Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Христо

Гневът

Гняв - Духовно развитие  

24 гласа

  1. 1. Би ли могъл в дадена ситуация, гневът да е от полза за духовното ни развитие ?

    • Да
      12
    • Не
      8
    • Не знам
      4


Recommended Posts

Guest hrisko_89

Имам предвид, възможно ли е понякога това да се ядосаме, да се разгневим, да послужи за постигането на нещо, което да е от полза за духовното ни развитие ? Понеже по принцип, гневът не се приема за нещо положително, тъкмо обратното - вреден е не в един аспект.

" Един човек вървял из гората и срещу него излязла една голяма мечка. Отдалеч още той взел една голяма тояга и сърдито си казал : Нека смее само да приближи до мене ! Обаче, мечката бавно и спокойно приближавала към него. Като видял това, той захвърлил тоягата и бързо се покатерил на едно дърво. Какво направил с гнева си ? Разгневил се на мечката, взел тояга срещу нея, но скоро отстъпил. Има смисъл човек да се сърди и гневи на мечката, но ако реши да я бие, трябва да изпълни решението си.

Следователно, ако имате някаква мисъл, която можете да употребите като сила срещу злото, не я хвърляйте настрана. Захвърлите ли я, вие сте слаб човек."

Петър Дънов, книга "Методи на самовъзпитание", глава "Методи за самовъзпитание"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гневът ми се струва излишен. Той внася дисонанс в мислите и чувствата ни, и е съпътстван от груби и разрушителни вибрации. От друга страна е вярно, че ако съзнанията са ни прекалено спящи, гневът може да ги разбуди, да внесе импулс за действие. Но пък ако вътрешният устрем в човека може да се разбуди по друг начин, би било далеч по-добре, защото хаотичния и разрушителен устрем на гнева може да донесе до множество нежелани последствия. Градивния устрем е това, което се изисква от човек, а това е далеч от гнева и далеч по-трудно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Може би ядът, но не прекаленият, и съчетан с с успокояване и осмисляне е по - добър, отколкото "гнева". "Гняв" звучи силно. Може би ако нещо те жегне, ако те хване яд, това би могло да бъде като първоначален импулс за действие, за събуждане, за промяна. Но този яд трябва да бъде последван от спокойни осмисляне и действия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Христос се е разгневил на търгашите в храма и ги е прогонил, но сигурно неговият гняв е по - различен от нашия ? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Интригува ме проблема за гнева, това е многопосочно като тема за размисъл.Първо ако го няма гнева ние бихме били жертва.Дали ще си отстоим територията или да се спасим физически да оцелеем :3d_051: Но без него не може, проблема е в контрола му.Допуска се една емоция да трае до пет минути и да самоизключим, допускам варианта да сменим емоцията със смях или нещо съзидателно.Гнева трябва да се изяви мисля. Пагубно е да го потиснем в себе си в съответния мозъчен център и след време да го трансформираме в болест на физическо ниво.Всички болести са на енергийно ниво.Дори когато лекуваме органа не сме излекували изцяло мисленето си, предизвикало я."Всеки може да се разгневи-лесно е.Но да се разгневиш на необходимия човек, в необходимата степен, в необходимата степен, в необходимото време, с необходимата цел и по необходимия начин- не е лесно"Аристотел.Мисля, че контрола на гнева се свежда до възпитание на емоциите ни.Какво мислите мили приятели за въвеждане на програми в България за емоционална интелигентност.За себе си мисля,че имам много за отработване. :3d_119:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....Първо ако го няма гнева ние бихме били жертва..... :3d_119:

Дай да ударим преди да ни ударят?

Или ще властваш, или ще те властват?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гласувах с не на анкетата и мога дълго да се обосновавам (като човек който често се гневи :lol: , сега по-малко и по-рядко, но преди години - ужасно много). Дори бих се зарадвала, ако някой може да обясни с какво гневът е полезен - ще ми подейства успокоително :rolleyes: . За съжаление от собствен опит нямам такива наблюдения. Според мен идеалният вариант е човек да бъде в такова балансирано състояние, че нищо и никой да не е в състояние да го извади от него. Само така може да сме сигурни, че ще действаме в унисон със собствената ни и окръжаваща ни хармония.

Гневът е вреден и за нас, и за околните чисто здравословно, защото предполага кофти действия на физическо или поне на психическо ниво, а дори да няма такива проявления (подтиснат гняв), то на енергийно ниво има със сигурност, следователно пак си действа толкова разруштелно, само че болшинството хора не забелязват на момента (или имат смътни усещания, че незнайно защо им е станало някак зле).

Гневът е лош съветник и ни подтиква към действия, които са в разрез с хармонията - в нас и около нас; рано или късно хората съжаляват за действията си в разгневено състояние или поне за начина, по който са ги извършили.

Дори и да ни се струва, че сме от търпеливия тип и добре, че сме се ядосали, за да предприемем някоя дълго отлагана стъпка, пак не е добре. Ако вече сме изживели емоционално ситуацията (не и по-рано), ще си дадем сметка, че по-подходящо (за всички) е било да сме реагирали по друг по-спокоен и разумен начин и по друго време.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

" сега по-малко и по-рядко, но преди години - ужасно много)" - И аз така :D Най - малкото което е - омръзва и изморява. :D В един коментар по - горе казах : " Може би ядът, но не прекаленият, и съчетан с с успокояване и осмисляне е по - добър, отколкото "гнева". "Гняв" звучи силно. Може би ако нещо те жегне, ако те хване яд, това би могло да бъде като първоначален импулс за действие, за събуждане, за промяна. Но този яд трябва да бъде последван от спокойни осмисляне и действия." И ще добавя, че Не мисля че хроничният гняв/яд би бил полезен ...Може би жегване, лееко раздразнение е по - точно казано ...

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би възмущението е уместно донякъде, но пък и то не бива да нарушава равновесието в движението ни, а е по-скоро ценно когато движение въобще липсва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Никога не се предавай на гнева"

Лорд Буда.

Може да се тълкува като,

1. никога не изпитвай гняв (по силното вътрешно действие), или,

2. никога не се оставяй безпомощно гневът да те ръководи.

За мен идеалът е 1.

Намерил съм си добър за мен способ за 2.

В случай на външна ситуация породила чувство на гняв, бързо я напускам и се отдавам на

творчески действия в които - често успявам да постигна добри или най-добри резултати :)

След това, преосмисляйки дразнещата случка скоро изпитвам обичайния покой и, известно удовлетворение.

подобно на текста от Учителя който прочетох днес:

Гневът е превърната сила в низходяща степен. Той е излишна енергия. Как се е създала тази енергия? – Всяко желание, което среща на пътя си съпротивление, се пречупва. Половината от неговата енергия се превръща в една ненормална топлина, която отива в мозъка и тази топлина именно образува гнева. ... когато човек се занимава с възвишеното, с Божественото тогава гневът се изключва. Идейният живот изключва всякакъв гняв. Гневът не е качество на човешкия ум, но той е присадка на чувствата, един недъг на чувствата. ... Всяка енергия, която организмът не може да асимилира правилно, ражда един излишек. Този излишек: е гневът, който винаги се отбелязва с червения цвят. ... Опасната страна на гнева е, че човек може да се отдалечи от правия път на своето развитие. ... Кроткият и въздържаният човек е човек без гняв. Не че няма гняв в него, но той превръща гнева още от основата му в полезна енергия. ...

В миналото между благородници, когато някой блъска друг, следва или дуел, или удовлетворение (извинение) :)

Така гневът скача да ни блъска, а ние трябва да знаем как да се предпазим без дуел.

Човек не трябва да се гневи от чисто икономическо гледище. Ако печелиш повече в гнева си, гневи се. Но ако губиш в гнева, пази се, не се гневи. Гневът е една енергия, която трябва да се тури на място. Без гняв не може. Няма човек да се не гневи, но то е неразбиране. Гневът трябва да го туриш на място. Като вземе ученикът фалшиво „до“, учителят да пее правилно тона и да го поправи. Нищо друго не трябва да прави. Не да вика, да каже: „Фалшиво взе, фалшиво взе.“ И учителят да вземе правилно тона. Това е икономия на сила.

Казвам, при самовъзпитанието човекът не трябва да харчи безразборно силите на природата, които ни ги е дала, понеже тия сили не се добиват така лесно. Едно хубаво разположение, което имаш, не се добива така лесно. Много талантливи и гениални хора често са се осакатявали от гняв. Не са станали инвалиди, но ако не се гневяха, щяха да свършат повече, отколкото като се гневят. Ако вие се гневите – и ударите една чаша и я счупите. Но има чаши, които струват едната по двеста, триста, четиристотин, петстотин лева. Ако счупиш десет такива чаши по петстотин лева – това са пет хиляди лева. И в природата често ни турят глоби. Гневиш се – турят глоба. Ти счупиш чашата – трябва да я купиш отнякъде. Моралът е: не трябва да се гневиш, но трябва да използваш гнева си. Вие, когато се гневите, как се справяте с гнева? Имате ли някакъв метод? Когато човек започва да се гневи, от двете страни на устата започва да се мърда. Някои, като усетят, че се разгневяват, казват: „Махни се, ще ме туриш в беля.“ Щом започнат да се мърдат устата на човека, ти си замини, не стой при него. След това започва да се мърда ръката, после започва да се мърда кракът. Иди си, докато се мърда само устата. Започне ли да се мърда ръката и кракът, тогава идат неволните движения, веднага дойде едно животинско състояние. Как лъвът се хвърля върху жертвата си или как една змия напада жертвата си?...

Казвам, ние при самовъзпитанието имаме да възпитаваме всичките животни, които живеят вътре в нас. Ние възпитаваме лъва, мечката, тигъра, вълка. Лъва как ще го възпитате? Тигъра в какво ще го възпитаме? В лъва има нещо по-благородно, в тигъра има нещо по-хищно. Как ще обясните тази постъпка на вълка – влезе в една кошара и удави трийсет–четирийсет овце? Не взема една овца, но издави четирийсет–петдесет овце и си заминава, как ще обясните? Така и човек, като се разгневи, вземе, едно нещо счупи, после второ, трето. Това хвърля, онова хвърля. Като счупи десет–петнайсет работи, мине му. За десет–петнайсет работи го дадат под съд. Ако престъплението не е углавно, ще плати. Десет–петнайсет работи някой път може да струват десет хиляди.

из Правата мисъл

Всички вътрешни природни сили и желания могат да се овладеят.

Шри Юктешвар Гири

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

"Никога не се предавай на гнева"

Лорд Буда.

Аз съвсем не съм Буда. Т. е. онова, което е възможно за Буда, не е възможно за мен.

Гневът е естествена човешка реакция, както и споделянето и показването на радостта. Ако има такива безумци, които да отрекат подобни чувства у себе си, то те не са хора, а завършени невротици.

П.С. И невротиците са хора, но не го знаят :)

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Никога не се предавай на гнева"

Лорд Буда.

Аз съвсем не съм Буда. Т. е. онова, което е възможно за Буда, не е възможно за мен.

Гневът е естествена човешка реакция, както и споделянето и показването на радостта. Ако има такива безумци, които да отрекат подобни чувства у себе си, то те не са хора, а завършени невротици.

П.С. И невротиците са хора, но не го знаят :)

Лорд Буда, не преминавай покрай Мона. Ошо, по-добре мини ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гневът е сигнална лампа.

Има ли ситуация в която се проявява и особено ако има повтаряемост , значи има проблем.

Това може да се породи съвсем внезапно, последователно или при повтаряне на една и съща ситуация.

По принцип съм от спокойните хора, но нещото на което много държа е моето лично пространство.Тази вечер съвсем внезапно и напълно ненужно(според мен вече :) ) изпаднах в пристъп на силен гняв поради нарушаване на личното ми пространство.

Съзнавам проблема си, но за момента нито мога да го овладея, нито мога да променя нещо, единствено мога бързо да излезна от това състояние не без последствия обаче.Имам повтаряемост на ситуацията и вече започвам да го мисля сериозно, но за съжаление първо ще си "изям шамарите" както обикновенно.

Гневът е много разрушителен психичен процес, често водещ след себе си и физически последствие - здравословни.

Ако някой знае начин за предварителна защита, ще съм много благодарна да го сподели, защото не се чувствам добре със себе си, заради проявения преди малко гняв например.

За съжаление според мен единственото решение на проблема с гнева е преживяването на ситуациите в които се проявява.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преразгледай представата си за лично пространство. Коя си ти? Какво притежаваш? Какво включва пространството ти? Доколко личното ти пространство е нещо, което притежаваш реално, щом може да бъде нарушено? Може би личностното желание да притежаваш свое пространство в област където то не съществува, води до чисто личностна емоция като гнева.

Като цяло гневът е личностно отношение към дадено събитие. Ако подхождаме към събитията от една надличностна гледна точка, то и гневът не би съществувал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз се научих да го трансформирам в смях, много смях - колкото повече гняв е назрявал, толкова по-смешно ми става. Когато започне да напира си представям себе си с надуто зачервено лице, озъбена уста и ококорени очи - каквото го рисуват децата от детската градина. Напушва ме смях и след малко вече виждам ситуацията "отгоре". Видя ли я от върха на триъгълника, пристъпът е овладян.

Това, което може да ни разгневи, всъщност може и да ни развесели. Гневът задълбочава проблемите - смехът ги изчиства. Това последното е изпитано в много години работа и преодоляване на конфликтни ситуации. Най-сигурният начин да се овладее ситуацията, е усмихнатият.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: Донка. Също преживяно, но не беше взето за постоянен метод.

Това е да си наблюдателна, помагаш на всички :)

гнъв ~ огън, значи изгаря

Дори велики духом изпадат в гняв свиреп, така че що остава, момчето ми, до теб.

Сърцето ти е, сине, младежко и припряно, затуй ще те наставям, дорде е още рано.

Живей, храни се с билки, с гулии и треви, смирявай си сърцето, момче, не се гневи.

Гневът от нас успява в минута да отнеме светата добродетел, градена много време.

Смирените последвай. Макар привидно слаби, светът е техен - нивга не ги посичат саби.

Прощавай, обуздаван страстта си и накрая ще имаш място близко до бога Брама в рая.

Махабхарата

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Може би възмущението е уместно донякъде, но пък и то не бива да нарушава равновесието в движението ни, а е по-скоро ценно когато движение въобще липсва.

Съгласен съм абсолютно, че е уместно, ако движението ни е спряло ...Дозата прави лекарството, дозата прави отровата.Случвало се е да съм и ядосан, и да ми стане смешно в същото време.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако погледнем въпроса с гнева, от чисто здравословна гледна точка, едни от най-тежките болести, включително и ракът, може да се отключат от потиснат гняв.

Особно опасно е потискането на гняв, причинен от унижение, от възмущение, при сексуално използване и насилие.

Трябва да се споделя с близък човек, с психотерапевт, с хомеопат или тук, в този прекрасен и приятелски форум, а не да се "преглъща" и потиска.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяко нещо може да е градивно зависи от каква гледна точка гледаш на него и какво си позволяваш да видиш.На мен гнева ми е показвал мои грешки.По скоро изследвам причината за гнева си.Да кажем ,очаквам някой друг да направи нещо вместо мен защото го умее по-добре и той ми откаже.Гневна съм,но в крайна сметка аз не съм положила усилията които мога и в повечето случаи съм се справяла далеч по-добре от въпросния човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ris_78! :thumbsup:

Особно опасно е потискането на гняв, причинен от унижение, от възмущение, при сексуално използване и насилие.

Трябва да се споделя с близък човек, с психотерапевт, с хомеопат или тук, в този прекрасен и приятелски форум, а не да се "преглъща" и потиска.

Добре дошъл Александър!

Съгласна съм - затова и се опитваме да поддържаме приятелската атмосфера.

Бих добавила само - ако човек разчита само да сподели гнева си в някого, който да му помогне, но после да не направи никакви стъпки за осъзнаване на причините на гнева и за вътрешна промяна, ако не се учи да го трансформира навреме и постепенно да се лекува от склонността си към разгневяване, споделянето ще се превърне в нещо по-лошо от подтискането. Гневливият човек ще стане зависим от тези, с които споделя и след като се "разтовари", ще освободи място за нов пристъп, по-силен и труден за овладяване. Постепенно ще има нужда от още хора, с които да споделя и ще хареса именно момента на разтоварването.

Много е сложна и отговорна ролята на човека, който приема споделения гняв....

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички наши негативни чувства извират от страха. Гневът е просто маскиран опит да отстраним заплахата, която е причинила страх.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но в последна сметка и страхът и гневът са деца на гордостта и суетата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителя е говорил относно трансформиране на състоянията.

Ще говоря сега малко върху „превръщане на енергиите“. Вие отчасти трябва да се запознаете с този велик закон за превръщането. Да кажем, че вие имате известно приятно или неприятно състояние на духа, на душата или на тялото. Състояние на духа подразбира, че си мислите нещо, някоя мисъл да ви занимава. Състояние на душата подразбира някакво чувство в сърцето. Тъй че имате някакво състояние или в ума, или в сърцето, или във волята си. Та туй именно състояние произтича от напрежението на някаква си сила. Запример, вие ходите и на петата ви се набоде един малък цигански трън и при всяко стъпване ще усещате една неприятност. Значи известна сила е нападнала върху този трън, той въздействува на вашия крак и вие ставате безпокойни. Който не знае причината за туй ваше състояние, че в петата ви влязъл този малък трън, ще каже: „Той така си иска, така си прави, криви се“. А туй кривене произтича от този цигански трън. Българите изобщо носят такива, големи игли и като се набодат на някой трън, започват да се човъркат с тази игла, докато излезе тръна. Щом излезе тръна, турят устата си на това място, за да поизсмучат кръвта и после отгоре малко сол. Хубаво, сега този цигански трън може да влезе в чувствата ви някъде, защото циганският трън, като неканен гост, навсякъде расте. И ако се случи да минеш през неотъпкан път, дето растат тия тръне, то не само един, но 10–20–30 може да се набодят в крака ти.

Сега, тия тръне са още по-опасни, когато у вас се възбуди някое чувство, да кажем, чувство на отвращение или омраза.

Сега, да кажем, ние говорим за омразата. Може да попитате: Не може ли без омраза? – Не може. Колкото омразата е по-силна, толкова и любовта е по-силна. Но кога ще бъде любовта по-силна? Щом се махне тази омраза, любовта ще бъде толкова по-силна, колкото по-силна е била омразата. И така, омразата е сянка на любовта. По тази сянка ние ще може да съдим в какво направление се намира тази реалност, защото, ако не любиш ще мразиш.

Туй е едно ограничително състояние.

И окултният закон гласи тъй: Не противодействувай на омразата, понеже щом ѝ противодействуваш, ти ѝ даваш повече сила. Щом ѝ противодействуваш, ти я признаваш за реалност, а щом противодействуваш на тази реалност, ти я признаваш за сила. Щом не я признаваш, мисли само за любовта, говори само за любовта, а остави омразата така, да си действува. И право казва Христос: „Не противи се злому.“ Защо? – За да не му даваш сила. Щом му противодействуваш, ти му даваш сила да черпи от тебе.

В същото време ти дойде друга мисъл от Бялото братство и ти казва: „Не, постъпи според любовта си, не обръщай внимание на това, считай, че то не е за тебе“. И почват тия две мисли: и едната и другата школа ти говорят. Вие седите, седите, казвате: „Ще хванем пътя“. Вие сте в Бялото братство, а работите с черните, на ляво сте. Защото всеки момент сте или наляво или на дясно. Разгневиш се, наляво си, любиш – на дясно си. Този пет е такъв. Всеки момент ще се меним, ту на ляво, ту на дясно, докато дойдем в положение да различаваме тия състояния и веднага да схванеш момента, че искат да те изкусят. Като дойдеш до това, да схванеш този момент, трябва да дадеш на онази твоя интуиция да се прояви, да не ѝ се противиш. И щом не се противиш, ти ще я победиш. Но всякога, когато човек може да претърпи известно изкушение, известна съблазън, той става всякога по-силен, а не издържи ли известно изкушение или съблазън,той пада, отслабва. Туй е закон. Сега, щом дойдат изкушения, вие не можете да ги избегнете. Изкушения ще дойдат, изпити ще дойдат, не е въпросът в това, горчивите и сладките чувства ще дойдат, това е закон. При сегашните условия друг път няма, ще знае всеки как да ги посреща. Този закон е същият и в умствения свят. Някои мисли са образувани от Бялото братство, а някои от – черното братство. И всяка една мисъл си има своите крайни предели. Тогава, аз ще ви определя следующия закон тъй: Тези, които вървят в лявата пътека, в началото продължават времето, а в края го съкращават, а онези ученици, които вървят в Бялото Братство, в началото съкращават времето, я в края го продължават.

Превръщане на енергиите

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×