Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
lounge

Родителство и щастие

Recommended Posts

Можем ли да сме щастливи без деца? Какво ни дава родителството и какво изпускаме ако не станем родители? И как да приемем, когато не можем? Какви са разликите между собствените и осиновените деца? Емоционални рискове при осиновяването? Нека споделя малко и за мен: на 44год съм и до този момент общо взето се чувствах прекрасно: Творческа работа, разбран съпруг, интересни приятели пътешествия...не са ми липсвали деца в никакъв случай, преди година обаче се влюбих внезапно и "откачено" в крайно неподходящ човек, това ме накара да потърся терапевтична помощ, от една година посещавам редовно терапевта си, постепенно с голяма съпротива от моя страна, без натиск или убеждаване от негова...в един миг, се свързах с майчинския си инстинкт и всичко, като че ли си дойде на мястото....вместо от ботокс започнах да се интересувам от ин витро и прочие...е да, но лекарите са категорични, за мен е късно, а съпругът ми категорично не ме подкрепя, той си има своите творчески планове и не ще деца и т.н....само че аз се чувствам доста по-зле от преди година, вервайте ми! И съм за терапия повече от всякога...през последната година в резултат на терапията се разчопли нещо, което дори не стигаше до съзнанието ми...сега всичко постигнато от мен с много труд...всичко в перспектива ми звучи бледо и невдъхновяващо...искам детенце, а всичко се обърка :o ....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм сигурен, че разбрах ясно ситуацията ти: имаш добър съпруг, но нямате деца, влюбена си в друг мъж и искаш дете от него? Или от мъжа си, който не иска? Или просто от някой?

Представи си една скала от нула до десет, като нула е пълна липса на желание за дете, а десет е тотално желание за имане на дете. Къде по тази скала се намира желанието ти, мотивацията ти и готовността ти за имане на дете? На какво си готова, за да имаш дете? Ако съпругът ти категорично отказва, готова ли си на развод? А може би той не е толкова категоричен? Аз лично познавам жени, които са раждали за пръв път на 46г. - успешно и нормално! Но, готова ли си да поемеш възможността за проблеми при бременността поради годините ти - колко силно искаш детето да е именно твое, ти да си го родила - нормално заченато или инвитро, но ти да го износиш - колко силно и какви рискове си готова да поемеш? Ако наистина има твърде сериозни и обективни рискове, както твърдят лекарите, какви стъпки би предприела по осиновяване на детенце? Знаеш ли, че се осиновяват предимно деца от ромски произход и имаш ли нещо против това? Желанието ти да имаш дете доколко е моментно и доколко е дългосрочно - би ли имала това желание примерно след две, три, четири, пет години? Как би реагирал мъжът ти ако твърдо му заявиш, че искаш дете, по един или друг начин и си готова на всичко това да се случи? Ако откаже, как се виждаш в ролята на самотна майка? Има ли вероятност друг мъж да се появи на хоризонта в ролята на баща на детето ти? Кое искаш повече - брак или дете? А все пак, въпреки нежеланието на мъжа ти, има ли възможност за неговото "омекване"? Как би реагирал мъжа ти на идеята за срещи със семеен консултант/ терапевт? Колко често и как говорите с мъжа си за тази твоя цел - имането на дете?

Какво в теб се "разчовърка" в хода на терапията ти - пишеш под никнейм, сподели го! Доколко терапията ти ти помага да решиш проблемите си, да наредиш ясно приоритетите си и да бъдеш целенасочена, знаеща целите си и постигаща ги? казваш, че повече от всякога имаш нужда от терапия -ами нали посещаваш такава - или не?

За осиновяването - това е добър вариант, стига да си сигурна, че го искаш!

Дали можем да сме щастливи и без деца? Можем да сме щастливи с деца! Можем да сме щастливи и без деца! Зависи какво искаме, какво търсим, какви са целите ни, кое ни радва, дали желанието за дете идва само от нагона и майчиния инстинкт на тялото или е част от пътя на съдбата ни. Защото би могло да "не ни е писано да имаме дете" - макар, че и тук свободната воля е най-важна! Желанието за раждане и гледане на дете идва от нагона на гените ни и е подкрепяно мощно хормонално от майчиния инстинкт във вид на окситоцин (хормонът на гушкането, на безусловната обич) и ендогенните опиати ендорфини и енкефалини. За някои обаче любовта може да бъде проявена и чрез творчество, духовност, молитва и медитация, което впряга и сублимира нагона до по-тънки негови прояви. Каква е твоята цел? Какъв е смисълът на живота ти, посоката на живота ти, определяна от душата ти каква е? Желанието за дете идва , за да запълни някаква празнота в теб и живота ти или е подтик от душата ти? Няма правилно и неправилно, важна си ти, твоята душа и твоите отговори!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм сигурен, че разбрах ясно ситуацията ти: имаш добър съпруг, но нямате деца, влюбена си в друг мъж и искаш дете от него? Или от мъжа си, който не иска? Или просто от някой?

Това желание възникна съвсем скоро, когато ми събщиха, че е много малко вероятно... по скоро видях и проумях в какво се състои силата и вдъхновението на родителството, преди възприемах децата като пречка за плановете, сега мисля че са голям стимул...не знам дали личността на мъжа ме интересува сега...преди си мислех че щом не се появява истински желания мъж...значи дете не може да се планира...

Представи си една скала от нула до десет, като нула е пълна липса на желание за дете, а десет е тотално желание за имане на дете. Къде по тази скала се намира желанието ти, мотивацията ти и готовността ти за имане на дете? На какво си готова, за да имаш дете?

около - 7-8

Ако съпругът ти категорично отказва, готова ли си на развод? А може би той не е толкова категоричен?

По скоро се надявам да омекне малко, добър човек е, само, че не ми има доверие че ще се справя, доскоро бях друг тип жена, не съм домакиня :( по-скоро авантюристка...

Аз лично познавам жени, които са раждали за пръв път на 46г. - успешно и нормално! Но, готова ли си да поемеш възможността за проблеми при бременността поради годините ти - колко силно искаш детето да е именно твое, ти да си го родила - нормално заченато или инвитро, но ти да го износиш - колко силно и какви рискове си готова да поемеш? Ако наистина има твърде сериозни и обективни рискове, както твърдят лекарите, какви стъпки би предприела по осиновяване на детенце? Знаеш ли, че се осиновяват предимно деца от ромски произход и имаш ли нещо против това?

Не съм готова да изтерясвам на тема зачеване и износване или пък да се подлагам на голям здравен риск...нямам против здраво ромско дете, тъкмо ще го науча да язди ;)!...

Желанието ти да имаш дете доколко е моментно и доколко е дългосрочно - би ли имала това желание примерно след две, три, четири, пет години?

нямам време да чакам толкова за да преценявам, но желанието ми е съвсем отскоро...дойде като прозрение

Как би реагирал мъжът ти ако твърдо му заявиш, че искаш дете, по един или друг начин и си готова на всичко това да се случи? Ако откаже, как се виждаш в ролята на самотна майка? Има ли вероятност друг мъж да се появи на хоризонта в ролята на баща на детето ти? Кое искаш повече - брак или дете? А все пак, въпреки нежеланието на мъжа ти, има ли възможност за неговото "омекване"? Как би реагирал мъжа ти на идеята за срещи със семеен консултант/ терапевт?

Нави се на среща с консултант, това поне

Колко често и как говорите с мъжа си за тази твоя цел - имането на дете?

засега само веднъж и то скоро

Какво в теб се "разчовърка" в хода на терапията ти - пишеш под никнейм, сподели го! Доколко терапията ти ти помага да решиш проблемите си, да наредиш ясно приоритетите си и да бъдеш целенасочена, знаеща целите си и постигаща ги? казваш, че повече от всякога имаш нужда от терапия -ами нали посещаваш такава - или не?

Да, не съм я прекъсвала...това докосване до майчинският ми инстнкт засега е единственото, което мога да нарека "успех" в смисъл че получих разбиране и достъп до широка гама от чувства от които до този момент бях напълно изолирана, не ги познавах...все се чудех защо толкова се умиляват от децата, не че съм някои изверг, просто ми харесваше да общувам с превъзхождащи ме хора, не с дечица...сега виждам че съм била просто една тинейджърка...до доста късно :)

За осиновяването - това е добър вариант, стига да си сигурна, че го искаш!

ами понеже е от скоро...не виждам живота си без родителство...ще проуча нещата

Дали можем да сме щастливи и без деца? Можем да сме щастливи с деца! Можем да сме щастливи и без деца! Зависи какво искаме, какво търсим, какви са целите ни, кое ни радва, дали желанието за дете идва само от нагона и майчиния инстинкт на тялото или е част от пътя на съдбата ни. Защото би могло да "не ни е писано да имаме дете" - макар, че и тук свободната воля е най-важна! Желанието за раждане и гледане на дете идва от нагона на гените ни и е подкрепяно мощно хормонално от майчиния инстинкт във вид на окситоцин (хормонът на гушкането, на безусловната обич) и ендогенните опиати ендорфини и енкефалини.

Да никак не ми достига гушкане...:(

За някои обаче любовта може да бъде проявена и чрез творчество,

Малко попресъхнах някак творчески, само изявата на егото не ме мотивира...имам нужда от стимул, проумях, че пред очите на едно дете не можеш да си позволиш отпускане, то трябва да се гордее с теб, да те надскочи! досегашният ми живот не ми се струва радостен вече...макар и да изглежда нелош.

духовност, молитва и медитация, което впряга и сублимира нагона до по-тънки негови прояви. Каква е твоята цел? Какъв е смисълът на живота ти, посоката на живота ти, определяна от душата ти каква е? Желанието за дете идва , за да запълни някаква празнота в теб и живота ти или е подтик от душата ти? Няма правилно и неправилно, важна си ти, твоята душа и твоите отговори!

Ами нямам отговори още...

Благодаря ти че ми отделяш време...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...искам детенце, а всичко се обърка :o ....

E, защо, може би тъкмо нещата са започнали да идват по местата си :)

Сигурно ще се наложи да се пренаредят някои части от пъзела на живота ти, но ... може пък другия вариант на подредбата да е по-подходящ за теб.

Не съм психолог, нито психотерапевт, но написаното от теб на такива мисли ме навежда.

Пък и обикновено хората съжаляват повече за това, което не са направили, отколкото за това, което са направили :)

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек е щастлив със себе си, то може да е щастлив и с друг човек - било приятел, съпруг, дете...

Но е факт, че щастливите хора са радостни и даващи.

А едно дете иска много, много, много, много, много даване на любов, време, енергия... на всичко.

Да си майка означава да позволиш на сърцето ти да се разхожда далеч от теб.

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вики, в десетката! :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Родителството е велика отговорност, за мен е божия благодат.Те децата са наша присъда, но  непрекъснато ме учат и работят върху характера ми, непрекъснато предизвикват разума ми, облагородяват ме , подмладяват ме, осмислят съществуването ми !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×