Jump to content
Порталът към съзнателен живот
pencil

Раждане в къщи, в извънболнична среда

Recommended Posts

"Съгласна съм, че не всяко раждане в домашни условия може да протече нормално и безпроблемно, както във вашия случай. Но това е, защото не всяко семейство има вашата сила и вяра."

Как ще обясним тогава, че векове наред, когато хората са имали сила и вяра, граничеща с фанатизъм (най-малкото защото не са имали много друго, на което да разчитат) родилките или бебетата са умирали толкова често при раждането?

Първо, реално ние нямаме статистики за тези неща, много от нещата, разпространени като знание в наше време са чиста пропаганда (като идеята, че децата НЕ МОГАТ да се отглеждат без памперси).

Освен това, ако погледнеш чисто статистически, ще видиш, че днес загиват много повече майки от тогава -- за справка, само за тази събота и неделя са загинали 21 човека от катастрофи. вчера са загинали 3-ма.

Говорейки за вяра, нека да уточним една малка подробност -- те са вярвали В Бога, но той и Сатана вярва, че има Бог.

Да вярваш НА БОГ е друго нещо. Ако човек има тази вяра той би правил чудеса и възкресявал мъртъвци...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Да, наистина за нас думите "случайност", "риск" нямат стойност. Тях сме ги заместили с "Божия воля". Ако едно нещо е предначертано да стане, то става. .."

Пенсил, да ти призная не ми се вярва, че твоята вяра е толкова голяма, че ако нещата с раждането бяха протекли по коренно различен начин, ти да не изпиташ нито мъка, нито вина за станалото, може би дори до края на живота си.

Че болниците не са приветливи, а много от лекарите с недобри морални качества - това е друга тема.

Но искам да наблегна, че твоята история оставя у читателя впечатлението, че това е един безопасен начин за раждане, очакваният резултат от който е непременно едно здраво бебе и лесно възстановяване. Това обаче просто не е истина, дори и в повечето случаи да не възникне проблем. Мога да напиша цял списък на възможните усложнения при раждане, без претенции да е изчерпателен, които биха искали компетентна намеса на квалифицирано лице и то в срок от няколко минути. А те съвсем не са редки.

Радвам се за вас, но по мое мнение това, което сте направили, не е отговорно отношение и към двата живота, не е безопасно и в никакъв случай не бива да се препоръчва за широка практика. В законодателството на много страни, раждане по такъв начин ще се смята за криминално престъпление.

Накрая, аз мисля, че Бог иска от нас да бъдем разумни. Той затова ни е дал разум, за да можем сами да се грижим за себе си, а не да разчитаме за всичко на неговата помощ. Затова прилагането на нашия разум е израз на нашата вяра в него, а безотговорността към постъпките ни - не е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Първо, реално ние нямаме статистики за тези неща, много от нещата, разпространени като знание в наше време са чиста пропаганда... Освен това, ако погледнеш чисто статистически, ще видиш, че днес загиват много повече майки от тогава..."

Напротив, съвсем реално мога да ти кажа, че усложненията по време на раждане са били водеща причина за смърт при жените в миналото. Това е много лесно да се провери, добре се знае и няма смисъл да спорим.

Редактирано от Red Tulip

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как ще обясним тогава, че векове наред, когато хората са имали сила и вяра, граничеща с фанатизъм (най-малкото защото не са имали много друго, на което да разчитат) родилките или бебетата са умирали толкова често при раждането?

Според мен векоре наред хората са били не силно вярващи, а фанатично религиозни. Не би могло да се говори за ВЯРА, когато представите за такава се внушават от църквата и държавната власт, а не са провокирани от емоционални, лични потребности. Вярата ни в/НА Бога не е ли вяра и в/НА самите нас, колкото и самонадеяно да изглежда, нали сме по образ и подобие Негово. Смятам, че днес хората са по-осъзнати и сигурни във вярата си, затова са и по-силни от преди - еволюция

От друга страна не мисля, че историята на това семейство оставя впечатление, че това е един безопасен начин за раждане. Погледнато реално безопасен начин за раждане няма. Пенсил писа, че са имали намерение да присъства лекар на раждането. В такъв случай може да се реагира при евентуални усложнения. Чисто физиологически обаче спокойната атмосфера, подкрепата от близък човек, въобще спокойствието на родилката правят контракциите по-ефективни, по-малко болезнени и родилният процес по-съкратен във времето. Лично за мен този споделен опит няма да ме накара да родя вкъщи, поне на този етап от живота ми /още имам да работя върху вярата си/. Но следващият път ще се замисля за условията, в които ще раждам

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Рос, не мисля, че е сериозно да се твърди, че едва сега хората са станали истински вярващи и са по-християни дори и от папата, а никога преди това в историята не са били.. :D

Както и да е, не искам да задълбочавам спора. Моята цел беше да обърна внимание, че разказването на подобни красиви истории много лесно може да има трагични последствия за някого, при това без да има нужда да се опира за обяснение във вярата или в липсата на такава, а оставайки още на нивото на естествените закони. (Надявам се, че тяхното съществуване поне никой няма да оспорва.) Реших, че е необходимо да обърна внимание, защото ми се стори по отзивите на тази история тук и в други форуми, че това от много хора не се разбира. Който разбрал - разбрал. Приятен ден от мен!

Редактирано от Red Tulip

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може някои и да могат да си осигурят безпроблемно раждане вкъщи, но като цяло наистина това е опасна авантюра. В близко семейство имаше един такъв опит неотдавна, по чудо не завърши трагично. Дори да има човек отлични условия и даже добър лекарски екип, все пак една клиника има повече възможности за адекватна реакция. Съвременното здравословно състояние на младите майки не е добра основа за такова приключение.

Обаче ми е интересно друго:

Някой има ли информация за възможност у нас за раждане във вода?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Да, наистина за нас думите "случайност", "риск" нямат стойност. Тях сме ги заместили с "Божия воля". Ако едно нещо е предначертано да стане, то става. .."

Пенсил, да ти призная не ми се вярва, че твоята вяра е толкова голяма, че ако нещата с раждането бяха протекли по коренно различен начин, ти да не изпиташ нито мъка, нито вина за станалото, може би дори до края на живота си.

Че болниците не са приветливи, а много от лекарите с недобри морални качества - това е друга тема.

Но искам да наблегна, че твоята история оставя у читателя впечатлението, че това е един безопасен начин за раждане, очакваният резултат от който е непременно едно здраво бебе и лесно възстановяване.  Това обаче просто не е истина, дори и в повечето случаи да не възникне проблем.  Мога да напиша цял списък на възможните усложнения при раждане, без претенции да е изчерпателен, които биха искали  компетентна намеса на квалифицирано лице и то в срок от няколко минути.  А те съвсем не са редки.

Радвам се за вас, но по мое мнение това, което сте направили, не е отговорно отношение и към двата живота, не е безопасно и в никакъв случай не бива да се препоръчва за широка практика.  В законодателството на много страни, раждане по такъв начин ще се смята за криминално престъпление.

Накрая, аз мисля, че Бог иска от нас да бъдем разумни.  Той затова ни е дал разум, за да можем сами да се грижим за себе си, а не да разчитаме за всичко на неговата помощ.  Затова прилагането на нашия разум е израз на нашата вяра в него, а безотговорността към постъпките ни - не е.

Виж, всичките "опасности" са все резултат от излизане от Божествената хармония. Светът е изначално създаден идеален, но хората са нарушили хармонията и сега теглят последствията. Хората живеят в страх, защото са загубили живата вяра, загубили са връзката си със източника на знание от Вселената, с Първоизточника, затова сега се нуждаят от болници, ЗА-СТРАХ-овки, полиция, лекарства, памперси и т.н. И това, което описваш е така... но важи само за твоята реалност...

За мен всичко, което се случва в този свят е Божия воля. И този велик Небесен Отец прави най-доброто за всекиго. Неговите пътища са неведоми за нас и често са неразбираеми, но ВИНАГИ ЗА ДОБРО. Сещам се за една случка с Беинса, когато разговарял с ученици и покрай тях минала група малки деца. Едно от тях ненадейно се откъснало от групата, изтичало до Учителя, погледнало го в очите, целунало му ръката и се върнало при другите. Когато групата отминала Учителя казал тихо: "Това дете утре ще си замине. То е дошло само за да ме срещне на Земята. Тази среща се състоя." За незнаещия, за родителите това ще е голяма трагедия, но истината е, че душата е вечна и е избрала този миг от вечността за да се срещне с Учителя и да се върне обратно горе...

Има една друга реалност, паралелно на твоята и ти не я познаваш. Там нещата стават по интуиция, там разумът следва сърцето, там нещата се случват ненадейно но идеално, леко, с финес, с благословия, с радост, защото текат по други неведоми закони, непознати на обикновения човек.

Един голям мъдрец беше казал: "В човешкия свят първо стават нещата и после вярваш в тях. В Божествения свят първо повярваш в нещо и после то става". Това е ключът към другата реалност -- вярата. Живата вяра, с която Христос казва, че хората ще местят планини (пък какво да говорим за едно раждане ;) )

Хората са велики, богоподобни същества, способни да моделират реалността, да направляват потока на съдбата си, да боравят с творческите енергии на Вселената. Уво, ние сме изпаднали в амнезия, забравили за своя произход и способности, живеем като животни, с първосигнални цели в живота -- да осигурим храна, жилище, сигурност, да се размножим и да умрем отегчени от живота. Лутаме се в един свят на несигурност и материално заробване, робуваме на готови модели на поведение и мислене. Да, ние сме магьосници, използващи магическият си жезъл за оборка на боклуци...

НО веднъж пробуди ли се човек за своята магична природа, приключва с "АКО", "СЛУЧАЙНО", "МОЖЕШЕ" и ги замества с "ЩЕ", "ВЪЗНАМЕРЯВАМ", "СТАНЕ"

P.S.

Не ти повтарям наизустени философии от книги, това са житейски принципи, които съм приложил и проверил в живота. Живял съм и от "другата страна", в света на несигурността, на "АКО"-тата и "случайностите". Never more. :sorcerer:

Редактирано от pencil

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пенсил, мисля че е прекалено да отсъждаш какви реалности познавам аз. Определено познавам повече паралелни реалности, отколкото можеш да предполагаш. Познавам обаче също и медицинската реалност - която очевидно за теб е непозната.

Подчертавам, че това което си се наел да правиш - да убеждаваш по подразбиране хората с историята си, разказана по всички форуми, с правенето на сайт и т.н., да раждат по-този начин - категорично означава потенциално да поемаш върху съвестта и кармата си увреждането и/или смъртта на майки и бебета. Може и да не са много такива случаи, но ще ги има със сигурност, ако успееш да наложиш тази "мода". Не виждам нищо духовно, свято или близко до Бога в това да ти тежи такъв грях на съвестта и кармата. Напротив, за мен човек, който може да допринесе за такова трагично развитие, пряко или непряко, съзнателно или несъзнателно, е много далеч от Бога. Така че първо помисли доколко твоята вяра е истинска вяра или просто най-обикновено тщеславие те кара да тълкуваш едно щастливо и статистически вероятно стечение на обстоятелствата така, все едно че е било създадено от вярата ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пенсил, мисля че е прекалено да отсъждаш какви реалности познавам аз.  Определено познавам повече паралелни реалности, отколкото можеш да предполагаш.  Познавам обаче също и медицинската реалност - която очевидно за теб е непозната.

Подчертавам, че това което си се наел да правиш - да убеждаваш по подразбиране хората с историята си, разказана по всички форуми, с правенето на сайт и т.н., да раждат по-този начин - категорично означава потенциално да поемаш върху съвестта и кармата си увреждането и/или смъртта на майки и бебета.  Може и да не са много такива случаи, но ще ги има със сигурност, ако успееш да наложиш тази "мода".  Не виждам нищо духовно, свято или близко до Бога в това да ти тежи такъв грях на съвестта и кармата.  Напротив, за мен човек, който може да допринесе за такова трагично развитие, пряко или непряко, съзнателно или несъзнателно, е много далеч от Бога.  Така че първо помисли доколко твоята вяра е истинска вяра или просто най-обикновено тщеславие те кара да тълкуваш едно щастливо и статистически вероятно стечение на обстоятелствата така, все едно че е било създадено от вярата ти.

медицинската реалност е плод на страха и отчаянието, духовното невежество на хората, на алчността на докторите. Когато баща ми умираше в болницата от рак, никой не го поглеждаше, докато не здрависам някой доктор с петдесетачка. Безброй са случаите, когато жени раждат секцио по внушение на лекаря, само защото секциото е два пъти по-скъпо и доходно. Днес болниците са търговски дружества (да, изумях като го чух, но е факт), които търгуват с болестите на хората. Не е нужно да убеждавам никого, влезте в една болница и потърсете жизнерадостни и весели хора.

Болестите на 99% от хората започват на емоционален план далеч преди да се проявят на физическият -- омраза, ревност, негодувание, непрощаване -- това са отрови, разяждащи човека. Лекарят, лекуващ само симптомите прави най-големият грях, защото не отстранява душевната отрова, дори не се стреми да изчисти емоционалният свят на пациента си. И продължавайки живота на плътта му с лекарства, без да отстрани емоционалната първопричина на болестта той дава път за още по-голямо падение на душата му.

Не виждам на кого ще навредя, като "агитирам" за раждане у дома? Домашното раждането под наблюдение на лекар е стандарт в цяла Европа. Единствената разликата в нашия случай е, че лекарят поиска 800 лв. за да присъства и минахме без него.

Нито смятам, че ще увредя някое дете, защото под внушение на моя сайт са му махнали памперсите и са го приучили да казва "пиш" :thumbsup:

Редактирано от pencil

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пенсил, нещата, които говориш определено не са от Бога и не са плод на вяра в никакъв случай.

Помисли какво всъщност те движи в тази ти "мисия" и кой е твоят Бог.

Редактирано от Red Tulip

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пенсил, нещата, които говориш определено не са от Бога и не са плод на вяра в никакъв случай.

Помисли какво всъщност те движи в тази ти "мисия" и кой е твоят Бог.

Нека плодовете ни да говорят вместо нас.

Редактирано от pencil

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Остави стандрата в цяла Европа, ти пропагандираш НЕАСИСТИРАНО раждане у дома, което е престъпление в цяла Европа.

А ако наистина сериозно си мислиш, че "плодовете" на вашето успешно раждане са ваши и резултат на вярата ви... от медицинска и статистическа гледна точка мога да ти кажа, че това не е така, а от духовна... че гордостта като грях отстъпва само на невежеството.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Раждането с вяра и любов към Бога е наистина безопасно нещо, стига човек да е праведен и волята на Бог да съвпада с нашата!

Мисля, че това е невъзможно да стане с всички, тъй като вярата у всеки е различно силна, а и съдбата е различна!

А как Бог ще остане многообразен в житейските уроци, с които ни дарява, ако ни спести този вид изпитания?

Невъзможно е и не бива изцяло да се избегне смъртта при ражданията! Тя е необходимост за кармата.

Човек иска да промени много неща в света, които не му харесват, но винаги си оказва, че светът си е добър, всяко "чудо" е за три дни и, че човек има силата да променя единствено себе си!

:smarty::yinyang::smarty:

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен да споделиш радостта си и то голяма такава, май не е грях, а обратното и дали само страхове и болки да си споделяме.

За скептицизма не зная. Само като чета, чета, започвам да си мисля, че науката както е тръгнала, може утре да реши да асистира и на всяко нормално зачеване, а който не е съгласен да го обяви за невеж.

Ами да, гордостта е голям грях, наистина. Да се пазим, тогава, от нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Остави стандрата в цяла Европа, ти пропагандираш НЕАСИСТИРАНО раждане у дома, което е престъпление в цяла Европа.

А ако наистина сериозно си мислиш, че "плодовете" на вашето успешно раждане са ваши и резултат на вярата ви... от медицинска и статистическа гледна точка мога да ти кажа, че това не е така, а от духовна... че гордостта като грях отстъпва само на невежеството.

Никой по света не осъжда неасистирано раждане у дома, достатъчен е един бърз поглед в Интернет за да се убеди човек в това -- стотици страници посветени на това, отразяващи стотици неасистирани раждания в Европа и Америка.

Освен товараждането на Самуил беше планирано с присъствие на лекар, но стана неасистирано заради алчността на медицинското лице.

Такава е била Божията воля, при раждането на Самуил да не присъстват хора, мотивирани от печалби и невежи за тайнството на молитвата.

Ako говорим за статистики, всички статистики, сравняващи раждане у дома и в болница показват по-ниска смъртност при домашните раждания, като най-ниската е при неасистираните, справка http://cleansing.atspace.com/alternative_mothering.htm#myth4

Редактирано от pencil

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D:D:v::thumbsup2:

медицинската реалност е плод на страха и отчаянието, духовното невежество на хората, на алчността на докторите. Когато баща ми умираше в болницата от рак, никой не го поглеждаше, докато не здрависам някой доктор с петдесетачка. Безброй са случаите, когато жени раждат секцио по внушение на лекаря, само защото секциото е два пъти по-скъпо и доходно. Днес болниците са търговски дружества (да, изумях като го чух, но е факт), които търгуват с болестите на хората. Не е нужно да убеждавам никого, влезте в една болница и потърсете жизнерадостни и весели хора.

Болестите на 99% от хората започват на емоционален план далеч преди да се проявят на физическият -- омраза, ревност, негодувание, непрощаване -- това са отрови, разяждащи човека. Лекарят, лекуващ само симптомите прави най-големият грях, защото не отстранява душевната отрова, дори не се стреми да изчисти емоционалният свят на пациента си. И продължавайки живота на плътта му с лекарства, без да отстрани емоционалната първопричина на болестта той дава път за още по-голямо падение на душата му.

.........всичката тази ситуация си е част от манипулацията ( която човеците допускат поради абсолютния си органически мързел :lol: ) и като следствие ликвидацията /намаляване на населението...увеличаването на смъртността...

Не виждам на кого ще навредя, като "агитирам" за раждане у дома? Домашното раждането под наблюдение на лекар е стандарт в цяла Европа. Единствената разликата в нашия случай е, че лекарят поиска 800 лв. за да присъства и минахме без него.

Нито смятам, че ще увредя някое дете, защото под внушение на моя сайт са му махнали памперсите и са го приучили да казва "пиш

:v: Раждането при домашни условия с асистиране просто започва да се случва +не е лесно да се променят нагласите - навиците, но е възможно

:) Поразговорих се с няколко майчета относно " с и без памперси"... не са ентусиазирани особено ...обаче имат време да се пренастроят

:) Пенсил, как точно го изпипахте този момент с "пиш " процедурата :D сподели опита си :1eye:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Поразговорих се с няколко майчета относно  " с и без памперси"... не са ентусиазирани особено ...обаче имат време да се пренастроят

:) Пенсил, как точно го изпипахте този момент  с  "пиш " процедурата  :D сподели опита си :1eye:

:feel happy: Любов  + Светлина + Мир + Радост  :feel happy:

Toва е защото те не вярват, че е възможно. Децата от ден първи общуват със света, но има ли кой да ги "чуе"? Изглежда живота в града с неговата негативна енергетика е накарал хората да изработят толкова дебели защитни щитове върху чакрите, че дори собствените си новородени деца да не могат да възприемат.

Важно е детето да усети, че го разбират, защото само от неговото желание зависи дали ще си казва. При децата с памперси се получава така, че никой не ги "слуша" и след първият месец те престават да съобщават, свикват да седят напишкани.

Ние започнахме от 15-ти ден първо да следим сигналите му. Оставяме го по голо дупе и забелязахме, че когато ще пишка той започва да рита. Докато прави пиш казвахме сигнал "пишшшшш" за да го запомни и го свърже с действието. За аки също имаше сигнал. Така до 20-ти ден той свикна със звуците и постепенно започнахме да го изхождаме над гърне, ето така или така.

Първоначално, като го сложим над легенчето казвахме ключовите звуци "пишш" или "аа...аа..." за да знае какво да прави. С времето той свикна с легенчето и позата и щом го сложехме над него се изхождаше без да му казваме. Нощно време обикновено се напишкваше, първите 2 месеца, жената му слагаше парченце тензух с непромокаема постелка отдолу и завит с одеало.

Тя спи с него и го усеща, щом се събуди го изпишква. Сега фаловете намаляха до 1-2 пропуснати пиша на ден, акиатата ги хващаме 100%. Той, както всяко дете си има определен ритъм и изхождането става в синхрон с него -- например след събуждане пишка. Така знаейки ритъма му го слагаме "на гърне", когато знаем че трябва. Има и интуитивния момент, когато майката усеща, че на детето му се прави нещо, преди още да е подало сигнал.

Знам какво си мислите, защото всички това си представят -- напикани килими, майката непрекъснато дебне детето за сигнали, цял ден трябва да го държи над легена. Нищо подобно! По-сложно е само първият месец, по-нататък влизате в крачка. На 4 месеца всичко е отработено и не по-сложно от това да обслужваш нуждите на 2 годишно дете. Разликата е, че не се налага да чакаш 2, 3 че даже и 4 години.

Предимствата на метода са очевидни:

  • детето има достойнство, защото прави нещо самостоятелно и защото е чисто благодарение на собствените си усилия.
  • Спестява се стреса от по-късното приучаване към гърне
  • детето става рано самостоятелно
  • развива се чувство за лична хигиена от най-ранна възраст
  • избягват се обриви, подсичания и др. (Самуил никога не се е подсичал)
  • създава се близка връзка между родителите и детето, която продължава за цял живот
  • удобно е да ходиш на гости или на почивка без да мъкнеш пакети с памперси и кърпички а само едно гърне (ние дори и гърне не носим)
  • запазва се природата, която децата ни ще наследят. Днес тонове памперси гният по бунищата и ще надживеят и внуците ни. Хиляди декари гори се секат по за направата им. Всевъзможни токсични химикали се използват за избелването им...

За интересуващите се има материали тук: http://nodiaper.atspace.us/#alternatives

Редактирано от pencil

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Благодаря ти! От отговорите ти е ясно, че си много на ЯСНО с нещата...живееш ги с душата и духа , а сърцето + ума + волята са им слуги :v:

създава се близка връзка между родителите и детето, която продължава за цял живот

В предишните времена ... когато ги нямаше памперсите ( ползвахме лигнини, марли...) + имаше времена/ интервали когато спираха тока...нямаше топла вода ... и още разни други нужни неща ( имах опитността да обгрижвам дъщеря си тогава)...зимно бебе/Стрелец.

Много бързо отработихме процедурата с акито (още в първия месец и даже не с гърнето, а с мушамичка и лигнин )...аз бях като зоркия слухар...иначе ми се отваряше доста пранеее.....но кое беше същественото - моментът на постижението си беше направо първото ни общо искрено радване / поздравления/похвалване ...даже благодарност изпитвах към нея ( имах чувството, че ми отговаря и даже проявява съчувствие и разбиране...щото и обяснявах кофти ситуацията :P )

С "пиш" процедурата имах различна мотивация....изобщо не се вживявах особено ( имах лигнин предостатъчно + докато я преобувах ползвах момента на голото общуване за нежен масаж на дланите и краченцата - стимулира двете мозъчни полукълба ) както и да е.....обаче в един момент ми светна, че докато пишка...принцесата малка издава същите радостни / възторжени :D звуци и си маха с ръчичка :v: като при акито . А знакчето :v: с двата пръста V символчето - Victory - ни беше годинки общ сигнал. Ха...направо се върнах назад във времето въх, не беше само спомен :blink: благодаря .Радвам се , че ви има !

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пенсил, смущаващо е, че често твърденията ти в тази тема просто не са истина, дори и в случаи, когато не може да не знаеш това.

Например: "Никой по света не осъжда неасистирано раждане у дома, достатъчен е един бърз поглед в Интернет за да се убеди човек в това -- /линк--- стотици страници посветени на това, отразяващи стотици неасистирани раждания в Европа и Америка."

Линкът, който си дал към този цитат обаче е само от Америка, с един единствен сайт от Европа, от УК, където пък ясно се казва, че всеки, който помага преднамерено на родилка в УК, без да е медицинско лице, извършва нарушение. (Така стоят нещата законово в тази страна) Аз обаче говорех само за Европа, защото не съм сигурна как стоят нещата в Америка, макар че общо взето са подобни по целия цивилизован свят.

Много други подобни неща също мога да ти кажа, но определено не ми се занимава да се изсяняваме за всяка дума, а и съжалявам, че изобщо подхванах този както виждам сега глупав и безсмислен спор. За съжаление, в него не намирам нито особена вяра, нито любов, нищо че те непрекъснато се споменават. Мислех да не отговарям вече, но една случка, която наблюдавах с очите си точно тези дни, ме кара да ви я разкажа. Тази и още много други подобни истории имат пълна документирана медицинска история. Мога да гарантирам, че всяка казана дума е истина и не е плод нито не недоразбиране, нито на преувеличение. Разказвам максимално накратко, защото едвам си държа очите отворени от умора. Действието се развива в УК (Англия)

Млада жена, в идеално здраве и лека бременност без никакви проблеми, планира домашно раждане, според условията в страната. Когато моментът идва всичко също е съвсем наред, контракциите бързо зачестяват и изглежда скоро бебето благополучно ще бъде в ръцете на майката. След окло 12 часа болки обаче, контракциите не само престават да зачестяват, но и от жената изтича вода примесена с мекониум (акото на бебето), което потенциално може да е знак за опасност за бебето. Присъстващата акушерка вика линейка и за минути жената е в болницата, където я преглеждат и назначават съответните лечения. Установява се, че раждането върви много бавно (това само по себе си може да бъде опасно) и се взимат мерки то да се ускори, назначава се същият хормон, който прави това в тялото. Тъй като жената вие от болка й поставят епидурална упойка. Правят се също и други необходими неща. Въпреки големите количества вливания обаче раждането не прогресира. Една причина за това е неправилната и много сложна позиция на бебето. (Акушерка с опипване може само да каже дали главата е надолу, не може да определи съвсем точно позицията и в този конкретен случаи лесно се е заблудила.) Освен това самата матка на жената не реагира правилно на процеса. Максималното разкритие на тази жена след 24 часа неистови болки (трудната позиция прави болките още по-силни) е било 5 см, за раждане трябват 10. След 24 часа разкритието на цервикса не само на продължава, но той започва да се затваря обратно (което може да стане понякога в такива случаи). Решението в тази ситуация е само едно и то е животоспасяващо и за майката и за бебето - секцио по спешност, незабавно! 15ина мин след като се установява това, жената е в операционната. Упойката е засилена доза от епидуралната, което й позволява да чуе и види бебето си много скоро. В момента и майката и бебето са добре. Без намеса веднага обаче досега нямаше да ги има.

Доста красноречиви детайли съкарщавам, но това е в общи линии. Жената не беше в състояние да поддържа разговор за вярата си, за съпруга й колко е вярвал преди тази история също не мога да кажа, но във всеки случай беше по-блед дори от жена си. За лекарите, които се разтърчаха около нея, мога да гарантирам, че разчитаха на знанията и опита си. Никой от тях в тази ситуация не е отишъл да се моли, което не значи, че не са били вярващи, разбира се, а че са били готови да свършат своята част от работата, а само Божията да оствят на Бог. Но къде по-лесно и интересно е във всеки късмет и успех да се виждаш като глезеното дете на Бога и съответно да плюеш лекарите, или който се падне наблизо, а и при всеки неуспех да правиш пак същото. Бог обаче обича не този, който най-много му се моли и приказва за него и за любовта си към него, и се доказва като негов любимец като кара мотор без каска, а този, който със самите си дела показва знания и любов, защото Бог е истина и любов не само на приказки.

Успех на форума, всичко хубаво от мен

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекланям се пред това което сте постигнали заедно и пред малкия и безкрайно сладък Самуил, просто на няколко път бях на път да се разплача когато четох темата и как е протекло всичко, поздравявам най-сърдечно родителите на детето както и него....Възхищавам се от това...

Благодаря за прекрасната :feel happy::thumbsup2::) тема, Благодаря Ви!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пенсил, смущаващо е, че често твърденията ти в тази тема просто не са истина, дори и в случаи, когато не може да не знаеш това. 

Например: "Никой по света не осъжда неасистирано раждане у дома, достатъчен е един бърз поглед в Интернет за да се убеди човек в това -- /линк--- стотици страници посветени на това, отразяващи стотици неасистирани раждания в Европа и Америка."

Линкът, който си дал към този цитат обаче е само от Америка, с един единствен сайт от Европа, от УК, където пък ясно се казва, че всеки, който помага преднамерено на родилка в УК, без да е медицинско лице, извършва нарушение.  (Така стоят нещата законово в тази страна) Аз обаче говорех само за Европа, защото не съм сигурна как стоят нещата в Америка, макар че общо взето са подобни по целия цивилизован свят.

Много други подобни неща също мога да ти кажа, но определено не ми се занимава да се изсяняваме за всяка дума, а и съжалявам, че изобщо подхванах този както виждам сега глупав и безсмислен спор.  За съжаление, в него не намирам нито особена вяра, нито любов, нищо че те непрекъснато се споменават. Мислех да не отговарям вече, но една случка, която наблюдавах с очите си точно тези дни, ме кара да ви я разкажа.  Тази и още много други подобни истории имат пълна документирана медицинска история.  Мога да гарантирам, че всяка казана дума е истина и не е плод нито не недоразбиране, нито на преувеличение.  Разказвам максимално накратко, защото едвам си държа очите отворени от умора.  Действието се развива в УК (Англия)

Млада жена, в идеално здраве и лека бременност без никакви проблеми, планира домашно раждане, според условията в страната.  Когато моментът идва всичко също е съвсем наред, контракциите бързо зачестяват и изглежда скоро бебето благополучно ще бъде в ръцете на майката.  След окло 12 часа болки обаче, контракциите не само престават да зачестяват, но и от жената изтича вода примесена с мекониум (акото на бебето), което потенциално може да е знак за опасност за бебето.  Присъстващата акушерка вика линейка и за минути жената е в болницата, където я преглеждат и назначават съответните лечения.  Установява се, че раждането върви много бавно (това само по себе си може да бъде опасно) и се взимат мерки то да се ускори,  назначава се същият хормон, който прави това в тялото.  Тъй като жената вие от болка й поставят епидурална упойка.  Правят се също и други необходими неща.  Въпреки големите количества вливания обаче раждането не прогресира.  Една причина за това е неправилната и много сложна позиция на бебето.  (Акушерка с опипване може само да каже дали главата е надолу, не може да определи съвсем точно позицията и в този конкретен случаи лесно се е заблудила.)  Освен това самата матка на жената не реагира правилно на процеса.  Максималното разкритие на тази жена след 24 часа неистови болки (трудната позиция прави болките още по-силни) е било 5 см, за раждане трябват 10. След 24 часа разкритието на цервикса не само на продължава, но той започва да се затваря обратно (което може да стане понякога в такива случаи).  Решението в тази ситуация е само едно и то е животоспасяващо и за майката и за бебето - секцио по спешност, незабавно!  15ина мин след като се установява това, жената е в операционната.  Упойката е засилена доза от епидуралната, което й позволява да чуе и види бебето си много скоро.  В момента и майката и бебето са добре.  Без намеса веднага обаче досега нямаше да ги има.

Доста красноречиви детайли съкарщавам, но това е в общи линии.  Жената не беше в  състояние да поддържа разговор за вярата си, за съпруга й колко е вярвал преди тази история също не мога да кажа, но във всеки случай беше по-блед дори от жена си.  За лекарите, които се разтърчаха около нея, мога да гарантирам, че разчитаха на знанията и опита си.  Никой от тях в тази ситуация не е отишъл да се моли, което не значи, че не са били вярващи, разбира се, а че са били готови да свършат своята част от работата, а само Божията да оствят на Бог.  Но къде по-лесно и интересно е във всеки късмет и успех да се виждаш като глезеното дете на Бога и съответно да плюеш лекарите, или който се падне наблизо, а и при всеки неуспех да правиш пак същото.  Бог обаче обича не този, който най-много му се моли и приказва за него и за любовта си към него, и се доказва като негов любимец като кара мотор без каска, а този, който със самите си дела показва знания и любов, защото Бог е истина и любов не само на приказки. 

Успех на форума, всичко хубаво от мен

На всичките хора, които са ни питали дали могат да родят у дома като нас отговаряме по един и същ начин -- ако нямаш пълна безприкословна вяра в Отец и в човека до тебе, по-добре роди в болницата. Съмнението (анти-вярата) у жената може да докара фатални последици в последния момент.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×