Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
B__

Живей, както ти се иска!

Recommended Posts

Още нещо,което е добре да знаем ,когато се концентрираме върху думата

Искам

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Много провокира тази тема, според мен да живееш както ти се иска е свързано с добро владеене на чувствата , готовност да се справиш по най-разумния начин.Не е лошо и да решиш проблема като си изживееш страстите, но с ясното съзнание, че трябва да си поемеш отговорностите след това. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм, че като начало е добре да се отхвърлят стереотипите, всички за и против, които сме трупали. Нормално е един млад човек да живее, както иска. Да опитва живота. Нормално е да сгреши. НО най-важният момент е след това-да може с ясно съзнание да поеме отговорност за грешките си.

Защото е по-лесно да казваме-този виновен, онзи-виновен... да има оправдания...

Тук сме, за да се учим. Днес ще се хлъзнем и ще паднем, но ще знаем, че е хлъзгаво и вече ще внимаваме в поледица, ще заобиколим леда... Така трупаме опит. Да, за жалост има болезнени уроци:feel happy:

Но и изпитания има различни... просто да вървим по Пътя, който сме избрали и да се радваме на всичко, което ни помага да израстваме...:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

позволете ми ,да не се съглася напълно с вас. " всичко е разрешено ,но не всичко е полезно", мисля че имаше една интересна мисъл на едгар кейси -"свободен, но от какво?"  

съгласен съм, че много често се е случвало да ни набиват неправилни шаблони, да ни форматират според нечий вкус, но въпреки това освен самообразоването, мисля че е достатъчно да се вслушваме в гласът на съвестта в нас ,или гласът на душата , те знаят всичко, както и да ги наречете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм, че като начало е добре да се отхвърлят стереотипите, всички за и против, които сме трупали. Нормално е един млад човек да живее, както иска. Да опитва живота. Нормално е да сгреши. НО най-важният момент е след това-да може с ясно съзнание да поеме отговорност за грешките си.

А ако вече не може да поеме тази отговорност, защото грешката се е оказала фатална? И тогава? :huh:

В първия пост на тази тема е написано:

Казват, че основен принцип, за да започнеш наистина да крачиш по духовния път е, да живееш, както ти се иска.

Не, както трябва, а както искаш.

Запитах Божидар кой казва това. Но не получих отговор. Намерих сама отговора на въпроса си. "Do what thou wilt" – „Прави каквото искаш” е основен принцип на Телема (Thelema – от гръцки - Θέλημα, желание, воля, от глагола искам, желая: воля, желание, намерение) - философско и религиозно учение, доразвито от Алистър Кроули.

„Прави, каквото искаш – това е същността на Закона“, се смята за основно правило на поведение от последователите на Кроули. Виждам доста голяма прилика с „Живей, както ти се иска! Условие, за да има напредък по духовния път” ;)

Кроули не е основател на Телема – учението за волята. Началото на това учение може да се види още в ранно християнските гностически текстове и дори в официалните евангелия. Принципите на Телема са заложени и в прочутата книга на Франсуа Рабле – „Гаргантюа и Пантагрюел“, в описанието на Телемското абатство.

Кроули полага основите на философското течение, така както се знае сега, в своя труд The Book Of The Law (Книгата на закона) в която описва Законът на Телема. Няма да се спирам на това кой е Кроули и с какво са известни неговите последователи – всеки интересуващ се може да намери информация.

Само ми се иска да кажа, че така както Божественото царство се подчинява на една висша заповед: “Да обичаш Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си душа и с всичката си сила”, така и сатанизмът се свежда до един основен закон: “Прави каквото искаш”. За да бъдеш последовател на Сатана не е нужно да участваш в черни меси или диви сексуални ритуали. Стига само да отречеш любовта и властта на Бога като живееш така, както ти искаш.

На всеки от нас се дава избор, духовния път по който да вървим. Можем да вървим по лесния и приятен път, където можем да живеем както ни се иска. Или можем да потърсим този, „Който е пътя, истината и живота”. Вторият е по-труден, защото върви нагоре. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ани :thumbsup:

Аз лично бих сменила последната дума - за мен максимата е "Живей, както ти е свободно и спокойно". Някои отъждествяват "свободно и спокойно" с "искам". Аз дори приблизително равно не съм склонна да сложа между тях. Започна ли да искам, губя свободата си и спокойствието си.

Други слагат равенство между искам и свободна воля. Отново бих сложила чертичка върху равенството. Ако нещо е в рамките на свободната ми воля, какъв е смисълът да го искам? Просто го правя и си поемам последствията.

Възниква въпрос - ами ако това, което на мен е свободно и спокойно, означава не-свободно и не-спокойно за друг човек до мен? Проблемът мой ли е или негов?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко е въпрос на това, кой, какъв смисъл ще вложи в думите „Живей, както ти се иска!“. Сигурен съм, че никой от писалите в темата, не влага този смисъл, който един мислещ единствено за себе си и безразличен за съдбата на другите човек би вложил. Човек не трябва да се лишава от индивидуалните си желания и стремежи. Духовното развитие не може да представлява ограничаване на човека. Тук отново важи правилото за средния път – за намирането на точния баланс между волята на индивида и цялото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Тъкмо да си постна мнението и сайтът ме прецака. :31: Аз като чуя "живей, както ти се иска" и в съзнанието ми изниква асоциацията " живей купонджийски, живей на принципа след мен потоп." И ми се струва напълно естествено да си помисля така. Друго е да се каже : " живей, както прецениш за най - правилно." Имал съм въпроси във връзка с индивидуалните стремежи и желания от една страна и духовното развитие от друга, доколко са съчетаеми те, в каква степен са съчетаеми и т.н. Може би, най - добре е напълно да се зарежат личните стремежи, но само ако на човек му идва от вътре и не се насилва.

Егати, в друг сайт ми се получи същото ! Исках да напиша в профила си едно послание към хората ...Случайност или знак от съдбата ?! :o Ха, оказа се че текстът се е запазил и при второто натискане на бутона, информацията се появи в профилчето ми.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Според вас ако човек има желание Почти напълно да се откаже от месото, но не чувства за нужно за момента напълно да се отказва да речем от рибата, трябва ли човек да не яде Никакво месо, въпреки че му Липсва 100% вътрешна увереност, че е нужно да откаже месото ? Или трябва да продължи да яде, макар и малко, докато не изпита Пълна Убеденост, че е нужно напълно да го откаже ? Може ли по отношение на храненето да се приложи малко насилие, тоест да не си на сто процента убеден че трябва абсолютно напълно да спреш всякакво месо, но да си наложиш да не ядеш заради вярата, че така е правилно, че ще ти е полезно ? Е, ако изпитваш крещяща нужда от месо, сигурно е по - добре да не се насилваш. Но ако чувстваш, че можеш и без него, но въпреки това вътрешно не си убеден на 100% че е нужно от раз да зарязваш всякакво месо, дали трябва заради непълната си вътрешна убеденост да хапваш малко или напротив : да се откажеш напълно, тоест леко да се насилиш, с вярата че е за добро ? Добре ли ще е пълното отказване от месото да Предшества пълната вътрешна убеденост за пълен отказ от месото ? Или трябва на 100% да се откажеш, в случай че не те тормози липсата му, въпреки че сякаш не ти се ще напълно да го отказваш ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен "убеденост" и "неубеденост" - са игра на ума, който няма как да е сигурен, преди да си го докаже на практика и винаги ще се колебае докато не се убеди нагледно.

Затова, известна доза категоричност и леко заставяне насила (както казваш) - не е излишно.

В началото, поради дългогодишният навик, наследственост и памет на тялото и клетките - ще има известен дискомфорт, а както и колебания и игра на ума. Тоест, известни състояния на психична криза, които ще водят и до физически дискомфорт.

Тук е много важно да устоим с воля (което пак е някаква форма на леко насилие).

Впоследствие, сами ще се убедим, че се чувстваме много по-добре - а оттам и ума ни ще се успокои. Просто така е устроен човешкият ум и винаги има нужда от доказателства. А преди да сме опитали, няма как да сме сигурни.

Даже много източници твърдят, че са нужни около 7 години, докато се превърнем в истински вегетарианци и напълно изключим всички храни от животински произход и тялото да се пречисти и превключи на нов режим. Много хора дори и не успяват да изключат млечните, морските и яйчните продукти.

Следователно, нужно е търпение и постоянство, не без участието на волята най-вече, наред с непоклатимите ни убеждения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казват, че основен принцип, за да започнеш наистина да крачиш по духовния път е, да живееш, както ти се иска.

Не, както трябва, а както искаш.

Да усещаш вътрешбните си, дори и неосъзнати желания и да ги изпълняваш.

Това, което човек наистина може да направи, е това, което излиза от утвърждението искам.

Затова, ако някой иска нещо, а не го прави, то той не го иска. Ако го прави, а казва, че не го иска, то значи, че го иска.

Какво мислите за принципа да правим само, каквото искаме, като необходимост за напредък по духовния път?

thumbup2.gifthumbup2.gif Ако можеш да живееш така както ти се иска и да правиш каквото искаш, наистина си напреднал духовно. Погледни за пример Йогананда - той е правил каквото иска, и наистина е искал това, което е правил.Повечето от нас биха искали да имат някакъв друг, по-добър живот...малко хора живеят така както искат и да, за мене това е пътя на духовното развитие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy:

Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по Пътя! Аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Няма да се спъвате! Ще дойдат спънки, но те няма да ви попречат, ако вие сами не се спънете.

Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко!“ – Бързам, нямам време да се спирам. Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! Ще ти кажат: „Ти не си учтив“. Напред! – „У тебе човещина няма ли?“ Напред! – „Защо не ни разправиш нещо?“ Напред! – „Какво мислиш?“ Напред! – „Ама и ние ще тръгнем!“ Напред! Не се спирай, нищо повече! Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма и ти казват: „Чакай и ние ще дойдем“. Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват... Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика.

Важното за вас е знанието, не се спъвайте! Ние ще вървим и ще изпълним Волята Божия така, както е писано. Когато вървим из Пътя, може да се разговаряме за важни работи, а маловажните ще оставим за другите. „Сега ли му е времето или идущата година, да не сме закъснели?“ – Да, сега му е времето! – „Дали е този правият Път; дали всички, които са тръгнали, са готови?“ – Всички са готови! – „Този брат не ми се харесва.“ Не е ваша работа! – „Защо са го допуснали в този клас?“ Не е ваша работа, абсолютно нямате право да питате защо е влязал. Вие сте влезли, занимавайте се със себе си. Ще питаме ли Бога защо е допуснал тези бръмбари? Допуснал ги е, това е Негова работа. Ние ще благодарим, че сме в това Божествено Училище, а че е допуснал бръмбари, мушички – това е Негова работа. Ние само ще констатираме всичко това. Не се занимавайте с Божествените работи и не ги коригирайте. Не коригирайте Бога в Неговите действия! Нито съвет Му давайте! Защото някои съвет Му дават, че трябвало да бъдат малко по-богати или по-умни. По-голямата ученост е богатство. Не можеш ли да го употребиш, какво ще правиш с него? Друг иска да бъде малко по-силен. Ти малките сили не можеш да употребиш, а как ще употребиш големите?...

Правила и мерки за избягване на всички погрешки

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма и ти казват: „Чакай и ние ще дойдем“. Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват... Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Плаващият свободен святpdf_button.pngprintButton.png

Какво е „плаващ свят ”?

"Плаващ" или "'изпълнен с тъга свят" представлява нашето съществуване, това е болката и тъгата на ежедневието.

В Япония тази идея е представлявала субкултура, посветена на търсене на удоволствия чрез изкуство, секс и музика.

Плаващата субкултура може да е започнала в една общност на „лодки” въпреки че термина е бил по-поетичен по произход.

"Плаващият свят"от своя страна включва поезията, литературата, песните, танците, мечтите и въображението.

Това е да търсиш забавно в живота, а не просто да бъдеш жив.

Това е радоста от избора да живееш съзнателен живот.

Това е празник на съществуването напук на своите страдания.

За да влезеш в плаващият свят, трябва да признаеш желанията, страстите и мечтите си.

Това ще е плаващият свят на сетивата ти.

Плаващият свят представлява възможност за опознаване на пълното ни съществуване.

Ние сме сетивни същества, отговарящи на стимули.

Като хора ние живеем ограничен период от време, и как живеем своя живот е много важно.

Искате ли да живеете живота на загубили надежда хора с избледнели мечти?

Ще съжалявате ли цял живот, защото никога не е сте имали смелостта направите нещо, което страстно винаги сте искали да направите?

”Плаващият свят” не е място за посещение, то е състояние на съществуване.

Освободете се от навика, осмислете живота си и откривайте.

За да влезете в плаващият свят трябва постоянно да изживявате вашите желания, страсти и мечти.

Пуснете

Хората намират за изключително трудно да се отпуснат,релаксират и освободят.

Илюзията за контрол поддържа всички неспокойни.

Даоизма се занимава с гледане на света такъв, какъвто е, не помрачен от илюзията и мисълта.

Някои хора си представят, че даоизма само принадлежи на "естествен свят", животни, дървета и реки.

И все пак, хората са част от естествения свят, така че всичко, което правим може да се разглежда в светлината на Дао.

Плаващият свят е нереалността на традицията, културата,създаването на нови идеи и развлеченията.

Проучването тази илюзия е от съществено значение.

Докато не успеете да отличите на фалшивото и невярното, като фалшиво и невярно, възможноста да пуснете не съществува.

Сенки и илюзии

Когато умът ви открива красотата на живота, ще видите култури, конвенции, традиции и обичаи, освоботе се от тяхната неподвижност.

Защото те всички са илюзии.

Илюзии толкова широко разпространени и приети, че ние мислим за тях като за истински ...

Ако не виждаме какво предсвавлява илюзията и за какво е създадена, ние никога няма да бъдем свободни да избираме за себе си.

Избор

Изборът е може би твърде илюзорен ...

Предложените възможности за избор често са самоограничителни защото ние можем да изберем само от наличните опции.

Ами ако решим, да не се ограничаваме с това, което ни се предлага?

Какво, ако действаме по нашите условия?

Какво става, ако ние определим собствени опции?

Можем ли да определим докъде можем да стигнем в плаващия свят, колко много ни влияе?

Забавление и развлечение

В индуистката традиция, заблудата, че сме погълнати от материалния свят и сме привързани към него се нарича "Мая".

Задайте си въпроса: възможно ли е да се види илюзията, да се насладиш на удоволствията който тя предлага, но не станеш нейн роб?

Само вие можете да отговорите на този въпрос...

Двусмисленост

Несигурността се намира в сърцето на плаващия свят.

Това, което е реално и кое илюзия? Трябва ли да избера?

Дали сме уловени, във фантазия и игнорираме на реалността?

Трабвали ние да отхвърлим фантазията и да възприеме реалността?

Можем ли да изберем?

Философият и прагматизмът вървят заедно в „плаващия свят”, също както и мечтите и реалността.

Понякога е важно да се освободиш от нормален отговорен разумен живот и да стъпиш в неизвестното.

Знаейки какво ще се случи, обикновено премахва цялото забавление.

Животът би бил скучен, без несигурност.

Бъдете смели и стъпете извън познатия път ...

Свободен, неприкачен към нищо, също така може да означава и местещ се.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×