Jump to content
Порталът към съзнателен живот
pencil

Раждане в къщи, в извънболнична среда

Recommended Posts

Има един прекрасен американски сайт Unassisted childbirth за раждане в домашни условия с подробна информация, много истории и полезна информация. Току що получих от собственика разрешение да го преведа на български. Не е ли интересно, че ние сме загубили една 2000 годишна традиция (векове наред нашите майки са раждали у дома или на къра, без акушерки и болници) а в Америка, една държава на 200 години това нещо се прилага.

Моля, всеки, който хареса идеята и знае английски да ми помогне с преводите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, идеята наистина е добре.

Но доколкото знам обаче, в България е незаконно да раждаш в дома си, не съм сигурен обаче дали е така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, идеята наистина е добре.

Но доколкото знам обаче, в България е незаконно да раждаш в дома си, не съм сигурен обаче дали е така.

Moя позната, която ме запали по това, роди в къщи здраво и хубаво дете и то при условие, че работи и има медицински осигуровки.

намерих и още един, този път на руски:

krovatka.net

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Гост_мими_*

Подкрепям идеята да се популяризира раждането вкъщи, вдъхновена съм. Аз мога да превеждам. Ако някой може да направи сайт...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Подкрепям идеята да се популяризира раждането вкъщи, вдъхновена съм. Аз мога да превеждам. Ако някой може да направи сайт...

Aз се наемам с дизайна на сайта. Пиши ми на е-майла за подробности.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколкото знам в България в закона за здравното осигуряване няма пътека предвиждаща раждането у дома

Аз живея в Германия и при нас това е уредено и касите поемат разхода по акушерката асистираща на раждането

Ако сега имам трето дето, ще го родя в къщи.

Така ще можем всички пълноценно да участваме в преживяването - дори и децата. Тук е разрешено на деца да присъстват и в болниците на раждане, щом родителите така искат.

Ако има нещо за превод от немски, съм насреща.

Познавам една българка, която живее в Холандия, където е също общоприета практика раждането в къщи, та тя така роди сина си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) И аз не съм чувал да искат да раждат извън родилното.Това си е риск за бебето при нашите условия.

Здрави и усмихнати бебета и майки през 2006!

Любов + Светлина + Мир + Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Пенсил, моля сподели има ли още новини по темата :) страници нови постни :)

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, всъщност, се случи преди 4 месеца и аз писах по другите форуми.

Във този вече не пиша, но по изключение ще публикувам един постинг заради настоятелната молбата на моя позната.

Това е компилация от предишните ни постинги в различни форуми:

=============================================

"Драги приятели, дойде време и на практика да проверим истините за раждане у дома.

Днес (20 април) в зората на утрото синът ни вдъхна първата си глътка въздух в живота си и видя белия свят в родния си дом, в хола, до камината, под акомпанимента на мека музика и птичи песни. Там аз, жена ми и Бог бяхме единствени свидетели на свещенният акт на раждането. Тя в ръцете на любимия си, аз подкрепяйки я с окуражаващи думи. През време на това тя сменяше позите, остави се на природната интуиция да я води до края. Резултата -- никакви разкъсвания (за дете 3.5кг!), пъпната връв нормална и раждане с главата напред. Детето изплака веднага, после се успокои и заспа. Не сме го тормозили да го мерим, къпем, режем пъпната връв и му капем разни капки. Най-важното беше то да легне върху гърдите на майка си, да се успокои след дългото пътуване от топлото й сърце, докато аз държах плацентата високо за да се източи. Засука веднага (противно на разбиранията, че трябвало да минат 12 часа), много спокойно.

ето го веднага след раждането:

sleep1.jpg

Според нашите разбирания (на мен и жена ми) днес много от нещата в родилният дом се правят неправилно. Това бе една от причините да предпочетем детето да се роди у дома. Някои от доводите ни са:

  • В жената, както във животните има "програма за раждане", която се включва в нужният момент и я води през целия процес на раждането. Тя знае каква поза да заеме, какво място да избере, всичко. В крайна сметка тази програма е резултат от стотици хиляди години еволюция, нали? И тя е проверена. НО.... се включва само ако родилката бъде оставена на мира. А какво става в болницата -- "ще легнеш така а не иначе, дишай, не дишай, напъвай, не напъвай" и жената слуша други а не интуицията си и програмата й не се задейства.
  • В родилния дом има само един вариант за раждане -- в леглана поза, която е НАЙ-УДОБНА ЗА ЛЕКАРИТЕ И НАЙ-НЕПОДХОДЯЩА ЗА РАЖДАНЕ
  • След раждането детето продължава да разчита на плацентата от която се захранва по пъпната връв, защото белият му дроб и други органи още не са заработили. Затова пъпната връв трябва да се среже по-късно, когато плацентата е спряла да подхранва детето, А НЕ ВЕДНАГА, КАКТО СЕ ПРАВИ В РОДИЛНИЯ ДОМ.
  • По време на раждането подпомагах скъпата с молитва в трудните мигове. Кой доктор би го направил? ВЪобще, кой доктор би разчитал на това?

Зачетието и раждането са свещенни актове, които повдигат и жената и мъжа, които спояват още по-силно любовната им връзка и създават егрегор над семейството.

Дълго време не исках да имам деца, защото вярвах в идеите на Кастанеда, че зачатието оставя дупка в енергийното тяло на мъжа. Но откакто повярвах във словото на Виссарион; откакто го видях с очите си -- живият Христос на Земята, който има 6 деца, взех решение... И няма да скрия, че именно вярата в него ни даде сили.

Говоря за осъзнато зачатие. Преди ние да се решим на този свещен акт жената направи пълно изчистване на храносмилателната система, на лимфната система и накрая на черния дроб. После отидохме на едно силно и девствено място, където с молитва към Бога и духовните спътници поставихме начало на нов живот. Естествено бе това същество да се роди при нас и "да сети майчина милувка най-напред" под родния си покрив. За да каже един ден достойно -- "това е родният ми дом".

Помислете ни за луди, ако щете (няма да сте първите :D ) но при раждането участваха и нашите котки, които стояха по прозорците и гледаха, давайки наставления. Участваха и трите големи бора-пазители на имението, в етерната си форма, то просто се усещаше, едно чувство, че не си сам, че всичко е наред. Бях запалил камината, пуснах духовна музика, окадих с тамян.

Мнозина ни обвиняваха в безумие, че сме рискували живота на детето, че съм рискувал живота на жената и т.н. Вероятно не биха имали на ум друго, защото, човек непознаващ вярата във Христос, в силите на Отец живее в един свят на несигурност, страх, неизвестност; свят в който доктора е бог а болницата -- светая светих.

Жената още преди раждането говори с бебето като му каза как да застане (да не тръгне с краката напред или с ръка). Аз самият се бях подготвил физически, умствено, духовно. Изчетох доста материали, консултирах се с доктори и други жени, раждали у дома, гледах филми.

Раждането мина като по учебник без разкъсвания, без никакви усложнения, жената избираше свободно най-удобната й поза. Когато се появи бебето не беше посиняло и сбръчкано, както съм вилждал по филмите, които гледах, а розовo като прасенце. Радостта ми беше голяма, никога не съм бил толкова щастлив, майката също, макар и изтощена. Въобще, няма да изпадам в подробности, това така или иначе не може да се опише с думи.

* * *

Ето, намерих малко време (току що къпахме бебето), коластрата свърши и минахме на кърма... Сега спят с майката, съжалявам, че все аз пиша и то във форум за майки но тя почива, трябва да лежи за да й се наместят органите обратно.

Нещата тръгнаха много по-отдалече, когато напуснах добре платена работа в софийска фирма и купих малка къща в провинцията, където се преместих да живея. Тишина, градина, овошки, ръчен труд, ароматни сутрини и спокойствие, ето това търсех.

house3.jpg

Tози начин на живот премахна много мои догматични схващания. Осъзнах за първи път пълнотата на простия живот и това да правиш което ти е по душа в момента, да си бъдеш сам шеф. Вече не мислех за бизнес планове и корпоративна политика а за лехите със зеле, събиране на гъби, сушене на плодове и т.н. Ако преди имах за цел да постигна благосъстояние, респект и имидж сега имах за цел да заживея максимално просто и самодостатъчно.

Малко по-късно се запознах със приятелката ми, която е живяла в по този начин 3 години в Еленския балкан.

Заедно сме неоценим екип, създадохме малко стопанство, тя усвои печене на хляб, мелене на зърно, работата по градината, усвоихме разпознаването и събирането на десетки видове билки, гъби, плодове и т.н. Искахме да възстановим най-доброто от живота на нашите прадеди. Аз се научих да майсторя неща от дърво, метал, да ремонтирам и поправям. Денят ни протича в шарено разнообразие, един ден може да боядисвам, друг ден да чета книга и да почивам, трети ден да събирам дърва за отопление за зимата. Нужните пари за семейството (а те са 10 пъти по-малко, отколкото бяха разходите ми в София) набавям с работа на парче, като консултации за местни фирми и др. Телевизия не гледаме, радио не слушаме, единствената информация черпим от интернет.

Като продължение на това дойде и желанието да си имаме дете, което да отрасне във възможно най-близо до природата, в красива среда, да развива фантазията си и да се радва на простия и хармоничен живот на древните българи. А това, разбира се означва то да се роди под родния си покрив, в прегръдките на майката и бащата, тези, които са го призовали на света. Или както казва поетът "Бяла спретната къщурка, с две липи отпред. Тука майчина милувка сетих най-напред". И наистина, погледнете тази снимка, на първия ми постинг. Тя е снимана почти веднага след като се появи детето на бял свят! Вижте колко спокойно спи, защото се чувства защитено и уютно. Далеч по-различно от посиняло от ужасен рев новородено, върху което сестрите извършват рутинни процедури.

А колкото до самото раждане, аз се бях подготвил предварително, изчетох литература, говорих с хора и т.н. Всички показатели на жената бяха добри и не даваха изгледи за проблемно раждане. Всичко беше приготвено -- стерилни ножици, конци, черги, пелени, корито и т.н.

Контракциите започнаха в 10 вечерта и постепенно зачестиха. Имаше контракции и предишните седмици затова жената не им обърнала толкова внимание и дори не ме събудила. Но към 3 часа през ноща се събудих от пъшкането на жена ми, която се разхождаше напред-назад и нещо ми каза, че това е нощта на събитието. Станах, запалих камината, пуснах специално подбрана релаксираща музика, запалих благовония и свещ. Постепенно паузите между контракциите се съкращаваха, болките бяха силни (но после се забравят, ако раждането е естествено). Жената каза, че от болката й се замъглява съзнанието, аз й преливах сила и я окуражавах. Околоплодните води бяха вече изтекли (по-късно се разбра) но тя не е разбрала, мислела, че ходи по малка нужда в тоалетната. Към 4.50 контракциите вече бяха един непрекъснат поток, жената ги вокализираше със всевъзможни звуци. През това време тя беше полу-легнала на една страна, после смени позата с кучешка и в един момент усети прорязването. Темето на детето се подаваше! И спря. Тя се уплаши, че не иска повече да излиза, че е заседнало там, аз й казах да напъва полека и след няколко напъна синът ми беше в ръцете ми. Детето изплака на мига а аз изживях най-щастливият миг в живота си. Казах му: "ДОБРЕ ДОШЪЛ" или нещо такова, не си спомням вече. Ведната (по препоръка на наша позната, която също е раждала у дома) му нахлузихме предварително приготвена шапка и го увихме в една хавлия и вълнен шал (тогава е снимана и снимката в постинга ми най-отгоре). Беше целият обвит в бял "крем", който не бива да се мие, защото го предпазва от инфекции в тази нова за него среда. Това бяло нещо постепенно попи и бебето придоби розов цвят.

Майката полегна на една страна, болките продължаваха, 10-на минути по-късно излезе плацентата, доста голямо нещо... Огледах я внимателно дали е цяла (защото се случва да остават парчета в майката) и я сложих в една тавичка, която вдигнах над детето за да се изтече кръвта и то да поеме нужните вещества в тези първи и важни мигове, когато заработват дробовете и други органи. Оттам нататък имаше около 30 минути още болезнени контракции, които затихваха. Имаше леко кървене от матката, но никакви разкъсвания (както се потвърди и в болницата по=късно). Кървенето и болките спряха около час по-късно и жената си направи промивка с отвара от лайка, която бях предварително приготвил После се изкъпа. После взе бебчето в ръце и му даде да кърми. Дали имаше кърма или не, но то се успокои и заспа.

Оттам нататък имаше формалности, закарх жената 10-на часа по-късно в болницата да регистрират детето. Задържаха я 12 часа за преглед и ваксинации на бебето и на другия ден си ги прибрах у дома.

====================================================

chrisi Написа:

-------------------------------------------------------

> Добре дошла,мамче и честито бебенце

> На мен лично ще ми е много интересно,ако имаш

> време някой път да разкажеш повече за разликата

> между първото раждане и раждането вкъщи и

> възприемането им от теб самата - сигурно всичко е

> коренно различно И дали те беше страх - страхът

> също си е част от раждането,на прага на даването

> на живот - и как се справяше с тези чувства.И

> каквото още намериш за подходящо да споделиш - и

> от разказа на таткото станаха ясни повечето

> неща,но друго си е да се види женското усещане за

> нещата

>

не си позволявах да ме е страх, съзнателно не си позволявах да ме е страх.

МИРЕНА:

Иска ми се да ти отговоря първо за страха - наистина отношението към страха е най-основното нещо във всяко начинание. С риск да ме обявят за сектантка единственият отговор на въпроса "Как се справи със страха?" е, че вярвах, че след като Природата и Отец са ми помогнали да отгледам бебчето 9 месеца в корема си, не биха допуснали нещата да се провалят в последния момент. Вярвам в силата на молитвата и на няколко пъти правех точно това, когато ми беше най-трудно. Просто от известно време насам виждам как в живота ми се случват точно нещата, за които си помисля - когато се осъмня в нещо или допусна страх то сякаш нарочно ми се случва. Страха не ме предпазва, а напротив, просто се реализира. Просто си моделирам реалността, правя си картинки какво искам да ми се случи, само в позитивен смисъл и това и става. Даже и да звучи като приказа ако искате да ми повярвате опитайте.

Разликата между двете раждания е, че просто няма никаква прилика. Подробностите от раждането в болницата въобще не ги помня - какво са ми говорили, как съм напъвала, дали са ми дали детето веднага след като се роди... Не знам какви упойки са ми дали и на какво се дължи това но просто сякаш не съм участвала в процеса. Затова казах, че раждането в къщи е най-истинското нещо, което съм правила досега - просто го правех аз, съзнателно и дори при най-силните болки успявах да контролирам нещата и да усещам какво става в мен. По логиката, че на човек не му се дават непосилни товари, бях сигурна, че каквото и да е, мога да го изтърпя и е по силите ми. И пак повтарям - там където започна да ми се изплъзва вярата в силите ми, ми помогна вярата на таткото в мен, просто се допълнихме.

==================================

В момента Самуил е на 4 месеца и е едно прекрасно лъчезарно дете, заедно научихме системата ЕБХ (Естествена Бебешка Хигиена), която позволява да се отглежда чисто и здраво дете без памперси, виж сайта http://nodiaper.atspace.us/

Eто няколко снимки на Самуил сега (на 4 месеца):

Редактирано от pencil

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Благодаря ти ! Поздравления за ПОСТИЖЕНИЕТО!Много нужна + важна споделена опитност! Вярвам + знам, че ще имате последователи :thumbsup2: отличен е вариантът за раждане у дома :v: що дисхармонични вибрации ще се спестят + средства и неудобства ще бъдат икономисани :D

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честито бебче :feel happy: Четох в друг форум затова и бях сигурна, че си ти :feel happy: Хубаво е, че има хора като вас :thumbsup: Желая ви много щастие на цялото семейство :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздраления и от мен за куража на пионерите! Да ви е жив и здрав малкият Самуил!

Водене на раждането в домашни условия - мечта, която дано се превръща във все по - масова практика! Интересувала съм се от този въпрос не поради целесъобразност, а поради убеждението, че това е начинът, когато всичко във връзка с плода и бременната жена е наред.

В Русия има клиники, където се извършва раждане под вода. По този начин адаптацията към новата среда за бебчетата е по - плавна ( тъй като вътреутробно са в течна среда) и нестресова, а за майките раждането е по - малко болезнено. Позите, вярно, са важни, но по - важно е какво заобикаля майката и идващата на бял свят душица.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:angel: Честито! Вие сте истински смела жена! Упованието и вярата в Бога са ви помогнали.

Нека Светлината и Любовта бъдат винаги с вас и семейството ви! :angel::thumbsup::angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честито и от мен!

Радвам се, че така добре сте се справили.

Все пак, не мога да не кажа, че от медицинска гледна точка около едно раждане има голям брой потенциални опасности и за майката и за бебето. В повечето случаи нещата могат да минат добре и без намеса, но рисковете и усложненията по време на едно раждане са нещо много, много реално. В миналото, когато ражданията са ставали само у дома, хората са водели само естествен начин на живот и са били изпълнени с вяра, раждането е било най-опасното преживяване в живота на една жена и голям брой жени и бебета са умирали по време на раждане.

Хубаво е човек да разчита на вярата си, естествения начин на живот и т.н., но мисля, че от гледна точка на безопасността е недопустимо по подразбиране да се препоръчва (разбирам, че само разказвате историята си, но не намирам по-точна дума) раждане у дома дори без присъствие на медицинско лице пред такава широка аудитория, каквато е интернет. Много хора ще ви повярват, които може и да нямат вашия късмет, нито пък времето или познанията за да реагират правилно в една създала се екстремна ситуация по време на такова раждане.

Редактирано от Red Tulip

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Родих два пъти в болницата и преживяването беше много мъчително и унизително, включая престоя след раждането. Съгласна съм с всички доводи в полза на раждането вкъщи, дори научих нови неща. В болницата не само бебето се стресира, но и майката, което допълнително се отразява върху него. Копнеех да си бъда вкъщи, но когато най-после се приберяхме, бяхме недоспали и много изнервени, чувствах се съсипана и нещастна до степен да плача неудържимо. Някой ще каже, че е от спада на хормоните. Не само - когато най-много имаме нужда от спокойствие и постигане на хармония със себе си и детето, точно тогава ни го вземат, забраняват ни да го гушкаме при себе си, идват под час и ни диктуват кога да се храним, кога да спим и т.н. Какво спане?! Будят ни дори и през нощта да свършат някоя работа, другите бебета плачат, майките правят нещо... Като се прибереш, ако те "чакат" необични хора вкъщи, става още по-лошо. Затова от сърце се радвам за pencil и семейството му и че всичко е минало благополучно.

Категорично бих предпочела да родя вкъщи, но със сигурност от гледна точка на безопасността да има и кадърно медицинско лице. Не зная дали това е законно към момента или биха санкционирали някой такъв добър лекар, който да се намеси само ако има нужда, не да ми казва да лежа по гръб, когато природата ми диктува да съм изправена на колене, та и гравитацията да помага. Във топла вода сигурно би било още по-лесно и приятно. Първият път наистина доста ми пречеха на раждането. Ужасно болеше, понеже водите ми бяха изтекли, стимулираха раждане изкуствено, поради което контракциите бяха много силни и болезнени, а обезболяващите ми ги прибраха за себе си. Това беше по времето, когато се ходеше в родилния дом с пълните торби материали и медикаменти, повечето от които вероятно се препродаваха в някоя аптека. Счупи ми се опашната кост и след като близо два месеца не зарастна, трябваше сама да се лекувам, понеже един доктор каза, че не може досега да не зарастне. Имах проблем с ходенето и сядането, доста се уплаших да не стана инвалид. Ами нали бебето е с предимство и калцият отива в млякото, сетих се аз, купих си калциум фосфо С и след две седмици се оправих.

Наистина човек не трябва да чака само на докторите, ами да си помага и сам.

Да е жив и здрав Самуил! Радвам се, че има по-добър старт в живота от повечето българчета. По света раждането у дома не е толкова екзотично приключение. Доказано е в психологията, че първите часове след раждането са особено важни за целия по-нататъшен живот на човека. Нека Самуил да е гордост не само за близките си, но и за българите, защо не и за света? Да е жив и здрав!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също по принцип съм за раждането у дома, ако става дума за лично мнение.

В страната, в която живея, раждането у дома е законна опция за всяка жена с нормална бременност. По време на раждането у дома жената може да прави каквото си пожелае. То става обаче в присъствието и с помощта на акушерка (две по-точно) и възможност за бързо реагиране в случай на нужда. Освен това, на бъдещата майка задължително й се разясняват възможните рискове и как ще се процедира при всеки един от тях, ако се наложи. Тя подписва, че е наясно с рисковете и евентуалните последици.

По такъв начин едно раждане у дома може да бъде сравнително безопасно. Мисля, че не е редно да се разчита единствено на вяра и късмет, когато става дума за нещо толкова сериозно от медицинска гледна точка като раждането.

С предишния си постинг имах предвид, че, когато се разказват такива хубави истории пред масова аудитория, от гледна точка на безопасността хората все пак трябва да са напълно наясно, че разказаното е само един случай, а не че всяко такова раждане задължително ще протече безпроблемно, само защото е неподпомогнато и е у дома.

Редактирано от Red Tulip

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпреки , че покрепям идеята за топло посрещане на бебето, този филм леко ме шокира - хем се възхищавам на смелостта на тази жена, хем бая ме стегна под лъжичката, ако съм на нейно място...

Много ми харесва идеята обаче лекарски екип да присъства на раждане у дома. Дали е възможно в нашата страна това да започне да се случва?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все още се намират баби, които са раждали по този начин - защо не ги попитаме тях също за мнение и за преживявания?

Едно мога да кажа - слава богу, че не сме във времена на естествен подбор, когато родилките и бебетата масово са измирали поради липса на хигиенни условия и специализирани грижи...По наше време обаче както виждаме е въпрос на личен избор и поемане на отговорност, дори да не е регламентирано със закон. Но точно последното условие - липсата на нормативно положение, което да урежда казуса, може да доведе до санкциониране на медицинското лице, присъствало на раждане в домашни условия. Изравняването на критериите в много насоки във връзка с евроинтеграцията вероятно ще проправи път и на подобен закон и за нашите условия, което ще е от полза, защото подозирам, че много млади бъдещи майки ще се "юрнат" /простете за грубия израз, но за някои, за много това ще е поредната мода/ да раждат вкъщи на своя глава, от което може да има неприятни последици, предотвратими до някаква степен, ако присъства специалист и предотвратими в по-голяма степен, ако това стане при условия с животоспасяваща апаратура.

Въпросът е идндивидуален, но най-малкото безнадзорно раждане граничи с авантюра. А и не всеки съпруг е способен да издържи психически на подобно нещо. Освен това запознати казват, че от енергияна и психическа гледна точка не е желано присъствието на бащата в момента на раждане. Не знам, не съм раждала, само съм родена, в болница, естествено :), но съветвам всички ентусиазирани вярващи или невярващи момичета да съобразят желанието с обстоятелствата и възможностите.

Поздравявам пенсил и съпругата му за куража и знанията! Удивително е!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Четох постинга за раждането на Самуил и плаках от умиление пред Великото тайнство на рождеството, което сте изживели съзнателно и пълноценно, плаках и заради спомените ми за преживяното унижение в родилния дом, а и от малко завист (нищо човешко не ми е чуждо :unsure: ). За мен вие сте смели хора и достойни родители!!! Възхищавам се на вярата и смелостта ви :feel happy: !!! Съгласна съм, че не всяко раждане в домашни условия може да протече нормално и безпроблемно, както във вашия случай. Но това е, защото не всяко семейство има вашата сила и вяра.

Интересно ми е да споделите опит и за отглеждането на вашето малко чудо. Убедена съм, че дете, което живее в естествени и близки до природата условия, расте по-здраво, по-щастливо, по-благородно.

Прегръдки за малкия Самуил :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честито и от мен!

Радвам се, че така добре сте се справили.

Все пак, не мога да не кажа, че от медицинска гледна точка около едно раждане има голям брой потенциални опасности и за майката и за бебето.  В повечето случаи нещата могат да минат добре и без намеса, но рисковете и усложненията по време на едно раждане са нещо много, много реално.  В миналото, когато ражданията са ставали само у дома, хората са водели само естествен начин на живот и са били изпълнени с вяра, раждането е било най-опасното преживяване в живота на една жена и голям брой жени и бебета са умирали по време на раждане.

Хубаво е човек да разчита на вярата си, естествения начин на живот и т.н., но мисля, че от гледна точка на безопасността е недопустимо по подразбиране да се препоръчва (разбирам, че само разказвате историята си, но не намирам по-точна дума) раждане у дома дори без присъствие на медицинско лице пред такава широка аудитория, каквато е интернет.  Много хора ще ви повярват, които може и да нямат вашия късмет, нито пък времето или познанията за да реагират правилно в една създала се екстремна ситуация по време на  такова раждане.

Истината е че ние бяхме наели доктор-акушер да присъства на раждането но ден преди това, дали от алчност или от страх, ни поиска 800 лв. Такава сума за да дойде да си изпие кафето у нас е малко множко са скромния ни бюджет, затова минахме и без него :thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Четох постинга за раждането на Самуил и плаках от умиление пред Великото тайнство на рождеството, което сте изживели съзнателно и пълноценно, плаках и заради спомените ми за преживяното унижение в родилния дом, а и от малко завист (нищо човешко не ми е чуждо :unsure: ).  За мен вие сте смели хора и достойни родители!!! Възхищавам се на вярата и смелостта ви  :feel happy: !!! Съгласна съм, че не всяко раждане в домашни условия може да протече нормално и безпроблемно, както във вашия случай. Но това е, защото не всяко семейство има вашата сила и вяра.

Интересно ми е да споделите опит и за отглеждането на вашето малко чудо. Убедена съм, че дете, което живее в естествени и близки до природата условия, расте по-здраво, по-щастливо, по-благородно.

Прегръдки за малкия Самуил :feel happy:

Да, наистина за нас думите "случайност", "риск" нямат стойност. Тях сме ги заместили с "Божия воля". Ако едно нещо е предначертано да стане, то става. Поне тук го знаете, по другите форуми единодушно ни обявиха за сектанти като го казах.

Атмосферата, която усетих при посещението в родилния дом напълно ме убеди в правилността на нашите решения -- държаха се грубо, без любов, в крайна сметка там израждат "на конвейр", за тях това е рутина като да печеш хляб. В приемната на централно място стои ценоразпис на видовете раждания, сякаш е фирма за недвижимо имущество а не родилен дом. Въобще там биха посрещнали детето на бял свят не с любов а със шок -- отнемат го от майката, правят разни процедури докато то реве от ужас... после го оставят само в стая със десетки ревящи бебета, далеч от майка му. Това още повече ще го шокира, шок, който ще отеква после през целият му живот. Не бих искал да причиня това на сина си. Затова раждането у дома беше единственият правилен избор.

Сега Самуил е едно много лъчезарно дете, смее се и гука на всичко около себе си, има дълга коса, като 2 годишно дете и смешни криви крака. Всеки ден е всред природата, в градината или на разходка из околността. Активно общува с всичко около себе си, измисля си какви ли не звуци, крещи от радост. Често изпада в съзерцание и тогава не го прекъсваме. Мирена го кърми на поиксване, спят заедно (това се нарича Attachment Parenting) а от втората седмица след раждането активно използваме ЕБХ (Естествена Бебешка Хигиена), ефективен метод на комуникация с детето, с който бебето само си казва естествените нужди и няма нужда от памперси или пелени.

ЕБХ не е просто алтернатива на памперсите, това е единственият начин малкият човек да развие чувство за лична хигиена, достойнство и самостоятелност от най-ранна възраст. Това става благодарение на комуникацията между майката и детето и е работа в екип. Детето съобщава, с думи, с мисъл, с жестове своите нужди и се радва, когато е разбрано. Тази връзка продължава и по-нататък в живота му. Сега Самуил, само на 4 месеца, в повечето време носи обикновени гащички и има контрол като 2-3 годишно дете -- съобщава ни ако му се прави нещо, може да стиска и докато го обслужим и така всичко отива по предназначение, в легена или навън, но не и в гащите. :thumbsup1: (за последен, когато си спомням да е изцапал гащите беше преди 4 седмици). Знам, невероятно звучи за вас, особено за медицинските лица, които са учили, че децата не могат да задържат и да се контролират преди 2 годишна възраст, но е факт за нас. И не вярвам да е защото детето ни е някакво природно чудо, милиони майки в Индия, Китай и Африка отглеждат децата си с ЕБХ (спретнал съм един малък сайт с материали за този метод, на http://nodiaper.atspace.us).

Ето ви малко снимки от вчера:

Редактирано от pencil

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Съгласна съм, че не всяко раждане в домашни условия може да протече нормално и безпроблемно, както във вашия случай. Но това е, защото не всяко семейство има вашата сила и вяра."

Как ще обясним тогава, че векове наред, когато хората са имали сила и вяра, граничеща с фанатизъм (най-малкото защото не са имали много друго, на което да разчитат) родилките или бебетата са умирали толкова често при раждането?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×