Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
дана

Педагогика на Новото време

Recommended Posts

Здравейте, предлагам в тази Тема, всеки да участва с идеи, информация, както и да споделяме практическия си опит от работата с децата, и приложението на тук споделените идеи.

Като за начало една информация за Валдорфската педагогика:

Валдорфската педагогика е международно педагогическо движение, представено от стотици училища и хиляди детски градини почти във всички страни на света.

Валдорфската педагогика е предизвикателство за всеки педагог, но същевременно с това дава възможност той да разгърне своите творчески способности, каквато възможност не дава нито една друга образователна с-ма.

Първото валдорфско училище е основано в 1919 година, но много от идеите на валдорфските училища са актуални и днес : изучаването на два чужди езика от първи клас, съчитание на началното и основно образование в едно училище — до 7–8-го клас с един класен ръководител — принцип, който е взaимстван от финландската система на образование, интеграция на деца с различна степен на надареност, организация на преподаването по епохи — акцентиране върху ролята на изкуствата, трудовото и практическо обучение и много други неща.

Най-популярни са тези училища в Германия, като тяхна родина, но всички училища в скандинавските страни работят на принципа, по който Валдорфските училища работят вече повече от 80 години. В скандинавските страни децата остават в един клас в течение на приблизително 9 години, в Швеция и Норвегия — осем, в Дания до седми клас няма оценки. По-късната диференциация на децата по учебни постижения е тайната за успеха на скандинавските страни, както и на валдорфските училища.

Интересно е да се спомене също, че международната студентска програма за оценка (PISA) към ОИСР / Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която води началото си от Европейската организация за икономическо сътрудничество (ЕОИС), основана през 1948 г. и в която членуват 30 държави, провежда изследвания на 15-годишните ученици, в училищата на основните индустриални държави. На всеки три години, тя оценява, доколко учениците в края на задължителното образование са получили някои от знания и умения от съществено значение за пълноценно участие в обществото.Три оценки досега са били извършени (по 2000, 2003 и 2006).. Данните са за 4-тата оценка се събират през 2009 г., като резултатите ще бъде издаден в края на 2010 година. Според тях Финландия е страната с най-ефективната система на образование — както това показват и трите изследвания.

В 90-те години се приема специално законодателно решение, легализиращо Валдорфските училища и приравняването на правата им с държавните училища и другите реформаторски педагогически училища (Монтесори, Френе), които са били легализирани още по- рано. Съгласно това постановление, училищата с международно признанати образователни концепции могат да се учредяват без допълнително съгласуване с държавните ведомства и могат да получават държавна финансова и юридическа поддръжка.

По данни от юни 2009 в света има 994 Валдорфски училища, 681от тях са в Европа. Най-много са в Германия (213), следва Америка(130) и Холандия(92).

Франция 20 училища, а в Русия те са 25, като 5 от тях са в Москва.

За съжаление, консервативната среда, особеностите на Валдорфската система, като такава, са причина в някои страни, като Русия, напр. тези училища да не получават държавна финансова поддръжка.

В учебната програма на Валдорфските училища, която е писана от учители, се наблюдава стремежа отделните учебни планове да не се явяват като сума от отделни предмети, а като едно взаимодействащо цяло. По тази причина е въведен един особен раздел — «хоризонтален учебен план», позволяващ да се види съвкупността на предметите в тяхното органическо единство. Такъв раздел не се намира в учебните планове на държавните училища Германия, Австрия и Швейцария.

Учебният план отчита :

1. Специфичната възрастова особеност, в съответствие с ориентацията на учебния план и методите на обучение; съдържанието на съответното обучение е ориентирано към потребностите на всяка от възрастовите степени и служи за духовно-душевно-телесното развитие на ученика;

2. Принципът на класен ръководител, който води своя клас от първи до седми или осми клас на обучението; класният учител построява целия учебен процес в сътрудничество със своите колеги и родителите, като при това учителят се ползва в значителна степен от една педагогическа свобода; Принципът е - за детето в началния и основен клас е по-важен учителя, а не предмета.

3. Възраждане на традициите на устния разказ на учителя, материал за който служат културно-историческите предания за човечеството (приказки, легенди, басни, митологията на различните народи, сцени от древната и средновековна история, биографии на велики исторически личности и др.) в интеграция с театрални постановки на тези сюжети, включени в учебния процес;

4. Особен акцент върху художествения и естетически елемент в преподаването,; в учебния план са включени- живопис, пластика, музика, евритмия, различни плетива(също и за момчета), работа с дърво и метал (и за момичета),градинарство; по този начин, чрез многообразна практическа дейност се развива волевата култура на ученика;Винг Чун/Винг Чун първоначално се предава устно от учител на ученик, а не чрез писмени документи, което прави трудно да се потвърди или изясни къде се е зародил този стил кунг-фу. Счита се, че корените му идват от манастира Шао Лин. Лат Сау упражненията тренират контрола на страха, техниката, дистанцията, стабилността и тайминга. Учениците могат да проверят нивото на своята подготовка без страх, че ще наранят своя партньор, което прави Лат Сау най-значимата и мотивираща част от Винг Чун . Винг Чун е единственото бойно изкуство, което включва уникално упражнение за тактилните рефлекси, които се определят от чувството за натиск и сила. Чи Сау рефлексите са по-бързи от реагиране на базата на визуалното възприятие

5. Отмяна на цифровата оценка (бележка); отмяна на повторението на клас;

6. Терапевтичен аспект на педагогиката; ориентация към определен ритъм на деня, седмицата, годината; предметите се преподават по «епохи» — в течение на 3–4 седмици - един предметпрез първият час и половина, доведе до концентрация върху учебния материал, а също ще даде възможност на учителя за органическо, последователно преподаване на материала в течение на «епохата»;

7. Свързана с терапевтичен аспект интеграция на лекар в училище; който ще участва в педагогическите съвети;

8. Преподаване на два чужди езика от първи клас по особен метод; Стихове,песни, театър,устно;

9. Ежеседмични учителски съвети, с цел постоянно обновление на педагогиката чрез задълбочаване в човешкото познание и по-нататъшно практическо образование, и професионално развитие на учителя; обсъждане при това на отделни ученици или цели класове, а също обсъждане по въпросите на методиката и дидактиката;

10. Колегиално самоуправление на училищата и учителите;

11. Съвместна работа на родители и учители, посветена на общата задача на възпитанието.

Общите цели на валдорфската педагогика включва трите елемента — професионално-технически, социален и общохуманитарен . Приемат се целите на общата педагогика, но общият подход към тях, формулировката и решението на задачите за постигането на тези цели са различни.

Тезата на валдорфската педагогика, вижда като основна задача на педагогиката — пробуждането и развитието на заложените във всяко дете способности и всеки учебен предмет се разглежда в плоскостта на неговите потенциални възможности да служи като инструмент на развитие.Т.е не се изхожда от това , какво е необходимо да знае и умее човек за съществуването му в социума, а какво е заложено в човека и какво може да бъде развито в него. Тогава ще бъде възможно, в така съществуващия социален ред постоянно да се вливат новите сили на подрастващите поколения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Основни педагогически принципи и особености в организацията на образователния процес

Приоритетни направления и цели на образователната програма на валдорфските училища:

-реализация на принципите на хуманистичната педагогика, внимателно и индивидуално отношение към детето, развитие на благоприятна, мотивираща учебно –педагогическата работа, атмосфера;

-реализация на идеите за разностранно, хармонично развитие на учениците , с преобладаващ аспект върху естетичните и художествено-приложни дейности;

задълбочено изучаване на чуждоезиковото обучение от 1-ви клас;

реализация и развитие на нетрадиционни форми и методи на организация на учебния процес, в това число текущи оценки (учебен контрол);

-създаване на условия за реализация и развитие на творческия потенциал на педагозите; обезпечевяне на необходимата творческа свобода на учителската дейност, при едновременно задълбочаване на личната отговорност за резултатите на образователния процес, създаване на форми, допринасящи за интензивно сътрудничество между педагогозите в училище;

- тясно взаимодействие между учители и родители.

Ще отбележим, че тази образователна програма е ориентирана към образователните ценности, приети в хуманистичната педагогика, а именно стремежа да се отдели повече внимание на развитието на качества в подрастващите като : творческа индивидуалност, способност към самореализация, спонтанност, хумор, справедливост, социалност, осмисленост на действията, любов и уважение към околния свят.

Учебният план и учебните програми са специфични. Екипът, който ги разработва, е изхождал от една страна от държавните изисквания , от друга страна от редица принципи на валдорфската педагогика, като се е съобразил с непосредствените потребности на децата,показващи поведенчески проблеми в училище. Спецификата на програмата се определя, не толкова от съдържанието на изучаемия материал, колкото от методологията и методиката на обучението и особените форми на организация на учебния процес.

Тук, трябва да се засегне важността на въпроса за подготовката на учителите за работа по дадената образователна програма. Анализът показва, че има учители, желаещи да работят по тази образователна програма, но на тях им е необходима допълнителна специална подготовка; на първо място, това касае така наречените “класни учители”, изпълняващи в своя клас функцията на класен ръководител и преподавател на основните общобразователни предмети до 6-8 класса.

Общопедагогически и методически принципи и идеи на валдорфската педагогика

1.Принципът на педоцентризма (при побора на съдържанието и методите на образование, училището се ориентира, като приоритет,към детето: на актуалното състояние на децата и близките переспективи в тяхното развитие; поддържа се и се развива по-нататък влечението на детето в образователния процес, главната цел е – детето да учи с интерес, да иска да ходи вучилище).

2.Принципът на разностранно образование (идеята е, в образователния процес да се постигне, по възможност, едно хармонично съчетания на факторите в развитието, а именно - мисловните, емоционални и волеви функции на личности; в частност, това означава в учебния план да бъдат заложени голям брой часове , включващи естетичните и практично‑приложните изкуства).

3.Идеята за развитие на основата на Гьотевото разбиране за органичната метаморфоза (процесът на развитие на детето върви, като първо, не линейно,а съпаловидно/на степени/ ;като второ, в този процес се осъществяват съществени промени на едни качества в други). С този принцип е тясно связан и следващия

Принцип, а именно на възрастовата‑съобразеност (изисква се постоянна съотнесеност на подбора на материала, дидактиката и методиката на обучението, с психолого-педагогическите характеристики на актуалното възрастово състояние на децата и переспективата за тяхното развитие).

4.Идеята за педагогика на съпреживяването (също, тясно свързана с първия; традиционата централизираща опора на понятието се сменя с водещата роля на образа - в началното училище и по-нататък; също така се приема необходимия художествен подход в обучението. Идеята «съпреживание в обучението» се явява един от основополагащите в плана на реализация принцип на единството - обучение и възпитание).

5.Принципът – жизнено- практическа посока на обучението (теоретичното обучение трябва постоянно да се свързва с обкръжаващите жизнени реалитети).

6.Принципът на общочовешкия подход в образованието, неконфесиалност.

7.Идеята за свободата (крайната цел на училищната педагогика ‑ мирозренческо, социално и професионално свободно самоопределение на всяка отделна личност, в контекстта на осъзнаването на своята индивидуална свобода и отговорност).

8.Идеята- педагогиката като творчески процес. Всеки учител е длъжен да получи възможност, творчески дапостроява образователния процес, изхождайки от индивидуалната педагогическаситуация в класа и отделното дете, а също така от своите възможности и опит.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

особености на валдорфското училище

-Наличието на специално подготвен класен учител като най- важната фигура на образователния процес в началното и основно училище. От1-ви до 6-8 клас , този педагог води редица основни общообразователни предмети: български език, математика, човек и обкъжаващата го среда в началната степен (плюс , много често- труд и творчество , подвижни игри, живопис), към които, като правило, се добавят история и редица предмети по естествознание в 5-6 клас. Така протичащата работа на основния педагог в началното училище е свързана, на първо място, с педоцентрическата насока на училището (а също така с многогодишните традиции на валдорфската педагогика), тъй като в тази възраст, най-важното се явява личните човешки качества на педагога, а не толкова степента на владение на специални знания по конкретен предмет. Условие за подобна «универсалност» на педагога се явява специалното образование в областта на методиката на преподаване на тези предмети. Освен това, подобен подход съдейства за интеграцията на предметите и образователния процес в класа като цяло.

-Преподаването «по учебни епохи» , с продължителност от 3 – 4седмици.

Редица общообразователни предмети - история, биология, химия, география, физика, а също (частично): математика, български език и литература – се изучават концентрирано под формата на определени цикли. Например, химия - вместо два часа на седмица, в течение на учебната година се изучават в рамките на два учебни цикъла (епохи), всяка от които продължава 3 седмици. При това, заниманията се провеждат интензивно: ежедневно в рамките на удвоен урок. Това позволява да се потопим дълбоко в учебното съдържание, като по този начин се усилива концентрацияата на учащите се и се повишава учебната мотивация. В течение на годините епохите се сменят една с друга, например, след математиката следва химия, след химията - история, след историята – физика, после– български език,после–пак математика и т.н.

Както показва практиката, подобна периодичност при изучаването на предметите не води до забравяне на материала, а напротив, допринася до задълбочаване на разбирането на изучаването на съответните епохи. Едновременно с това , материалът, изискващ постоянно упражнение: правописът в българския език, навиците в смятането и решението на задачите в математиката, както и чуждоезиковото обучение, предметите от художествено-приложната сфера и изкуствата, физкултурата и евритмията, технологиите – се преподават ежеседмично , в течение на цялата година.

Провеждането на епохални занятия под формата на «главен урок».

Описаните по-горе епохи заемат в учебния план на училището всеки ден, първите 2 часа. По такъв начин, главният урок – това е первият урок на всеки учебен ден, който продължава длящийся час и половина– два астрономически часа (в зависимост от конкретното училище). Съществената черта на главния урок, като особена форма на организацията на учебния процес, се явява ритмичната смяна в дейността на децата. Този урок, като правило, има следната структура: -ритмична част – основна част – кратка почивка , включваща активна, двигателна част – разказ или експеримент.

По време на ритмичната част, играеща важна роля в началното училище, децата пеят песни, изговарят стихотворения в хор и правят различни ритмични упражнения .

В основният урок се изучават, обсъждат и се усвоява новият материал по предмета, съответстващ на дадената епоха .В края на урока в началното училище учителят разказва на децата приказки, легенди и митове (в съответствие с учебната програма на всеки клас , в средните класове в този момент от часа се демонстрират експерименти или по детайли се описват конкретни исторически събития, биологични или географски факти. По този начин, се осъществява смяна на дейностите по време на главния урок: преход от ритмичната част към интелектуалната работа и по-нататък към практическата страна, а от нея се преминава към спокойно съзерцателна дейност по време на разказа на учителя или при наблюдаването на експериментите – и по този начин се избягва необходимостта да се разделя урока на части, тъй като при така построения урок не се получава претоварване на децата.

Обучение без цифрови оценки.

В съответствие с хуманистическият характер на педагогическата концепция на училищата , в началните и средни класове отсъстства единна и независеща от реалните възможности на учащите се оценъчна скала на успеваемостта. Вместо това, достиженията на всяко дете се оценяват индивидуално и качествено, в съответствие с неговите възможности и достигнатата степен на развитие. Главно мерило за това се явява самото дете: неговото сегашно състояние се сравнява с предшестващото и в съответствие с това се оценява настоящето положение в неговите позитивни или негативни изменения. В началното училище се използва качествената характеристика на развитието и на обучението на ученика по всеки предмет, която се дава в края на всяка учебна година. Паралелно с това се използва и текуща качествена оценка , която отразява резултатите от обучението и поведението на учащите в устна и писмена форма. В средните класове, заедно с тази качествена характеристика е възможно да се използва също така и зачьотната форма на оценяване. В 4-ти и 9 – 11 клас (в 4 клас –паралелно с качествената характеристика) по всички предмети се поставят оценки под формата на балното оценяване (по обикновенната шестбална скала).

Обучение без стандартни учебници.

За образователната програма на училището , принципиално се явява постановката, че не учебника, а личността на педагога оказва на децата определящото образователно въздействие. Именно то е в състояние да оживи и направи интересен и достъпен за децата всеки учебен материал. По тази причина, училището предоставя на учителя правото да избира подходящия начин да подаде съответния учебен материал и неговите източници.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ЗА работата с изкуствата и ритъма

На пръв поглед може да предизвиква учудване, когато се твърди, че начинът на възпитание също може да бъде от съществено значение за възникването на определени заболявания в детето. Както и обратното, че може да действа оздравяващо върху него. Изхождайки оттук, може да се каже, че едностранчивото или преждевременно интелектуално свръхнатоварване при децата, чрез ранно усвояване на четенето, наизустяването, когато това става игнорирайки образността, -която включва чувствата на детето и волята, изразявайки се в определени движения, свързани с конкретният учебен материал, -отнемат на детето онези сили, от които то се нуждае за здравословното развитие на своето тяло. Това е една от причините при съвременните деца да се срещат все по-често неврозите. Децата не само се лишават преждевременно от своето детство, но и целият им организъм значително отслабва и е заплашен от преждевременно „втвърдяване" и остаряване. Тези здравословни проблеми се появяват съответно изведнъж, в една по-късна възраст като артрози, инсулти, венозни проблеми и т.н. Но техният корен лежи в неправилното възпитание в детството.

Получава се така, че творческата фантазия, артистичните способности , непосредственият контакт с обкръжаващата среда, така естествени за детето, се отнемат в една голяма част, когато то се сблъска с училищната с-ма или в следствие на семейното или предучилищно възпитание.

Ето защо е много важно фантазията на подрастващото дете, не само да бъде запазена, но и да бъде поощрявана чрез детски игри, пеене и дори изпълняване на прости музикални произведения, които да заменят пасивното слушане на музика ,изливаща се от съвременната звукозаписна техника.

С помощта на музикалната терапия, детето се научава да се вслушва в музиката, както и да различава отделните музикални тонове. Въздействието на музикалният ритъм, напр. представлява сам по себе си движение, което е отправено повече навън, докато мелодията – навътре. И това са отново 2 полярности, каквито напр. имаме при забравянето и натрапчивостта, за които стана въпрос по-горе.

Съществуват достъпни по цена и овладяване музикални инструменти, като например т.н. блок-флейта, която в съчитание с един-два тимпана може да направи дори една музикална група, нещо много полезно в посока социализация./нежеланието на децата да учат е нежелание да подражават на модела на възпитание. По този начин те могат да бъдат въвлечени в една социална активност./

Много полезни са също така рисуването, което се използва като терапия и замества простото запълване на картинки, което затвърдява в децата едни граници отвън, но не работи върху това, тези граници да бъдат изработени със собствени сили отвътре. Когато детето се научи само да си поставя граници, тогава то ще може не само за в бъдеще да се справя със здравословни проблеми, но това ще изгради в него и едно добро социално общуване, както и ще затвърди определени морални норми.

При лечението с рисуване, детето изживява цветовете, техните особености, противоположности и съвместимости. С това, също така, могат да се насърчат или подтиснат определени телесни процеси.

Пластицирането също има място в терапията, защото там децата създават определени форми и това, освен като терапия, може да се използва в уроците по математика. Някои деца имат проблеми с пространствените форми. При пластицирането, децата създават и заедно с това изживяват непосредствено пространствените форми. По този начин те са подпомагани в процеса на усвояването на учебния материал. Н е за пренебрегване факта, че чрез докосването и движението, детето изживява и подпомага развитието на формиращата способност на своите ръце. А всичко това се отразява на самите формообразуващи сили на неговия организъм.

Формирането на говора също може да се използва като вид терапия. Сили, които при детето импулсират движенията на крайниците, по-късно се локализират в двигателния организъм на говорните звуци. За това работата при деца с говорни проблеми трябва да се подпомага като по разнообразен начин се упражняват отделни звуци или поредица от звуци, ритми, стихове и по този начин , не само се насочва вниманието към звуковия образ на думата и нейните съставни срички, но и те се свързват с ритъма на двигателната с-ма, за да се използват нейните сили. Още един терапевтичен аспект е изживяване на творческата сила на словото.По този начин се активират формиращите дихателни потоци .

Ако се върнем върху темата на болестите, трябва да споменем, че едно важно откритие е факта, че туморите не притежават нормално дишане. За това вниманието ни трябва да се насочи към общия процес на дишането, който, както е известно, принадлежи към основния ритъм на всеки одушевен организъм, а при човека - посредством сърдечния ритъм - формира и ритмическата система. Всяко разстройство или отслабване на жизнените ритми действува увреждащо чак до глъбините на организма. За съжаление днешният човек - със своето отчуждение от природния свят - е почти постоянно подлаган на подобни посегателства.

От особена важност е работата с евритмия. Нещо още непознато у нас. Там основните движения, присъщи на говорните звуци - следи от които откриваме в жестикулацията на ръцете, съпровождащи говора - се пренасят съзнателно в отделни звуци и звукосъчетания. Лечебната евритмия е един метод, който хармонизира мислите, чувствата и волята. Докато при физическата култура в училище се включва единствено двигателната с-ма на детето, в евритмията се изживяват заедно звука, чувството, което стои зад дадена дума и всичко това се свързва с определено движение. Много от движенията, които се използват в евритмията действат лечебно за подобряване на дишането, концентрацията, освобождаване от страхове при страхови неврози при децата, депресивни състония.

При лечението с цветове, през всеки ден от седмицата, децата се потопява в различно цветово усещане, като при неговото прекъсването води до появата на противоположното цветово усещане. Стига се до едно мощно активиране на възприемателната способност, която в днешно време е значително закърняла. /деца с нарушена или ограничена способност да получават или преработват впечатления/

Рисуването на симетрични форми влияе благотворно върху дислексията и легастенията. Също така се стимулират подражателните способности при детето-предпоставка за възможността за учене като цяло.

Работа със земята? Връзката с природата,саденето на растения, грижата за животни?Възможно ли е да има градина в проекта? Училищно образование трябва да се насочи натам, да внима­ние на детската индивидуалност и да я развива, пробуждайки в нея истински интерес към околната среда. Уроците по човек и природа, и човек и общество трябва да бъдат така поднасяни, че децата да изживеят определения годишен цикъл във всички негови аспекти. Свързването на преподавания материал с опити и експерименти ще допренесе за това, знанието да не се получи само интелектуално, а децата да го изживеят с цялата си организция. Ако искаме това да действа оздравително върху децата, всичко това трябва да стане свързано с ритъма на природата около нас, т.е. напр.през есента децата трябва да се свържат с една епоха , която е в съответствие с това, което се извършва през това време на годината в обществото. Това е преди всичко земеделската работа, промяната в околната природа, подготовката на земята,растенията, животните и човека за идването на зимата.

Чрез работата с изкуствата се подпомага не само правилното развитие на децата, но тя може да спомогне и на децата с нарушено развитие или поведенчески проблеми да открият и развият в себе си, потенциала, който е скрит дълбоко и не е напълно развит, както и да доразвият или трансформират до границите на полезното този потенциал, който проявяват като евентуална едностранчивост на развитието

аутизъм – нежелание да се влезе в контакт с външния свят, независимо от причината за това;

-„хиперактивно” дете – външният аспект на движението е силно изразен, докато вътрешното движение, което управлява концентрацията, вниманието страда от недостиг;

При работата с подходящото за тази цел изкуство, децата, които имат излишък от енергия и по тази причина проявяват

-дефицит на вниманието ще се научат да канализират тази енергия и това ще

стане по един естествен път, като се избегне употребата на съответните медикаменти;

-натрапчивостта при децата е нещо, което често се приема като каприз или инат от страна на детето, когато то иска нещо и не е в състояние да чуе никакви родителски или учителски доводи срещу това. Не иска да остави започната работа в клас и да премине към нещо друго или с часове говори само за едно нещо. Всъщност, то просто не е в състояние да остави едно впечатление, което се загнездва в него. При деца, които не могат да помнят и поради това имат проблеми с усвояването на учебния материал;

- деца, които не могат да помнят и поради това имат проблеми с усвояването на учебния материал.

В тази връзка, стремежът ще е- при всяка една ситуация да се привлече детето не като обект, а като един съучастник в процеса на собственото си оздравяване. Заниманията в областта на изкуството от всякакъв вид като музициране, рисуване, евритмия и други, както например и грижата по поддържането на една градина, имат наистина уравновесяващо въздействие спрямо деструктивната тенденция на съвременната цивилизация, понеже те се опират на органите на чувствата.

Чрез оформяне и постигането на определена естетичност в обкръжаващата среда на детето , то не само изживява различните цветови нюанси около себе си, но формира едно чувство, което ще бъде способно да противопостави на крещящата безвкусица, която нахлува в сетивните възприятия на детето чрез различните форми на обществен живот. Факторът - атмосферата , в която детето работи е мног важен , защото това, как е оформено помещението, където децата работят, какви са цветовете, картините, материалите, които са използвани –всичко това се приема от децата и въздейства чак до тяхната душевна същност оздравително или разболяващо.

Благодарение на един ежеседмичен и ритмично повтарящ се процес, децата ще бъдат насочени към едно здравословно развитие. Ритъмът и ритмичните закомомерности се явяват нещо основно, тъй като всичко около нас е един ритъм / Вдишването и издишването , работата на сърцето и кръвообръщението, денят и нощта, годишните времена/ и следователно, това , което се намира под въздействието на ритъма, влияе укрепващо на детското развитие.. И ако този ритъм е нарушен се появява някаква аномалия. Точно поради това, ритмичността ще се включи активно в работата. Нека се има предвид, че ритъма, това не е просто някакво повторение на нещата, а това повторение трябва да има емоционален елемент. В основата на тези ритмични повторения са развитието на деня, седмицата, месеца и т.н.

Храненето на детето в училищна възраст, а и по-късно, следва да се вземе като обект на образователна политика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дана, безкрайно съм ти благодарна също!!! :3d_161::3d_047:

Докато четях постовете ти, си мислех как да направим така, че повече хора - и родители, и учители - да се запознаят със същността на тази система, с резултатите от проучванията, правени в държавите с висок жизнен стандарт, защото това е една система, която води до промяна на собственото ни съзнание (не това на другия), а от това тук в България имаме най-голяма и неотложна нужда сега... Как да се привлече вниманието на спонсори или държавни институции, които биха могли да съдействат за създаването й!? Наскоро имаше подписка до Министерството за създаване на Валдорфски училища. Някой знае ли до къде са доведени нещата там?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз благодаря,невероятно интересно.От доста време чета за възпитанието според тази система,но не бях видяла така добре синтезирано всичко на едно място. До като съответното министерство реши да въведе нещо такова защо ние не разпечатаме материала и не го занесем до училищата на нашите деца с предложение да се разгледа от ръководството и да въведат на местно ниво каквото е възможно.Могат да извикат специалисти с които да направят нужните консултации и да направят някой промени в програмите си.Как ви се струва като идея ?Моя син е в часно училище и макар,че основното образование го мина пак има какво да се въведе.

Сега забелязах в препоръките за предметите "физкултура и евритмия" тук може да се посочи,че за България си имаме паневритмия и ще стане "физкултура и паневритмия"

Редактирано от една Българка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Не знам къде се намира темата, в която бях писал. Отдавна съм чувал идеята, че можеш да учиш като си сложиш учебниците под възглавницата и спиш над тях. Тази идея я бях срещал в устен вариант, но отношението към нея не беше сериозно, не беше представяна като нещо реално. След това срещнах подобна идея в книгите на Лазарев : по време на сън се извършва информационно взаимодействие между спящите в стаята и книите в стаята и затова има значение какви книги се намират в близост до главите на децата. Не съм сигурен, може да излъжа : мисля че в книга на Дънов се споменава за учене по време на сън. Обаче Донка ми обясни тогава, че не ставало дума за учене на уроци от учебниците, а за някакво друго учене ...,както и да е. В книгата "Отговорите на десетте най - важни въпроса" на Джон Фулър, пише че Едгар Кейси е можел да си учи уроците, докато спи, а учебниците му са под възглавницата. Ако това е истина за Едгар Кейси, значи на теория е възможно и за всички останали хора. Нека Донка и другите потребители, ако желаят да коментират. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не бях сигурен дали този текст е по-добре да бъде в тази тема или в "Златните правила на успешния възпитател" - модераторите може да го преместят, ако решат.

Ето малко идеи от "Царството на детството" на Р. Щайнер:

Вие трябва да обучавате, изхождайки от самата природа на човека, като поради тази причина обучението, свързано с моралния живот трябва да върви паралелно с обучението, което досега описвах. И сега като заключение, искам да добавя няколко забележки по въпроса, защото и тук ние трябва да можем да четем от природата на детето как трябва да се държим с него. Ако дадете на едно дете на седем години концепция за причинно-следствени връзки, вие работите против развитието на неговата природа, а често и наказанията работят против истинското развитие на природата на детето.

Във валдорфското училище сме имали много обогатяващ опит с това. Какъв е обикновеният начин на наказване в училищата? Ако детето е направило нещо лошо, то трябва да “остане” и, например, да смята по аритметика. Веднъж имахме в училището много странно преживяване: на три или четири деца им бяха казали, че са си свършили лошо работата и затова трябва да останат и да смятат още събирания на числа. И тогава другите казаха: “Но и ние искаме да останем и да събираме числа!” Защото те бяха научени по такъв начин, че мислеха за аритметиката като за нещо приятно, не като за нещо, което се използва като наказание. Не бива да създавате у децата представата, че това да останат и да смятат събиране на числа е нещо лошо, но че това е нещо хубаво, което могат да правят. Ето защо целият клас искаше да остане и да събира числа. И в тази връзка, вие не трябва да избирате наказания, които не могат да бъдат именно наказания, ако детето трябва да бъде обучено по един здравословен начин в своя душевен живот.

Ще взема един друг пример: Д-р Щайн, преподавател във валдорфското училище, много често измисляше добри образователни методи на момента, докато преподаваше. Веднъж, той забеляза, че неговите ученици си подаваха бележки под чина. Те не внимаваха в урока, но пишеха бележки и ги подаваха под чиновете на своите съседи, които след това им пишева отговори. Д-р Щайн, обаче, не би смъмри за писането на бележки и не каза: “Сега трябва да ви накажа” или нещо от този род, но изведнъж започна да говори за пощенската система и им даде един урок върху нея. В началото, децата бяха много очудени защо изведнъж им се предаваше урок за пощенската система, но после разбраха защо това беше направено. Този фин метод на променяне на урока накара децата да се чувстват засрамени. Те започнаха да се чувстват засрамени от себе си и спряха да пишат бележки поради това, което учителят беше вмъкнал за пощенската система в урока.

Първото важно условие за учителя е себепознанието. Ако, например, детето драска в учебника си или на чина, защото е станало нетърпеливо или е ядосано за нещо, което съседчето му е направило, тогава учителят никога не трябва да сика на детето за това, че драска и да му каже: “Не трябва да се ядосваш! Ядосването е нещо, което един добър човек никога не прави! Човек не бива да се ядосва, а трябва всичко да търпи спокойно. Ако те видя още веднъж да се ядосаш, тогава – ще ти хвърля мастилницата по главата!”

Ако преподавате така (което често се случва), ще постигнете много малко. Учителят трябва винаги да се контролира и, преди всичко, никога да не прави тези грешки, за които вини децата. Но тук трябва да знаете как подсъзнанието на детската природа работи. Съзнателните интелект, чувство и воля на един човек са само една част от душевния му живот; в дълбините на човешката природа, дори и в детската, се разгръща астралното тяло с прекрасните си удачност и мъдрост.

Винаги се изпълвам с ужас, като видя учител, който стои в клас с книга в ръка и преподава от книгата или от тетрадка, в която е написал въпросите, които иска да пита децата и на които постоянно набляга. Детето изглежда така, сякаш не забелязва това със своето по-горно съзнание, това е вярно; но ако разбирате от такива неща, тогава може да видите, че децата имат подсъзнателна мъдрост и си казват: Той самият не знае това, което аз трябва да уча. Защо тогава аз трябва да го уча, когато той не го знае? Това винаги е оценката, която се предава от подсъзнателната природа на деца, на които учителят преподава от книга. Такива са трудно-разбираемите и фини неща, които са от толкова голямо значение при преподаването. Защото още когато подсъзнателната природа на детето, или неговата астрална природа, установи, че учителят сам не знае това, което трябва да преподава, но трябва първо да го чете в книга, тогава детето заключава, че не е нужно и то да учи това. А астралното тяло работи с много по-голяма сигурност от горното съзнание на детето.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко, поднесено по-горе като информация, е възхитително!

Благодаря на Дана за споделянето или може би превода от руски...

Първото нещо, което ми хрумна да сторя, беше да направя публикацията достояние на учителите, с които работя и които ценя. Но като се замислих по-дълбоко, си дадох сметка, че за да се осъществи подобно начинание в пълните му мащаби, а не на парче, е нужно и по-задълбочено обучение на преподавателите. Ако някой знае български ВУЗ, където може да се случи това, нека сподели!

Защото аз самата съм учила в три - ШУ, ВТУ и СУ, преглеждам често предлаганите от тях специалности (вкл. специализации) и нищо подобно не съм срещала. А когато изучавах педагогика, научихме за отделните образователни системи само информативно - кога са създадени, че съществуват някъде по света и толкова...

Сега, работейки повече от 12 години в системата на образованието, ми е повече от ясно колко трудно се въвежда всяка новост, дори и доказано полезна и нужна! Системата ни е МНОГО консервативна! Изпитах това на собствен гръб! А това е така, защото ни управляват неинформирани хора на които освен това не им пука особено, че би могло да се направи много за развитие в по-добра посока!

Те просто "изпълняват политика", както самите се изразяват.

Естествено, това е само моето мнение и не желая никой да се обижда, разпознавайки себе си...

Но за да се върви напред, наистина е нужно съдействието и благоволението на хората, поставени на тези постове!

А засега, както изобщо в цялата ни държава, тяхното внимание е заето с други неща!

Просто нямате представа с колко много "дребни, несъществени глупости" ни се отнема огромната част от времето сега! Как се отвлича вниманието от наистина важните и нужните! Бумащина, буквоядство и чиновнически манталитет! Заливат ни с множество справки и справчици, давим се в неизпълними изисквания и се спъваме в собствените си желания да сме в крак с "новостите" и да направим нещо наистина добро!

Но, както е казано, всеки път започва с една малка крачка.

И за да не звуча прекалено песимистично, искам да споделя впечатленията си, че в множество училища в страната ни работят качествени педагози, които отдавна се стремят да подобряват реалността, търсейки и опитвайки се да прилагат нови или стари доказано ефективни методи за обучение. Тези хора заслужават да им се подаде ръка и да бъдат подкрепени в усилията си. Сред тях, слава Богу са и част от учителите на моите синове, за което съм им благодарна от сърце! Но за да има повече такива истински учители по призвание и за да работят те необезпокоявани от внушаваното им съмнение, че провеждат тайно неодобрявана дейност и четат апокрифна литература, трябва да се обединят повече усилия!

Иначе остава да разчитаме само на нещо подобно: (Това са думи на класната на малкия ми син отпреди много години: "Аз играя тайно с децата Паневритмия в училищния двор, но не ме издавайте, защото ще ме накажат!)

Ще се радвам повече педагози да четат тази тема и да споделят своите възгледи по въпроса, за да може да се създаде адекватен Закон за образованието.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може и някой вече да е обявил тази новина,но все пак ето я и тук

Новото училище "Боянъ Мага"отвори врати на 17.март.2011г в Лондон,Обединено Кралство

и още:

Училище за учители - 8, 9 април 2011, София

Семинар за образованието по идеите на Учителя, за учители и родители

Темата е : Личността на преподавателя в новата епоха - Епохата на Водолея

Два дни 8 Април- петък и 9 Април- събота 2011г от 10- 17.00часа.

Aдреса за срещата:

София, ЖК "Сердика", ул. Гюешево № 64, клуб "Катарзис"

От гарата дотам отива автобус 60.

Програма


ДЕН ПЪРВИ- петък, 8 април 2011

10.00-13.00

1. Ролята на преподавателя - възпитател и учител.

(дете и преподавател- среща на две души)

2. Природата- лечител, помощник и вдъхновител на преподавателя. Самовъзпитание на преподавателя.

3. Рисуване : арт терапия за учители

13.00-14.00 почивка

14.00-17.00

4. Сетивата: развитие и проявление

5. Периодите в образованието и личността на преподавателя през различните периоди.

6. Пеене. Музиката като основен възпитателен и самовъзпитателен метод.


ДЕН ВТОРИ- събота, 9 април 2011г

10.00-13.00часа

1. Учебното съдържание и преподавателя.

2. Видове съзнания: подсъзнание, съзнание,

самосъзнание, свръхсъзнание.

3. Рисуване и пеене за учителите.

13.00-14.00 почивка

14.00-17.00

4. Темпераментите и работа с тях.

5. Училище за родители.

6. Демонстрация на уроци разработени по новите методи на работа.( от учители, които работят с тези идеи)


За контакти: Д. Ангелова -

angelova_didi@yahoo.co.uk

+44 79 190 22006


skype_highlighting ( от 5 април до 30 април 2011)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Педагогиката на Новото време се оказва добре забравеното старо време:

една статия, която си позволявам да пусна изцяло:

 

Основните правила на тибетското възпитание May 26, 2014
deti-520x372.jpg

Най-важното – никакви унижения и телесни наказания. Единствената причина децата да бъдат бити е, че не могат да отвърнат.

- Първият период: до 5 години.
Отношението към детето е като към „цар“. Нищо не бива да се забранява, при необходимост просто му се отвлича вниманието. Ако прави нещо опасно се прави уплашена гримаса и се издава звук на уплаха – детето прекрасно разбира този език. Това е времето, когато се оформят активността, любознателността и интересът към живота. Детето все още не е способно да прави сложни логически връзки. Например, ако е счупило скъпа вещ, то не може да разбере, че за покупката на нова такава е нужно човек да работи много, да изкара пари. Така че разбира наказанието единствено като потискане от позицията на силата. Като резултата няма да го научите да не чупи ценни вещи, но затова пък ще го дресирате да се подчинява на по-силния. Това ли искате?

- Втори период: от 5 до 10.
Това е времето, когато към детето се отнасят като „с роб“. Дават му се задачи и заръки и се изисква тяхното изпълнение, като при това може да бъде наказван за неизпълнението им, но не с физически наказания. Това е времето, когато активно се развива интелектът. Детето трябва да се научи да прогнозира реакцията на хората на своите постъпки, като предизвиква положително отношение към себе си и избягва проявите на отрицателно такова. Не се страхувайте да го товарите със знания през този период.

- Трети период: от 10 до 15.
Как да се отнасяме с него? Като с равен. Не на равно, а именно „като с равен“, тъй като Вие при всички случаи имате повече опит и знания. Съветвайте се с него по всевъзможни въпроси, предоставяйте и поощрявайте неговата самостоятелност. Ако се налага да натрапите волята си, правете го с „копринени ръкавици“ – в процес на обсъждане, чрез убеждение, подсказване, съвети, примери. Ако нещо не Ви харесва, акцентирайте вниманието му върху негативните последствия, избягвайки директната забрана. Това е времето на формиране на самостоятелността и независимостта на мисленето.

- Последен период: от15 години.
Отнасяйте се с уважение към него. Вече е късно да го възпитавате и Ви остава само да жънете плодовете на своя труд.

Какви са възможните последствия при НЕследването на тези правила?

- Ако потискате детето до 5-годишна възраст, Вие потискате неговата жизнена активност, интереса му към живота, интелекта. Подобно отношение ще го научи без да се замисля, по навик да се подчинява на грубата сила, като ще се превърне в лесна ЖЕРТВА на всеки малко по-нагъл непрокопсаник.

- Ако ли пък продължите да го глезите след 5-годишна възраст, детето ще порасне инфантилно, НЕСПОСОБНО да работи и изобщо към всякаква форма на усилие, вкл. духовно.

- Ако го покровителствате като малко дете след 10-годишна възраст, то ще порасне НЕУВЕРЕНО, ще бъде ЗАВИСИМО от по-самостоятелните от него хора, които обаче имат свои цели или пък просто не винаги могат да бъдат наблизо, за да му бъдат от помощ.

- Ако не уважавате детето след 15-годишна възраст, то няма да Ви прости това и ще си отиде при първа възможност.

Разбира се, възпитанието на децата е нещо много повече от набор от правила – то включва съставки като много любов, мъдрост, чувствителност, вяра, дисциплина, състрадание, личен пример, уважение, които смесени в нужните според всяка конкертна ситуация дават най-добрия резултат на света – щастливо, здраво и успешно дете!

 

Източник: http://simanazlateva.com/?p=315

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Педагогиката на Новото време ще настъпи тогава, когато се изкоренят всички форми на явно или скрито сравняване на децата и тяхното развитие. Това автоматично означава пълно изличаване на конкуренцията във всякакви форми. За да се случи това, е необходимо да се променят ценностите на цивилизацията ни, а за да се променят ценностите, е нужно да променим възпитанието на поколенията.... омагьосан кръг? Може би ако опитваме всеки ден по малко всеки от нас на своето място и ръка за ръка обществото (това сме ние - обикновените хора) и образованието... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×