Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Христо

Гневът

Гняв - Духовно развитие  

24 гласа

  1. 1. Би ли могъл в дадена ситуация, гневът да е от полза за духовното ни развитие ?

    • Да
      12
    • Не
      8
    • Не знам
      4


Recommended Posts

Guest Христо
Би ли могъл в дадена ситуация, гневът да е от полза за духовното ни развитие ?
Да, може да ни е полезен и днес поне в някои ситуации. В миналото, когато сме били примитивни, били сме много по - назад в духовната си еволюция, страстите предизвикани от външни дразнения ( каквато страст е и гневът) са предизвиквали вътрешни трептения в нас, трептения във фините ни тела, стигнало се е до задвижването на определени енергии и ускоряване на еволюцията ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

26 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;

Ефесяни, 4 глава.

Какво се има предвид ? Възможно ли е да се гневиш, без това да се отразява негативно върху кармата ти ? Исус съгрешил ли е като се е разгневил на търговците в храма ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би в тази тема е мястото да задам един въпрос над който разсъждавам.

Когато се чете и умува над Библията, хората изваждат извън контекста цитати и си изграждат своя теза и могат да докажат почти всичко

Наскоро, четох една книга, в която имаше разсъждения върху Библията.

Не мога да цитирам, но ще преразкажа.

Там се казваше, че Бог не бива да го сравняваме с човек и да му придаваме човешки емоции. Бог е спокоен и няма човешки емоции.

Аз обаче се сетих, пак не цитирам, може да греша, че някъде в Библията се казваше. Бог се гневи на...

и бяха споменати някакви човешки пороци.

От една страна аз съм убедена, че Бог не се гневи, по човешки начин, по скоро с тези думи се каза, че е непримирим към тези пороци, а не че размахва гневно юмруци.

И все пак Библията е писана от хора за хора на човешки език, няма как да ни се предаде нещо неземно, така, че да го разберем, ако не е написан по начин който ни е разбираем.

Но в книгата нямаше с кого да споделя тези размисли, затова ги споделям тук с вас.

И още нещо за гнева и юмруците. Юмруците са станали синоним на гнева. Наскоро гледах някакви схеми на активни точки за регулиране на различни неща. Беше много удувващо да видя и осъзная, че точката за подтискане на гнева е на дланта и трябва да се притисне с пръстите на същата ръка, при което се получава точно юмрук

Поразяваща мисъл, никъде не съм го виждала формулинано по този начин. Юмруците са символ на агресия, че ще се нанесе удар, но може би инстинктивно ние знаем как да овладеем гнева, и свивайки ръка в юмрук, просто притискаме тези точки. Повечето хора не стигат до нападение след свиване на юмруци.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Юмруците са символ на агресия, че ще се нанесе удар, но може би инстинктивно ние знаем как да овладеем гнева, и свивайки ръка в юмрук, просто притискаме тези точки.

Повечето хора не стигат до нападение след свиване на юмруци.

Ако обаче човекът, стиснал юмруци, е тренирал бойни изкуства (и въпреки тренировките на волята), може да реши да те нападне. Не разчитай много на това, че ще стиска юмруци и зъби и ще стои, изпаднал в безсилие.

Ако човекът е боксьор или каратист, може да удари с юмрук (или - с крак), а ако е джудист, айкидист или е тренирал джу джуцу, може да стои с отворени длани. В този случай, освен удар с ръка или с крак, може да последват захват + хвърляне или захват + ключ (+ чупене на крайник или изваждането му).

Много хора (особено - младежи) не умеят да сдържат гнева си и дори и да ударят някого, пак не им минава. Наскоро пак имаше новини - някакви момичета счупили носа на полицайка и й откраднали джиесема, а други младежи пребили пенсионер - нещо ги "издразнил".

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Гневът от окултно гледище е една енергия. Не се стремете да унищожите вашия гняв. „Гневете се, но не съгрешавайте.“ Някой път трябва да се гневите, да развивате тия центрове. Трябва да има малко гняв. Някои не се гневят. У гневливия човек се заражда енергия да работи. Някои от вас смесват честолюбието с гнева. Честолюбието е докачение, което носи отмъщение, а гневът е едно екзекутивно* чувство; щом се разгневиш, даваш отпор, работиш, браниш се. Един извади револвер, и ти извадиш револвер – браниш се. "

Петър Дънов, Малките случаи

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..Не разчитай много на това, че ще стиска юмруци и зъби и ще стои, изпаднал в безсилие.

Нима безсилието е, когато се въздържиш? Аз мисля, че да изпаднеш в ярост е безсилие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..Не разчитай много на това, че ще стиска юмруци и зъби и ще стои, изпаднал в безсилие.

Нима безсилието е, когато се въздържиш? Аз мисля, че да изпаднеш в ярост е безсилие.

И да стискаш зъби е безсилие, и да изпаднеш в ярост е безсилие.

Най-важното е спокойно да си обясниш позицията и чувствата. ...преди или след като счупиш нещо :) :) :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбрах.

Аз всъщност съм интровертна и ако има напрежение го обръщам на вътре. Доста време не осъзнавах, че това е агресия обърната на вътре. Но предпочитах така, вместо да нараня някой друг. Смятах, че аз мога да поне са много.

Но сега гневът ми е почти чужд, Случва се изключително рядко, колкото да ми покаже, че има още какво да уча.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки един човек е имал малко или много гневни изблици. Разбира се, че това не е положително, но когато направим дадена грешка, под въздействието на гневът и я осъзнаем, вземем си поука от нея, тя ни помага в духовното развитие. Гневът е провокатор, ако успеем да го превъзмогнем без поражения върху себе си и другите, ще постигнем огромни постижения в духовен план.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Горе гласувах с Не,Защото гневът е от страната на разрушителните сили .Но както всичко на нашата Земя и гневът принася полза.Най малкото подготвя тялото за големи натоварвания .Отричането, не признаването,подтискането  на гнева не ни помагат ,а го превръщат в проблем .Правят го не контролируем.Допада ми обяснението на Ошо .Да се отпуснем в емоцията и я наблюдаваме, какво прави с тялото ни.Не знам за точките на дланта,не съм го срещал това обяснение .Но юмрук в боксовата круша помага .

#27 icon_share.png Христо

Приятел на Портала

  • default_large.png
  • Изключени
  • bullet_black.pngbullet_black.pngbullet_black.pngbullet_black.pngbullet_black.png
  • 4967 Мнения:

Публикувано: 13 април 2012 - 19:09

Quote

26 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;

Ефесяни, 4 глава.

Какво се има предвид ? Възможно ли е да се гневиш, без това да се отразява негативно върху кармата ти ? Исус съгрешил ли е като се е разгневил на търговците в храма ?

--------------Мисля точно това е .Да се освободиш от  гнева ,без на направиш поразия.Задържайки го , започва да руши тялото .Ако не го впрегнеш в работа ,и добър емоционален  ритник в пясъка ,ще  донесе облекчение .

Друг полезен начин е да създадем навик .При започването на действие да имаме отговор на въпроса ,,После какво ". Както шахматистите го правят.Виждат няколко хода на пред .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×