Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Христо

Да се смириш

Recommended Posts

питаш, какво е смирение.

е ,ще ти дам едно примерче тогава-

....сигурно все някога, в България ще видиш....,

особено по малките градове или по селата-

една позната и красива гледка- товарен ,,здрав кон, тегли каруца.

....този кон ,цял живот тегли, каруцата

И цял живот се труди .

но досещаш ли се после, като остарее каква е съдбата му ,

ако не знаеш .попитаи ...

...това е смирение ,това е постоянство,

това е сила.

...ти си се родил човек , в много по -съвършено тяло, макар и все пак материално .

имаш възможност да се трудиш , да се развиваваш ,

да се завърнеш към първоизточника си .

имаш възможност да познаеш БОГА.

Имаш подаръка да съществуваш,

и да се бориш,

да извоюваш свободата си.

...ако те бяха направили свободен ,

щеше ли да оценяваш свободта си .

...наи -вероятно не.

Свободата трябва да се извоюва.

или я искаш и си стремиш към нея, с цялото си същество

или оставаш енергиина суровина.

друг път няма.

щастието е в самото пътуване към себе си .

и в това да помагаш на тези, които имат нужда от теб

.не е задължително да са хора...

;)  има огромно поле за деиствие.

стига да искаш.а това вече зависи от теб

Ние сме си били виновни за всичко значи ..., а тоя дето ни е създал, като ни е създал несъвършени - той сигурно е невинен ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

на вниманието, на любителите на поговорки- ето още две -

"дърво ,което не дава плод ,се отсича".

и "по делата им ,ще ги познаете."

явно терминът смирение , има различни форми на тълкуване според индивидите.

но в основната си форма -смисълът се свежда до това -

"В  ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША."

Легендата за Луцифер, не е само легенда.

това е избор, които ни се предоставя ,да правим ежедневно и не можем да се отдалечаваме до безкраи от БОГА

това е смисълът на смирението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

явно терминът смирение , има различни форми на тълкуване според индивидите.

но в основната си форма -смисълът се свежда до това -

"В  ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША."

Последното е вярно, но не мисля, че е правилно да го отъждествяваме със смирението. Преодоляването на егоизма, себеотрицанието, загрижеността за другите, разбирането на божията воля и намирането на себе си в нея, са все неща свързани със смирението, участващи в него и необходими, но не са самото смирение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво точно е смирение?

Какво точно е смирение ми хрумна като четях темата за уринотерапията и някъде там се казваше, че тя помагала на смирението.

Според някои урината дори може да се инжектира. Като израз на това, което изхвърляме и смятаме за непотребно и дори мръсно, връщането на урината обратно ни помага да свикнем с нещата, които сме отхвърлили и дори вкарали дълбоко в подсъзнанието като абсолютно недопустими.

И си мисля сега какво точно е смирението? Смирението е да се помириш с нещата, които смяташ за "лоши", неприемливи, невъзможни, нечисти и т.н., да ги интегрираш в себе си като едно цяло и да ги осъзнаеш като неотделимя твоя част.

Та това е смирението. Приемането на целия свят такъв, какъвто е, обединяването на противоположностите и готовност за единство на душата, на съзнаваното и несъзнаваното.

Например, да смяташ, че вегетарианството е единствения възможен път и да отхвърляш яростно яденето на месо и ядящите месо, не е смирение.

Като допълнителен пример ще дам една тема от филма Аватар. Там има един дракон, най-голямото зло на планетата, когото никой не може да победи. Те го наричат Сянката или Последната Сянка. Имало само няколко хора, които успели да го победят и те били станали нещо подобно на пророци, т.е. просветлени и обединяват всички племена. Нашият човек Джейк Съли я обяздва. Как успява. Като се свързва/съединява с нея чрез плитката си.

Какво е Сянката - според Юнг всичко, което човек е подтиснал, пратил в несъзнаването, всичко което мисли за недобро. Какво е направил Джейк Съли? Обединил се със Сянаката си. Помирил се е с нея. Обединил е съзнаваното и несъзнаваното. Станал е просветлен. А и самото име Аватар на санскрит означава духовен водач от ранга на Буда и Исус. Символикаката на това, че умира като човек и се прехвърля в тялото на на'ви (аватара), означава че просветелените, както ги знаем, вече не е нужно да се прераждат в тяло. Но могат да се преродят, ако искат да помогнат на човечеството. Както и прави Джейк Съли в името на любовта. Което е не само любов към жената, а към мрежата от светлина, която свързва всичко.

Какво са небесните хора или иначе казано хората, които са отишли на тази планета. Те са отишли уж да помогнат на на'ви, предлагат им обучение, технологичен прогрес и т.н. Те са символ на Луцифер, който на времето е дошъл да донесе светлина, което означава и познаването на доброто и злото, но вече неговото време е отминало. Дошло е времето на обединението на противоположностите. Времето на сливането със Сянката и ставането на част от мрежата от светлина.

Та това е смирението според мен :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

БожидарЗим, много ми хареса разсъждението ти, защото съвпада с мои си разсъждения...:feel happy:

Да прегърнем своята сянка, тази, дето ума ни създава. Да обяздим и подчиним дракона, да го подчиним на сърцето си или по-точно да заработят в синхрон...:yinyang:

Светъл ден желая!

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обединил се със Сянаката си. Помирил се е с нея. Обединил е съзнаваното и несъзнаваното. Станал е просветлен.

Дошло е времето на обединението на противоположностите. Времето на сливането със Сянката и ставането на част от мрежата от светлина.

Та това е смирението според мен smile.gif

Спомних си за жрецът Ястреб от "Землемория" на Урсула Ле Гуйн. Там той беше злоупотребил със Силата си и беше призовал Мрака и така се срещна със своята Сянка - отзвук на неговите неукрепнали умения.

Когато изпитваше страх от Сянката си - беше й подвластен и преследван от Мрака. Но, щом реши да се взре в Мрака в себе си, разбра своята слабост, смири се и така се научи да измерва Силата си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едни от нещата, които смирението отхвърля от себе си, са думите...

И после всичко друго. За да остане само чистият дъх, който отмерва пулса на тишината...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Woqk

Здравейте,

по отношение на смирението аз смятам, че това е ако най-важният, то поне един от най-важните въпроси стоящи пред всеки, който се опитва да бъде Християнин. Мисля всички могат да проселдят значимостта на смирението в Учението. Смятам да цитирам един светия за изясняване какво е то смирение:

"Тогава старецът му каза:

Смирението се състои в това: да не осъждаш никого, но да считаш себе си за по-лош от другите."

А по отношение на значението и нуждата от смирение е нужно да се изпише цяла книга. Най-малкото което се сещам да добавя, е че смирението е висша психична енергия. А да добавя и личното си мнение(колкото и да не е меродавно) - само когато човек се смири до степен да бъде нищо, само тогава става причастник на естеството на Абсолютното Нищо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, смирената главица сабя не сече :)

! : )

Когато страха е подбудител и смирението е резултат... положението е отчайващо.

Просто смирение на сила не става, с добри намерения - също.

Поздрави за точността, Мона.

Редактирано от infinity1305

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

... Смятам да цитирам един светия за изясняване какво е то смирение:

"Тогава старецът му каза:

Смирението се състои в това: да не осъждаш никого, но да считаш себе си за по-лош от другите."

...

За осъждането съм съгласен. Да считаш себе си за по-лош от другите е доста нежелателно, според мене. Да, така наистина ние не се поставяме над другите, но в същото време, някак си подсъзнателно остава впечатлението, че другите са лоши, щом ние сме по-лоши. Това, освен че абсолютно не е вярно, е и много вредно като модел на мислене, поставящ хората в ролята на грешници. Смирението не е подценяване. Човекът е духовно същество и няма нищо по-нормално от това, да разгърне и изяви своята божественост. Къде е смирението тогава? Първо в осъзнаването, че каквито и успехи да е постигнал човек, той все още е проявил едва една малка част от безкрайния потенциал на божествената си същност. Смирението е пред възможностите на Духа – Вечния и Безпределния; Духа в самия човек и Духа във всяко друго живо същество.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Без много мъдруване, това просто означава, че познавайки добре себе си, имаме малко повече право да съдим (себе си). Защото познаваме не само резултатите, но и някои неща, които стоят зад тях. А у другите можем да виждаме само външните проявления...

Няма лош и добър човек - всеки е ръководен от силите в кръвта си и не можем поради това да обвиняваме някой. Разбира се, че това се отнася и за нас, но тук имаме правото и възможността да искаме да се променим, което ни придава окраската на "лош", но също и посоката на "добър". Ако смятаме, че това може да се приложи и по оста между нас и другите, това ни прави не обективни, а надменни.

Тинтири-минтири...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Без много мъдруване, това просто означава, че познавайки добре себе си, имаме малко повече право да съдим (себе си).

И какво значи да съдим себе си? Обикновено съденето е признаване за виновен, поемане на вината от подсъдимия и последващо наказание.

Излиза, че да съдим себе си е да чувстваме вина и да се самонаказваме.

Но аз искам да цитирам "Който е безгрешен, нека хвърли първия камък".

Достатъчно безгрешни ли сме да съдим сами себе си?!

Аз мисля, че това е високомерие и заблуда :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Veselin

Как би трябвало според вас да постъпваме с вредните навици и черти от характера, превърнали с в неизменна част от нас? Да се смириш означава, да ги приемеш, но значи ли това, че трябва да ги изявяваш? Ако не трябва да ги изявяваш, значи все пак човек малко или много не се приема, което не е смирение. Важно е осъзнаването, но при навици, превърнали се дотолкова в навик, че на човек му е трудно да ги изкорени, дори и когато ги е осъзнал и е разбрал точните причини, които са ги породили, как би трябвало да постъпи? И ако примерно реши да отиде на психотерапевт, кое гарантира, че терапевтът ще успее да насочи пациента правилно с цел да му помогне да ги преодолее?

Както по-горе беше писано смирението не е равно на примирение. А къде всъщност стои промяната и трябва ли да я има? Не е ли тя един вид противоположност на приемането, т.е. ние недоволни, не се приемаме, не искаме да се смирим, затова търсим промяната?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как би трябвало според вас да постъпваме с вредните навици и черти от характера, превърнали с в неизменна част от нас? Да се смириш означава, да ги приемеш, но значи ли това, че трябва да ги изявяваш? Ако не трябва да ги изявяваш, значи все пак човек малко или много не се приема, което не е смирение. Важно е осъзнаването, но при навици, превърнали се дотолкова в навик, че на човек му е трудно да ги изкорени, дори и когато ги е осъзнал и е разбрал точните причини, които са ги породили, как би трябвало да постъпи? И ако примерно реши да отиде на психотерапевт, кое гарантира, че терапевтът ще успее да насочи пациента правилно с цел да му помогне да ги преодолее?

Както по-горе беше писано смирението не е равно на примирение. А къде всъщност стои промяната и трябва ли да я има? Не е ли тя един вид противоположност на приемането, т.е. ние недоволни, не се приемаме, не искаме да се смирим, затова търсим промяната?

Какво ще рече "вредни навици"? Например, какво?...А за приемането - човек може да промени това което не харесва. Ти не си някаква застинала форма, всичко се движи и може да се променя. За смирението, то не е примиренчество. То за мене означава да не се смяташ за по-долу, нито по-горе от някой друг. Някои го изразяват така: Нищо не е по-важно от нещо друго3d_146.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как би трябвало според вас да постъпваме с вредните навици и черти от характера, превърнали с в неизменна част от нас? Да се смириш означава, да ги приемеш, но значи ли това, че трябва да ги изявяваш? Ако не трябва да ги изявяваш, значи все пак човек малко или много не се приема, което не е смирение. Важно е осъзнаването, но при навици, превърнали се дотолкова в навик, че на човек му е трудно да ги изкорени, дори и когато ги е осъзнал и е разбрал точните причини, които са ги породили, как би трябвало да постъпи? И ако примерно реши да отиде на психотерапевт, кое гарантира, че терапевтът ще успее да насочи пациента правилно с цел да му помогне да ги преодолее?

Както по-горе беше писано смирението не е равно на примирение.

А къде всъщност стои промяната и трябва ли да я има? Не е ли тя един вид противоположност на приемането, т.е. ние недоволни, не се приемаме, не искаме да се смирим, затова търсим промяната?

с- МИР - е - НИЕ

А КОГА ние сме с мир със себе си и с околните?

Кога многото аспекта в нас са омиротворени?

Кога егото отказва да се бори?

Dа разгледаме два реални случая:

* Младо момче в пубертета бурно израства - става високо и слабо, даже кльощаво.

Чувства се непълноценно.

НО се приема (или поне се опитва) и търпи присмеха, все пак му е болно...

Под влияние на ентусиазма на приятел започва фитнес и колоездене. Натрупва мускули, гръбнакът му вече не е превит и него боли. Има самочувствие.

Според теб трябваше ли да си остане хилав и слабоват този младеж, само и само защото се приемал и се бил смирил/примирил???

* Млада жена, студентка, е доста пълна, много е чаровна, красива, има невероятен бюст, само дето при Ръст 167 е с вариращи сезонно 85-92 кг.

След много обиди и сълзи, с помощта на познати и психолог тя се приема.

Ок, до тук добре.

Но се оказва, че все пак теглото й влияе на самочувствието при общуването в мъжете.

Но тя казва, че за всеки влак си има пътници.

ОК.

Намери си приятел - и той е в нейната категория.

Но

започват сериозни болки в кръста, гръбнака, проблеми с кръвното.

Диагностицирани са и метаболитни проблеми, поради който тя не може да забременее - и то цели 4 години.

И след много ходене по мъките един уважаван лекар от Майчин Дом, София я посъветва да отслабне, за да и се регулира общия хормонален баланс и евентуално да има шанс да забременее.

А тя се противи, защото видите ли нали трябвало да се приеме....

Е, реши накрая, не само да приеме удобно себе си и килограмите си (+ здраво ядене на сладко + нощно ядене + гризане на какво ли не + липса на дживение и спорт...)

Реши и да приеме, че ще е по-щастлива, ако се промвени, ако отслабне, ще е по-самоуверена, по-здрава, по-силен гръбнак...

и така след 1 година спартанска дисциплина, бягане и аеробика тя свали 18 кг, преминаха болките в гръбнака и забременя.

Има си прекрасно детенце.

Веско, ти какво би направил на нейно място?

Би се приел дебел?

Или би положил усилия да се промениш?

И коя цел какви сили и средства заслужава?

Кога приемането е приравнено с удобно примирение и се бърка със смирение?

НИма егото може да се смири лесно и някой да му дава акъл/идея/критика, че трябва да се промени?

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз съм свалял 17 килограма. Това не носи решения.

После разбираш, че не решения са ти нужни smile.gif

А това слабото момче трябваше да си остане слабо. Ако аз си бях останал слабоват и не се занимавах с подобни на фитнеса неща, нямаше да има нужда да свалям кила по-късно.

Всяко поддаване на комплекс влече след себе си още 5 комплекса.

Смирението означава да приемеш, че всяко нещо си има дълбокия смисъл и да не протестираш срещу решенията на Създателя.

Иначе какво?! Смятаме се за по-висши и умни или как?!

А пухкавата дама е излекувала друго нещо, за да има деца, а не пълнотата. Ама това май не е толкова ефектно :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С примерите си исках да кажа, че да се приемеш и смириш, не означава да не се развиваш = по-добро хранене, повече спортуване, по уравновесен стил на живот...

(леле колко е относителноооооо)

Тя имаше някакви странни нормални гранични стойности на какви ли не хормони.

Бе здрава, а бебе все не идваше.

Според лекарят (доста известен и уважаван, много опитен) спортът й е уравновесил глобално метаболизма, особено вариации в нивата на щитовидната жлеза!

А ако лекарят искаще да я скубе финансово, не би и дал този съвет...

Според мен е много фина границата, да не кажа невидима

между

свободна воля, личен избор и Божествен промисъл;

между приемане/смирение и силна воля и опити и усилия за промяна/развитие...

:yinyang:

Ох, бях чела една притча от Сятя Сай Баба (по спомен):

Голиат бутал един камък, огромен камък, не можел да го отмести,

но знаел, че трябва да бута, да не се предава...

И един ден му писнало и се оплакал на Бог, че все бутал ли бутал,

а ефект няма...

И Бог му казал:

-Чедо мое, ти бутай, бутай,

така ставаш по-силен, по-упорит.

А един ден, когато е Моята Воля,

аз ще отместя тази скала от Пътя ти..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да Вики,

Хубави примери.

Според мен чрез бягане, аеробика и дисциплина не просто е променила метаболизма си, но се е смирила smile.gif

Примирила се е с изискванията на лекаря, който явно е имал усет.

Физическите усилия и дисциплината смиряват човека. Диетата и поста също.

Отваря се човек за любовта така.

Понякога това, което мислим за смирение, се оказва бунт, а това, което мислим за бунт, е смирение.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

"А това слабото момче трябваше да си остане слабо. Ако аз си бях останал слабоват и не се занимавах с подобни на фитнеса неща, нямаше да има нужда да свалям кила по-късно." И какво искаш да кажеш ? Лошо ли е хората да се опитват да променят/подобрят едно или друго във външния си вид ? Ако някой е с наднормено тегло или път е кльощав, защо да не стане с по - нормално и дори атлетично телосложение ? Понякога се чудя това " да се обичаме и приемаме такива каквито сме", в противоречие ли е с това да се променяме външния си вид ( пък и вътрешния) ? Ако можеш да промениш нещо, без да залиташ в крайности, защо не ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Veselin

Според мен да се променяш и да се приемаш какъвто си е голямо противоречие.

Редактирано от Veselin

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек е такъв, какъвто сам се е изградил. Да приемеш означава преди всичко да не отричаш проявената вече действителност, а тя така или иначе постоянно се променя, затова е по-добре това да става с нашето съзнателно участие, особено що се отнася до промяната в нас самите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смирението не е примирение.

Само със смирение можем истински да се променяме.

Смирението е да смириш егото и желанията, гордостта, гнева и др.

Защото тези чувства унищожават мира и интелигентността.

Когато тези фаршиви индентичности отпаднат, човек става по-силен.

Тогава можем да приемем друго мнение.

Мисля че смирението е чудесно когато трябва да започнем нов проект.

Тогава трябва да се намери вярната посока. Трябва да се чете много и да се остане

нащрек за всяка нова информация.

Трябва да се търси критичното мнение на колеги, дори да го дават неохотно.

Смирение е нужно също в края на проекта, когато трябва да направим равносметка

какво сме свършили, къде направихме грешки, какъв е бил правилният вариант на действие.

Когато работим, смирение е да не си мислим как изглеждаме отстрани,

колко сме умни или гениални, а искрено 100 % да се отдадем на работата.

След свършване на определена задача, отново е хубаво критично да я оценим.

За да намерим Бога, писанието казва,

"Искайте и ще ви се даде, Търсете и ще намерите, Чукайте и ще ви се отвори. "

Това е възможно когато човек е смирен.

Гордият със знания, сила, пари, положение човек не може да се моли искрено.

Медитацията в йога е когато човек забравя света, туря пепел на всички дългове.

Тя е възможна само при голямо смирение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Според мен да се променяш и да се приемаш какъвто си е голямо противоречие.

Да, така е, двете неща са противоречиви. Може би се има предвид да се обикнем такива каквито сме, да обикнем/приемем спокойно начина по който сме се проявили до момента , начина по който изглеждаме, характера ни, поведението ни. Да погледнем с разбиране и спокойствие на всички тези неща. И след това да действаме спокойно за промяната им, в случай че наистина я чувстваме за нужна и полезна, без да залитаме в крайности. " да не отричаш проявената вече действителност," - Да, може би се има предвид това дето е написал Станимир. Може би се има предвид да се обикнем най - вече като духовни създания, като души, да приемем спокойно и с любов резултата от досегашното ни проявление в една или друга сфера, да погледнем по - снизходително на това което е досега и евентуално да променяме.

"Всяко поддаване на комплекс влече след себе си още 5 комплекса. " Божидар Зим, от личен опит мога да твърдя, че не е задължително нещата да се развият по този неблагоприятен начин.;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×