Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
B__

Живей, както ти се иска!

Recommended Posts

Казват, че основен принцип, за да започнеш наистина да крачиш по духовния път е, да живееш, както ти се иска.

Не, както трябва, а както искаш.

Да усещаш вътрешбните си, дори и неосъзнати желания и да ги изпълняваш.

Това, което човек наистина може да направи, е това, което излиза от утвърждението искам.

Затова, ако някой иска нещо, а не го прави, то той не го иска. Ако го прави, а казва, че не го иска, то значи, че го иска.

Какво мислите за принципа да правим само, каквото искаме, като необходимост за напредък по духовния път?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Живот според желанията - това не води ли по друг път - по-различен от духовния? Може би думата не е точна? За мен лично това е живот по Божията воля, а моите желания са човешки. Ако успея да ги хармонизирам и опитомявам така че да изпълняват Божията воля - да! Така че зависи от желанията и зависимостта от тях.

Като пример - ако моето желание е да съм щастлива и се водя по усещането си за щастие, по него вземем решенията си "това - да, това -не", тогава съм в Божията воля.Особено важно е при вземането на решенията да пазя свободата - своята и на другите. Например, ако усещам щастие, когато опредлен човек е близо до мен, то не мога да заставя по какъто и да било начин този човек да стои до мен, за да съм щастлива....

Ако моето желание, обаче, е да притежавам конкретен предмет или човек или да определям развитието на някаква ситуация "за доброто на всички", то това вече е подмяна на Божията воля с моята човешка. Единственото духовно, което имам шанс да направя, според мен, е да осъзная разликата между човешкото си желание и Божията воля и да го смиря, давайки приоритет на Божията Воля. И това също е духовен път....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) Човек изглежда някъде много дълбоко иска точно това, което е хармонично с Божията воля; проблемът е, че обикновено то е засенчено с не един пласт от егоистични желания... И е едва ли е възможно тези пластове да се смъкнат отведнъж. Ако отпадне например, желанието да се върши зло заради самото зло (при хората, които усещат от това удоволствие), ще се открие пластът, при който правим добро само на себе си, а към другите сме преобладаващо безразлични. След това може да дойде пластът, при който правим добро, но без да отчитаме същинските нужди на хората, после - като донякъде ги отчитаме, но си мислим, че доброто идва от нас, а не откъдето идва... И така, докато стигнем евентуално до хармонизирането с Едната воля - след което може да изглежда че правим това или онова, повече за себе си или за другите, но каквото и да е, то ще притежава вече съвсем друго качество! :angel: Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казват, че основен принцип, за да започнеш наистина да крачиш по духовния път е, да живееш, както ти се иска.

Не, както трябва, а както искаш.

Да усещаш вътрешбните си, дори и неосъзнати желания и да ги изпълняваш.

Това, което човек наистина може да направи, е това, което излиза от утвърждението искам.

Затова, ако някой иска нещо, а не го прави, то той не го иска. Ако го прави, а казва, че не го иска, то значи, че го иска.

Какво мислите за принципа да правим само, каквото искаме, като необходимост за напредък по духовния път?

Кой го казва? :blink:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, това ме подсеща за идеята, че "ето аз сега отивам да се къпя и това е по Божията воля. Ако се окъпя правилно, ще е добре, ако не, ще съм по-напред по пътя към правилното къпане. Всяко мое действие е изпълнение на Божията воиля"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво мислите за принципа да правим само, каквото искаме, като необходимост за напредък по духовния път?

Мисля, че да правим това, което искаме - винаги се оказва, че е това, което трябва. Става въпрос не за някакви капризи или желания, а за слушане гласа на сърцето си - за онова фино нашепване, което трябва да доловим измежду многото гласове около нас (свои и чужди). Както казаха Донка и Добромир (и което мисля, че има предвид и Божидар) - да разграничаваме земното, преходното и егоистичното от Истинското си предназначение и път.

Защото в крайна сметка най-доброто за нас не е това, което мислим, че трябва да искаме или някой друг казва, че трябва да искаме, или това, което си налагаме да искаме. Най-доброто е дълбоко движещото ни желание за сливане и хармония с нас самите - а оттам и с всичко около нас, което е проявление на Неговата Воля и което ще ни отведе към постигането на собствената ни цялостност, пълноценност и щастие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ще се открие пластът, при който правим добро само на себе си, а към другите сме преобладаващо безразлични.

Мисля, че аз и другите хора са скачени съдове. Ако правим добро на себе си, то няма как да сме безразлични към другите, а правейки добро на себе си правим добро и на тях.

P.S. Под добро разбирайте, това което ни се иска.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добро - всеки има различна дефиниция за това.

Бих се придържала към

Златното правило в неговия ин- и ян-вариант.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ще се открие пластът, при който правим добро само на себе си, а към другите сме преобладаващо безразлични.

Мисля, че аз и другите хора са скачени съдове. Ако правим добро на себе си, то няма как да сме безразлични към другите, а правейки добро на себе си правим добро и на тях.

P.S. Под добро разбирайте, това което ни се иска.

Винаги ли доброто за теб е добро и за другите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казват, че основен принцип, за да започнеш наистина да крачиш по духовния път е, да живееш, както ти се иска.

Не, както трябва, а както искаш.

Да усещаш вътрешбните си, дори и неосъзнати желания и да ги изпълняваш.

Това, което човек наистина може да направи, е това, което излиза от утвърждението искам.

Затова, ако някой иска нещо, а не го прави, то той не го иска. Ако го прави, а казва, че не го иска, то значи, че го иска.

Какво мислите за принципа да правим само, каквото искаме, като необходимост за напредък по духовния път?

Ето няколко предположения:

1. Живееш както искаш, и това е както трябва. (според Божиите закони)

2. Живееш както ти се иска, но това не е както (според Божиите закони) трябва.

3. Живееш както трябва, но това често е не както ти се иска.

4. Живееш не както трябва, и това е което ти се иска.

От всичките варианти си мисля че първия и последния вариант са двата полюса.

Първият и третият вариант са според мен, онези които водят в правилната посока. :D

Редактирано от galgo

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

3. Живееш както трябва, но това често е не както ти се иска.

мда, най-вредният за тебе вариант.

Не забравяйте, че тук говорим за жиеене, както ми се иска, но с оглед духовното развитие....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

3. Живееш както трябва, но това често е не както ти се иска.

мда, най-вредният за тебе вариант.

Не забравяйте, че тук говорим за жиеене, както ми се иска, но с оглед духовното развитие....

Тук могат да се обърнат думите, а именно:

Живееш не както ти се иска, но всъщност така е правилно.

"Живееш не както ти се иска" - тук говоря за подтискане на желания идващи от низшата природа на човек, такива които те карат да кръшкаш, мързелуваш, одумваш и други видно присъщи на човек в ежедневието му лоши привички!!! Става въпрос сам да се ограничаваш и да изчистиш всички противоречия по пътя на твоето духовно израстване.

В този смисъл не мисля че това е най-вредния вариант..

За мен 4-тият вариант е най-неразумен!!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казват, че основен принцип, за да започнеш наистина да крачиш по духовния път е, да живееш, както ти се иска.

...

Да правим това, което искаме е много добър съвет ако бъде правилно разбран. Но думите най-често заблуждават. Това означава просто човек да следва желанията си, да се стреми да ги постигне. Да не се оставя да бъде погълнат от течението на общоприетите стремежи, задължения, очаквания, привички. Да живееш както ти се иска не означава някакъв егоизъм и своеволие, а означава да следваш идеала, който си си наложил. Човек не бива да следва в живота си чужди, несподелени от самия него цели и идеали.

Да живееш както ти се иска не е задължително егоизъм. Егоистът е роб на желанията си. Егоистът само се заблуждава, че живее както му се иска. За да крачи човек по духовния път, неговата воля трябва да е свободна, непривързана, безпристрастна и силна. Човек трябва да следва пътя твърдо, неотклонно и решително. По пътя се върви само доброволно. Това е свободен индивидуален избор и решение.

Акцентът в цитираното изречение е върху вътрешната духовна сила на човека и способността му да я проявява в живота си. Без тази сила и най-богоугодната мечта ще остане нереализирана.

Сещам се за нещо, което съм чел във връзка със зодиакалния знак Стрелец. Това е знакът, който според мене символично изразява цялата тема. Според нивото на развитие на човека, Стрелецът може да се представи по три начина:

1) Кентавър с лък – полу-човек (от кръста нагоре), полу-животно (кон, от кръста надолу). Това символизира самоидентифицирането с низшата природа; подчиненост на човека спрямо грубите и егоистични желания и стремежи.

2) Ездач с лък. Човекът и конят са отделени, като ездачът вече управлява коня. Т.е. душата е осъществила контрол над личността. Тя избира целта, която да порази, а конят и служи единствено като средство за придвижване.

3) Лък.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не забравяйте, че тук говорим за жиеене, както ми се иска, но с оглед духовното развитие....

Това многоточие според мен май означава известно колебание по въпроса за духовното развитие? :unsure: Можем ли да отделим духовното от обикновения материален битовизъм, който ни заобикаля? Всяка наша постъпка има и материален, и духовен аспект. Божидаре, в живота си винаги ли постъпваш така както ти се иска? Никога ли не ти се е налагало да дадеш на заден ход? :)

Да живееш както ти се иска не означава някакъв егоизъм и своеволие, а означава да следваш идеала, който си си наложил. Човек не бива да следва в живота си чужди, несподелени от самия него цели и идеали.

Да живееш както ти се иска не е задължително егоизъм. Егоистът е роб на желанията си. Егоистът само се заблуждава, че живее както му се иска. За да крачи човек по духовния път, неговата воля трябва да е свободна, непривързана, безпристрастна и силна. Човек трябва да следва пътя твърдо, неотклонно и решително. По пътя се върви само доброволно. Това е свободен индивидуален избор и решение.

Станимире, това е много добре. Но сигурен ли си, че всеки човек може да различи обикновените желания на егото от идеала, който си е наложил. Думата наложил ми е малко странна, но просто – целта на душата, духа, висшето Аз (тук с терминологията съм малко зле :huh: ). Колко хора имат свободна, непривързана, безпристрастна воля? Колко хора са успели да преминат от кентавър към ездачас лък. Да не говорим за преминаване само към лък? :D Сравнението ти със Стрелеца ми хареса. :thumbsup:

Има хора и то доста много, които се нуждаят от ограничения. Понякога призив от рода – „живей както ти се иска за да напреднеш духовно”, може да стигне до някой социопат, който да намери в него оправдание за своите действия. И тези действия да се завъртят като бумеранг точно към призоваващия това... Не всеки може да изтълкува правилно думите „свобода”, „индивидуален избор”, „движещото ни желание за сливане и хармония с нас самите”. :(

Може би трябва да се каже: „живей както ти се иска, но не ограничавай с това другите, за да напреднеш духовно”.

Ние наистина сме като скачени съдове. И думите написани в един форум се четат не само от регистрираните в него. Могат да се четат и тогава, когато вече сме се отказали от тях. За съжаление... :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние наистина сме като скачени съдове. И думите написани в един форум се четат не само от регистрираните в него. Могат да се четат и тогава, когато вече сме се отказали от тях. За съжаление... :(

Това за четенето те разбирам не само поради оня пример.

Тук въпросът е дали едно духовно сънастроение (не казвам движение, защото ние дори не се познаваме), дали едно духовно сънастроение да живее в социума (и така все пак да стиха до повече хора) или да бъде затворено зад стените на ашрам.

Ако сме избрали да се показваме в социума, т.е. форума, е ясно, че винаги ще има някой, който ще чете и ще проецира злоба, неразбиране, насилие и т.н.

Въпросната тема за "аз искам" е общо-достъпна и дори виждам, че Станимир я разкрива и по-директно от мене.

Но съм съгласен да се замисля и се сещам, че съм чел подобни неща в книга. Книгата също е общо-достъпна, но някой "социопат", ако прочете началните страници и ще я захвърли, и няма да стигне до същностното, което може да го накара да социопатира остро.

Но пък за мене като обикновен човек е нужно по някакъв начин да споделям и коментирам тези неща с други хора. Ти казваш тези мнения "могат да се четат и тогава, когато вече сме се отказали от тях". Аз не бих се отказал от тях, дори когато съм се отказал от тях, защото те са били необходимата стъпка, за да мина към следващото мнение.

Но ако искате, закрийте темата. Все ще намеря начин да я коментирам......друг вариант е да се направи затворен форум :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казват, че основен принцип, за да започнеш наистина да крачиш по духовния път е, да живееш, както ти се иска.

Не, както трябва, а както искаш.

Да усещаш вътрешбните си, дори и неосъзнати желания и да ги изпълняваш.

Това, което човек наистина може да направи, е това, което излиза от утвърждението искам.

Затова, ако някой иска нещо, а не го прави, то той не го иска. Ако го прави, а казва, че не го иска, то значи, че го иска.

Какво мислите за принципа да правим само, каквото искаме, като необходимост за напредък по духовния път?

Кой го казва? :blink:

Аз съм срещала подобен възглед в "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу.Но сигурно има и други съвременни автори,които го твърдят.Приемам за себе си постановката на Кехоу,че думичката трябва е вредна думичка,ако човек подчинява на нея живота си.Искам е много неясно като произход.Кой иска ?Дали това искам ,което сега излиза на преден план е това ,което наистина ни е нужно или чрез него обслужваме един привнесен ни шаблон?Нужно ли е това искам на човека,който го заявява?Полезно е според мен да се концентрираме върху думичката мога,можеш,можем...

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това за четенето те разбирам не само поради оня пример.

Тук въпросът е дали едно духовно сънастроение (не казвам движение, защото ние дори не се познаваме), дали едно духовно сънастроение да живее в социума (и така все пак да стиха до повече хора) или да бъде затворено зад стените на ашрам.

Ако сме избрали да се показваме в социума, т.е. форума, е ясно, че винаги ще има някой, който ще чете и ще проецира злоба, неразбиране, насилие и т.н.

Въпросната тема за "аз искам" е общо-достъпна и дори виждам, че Станимир я разкрива и по-директно от мене.

Но съм съгласен да се замисля и се сещам, че съм чел подобни неща в книга. Книгата също е общо-достъпна, но някой "социопат", ако прочете началните страници и ще я захвърли, и няма да стигне до същностното, което може да го накара да социопатира остро.

Но пък за мене като обикновен човек е нужно по някакъв начин да споделям и коментирам тези неща с други хора. Ти казваш тези мнения "могат да се четат и тогава, когато вече сме се отказали от тях". Аз не бих се отказал от тях, дори когато съм се отказал от тях, защото те са били необходимата стъпка, за да мина към следващото мнение.

Но ако искате, закрийте темата. Все ще намеря начин да я коментирам......друг вариант е да се направи затворен форум :)

Съгласна съм напълно с това, което си написан. Аз смятам, че има нужда от такава тема. Може би мястото й е в Езотериката, тъй като става дума за все пак за духовно развитие и за скриване на някои знания. :huh: Може би трябва да се запитаме защо в древността е имало "тайно познание"? :hmmmmm:

Но за тези неща трябва да се говори! Да се изясняват. И както казва и Клавдия - да се разглеждат все пак ученията. Кой какво казва... Поне ще е интересно.

А това със социопата е май от филма, който гледах снощи по Hallmark. Може да ми е дошъл малко в повече.:D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да живееш както ти се иска не означава някакъв егоизъм и своеволие, а означава да следваш идеала, който си си наложил. Човек не бива да следва в живота си чужди, несподелени от самия него цели и идеали.

Да живееш както ти се иска не е задължително егоизъм. Егоистът е роб на желанията си. Егоистът само се заблуждава, че живее както му се иска. За да крачи човек по духовния път, неговата воля трябва да е свободна, непривързана, безпристрастна и силна. Човек трябва да следва пътя твърдо, неотклонно и решително. По пътя се върви само доброволно. Това е свободен индивидуален избор и решение.

Станимире, това е много добре. Но сигурен ли си, че всеки човек може да различи обикновените желания на егото от идеала, който си е наложил. Думата наложил ми е малко странна, но просто – целта на душата, духа, висшето Аз (тук с терминологията съм малко зле :huh: ). Колко хора имат свободна, непривързана, безпристрастна воля? Колко хора са успели да преминат от кентавър към ездачас лък. Да не говорим за преминаване само към лък? :D Сравнението ти със Стрелеца ми хареса. :thumbsup:

Не мисля, че трябва да отнасяме темата до всички хора. Колко хора влагат някаква съзнателност в духовното си развитие и са го превърнали във водеща цел в живота? Тези, които го правят при всички случаи са способни да започнат самонаблюдение над себе си, мотивите, мислите и действията си, да забелязват кога се отклоняват от духовния път и да се коригират. Целият процес разбира се е труден и продължителен и разбира се е съпроводен и от грешки, но важното е, човек да подхожда осъзнато и отговорно към тях. Волята не бива да изпреварва развитието на мисълта и духовните чувства, но като че ли по-често се среща вариантът при духовно търсещите, когато волята сериозно изостава. Това пречи на човека да осъществи желаната от самия него трансформация.

Наистина не винаги могат да се различат личностните от надличностните стремежи. Може да се подходи към въпроса от следната гледна точка: Духовните стремежи веднъж постигнати нямат нужда да бъдат постигани отново. Това, което придобиваме е придобито завинаги. Нисшите желания могат да бъдат удовлетворени само за кратко, след което отново възникват. Всъщност при егоизма основния проблем е когато се опитваш да наложиш стремежите си над другите, когато със своите стремежи им причиняваш вреда. Това не означава да нямаш стремежи. (Само)налагането на ограничения трябва да очертае кръг в който човек действа свободно и самостоятелно, а не да потушава индивидуалната инициатива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казват, че основен принцип, за да започнеш наистина да крачиш по духовния път е, да живееш, както ти се иска.

Не, както трябва, а както искаш.

Да усещаш вътрешбните си, дори и неосъзнати желания и да ги изпълняваш.

Това, което човек наистина може да направи, е това, което излиза от утвърждението искам.

Много езотерични доктрини и учения тръгват от въпроса "Кой съм аз" и постулата "Аз съм..."... Божествена Искра (образно казано), а не от "Аз искам..".

Извини ме, ако разглеждам буквално думите ти. Но и аз намирам сходство с някой западни книги за саморазвитие, ню ейдж и др.

Като че ли в доста книги на западни автори (в приложната психология и производните й семинари, тренинги) често се употребява думата "трябва" като символ на "гадно задължение", а думата "искам" като синоним на "добро и нужно желание", "полезното "изпускане на парата"".

И така много хора се привличат, тиражите скачат.

Семинарите са пълни с хора, които искат да се разтоварят от стреса, изразявайки неспирните си желания и нежеланието си да се съобразят със социалното "трябва" (то пък е друга голяма тема)...

А може би твърде твърде често "искам" се изрича в контекста като примера, цитиран в

този пост #77 от стр. 4 на темата "От какво имаме нужда?"

Има, разбира се и другата страна - някой е по-осъзнат, иска/налага си да спазва самодисциплина и се самовъзпитава.

И така той има вътрешна нужда да следва определен от Душата му Път.

Тогава неговото "искам" е от качествено нов вид. ...

Но винаги е деликатна темата кой чува истинския си вътрешен глас, а кой - желанията на егото.

(а това е друга огромна тема)

За съжаление, много хора едностранчиво възприемат вървенето по Пътя (който и да било той) и стават асоциални. Може би те са търсили извинение и оправдание за себе си, удобна доктрина....

Наример, ако майката е болна дали "трябва" да и се помогне,

въпреки, че има вътрешно "не трябва да помагам", защото "искам да чета духовна литература".

(става дума за конкретен човек с болна майка пенсионерка)

Примерът е банален, но показателен, ....а колко много други примери сме видели всични ние ....

Разни хора - разни идеали - разни тълкувания ....

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Казват, че основен принцип, за да започнеш наистина да крачиш по духовния път е, да живееш, както ти се иска.

Не, както трябва, а както искаш.

Да усещаш вътрешбните си, дори и неосъзнати желания и да ги изпълняваш.

Това, което човек наистина може да направи, е това, което излиза от утвърждението искам.

Затова, ако някой иска нещо, а не го прави, то той не го иска. Ако го прави, а казва, че не го иска, то значи, че го иска.

Какво мислите за принципа да правим само, каквото искаме, като необходимост за напредък по духовния път?

Привет Божидар,

Ще изкажа моето мнение по темата, което по същество е много кратко- човекът такъв какъвто е, няма и не може да има духовен живот, т.е. живот, в който да осезава и осъзнава Духовния Свят, както ида си взаимодейства с този свят, въз основа на създадена директна връзка. Човек такъв какъвто е, може само да бленува по духовното, но не може да го притежава поради много простичка причина- липса на подобие, липса на съответствие, както и пълната неспособност на сетивата да възприемат Духовния Свят. Ето какво казва Христос от евангелието на Тома:

"17 Иисус каза: „Ще ви дам каквото око не е виждало, какво­то ухо не е чувало, каквото ръка не е докосвала, какво­то в човешкото сърце не е покълвало."

Между естеството на Духовния (Божествения) Свят и човешкото естество няма нито съотоветствие, нито подобие, за да има каквото и да е привличане. Един единствен атом/искра от Божествената Светлина, която е градивния материал на Духовния Свят (Божествения свят) се намира в човека, който е в латентно/спящо състояние, поради което Духовния Човек е едно неактивно, спящо "семе", поради което в новозаветните текстове например, това състояние на Духовния човек е описаяно като мъртво състояние. Духовния човек е "мъртъв" в диалектическото битие и не представлява нищо повече от едно "спящо" и/или неактивно "семе", чието пробуждане към Живот не зависи от никаква човешка активност, от никакви напъни, от никакви кръжочни дейности- примерно окултизъм или мистицизъм- те са напълно безполезни занимания, просто защото Духовното естество е нещо, което не можем да осезаем по никакъв начин, а от там- липса на каквото и да е осъзнаване...От начина на съществуване, който ние наричаме живот, не зависи пробуждането на Духовната Искра в нас, защото, както Хермес е установил- духовното взаимодейства с духовното, материалното- с материалното...

"

Най-голямото нещастие на човека е, че не познава Бог

1. Хермес: Закъде бързате вие, о, хора, които сте със замъглено съзнание, защото сте опиянени от словото, изпразнено от всякакъв Гносис, от словото на абсолютното незнание, което не можете да понесете и най-накрая сега изплювате?

2. Спрете и изтрезнейте! Погледнете отново с очите на сърцето си! И ако не всички го можете, поне онези малцината от вас, които са способни на това. Злото на незнанието залива цялата земя, води до гибел душата, затворена в тялото, и й пречи да влезе в пристанищата на спасението.

3. Затова не се оставяйте да ви завлече силата на течението, а оставете онези измежду вас, които са в състояние да стигнат до пристанищата на спасението, да използват насрещното течение и да влязат в тях.

4. Търсете Този, Който ще ви хване за ръка и ще ви отведе до вратите на Гносиса, при ярката светлина в която няма тъмнина, където никой не е опиянен, а всички са трезви и гледат със сърцето си нагоре към Този, Който иска да бъде познат.

5. Но знайте: Нито гласът Му може да бъде дочут, нито името Му може да бъде произнесено; и материалните очи не могат да Го съзрат; само Дух-Душата е способна на това.

6. Затова вие трябва първо да разкъсате дрехата*, която носите: тъканта на незнанието, фундамента на злото, оковите на греховността, затвора без светлина, живата смърт, трупа със сетивни органи, гроба, който носите със себе си, експлоататора, който живее във вас и ви показва омразата си чрез това, което обича, и завистта си чрез това, което мрази.

7. От такъв вид е дрехата, тази враждебна дреха, с която сте се обгърнали, която ви дърпа надолу към себе си, като ви пречи да поемете дъх, да не би като видите красотата на истината и на доброто, което се съдържа в тази истина, да намразите злостта на дрехата и да прозрете нейните коварства и интриги.

8. Защото вашите сетивни органи стават нечувствителни, тъй като тази дреха ги заключва чрез свръхизобилие от материя и ги изпълва с греховна похот, за да не можете да чуете това, което толкова спешно трябва да чуете, и да не можете да видите това, което толкова наложително трябва да видите."

______________________________________

* 37 Учениците му го запитаха: „Кога ще ни се явиш и кога ще те видим?"

Иисус каза: „Когато без свян се съблечете, вземете си дрехите и си ги сложите под краката като малки деца и ги стъпчете, тогава [вие] ще видите Сина на живия (Бог - бел. ред.) и не ще се побоите."(евангелие от Тома)

Тоава, което Хремес тук нарича "зло", е жизнената субстанция на диалектиката, в която живеят всички създания, и поради която природно родения човек е поставен в тази жизнена сфера, която познаваме и която се оказва обаче гибелна за изявата на спосението. Природно родения човек- а несъмнено такива сме всички, диша в жизнената атмосфера на смъртта и е напълно единен с нея- по силата на своето природно раждане свързаността ни с тази сфера е абсолютна величина.

Нашето тяло, нашата личност са величини от авариен порядък, и като такива са призвани да се посветят напълно на Първоначалния Човек/Духовния Човек. А точно от този човек в нас е останала един единствен атом, който е в неактивно спящо състояние, тъй щото според състоянието Духовния Човек в нас съвсем правилно можем да го наречем "мъртъв"- Духовния човек в нас е сред мъртвите...За да пробуди и да възкръсне към живот...

Ако ние сме осъзнали вътрешно това, което трябва да се направи, и това което трябва да се изостави, за да отговорим/открликнем на божественото призвание, противникът- злото на незнанието, веднага ще се появи, а както пише Хермес, злото на незнанието залива цялата земя, и този противник с всички сили се старае да ни попречи, да ни преследва(Евангелие от Тома:68 Иисус каза: „Честити сте вие, когато сте мразени и преследвани; и не ще се намери място, където да не сте били преследвани."

69 Иисус каза: „Честити са онези, които са били преследва­ни в своето сърце: те са онези, които наистина позна­ха Отца. Честити са гладните, защото стомахът на онзи, който се нуждае, ще бъде напълнен.") , да се бори с всички сили, само и само да не влезем в пристанището на спасението... Така че, няма причина да се наслаждаваме на това, което считаме за живот, пък всъщност, няма нищо общо с живота. Опиянението, замъгляването на сетивата, с течение на времето причиняват дегенерация, увреждаща виталните функции на личностната система и най-накрая ги унищожава.

Доколкото тялото от авариен порядък (то, друго нямаме, така по подразбиране това тяло което имаме, попада в категория "аварийно") още не е стигнало до едно такова състояние на дегенерация, което окончателно изключва възприемчивостта за освобождаващата светлина, съществува възможност замъгляването на съзнанието, което се причинява и поддържа от кръвния поток, да изчезва от време на време- например, като следствие от някакво много силно жизнено изпитание, което причинява състояние, също както при шок. В такъв момент, главата и сърцето могат да се използват според тяхното предназначение.

За това Хермес казва, че в тази ситуация, в тези моменти на трезвеност, вие не можете повече да понасяте словото на незнанието и го изплювате. В това състояние можем ясно да разберем какво трябва да вършим с очите на сърцето- така светлината на Гносиса прониква отново и отново в ученика, но тази светлинна сила винаги се опорочава чрез злото на незнанието...и е напълно възможно да се случи така, че точно в моментите, когато неотложно се нуждаем от нея, да ни липсва чисто масло за жизнените ни лампи...

Така че, както и да ни се иска да живеем, краченето по Духовния Път си остава въображаемо занимание.

Под Духовен Път разбирам осъзната и непосредствена връзка с Гносиса/Христос, и като основа за това служи свидетелството в евангелието "Аз Съм пътйт и живота и истината". Ако вървя по път,който да си въобразявам, че е духовен, чиято посока не е срещу течението на бурната река на злото на незнанието, водите на която са жизнение еликсир на диалектическото битие, и не ме отвежда до спасително пристанище, то за каква духовност изобщо може да става въпрос...освен за поредното псевдодуховно джамбуре, което да поддържа едно порядъчно ниво на пиянство...

"28 Иисус каза: „Аз се изправих насред света и им се явих в плът. Намерих ги всички пияни, но никого от тях не открих жаден. Душата ми более за децата человечески, защото са слепи в сърцата си и не виждат, защото празни идват на света и празни искат да си отидат. Но сега те са пияни. Когато оставят виното, ще се покаят.""(ев. от Тома)

А що се отнася до желанията- предлагам откъси от една книжка "Вавилонската кула", която я има в www.spiralata.net :

Този свят е създаден заедно с потребността. Той е лишен от изобилия и блага, и за придобиването им се изисква движение, а както е известно, необходимостта от многобройни движения обезсърчава човека. Но да останеш без придобивки и блага също е невъзможно. Затова хората избират страданията, свързани с многобройните движения - за да достигнат максимални придобивки. Но всичко постигнато и придобито от човека му служи за лична полза и затова той винаги иска два пъти повече, отколкото има и поради тази причина умира, без да е постигнал дори и половината от желаното. По този начин хората страдат от два фактора: от необходимостта да извършват многочислени движения, а също и от потребността да притежават тази половина, която не им достига.

От казаното по–горе следва изводът, че нашата природа ни поставя в непоносими условия: от една страна, желанията ни за наслаждения непрекъснато нарастват, а от друга, напълването, постигащо се посредством многобройните „движения‖, т.е. действията и усилията се усещат само за кратко време и след това бързо изчезват, оставяйки ни двойно опустошение. През хилядолетното си историческо развитие човечеството е разработило различни методики за справяне с този вечен проблем и за откриване на истинското удовлетворение на желанието за наслаждения. В повечето случаи тези методики се основават на два ключови принципа, позволяващи да „излъжат‖ желанието. Те са - формиране на навици, доставящи чувство на удовлетворение и отслабване, нивелиране на самото желание.

Първият принцип се базира на приучването на човека към изкуствено обусловени шаблони на поведение. Отначало той се обучава, че определено действие води до възнаграждение и изпълнявайки това действие, той ще бъде удостоен с уважението на педагозите и на обкръжението като цяло. След това възнаграждението постепенно изчезва, обаче у човека съответно-

то действие е вече зафиксирано като фактор на удовлетворение, то вече се намира в неговата поведенческа схема, като придобит рефлекс. Когато човек привиква към нещо, самото действие му доставя удовлетворение. Той прецизно изпълнява това, към което е приучен и изпитва огромно удоволствие, ако му се отдаде да го направи още по-добре от преди. Този принцип по правило се съпровожда с обещания за бъдещи възнаграждения, понякога дори посмъртни.

Вторият принцип е построен на основата на намаляване желанието за наслада. Състоянието на човека с неудовлетворено желание е много по-печално от това на този, който просто няма такова желание. Докато първият страда, то вторият просто „се радва на своята съдба‖ и е удовлетворен от това, което има. Тази методика е особено добре развита при източните учения. Те са разработили многобройни и разнообразни системи, основани на физически и на духовни техники, които понижават степента на желанието и като следствие – на страданието. Фактически, докато ние сме загрижени за достигането на поредното наслаждение, обичайният ни начин на живот и надеждите ни за бъдещето се съхраняват. И наистина, липсата на напълване може да предизвика в нас чувство на дискомфорт и неудовлетвореност, но често самото преследване временно заменя напълването като такова. В процеса на търсене ние получаваме приток на жизнена енергия – благодарение на обновяващите се желания и движението към поставената цел с надеждата, че достигането и ще ни удовлетвори, или в крайна сметка, самият път в това направление.

До този момент ние успешно сме използвали подобни методи, но с естественото усилване на нашето желание за наслаждения, на нашия егоизъм, тези решения се оказват все по-неефективни..."

***

"Човешката история е представена там като непрестанно движение към щастието. То всеки момент ще настъпи и ако това не стане днес, тогава утре, ако не за нас, тогава за внуците ни.

Отминаха години и днес илюзията помръкна. Всеки от нас има всичко, за което преди сто години е можел само да се мечтае. Ние имаме възможности за развлечения, да пътешестваме, да почиваме, да спортуваме и т.н. – обаче вече не вярваме в светлото бъдеще. Розовите мечти се смениха с настъпващ мрак, признаци на който са: насилието, самоубийствата, терора, смъртните болести, екологичният кризис, социалната, икономическа и политическа нестабилност.

Ние се намираме на повратна точка и натрупвайки опит, започваме да разбираме, че щастливото бъдеще няма да разтвори обятията си за нас. По всяка вероятност, децата ни ще живеят по–зле от нас. Усещането за криза във всички сфери, както в личен, така и в обществен план, е предизвикано от осъзнаването на факта, че всичките ни постижения и известни средства не са ни направили щастливи. Затова нараства чувството за безсмисленост на случващото се и празнотата, депресията и наркоманията са станали главните недъзи на съвременността. Това са проявите на безпомощност, които са ни завладели, понеже престанахме да разбираме как и с какво да напълваме своето желание за наслаждения, угаждайки на егоизма ни, безкрайно разраснал се и не намиращ удовлетворение, не поддаващ се на лечение чрез нито един от познатите ни „лекове"."

***

"Внимателно изучавайки вътрешния си свят, ние ще се убедим, че всеки от нас мисли само за своето собствено благополучие и всичките ни взаимоотношения с ближните преследват единствено лична изгода. В желанието поне малко да подобрим живота си, ние бихме се съгласили ненужните ни хора просто да изчезнат, да се разтворят. С изключение на нас, нито едно друго създание на природата не е способно да се отнася към обкръжаващите го с намерението да им причини вреда, да ги ограбва и използва. Нито едно създание не може да се удовлетвори от притеснението на обкръжаващите го и да се наслаждава на техните страдания. Само Homo sapiens умее да извлича удоволствие от мъките на другия. Известно изречение гласи, че да преминеш покрай сит лъв е много по – безопасно, отколкото покрай сит човек…

В продължение на поколения в нас се е развивала егоистичната потребност да удовлетворяваме себе си за сметка на ближните. Този стремеж противоречи на базовата тенденция на природните сили, стремяща се да създаде на всеки индивид оптимални условия за живот. По такъв начин, човешкият егоизъм се явява единствената в света разрушителна сила. Само тя нарушава равновесието на глобалната природна система.

Всеки от нас е равен на другия по това, че желае да използва себеподобните за своя лична изгода, с всички достъпни средства, без да взима под внимание, че своето благополучие строи върху чуждите руини. И съвсем не е важно, какво оправдание ще си измислим за това.

Човекът чувства, че всички създания в света трябва да се намират под неговата власт и да служат на личната му изгода. Различието се състои само в спецификата на избора на средства. Един избира експлоатацията на хората заради низши въжделения, друг – заради властта, трети – заради почестите. Ако това не беше свързано с големи главоболия, то всеки би се съгласил да експлоатира света, получавайки от него веднага всички тези наслаждения: и богатството, и властта, и почестите. Но човекът е принуден да прави избор в съответствие със своите възможности и способности.

Ето кое е любопитното - за да продължим курса към мирен живот, най-напред трябва да осъзнаем нашата егоистична природа. В действителност фактът, че егоизмът ни постоянно нараства, не е случаен..."

Както и да го "живее" живота си, човек е устроен така, че не може да осезава, и следователно- да осъзнава каквото и да е съприкосновение с нещо духовно, ако не се вслуша в думите на Хермес и Христос, които казват, че е нужно да се разкъса диалектическата "дреха" , да се изтрезнее от опиянението от словото, което е изпразнено от всякакъв Гносис (псевдодуховност като религиозно мариноване на съзнанието, или кръжочна дейност в някоя окултна трупа или мистична дружинка)...

Това е. В моя живот няма нищо духовно, колкото и да се напъвам да правя или да не правя едно или друго, да осъзнавам или не, да си угаждам или не- духовността не е нито "хоби", нито може да се практикува легално в диалектическото битие- ако те сполети, злото на незнанието преследва навсякъде, във всичко и разполага с огромен ресурс за това...Противникът си е Противник- сам човек не може да се спаси от своята същност...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кристиян, благодара ти за сигурността и спокойствието, което ми носиш с този пост.

Вечер обикновено се разхождам в квартала и гледам хората, които срещам.

Гледам ги от моята гледна точка и мисля.

Вечер лягам до жена си и също мисля.

Защото след сънищата, които ще имам и след сутрешните осъзнавания, не е ясно дали следващата вечер ще лежа отново до нея или някъде по улицата.

Моят живот е тотална несигурност. Някои не знаят какво ще направят следващият ден, а аз не знам какво ще съм на следващия ден.

Не просто какво ще правя, а какво аз ще съм и дали ще съм аз или нещо неподозирано.

Твоето виждане за нещата ми дава удобна възможност да огранича съзнанието си и да живея според едно виждане. Нищо не можем да направим сами - това вдъхва толко сигурност и спокойствие. Ако не издържа, ще се хвана за това със сигурност.

Благодаря ти за сигирността.

И за да не остане впечатление, че нищо не говоря по темата, то ето нещо по темата.

На всички, които обичат "трябва" предлагам следното упражнение.

Три денонощия отсега нататък да живеете само според "трябва" и ако се появи "искам" да го игнорирате за съответното "трябва". Нали знаете, всеки човек има в себе си таблица със искам и съответното му трябва.

Да замените всяко искам за трябва в следващиет три дни!

Условието е да се почне СЕГА. Най-късно до 24 часа на този ден.

Водете си бележки. Не ме лъжете, защото ще позная.

Очаквам вашите впечатлеия. ДО след 3 денонощия. ...не са само дни, а и нощи...

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Ами що да ти река Божидаре...

Аз моя живот си го знам- разписанието от първата глътка въздух до последната ми е известно...Единствения проблем е с "трезвеността"...но, нямам намерение да "карам" в това състояние на някой окултен полигон, мистична писта или религЬОзно трасе с много пророчески пътни знаци и апокалиптични кръстовища с кофти завои..предимно леви( щото ако завоя е десен- по подразбиране не е апокалиптичен), а пък акопаклипсват..или апокалипсват, или акопоплисват...(е, не му е мястото за ереси)

Задоволявам се да бъда ограничен, че и тъп редови потребител на изворен махленски цинизъм, който за да поддържа порядъчен циничен коефициент, напоследък се предлага бутилиран, леко газиран, и с няколко от най-разпространените сатирични подпраФки...Щото и аз из махалата се разхождам, и аз зяпам хората, пък и те мене зяпат...но при толкоз наситено-субективна реалност, не бихме могли да си разменим ролите...

Твоето виждане за нещата ми дава удобна възможност да огранича съзнанието си и да живея според едно виждане. Нищо не можем да направим сами - това вдъхва толко сигурност и спокойствие. Ако не издържа, ще се хвана за това със сигурност.

Ето че има признаци на напредък- но, определено да живееш според повече от едно виждане е проблем....добре че има хора, дето се навъртат тук и може да ти дадат "насока" в случай че ти се случи да живееш според две, или недай боже повече виждания..."Помощ" не звучи егоугодно, и да не вземеш да се засегнеш, "насока" мисля, че ти отива- направо ти лепва...(тук ситуацията май я :3d_017: )

Да замените всяко искам за трябва в следващиет три дни!
- е па бива, но това "трябва" е от предложения текст от книгата "Вавилонската кула", който поставих не защото искам, нито защото трябва, а защото ме досърбя...и беше неизбежно да не се почеша- тук нито "искам" нито "трябва" вършат работа. Сърби ли те- чешеш...и дори не се замисляш дали си искал или не, дали е трябвало да се почешеш или не...И всичко това- за мимолетното и бързопреходно състояние на наслада от състоянието на несърбеж...или докота не ме засърби на друго място...или по друго време...Който има клечки за уши, да ги ползва докато е време...щото в противеин случай няма оправдание за това, че не е чул...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казват, че основен принцип, за да започнеш наистина да крачиш по духовния път е, да живееш, както ти се иска.

Не, както трябва, а както искаш.

Да усещаш вътрешбните си, дори и неосъзнати желания и да ги изпълняваш.

Това, което човек наистина може да направи, е това, което излиза от утвърждението искам.

Затова, ако някой иска нещо, а не го прави, то той не го иска. Ако го прави, а казва, че не го иска, то значи, че го иска.

Какво мислите за принципа да правим само, каквото искаме, като необходимост за напредък по духовния път?

Много ми харесва и съм "ЗА" с двете ръце.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кристиян, сега имах време и ти дочетох предишния пост.

Сещам се, че спорехме нещо свързано с един господин и доказах по математически път, че "каквото и действие да предприемем основаващо се на логически заключения, то никога не сме сигурни дали то е правилно или не". И, забележи, въобще не стигаме до дискусия какво значи правилно.

Тоест, ако вършим нещо, което смятаме за правилно, не е ясно дали то наистина е правилно. Това не променя възможността след като сме го направили да се усетим, че сме оплескали нещата.

Сама по себе си идеята "искам" е доста тънка. Ще си послужа с цитат на Иво от съседна тема: "Човек трябва да е много умен, за да знае да иска" - казва Мъдрецът.

Защото, хайд,е човек е стигнал до нещо, което иска.....и почва да си мисли, аз "искам" еди-какво си, а за да го постигна, то "трябва" да направя това и това и човека си прави планче.

А всяко планче, както видяхме по-горе не гарантира верен път, каквото и да значи верен.

За да действа "искам" то трябва да бъде от типа на "Аз СЪМ". "Искам" да се изчерпва в собствения си смисъл и само така то ще действа.

Като говорим за смисъл, аз бих попитал какъв е смисъла на една ваза. Бихте казали - да сложим червена роза в нея пред кръста. Като употреба става, но показва човешкия уклон да определя смисъла на нещата по тяхното предназначение. По това, което така да се каже излиза от нея.

НО ако украсим вазата с диаманти, рубини и т.н. смисълът ше се измени и някои биха казали, че да, ето това е произведение на изкуството и такъв е и смисълът му - да се гледа с наслаждение и вече смисъла е в самата ваза, а не в това какво й е предназначението.

Когато запиташ човек какъв е смисълът му... или за да не го шашакаме попитаме "хей друже, за какво си на този свят" и хората почват да изреждат "да уча, да спечеля пари, да се развивам духовно и т.н. и т.н.". Всички разказват за това, в което са обвити - в задълженията си, в натрапените модели за постигане на наслаждение (ака Вавилонската кула), в илюзиите.

Както виждаш, съм категорически съгласен, че човек има дреха, съвкупност от мъртва плът, която трябва да съблече, за да стигне до смисъла. Не да украсяваме с диаманти, а да разкрием диамантите, онази искра, за която говориш.

Но това ще стане, ако проработи "искам", ако се шмугне през изгнилата път и почне порсто да иска. Да си каже: "Ааааа, това, което виждам нищо не означава; Ааааа, аз лично съм дал значението на всичко, което виждам; Ааааа, този свят е безмислен и това е породило страха в мене и т.н."

Това само като пример. Но важното е, че от "искам" не произлиза никакво действие, ние нищичко не правим в този свят, за своето духовно развитие. Точно, както ти харесва :)

В този свят нищичко не правим. В този илюзорен и измислен свят, покрит с дрехата на денатурираното ни съзнание (ех къф гот) ние нищо не можем да направим за духовното си развитие.

Това можем да го направим само в друг свят. Света на искрата. Където всички хора пак сме скачени съдове, но няма да го има егото да се караме да страдаме самите ние чрез другите.

Позволявам се да те цитирам:

"В моя живот няма нищо духовно, колкото и да се напъвам да правя или да не правя едно илидруго, да осъзнавам или не, да си угаждам или не- духовността не е нито "хоби", нито може да се практикува легално в диалектическото битие"

Чудесно, а сега разкажи за другия си свят;)

Ето че има признаци на напредък- но, определено да живееш според повече от едно виждане е проблем....добре че има хора, дето се навъртат тук и може да ти дадат "насока" в случай че ти се случи да живееш според две, или недай боже повече виждания..."Помощ" не звучи егоугодно, и да не вземеш да се засегнеш, "насока" мисля, че ти отива- направо ти лепва...(тук ситуацията май я :3d_017: )

Е, не си се оплескал много. Винаги съм готов да ме насочват. Примерно благодарен съм на хората, които ме насочват към хубав ресторант в непознат град и т.н.

Ако някой ме насочи към моя ресторант на края на Вселената, още по-добре :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спомена се за правилността на действието и за това как това, което „искаме“ може да се окаже много неправилно. Но нека да припомним, че това, което „трябва“ да направим може да се окаже също толкова неправилно. Дали ще правим нещо защото „искаме“ или „трябва“, няма гаранция за правилност и в двата случая. Всъщност когато правим нещо, защото така „трябва“, това също е наше решение и ние си носим отговорността за избора. Разликата е, че това остава някак си неосъзнато. Ние оставаме пасивни и по отношение на вземането на решение, и по отношение на отговорността. Но всъщност пак ние избираме да следваме чуждото решение, а от отговорността няма как да избягаме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×