Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Надеждна

78. Противоречие в съзвучието, 06.02.1919, Четвъртък, София

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Беседа:Противоречие в съзвучието

Добре е преди беседата да се прочете Матей 5.

Молитвен наряд за край:

Псалом 31

На какво се дължат вътрешните противоречия в човека? Всички хора поддържат, че са излезли от Бога, а като им се говори с езика на любовта, не разбират какво трябва да правят. Те се питат: Как е възможно овца да роди вълк, или вълкът да стане агне? Всички говорят за братство, равенство, любов, себеотричане, но дойде ли до прилагане на тези идеи, те се объркват и нищо не разбират. – Защо не разбират? – Защото в основата на живота им се крие нещо користно; те служат на Бога, но в тяхното служене има корист: Чрез службата си те искат да се прехранват. Други стават търговци с единствената цел да забогатеят – пак личен интерес ги движи. Наистина, като живее, човек трябва да се прехранва, но важно е да работи с любов. Иначе, той всякога ще се извинява, че окръжаващите или външните условия го заставят да се проявява, както не желае. И вълкът се оправдава, че яде овцете, защото занаятът му е такъв.

Когато се говори на хората за недостатъците им, те казват, че не искат да слушат думите на този, или на онзи. Ако не слушате думите на вашия приятел, ще слушате думите на природата. Нейният език е строг и безпощаден. Когато съди някого, тя го простира на земята и започва постепенно да отнема мазнините, мускулите му и, като го отправи на онзи свят, запитва го: Къде остана твоята философия? Като не може да й отговори, близките му казват: Бог да го прости! – Това не е разрешение на въпроса. Бог прощава на човека, когато той сам се заема да изправи погрешките си. Този човек е отнел къщата, нивата на своя ближен и след това иска да го простят. Върни къщата и нивата му, и ще бъдеш простен. А така, без да изправиш погрешките си, никой няма да ти прости или да те извини. От хиляди години хората все се извиняват, без да изправят погрешките си. Ще кажете, че Бог е всеблаг и всемилостив. Вярно е, всеки е опитал Божията милост и благост, но, въпреки това, Той изисква от хората да изправят погрешките си, т.е. да изплатят задълженията си.

Следователно, всеки трябва да си даде отчет, в коя религия живее: в религията на труда, или в религията на любовта. В религията на труда има две категории хора: едните живеят по Божествен начин, а се проявяват по човешки; другите живеят по човешки, а постъпват по Божествен начин. Това са неизбежни противоречия. Обаче, живейте, трудете се и очаквайте новата религия, т.е. новото учение на живота, на работата и на любовта. Казано е, че животното в човека се мъчи, човек се труди, а Бог работи. Дайте път на Бога в себе си. Той да се прояви и да заработи чрез вас.

И тъй, да извадим дясното око и да отсечем дясната ръка, които внасят съблазън в живота. И след това да възлюбим враговете си. Който люби врага си, той е човек на бъдещата култура.

Противоречие в съзвучието

В какво, според вас, се изразява това "да възлюбим враговете си"? Постигали ли сте го и как?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да обикнеш този, който ти е взел всичко. Как? Като разбереш, че той те спасява, защото някога си му взел нещо и сега му го връщаш. Така излизаме от самсара, разплатили сме се кармично и отиваме при Бога, чисти.

Всичко, което правим вече го правим само с Любов. Защото тя е част от нас...

„Ако дясното око те съблазнява, извади го; ако дясната ръка те съблазнява, отсечи я; ако те ударят от едната страна, обърни другата.“ За съвременните хора този език е неразбран. Ако днес Христос им говори така, малцина ще Го разберат. Днес има много черкви, дето служат в името на Христа и песни Му пеят, но ако той дойде и говори между последователите си, както преди две хиляди години, ще Го считат за неуравновесен човек. Който пожелае да го слуша, ще се натъкне на големи противоречия.

Какво представя законът? Кога се създават закони и къде, именно? Закони съществуват и в живота, и в природата. Законът съществува там, дето съществата не са много културни. Законите се създават против кражбите, престъпленията, беззаконията на хората. И в природата съществуват закони; там всички същества, от малки до големи, живеят в борба и изтребление помежду си. Такава борба съществува и между хората. Въпреки това, навсякъде се говори за култура. Съществува култура между хората, но култура на парата, или на капитала. Тази култура има отношение към Мойсеевото учение. Значи, между капитал и учението на Стария Завет има нещо общо. Те са синоними. Затова и Христос казва: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат човек да влезе в Царството Божие.“ Под „Царство Божие“ хората разбират нещо съвсем различно от това, което Христос разбира. Изобщо, учението на Христа и до днес се тълкува съвсем своеобразно. Ако Христос дойде днес между хората, ще се зачуди на това тълкуване, и на това, което те наричат любов. Какво всъщност е любовта, мъчно може да се определи, но лесно се разбира. И детето разбира любовта, но не може да я определи. Любовта е единствената сила, която може да направи всичко, което човек пожелае. Тя дава подтик, импулс, стремеж. Без любов волята нищо не може да направи. Всичко, което човек обича, може да го реализира. Старата херметическа школа дава точно определение на любовта.

„Ако дясното око те съблазнява, извади го.“ Това значи, откажи се от изопачения си ум, който е поставил в крива посока твоите мисли, чувства и постъпки. Този ум е изхабил сърцето ти и силите на твоя организъм. Да се отречеш от изопачения си ум, това е в реда на нещата.

Да променяме, възпитаваме себе си. В чисти мисли и чисти чувства. Съзнателна работа над себе си, то е нужно.

Като се говори на хората за добър живот, за самопожертване, за любов помежду им, това няма да се постигне изведнъж, но трябва да се знае, че добрият и правилен живот иде като последствие от прилагане на Христовото учение. Когато майките и бащите изменят мислите и чувствата си, ще се роди ново, здраво поколение с права мисъл. Всеки човек носи в себе си материал за бъдещо развитие. Затова се казва, че от човека зависи да живее добре, или зле. Който живее по Божествения принцип, ще бъде в мир и любов със себе си и със своите ближни, даже и с враговете си. Христовото учение е на принципи, а не на форми. Принципите разширяват, а формите ограничават. Вън от Христовите принципи, животът на човека е безсмислен. Българската поговорка „Празна Мара тъпан бие“, ясно изразява живота на обикновения човек. Тъпанът трябва да се бие на време и на място. Така трябва да бие тъпанът на майката и на децата, на свещениците и учителите, на управниците и управляемите. Това значи искрен човек. Неговите думи, неговата реч е чиста, искрена. Който слуша такъв човек, не се натъква на никакви противоречия. Той вижда чистото съзвучие, без никакъв фалш и никаква грубост.

И тъй, да извадим дясното око и да отсечем дясната ръка, които внасят съблазън в живота. И след това да възлюбим враговете си. Който люби врага си, той е човек на бъдещата култура. И ако онези, които заседават сега на конференцията в Париж, любят враговете си, ще дойде истински мир между народите. Не любят ли враговете си, и да дойде мир, той ще бъде временен. Истински мир е този, който носи бъдещата култура на работата, на живота и на любовта. Ако мирът, който сегашните народи очакват, почива на Мойсеевия закон „око за око и зъб за зъб“, времето ще покаже, какъв ще бъде този мир и каква култура ще донесе.

Желая ви да дойде бъдещата култура, а вие да бъдете носители на любовта.

Из Противоречие в съзвучието

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В човека са събрани качествата на всички животни. От него зависи да даде предимство на едни или на други качества. Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да се облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното вън от човека, но лесно се възпитава в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата.

Мисля си, че ние твърде много разчитаме на нормите, които създава морала на обществото, за да работим върху себе си. Да, те са насочващи, имат голяма роля, но и много пречат, ако човек се привърже към тях и с тях замести връзката с онова вътрешно аз, което е истинското ни съзнание и с което сме истински искрени.

Който люби врага си, той е човек на бъдещата култура.

Това е много трудна и много важна част от развитието ни - много болезнена. Свързана е с изкуството на прошката, според мен. Истинската прошка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×