Jump to content
Порталът към съзнателен живот
milena1k

Нов уебсайт за духовните учения на Вивекананда и Рамакришна на българс

Recommended Posts

Здравейте,

Наскоро регистрирах уебсайт с ученията на Вивекананда и Рамакришна, в който са включени много от лекциите на Вивекананда на български език. Разделени са на секции: Лекции върху религията, Душата, Бог; Лекции върху Веданта и Адвайта; Карма Йога, Бхакти Йога, Раджа Йога, Джнана Йога и др. Сайтът включва и голяма част от разговорите и беседите на неговия Учител, Шри Рамакришна, с неговите ученици и поклонници, биографии на Вивекананда и Рамакришна, много снимки и друга информация. Който смята, че може да му бъде полезен, може да го посети на:

www.ramakrishna-vivekananda-bg.info

Поздрави и Честита Нова Година,

Милена

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето какво разказва Нарен (Вивекананда) за първата си среща с Рамакришна:

След като свърших песента, Учителят се изправи, хвана ме за ръка и ме заведе на северната веранда… Помислих си, че ще ми даде някакви лични наставления. Но това, което се случи в следващия момент, не беше за вярване. Изведнъж той хвана ръката ми и започна да плаче от радост. Прочувствено, като към близък приятел. Учителят ми каза:

- Идваш толкова късно! Честно ли е това? Не можа ли да се сетиш, че те чакам с такова нетърпение? Ушите ми се продъниха да слушам разговорите на тези светски хора. Имах чувството, че ще се пръсна, тъй като нямаше с кого да споделя онова, което наистина усещах! – А след това продължи да говори несвързано и да плаче. Но изведнъж със събрани длани се обърна към мен като към някакво божество: - Зная кой сте, о, Господи. Вие сте Нара, мъдрецът от миналото, въплъщението на Нараяна. Върнахте се обратно на Земята, за да освободите човечеството от страдания и мъки.

Бях напълно смаян. Що за човек е този? Трябва напълно да е полудял!...

След това се върнахме в стаята и аз седнах до приятелите си.

- Можем да видим Бог и да му говорим, така както аз ви виждам и ви говоря в момента – ни каза Рамакришна. – Кой обаче иска да го види и да говори с него? Хората страдат и могат да напълнят делви със сълзи, защото някой от семейството е починал или пък защото са загубили пари или имот. Но кой плаче за това, че не може да види Бог? И все пак, ако някой наистина иска да го види и се обръща към него, Бог ще му се разкрие. Това е сигурно.

След тези думи бях убеден, че Рамакришна не беше като онези учители по религия, които бях срещал – с поетичните им беседи и остроумни метафори. Той говореше от своя личен опит, от онова, което той самият в действителност беше получил, отказвайки се от всичко и призовавайки Бога с цялото си сърце и с всички усилия. Мислех си: Е, добре, може и да е луд, но в действителност много рядко са хората като него, които биха понесли подобно отречение. Да, той е луд, но колко е чист по душа! Какво себеотрицание само! Той наистина е достоен за преклонение. С тези мисли се преклоних пред него, взех си довиждане и се върнах в Калкута още същия ден.”

Ето каво пише Нарен относно второто си посещение в Дакшинешвар:

„… отидох направо в стаята на Учителя. Той седеше в дълбока медитация на по-ниското легло.. Още щом ме видя, с радостен глас ме помоли да се приближа и ме накара да седна на едния край на леглото. Беше в странно състояние. Измърмори нещо, което не успях да разбера, фиксира поглед в мен, а след това се изправи и приближи. Помислих, че ще последва поредната налудничава сцена. В този миг той сложи десния си крак върху мен и аз получих прекрасно преживяване. Очите ми се отвориха широко и видях, че всичко в стаята, включително и стените, се завърта бързо и постепено изчезва. В същото време имах чувството, че моята индивидуалност, заедно с цялата вселена, изчезват в едно огромно всепоглъщащо пространство. Това разрушение на личното ми съзнание приличаше на смърт. Усещах смъртта пред себе си, много близо. Изгубил контрол, закрещях високо:

- Но какво правите с мен? Не знаете ли, че имам дом и родители?

Чувайки това, Учителят започна да се смее високо, а след това докосна гърдите ми с ръка и каза:

- Е, добре, нека да спрем засега. Не е необходимо да свършим всичко наведнъж. Всичко ще дойде с времето си.

За мое най-голямо учудване това невероятно видение изчезна така бързо, както беше дошло. Нормалното ми състояние се възвърна и всичко в и извън стаята застана неподвижно както преди.

… Нарен отишъл в Дакшинешвар седмица по-късно. Той бил изключително бдителен и твърдо решен, че няма да се остави да бъде хипнотизиран… Не след дълго Рамакришна навлязъл в самадхи. Нарен го наблюдавал. Изведнъж Рамакришна го докоснал като първия път. Въпреки силното желание да не се поддаде, Нарен не могъл да задържи съзнанието си в нормално състояние. Този път той напълно загубил съзнание. А когато дошъл на себе си, видял Рамакришна да прекарва ръка пред гърдите му и да му се усмихва ласкаво и нежно. Нарен нямал никаква представа какво се било случило междувременно.

По друг повод Рамакришна казал пред други свои ученици: „ В деня, когато Нарен бе загубил съзнание за своята индивидуалност, му зададох различни въпроси, като – кой в действителност е, откъде е дошъл, колко време ще стои в този свят и т. н. Накарах го да навлезе в най-съкровената част на душата си и да намери там отговорите на моите въпроси. Отговорите потвърждаваха това, което вече знаех за него от виденията си…”

Рамакришна е описал също едно от онези видения… потвърдени от отговорите на Нарен. Когато бил в самадхи, умът му се издигнал от нивото на грубата материя към финото ниво на идеите, а след това към „оградата от светлина”, както той я описва, разделяща делимото от неделимото. Зад тази ограда дори боговете и богините не могат да проникнат, защото там свършват всички форми. Въпреки това, в царството на неделимото, Рамакришна видял седем мъдреци, чиито тела били изградени единствено от светлина и чисто съзнание. Мъдреците били в самадхи и величието им надминавало това на боговете. Наблюдавайки, Рамакришна видял нещо, което се оформяло от тази хомогенна светлина. Това бил образът на едно дете. Детето слязло към единия от мъдреците, сложило ръка на врата му и се опитало да го извади от състоянието на самадхи, в което се намирал. След известно време мъдрецът се раздвижил. Като видял детето, лицето му започнало да сияе от радост и Рамакришна разбрал, че става въпрос за „вечни спътници”. „Аз отивам там долу – казало детето на мъдреца – и ти ще трябва да дойдеш с мен”. Мъдрецът не отговорил, но в погледа му се четяло радостно съгласие. Той навлязъл отново в самадхи и тогава Рамакришна видял, че част от него слиза на Земята под формата на ярка светлина. Рамакришна завършил разказа пред учениците си с думите: „Още първия път, когато погледът ми се спря върху Нарен, разбрах, че той беше този мъдрец.” Когато го попитали допълнително, Рамакришна признал, че детето от видението бил той самият.

„Рамакришна и неговите ученици” Кристофър Ишеруд

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×