Убийството

[Guest hrisko_89]

Късметче, а ако става дума за наемни войници дето ходят насам натам по мисии ( войници печалбари), според мен те при каквито и да е обстоятелства да убият с цел да спасят собствения си или на други войници живот, винаги това ще е утежняващо за кармата им, неоправдано. Никой не ги е карал да ходят на мисии, за налагат ред там дето може и да не са добре дошли ... Пък и надали се водят в службата си от някакви идеалистични подбуди, тъкмо обратното.

( )

[AriesWildChild]

Не знам. Наясно съм със Божиите закони и с писаното в Библията. Старая се да ги спазвам. Какво обаче да кажем за полицаите примерно, които при самозащита убиват? Или за да защитят други? Не е ли това убийство и кой го оправдава? Законът?

Какво да кажем за убийството като отмъщение? Или убийството да защитиш някой друг? Или себе си? "Убих г за да не умра аз. Той ме нападна, не съм "започнал аз"."?

Да отнемеш живот е неморално, неетично, противозаконно по всички закони, човешки, религиозни, всички. Той е там, някой си, роден и има право да допусне своите грешки в живота си. Отиваш ти и ДУМ, убиваш го. Кой ти дава право?

Съответно се връщаме на въпроса ако той дойде и иска да убие теб или близките ти трябва ли да стоиш и да гледаш?

[Guest hrisko_89]

Абе убийство/неубийство, ако се налага да защитавам обичани от мен хора, направо до деветия кръг на ада може и да Сляза...

Редактирано Април 3, 2010 от hrisko_89

[Пламъче]

Може би е оправдано убийството при самозащита или защита,ако няма друг изход.

[Guest hrisko_89]

Ако един човек убие друг човек, за да защити животно, при положение че не е имало как по друг начин да защити животното, кое от двете неща които ще е направил ще е от по - голямо значение за кармата му : убийството на човека или защитата на животното. Ще е спасил животно, но ще е убил човек. Това че е спасил животно по принцип би трябвало да е добре за кармата му, но от друга страна : убийството на човек ми се струва тежък ( дори много по - тежък) грях от убийството на животно. И от това следва, че убийството на човека ( като грях) ще погълне спасяването на животното ( като добро дело) и в крайна сметка спасителят ще си отежни кармата. Сетих се за този въпрос, защото в един форум прочетох за някакъв злобар дето е убил котенце. Как да не ти се прииска, ако можеш, да му хванеш ръката преди да е извършил деянието си ( пък и дори след като го е извършил) и да му я посчупиш.

Редактирано Май 6, 2010 от hrisko_89

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Миналата седмица уличната ми котка Маша роди 6 пухчета.. Вчера като се прибирах, децата от квартала ме посрещнаха пред вкъщи и ми казаха, че 3 от котетата са убити, докато ме няма. Миналата година, и от двете раждания на Маша, също й убиваха бебетата.

Да си призная, нямам надежда и останалите 3 пухчета да оцелеят..

Не разбирам такива хора, не искам и да ги разбирам. Но, когато чуя или видя подобно нещо - болката в мен е парализиращо голяма, че нямам сили даже да ги осъждам, нито каквото и да е - достатъчно ме боли и като виждам как осакатяват собствената си душа по този начин.. И нямат нужда някой друг да ги убива - те сами прекрасно се справят с това, като с деянията си убиват всичко добро в себе си.

[Станимир]

Ако един човек убие друг човек, за да защити животно, при положение че не е имало как по друг начин да защити животното, кое от двете неща които ще е направил ще е от по - голямо значение за кармата му : убийството на човека или защитата на животното. Ще е спасил животно, но ще е убил човек. Това че е спасил животно по принцип би трябвало да е добре за кармата му, но от друга страна : убийството на човек ми се струва тежък ( дори много по - тежък) грях от убийството на животно. И от това следва, че убийството на човека ( като грях) ще погълне спасяването на животното ( като добро дело) и в крайна сметка спасителят ще си отежни кармата. Сетих се за този въпрос, защото в един форум прочетох за някакъв злобар дето е убил котенце. Как да не ти се прииска, ако можеш, да му хванеш ръката преди да е извършил деянието си ( пък и дори след като го е извършил) и да му я посчупиш.

Мисля, че е е абсолютно недопустимо да убиеш човек за да спасиш животно. Човекът е с приоритет и докато не е застрашен животът на други хора, е немислимо да се предприемат крайни мерки. По-добре е да умре невинно животно, отколкото човек, пък дори и такъв проявяващ жестокост към животните. Така според мен стоят нещата по принцип. Реално обаче винаги има възможност да спасиш животното без да убиваш човека, който го застрашава.

[Guest hrisko_89]

"Мисля, че е е абсолютно недопустимо да убиеш човек за да спасиш животно. Човекът е с приоритет и" Така е. Какъвто и да е, в същността си е добър и действа заслепен. А и ако сториш такова нещо ( дори да имаш възможност да го сториш, и да е неизбежно да го сториш в случай че искаш спасение за животното), та ако сториш такова нещо не само че после може да имаш угризения на съвестта че си убил човек заради животно, но и в затвора ще лежиш...А и на душата ще си навредиш ...В случката с котето, която споменах, момичетата които са сигнализирали на полицията за жестокостта на животноубиеца са били наречени от дошлите полицаи "луди", а на злодеят нищо не са сторили. В този ред на мисли : има ли възраст от която прегрешенията ни започват да се отразяват на кармата ни : от пубертета ли става това или по - рано ? Бизнесдамата Ваня Червенкова, когато е била в клинична смърт едно от нещата, за които е изпитала срам в това си преживяване е била някаква кражба, която е извършила на възраст по - малка от 4 г. Поне така пишело в нейната книга ...Аз като малък може би съм убивал коте, но не съм сигурен. Било е доста отдавна. Не знам ( ако е станало) кога точно е станало, но не съм бил на повече от 4-5 ( най - много). Помня че преди доооста години една позната ми каза, че съм убил едно коте като съм бил малък ( може да е станало като съм бил на 2-3 когато евентуално е станало това мое убийство, не знам). Имам някакъв много смътен спомен свързан с (постепенното) умиране на едно коте, но не помня дали тази смърт е била свързана с мен. Мисля че питах дали котето може да се съживи. Доста отдавна ще да е станало. Радвам се, че съм много по - осъзнат отколкото в ранните си години и няма възможност да навредя на някой с действия, които са на пръв поглед целенасочени, но непридружени от вътрешна воля и осъзнатост на деянието. "които са на пръв поглед целенасочени, но непридружени от вътрешна воля и осъзнатост на деянието." Такива действия може и да са характерни за малките деца.

Редактирано Май 6, 2010 от hrisko_89

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Уф, това с убийството - при каквито и да е обстоятелства - никак не го разбирам.

Напълно съм съгласна със Стан, че "Реално обаче винаги има възможност да спасиш животното без да убиваш човека, който го застрашава". Но, ми е трудно да приема суровостта на думите му, че "По-добре е да умре невинно животно, отколкото човек, пък дори и такъв проявяващ жестокост към животните". Може да е прав, ама на мен ми е трудно да приема каквото и да е убийство "с приоритет".

Всъщност, мисля си - дали това хората, не сме същества, чието себелюбие е безкрайно и винаги за сметка на другите обитатели в природата.. Дори, като се замисля - самите растения и животни гледат на хората като на господари и дори в техния свят ние сме им наложили подчинение да ни смятат за по-важни от тях и затова те се жертват за нас.. Просто сме им го вменили, че така трябва и с нашето потисничество върху тях ние не им даваме възможност да се развиват

[Станимир]

Уф, това с убийството - при каквито и да е обстоятелства - никак не го разбирам.

Напълно съм съгласна със Стан, че "Реално обаче винаги има възможност да спасиш животното без да убиваш човека, който го застрашава". Но, ми е трудно да приема суровостта на думите му, че "По-добре е да умре невинно животно, отколкото човек, пък дори и такъв проявяващ жестокост към животните". Може да е прав, ама на мен ми е трудно да приема каквото и да е убийство "с приоритет".

...

Ами, не е суровост. Просто последствията (за самото животно) биха били много по-леки. То няма да осъзнае нещата по същия начин като човека. Убитият човек ще носи отпечатъка от убийството в психиката си може би в течение на няколко въплъщения, докато животното няма да има този проблем. Освен това много по-трудно се създават благоприятни условия за ново въплъщение на човек, осигуряващи оптимална среда за развитието му, както и за реализирането на натрупаната карма.

А и думите „убийство с приоритет“ не са точни. Става въпрос за това дали е допустимо да убием човек, защитавайки някое животно или трябва да оставим човека да убие животното. Нашият избор е дали да защитим животното и как, на каква цена, а не кой да убием: кучето или човека.

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Стан, благодаря ти за уточнението - абсолютно споделям написаното.

А това:

Нашият избор е дали да защитим животното и как, на каква цена, а не кой да убием: кучето или човека.

- според мен е отговорът на казуса в темата

[B__]

Ако един човек убие друг човек, за да защити животно, при положение че не е имало как по друг начин да защити животното, кое от двете неща които ще е направил ще е от по - голямо значение за кармата му : убийството на човека или защитата на животното. Ще е спасил животно, но ще е убил човек. Това че е спасил животно по принцип би трябвало да е добре за кармата му, но от друга страна : убийството на човек ми се струва тежък ( дори много по - тежък) грях от убийството на животно. И от това следва, че убийството на човека ( като грях) ще погълне спасяването на животното ( като добро дело) и в крайна сметка спасителят ще си отежни кармата. Сетих се за този въпрос, защото в един форум прочетох за някакъв злобар дето е убил котенце. Как да не ти се прииска, ако можеш, да му хванеш ръката преди да е извършил деянието си ( пък и дори след като го е извършил) и да му я посчупиш.

Приемаме кармата на човека и сме съгласни, че това което му се случва, си е негова заработка.

Защо трябва да мислим, обаче, че за животните няма карма.

Във всичко, което се случва около нас е Божият пръст, Негова воля, но и има възможност да се подобри или влоши нашата карма.

Като искаме да убием някой, който ще убие животно, ние директно роптаем срещу Божия промисъл, т.е. утежняваме си кармата.

Това, което може да направим, е да изпрарим любов на този човек и да се помолим за животното и за човека той да не освернява дущата си чрез убийство на животно. Останалото е суета.

....и понеже почнах да звуча като църковен отец, то ще добавя в мой стил, че прекаленото състрадание е срещу Бога.

[Станимир]

Кармата си е карма. Тя по никакъв начин не отменя свободната ни воля. Това, че нещо случващо се е кармично определено не означава, че ние не трябва да се намесим. Така би било ако виждахме напълно причините за случващото се и възможните последствия (а предполагам, че и тогава бихме намерили някаква възможност да се намесим, без да нарушим закона за кармата). Какво значение има дали случващото се е резултат от узряла карма? Ние сме попаднали в ситуация в която да упражним волята си по някакъв начин. Бездействието също е проявление на волята. Винаги проявяваме волята си, без значение дали го осъзнаваме или не.

[B__]

...Това, че нещо случващо се е кармично определено не означава, че ние не трябва да се намесим. Така би било ако виждахме напълно причините за случващото се и възможните последствия (а предполагам, че и тогава бихме намерили някаква възможност да се намесим, без да нарушим закона за кармата). .....................Ние сме попаднали в ситуация в която да упражним волята си по някакъв начин. .

мдам, просто давам възможни подходи и как според мене е най-добре да се започне. защото нищо чудно това, което правиш във финния свят и което не се вижда във физическия свят, да е доста по-силно от пряка физическа намеса. Затова говоря за молитва. Може и да използваш един подход на метода Силва да се обърнеш директно към Висшия Аз на насилника.

Абе методите без насилие са много повече от тези с насилия ...... А пък в края на краищата може да се окаже кармично добре насилника да го застреляш кой знае

[Guest hrisko_89]

Преди малко една пчела ме ухапа по крака ( беше ми се мушнала в чехъла). Сдържах се да не я убия, дори я сложих на по - безопасно място. Но не се сдържах да я напсувам. Може би тя сега ще умре, знам че като те ухапят умират.

[Пламъче]

Мен пък най-редовно ме хапят оси...Понеже те не умират след като ухапят някого,аз най-хладнокръвно си ги убивам при всеки удобен случай,даже не чувствам вина за злодеянието си.

Да не съм съм родена осеубийца?!...

[Guest hrisko_89]

А мухите убиваш ли ? На мен взе да ми се върти в главата мисълта от това лято да спра да ги убивам, но работата е такава, че у нас ще ме карат да ги убивам и ще трябва да си измислям оправдание ( или че ме мързи много : но тогава ще ми се карат), или пък нарочно няма да уцелвам. Това в случай, че твърдо реша да не ги убивам. Засега не съм решил окончателно, но май е по - добре да проявявам милост.

[Пламъче]

А мухите убиваш ли ? На мен взе да ми се върти в главата мисълта от това лято да спра да ги убивам, но работата е такава, че у нас ще ме карат да ги убивам и ще трябва да си измислям оправдание ( или че ме мързи много : но тогава ще ми се карат), или пък нарочно няма да уцелвам. Това в случай, че твърдо реша да не ги убивам. Засега не съм решил окончателно, но май е по - добре да проявявам милост.

Слава богу,нямаме мухи,но ще ти разкажа какво се случи с едни милостиви комшии.

Бяха си завъдили хлебарки и им беше жал на хората да им поразредят редиците.Чак когато проблема от семеен се превърна във входов,викнаха професионални убийци на хлебарки и сега хем нямат хлебарки,хем съвестта им е чиста,хем ние другите от входа не мажем пред вратите си с препарати...

[Guest hrisko_89]

E, аз ако жаля мухи и други буболечи, няма да е от жал, а от религиозни причини.

"викнаха професионални убийци на хлебарки" Ако приемем убиването на хлебарки за грях, това сигурно също е грях.

"аз най-хладнокръвно си ги убивам " Бог да ти прости чадо.

[Guest Христо6]

Тези убийци, които са по - милостиви от други убийци, означава ли че са по - пробудени/духовни от другите убийци ? Наскоро прочетох за двама наемни тайландски убийци. Единият имал сто жертви, не подбирал пол, пише че им вадил очите ( дано след смъртта им). Пък другият бил същински благородник : имал само 13 жертви и не посягал на жени. Тцъ, тцъ, тцъ, проявява непрофесионализъм и полов субективизъм. Също така убивал жертвите си само с един изстрел, душица. Явно и при престъпниците има разлики в духовното развитие. Явно и двамата килъри са убивали, и в предишни животи, но вторият е по - напред в духовното си развитие и по - малко време му остава да живее като убиец. Желая им колкото се може по - бързо осъзнаване и смяна на професията. При втория явно духът има по - голям превес ( ) и все повече надделява над егото ( ).

--------------------------------------------

П.п. Ето още един пример : на един българин в България преди години му платили, за да убие друг човек. Само че българинът не убил човека, въпреки че прибрал парите и не ги върнал на поръчителя, заради което влязъл в затвора. Станало му жал и не извършил убийство ( но прибрал парите) : явно духът му е оказал достатъчно силно влияние за да спре извършването на убийството, но не и кражбата и сигурно за в бъдеще този човек ще престане и да краде.

Редактирано Юли 13, 2010 от Христо6

[SvetlanaNikolova]

Дъщеря ми е на 13 и е вегетарианка единствено поради любовта си към животните. Имало е случаи когато се прибира след училище обидена от някого, на когото не е отвърнала по същия начин, единствено за да не го нарани него самия... От една страна това са неща, които ме карат да се гордея с нея, но от друга ме притесняват. На нейните години ако някой ми изсипеше нещо обидно, аз му завирах юмрука си в устата му, с идеята следващия път да мисли преди да я отвори. Давам си сметка, както че е абсолютно противоположа на мен самата, така и че аз съм тая която я направи такава. Аз самата съм агресивна , но до убийство бих стигнала единствено в ситуация когато децата ми или чужди деца или безпомощни хора са застрашени и то със сигурност убийството ще е крайна мярка. В смисъл бих наранила нападателя и обезвредила и ако това свърши работа за да отърва децата бих спряла до там.

[Guest Христо6]

Аз повече приличам на дъщеря ти, отколкото на мен. Поне приличах де, вече не съм чак толкова смирено и миролюбивонастроен. Аз също не съм привърженик на абсолютното мазихостично смирение. Да ти е жива и здрава дъщерята.

[Латина]

Сталин: "Есть человек - есть проблем, нет человек - нет проблем!"

Има ги и такива, само непонятното е, че цяла държавна машина е била зад тях...

[Guest Христо6]

Аз повече приличам на дъщеря ти, отколкото на мен.

Ооооо, каква глупост съм написал... Имах предвид, че аз повече приличах на дъщеря ти, отколкото на Теб Светлана, на теб повече приличах, а не на мен ! Това исках да кажа, но се е получила безсмислица.

[veselinvalchev1981]

Ако има оправдано убийство, при какви случаи е оправдано ? Ако мислите, че няма, какво ще кажете за случаите на неизбежна самоотбрана ?

Минавала ми е такава мисъл ,и тоя въпрос съм си го разрешил за мен ,Да недава Господ ,но небих извършил убийство при самоотбрана ,дори и случайно при схватка примерно невиждам как може да стане ,дори и с оръжие да е .Колкото до насекоми примерно или други инсекти също избягвам да им взимам животецът им с изключение на комарите ,ако видя някъде комар веднага го елиминирам .Ако примерно влезне в стаята ми някое жилещо насекому ,хващам ги със една прозрачна чаша и списание примерно и ги пускам на вънка да си играят .Също дано не ми се случва и да прегазя някое животинче с колата ,ще ми е кофти определено ,а недай си Боже и човек да сгазиш ,незнам как бих го понесъл .Но случайни неща за мен няма .За мой късмет такива неща не са ми се случвали .

Редактирано Юли 18, 2010 от veselinvalchev1981