Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Христо

Вземането на поука от грешките

  

8 гласа

  1. 1. От чии грешки се учите ?

    • Само от вашите собствени грешки
      2
    • И от чуждите, и от вашите грешки
      7
    • Само от чуждите грешки
      0
    • Нито от вашите, нито от чуждите. Почти не се учите от грешките.
      0


Recommended Posts

Guest hrisko_89

Чувал съм, че умният се учи от своите грешки, мъдрият се учи от чуждите грешки, а глупавият не си взима поука нито от своите, нито от чуждите грешки.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Според мен ако някой си взема поука от чуждите грешки и това му е напълно достатъчно да не ги повтаря, този някой сигурно ги е допуснал в предишен живот и затова сега не е склонен да ги повтаря, а чуждите грешки и извлечената от тях поука са само усилвател на тази склонност да Не повтаря грешките си от предишните животи. Ако не си допускал никога същата грешка, за да не я допуснеш може би трябва вече да си си патил от нея. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, като цяло по-лесно се забелязват чуждите грешки. Това обаче още не означава, че ще успеем да си вземем поука от тях. Необходимо е да успеем да забележим същите грешки и в себе си, когато ние ги допускаме. Необходимо е да си признаем, че ги притежаваме. В това отношение егоизмът ни пречи да погледнем безпристрастно към себе си – към своите действия, мисли и желания. Ние виждаме грешките на другия, но отричайки съществуването им в нас самите, ние само подхранваме гордостта и себелюбието си. За да се поучим от чуждите грешки е необходимо известно излизане от собствената си черупка. Необходимо е да се видим отстрани.

Тук е добре да обърнем внимание, че за да говорим за поучаване от чуждите грешки, това означава, че слабите места, които съзираме в някой друг човек, присъстват и в нас самите. Иначе няма да има какво да научим. Това от своя страна означава, че чуждите грешки са чужди само привидно. Същите слабости са и наши, без значение дали го забелязваме или не.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Трябва ли човек да е достигнал определено духовно ниво, за да може да се учи от чуждите грешки без да ги допуска. Тоест да извлече поуки от чуждите грешки, които да станат част от неговия собствен опит, без този опит да се гради на лични страдания в следствие на съответния тип грешки ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, аз не смятам, че духовното ниво в случая има някакво значение. Често духовният човек е в пъти по-доверчив, та дори и наивен в сравнение с останалите, да не говорим и че обикновено си пати от добрината. Често и в житейски и социален план най-практични и прагматични са не-духовните.

По-скоро духовността има някакво значение в причинно-следствените връзки и в последствията от грешките ни. И тук противоречията са доста. На духовният човек много по-малко неща са му позволени..

Също така, не е и задължително да учим уроците си и да трупаме опит по пътя на страданията. Това е натрапен модел, посредством който си самонавличаме съответните страдания, благодарение на собствените си очаквания и предположения, че "така трябва".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хриско, от значение са единствено твоите грешки. Другите грешки са си чужди, не са твои.

Може да се учиш единствено от своите и единствено твоите грешки те водят по твоя път.

Не искаш да следваш пътя на другите, нали?

И това да видиш някой, че е потънал в дълбока локва и да я изобиколиш, за да не попаднеш в нея, не означава, че се учиш от грешките на другите. Това пак е ситуация, в която могат да се проявят или не твоите грешки.

Чебурашка каза много хубаво "Също така, не е и задължително да учим уроците си и да трупаме опит по пътя на страданията."

Това, което виждаме обикновено като грешки на другите са техните страдания. Пак е илюзия и няма нищо общо с нашите грешки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен човек трябва се учи само от собствените си грешки.

Ако животът ни мине в изучаване на чужди грешки и в стремеж да не ги допускаме,то какъв тогава е смисълът на нашия живот?!

Родени сме да живеем нашия си живот и да вървим по собствения си път.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

" Това е натрапен модел, посредством който си самонавличаме съответните страдания, благодарение на собствените си очаквания и предположения, че "така трябва"."

Ама ти няма какво да го чакаш и мислиш; ако допуснеш грешка ще има последствия. И като дойдат последствията - или ще извлечеш поука, или няма да извлечеш.

" Хриско, от значение са единствено твоите грешки. Другите грешки са си чужди, не са твои.

Може да се учиш единствено от своите и единствено твоите грешки те водят по твоя път. " - И на мен така ми се струва, детето докато не се опари, няма да повярва на родителите си че печката причинява болка.

" И това да видиш някой, че е потънал в дълбока локва и да я изобиколиш, за да не попаднеш в нея, не означава, че се учиш от грешките на другите." - Да, така е.

"Също така, не е и задължително да учим уроците си и да трупаме опит по пътя на страданията." - Та това ми беше и въпроса, дали можем и без страдания да се учим, и необходимо ли е определено духовно ниво за да постигнем такова по - безболезнено и елегантно учене.

" Ако животът ни мине в изучаване на чужди грешки и в стремеж да не ги допускаме,то какъв тогава е смисълът на нашия живот?!" - Е, то не е нужно чак да ги изучаваш ...Понякога може да чуеш, че еди кой си еди какво си правил или еди как си живял, и му се случило еди какво си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та това ми беше и въпроса, дали можем и без страдания да се учим, и необходимо ли е определено духовно ниво за да постигнем такова по - безболезнено и елегантно учене.

...Понякога може да чуеш, че еди кой си еди какво си правил или еди как си живял, и му се случило еди какво си.

Хрис, имаш уникалната дабра да ме обръщаш изоткъм хастара - в добрия дълбокомислещ смисъл, разбира се :D Благодаря ти за което :3d_039:

Май наистина е нужна специална нагласа, следствие от лични прозрения и пробуждания, за да стигнем до извода, че страданието може да е път към учене, но със сигурност не е единственият възможен. И тази нагласа идва наред с подхвърчането ни "елегантно" на по-високо ниво, както ти се изрази. :angel:

От друга страна, наистина не е и нужно лично да преживяваме нещо, за да се научим. Например, да си завираме муцуната в локвата на житейски излишности, за да разберем естеството и предназначението им. Има неща, които аз лично не виждам смисъл да бъдат преживявани или опитвани, защото надали всичко по пътя ни си струва урокът. В този смисъл, смятам че си абсолютно прав, че за много неща достатъчно прозорливият ум може да се догадае и само като ги наблюдава ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смятам,че човек може да се учи единствено от своите грешки,а върху чуждите да се замисли.Това е все едно да слушаш съветите на някои автор как да живееш най-добре!

Човек осъзнава и разбира напълно едва когато го изпита на гърба си !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Грешките са си грешки, независимо кой ги допуска. Чуждите грешки най-често не са толкова чужди, колкото ни изглеждат. Първо, защото всичко е едно. После, защото най-често виждаме в другите грешки, които самите ние не сме преодолели. От чуждата грешка можеш да се поучиш, когато признаеш, че и ти можеш да я допуснеш. Не е задължително да я допускаш.

"Също така, не е и задължително да учим уроците си и да трупаме опит по пътя на страданията." - Та това ми беше и въпроса, дали можем и без страдания да се учим, и необходимо ли е определено духовно ниво за да постигнем такова по - безболезнено и елегантно учене.

Можем да се учим без да страдаме, но преди това трябва да се научим да не се страхуваме от страданията, а това става чрез страдания. Когато се научим да не се страхуваме от страданията, целият въпрос се обезсмисля, защото ще ни бъде безразлично, дали страдаме или не. От значение ще е единствено целта към която се стремим.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Смятам,че човек може да се учи единствено от своите грешки,а върху чуждите да се замисли.Това е все едно да слушаш съветите на някои автор как да живееш най-добре!

Човек осъзнава и разбира напълно едва когато го изпита на гърба си !

И на мен засега така ми се струва ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мда, и на мен така ми се струва.

Изпитаното на собствен гръб определено най ни държи влага, както казват "обица на ухото".

И все ми се струва, че чуждите грешки, които не ни привличат (не бихме ги извършили), може би сме ги отработили някога преди.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако някой примерно се е развел и е нещастен,значи ли че друг ще бъде също нещастен ако го стори?Ами ако стане точно обратното?!

За дребните неща съм съгласна(цигарите са вредни,наркотиците опасни,недоспиването води до стрес и свръхтегло и т.н.).

За важните неща в живота човек трябва да решава сам и да е готов да получи урока си при евентуална грешка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

" Ако някой примерно се е развел и е нещастен,значи ли че друг ще бъде също нещастен ако го стори?Ами ако стане точно обратното?!

За дребните неща съм съгласна(цигарите са вредни,наркотиците опасни,недоспиването води до стрес и свръхтегло и т.н.).

За важните неща в живота човек трябва да решава сам и да е готов да получи урока си при евентуална грешка."

Аз под грешки имам предвид неща, които човек допуска заради характера си и заради които страда. Разводът може да бъде добър, или лош - зависи от обстоятелствата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Също така, не е и задължително да учим уроците си и да трупаме опит по пътя на страданията. Това е натрапен модел, посредством който си самонавличаме съответните страдания, благодарение на собствените си очаквания и предположения, че "така трябва".

Чебурашка,смяташ ли,че е възможно спящия човек да избегне страданието ?Никой не му натрапва модел.То просто се случва и според мен е шанс за събуждане.Обаче само шанс.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Klaudia, думите ти ме поразтърсиха.. Да, права си.

Благодаря за лъчът, който ми посочи там, където аз виждах сянка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами не само спящите, Klaudia.

Аз се чудя, може ли да се учи (дали от грешки или от нещо друго) човек, при когото всичко е що годе нормално, няма особени сътресения и др.п.? Средностатистическият човек няма да си мръдне пръста според мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хриско,най-трудно е човек да се пребори с характера си.Всеки има черти в него които го карат да греши и да страда.Това е неизбежно.Важно е тези грешки да не се повтарят често! :) И не е невъзможно с времето( и с положените от нас усилия) лошите черти от характера да се променят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. (Беинса Дуно)

:thumbsup::D

Май започва да ми става ясно защо блудният син като, че ли е по-ценен за Бога от другия. Винаги ми е била проблем тази притча...? Но явно, че този който се е "опарил" има по-голяма опитност от живеещия в спокойствие и непротиворечие? За втория нещата все още предстоят да се случат. Все още не е направил грешките от които да се поучи...?

А може и да не съм права? Не знам...? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Когато бях малка, дядо ми ми четеше една приказка за Циндил-Пиндил и Джаста-Праста. Това били две сестри-първата всичко пресмятала, искала да е прекрасно и подредено, да е съвършено и не смеела да пипне нещо из къщи, все стояла и гледала, не и харесвало нищо... Другата всичко вършела, но както си можела. Един ден в селото казали, че ще има сбор и голямо хоро. Циндил-Пиндил се завайкала, какво ще облече, как да отиде, да е най-хубавата... Джаста-Праста бързо си скроила риза-единя ръкав и бил малко по-дълъг, но тя махнала с ръка. Ушила си и сукман, малко и висял, но, нали бил нов...

Циндил-Пиндил я укорила, как ще иде така на хорото... Но Джаста-Праста отишла, хванала се и заиграла щастливо. Циндил-Пиндил се криела зад плета и поглеждала скришом... Джаста-Праста на хорото, Циндил-Пиндил зад плета...

/Приказката е преразказана по спомен./

Та по-добре е да живеем и да трупаме опит, е ако може в някой момент и от перфекционизма на Циндил-Пиндил да вземем, но все пак проявения живот ни учи. Така израстваме, осъзнаваме се... :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. (Беинса Дуно)

:thumbsup::D

Май започва да ми става ясно защо блудният син като, че ли е по-ценен за Бога от другия. Винаги ми е била проблем тази притча...? Но явно, че този който се е "опарил" има по-голяма опитност от живеещия в спокойствие и непротиворечие? За втория нещата все още предстоят да се случат. Все още не е направил грешките от които да се поучи...?

А може и да не съм права? Не знам...? :hmmmmm:

Ето за притчата:

"В притчата за блудния син виждаме, че синът, който живял при баща си, се сърди на баща си, намира, че той не постъпва разумно. Той казва на баща си: Аз, който ти служа толкова години, нищо не съм получил от тебе, а този ти син, който изяде и изпи всичко, сега пак иде и ти му даваш от моето богатство. Баща му го успокоява и му казва: Нека се повеселим, защото този твой брат мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се. Това, което имам, твое е. Щом братът се гневи на баща си, това показва, че той няма любов. Не е ли добре мъртвият да оживее? Коя майка или кой баща не би се зарадвал, ако мъртвият му син оживее?..

Чрез притчата за блудния син, Христос дава един пример, какво трябва да се прави с онези, които не вървят в правия път. Те трябва да се оставят свободни да научат урока си. Когато научат урока си, тогава те ще се върнат сами при Бога и ще бъдат добри негови служители. Онзи син, който бил постоянно при Баща си, имал голямо мнение за себе си, той мислел, че е праведен. Всъщност, блудният син имал по-високо съзнание. Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги. Той се обръща към баща си с думите: Татко, аз разбрах всичко. Направи ме сега като един от слугите си. Не само в православната църква, или само между християните, но и между будистите, мохамеданите и навсякъде има два вида вярващи, два вида религиозни. Едни от тях са ходили в странство и са хора със смирение, а другите не са ходили в странство и са горди, високомерни, с голямо мнение за себе си. Те всякога мислят, че Господ не е обърнал внимание на тях, не им е дал това, което заслужават. Те казват: „Ние сме се трудили много, но няма полза от нашия труд, никой не ни оценява.“ Бащата отговаря на тези свои синове: „Синко, всичко мое е на твое разположение. Всичко имаш.“ Сега аз ще туря в устата на бащата думи, които не са казани в притчата. Бащата казва на сина си: „Синко, всичко имаш на разположение, много си добър, но липсва ти малко любов. Трябва да вложиш любов в сърцето си. Това само не ти достига. Братът ти, който сега се върна от странство, донесе със себе си тази любов. Затова и аз сега отидох да го посрещна и прегърна. Зарадва се моето сърце, защото той донесе със себе си Божията любов. Да се повеселим заедно с него. Бих желал и ти да имаш тази любов в сърцето си.“

Сега пожелавам ви и вие да се върнете, и вашият баща да се порадва с вас наедно. Сега пожелавам ви и вие да влезете с вашия баща и да се порадвате на върналия се брат, който е изпоял всичко."

източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×