Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Кръста, който всеки си е избрал

Recommended Posts

Guest hrisko_89

Чувал съм, че всеки носи толкова тежък кръст в живота си, колкото е способен да носи. Тоест на никого не се дава да носи повече, отколкото е способен да носи - на всеки му според силите. Но под влияние на житейските трудности някои хора в една или друга степен губят от психическото си здраве. Това означава ли, че та са си избрали прекалено тежки кръстове ? Или може би не използват всичките си сили и затова се получават съответните им психически проблеми ? Всички изпитания ли са достатъчно прецизирани, за да не увредят психиката на тези, които трябва да издържат изпитанията ? Или психическото здраве не е първия по важност фактор, който се гледа, когато на един човек му се дават изпитания ?Темата е за изпитанията и психическото здраве.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чувал съм, че всеки носи толкова тежък кръст в живота си, колкото е способен да носи. Тоест на никого не се дава да носи повече, отколкото е способен да носи - на всеки му според силите. Но под влияние на житейските трудности някои хора в една или друга степен губят от психическото си здраве. Това означава ли, че та са си избрали прекалено тежки кръстове ? Или може би не използват всичките си сили и затова се получават съответните им психически проблеми ? Всички изпитания ли са достатъчно прецизирани, за да не увредят психиката на тези, които трябва да издържат изпитанията ? Или психическото здраве не е първия по важност фактор, който се гледа, когато на един човек му се дават изпитания ?Темата е за изпитанията и психическото здраве.

Мисля, че това което наричаш "увреждане на психиката" е част от процеса и всъщност е КАЛЯВАНЕ на психиката! Ако си чел Майкъл Нютон и "Съдбата на душите" ще откриеш, че ние си избираме прераждане с уроци които трябва да усвоим (кръстове които трябва да носим).... Е! Аз открих, че съм се изсилила малко в плановете си, ама дуовните учители ме връщаха няколко пъти да живея и да си изпълня обещанието. Не съм сигурна дали не ми е увредена психиката, ама съм жива! B)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една хубава притча по темата:

-----------------------------------------------

Кръст

Радислав Кондаков

Един човек постоянно се оплаквал от съдбата и трудностите. Често го чували да казва тихо :

- Господи, Господи – тежък ми е този кръст! Ето виж, живота на другите е къде-къде по-лек. Боже, с какво заслужих това – живея праведно и чисто, не съм по-лош от другите. Даже съм много по-добър – ето, брат ми не е верен на жена си, а съседът изостави децата си и се пропи! Господи, моля ти се – снеми този кръст от мен!

Дотолкова се бил улисал да досажда на Бога, че беше успял и хората да отегчи с постоянното си мърморене, и станал за присмех на цялата долина.

Във вечерта на пълната луна, уморен от дневната работа, селянинът си легнал и веднага заспал, пропускайки редовната си молитва, в която се оплаквал за тежката си орисия. Но същата нощ му се присънил чуден сън – жив и плашещ. Сам Бог му заговорил:

- Ти дълго време ме молиш да взема кръста ти! Ще го сторя, но друг ще ти дам, защото знай – няма жив човек без кръст! Ето, влез в тази зала и си избери един! Който и да харесаш – твой е, а стария ти го взимам.

Влязъл тогава човекът в голяма и кръгла зала, с бял мраморен под и без прозорци. Но вътре било светло, а той не видял нито един светилник. Цялата зала била пълни с всякакви кръстове – черни и цветни, златни, железни и дървени. Имало големи и малки, украсени с камъни и издялани от дъб. Селянинът останал като изумен, после се заел да търси някой по-малък кръст, та да се облекчи тежката му съдба.

Дълго време търсел и накрая открил малък седефен кръст: най-малкия в цялата зала!

- Него искам! – рекъл зарадван селянинът.

Отвърнал му тогава Господ :

- Ами че това е кръстът, който ти носеше досега, този кръст бях ти дал!

-----------------------------------------------

Източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки човек смята кръста си за тежък.Някой го носи безропотно,защото знае че и на другите не им е по-леко.Друг пък все гледа хората и мисли че на тях им е по-леко, защото имат пари,здраве или нещо друго което той няма.

Имам една позната която обичаше да казва че е по-добре човек да бъде богат и болен,отколкото беден и здрав.Тогава тя нямаше достатъчно средства и завиждаше на своя болна приятелка че има пари за лечение.Приятелката почина,а сега моята позната има пари но е болна.Бих я попитала (ако я видя!),дали е по-лек чуждият кръст?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"по-добре човек да бъде богат и болен,отколкото беден и здрав." - Не ми харесва това като вариант. :D

А варианта да си богат и здрав,а не беден и болен харесва ли ти? :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като сме тръгнали да изкачваме планината, ще се съобразяваме с препятствията по пътя. Нищо не сме задължени да носим – сами определяме товара си. Препятствията са ни трудни защото носим прекалено много излишен товар. „Кръста“ са препятствията по пътя, а не това, което носим.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

"по-добре човек да бъде богат и болен,отколкото беден и здрав." - Не ми харесва това като вариант. :D

А варианта да си богат и здрав,а не беден и болен харесва ли ти? :D

Не знам. :) Според мен на първо място е усещането за любов в човека, на второ място здравето, на трето парите. Като парите, ако са прекалено много и има вероятност да навлекат проблеми ( изнудване например), е по - добре да не са чак толкова много и да не си чак богат, но да имаш достатъчно за да живееш добре и да не се притесняваш за тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"по-добре човек да бъде богат и болен,отколкото беден и здрав." - Не ми харесва това като вариант. :D

А варианта да си богат и здрав,а не беден и болен харесва ли ти? :D

Не знам. :) Според мен на първо място е усещането за любов в човека, на второ място здравето, на трето парите. Като парите, ако са прекалено много и има вероятност да навлекат проблеми ( изнудване например), е по - добре да не са чак толкова много и да не си чак богат, но да имаш достатъчно за да живееш добре и да не се притесняваш за тях.

Споделям мнението ти.На първо място трябва да е любовта,после здравето и накрая парите.Ако любовта,здравето и парите са в добър баланс,кръстът не тежи толкова много.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Жизнь дается человеку, чтобы он сумел накопить опыт. Накопление опыта и ест, единственная цел, и назначение земной жизни. Сладок он или горек, это самость решает, но горький опыт страданий наиболее ценен для восхождения. Счастливая, безоблачная и беззаботная жизнь по полезности своей равна нулю. Но жизнь, полная трудностей, лишений, и тягостей, и напряжений непомерных, возжигает огни духа. Оценка жизненных условий идет не по меркам человеческим, и в основу этой оценки кладется степень восходящего продвижения духа. Полезным считается все, что способствует восхождению, и вредным, что замедляет или останавливает его. “ (Б. Аврамов – записки 1953 г.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Е, това е така, Станимире. :) Но пък и ако човек може да си направи живота по - лек и приятен, без излишно да си го усложнява,защо да не го стори. Страданията са си страдания, няма защо мазохистично сами да се бутаме в тях, или пък ако сме попаднали в тях зорлем да стоим. Страданията подтикват човека да търси изход от тях, нормално е да се търси изход, и няма лошо като намери изхода да се наслади и на щастието, на по - лекия живот.Страданията са част от живота, но не би трябвало човек самоцелно да си търси страдания с идеята, че ще са полезни за духовното му развитие. Те сами го намират.Така мисля. Иначе е вярно, че без мъка няма сполука.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думите малко объркват и ограничават. Трудностите са тези, които са от полза. Страданието е нашето собствено отношение към това, което се случва в живота ни. В тази връзка мога да кажа, че страданието е ненужно, но чрез трудностите израстваме. Трудностите разбира се, че не трябва да бъдат безцелни. Те съпътстват постигането на целта, към която се стремим, а това, че страдаме невинаги означава, че сме изправени пред сериозни трудности, нито че се приближаваме към целта.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много хубава притча, Иво.. :)

Хриско, така е, но всяко облекчение и улеснение после се заплаща с тежест. Равновесие. И тогава е безсмислено да търсим начини да се облекчим... защото само отлагаме момента.

Хубаво е че в човешкия ни живот едното се редува с другото. Това е Милост, висша милост. И с нея успяваме да си поемем дъх и да намерим сили. Всеки осъзнал това ще остане здрав психически, заради приемането.

Но понякога е толкова изкусително да си безумец.

Редактирано от infinity1305

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

" И тогава е безсмислено да търсим начини да се облекчим... защото само отлагаме момента." - Имах предвид, че не е нужно зорлем да стоим в страданията и мазохистично да си ги задълбочаваме, уж с цел да се развием по - добре духовно. :D Нали е казано, че страданията сами ни намират - това визирах. Нормално е като си в затруднение не да седиш със скръстени ръце и да му се кефиш, а да търсиш начини да го разрешиш.;)

" Но понякога е толкова изкусително да си безумец." - Какво точно имаш предвид ? Да си избере човек живот фрашкан със страдания ли ? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки избира своя път, ничий не е лесен. Още повече, ако решиш да не лъжеш, убиваш, крадеш и тъй нататък. Има хора, които са готови на всичко за да постигнат целите си. Ако ти видиш нередност и възнегодуваш естествено, че ще се изправят срещу теб. Въпроса е стиска ли ти да остояваш позицията, която си избрал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×