некачествена,човек не я купува повече.Ако обаче стоката отговаря на красивата опаковка е съвсем различно!

Извинете ме за сравнението,но понякога на това ми приличат разните там конкурси и пр. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Интересно, а какъв е смисълът на грозотата?

Която ни заобикаля?

Хората лесно свикват с грозотата и лесно се идентифицират с нея, поради ниското си самочувствие и още ...

Аз не познавам нито исторически пример, нито пример от моето обкръжение за красив физически човек да е бил лош или зъл. И тук застъпвам изцяло теорията и философията на Гьоте, че красотата е и добра, която тръгва всъщност от Хегел.

Натрапливостите в архетипното ни съзнание, че красотата е лоша и прокълната е страх от пълноцеността; неслучайно имаме "прекрасни" поговорки: Много хубаво не е на хубаво, а фолклорът изобилства от притчи и песни за хубавата мома, чиято красота я е погубила ...

Взирайки се в цялата тази затормозяваща верига, оценявам как красотата и личното щастие висят като дамоклев меч, а индивидуалността и свободата са отритнати - преклонена главица сабя не сече!!!

Лошото е, че в нашето несъзнавано, колективно несъзнавано, красотата е тотемизирана и заедно с това обременена с кървава ритуалност, няма как да кажем, че някой е просто красив, и ще глаголстваме за душевната красота до безкрай.

Аз лично виждам много грозни хора, виждам и красиви, но това не променя моето отношение към тях. Защото отдавна красотата или грозотата не ме вълнуват ексистенциално, те са отвъд моя свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не познавам нито исторически пример, нито пример от моето обкръжение за красив физически човек да е бил лош или зъл. И тук застъпвам изцяло теорията и философията на Гьоте, че красотата е и добра, която тръгва всъщност от Хегел.

Натрапливостите в архетипното ни съзнание, че красотата е лоша и прокълната е страх от пълноцеността; неслучайно имаме "прекрасни" поговорки: Много хубаво не е на хубаво, а фолклорът изобилства от притчи и песни за хубавата мома, чиято красота я е погубила ...

Взирайки се в цялата тази затормозяваща верига, оценявам как красотата и личното щастие висят като дамоклев меч, а индивидуалността и свободата са отритнати - преклонена главица сабя не сече!!!

Лошото е, че в нашето несъзнавано, колективно несъзнавано, красотата е тотемизирана и заедно с това обременена с кървава ритуалност, няма как да кажем, че някой е просто красив, и ще глаголстваме за душевната красота до безкрай.

Аз лично виждам много грозни хора, виждам и красиви, но това не променя моето отношение към тях. Защото отдавна красотата или грозотата не ме вълнуват ексистенциално, те са отвъд моя свят.

:thumbsup:

с няколко лични допълнения:

- "Аз не познавам нито исторически пример, нито пример от моето обкръжение за красив физически човек да е бил лош или зъл." - което най-вероятно може да се твърди и в обратния ред:

"Аз не познавам нито исторически пример, нито пример от моето обкръжение за"лош или зъл"човек да е бил" красив физически.

което ме навежда на мисълта и за още едно подобно изречение:

Аз не познавам нито исторически пример, нито пример от моето обкръжение за"добър"човек да е бил" грозен физически(?)

Очевидно понятието за физическа красота има не съвсем явна, но все пак осезателна връзка с понятията за добро-зло.

"Аз лично виждам много грозни хора, виждам и красиви, но това не променя моето отношение към тях. Защото отдавна красотата или грозотата не ме вълнуват ексистенциално, те са отвъд моя свят."

Мен това също не ме вълнува и тъй като веруюто ми се състои в това да виждам само доброто в хората около себе си - то може би затова виждам само красиви хора .... не знам какво означава един човек да е грозен. Не съм виждала грозни хора от деня, в който престанах да смятам себе си за грозна физически и душата ми се изпълни с благодарност към Създателя ни, че моята човешка същност - физическа и всякаква друга - са такива, с каквито съм дошла в този свят. И същото се отнася и за всички останали души, дошли в този свят....

Според мен красив - грозен - това е субективна оценка на ум, който е ограничен от някакъв конкретен еталон за физическа красота - личен или наложен му от социалната група, към която причислява себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Извинявам се за печатните грешки, поправих ги. Според вас, кой създава/утвърждава/променя критериите за физическа красота ? Може би преди това са били художниците, а днес са филмовите дейци ? Но като че ли през по - голямата част от човешката история : съразмерността, симетричността, нито прекалено слабото, нито прекалено пълното тяло ( дори атлетичното) са били еталон за красота ? При животните е нормално да не са нито прекалено пълни, нито прекалено слаби. Това е критерият за красиво тяло, който се е наложил и при хората ( струва ми се). Дали критериите за красота са ни вродени ( или поне част от тях), или целият ни усет за физическа красота е продиктуван от това, което ни налага социалната среда като модели за красота ?

В предаването "На кафе" по Нова ТВ едно момче си избираше гадже между, четири момичета. Водещите задаваха различни въпроси на кандидатките. Една от тях беше по - красива и по лице,и по тяло ... Накрая момчето избра нея ...Попитаха го защо е избрал нея , а не да речем еди коя си от другите ...И той каза, че било въпрос на излъчване ...Може, ама не и в този случай. :D

В магазина се продават най-различни стоки и всеки избира според вкуса си.Ако дадена стока в хубава опаковка се окаже некачествена,човек не я купува повече.Ако обаче стоката отговаря на красивата опаковка е съвсем различно!

Извинете ме за сравнението,но понякога на това ми приличат разните там конкурси и пр. :D

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поучителна история:

Красотата и Грозотата

Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг.

И си рекоха една на друга:

- Хайде да се изкъпем в морето.

И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си.

А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си; и понеже бе твърда свенлива, та да остане гола, сложи си дрехата на Грозотата. И Красотата продължи по пътя си.

И оттогава насетне мъжете и жените бъркат едната с другата.

Ала има и такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата.

И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Все едно искаш да кажеш, че грозните хора са душевно красиви, а красивите хора са душевно грозни. Ами аз не мисля, че има строга зависимост между външния вид и вътрешните качества. Може да си красив и добър, красив и лош, грозен и лош, грозен и добър ...

П.п. Според мен със сигурност един от смислите на физическата красота ( особено женската) е размножителния. Възможно е и да има духовен смисъл изразяващ се в това като наблюдаващ физическия красивия човек и да се възхитиш способността на Бог да създава красота, т.е. и във физическата красота да откриеш част от творчеството на Бога. За мен лично физическата красота на жените е толкова по - голяма, колкото по - напомняща е за котка.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Четейки темата... май е по-добре човек да е грозен, отколкото хубав?

Дали правилно схващам?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христо е дал линк в друга тема към тази притча, която мисля е подходяща за тук.

Една суфи - история

Един Учител пристигнал със своите ученици в някакъв хан, където решил да прекара нощта. Ханджията му казал, че има две жени, едната красива, а другата грозна.

- Ала въпросът е, - казал ханджията - че обичам грозната, а мразя красивата.

Учителят попитал:

- Какъв е проблемът? Каква е причината за това?

Човекът казал:

- Красивата прекалено много съзнава своята красота; това я прави грозна...- Когато обръщаш прекалено голямо внимание на красотата, вероятно ще станеш грозен...- а другата прекалено много осъзнава своята грозота. Това я прави красива.

.............................................................................................

Тази, която била красива, непрекъснато мислила, че е красива - и тя станала високомерна, твърде горда. Как можеш да си красив, когато си високомерен? Високомерието е грозно. Тя станала прекалено егоистична. А срещал ли си някога его, което да е красиво. Как може егото да бъде красиво? Другата, която била грозна и съзнавала своята грозота, станала смирена, а смирението притежава своя красота. Смирението, без никаква гордост, без никакво его, поражда красота.

Та човекът казал:

- Много съм озадачен. Обичам грозната, а мразя красивата. Моля те да решиш тази загадка. Къде е проблемът? Защо става така?

Учителят извикал всички свои ученици и казал:

- И вие елате, защото това наистина е нещо, което трябва да се разбере.

И казал точно това, което казва Лао Дзъ. На своите ученици той казал:

- Не се възгордявайте заради това, че знаете. Ако знаете, че знаете, вие сте невежи. Ако знаете, че не знаете, сте мъдри. Един абсолютно обикновен човек не знае дори това, дали знае или не знае. Той живее, изцяло не осъзнавайки себе си.

..................................................................................................

И сега, искам да продължа още малко тази история. Тя свършва тук. Както я разказват суфите, тя свършва тук, но аз бих искал да и придам един по-дълбок обрат. Искам да ти кажа, че след посещението на този Учител, аз също посетих този хан, след много години, разбира се. И човекът, ханджията, дойде при мен и каза:

- Има една загадка. Веднъж ме посети един суфи учител, аз му изложих проблема и той го разреши. Но след това всичко се обърна. Грозната жена се възгордя заради своето смирение, и сега не я обичам. Не само тялото й е грозно, сега самото й същество погрозня. А красивата, знаейки, че съзнанието за нейната красота унищожи красотата й, отстрани това съзнание. Сега обичам нея. Не само тялото й е красиво и самото й същество стана красиво.

Та той ме попита:

- Кажи ми сега в какво се състои проблемът?

Но аз му казах:

- Моля те, запази тишина. Ако ти кажа нещо, тогава историята отново ще се обърне. Замълчи!

...............................................................................................................

Самосъзнанието е болестта; фактически, да не осъзнаваш себе си, означава да постигнеш. Тъкмо това означава просветлението: да нямаш съзнание за себе си. Но в дуализма между едното и другото, между полюсите на дилемата, как можеш да не осъзнаваш себе си?

Ти винаги правиш избор: избираш да бъдеш красив и грозотата се превръща в твоя сянка; избираш да си религиозен и нерелигиозността се превръща в твоя сянка; избираш да си светец и грехът се превръща в твоя сянка. Прави избор - и ще изпаднеш в разделение, защото самият избор разделя живота. Недей да избираш, не прави избор, нека животът се носи. Понякога прилича на Бог, понякога прилича на дявол - и двамата са красиви. Недей да избираш. Не се опитвай да бъдеш светец; в противен случай твоята святост няма да е истинска святост - гордостта, която се съдържа в нея, ще направи всичко грозно. Затова казвам, че много пъти грешниците са постигали божественото, а светците не са успявали. Защото грешниците винаги са смирени; мислейки себе си за грешници, не могат да предявяват претенции.

от didi_ts: 11 март 2011 - 01:05

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Четейки темата... май е по-добре човек да е грозен, отколкото хубав?

Дали правилно схващам?

Е, не. Определено е по-добре някой да е красив и глупав, отколкото грозен и глупав. Тъй че, при равни други условия нещата са ясни. При неравни други условия обаче вече е въпрос на индивидуални предпочитания и цели. Има хора, които ще предпочетат красива и глупава жена пред красива и умна (предполагам е ясно защо). Други ще предпочетат не чак толкова красива, пред друга по-красива, поради някакви си техни критерии или усещания.

Колкото до смисъла на физическата красота... ами това говори за постигане на една по-висока степен на овладяване на материята от страна на духа. Тук разбира се има много условности, в които сега точно не искам да се задълбочавам. Всъщност условностите са толкова много, че ако тръгнем да правим извод за духовността на някой човек по външния му вид със сигурност ще сгрешим. Но в далечното бъдеще съответствието ще е налице.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×