Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Да се смириш


Guest Христо

Recommended Posts

Според мен да се променяш и да се приемаш какъвто си е голямо противоречие.

Да, така е, двете неща са противоречиви. Може би се има предвид да се обикнем такива каквито сме, да обикнем/приемем спокойно начина по който сме се проявили до момента , начина по който изглеждаме, характера ни, поведението ни. Да погледнем с разбиране и спокойствие на всички тези неща. И след това да действаме спокойно за промяната им, в случай че наистина я чувстваме за нужна и полезна, без да залитаме в крайности. " да не отричаш проявената вече действителност," - Да, може би се има предвид това дето е написал Станимир. Може би се има предвид да се обикнем най - вече като духовни създания, като души, да приемем спокойно и с любов резултата от досегашното ни проявление в една или друга сфера, да погледнем по - снизходително на това което е досега и евентуално да променяме.

"Всяко поддаване на комплекс влече след себе си още 5 комплекса. " Божидар Зим, от личен опит мога да твърдя, че не е задължително нещата да се развият по този неблагоприятен начин.;)

Според моето мислене, не виждам противоречие в това да се приемаш какъвто си и от друга страна да се променяш. За да се приемаш какъвто си, значи да се приемаш обективно, със всичките си страни, силни и слаби. Тук не говоря за това дали си критичен към себе си, дали се харесваш или не!!!. Достатъчно е да се виждаш във вярната светлина. А това вече е предпоставка да промениш нещо в себе си. Всеки има какво да изправя!!!.

хубав ден:thumbsup:

Редактирано от galgo
Линк към коментар
Share on other sites

Човек, който е в едно хармонично и уравновесено състояние, винаги е смирен. Липсата на смирение е следствие от влиянието на външните и вътрешните противоречия, които изпитва човек. Ако разгледаме и гордостта, която не е точно противоположност на смирението, ще забележим, че ако тя е съчетана със стремеж за доминация и превъзходство, последното само по себе си създава противоборство между нас и останалите, и така равновесието ни бива нарушено. Ако имаме самочувствие, но без това сравняване и желание да сме по-добри спрямо останалите хора, нашето вътрешно равновесие не се губи и смирението си идва естествено и то съчетано с вътрешна духовна сила. Значи, смирението е нещо, което може да дойде като следствие с развиването на други духовни качества в човека, но при отсъствието на тези качества е невъзможно да бъде постигнато, без значение на желанието и усилията от наша страна. Вече споменах за спокойствието, вътрешната хармония и равновесието. Също така важни са познанието и разбирането на принципите и закономерностите управляващи вселената, защото те не могат да бъдат променени по никакъв начин и човек трябва да се съобразява с тях; разбиране на ползата и благотворността на тези принципи. Важно е освобождаването от егоизма и от желанията, които го съпътстват.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

..Из всички подаръци, които сме получили, личната важност е най-жестокият.

Тя преобразува магическото и пълно с живот същество в беден високомерен и непристоен дявол.

...Заради нашата важност ние сме препълнени със злост, завист и разстройства, ние позволяваме да ни водят чувствата на удоволствие и бягаме от задачата за познание на самите себе си под предлози като: “това ме прави ленив” или “това е толкова изморително”!

Зад всичко това стои безпокойство, което се опитваме да заставим да замълчи с все по-плътен и все по-малко естествен вътрешен диалог.

...Друг път Карос ни каза, че демонът на важността не засяга само тези, които си мислят, че са учители, това е общ проблем. Един от твърдите му бастиони е собствената външност.

..Карлос продължаваше да обяснява, че собствената важност се храни с този същия вид енергия, който ни позволява да сънуваме. Затова загубата и е основно условие за нагуализма, тъй като това освобождава излишък енергия за наше ползване, а също така и защото без това предупреждение пътят на воина може да ни доведе до грешка.

...Това е същото, което се е случило с много ученици, те започвали добре, икономисвайки енергията си и развивайки потенциалните си възможности. Но те не се усещали, че в степента в която получават сила, в същата степен отглеждат в себе си паразит.

Ако възнамеряваме да отстъпваме под натиска на егото, по-добре да го правим като обикновени хора, защото маг, който се счита за важен, е най-тъжното нещо.

...Имайте предвид, че личната важност е предателска.

Тя може да се маскира под фасадата на почти безупречно смирение, тъй като тя не бърза.

След цял живот борба е достатъчна малка небрежност, лекичко да се подхлъзнете и тя веднага като вирус, изведен в тишина, или като онези жаби, които чакат в течение на много години под пясъка на пустинята и с първите капки дъжд се пробуждат от летаргията и се размножават.

...Да отчита природата й е задължение на благодетеля – да пришпорва важността на ученика, докато тя не се взриви. Той не може да чувства жалост.

...Воинът трябва да разбере как да бъде смирен на най-трудния път или той няма да има дори минимална възможност за успех под стрелите на неизвестното.

...Чувството за собствена значимост прави човека тежък, тромав и суетен.

За да бъде воин, той трябва да бъде лек и гъвкав.

Най-трудното нещо на света е да възприемеш нагласата на воин.

Няма полза да тъжиш, да хленчиш и да оправдаваш тези чувства, като си мислиш, че вечно някой ти причинява нещо.

Никой нищо не прави никому, още по-малко пък на един воин.

...Воинът не се разкайва за нищо, което е сторил, защото ако отдели някое свое действие, окачествявайки го като подло, грозно или лошо, това значи да придава неоснователно значение на самия себе си.

Номерът е над какво ще насочим повече вниманието си.

Ние сами се правим или злочести, или силни.

И за едното, и за другото трябва еднакво работа.

...Самоувереността на воина не е самоувереността на обикновения човек.

Обикновеният човек търси потвърждение в очите на страничния наблюдател и нарича това самоувереност.

Воинът търси безупречност в собствените си очи и нарича това смирение.

Обикновеният човек се вкопчва в ближните си, докато воинът се вкопчва единствено в безкрайността.

...В даден момент воинът е способен да прави много неща, които изобщо не е можел да прави преди години.

Самите тези неща не са се променили; променила се е неговата представа за самия себе си.

...Обикновеният човек прекалено се грижи да харесва хората и самият той да се харесва на хората. Един воин просто харесва и толкова. Той харесва каквото или когото си иска, просто ей-така.

...Да се отказваш от нещо в себе си е глезотия.

Може би най-лошата глезотия — тя ни кара да вярваме, че вършим нещо велико с това отказване, но на практика ние само съсредоточаваме прекалено вниманието си над себе си.

армандо торес - "срещи с кастанеда"

Редактирано от val68z
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...