Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Станимир

Реализъм и идеализъм

Recommended Posts

В тази тема ми се иска да разгледаме взаимовръзката между реализма и идеализма. Хората често ги смесват, други ги противопоставят... Обикновено като че ли идеалистите ги смесват, а реалистите ги противопоставят, но всъщност кои точно са реалистите и кои идеалистите? Кога идеалното е реално и кога става нереално? Също така: може ли реалното за едни да е идеално за други? Например за мравката това, което вижда орелът от небесата би било фантастично и неразбираемо, но за орела е реалност.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И за мен този въпрос е важен.

Може би съм по-скоро реалист, отколкото идеалист, макар че не съм склонна да ги противопоставям, но ги различавам (определено не ги смесвам).

В по-ранните си години съм се лашкала и в двете състояния (последователно ту едното, ту другото). Обикновено първо е смесването; следва разочарование и изпадане в другото - противопоставяне.

За мен и двете описани състояния - на смесване и противопоставяне са ... противопоказни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за хубавата тема.

Както каза Диана, в миналото съм имала противопоставяне, крайности.

Но сега за мен идеализъм и реализъм се допълват. Защото имам идеал, към който се стремя, но реалността ми е доста ясна и са нужни реални действия, за да се достигне идала.

Също така: може ли реалното за едни да е идеално за други? Например за мравката това, което вижда орелът от небесата би било фантастично и неразбираемо, но за орела е реалност.

Определено има един друг реален живот, за който масата от хора би казала, че са фантасмагории. ;) Но ако веднъж се надникне в него, сегашната реалност става ненужна... :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като се замисля, може би основния проблем на много „реалисти“ е, че те често отчитат правилно моментното състояние на нещата и наличните възможности, но не отчитат в достатъчна степен факта, че последните също са подложени на промяна. Ако условията не позволяват една идея да бъде реализирана в момента, това не означава, че условията винаги ще са такива. Това обаче е свързано с един по-продължителен период, изискващ повече търпение и разбиране. Ако искаме да реализираме една своя мечта (идея) и ако за това е необходим повече от един човешки живот, то разбира се, че много хора ще сметнат тази мечта за съвсем илюзорна. Освен това има значение дали идеята е егоистична, т.е. произтичаща от човешката личност или надличностна, произтичаща от човешката душа. Личността продължава съществуването си само в рамките на отделното човешко въплъщение и следователно от гледна точка на личността, всяка идея, която не може да бъде реализирана в настоящото въплъщение е непостижима. От гледна точка на душата обаче, един човешки живот сам по себе си не е достатъчен за почти нищо. Оценката на душата и на личността за това, какво е реално и какво е илюзия, е коренно различна. Различни са ценностите и стремежите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В чист вид идеалиста е човек,който живее в свой свят.Често по тая причина той е странен и неразбран.Мечтател,който е в този свят,но сякаш не от него.Такива хора са оптимисти.Аз поне не знам ,не познавам идеалист- песимист.

Реалистът е здраво стъпил на земята човек,който винаги има точна оценка за мястото,времето и всички останали параметри на окръжаващата го действителност.

И като се прибавят оптимизма и песимизма се получават два вида реалисти.Мисля,че тия две други понятия са приложими към тази порода.

Аз си мисля,че човек или е едното или другото.И какъвто е такъв си остава.

С напредването на годините и натрупания опит се получава смесен вариант,но все пак с преобладаващ тип.Т.е идеалиста си остава такъв,макар и поотрезвял с годините и обратното за реалиста.

Интересна е комбинацията между идеалист и реалист,които тръгват заедно в общ път.

Трябва да ви кажа,че комбинацията е добра.Получава се взаимно уравновесяване и допълване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:v: Идеализмът в това си значение не е в такава степен противоположност на реализма, както е в другото си значение, при съпоставянето на материализъм и идеализъм. Идеалистът вярва във възможността за конструктивно развитие, макар и не винаги да е голям оптимист. Някои виждат колко е трудно всичко мечтано, но просто не могат да изневерят на себе си и затова мечтаят - а някои и действат. Реалистът от своя страна не е готов да пожертва нещо от себе си сега, за да види едно по-добро утре. Дори и времето, отделено за мечтаене, му се струва напразно загубено време. Определено двете крайности не са за препоръчване. Човек без творческо въображение едва ли може да направи много не само за другите, но и за себе си. Но и "дървените философи" не са допринесли кой знае колко за когото и да било. Според моя опит обаче е много трудно равновесието да се постигне, ако работят съвместно тези крайни категории. По-добре е всеки да балансира себе си, така че да прояви позитивното и от двете страни на медала. :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има три неща идеализъм, реализъм и фантазиране.

Фантазирането е да си мислиш, че ще спечелиш милион от тотото или как ще станеш много як духовен водач (ама без да си даваш много зор).

Идеализъм е да се посветиш на някоя от висшите идеи, които съществуват в духовните светове като любов, съпреживяване, духовно подпомагане и т.н. Не трябва вярата в някоя земна идея, която няма основа в духовния свят, да се нарича идеализъм, това си е фантазиране. Идеите, които се качват отдолу нагоре, не стигат много нагоре и помагат инцидентно в материалния ни живот, но не са нещо, на което да се посветиш. Ако се посветиш на таква идея, то си е фантазиране :)

Реализъм е да можеш да отделяш идеализма от фантазиите и да разбереш, че реалното и съществуващото са висшите идеии, а фантазиите само ни отклоняват от реализма.

Та аз гледам да съм преди всичко реалист.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Идеализъм е да се посветиш на някоя от висшите идеи, които съществуват в духовните светове като любов, съпреживяване, духовно подпомагане и т.н.
:thumbsup1:

Именно, за това разните партийни принадлежности и защита на тесни интереси не води до никъде. Примери в нашата държава-много.

Но, когато човек има вяра и идеал, принципи, той е вече готов да предприема реални действия и да не позволява да го отклонят от тях... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има три неща идеализъм, реализъм и фантазиране.

Фантазирането е да си мислиш, че ще спечелиш милион от тотото или как ще станеш много як духовен водач (ама без да си даваш много зор).

Идеализъм е да се посветиш на някоя от висшите идеи, които съществуват в духовните светове като любов, съпреживяване, духовно подпомагане и т.н. Не трябва вярата в някоя земна идея, която няма основа в духовния свят, да се нарича идеализъм, това си е фантазиране. Идеите, които се качват отдолу нагоре, не стигат много нагоре и помагат инцидентно в материалния ни живот, но не са нещо, на което да се посветиш. Ако се посветиш на таква идея, то си е фантазиране :)

Реализъм е да можеш да отделяш идеализма от фантазиите и да разбереш, че реалното и съществуващото са висшите идеии, а фантазиите само ни отклоняват от реализма.

Та аз гледам да съм преди всичко реалист.

Според тази терминология, да, общо взето. Но повечето хора разбират друго под тая дума... А за фантазията - защо да я няма в духовния свят?! Отричаш ли творческото пресътворяване - отначало е идея и така или иначе фантазия в ума (фантазията е образ на идеята) и после тя се материализира?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Повечето хора са идеалисти ,т.е. фантазьори ... аз така ги наричам.Те просто не виждат в каква помия тъне света и си мислят ,че любовта ,която уж изпитват ще спаси света....чушки ,т.е. друг път ! :lol:

Реалистите ги смятат за песимисти ,защото те просто осъзнават трагедията в която се намират ,гнусотията около тях и се задушават от въздуха,които дишат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек се въплъщава с определена цел. Реално е да мислиш за реализирането на тази цел. Извън тази цел във физическия свят няма нищо реално. Има и надземни светове, а там условията са коренно различни. Мечтите се реализират мигновено. Много неща, които считаме за нереализуеми тук, там са постижими само в един миг. Докато сме в този свят ние трябва да изпълним задачата поради която сме дошли в него – трупането на опитност, индивидуално и групово развитие. Всичко свързано с тази задача е на място. Всичко останало, колкото и да изглежда реално на огромната част от хората, е илюзия. Те биха го нарекли реализъм, но всъщност не е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×