Guest hrisko_89 Добавено Декември 3, 2009 Доклад Share Добавено Декември 3, 2009 Според вас не е ли по - лесно човек да се отнася със смирение към неприятните нему житейски ситуации, ако вярва че всичко му се праща от Бог, отколкото ако вярва че той самия е на 100% творец на съдбата си и няма нещо, което да не си е заслужил ? Ако смяташ, че за всичко си си виновен ти така да се каже, че ти си си го направил и то няма божествен смисъл, не е пратено от Всевишния, няма ли да ти е дооооста по - трудно да смириш душата си ? Да приемеш нещата, такива каквито са - без съжаление, омраза, гняв и т.н. ? Ако вярваме, че абсолютно всичко в живота ни е резултат от нашите действия, и че Бог не ни праща изпитания и трудности, тогава ми се струва доста трудно да се постигне смирение. Понеже човек може да се дразни, че не е постъпил еди как си, да се самообвинява. Колко по - лесно е ако се вярва, че всичко е от Бог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 Никога не бива да се обвиняваме че в дадена ситуация сме постъпили по един начин,а е трябвало да изберем другия. Трябва да умеем да прощаваме преди всичко на себе си.Самообвиненията пречат на развитието ни. Разбира се в живота има и ситуации,които не зависят от нашата воля.Те трябва да се приемат с ясната мисъл,че изхода не зависи от нас. За мен смирението се състои в това: 1.Да не обвиняваме и да не се самообвиняваме,а просто да анализираме грешките и да не ги повтаряме. 2.Да вървим по собствения си път на развитие и да не пречим на другия да върви по неговия си път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 Хриско, не бих казала, че е удобно. Казвам, че е правилно да се мисли, че каквото и да се случва е между мен и Бог. granat1 го е казала много хубаво-1.Да не обвиняваме и да не се самообвиняваме, а просто да анализираме грешките и да не ги повтаряме. 2.Да вървим по собствения си път на развитие и да не пречим на другия да върви по неговия си път. Да се учим. Някой някога беше казал: „Следи за мислите си, защото ще пожънеш думи; следи за думите си, защото ще пожънеш дела; следи за делата си, защото ще пожънеш навици и внимавай за навиците си, защото ще пожънеш съдба!” Да, има съдба и си я изграждаме сами! Правим го ден след ден, минута след минута, избор след избор! И ако това, което ти се случва днес, не ти харесва – то е резултат единствено от вчерашните ти избори! Искаме ли утрешният ни ден да е по-светъл, по-радостен, да ни се случат хубави, добри неща? Той зависи ЕДИНСТВЕНО от изборите, които правим днес! Законът за кармата е поемането на отговорността за избори-те, които вече сме направили! Това всъщност е ЕДИНСТВЕНАТА наша отговорност! Ти нямаш отговорност да слушаш безпрекословно майка си, баба си, жена си, децата, попа или когото и да било от категорията „другите” за каквото и да било! Нямаме отговорност за мислите, думите и постъпките на който и да било друг човек! Не носим отговорност какво ще си помислят другите за нас, за нашите думи и постъпки! Но имаме отговорност да избираме сами СВОИТЕ думи и действия и после да си платим сметката пред себе си и Бога (което е едно и също нещо, време е да свикнем с тази мисъл!) Ти имаш правото да упражняваш свободната си воля, но дори и да се откажеш от него и дадеш на някой друг контрола на своя живот, това също е твое право и проява на ТВОЯТА свободна воля! Отказът от желания също е желание! Да се откажеш да искаш каквото и да било, също е упражняване на правото ти на свободен избор! Така че наистина за всеки избор се плаща! Всичко във Вселената е енергия със своя честота (вибрация) – скалите, дърветата, реките, слънцето, животните, парите, звездите, усмивката, любовта, сексът, думите, мислите ни, всичко. Всичко, което съществува, е създадено от енергия с различна честота на трептене! Между скалата и мен няма друга основна разлика, освен честотата на трептене. Това е същата тази енергия, от която сме създадени самите ние и носим отговорност, как я използваме и за какво я изразходваме! Из книгата "Седмата посока" на Ж. Орфану Смирението-това е да разбереш грешките си от причинно-следствената връзка и да спреш да съдиш другите и себе си. Да Благодариш на Бога за всичко, което ти е дал, защото тук си, за да учиш! Да се научиш на Любов! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 С-Мир-Е-Ние (да запазим вътрешен мир в себе си и към околните, а не бездействие, бездушие, страх) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 Според вас не е ли по - лесно човек да се отнася със смирение към неприятните нему житейски ситуации, ако вярва че всичко му се праща от Бог, отколкото ако вярва че той самия е на 100% творец на съдбата си и няма нещо, което да не си е заслужил ? Ако смяташ, че за всичко си си виновен ти така да се каже, че ти си си го направил и то няма божествен смисъл, не е пратено от Всевишния, няма ли да ти е дооооста по - трудно да смириш душата си ? Да приемеш нещата, такива каквито са - без съжаление, омраза, гняв и т.н. ? Ако вярваме, че абсолютно всичко в живота ни е резултат от нашите действия, и че Бог не ни праща изпитания и трудности, тогава ми се струва доста трудно да се постигне смирение. Понеже човек може да се дразни, че не е постъпил еди как си, да се самообвинява. Колко по - лесно е ако се вярва, че всичко е от Бог. Много си прав! В света има само Една Воля и това е Божията Воля... Римляни 11:36 "Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него." В тази връзка - човек трябва да се съсредоточи върху Търпението, защото това е качеството, което най-мъчно се постига от човека, за най-продължителен срок от време... А пък ако нямаме Търпение и роптаем понякога - за какво Смирение изобщо може да се говори... Но тези, които търсят Бога, според правилото: "с цялата си душа, с цялото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила", са убедени, че именно Смирението е Пътя към Бога... Това обаче не е универсална рецепта - т.е. има хора, които гледат другояче на този въпрос... И те са прави , понеже всички хора не се намират на едно и също Ниво на Съзнание (което обуславя мисленето на човека). Разликата в Нивото на Съзнание на всеки от нас - обяснява и споровете, и разногласията помежду ни , защото всеки от нас съди за нещата само от своята си гледна точка, без да отчита Нивото на другия... А пък точно това - Ниво на Съзнание - е определящо при Интерпретацията на дадена теза и точно то е Автор на Гледната Точка на човека... Значи - не е автор самият човек, а Нивото му на Съзнание, което се променя... Така се променят и възгледите на човека за света... (По този начин ние се променяме, еволюираме... Ако сме достатъчно наблюдателни и това ни интересува - промяната ни, нашата еволюция, става видима и за нас)... Има едно златно правило в Словото, което много помага за избягване на разногласията: Филипяни 2:3 "... нека всеки счита другия по-горен от себе си."... Това не е никак лесно, но е твърде важно (ако можем наистина да го приложим в живота си), защото и Учителят ни съветва - в другия човек да виждаме преди всичко Бога и така да се отнасяме с него... Разбира се, че тези, които считат себе си - Свободни - имат своя шанс да проявяват свободата си, както намерят за добре (насилието тук е изключено)... Нека да опитат всички други възможности, лошо няма... В крайна сметка, понеже "всичко е от Него, чрез Него и за Него" - пак Бог ги чака, Той е дългоТърпелив... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 "Разбира се, че тези, които считат себе си - Свободни - имат своя шанс да проявяват свободата си, както намерят за добре (насилието тук е изключено)... Нека да опитат всички други възможности, лошо няма... В крайна сметка, понеже "всичко е от Него, чрез Него и за Него" - пак Бог ги чака, Той е дългоТърпелив... " Вчера по новините дадоха някакъв убиец с прякор Момата ( невинен прякор), който оправдава убийствата си с Бог, казвайки че ако Бог не е желаел той е нямало да успее да убие еди кой си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 (edited) Притчата за талантите повечето от вас я знаят. Бог може да даде един, два или пет таланта, но ние, а не Бог трябва да ги умножим и да му ги върнем. После в притчата Бог ги оставя пак на нас, освен ако не сме заровили единия талант в земята. В този случай Бог отнема таланта ни, защото само приложеното в живота на практика може да се нарече истински наше. Притчата чудесно илюстрира какво трябва да бъде взаимодействието между човешката воля и божията, кога двете не са в съгласие и кога са в съгласие. 14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си. 15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна. 16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта. 17 Също и тоя, който получи двата спечели още два. 18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си. 19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях, 20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет. 21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта. 23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал; 25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. 26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал; 27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва. 28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта. 29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има. 30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Редактирано Декември 4, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 Един малък нюанс, по тълкуването на Притчата:... Тя показва , че човек трябва да се повдигне на такова високо Ниво на Съзнание, т.е. - да съобрази дотолкова своята воля с Божията - че те да станат Едно и Също Нещо... ( Т.е. - човешкият дух да се счита - Едно - с Божия Дух... Защото - Духът, това е Силата, това е Волята)... Само в този смисъл може да се разбере, че в света съществува само Една Воля и това е точно Божията Воля... И само тогава човек може да изпълни Божията Воля, когато се освободи от своята, човешката воля (която е ненужен "товар" за него) - по този именно начин - като я слее с Божията... Тук е и мястото на Смирението... В "Божествения ръб" Учителят казва :"Едно е важно за вас: да се освободите от вашата воля." В притчата - тези слуги, които сляха своята воля с Божията - изпълниха задачата, а този слуга, който реши да прояви своеволие и да действа според своята воля - не... Движението по течението на човешката воля, Учителят сравнява с хлъзгане по стръмнина (пак там)... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 Желанието да изпълниш Божията воля, не е ли изява на човешката воля? А Бог изпитва ли смирение и пред какво? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 Човек да иска да се смири, и да каже че ще се смири е едно, а да има силите да се смири е друго. Така мисля. Може много да искаш да станеш по - добър човек, ама няма как от раз да го направиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 (edited) Желанието да изпълниш Божията воля, не е ли изява на човешката воля? Не, защото пак Бог е внесъл в ума на човека това желание, също така е създал условията, в които то може да бъде осъществено. Няма лична идея и собствена мисъл. Всичко е внос от "вън" (условно казано) на физическата форма. Редактирано Декември 4, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 (edited) Човек да иска да се смири, и да каже че ще се смири е едно, а да има силите да се смири е друго. Така мисля. Може много да искаш да станеш по - добър човек, ама няма как от раз да го направиш. Точно така е. Като на земеделската нива. Имаш мотика, ама щото Бог ти е дал здраве и желание/устрем, които пък (пак по милост от горе) са ти предоставили възможността да си закупиш въпросната мотика от пазара. Но само мотиката не стига. Трябва пак Бог да се намеси - да ти дари здраве, желание, цел, ум, и способности на добър земеделец. Също така си зависим от дъжд, слънце, вятър, сезоните... Всичко е по Благодат от Бога. Редактирано Декември 4, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 Желанието да изпълниш Божията воля, не е ли изява на човешката воля? Не, защото пак Бог е внесъл в ума на човека това желание, също така е създал условията, в които то може да бъде осъществено. Няма лична идея и собствена мисъл. Всичко е внос от "вън" (условно казано) на физическата форма. Да, но човек все пак трябва да може да избере дали да предприеме една линия на действие или друга. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 Желанието да изпълниш Божията воля, не е ли изява на човешката воля? Не, защото пак Бог е внесъл в ума на човека това желание, също така е създал условията, в които то може да бъде осъществено. Няма лична идея и собствена мисъл. Всичко е внос от "вън" (условно казано) на физическата форма. Да, но човек все пак трябва да може да избере дали да предприеме една линия на действие или друга. Е, щом можеш да избираш все още - радвай се. Аз установих за себе си, че тогава животно "свободна воля" нема. Бъди здрав, братко! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 В такъв случай, сигурно трябва да благодаря на Бог за мнението ти. Съзирам направо невероятно смирение в хората, чрез които се проявява божията воля. Те са толкова смирени, затова/защото самия Бог се проявява чрез тях. Аз предпочитам смирението, да съм просто себе си, пък който желае нека да го нарича гордост. Не искам никой да се проявява чрез мен. Достатъчна ми е частичка от божественото – моята душа. Повече не искам. Ех, гордост... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 (edited) Не смятам,че всичко е от Бог.По-скоро мисля,че всичко е от нас и за нас.Стига сме се измъквали по този начин. Можеш ли да видиш в очите на един бунтар смирение?Не,никога !Защо ?Нужно ли ни е смирение в днешно време изобщо ? Редактирано Декември 4, 2009 от Деяна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 Чел съм, че трябва да съчетаем от една страна вътрешното смирение и абсолютното приемане на всичко в живота ни като дадено от Бог , а от друга страна активни външни действия за измяна на обкръжаващия ни свят. Не знам дали и доколко е възможно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 4, 2009 Доклад Share Добавено Декември 4, 2009 (edited) Чел съм, че трябва да съчетаем от една страна вътрешното смирение и абсолютното приемане на всичко в живота ни като дадено от Бог , а от друга страна активни външни действия за измяна на обкръжаващия ни свят. Не знам дали и доколко е възможно. По-важно от активните външни действия за промяна на обкръжаващия ни свят са активните вътрешни действия за промяна на себе си. Наистина всичко в живота ни е дадено от Бог. Ти когато дадеш на някого нещо, казваш ли му какво да прави с него? Решенията са си наши, отговорността за всичко случващо се – също. Затова и последствията са за нас... Редактирано Декември 4, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
val68z Добавено Декември 5, 2009 Доклад Share Добавено Декември 5, 2009 според будизма всеки от нас е творец на собствената си съдба ,така че неприятностите, или това че не харесваме живота си , са единствено продукт на нашите творения , също така ние сме и тези които можем да го променим към по -добро и променяики нашият вътрешен свят, ние променяме и даваме своят принос ,и за светът извън нас. да се смириш -що е то ? според някои е търпение , търпеливост , постоянство , устоичивост. Кастанеда има една красива стратегия - да се освободиш от" чувството за собствена значимост" , да се освободиш от целите на егото ,на личността и да престанеш да разглеждаш света, през призмата на това чувство. да подчиниш съществуването си на целите на душата, а не на личността. в" бхагавад гита" има една интересна идея по темата -"да си еднакъв и постоянен , независим от външните, условия, ...да си еднакъв, в дни на болка и радост , в дни на бедност и богатство". БОГ ни е създал, и ни е вдъхнал от неговата СВЕТЛИНА , дал ни е душа ,НАПРАВИЛ НИ Е индивидуално същество, носещо отговорност за изборите и решенията, и постъпките си. нашата задача тук е да запазим душата си чиста , но и да се развиваме. дал ни е право на свободна воля , възможност да познаем радост и болка , обич и антипода и, да се учим от грешките си ,да падаме и да ставаме , но да продължаваме , поучили се от грешките си. да се борим и да обичаме... , дал ни е възможност да познаем СВЕТЛИНАТА И антиподите и. за да се завърнем помъдрели , и устоичиви след време при него . затова сме тук. Според вас не е ли по - лесно човек да се отнася със смирение към неприятните нему житейски ситуации, ако вярва че всичко му се праща от Бог, отколкото ако вярва че той самия е на 100% творец на съдбата си и няма нещо, което да не си е заслужил ? Ако смяташ, че за всичко си си виновен ти така да се каже, че ти си си го направил и то няма божествен смисъл, не е пратено от Всевишния, няма ли да ти е дооооста по - трудно да смириш душата си ? Да приемеш нещата, такива каквито са - без съжаление, омраза, гняв и т.н. ? Ако вярваме, че абсолютно всичко в живота ни е резултат от нашите действия, и че Бог не ни праща изпитания и трудности, тогава ми се струва доста трудно да се постигне смирение. Понеже човек може да се дразни, че не е постъпил еди как си, да се самообвинява. Колко по - лесно е ако се вярва, че всичко е от Бог. Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 5, 2009 Доклад Share Добавено Декември 5, 2009 Според мен да се смиря означва да приема всичко около мен такова, каквото е, без да се опитвам да го променя по някакви мои стандарти за добро. В същото време аз отговарям за своята лична територия и съм длъжен да я поддържам в хармония. Да се смиря съвсем не означава да оставя дисхармонията да влдее личния ми свят - както духовния, емоционалния, менталния, така и матриалния. Например - не мога да очаквам от едно дете никога да не се търкаля по пода или да не крещи, но определено съм длъжна да не му го позволя докато е в час с останалите деца. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 5, 2009 Доклад Share Добавено Декември 5, 2009 Но хората постоянно променят света. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Декември 5, 2009 Доклад Share Добавено Декември 5, 2009 В същото време аз отговарям за своята лична територия и съм длъжен да я поддържам в хармония. Да се смиря съвсем не означава да оставя дисхармонията да влдее личния ми свят - както духовния, емоционалния, менталния, така и матриалния. А това не е ли някакви мои стандарти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 5, 2009 Доклад Share Добавено Декември 5, 2009 Ние сме си били виновни за всичко значи ..., а тоя дето ни е създал, като ни е създал несъвършени - той сигурно е невинен ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 5, 2009 Доклад Share Добавено Декември 5, 2009 (edited) В същото време аз отговарям за своята лична територия и съм длъжен да я поддържам в хармония. Да се смиря съвсем не означава да оставя дисхармонията да влдее личния ми свят - както духовния, емоционалния, менталния, така и матриалния. А това не е ли някакви мои стандарти. да но тези мои стандарти за хармония си важат само за мен Нямам никакви претенции към личните стандарти на останалите. Преди няколко дни ми се обидиха, че се опитах да науча двама второкласника как се отваря и затваря вратата на школата. Казах на майките, че нямам никакво намерение да им казвам как да отварят и затварят вратите си у дома, но ако искат да отварят и затварят моите, ще им се наложи да го правят по моя "добър начин". Те отказаха и аз им благодарих. Редактирано Декември 5, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 5, 2009 Доклад Share Добавено Декември 5, 2009 Ние сме си били виновни за всичко значи ..., а тоя дето ни е създал, като ни е създал несъвършени - той сигурно е невинен ... Кой ти пречи да си съвършен? Ти си съвършен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.