Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Дъгата

"Възпитание на родители" и 'Диагностика на кармата"

Recommended Posts

Мисъл на деня - 13 септември 2009г.

"Докато Бог е с вас, вие не трябва да се съмнявате, не трябва да се страхувате.

Той гледа благосклонно към всички хора.

Това не подразбира, че Той одобрява техния неправилен живот, но не ги съди – оставя ги свободни да учат, да се развиват. Той има търпение да дочака онзи ден, когато те ще се пробудят и ще се обърнат към Него.

Ето защо и вие, заради любовта си към Бога, трябва да бъдете благосклонни към всички хора, ако искате правилно да растете и да се развивате."

Из Забравената дума, ООК, 27 април 1927г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши.

Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. (Беинса Дуно)"

Горното е "мисълта за деня", която се появява долу на главната страница на този сайт.

:3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана, xameleona :thumbsup2:

Според мен, проблемът с автори като Лазарев, Норбеков и въобще с руската (че и други) школа е такъв, че те се опитват да дават готови рецепти чрез внушение, целящи бързодействието. Например, "хайде сега да вземеш да простиш на всички (на себе си, на мама и тате, на комшията, на котето и буболечката, на царевицата и карфиола.. и всичко ще се оправи").

Естествено, временно нещата се оправят - особено като ти набият в канчето, че всичко започва и свършва от твоята гордост, лакомия, властност, алчност и т.н. характерови поведенчески прояви.

Обаче, след година две - проблемчето се връща, често съпътствано с куп други...

Защото дълбинната причина, за да се стигне до прояви на цитираните "гордости и предразсъдъци", а оттях и до житейски проблеми и болестни картини - е доста по-навътре в собствената ни психология.

Учителят, наред с молитви, формули и упражнения - дава и много методи за алтернативна само-психотерапия и групо-психотерапия, които те прочистват из основи. Поради това, всеки разбрал и приложил ИСТИНСКИ напътствията му - се променя трайно и безвъзвратно.

Чебурашка,този Карлсон е направо страхотен.Все се изненадвам ,къде намираш толкова хубави и весели картинки.(лирично отклонение,но не се сдържах) :D

По същество.Беше ми интересно да чуя твоето мнение,защото го ценя и уважавам.

Мислиш ли обаче ,че може да има причина за проблем извън нас самите.Т.е авторите са си автори.Пишат си разни неща.Проблема в пишещия ли е или във възприемащия?Според мене е във възприемащия.

Преди десетина години аз се опитвах да чета Лазарев,но и дума не разбирах от написаното.Моя приятелка тогава го четеше и се 'караше" с него.После го изчетох на един дъх,защото нещо в мене го пожела.Мисля,че възприех само отделни неща.Не съм го възприемала като цялостно изложение .То според мене и няма такова.Лазарев според мене няма претенции за учение .Опит да се обясни кармичния закон на хората с примери от собственото им битие.Но това е може би индивидуална особеност(моя),свързана с моя начин на възприемане на нещата.От твое мнение тук и от това на Диана,за пръв път разбирам,че е възможно да има и отрицателен ефект.Нямам причини да се съмнявам в опита ви.Затова ми излиза горния въпрос.

Поздрави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ох, аз и от четенето на Учителя съм виждала отрицателен ефект, за съжаление..... Зависи кой как чете и какво взема. В толкова беседи Учителя говори за това на учениците си ето една...

Но понеже обсъждането е на книгите на Лазарев (чийто защитник и поклонник НЕ съм, но се опитвам да видя нещо полезно) - ще помоля тези, които изцяло отричат всичко написано в книгите му, да ми посочат с какво, например, се противопоставя на Учителя неговото сравнение за орлицата и нейните орлета ( в предния ми пост) и също приказката за здравето, късмета и любовта.

За тези, които не са я чели, накратко:

- На път били здравето, късметът и любовта. Замръкнали в едно село и почукали на вратата на една къща. Тя била малка - имало място само за единия. Стопаните решили, че най-важен е късметът и прибрали само него. Първа си тръгнала любовта, където няма любов, няма и здраве. А ккогато тях ги няма, всичко, което ни донесе късметът или го даваме за лекарства и съдилища, или нямаме сили да му се зарадваме.

- във второто село пуснали здравето. Първа си тръгнала любовта, и т.н.....

- в третото село пуснали любовта, а там където любовта е до огнището на дома, и да има проблеми, и да няма късмет, хората си помагат и се радват на всичко и са щастливи само от това, че се обичат. и затова са и здрави, и късметлии.

Мисля, че едва ли някой се съмнява в това, кое учение сме избрали да следваме пишещите в този форум....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Беше ми интересно да чуя твоето мнение,защото го ценя и уважавам.

Мислиш ли обаче ,че може да има причина за проблем извън нас самите.Т.е авторите са си автори.Пишат си разни неща.Проблема в пишещия ли е или във възприемащия?Според мене е във възприемащия.

Благодаря ти за милите думи! :3d_053:

Според мен, проблем може да се получи само тогава, когато има разминаване в нивото на пишещия и възприемащия.

Днес точно същия въпрос обсъждах тук с един приятел, че съществува емпатия и резонанс между хората и става така, че благодетелят за едни може да е унищожител за други. Всичко е относително - хора, които са спасявали нечий живот са били и същите, които са убивали друг.

Например, преди десетина години, когато излязоха 6 и 7 част на "Диагностика на кармата" - аз бях на такова ниво, че самото им прочитане беше абсолютно достатъчно всички пластове у мен да претърпят кардинално земетресение, което да тласне качествени решения на проблемите ми тогава - тоест, книгите ми дойдоха съвсем намясто и влязоха в пълен резонанс със съзнанието ми. Същото наблюдавах и при други близки и не дотам близки хора. Наблюдавах и обратен ефект и вреда, обаче, при хора, които явно не са могли да разберат нивото на поднесената информация.

Сега, просто подобни книги лично на мен не са ми достатъчни и имам нужда от по-дълбоки "копки". Предполагам, че и при много хора е така - с натрупването на информация, знания и опитност - структурата ни става по-многопластова и изисква много повече работа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Колкото и да се говори за очите, все ще остане нещо неразбрано. Същото се отнася и до истината. Колкото и да се говори за истината, все ще остане неразбрана. Това не трябва да ви смущава. Казва се за истината, че е горчива. – Не, истината е сладка. Тя освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Има една истина, която е горчива. Тя не може да освободи човека от противоречията. Да кажеш на човека, че е добър или лош, красив или грозен, това не е истина. Няма защо да казвам на човека, че е добър, но отношенията ми към него трябва да бъдат като към добър човек. Това е истина. Моите мисли, чувства и постъпки към него трябва да бъдат като към самия мене. Това е истина. За да кажеш истината на човека, ти трябва да имаш отношение към него. Колцина от вас имате отношение към своя ближен, като към себе си? Колцина от вас постъпвате безкористно към ближния си?“

Из „Основа на знанието“ – ООК, 26 юли 1933 г.

под-форум: Мисли от Учителя по теми: Мисли за истината

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен, проблем може да се получи само тогава, когато има разминаване в нивото на пишещия и възприемащия.

Сега, просто подобни книги лично на мен не са ми достатъчни и имам нужда от по-дълбоки "копки". Предполагам, че и при много хора е така - с натрупването на информация, знания и опитност - структурата ни става по-многопластова и изисква много повече работа.

Благодаря Чебурашка.Всичко вече ми е ясно.Благодарна съм и на моя свят ;) ,че се е погрижил за мене добре,та съм посегнала към Лазарев в подходящия за мене момент.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някоя жена не може да търпи мъжа си, а иска да бъде първа в Царството Божие.

Казвам й: Щом не можеш да търпиш мъжа си, на оня свят ще бъдеш последна.

Същото се отнася и до мъжа, който не може да търпи жена си.

Това доста прилича на трактовките на Лазарев.

А това, което ме учудва, че много неща, между Учителя и Лазарев съвпадат.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Мислиш ли обаче ,че може да има причина за проблем извън нас самите.Т.е авторите са си автори.Пишат си разни неща.Проблема в пишещия ли е или във възприемащия?Според мене е във възприемащия.

...

Разбира се, че може да има причина за проблем, която е извън нас самите. Иначе май доста надценяваме себе си и обезценяваме другите и обективната действителност. А те все пак съществуват и ни оказват своето влияние.

Лично аз не мога да възприема това - авторите са си някакви, пишат разни неща ... Много е важно първо кой/какъв е автора, какво е написал също е важно, но то в голяма степен е следствие на първото. Всеки автор влага частица от себе си във всичко, което прави. Дали е книга, храна, дреха, музика ... всяко творение е "обагрено" от своя създател. А от творението можем да извлечем информация за твореца му.

Предполагам в това отношение е изказана и древната максима - "По делата им ще ги познаете!".

Понякога обаче "делата" са завоалирани, маскирани, не си личат лесно какви са; включително често това се прави несъзнателно, но някъде и съвсем умишлено (примерно, защото това се котира добре в обществото).

Също така, за мен всички процеси са двустранни. Т.е на горния въпрос мога да отговоря - и в двамата, и в пишещия, и във възприемащия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук вече е по моята специалност... В литературната история са известни много много примери с автори, които са написали брилянтни произведения, но ако прочетете другите им творби, без да ви кажат кой е авторът, никога не бихте забелязали дори най-малка прилика. Все едно са написани от съвсем различни хора.... Просто едните са написани от хора, другите - не съвсем и не само. Всяка книга заживява свой собствен живот, който не е свързан вече с автора и, колкото и да му се иска това. Моят преподавател по литературознание обичаше да казва в лекциите си винаги да помним като правило номер 1 - всеки читател "пише" своя проекция на книгата във времето и пространството. Всяка книга или дори няколко изречения от нея стигат до човека в точно определен момент на неговия личен път и съответно носят съвсем индивидуално значение, смисъл за него - често нямат нищо общо със замисъла на автора. Често съм чувала в лични разговори с тях поети да признават, че са "получили" стиховете си и дори те самите са изненадани от написаното: "Аз не знам какво съм искал да кажа - всъщност нищо не съм искал... просто ми беше едно такова....и то само си излезе."

Книгите на Лазарев не правят изключение. ( Какво е искал да вложи и каква е личността на един автор - според мен това не само не е небходимо да се знае, но и НЕ е желателно преди да се прочете книгата. Аз лично смятам подобни разбори за най-страшното оръжие на училищната програма по литература, с помощта на което бавно и сигурно се умъртвяват потенциалните читатели... )

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някоя жена не може да търпи мъжа си, а иска да бъде първа в Царството Божие.

Казвам й: Щом не можеш да търпиш мъжа си, на оня свят ще бъдеш последна.

Същото се отнася и до мъжа, който не може да търпи жена си.

Това доста прилича на трактовките на Лазарев.

А това, което ме учудва, че много неща, между Учителя и Лазарев съвпадат.

Да уточня - цитатът (със зелени букви) е от беседа на П.Дънов, аз само съм го извадила.

Принципно знанието е единно, разделено и полярно е нашето мислене.

Друг е въпросът кой кога и как може да достигне до него и да го пресъздаде с думи,

а трети с въпросът кой колко и кога разбира като чете.

Донка, :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В литературната история са известни много много примери с автори, които са написали брилянтни произведения, но ако прочетете другите им творби, без да ви кажат кой е авторът, никога не бихте забелязали дори най-малка прилика. Все едно са написани от съвсем различни хора....

правило номер 1 - всеки читател "пише" своя проекция на книгата във времето и пространството.

:thumbsup:

Честно казано преди бях доста внимателна, да не кажа придирчива към моралния живот на автора.

Но тези ми .......... идеи се изпариха благодарение на ред събития:

* в един момент поради решението ни да имаме и църковен брак се видях в чудо да намерим добър и благонамерен поп. Виждах много празни очи, алчност, интересчийство (колко кой поп ще почерпим, алкохолни изцепки...

Е, това не зависи от Христос и от Библията, нали?

Просто има 2000г. проблеми с приложението .

Запитах един познат поп и той каза: " Бог знае, че сме грешни и се учим, но дори и чрез грешен съд, той може да изпрати благословението си (ритуала)."

* Учителят П.Дънов е имал един доказано образцов, идеен живот, но пак в медиите е имало платени клевети и хули...

Пак и имало неразбиране на думите му. А и заради поведението на някой последователи, обществото е генерализирало за учението, а не са хората. А това си е грешка на човека (предценяващият).

* Пушкин е гениален поет, но ако човек прочете за похожденията му, за натрапчивото преследване на жени заради едната нощ, ако човек научи за наглото му надсмиване над тези съпрузи-рогоносци, и ако научи че Пушкин де факто е сериен убиец - то тогава биха му се забранили творбите!

Говоря сериозно - след предизвикателното му поведение, много обидени съпрузи са му обявявали дуел, и той си ги е избивал хладнокръвно. Че даже са започнали да се страхуват да го предизвикват на дуел!

( дано източниците ми не са верни, ако бъркам - поправете ме)

Т.е. поне аз признавам правото на всеки човек да има Божие вдъхновение и откровение.

А кога и дали ще чета една книга, и колко ще я разбера - това е индивидуална особеност!

Вървим по Пътя,

учим се...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Историите на Лазарев ми се струват много невероятни ( чак се чудя дали не ги измисля) и като че ли не винаги добре обяснява какво точно има предвид, меши разни понятия, не изяснява, като че ли не винаги добре си обяснява мислите/идеите. Иначе мисля, че като цяло книгите му са полезни и ценни, съдържащи информация с голяма практическа стойност. :)

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Въпреки че някои твърдения на Лазарев са ми се стрували глупости, въпреки че историите му са невероятни, направо все едно измислени, поне на мен поне на този етап Сержо ми се струва the best. Въпреки че не винаги обяснява добре, струва ми се като цяло че неговата информация е добре обяснена, обяснява неща, които не ги пише в други книги, обяснява неща, които сигурно в други книги само са загатнати и върви ги тълкувай правилно...В книгите му има много информация, която ако се приложи ще даде някакъв по - малък или по - голям положителен ефект. Имам чувството, че най - съществен и голям дял за подобрения в моя характер са оказали книгите на Лазарев. Другите автори са едни такива абстрактни, а човекът ( въпреки че не знам как ги изчислява тия единици, как ги разпознава тия полета и вкопчвания), та човекът прави дисекция на проблемите, разяснява житейските ситуации в детайли, намира проявление на кармата дори в това да те дразнят мухи. :lol: Така че Лазарев е голяма работа. :)

Дъгата :Честно казано преди бях доста внимателна, да не кажа придирчива към моралния живот на автора.

Но тези ми .......... идеи се изпариха благодарение на ред събития:

Е, той авторът постепенно се е променял все повече, в процеса на получаване на нова информация.

* Дъгата: Пушкин е гениален поет, но ако човек прочете за похожденията му, за натрапчивото преследване на жени заради едната нощ, ако човек научи за наглото му надсмиване над тези съпрузи-рогоносци, и ако научи че Пушкин де факто е сериен убиец - то тогава биха му се забранили творбите!

Дъга, може Пушкин да е бил прилепнал към духовните ценности и това с похожденията да е било начин да се оттласне от тези ценности, да се уравновеси. А относно дуелите : за онази епоха са били много често явление. Доколкото помня Пушкин е загинал в дуел. Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лазарев, Висарион, Мегре, Ошо, Рьорих и други т.н. "окултни авторитети" могат да побъркат човек. Ако някой се нуждае от такава помощ, нека си ги чете.

Уви, нескочаем е този кръговрат, в който се повтарят едни и същи залитания по времето на Школата и сега. Вместо да се чете и изучава Словото, да се чете и прилага, мнозина предпочитат да се доверяват на измислиците и недомислиците на разни иностранни "окултни" екземпляри, които авторитетно ги продават и рекламират чрез своите емисари по света.

Дори само в една беседа на Учителя, ако ученикът потърси съответният ключ, може да открие и приложи невероятно много неща в живота си.

Ако...

Bethedi

Точно така е!:)Преди години "Диагностика на кармата" ме зашемети до такава степен,че ми трябваха месеци да изляза от "капана" Лазарев.Постепенно нещата започнаха да се проясняват и разбрах много неща.Благодарна съм на автора за знанията които получих.Някои от тях успях да приложа успешно в живота си.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Хем капан, хем си му благодарна за знанията. :lol: Чел съм неща от Лазарев, чел съм и от Учителя. Много повече съм разбрал от инфото на Лазарев, отколкото на Учителя и затова може би инфото на Лазарев ми е било доста по - полезно и мисля, че дори да продължа да чета още книги на Учителя, трудно може да се компенсира голямата гъстота на разбираема информация при Лазарев. Лазарев ми помогна да разбера по - добре някои неща в други книги и обратното : други ми помогнаха по-пълно да разбирам Лазарев. :) Лазарев ми се струва директен, целещ право в десятката, аналитичен, практичен, разбираем, а други ми се струват по - абстрактни,отвеяни, мъчноразбираеми, префинени. Абе стреляй в десятката, какво ми увърташ, какво ме мъчиш, тююю... :)

Някои от тях успях да приложа успешно в живота си.:)
И аз така гранат1, искам и още по - успешно да прилагам. По отношение на практичност Лазарев удря другите в земята. :lol: Изказването на Bethedi пък е проява на нещо като религиозен фанатизъм, традиционните ристиени постъпват почти по същия начин. :) На човек не му пречи да чете и Учителя и другите автори. Аз тези дни ще си взема още книжлета ( от Различни автори). :)

-----------------------------------------------

П.П.:Е, възможно е все още да не съм придобил достатъчно познания за идеите и проповедите на Учителя и затова да мисля така.

----------------------------------------------

Ако човек чете нещо дето му е много трудно да разбере или пък дето хич не разбира или пък не е сигурен, че разбира, тогава няма ли опасност този човек да хаби страшно много енергия за осмисляне на информацията, вместо да насочи усилията си към прилагането на сравнително лесна за разбиране информация, усилия насочени към прилагане на знанието, а не мъки за неговото разбиране ? :hmmmmm: В крайна сметка знанието може да е едно и също, но поднесено по различен начин. Един може да го поднесе по по - сложен начин, достъпен за по-тесен кръг хора, а друг може да го поднесе по начин достъпен за масата хора

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

----------------------------------------------

Ако човек чете нещо дето му е много трудно да разбере или пък дето хич не разбира или пък не е сигурен, че разбира, тогава няма ли опасност този човек да хаби страшно много енергия за осмисляне на информацията, вместо да насочи усилията си към прилагането на сравнително лесна за разбиране информация, усилия насочени към прилагане на знанието, а не мъки за неговото разбиране ? :hmmmmm: В крайна сметка знанието може да е едно и също, но поднесено по различен начин. Един може да го поднесе по по - сложен начин, достъпен за по-тесен кръг хора, а друг може да го поднесе по начин достъпен за масата хора

Според мен,ако не можем да разберем това което четем,дори и с помощта на добър учител,е по-добре да се ориентираме към друго четиво,което ще ни даде знания.Безмисленото висене над умни книги само поради причината че са обявени за такива,си е чиста загуба на време.Всеки човек има различен начин на мислене и възприемане и ако е решил да чете или/и учи, трябва да се ориентира към подходящия за него автор или/и учител - кой е подходящ се усеща веднага!Аз винаги съм харесвала автори и учители,които умеят с малко думи да кажат много.Многословието винаги ме е дразнело и може би това е причината да "недолюбвам" Виктор Юго. :)

Редактирано от granat1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Многословието е добре дошло, ако има много неща, които са ти неясни. Многословие не значи голословие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Многословие или малкословие, предпочитам да няма прекалено много метафори и символи, предпочитам да се обяснява, както в учебник.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В един от постовете си Вики (благодаря за темата!) спомена, че Лазарев е бил нужен на някои хора, за да ги "поразтърси" и освободи от старото като им каже истината "право куме в очите". Е, аз съм един от тези хора.

Намеирих себе си и диагнозата си в част 5 - зависимост от човешката любов. Преди това четях Учителя, но това беше като да слагам мехлем на гноясала рана. Първо трябваше да се дезинфекцира и дори изреже... Хвърлях книгата възмутена, след това отново я вземах и мислех. много ме болеше, че на 45 години всички мои понятия за добро и любов се обръщаха на 180 градуса. Т.е. - идваха си по местата. Ако не ме бяше "стръскал" яко Лазарев, щях да понаглася думите на Учителя да паснат на моите стари разбирания и Ах! колко съм добра, колко страдам, значи съм благородна!

Без него нямаше да мога да осъзная заблудите си както без Учителя нямаше да мога след това да намеря пътя си. Нямаше да мога да кажа в решаващия момент на сина си " Обичам те толкова много и вярвам толкова много в теб и силите и способностите ти, че това са последните 200 лв, които получаваш от мен. Само след малко време ти ще получаваш от работата, която ще намериш сам много повече. Аз бях дотук с парите, но винаги ще бъда с теб с много любов каквото и да решиш, каквото и да се случи". Без Лазарев нямаше да мога да изхвърля пиленцето от гнездото с най-чистата любов, на която съм способна. През цялото време си напомнях за онзи пример с орлицата, в който лазарев напомня, че има няколко определени дни от живота на орлето, в които ако не полети, тялото му ще тане прекалено тежко и то никога няма да може да го направи. Майката го пуска от високото в бездната, за да спаси живота му. Ако през тези дни тя го съжали и го остави вътре при себе си... това е равносилно на неговото убийство... и на срутването на цялото гнездо.

И още една приказка се е врязала в паметта ми и често я разказвам в подходящи случаи - за Здравето, Късмета и Любовта - стар грузински (или нещо такова) тост, разказан в края на не помня вече кой том.

Донка, на колко години беше синът ти, когато проведохте този разговор?

Разкажи ни повече, ако може, за последвалото развитие на ситуацията.

Моят син е на 17 години, като скоро, след 4 м., ще навърши 18.

Ще ми се наложи и аз да разговарям, въпреки че при всеки удобен случай го правя, за самостоятелността, и живота..

Може би ще трябва да остане да поживее известно време с баба си и дядо си. ( в друга тема съм писала защо, сложно е).

Имам нужда от съвет и пример.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Мира :) 

Ще ти отговоря кратко, защото нямам време за повече.

Синът ми беше на 22 - завършил с отличие компютърен техникум и студент трета година. Тогава имаше възможностите и способностите да си намери работа и да живее съвсем самостоятелно - каквото и направи през следващите месеци. Сега все ми споменава, че съм го "изритала" точно навреме. Иначе той заживя сам и далеч от дома още в 8 клас - и на това е благодарен сега, макар тогава на всички да ни беше много трудно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Историята за орлите е вярна,но с една подробност.Когато орлицата си избира партньор,пуска перо мисля,и орела трябва да го хване преди да докосне земята,защото когато започнат да учат орлето за лети и го пускат от гнездото,той трябва да го хваща преди да падне на земята, просто минава време преди то да се сети да отвори крила...

Моя син 24г,е още вкъщи,обаче се оправя  сам финансово,като при това е и студент.Скоро ще се изнася,нещо което очаквам с нетърпение,признавам....Работя по въпроса за самостоятелността му от времето когато беше 9клас,просто лятото през ваканциите  работеше при баща си ,при това сериозно,и се научи да си изкарва пари сам .Винаги е знаел обаче за финансовото състояние в семейството,тоест за какво сме имали възможност и за какво не.Отношението  е било като към голям човек и никога не сме го залъгвали.Винаги съм смятала,че финансовото обгрижване е лоша услуга от един момент нататък.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×