Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Христо

Има ли оправдана кражба? Бихте ли откраднали?

Кражбата  

13 гласа

  1. 1. Бихте ли откраднали ?

    • Да
      2
    • Никога
      6
    • Зависи от...
      5
    • 0


Recommended Posts

0011.gif

Да простим или да не простим на тоя изпечен попипко!!!!

Ако направим един психологически профил на заподозрения, мисля че нещо му хлопа дъската, безразсъдна смелост + непреодолимо желание да се трови с полуфабрикати!!!.. Чудя се дали действа по своя воля, или операцията си има друг мозък организирал пъклия план. Тоя приятел явно доста я е закъсал, рибата сигурно вече не става за ядене!! :D

Прости им Господи, те знаят какво вършат!! :D

Редактирано от galgo

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" честолюбието, достойнството и психическото ти равновесие не бива да зависят от материални неща, а единствено от собствените ти качества и способности." - Аз съм чел, че не бива и от качествата и способностите ни да зависи душевното ни равновесие. :hmmmmm:

А защо не си представиш душевното равновесие, като хармонична сплав от всички качества присъщи на човека :) ?

:) Според мен, обичайното умствено равновесие е толкова по-устойчиво, колкото споманатата сплав е по-крепка и в хармонични съотношения. Но и Хриско е прав, - когато се касае за духовна устойчивост (истинска - много рядка и трудна за постигане) тя не би следвало да зависи дори и от качествата на личността! :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От кармична гледна точка има няколко момента:

1) Желанието да отмъстиш, като откраднеш в отговор на извършената срещу тебе кражба. Това желание носи последствия дори и да остане неосъществено;

2) Извършването на кражба в отговор на извършената срещу тебе кражба. Това е най-маловажното от трите неща от кармическа гледна точка, но извършването му почти сигурно е съпътствано й от другите две. Самото физическо действие няма да утежни много кармата ти. Ако те хванат полицаите обаче ще трябва да си понесеш и последствията според наказателното право, които може и да нямат много общо с кармическите, но могат да ти объркат достатъчно много живота;

3) Фактът, че допускаш мисълта за откраднатото още да те тревожи. Това говори, че отдаваш прекалено голямо внимание на несъществени от духовна гледна точка неща. Говори за привързаност към откраднатото, която не бива да съществува. Освен това говори, че изпитваш чувство за накърнени честолюбие и гордост (също неоправдано) – честолюбието, достойнството и психическото ти равновесие не бива да зависят от материални неща, а единствено от собствените ти качества и способности.

Та, от кармична гледна точка, вероятно вече си натрупал карма според два от показателите. Това обаче не бива да те тревожи. Важното е да промениш модела си на мислене. Тежките кармични последствия не се създават от едно действие, а от многократното му повтаряне. Важното е да не си създаваме лоши навици, а това ще се случи ако допускаме компромиси с моралните и духовните си принципи.

Скъпи приятелю ,жаркий!Като как би се почуствал тий,ако мазата вашета биде усъмнала "силно проветрена"и равна като руска степ?Е ли би било добре това за вашата фимилия?Що ще чиниш после ти замъска,питам аз.Би ли могъл да дадеш този правилний и моралний съвет на майка, татко,жена или деца,който даваш на мене?Това е много важний въпрос и актуалний проблем.Какви карми, какви пет лева -нема едене,кризата е в силата си.Да пиша ли писмо до Бойко Борисов и да опиша този селский хайдутлук? Ама язе ви послушах ,засега поне .Не съм шетал по коледата и си купх един малък овнешки бут,заден ляв и си го задушихме с картофки и стари дребни подправки/стара турска рецепта от един ходжа/.Добре, ама като се наядохме със жената до откат/голямо едене беше/.А пък язе съм със кафеви очи и жената тоже.А па оня ден ми чете от една беседа от Учителя, че хора със кафеви очи ,требе да хапнуват, ако ще е месо да е агнешко или от женска овца .Да не е от коч.И аз понеже съм силно симпатизиращ симпатизант на Великото Учения на Беинса Дуно,затова апнахме овнешко женцко.После слезох доле и отидох у другио блок у мазата на хаирсъзина дето окраде наща зимнина.И му натиках 1 кибритена клечка в катинара на врата,понеже това деяние носи малко карма,не чак толкоз.Много ма беше яд ,та затова и чак имах стомашни проблеми от яд.Сега се чувствувам доста по добре и вече чакам да дойде лошите кармични последствия ,както каза тизе ,любезний Страшимире.Е немаше как,то това се не търпи.Пак добре че не разбих мазата и не вдигнах каквото има там.На бабата отдолу под нас ,за Коледата и занесох дар една забратка шарена и едни шушони дебели три четвърти,с широк ластик ,английски.Разплака се жената и ма почерпи с една малка пещерка стограмка за в къщи и един бонбон от шоколадовите.Били останали от помена на мъжа и ,даже искаше да взема и за Керето/жената/

Искам да поднеса най-уважителни благодарности , добро храносмилане и светлолика мисъл на Всички приятели,които миписахте тука за мазата до сега.Честита нова Година на целия свят и най вече на Белите братя от всички форуми и най вече от този тука,който е най кристално чистия форум.Бравос на всички.До виждане и братски топли прегръдки и ццалувки на всинца ви./Жената е много доволна от вас и че ма взехте да съм във форумът.И от нея много поздрави за Новата Година/ :3d_081::3d_046::3d_038::3d_129:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В тази тема май бях казал, че "ако не си крал, защото не знаеш, че може да се краде, то това не е благородство или добро поведение".

Ето една история за Буда: Един младеж отишъл при него с мол­бата да го приеме за ученик. Буда го попитал: „Крал ли си някога?" Младежът отвърнал: „Никога". Буда рекъл: „Тогава върви и се научи да крадеш и тогава се върни при мен".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Божидар Зим се изразява много спонтанно, мъдро и ми пасва неговото мнение.Ако си спомним думи на Ванга, че който краде за здраве да проси ме кара да мисля, че създаденото на физическия свят блазни да го имаш.Но ти не знаеш каква е неговата цена за създалия го,какво е платил, за да го има  в предмет.Знаем, че всяко нещо няма само стойност в абсолютен измерител, а и отказ от други неща , за да придобиеш новото.Ако си готов да платиш отказ от нещо имай го  новото няма лошо, но дали си готов за това.А за кражбата на занаят, може да се придобие и по този начин цитирайки Буда, но да си готов на това, да поемеш страданието на плещите си.Бог дава и взима, равновесие има!  :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ако видим добър познат или приятел да краде, трябва ли да го издадем ?:) Едно момиче ми каза, как видяло друго момиче да открадва книга от читалнята, но от разказа и не стана ясно тя да е съобщила за станалото. С другото момиче със сигурност са били поне познати.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Видях че в сайта има теми за това дали има оправдана лъжа и оправдана изневяра ? Има ли според вас, оправдана кражба ? Ако да, при какви условия ? Ако не, защо ?

Според мен е оправдано ако се открадне от богат и се даде на беден ,стил Робин Худ :) ,за мен това е оправдано във всяко едно отношение .Като малък често ми крадяха играчки ,колелото веднъж бяха ми откраднали ,тези неща също не са случайни и човек трябва да може да се справи с тях .Преди няколко месеца обаче ,си откъснах една кайсия от една градина ,част от кайсиите бяха извън оградата ,а много обичам кайсии и реших да си скъсам ,а кайсията която си скъсах беше невероятна ,истинска ,а не като тия ,които ги продават по пазарите безвкусни .Малко след това попаднах на една мисъл на Учителят ,точно със същият случай с моят ,а именно на човек като му се случи да мине покрай някоя градина ,дори и дървото или клоните да излизат от оградата то си е кражба ,дори небива да се иска ако стопанина е там ,ако е писано то стопанинът точно в този момент ,когато минаваш той ще е там и ще ти предложи сам :) .

Редактирано от veselinvalchev1981

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Когато евангелското дружество напечата първите библии на турски език и ги пратиха в Цариград за разпродаване, турските служещи като ги видели, изпограбили ги, че колкото библии имало, нито една не оставили. Всичкото изпокрадено. И дружеството, като едно благодетелно дружество, пило една студена вода за библиите. Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции да събират пак пари. Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни – това са тези, които са чели крадените библии. От там насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени библии, всички станаха християни. Питам тогава, не си ли струва да се крадат библии? И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат библиите. Вземат ги турците и се обръщат. Какво зло има, че изпокрали 2000 библии? Тук не виждам никакво престъпление. И за наказание на престъплението те станаха християни. Туй беше наказанието, че им се наложи християнството. Ако ще крадете библиите, за да станете християни, в този случай това не е кражба. Това е един подарък. Библейското дружество трябвало да пише тъй: Понеже за пръв път се печатат на турски библиите, ние изпращаме всички тия сандъци подарък и да се раздадат на желаещите.

Бъдете като баща си

Един пример за това, как Учителят тълкува кражба на Библии, дори оправдава постъпката.

Редактирано от Дриада

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дриада много ти благодаря за този откъс. Той ми дава още един отговор.

В джамията, когато влезете днес в делничен ден ви посреща вратаря, който говори няколко езика. Развежда ви и след като ви изпрати просто затваря вратата и си тръгва. На въпрос от наша страна не се ли страхува, че книгите, основно Корана, може да изчезнат, може някой да ги открадне. Вратарят отговори - " Нека ги вземе, който иска, това значи, че той се интересува от нашата вяра и ще си направи труда да го прочете, а после.... не се знае". Коментара на едната жена от групата - " А нашите Библии са под ключ и струват по над 35лв, почти недостъпни за толкова много хора"

Изумена съм от наученото току що. :)

Нямах представа, че е описано от Учителя в обратен вариант и мюсюлманската вяра го използва по този начин днес.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Да открадна - не.

Но бих прибрал на отговорно съхранение някои ценни неща, ако ми попаднат... и ако видя, че не са на добро съхранение.

Щото ако добре ги пазят, няма да ги прибирам : )

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Веднъж извършена кражбата остава във вечността. Тоест последствията, които ще донесе кражбата може и да са незабележими, но борбата е за друго! Мен веднъж са ме крали. Бях изнесъл един фикус от вкъщи и го бях оставил във входа. Та след известно време изчезна. Беше откраднат от кварталните колекционери на цветя ( бабите ). Ясно е, че на престъпните актове от подобно естество хората гледат с насмешка. Но по - важно е да се разбере, че не е важно от какво естество е кражбата. Каква вреда ще нанесе. Истината е друга. Кражбата нарушава Природните закони! Крадецът може да не е подозирал, че извършва престъпление, но веднъж извършил го, той се обвързва с него. В този ред на мисли според мен е нужно наказателната отговорност да мине на преден план. Тук някой може да си помисли, че става дума за отмъщение. Но не е така. Редно е да се поучим от Съдията! Когато Съдията облича тогата си оставя личностните си пристрастия извън залата.За да обобщим е нужно да кажем, че няма оправдана кражба, защото всяка кражба нарушава природните закони.

Уличните грабежи, жилищните грабежи, джебчийството. Тези престъпления са пуснали пипала в обществото ( в нас ). Крадецът притежава дързост, смелост, решителност. Следователно в себе си крадците носят добродетели, които използват, за да вършат злини. Когато ние станем свидетели на престъпление, но премълчим извършваме измама, лъжа, мошеничеството. С дързост писателите даряват положителните герои, а с измама отрицателните. Така че с бездействието си нанасяме вреда; и върху себе си; и върху обществото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Че има оправдани кражби - има. Дори са подтиквани хора към кражби обвити в благородни каузи.

Освен описания от мен, по- горе пример, има и в историята множество такива, дори в нашата, българската история.

Един Васил Левски, дори, можем да споменем - да вземем от богатите да дадем на бедните.

Важно е намерението с което се извършва едно вземане, то е, което създава причинно- следствените връзки.

Много интересна е мисълта при децата, когато извършват едно вземане. Там обяснението е - той вече има това, редно е и аз да го имам, дори и за малко. В детския мозък няма думата \действието\ - "кражба" :)

Разбира се в никакъв случай не оправдавам кражбите, тъй като 99% от тях се извършват от алчност или с користни цели. Факт е обаче, че има кражби извършени от глад, за оцеляване, от неразбиране и т.н., все действия, които също се слагат под общия знаменател кражба и които аз лично бих оправдала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Веднъж извършена кражбата остава във вечността. Тоест последствията, които ще донесе кражбата може и да са незабележими, но борбата е за друго! Мен веднъж са ме крали. Бях изнесъл един фикус от вкъщи и го бях оставил във входа. Та след известно време изчезна. Беше откраднат от кварталните колекционери на цветя ( бабите ). Ясно е, че на престъпните актове от подобно естество хората гледат с насмешка. Но по - важно е да се разбере, че не е важно от какво естество е кражбата. Каква вреда ще нанесе. Истината е друга. Кражбата нарушава Природните закони! Крадецът може да не е подозирал, че извършва престъпление, но веднъж извършил го, той се обвързва с него. В този ред на мисли според мен е нужно наказателната отговорност да мине на преден план. Тук някой може да си помисли, че става дума за отмъщение. Но не е така. Редно е да се поучим от Съдията! Когато Съдията облича тогата си оставя личностните си пристрастия извън залата.За да обобщим е нужно да кажем, че няма оправдана кражба, защото всяка кражба нарушава природните закони.

Не знам доколко е оправдано да се наказват или порицават дребните крадци. Аз лично съм се убедила в това, че рано или късно този, който отнема чуждо, си плаща с лихвите своеволието. Бог ни е заповядал да не си завиждаме и да не се крадем.

Когато бях малка, обичах да прескачам в един съсед и да му бера черешите. Детска ми работа, човека винаги ми даваше като ме види, или пък нещо сладко, приготвено от жена му... И същата череша я имахме у дома. Много се дразнеше от моите набези. Веднъж ме свари да крада и в яда си каза "Ръцете ти да исъхнат." Клона под единия ми крак се сторши, аз паднах върху него и двамата се оказахме с по една счупена ръка. :huh: Обещах, че няма повече да влизам неканена в двора му и двамата си отдъхнахме. През пубертета обаче реших, че тъкмо неговия мотор е подходящ за мен да се науча да карам. Поразпитах кое как става и без да му мисля много, яхнах моторетката и се пребих след 50м. Ща не ща, трябваше да си призная, отидох и казах първо на него. Ох, така се страхувах да не се ядоса, а той пък като ме видя, даже не обърна внимание на бръщолевенията ми за мотора. Веднага се захвана да промива раните ми. Такова състрадание показа към мен, дето го бях ощетила, такъв срам ме хвана заради постъпката ми, че от тогава дори се гнуся като си помисля, че мога да открадна и да се разпореждам с чужди неща. И сега ме е срам като го пиша това.

Нашите платиха ремонта на машинката, а аз не бях тежко пострадала, но с тази детинщина нанесох вреда на доста хора, които дори не познавам. Съседа беше лекар и с това моторче ходеше да посещава болни в близките села.

Извинете ме за дългия пост и за тази сантименталност, но мисълта ми беше, че когато човек краде, той не си дава сметка колко други същества всъщност ограбва, а самата кражба е тежест за всички страни. Духовния свят бързо се разплаща с тези, които престъпват божиите закони. Независимо какво е откраднатото, кражбата е болка в душите и на ощетения, и на крадеца, и само справедливостта и прошката могат да излекуват подобна болка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да се изясни коя кражба е дребна? Може би тази, която е извършена в период на бедност и нищета, като умисълът вложен в престъпното деяние е в следствие на жаждата за живот. Вредата, която нанася крадецът в материален план е незначима ( " взима ", за да се нахрани, не повече ). Ние можем да съжалим крадецът, но не и да оправдаем постъпката му! Направим ли го се превръщаме в съучастници, безкруполни крадци, които грабят, за да живеят. И понеже от нас се очаква да бъдем честни и добросъвестни граждани плахостта и смиреността завоалирани чрез прошката ще убият по особено жесток начин правосъдието с неговите велики принципи, които нямаме право да престъпваме. Три подобни постъпки да оправдаем ще бъдем обвинени, като ни се лепне званието - завършен крадец! За да избегнем присъдата си трябва да търсим начини, които ще се изразят в намирането, дори осигуряването на работни места, помощи, препоръки, които ще спрат безчинствотото и леконравието в празните стомаси, а те не са малко.

Много хора тълкуват привързаността към предметните блага, като проява на дребнавост, на егоизъм, на примитвен ум, нисък интелект, но истината е друга. Истината, която познавам аз, е тази на справедливата привързаност към нашия дом - Земята. Трябва да се опитваме да усъвършенстваме този свят. И не като прощаваме на престъпниците. Този урок да не оставяме на децата си, за да не се налага да минават по нашия път! Пътят на бруталния компромис, на страхливата толерантност, на лицемерната прошка, на съучастничеството. Кражбите отдавна са категоризирани. А това, което ги свързва, че всички са наказуеми. Това е урокът, който е редно да предадем на децата си. Не крадете, каквото и да е, защото няма да ви се прости. Нито от обществото, нито от Бог!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Мислите ли, че в в темата може да се засегне следното : има ли оправдана кражба на време, оправдана кражба на енергия, идеи и ако да - как бихте изкоментирували това разширение на дискусията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В сайта има теми за това дали има оправдано убийство, оправдана кражба, оправдана изневяра, оправдано изнудване... Както е тръгнало може да се появи и тема "има ли оправдано изнасилване". :D 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×