Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За чувствителността на духовния човек. Как разбирате този цитат?


Крис_

Recommended Posts

Здравейте!

От скоро съм в този форум. Много ми харесва!

Преди известно време срещнах един цитат в "Нова книга за здравето" от Петър Дънов. Мисля, че нещо подобно се случва с мен, затова моля, помогнете ми да го разбера и да го изправя.

"Когато се занимавате с духовни работи, става натрупване на излишни енергии и се пораждат известни опасни състояния. Духовният човек става чрезмерно чувствителен, всичко го засяга. Неговият етерен двойник се удължава повече навън, астралното му тяло се разширява и той започва да се оплаква, че не може да търпи влиянието на хората.

Вие трябва да разбирате закона, как да се прибирате в себе си. Като научите закона, няма да пущате двойника да излиза навън. Там, дето влиянията са хармонични, ще се разширявате, колкото си искате, но щом дойдете при неблагоприятни условия на живота, ще се прибирате."

Петър Дънов, "Нова книга за здравето", стр. 37, 38

Моля Ви кажете ми кой е този закон.

В продължение на години работя с огромни "потоци" от хора и това много ме радваше. Чувствах се много добре. В един момент обаче, започнах да се напрягам, да усещам някакво странно напрежение, последвано от чувство на раздразнение и от желание "да ме оставят на мира", което и до този момент не мога да разбера от къде идва. Пренатоварване ли е това? На какво се дължи? Как може да се изправи?

За да се оттърся от това раздразнение, започвам да плача. Но пък човек не може непрекъснато да плаче, защото като че ли е егоистично да плачеш за себе си, по-добре е да Плачеш за другите.

Относно плача, намерих следния цитат, но на някои места не го разбирам:

"Следователно сълзите на човека не трябва да пресъхнат, но трябва да се канализират. Ако водата не е канализирана, тя ще образува мокри места, мочурлуци. Думата „мочур“ е турска, на български се казва „кално място“ или „тресавище“. Водата не е виновна, но тя трябва да се канализира, да се тури на работа."

Какво означава водата да се "канализира", "да се тури на работа"? Какво се има предвид под "мокри места" - те в човека ли се образуват? До какво водят? Как може да се оправят?

Много ще се радвам, ако някой ми изясни тези цитати.

Предварително ви благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

От скоро съм в този форум. Много ми харесва!

Преди известно време срещнах един цитат в "Нова книга за здравето" от Петър Дънов. Мисля, че нещо подобно се случва с мен, затова моля, помогнете ми да го разбера и да го изправя.

"Когато се занимавате с духовни работи, става натрупване на излишни енергии и се пораждат известни опасни състояния. Духовният човек става чрезмерно чувствителен, всичко го засяга. Неговият етерен двойник се удължава повече навън, астралното му тяло се разширява и той започва да се оплаква, че не може да търпи влиянието на хората.

Вие трябва да разбирате закона, как да се прибирате в себе си. Като научите закона, няма да пущате двойника да излиза навън. Там, дето влиянията са хармонични, ще се разширявате, колкото си искате, но щом дойдете при неблагоприятни условия на живота, ще се прибирате."

Петър Дънов, "Нова книга за здравето", стр. 37, 38

Моля Ви кажете ми кой е този закон.

В продължение на години работя с огромни "потоци" от хора и това много ме радваше. Чувствах се много добре. В един момент обаче, започнах да се напрягам, да усещам някакво странно напрежение, последвано от чувство на раздразнение и от желание "да ме оставят на мира", което и до този момент не мога да разбера от къде идва. Пренатоварване ли е това? На какво се дължи? Как може да се изправи?

Всичко описано от теб е нормално да се случи, когато са събрани на едно място хора с различни вибрации (не е задължително да са отрицателни). При мен в такива случаи си мисля, че най-често бива засегната областта около слънчевия сплит в човека. Това, което може да се направи е при възможност, да се оттеглиш някъде, където да си сама или с по-малко хора, докато възвърнеш равновесието си. Можеш да затвориш очи и да направиш няколко дълбоки вдишвания и издишвания, като просто наблюдаваш емоционалното си състояние, без да се стремиш да го контролираш. Ако нямаш възможност и за това, се опитай просто да наблюдаваш събитията отстрани, без да оценяваш и да се свързваш по какъвто и да е друг начин със случващото се около тебе. Просто „от дистанция“ правиш това, което е необходимо за да вършиш работата си.

Относно цитата от Учителя, двойника се разширява, когато мислите и чувствата ни са насочени към външния свят. Събраността означава да се абстрахираме от всичко външно случващо се в момента около нас. Означава концентрацията на вниманието да е единствено върху нас самите. Във всеки човек има център на равновесие, който ако бъде намерен, човек става устойчив към външните влияния. Действайки от този център, човек може да живее в света, без да се свързва с него. Това не са лесни за постигане неща и е нужно да бъдат упражнявани.

Линк към коментар
Share on other sites

Във всеки човек има център на равновесие, който ако бъде намерен, човек става устойчив към външните влияния. Действайки от този център, човек може да живее в света, без да се свързва с него. Това не са лесни за постигане неща и е нужно да бъдат упражнявани.

Хубаво и правилно, обаче твърде общо. Как да се реши проблемът?

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко описано от теб е нормално да се случи, когато са събрани на едно място хора с различни вибрации (не е задължително да са отрицателни). При мен в такива случаи си мисля, че най-често бива засегната областта около слънчевия сплит в човека. Това, което може да се направи е при възможност, да се оттеглиш някъде, където да си сама или с по-малко хора, докато възвърнеш равновесието си. Можеш да затвориш очи и да направиш няколко дълбоки вдишвания и издишвания, като просто наблюдаваш емоционалното си състояние, без да се стремиш да го контролираш. Ако нямаш възможност и за това, се опитай просто да наблюдаваш събитията отстрани, без да оценяваш и да се свързваш по какъвто и да е друг начин със случващото се около тебе. Просто „от дистанция“ правиш това, което е необходимо за да вършиш работата си.

Относно цитата от Учителя, двойника се разширява, когато мислите и чувствата ни са насочени към външния свят. Събраността означава да се абстрахираме от всичко външно случващо се в момента около нас. Означава концентрацията на вниманието да е единствено върху нас самите. Във всеки човек има център на равновесие, който ако бъде намерен, човек става устойчив към външните влияния. Действайки от този център, човек може да живее в света, без да се свързва с него. Това не са лесни за постигане неща и е нужно да бъдат упражнявани.

Здравей Станимир,

много ти благодаря за бързия отговор!

Да, и на мен ми се струваше, че е от различните вибрации на хората.

Съгласна съм, че в такива моменти областта около слънчевия сплит може да се окаже уязвима, защото този център е отговорен за пропускане на "влиянията от вън". Ако човекът е "отворен" за такива влияния, центърът страда. Но ако той знае как да го "затвори", тогава "външния поток от влияния" се редуцира и центърът не е така уязвим.

Редактирано от Крис_
Линк към коментар
Share on other sites

ДА, Учителят е давал съвети често да се казва молитва и формули за ограждане и защита, за лекуване.

И това са препоръки от доказан източник. Добре е човек да се придържа към тях.

С "Добрата молитва" и "Псалм 91" написани на листче сложено до сърцето, той е изпращал хора на фронта и те всички са се върнали.

На Запад има милиони книги в стил Ню Ейдж, но никой не знае какъв би бил ефекта от системното им прилагане, дори авторите да са абсолютно добронамерени.

Ами ако човек така силно си представи, че блокира външните въздействия, че се стигне до дисфункция на енергийния център и тотално спиране на енергообмена....

Други препоръчват позитивно мислене, а трети пък ги контрират, че това е бягство от реалноста или консуматорско отношение, при което заради кратносрочни успехи се губи дългосрочната стратегия....

Мнения много....

Добре е всеки сам да си избере система, доказана във времето.

(Това е мой собствен извод след доста години четене и практики.)

Линк към коментар
Share on other sites

:) Здравей Крис_ !

Имам въпрос, от кога четеш беседи на Учителя?

И ще споделя нещо, което може и да ти е от полза. В началото, първите години, когато четях и опитвах да прилагам някои малки нещица от беседите имах доста противоречия. Едно разбирах, друго-не. Започвах вътрешна битка, много въпроси... Но се научих нещо много важно. Ако нещо в момента не разбирам, просто го премествам някъде назад в ума си и след време случка или нещо прочетено ми го изясняват.

В твоя случай ми се струва, че имаш нужда да 'изключиш' външния свят. Не трябва да те интересува. Обърни внимание на вътрешния си свят. Него подреди и ще видиш, че ще се получи хармония и с околните.

"Когато се занимавате с духовни работи, става натрупване на излишни енергии и се пораждат известни опасни състояния. Духовният човек става чрезмерно чувствителен, всичко го засяга. Неговият етерен двойник се удължава повече навън, астралното му тяло се разширява и той започва да се оплаква, че не може да търпи влиянието на хората.

Вие трябва да разбирате закона, как да се прибирате в себе си. Като научите закона, няма да пущате двойника да излиза навън. Там, дето влиянията са хармонични, ще се разширявате, колкото си искате, но щом дойдете при неблагоприятни условия на живота, ще се прибирате."

Не мисли за закони, двойници, етер. Анализирай себе си и другите, вглеждай се в ситуациите и виж, какво ти носят... Другото ще си дойде само. Знай, че има хора, привидно добри, но вътре-хищници. Та изучавай света, задавай въпроси и търси отговор. Идва момент, когато нещо просветва и започва разбиране...

На мен ми бяха нужни 12г. да разбера това простичко нещо. Но е трябвало да направя определени стъпки, за да стигна до отговора. За всеки е различно. :feel happy:

Успех и се радвам, че си при нас. :)

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

ДА, Учителят е давал съвети често да се казва молитва и формули за ограждане и защита, за лекуване.

И това са препоръки от доказан източник. Добре е човек да се придържа към тях.

С "Добрата молитва" и "Псалм 91" написани на листче сложено до сърцето, той е изпращал хора на фронта и те всички са се върнали.

На Запад има милиони книги в стил Ню Ейдж, но никой не знае какъв би бил ефекта от системното им прилагане, дори авторите да са абсолютно добронамерени.

Ами ако човек така силно си представи, че блокира външните въздействия, че се стигне до дисфункция на енергийния център и тотално спиране на енергообмена....

Други препоръчват позитивно мислене, а трети пък ги контрират, че това е бягство от реалноста или консуматорско отношение, при което заради кратносрочни успехи се губи дългосрочната стратегия....

Мнения много....

Добре е всеки сам да си избере система, доказана във времето.

(Това е мой собствен извод след доста години четене и практики.)

Да и на мен така ми струва, затова и исках мнението на останалите.

Изтривам постинга, за всеки случай.

Линк към коментар
Share on other sites

"...Но когато ученикът малко се успокои и за миг възстанови прекъснатата вътрешна връзка с душата, веднага се убеждава, че това не е мираж, не е самозалъгване, а много важна и необходима фаза на хармонизиране на личността и на кармична равносметка. Но щом се появят пак тези реакции, при него отново се връщат всичките предишни подозрения и той прогонва настойчивите увещания на душата, приемайки ги за поредна лъжа в тази нечестна игра. Ето защо искам още веднъж да подчертая особената важност на дадения период в живота на ученика, който е само част от грандиозния цикъл изпитания, наречен от нас “изкушения в пустинята”.

Думата “пустиня” тук не е случайна, тъй като ученикът много често ще се чувства самотен, от всички излъган и забравен, в това число и от своите близки. Но той трябва да мине през това “отшелничество”, тъй като хармонизирането на личността изисква отчужденост и безстрастност към реакциите на заобикалящия свят. Никое от телата му не трябва да реагира на външните въздействия, а още повече да бъде въвличано в тях, тъй като всичко трябва да бъде възстановено, почувствано, преживяно и преосмислено отвътре и трябва да се помни, че това е крайно важно звено в целия процес на кармично освобождаване на ученика. Неговата личност трябва да мине през тази фаза на генерално чистене, за да стане полезен, точен, изчистен и добре работещ инструмент, който е така необходим на Посветения от Трета степен в духовното му призвание – служенето на света.

Всички ученици трябва да имат пълна бойна готовност да посрещнат този труден период, тъй като им предстои да изпитат самотата, неразбирането и дори враждебността от страна на околните, които ще ги наричат безнадеждно побъркани, болни, бездуховни или сантиментални хипохондрици, които нямат никаква реална представа за заобикалящия ги свят и където на самите ученици ще им е много трудно, тежко, а понякога и невъзможно да обяснят на другите край тях през какви ужасни вътрешни процеси им се налага да минават.

Всичко  обаче си има край."

Този етап е един от най-опасните по пътя на усъвършенстването на ученика и някои го изминават преди Второто Посвещение, а други – след него. Като правило, малко преди Посвещението ученикът става много чувствена натура и срамувайки се от това, или съзнателно избягва и най-малките прояви на своята чувственост, или просто потиска своите чувства и ги изтиква в подсъзнанието си, тъй като винаги, когато се сблъска със сериозни проблеми, разкриващи неумението му да контролира своите чувства и да управлява чувстваната си природа, това свойство на природата му създава доста грижи и го лишава от всяка увереност в себе си. За да избегне тази неприятна необходимост да вижда със собствените си очи своите безкрайни поражения на чувствения фронт, той започва по най-различни начини да крие от себе си и от другите своята повишена чувствителност, заключва своите чувства с катинара на разума и започва старателно да убеждава себе си и другите в това колко е начетен, всезнаещ и ментален.

Тези магии на самозаблудата могат да го държат в своя плен извънредно дълго, защото винаги ще се намерят хора, склонни да вярват в неговите приказки за това колко е начетен, умен и колко много знае. Но рано или късно той ще бъде разобличен – защото докато заключва своята емоционалност и пренебрегва своето чувствено същество, личността няма да може да се интегрира, т.е. да направи част от своята природа дори  малко от голямото ментално знание, което е натрупал. За да може знанието от книгите да се превърне в мъдрост, трябва да сгрее своя живот с топлината на сърцето, с любовта, грижата и участието в съдбата на другите..."

отново ДЖУАЛ КХУУЛ

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря val68z :)

За да сме будни за тихия шепот на душата ни е нужна молитвата. Като се обърнем към Бога получаваме и помощ.

Ценна мисъл за деня:

Всеки един от вас трябва да знае, че в невидимия свят имате някой ваш приятел, който се интересува за вашия прогрес, едно висше същество, което се интересува за вашия прогрес. Дали вий го знаете или не, той се интересува; и ако вие вървите правилно по пътя, той ще ви изкара. Той няма да ви даде цялата пита; и като ти даде, трябва да бъдеш благодарен. Не си ли доволен на малкото, ще изгубиш и многото. Малко дава – то е животът. (Беинса Дуно)

Линк към коментар
Share on other sites

Чувствителност, “безобидност” и ниска отговорност

"...Колкото по-нататък върви ученикът по Пътя на Посвещенията, толкова по-чувствителен става той. Отношенията с близките стават по-трудни и натегнати, тъй като за тях  сега той живее сякаш в друг свят. Това състояние крие в себе си голяма опасност, защото като се изолира постоянно от света, ученикът често губи всякаква връзка с реалността и здравите, жизнено важни контакти с обикновения свят, света, в който протича основната и най-съществена част от живота му, се нарушават.  Ученикът трябва да употреби всичките си сили да не допусне това и да излезе от такава изолация.

За да не загуби контакта с външния свят, той трябва да поддържа активни отношения с други хора, защото когато живееш в света на хората е необходимо да си винаги открит и готов за общуване  с тях. На този етап най-сериозният проблем се оказва повишената чувствителност, която обхваща ученика все повече и повече, особено в периодите, предшестващи поредното Посвещение, когато ежедневните тренировки достигат особено напрежение и интензивност. В този период физическото тяло на ученика често се подлага на критични претоварвания, тъй като в него през това време протичат големи преобразувания, засягащи особено нервната система на ученика.

В подобни моменти периодите на изолация или самоотстраняване от света могат да бъдат по-дълги от обикновено, затова трябва да се погрижим тази изолация да не прерасне в абсолютно и пълно отстраняване от света, защото целият ход на развитието на ученика, постигнатият прогрес, неговата стабилност и качество трябва през цялото време да се проверяват и да се оценяват изключително по пътя на взаимоотношенията и връзките с външния свят, защото именно тук му предстои да държи своя изпит за зрелост. Ако ученикът не прави това, обучението се оценява като недостатъчно и неквалифицирано и на него не му остава нищо друго, освен отново да се заеме със своята собствена позитивна преподготовка, като призове на помощ своята духовна воля, чието предназначение е да изгори всичките му стари, рутинни методи и шаблони, които само му пречат при неговото формиране като духовна личност.

Ако ученикът е прекалено чувствителен, често всеки опит за съприкосновение с бушуващия външен свят го хвърля в отдавна забравеното стресово състояние и в този случай и при най-малкия неуспех той рискува отново да се поддаде на раздразнението и по този начин да активизира производството на империл, който пък на свой ред привежда в действие всичките му стари защитни механизми. Всъщност ученикът трябва само да се радва на подобна възможност за познание. Нали той смята, че вече е толкова недосегаем за тленните дребнавости на външния свят, че те вече не го засягат, и изведнъж някаква незначителна пречка или неуредица го тревожи и тресе цялата му личност и тя светкавично от главата до петите се повива в пелената на мъгливите илюзии.

Ако ученикът добре е разбрал своите механизми, трябва да му е ясно, че щом низките вибрации на външния свят му действат толкова интензивно като стресов фактор, значи той все още не е преодолян. Истински духовният ученик винаги запазва вътрешен покой каквото и да става около него. Дори в тежките битки и сражения, сред огъня, дима и грохота той продължава да излъчва вътрешна хармония, която винаги е била отличителна черта на истинския ученик.

Нека учениците непрекъснато помнят, че всяко ново знание, всички духовни натрупвания трябва винаги да се изпитват на здравина в огъня на всевъзможни житейски обстоятелства. Именно тук всички ученици преминават през закалка и държат изпит за зрелост. Именно тук те трябва да покажат на какво са се научили и колко трайни са техните знания. Ако нещо не се получава както трябва, следва отново да се прибегне към метода за дълговременна визуализация на целта, след което новият критерий или новата ориентация постепенно укрепват и се стабилизират. И отново се изпитват за здравина в ковачницата на външния свят. Именно затова се раждаме тук – за да издържим всичките си изпити и всичките проверки и изпитания. Глупак е оня, който мисли, че всички, които вървят по Пътя на Посвещенията, стоят над материалния свят: това е невъзможно, тъй като материалният свят е най-действеният наш пробен камък. И ако ние в общуването си с околните проявяваме както преди  раздразнение, недоволство, досада, хитрост, надменност, користолюбие или хладна менталност, ако както преди не ни достига чувство на състрадание и любов, а егоизмът и нетърпимостта не намаляват, диагнозата в този случай е много проста: цялата беда е само в нас самите; не е виновен светът, а само ние самите."

ДЖУАЛ КХУУЛ.

Линк към коментар
Share on other sites

Крис_...

“Има невидими същества в чийто интерес е да възбуждат енергиите на човека, за да черпят от него. Например като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Те идват групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. За да избегне злото от човека се иска будно съзнание. Спасението на човека е в неговото будно съзнание и в чистия живот.”

“Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство привличат съответни нисши същества. Когато човек се занимава изключително с погрешките на хората, той дохожда до състояние да привлича към себе си астрални бактерии, които разстройват неговият организъм.”

“Метод: Много лоши мисли и чувства могат да минат край вас, но вие не трябва да ги допущате да влязат вътре. Наблюдавайте кои желания дават свобода, кои заробват и ограничават. Свободният човек сам се ограничава”

Из* Молитви, Формули, Правила, Методи за работа* Изд. ББ- София-2003г.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

темата започва да става интересна..

Карлос Кастанеда и наследството на дон Хуан

Los Voladores: живот в кокошарник

“О, колко мразя необходимостта всяка сутрин

да снасям яйце” – оплака се кокошката.

“Вече не е нужно да го правиш” – каза лисицата.

Хауки, Басня за закуската

Линк към коментар
Share on other sites

Летачите (Los Voladores)

Кои са те? Какво искат от нас?

- И в момента множество външни сили те държат под контрола си - отговори дон Хуан. - Но тази власт, която имам предвид, е нещо недостъпно за езика. Тя е твоя и в същото време не е. Не може да се класифицира, но със сигурност може да се изпита. И най-вече - със сигурност може да се управлява. Запомни добре: може да се управлява в твоя полза, което и тук не е в твоя полза, а в полза на енергийното тяло. Обаче енергийното тяло си ти, така че опитвайки се да го опишем, можем да продължим така до безкрай, като куче, което си гони опашката. Всички тези изживявания излизат извън пределите на синтаксиса.

 

- И какво открили, дон Хуан? - попитах аз.

- Открили, че си имаме компания за цял живот - произнесе той отчетливо. - Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем

 

- Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите - каза дон Хуан. - През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.

- Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? - попитах аз. - Трябва да има някакво логично обяснение.

- Има обяснение - отговори дон Хуан, - което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение

 

-          Нито ти, нито аз не можем нищичко да им направим - каза дон Хуан със сериозен, печален глас. - Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова, защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците

 

- Този хищник - каза дон Хуан, - който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганпчни същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредочат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят.

- Единственият избор, който остава за хората - продължи той, - е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дисциплина нямам предвид някакъв строг режим - да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване - нищо такова. Под дисциплина магьосниците разбират способността да посрещнеш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство - изкуството да се изправят пред безкрайността, без да трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание

 

- Според магьосниците дисциплината прави блестящата обвивка на осьзнаването безвкусна за летача - каза дон Хуан, внимателно взирайки се в лицето ми, сякаш за да открие признаци на неверие. - В резултат хищниците се объркват - една неядивна блестяща обвивка на осьзнаването, това не е част от тяхното познание според мен. И след това объркване не им остава нищо друго, освен да се откажат от гнусното си занимание.

- Когато хищниците престанат за известно време да поглъщат нашата блестяща обвивка на осъзнаването - продължи той, - тя отново започва да расте. Най-просто казано, чрез дисциплината магьосниците отблъсват хищника за достатъчно дълго време, за да позволят на блестящата обвивка на осьзнаването да порасне над нивото на пръстите на краката. Веднъж достигне ли до там, тя възстановява естествения си размер. Магьосниците от древно Мексико казвали, че блестящата обвивка ни осъзнаването е като дърво. Ако не се подрязва, тя израства до естествения си размер и форма. И когато осъзнаването достигне нивото над пръстите, всички чудеса на възприятието стават нещо най-естествено

 

-          Бунтът на магьосниците - продължи той - е, че отказват да спазват договори, в сключването на които не са участвали. Никой изобщо не ме е питал съгласен ли съм да ме изядат същества с друг вид съзнание. Просто родителите ми са ме въвели в този свят в качеството на храна, също както те самите са били, и толкова

КАРЛОС КАСТАНЕДА

          

Линк към коментар
Share on other sites

това е една от любимите ми темички ...

доколко всеки от нас, е свободен.

и съзнава ли това , 

може би има малка разлика между тези ,съзнаващи това и тези ,които следват инерционния поток на стандартното.

между тези ,които правят усилия да работят за своето усъвършенстване, и тези за които понятия- като духовност и стремеж към себеусъвършенстване, не значат почти нищо.

всеки от нас води своята битка, и заема позиция в друга, по -грандиозна такава,

която се води в други мащаби и на други нива.

докато ние сме несъвършени като реакции, ценностна система ,възприемане на света , наследени защитни реакции от минали пребивавания,които са работели , но идва момент когато трябва да се реформират ,

ние ще бъдем енергиина суровина и

за летачи, и за егрегорчетата, които ние сме създали и създавали .

доколко сме свободни, съзнаваме ли това , 

и съзнаваме ли в колко игрички на такива същности учавстваме ежедневно...

Линк към коментар
Share on other sites

:yinyang::) val68z

Да овладеем себе си, собственото си съзнание, до степен, до която летачите няма да ни закачат.

- Бунтът на магьосниците - продължи той - е, че отказват да спазват договори, в сключването на които не са участвали. Никой изобщо не ме е питал съгласен ли съм да ме изядат същества с друг вид съзнание. Просто родителите ми са ме въвели в този свят в качеството на храна, също както те самите са били, и толкова...
Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: Нали точно за това се казва, че от изключителна важност е ограждането, чрез формули и молитва, защото когато вниманието е насочено към Бога, когато човек е потопен в Бога т.к. става абсолютно неуязвим. Дори да има атаки, Бог дава защитата, силата и методите за преодоляване. Затова е казано – Бдете и молете се, защото дяволът като рикаещ лъв обикаля търсейки кого да погуби ( по спомен) и от друга страна, след като “къщата” ни е пометена и чиста, ако се намери празна злият дух се връща с цяла компания други още по- зли от него и последното състояние на човека става по- лошо, перифразирам нещата прочетени в Библията правейки паралел с думите на Учителя и твоите постове за летачите. Казано е – Изпълвайте се с Духа (по спомен) което означава жива, действена вяра т.е. вяра + дела и молитви и формули, защото е казано, че нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата на тъмнината (пак по спомен). Затова и слизането на Христос може да се нарече най- грандиозното събитие случвало се някога според мен защото чрез изкупителната Си жертва и възкресение отваря пътя за спасението, за всички същества. Поздрави!

Христос казва -

Йоан 14:6

"Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.icon12.gif"

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

;) Чувство, мисъл, дума, действие=Любов

"Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене."

Благодаря Елф :)

Линк към коментар
Share on other sites

Дали Чигун събирането около точките Дан Тиен не е същото събиране в себе си?!

Да, може би върши същата работа на физическо и енергийно ниво, но истинския център на човека е духовната му същност.

Много е важно мисля, да се осъзнае съответствието между вътрешното и външното. Ако ние (психиката и телата ни) сме изградени от елементи с високо качество, то само тогава ще можем да се свържем със съответните елементи извън нас. Управляването на собствения ни микрокосмос е ключът към много възможности на външен план. На грубите вибрации от обкръжаващата среда откликваме чрез грубите елементи в телата и психиката си. Ако те отсъстват и ние ще останем незасегнати. За да се свържем с фините енергии от космоса, от друга страна, ние трябва да сме привлекли съответстващите им елементи в себе си, чрез възпитание на мислите и чувствата. Това е и ключът към висшите „свръхестествени“ способности и чувствителност. Има ли висок процент хаотична, неорганизирана материя в телата ни, то ние ще сме невъзприемчиви към духовните реалности. Всяко възвишено желание и всяка възвишена мисъл организират материята изграждаща телата ни и я правят по-фина. Всички груби и егоистични мисли и желания, прибавят груби и тежки елементи към телата ни. С какво друго могат да се свържат тези елементи, освен със същите елементи от заобикалящия ни свят?

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен "Завета на цветните лъчи на светлината" и паневритмията могат да преодолеят и тези и всякакви други летачи и сие дзверове.....

Все пак всички шамански практики, вкл. тибетски и индиански шаманизъм са доста стари, ...после идва и християнството, после откровенията на Беинса Дуно.

Времената се менят, посланията и най-подходящите техники също.

Редактирано от Viki3
Линк към коментар
Share on other sites

Всичко описано от теб е нормално да се случи, когато са събрани на едно място хора с различни вибрации (не е задължително да са отрицателни). При мен в такива случаи си мисля, че най-често бива засегната областта около слънчевия сплит в човека.

:3d_139:

Абе, другия път като срещнете някой с отрицателни вибрации извикайте някой физик с оборудване, да направи лабораторно изследване, че не просто ще има "бум", ами направо ще потънат всички естествознателни науки... :3d_163:

Стан, добре познавам усещането в слънчевия сплит, за което говориш. То индикира някои от най-големите напрежения в егото. Когато вкараш достатъчно емоционално напрежение в астралното тяло, то един вид се стяга, дори е възможно да се поизмести, а там е центърът му на свързване с физическото, та се усеща едно неприятно напрежение. Е, който иска нека нарича това преживяване "духовно", ама няма да казвам какво постига така... Иначе, да, дължи се на чувствителността на личността, която е покултивирала себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко описано от теб е нормално да се случи, когато са събрани на едно място хора с различни вибрации (не е задължително да са отрицателни). При мен в такива случаи си мисля, че най-често бива засегната областта около слънчевия сплит в човека.

:3d_139:

Абе, другия път като срещнете някой с отрицателни вибрации извикайте някой физик с оборудване, да направи лабораторно изследване, че не просто ще има "бум", ами направо ще потънат всички естествознателни науки... :3d_163:

Стан, добре познавам усещането в слънчевия сплит, за което говориш. То индикира някои от най-големите напрежения в егото. Когато вкараш достатъчно емоционално напрежение в астралното тяло, то един вид се стяга, дори е възможно да се поизмести, а там е центърът му на свързване с физическото, та се усеща едно неприятно напрежение. Е, който иска нека нарича това преживяване "духовно", ама няма да казвам какво постига така... Иначе, да, дължи се на чувствителността на личността, която е покултивирала себе си.

Може би говориш за същото усещане, за което говоря и аз. Не знам. Щом си преценил, че е същото... Щом си преценил, че някой го нарича духовно... За отрицателните вибрации нямам думи. Трябва да си по-съсредоточен докато четеш.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...