Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Диана Илиева

Професията

Recommended Posts

Здравейте!

Тези дни се замислих за нещо ... може би защото тъкмо приключва старата година и започва новата и човек си прави някаква равносметка за предишната, планове за следващата ... :)

И много на място ми попадна следния откъс от беседа на Учителя в тази тема:

Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг. Ако човек стои все на една и съща специфична работа, ще се развият само едни центрове, а други ще останат съвсем неразвити. В сегашно време, като наблюдаваме хора в различните занаяти, от различни съсловия, забелязва се, че при тия хора са развити само известни центрове, които са взели голямо участие в работата. Например, онези, които са ковачи, железари, имат силно развита ръка. Онези, които постоянно бягат, силно развити са у тях краката; онези, които постоянно се борят, имат силно развити ръце, силно развити мишци; които се готвят за балове, имат много нежна, парфюмирана кожа, без никакви мазоли, намазана с фини масла и кремове. Какви ли масла не употребяват тия хора, само и само да имат нежна кожа. Хубаво е човек да има такава нежна, мека кожа, но какво предназначение има тя?

В съвременното общество обаче като че ли се насърчава оставането в една професия - колкото по-дълго човек я упражнява, толкова се предполага, че е по-опитен и успешен в нея, дават му се дори съответни бонуси за това.

Аз самата, като се връщам назад, май сменям професиите си през около 4-5 години и то доста кардинално. И сега тъкмо вече пак са минали 4-5 години, в които правя съвсем едно и също нещо, но тази година ще имам възможност или да го разширя, или дори да го променя; промяната може да е по-скромна, но се съблазнявам да се занимавам и с нещо доста по-различно ... :rolleyes:

Как ли е добре?

Дали просто аз имам необходимост някаква от разнообразие или просто съм непостоянна, разпилявам се на различни поприща?

Но пък и Учителят ни е посъветвал така. И това ли е оптималния срок - 5-6 години?!

Какво мислите?

Как е при вас?

Разкажете! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз самата, като се връщам назад, май сменям професиите си през около 4-5 години и то доста кардинално. И сега тъкмо вече пак са минали 4-5 години, в които правя съвсем едно и също нещо, но тази година ще имам възможност или да го разширя, или дори да го променя; промяната може да е по-скромна, но се съблазнявам да се занимавам и с нещо доста по-различно ... :rolleyes:

И това ли е оптималния срок - 5-6 години?!

Амииии, ти си герой. Искам и аз така.

А май нормалния срок не е 5-6 години.....а 4-5 :) :) :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При мен промените се налагат от самия живот - през 6 - 7 години.

Понякога тръгвам да се занимавам с нещо от немай-къде, а после се оказва, че допълва следващото ми занимание, което на предишния етап не съм подозирала.

Смятам, а и изследвания на психолози го потвърждаат, че на 5 - 7 години трябва да има поне известна смяна на дейността, за да се избегне скуката и рутината.

Дори мисля, че в този век, когато има възможност да натрупаме много повече стаж от 20 г., някъде след 20-та година е добре да се направи радикален завой, който да дойде като резултат от натрупания опит и познания и да замени едностранчивостта при избора на професия на млади години. Понякога и самата житейска ситуация го налага, понякога е вътрешен подтик.

( Една моя възрастна позната казваше с въздишка, че ако била няколко години по-млада, щяла да запише да следва право. Смятам, че наистина правото е сфера, в която трябва да се вземат решения от хора с опит и мъдрост, от хора, които вече са се насладили на материални придобивки, получили са успокоение от добре извървян житейски път и не биха били така лесно подкупни. Но съвеменното разбиране би се изсмяло на една 50-60- годишна студентка. А впрочем политиците от висок ранг са на тази възраст.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

И много на място ми попадна следния откъс от беседа на Учителя в тази тема:

Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг. ...?

Как ли е добре?

Дали просто аз имам необходимост някаква от разнообразие или просто съм непостоянна, разпилявам се на различни поприща?

Но пък и Учителят ни е посъветвал така. И това ли е оптималния срок - 5-6 години?!

Какво мислите?

Как е при вас?

Разкажете! :)

Много интересна тема. Разбира се, че е прав Учителят Петър Дънов. Нито пък ти си непостоянна или разпиляна. Ако ти си разпиляна, какво да кажа за себе си пък аз: на едно място не мога да стоя ... Диана, човек се изхабява, ако преди нещо е било предизвикателство и е осмисляло професионалното му битие и го е удовлетворявало, в даден момент тази химия престава да действа. Паралели с любовта са въможни, но там, ако има силни чувства е различно. Защо казвам това - ако човек е посветен на изкуството си, то той е съдбовно обвързан, каквото и друго да прави.

Аз гравитирам около изкуството, на ръба съм и като анализирам работните си места, всичко досега е било свързано или с журналистика, реклама, визии; т.е. нещата са преплетени, само мястото е различно. Аз лично не мога да привиквам нито към работодатели, нито към колеги, не се обвързвам емоционално имам предвдид и за мен е по-лесно да търся нови хоризонти. Изводът ми е, че ако човек иска да запази свежата си наблюдателност и живо въображение, трябва да прави промени. Промяната е смисъл на съществуването, човек винаги се надява на нещо по-добро, дори и да е рисковано.

Уцелваш ме точно в момент на подобни размисли за живота ми, защото доста неща искам да променя :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

" Но съвеменното разбиране би се изсмяло на една 50-60- годишна студентка. А впрочем политиците от висок ранг са на тази възраст.) "

Ами ако толкова се притеснява от прекалено младите си колеги, да запише задочно. Там разликата във възрастта ще е по - малка. При нас имаме една колежка на 33 и една дето е минала 40 ( редовно са).

" които вече са се насладили на материални придобивки" - Зависи си и от хората и от ценностите им. Сигурно има такива дето цял живот да крадат и да взимат подкупи няма да им омръзне. Други пък може от млади да са по - честни. Зависи колко материални придобивки чувстваш, че са ти нужни. Ако си си алчен, ако нямаш някакъв морал и по - нематериални ценности, за теб може да се окаже вярна поговорката : " апетитът идва с Яденето", и ламтежите ти непрекъснато да растат. Спомнете си приказката " Кост от око".

" А впрочем политиците от висок ранг са на тази възраст.)" - Според мен, разграбването на държавата за тези години се е извършило от хора, които са Поне на средна възраст.

Човек като завърши Право не става веднага съдия ( в случай, че въобще е решил да се занимава със съдийство). Иска се стаж. Докато (и ако) достигне до най - висшите стъпала в съдебната йерархия ще са му нужни минимум 12 - 15 години стаж като юрист ( които може да започне да трупа на около 24 - 25 години).За по - ниските стъпала, естествено по - малък стаж.

................................................................................

П.п. Мисля че ако на човек му омръзва работата, би било доста хубаво да може от време на време да си я сменя. За разнообразие. :sorcerer:

" Но съвеменното разбиране би се изсмяло на една 50-60- годишна студентка." - Вярно е че на думи е лесно, но лично според мен тази жена ако има силно желание да учи, не бива дае се смущава от това, не бива да се отчайва. И по - възрастни хора по света и у нас учат висше.

" Смятам, че наистина правото е сфера, в която трябва да се вземат решения от хора с опит и мъдрост, от хора, които вече са се насладили на материални придобивки, получили са успокоение от добре извървян житейски път и не биха били така лесно подкупни." - Права си, късметче. Ако са се насладили на материални неща, няма да са така лесно подкупни, макар че ако по природа са си податливи, няма да са напълно застраховани от подкупност. Но има и друго нещо - това дето казваш, важи ако човекът все пак се е насладил на материални неща, а ако не е дори да е стар, ако му се отдаде възможност може да се изкуши и да се обогати нечестно. А ако като млад се е обогатявал нечестно, вероятността да го прави и като стар ще е голяма.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В съвременното общество обаче като че ли се насърчава оставането в една професия - колкото по-дълго човек я упражнява, толкова се предполага, че е по-опитен и успешен в нея, дават му се дори съответни бонуси за това.

Мислиш ли? Аз пък забелязвам, че опитът и стажът вече нямат стойност като че ли в съвременното общество. Даже има тенденция да се унифицират и обезличават индивидуалните качества в обществото - просто "умните глави" на управляващите и властимащите погрешно разбират зараждащия се в нашите измерения Принцип на единство.. и го извращават през личната си незряла призма.

От друга страна, занаятите на бита за които говори Учителя - май вече поизчезват. Дано да е защото качествата, които символизират вече са придобити от хората.... надявам се да е заради това!

Също така, човекът според мен доста е поизрастнал - наистина го мисля, а не защото така ми се иска да си ходя с розовите очила :D И някак заниманията му са вече многостранни, многопрофилни. А наред с това, което работи, той развива и други свои качества и таланти - това е едно от предимствата на глобализацията и мултимедийността на света. Вече не сме затворени в мъничката си битова кутийка, както до преди стотина години, и потребността от търсене на по-дълбок смисъл и широта на кръгозора - вече я има при всеки... не по еднакъв начин, но я има.

Това, според мен, прави човека способен да развива себе си, дори и работейки само една работа цял живот - защото всяка една работа днес, в условията, в които живеем сега, вече предполага много други съпътстващи занимания, разнообразие и пълноцветност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислиш ли? Аз пък забелязвам, че опитът и стажът вече нямат стойност като че ли в съвременното общество. Даже има тенденция да се унифицират и обезличават индивидуалните качества в обществото - просто "умните глави" на управляващите и властимащите погрешно разбират зараждащия се в нашите измерения Принцип на единство.. и го извращават през личната си незряла призма.

Какво значи да се специализираме: Да знаем все повече за все по-малко......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво значи да се специализираме: Да знаем все повече за все по-малко......

Именно! Това е другата крайност, която трябва да избягваме. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз ще дам пример с професията си.

Ако се специализирам тясно като преподавател английски език - ранно чуждоезиково обучение, аз имам само една възможна сфера на работа и няма как да я променя.

Ако се специализирам като психолог-педагог и методист в областта на ранните етапи от усвояването на чужд език, аз имам огромно поле за приложение на специализацията си. При това мога да превключвам от едно в друго конкретно занимание буквално за минути. Мога да работя с групи възрастни, които сега започват да усвояват езика и едновременно с това да ограмотявам на латиница 8 годишни деца, да правя инсценировки с елементи на психогимнастика и психодрама, включвайки англоезичен материал. Мога да работя над формиранет на първите абстрактни понятия за структурата и функцията на езика, мога да инициирам ситуации, в които да се активират формиращите се езикови комуникативни умения в новия език, мога.... още куп най-различни неща.

Дали ще си сменя професията - дали ще работя нещо по-различно от учителка по английски? Знам ли? Може и да стане нещо такова някой ден, но то при всички случаи ще е свързано с общуване с хора и най-вече деца. Например, имам от време на време видения за професия "баба". :3d_139:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Тези дни се замислих за нещо ... може би защото тъкмо приключва старата година и започва новата и човек си прави някаква равносметка за предишната, планове за следващата ... :)

В съвременното общество обаче като че ли се насърчава оставането в една професия - колкото по-дълго човек я упражнява, толкова се предполага, че е по-опитен и успешен в нея, дават му се дори съответни бонуси за това.

Как ли е добре?

Дали просто аз имам необходимост някаква от разнообразие или просто съм непостоянна, разпилявам се на различни поприща?

Но пък и Учителят ни е посъветвал така. И това ли е оптималния срок - 5-6 години?!

Какво мислите?

Как е при вас?

Разкажете! :)

Диана,това да не се разпространява по въздуха? :D

От два месеца имам проблем с разширени вени на единия крак.Мъчат си ме.Ново е за мене,не е нещо ,от което да страдам отдавна.Снощи пак ме зачовъркаха и реших да си направя справка с "Излекувай живота си" на Луиз Хей:

РАЗШИРЕНИТЕ ВЕНИ означават, че сме се застояли на работа или на някое място, което мразим. Вените губят способността си да пренасят радостта.

Вие вървите ли в посоката, в която бихте желали?

Та и аз,подобно на тебе се замислих.Обичам работата си,но тя не ме напълва изцяло.Създава ми условия да живея..Думата мразя я няма като мисъл и усещане.Работата ми е седяща,а най-голямо удоволствие изпитвам да се движа.Понеже съм принудително задържана от професията си на стол цели 8-10 часа,разбирам,че има резон в написаното.Дали професията да е една за цял живот?Само ако е нещо,което правим с любов и което ни разгръща изцяло.Добре е човек да усвои във времето,когато това се прави -25-35 година от живота ,колкото се може повече различни и разнообразни умения.Не е късно и след тази възраст да учим нови умения,но тогава това става доста по-бавно .Аз от 14 години съм на една и съща работна позиция.Междувременно се разнообразявам с различни други неща,но това е по-скоро опознаване на нови възможности,отколкото професия.Знам с днешна дата какво все още не съм направила.Не знам дали ще го направя.Напоследък оставям нещата просто да се случват.Не е въпрос на разпиляване според мене,ако човек прави промени.Прегърни промяната и виж какво ти носи.Няма смисъл да обслужваме общоприетите догми.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

"Какво значи да се специализираме: Да знаем все повече за все по-малко......"

Божидаре, има и друг лаф : Да знаем да За Все Повече ( области), все по - малко. Не знам кой от двата варианта е по - лош. Говорите за борба с рутината, за смяна на професии ..., но нали има прераждане : Тогава какво толкова, че в един живот ще сме концентрирани само в една област, а не в различни ? Тъкмо ще станем специалисти в тази област. За къде сте се разбързали та искате за един живот във всичко да навлезете. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Темата за професията, насочва мисленето ми за това, че колкото повече професии практикуваш, се разширяват твоите умения.Някъде попаднах на информация, че е добре да сменяш работно място през две години, за да се себеусъвършенстваш.За банкерството е добре да смениш с друга професия, но за смяна на банка не ти се дава възможност.Просто веднъж свикнал със софтуера може да се издигаш йерархично в тази институция, а за смяна с друга не е добра стъпка, поради изтичане на служебна информация.Затова е добре веднага да се преориентираш в друго направление. Дали това практикуване на всякаква работа, въпреки, че ни развива уменията не ни прави широки специалисти.Дето има едно мнение за българина, че сме специалисти по всичко?Или всеки трябва добре да анализира качествата си и да ги прилага в подходяща сфера!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

През 2 г. е много начесто.

Немски статистици са изчислили, че най-добре е през 6 - 7 , за да се избегне досадата на рутината. Но може да се смени само някакъв аспект на работата, не коренна промяна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

... Дали работя някоя добре платена работа, само, за да имам висок финансов статус? или работя нещо, което ми е приятно и средствата са само средства за живот, не цел и не смисъл на живота ми. Защото ако са ми цел, ще съм готов на всичко, за да имам повече и повече пари... Ще лъжа, ще увъртам, ще правя компромиси със себе си, със здравето си даже... Ще затъвам.

Хубаво е да се замислим....

Е, да, някой ще каже-при тази безработица, криза и т. н., как да стане с радостта от това, което правим? Всичко си зависи от нас. Трудно е, но все пак положителното ни отношение към живота и хората около нас помагат...

Съзнание, добронамереност от повече хора и ще се получи. Все пак нали искаме все повече да се отдалечаваме от животните и да се доближим до ВЕС, /както каза shining_star

Източник : http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10834&view=findpost&p=156747

Ами ако някоя жена е хиперсексуална и си избере ...ъъъ...работа, дето хем да и е приятна, хем да я върши с любов, хем да печели пари добри, хем да прави щастливи други хора с работата си (и даже да има и някой лев за благотворителност) :D ...Ами че то тази жена ще е изпълнила критерий като : 1) да и е приятно 2)да е добре платено 3) да радва други хора, обаче Ще ли е богоугодна работата и ? :D В "За израстването на човешката душа", автор Кевин Тодеши ( с изказвания на Едгар Кейси), се споменава за някаква жена дето в миналия си живот е била жрица на любовта и това се е оказало богоугодно ( тя май и децата си е изхранвала така) - било е богоугодно според Кейси и то в този конкретен случай. В сайта преди време бях прочел, че ако една жена в единия си живот е супер целомъдрена, в другия и живот, за да има уравновесяване тя ще е много ...абе фурия. :lol: И че това даже ще е нормално, поне докато изтече уравновесителния животец. :3d_030:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората могат да си пишат каквото си искат. Само че реалността е друга. Целомъдрените жени не са чак толкова много, колкото нецеломъдрените, което показва, че за никакво уравновесяване не може да става въпрос. То по тази логика най-сигурният начин да станеш светия в бъдещия си живот е да се отдадеш на всички пороци в този. Да, ама не.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Една жена трябва да бъде естествена.

Това да се стиска отзад не е проява на мъдрост, още повече цяла мъдрост.

Имам една колежка... като дойде при нас, тъкмо беше скъсала с гаджето си, с когото беше 5 години заедно.

Е, две години по-късно разбрах, че била девствена.

Ама напълно девствена, ли? Съвсем!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има си тема за целомъдрието. Нито аз, нито Христо в мненията си сме давали оценка хубаво ли е целомъдрието или не е хубаво и не ми е ясно каква е връзката на последните две мнения с моето и това на Христо.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има си тема за целомъдрието. Нито аз, нито Христо в мненията си сме давали оценка хубаво ли е целомъдрието или не е хубаво и не ми е ясно каква е връзката на последните две мнения с моето и това на Христо.

Как да няма, има общо с уравновесяването....

Ти каза "Целомъдрените жени не са чак толкова много, колкото нецеломъдрените, което показва, че за никакво уравновесяване не може да става въпрос" като конкретен пример.

Обаче, аз се питам откъде имаш опит хем като целомъдрена жена, хем като нецеломъдрена, за да познаваш коя каква е и да определяш бройките? .... :) Освен това сигурно всичките жени си срещнал, за да се направи статистиката и генералните изводи? Колко жени всъщност си срещнал в живота си? .... :)

Което пък показва, че няма как да си даваме мнението кое е уравновесено и кое не :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти каза "Целомъдрените жени не са чак толкова много, колкото нецеломъдрените, което показва, че за никакво уравновесяване не може да става въпрос" като конкретен пример.

Обаче, аз се питам откъде имаш опит хем като целомъдрена жена, хем като нецеломъдрена, за да познаваш коя каква е и да определяш бройките? .... :) Освен това сигурно всичките жени си срещнал, за да се направи статистиката и генералните изводи? Колко жени всъщност си срещнал в живота си? .... :)

Което пък показва, че няма как да си даваме мнението кое е уравновесено и кое не :)

Ти сам ако не можеш да видиш абсурдността на това, което пишеш, аз няма какво повече да обсъждам с тебе. Мога да обсъждам мнения, които поне в известна степен са логични. Все пак обаче трябва да има нещо вярно за което да се захвана, а в написаното от теб то липсва. Ама няма значение, важното е да се пише.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Целомъдрените жени не са чак толкова много, колкото нецеломъдрените, което показва, че за никакво уравновесяване не може да става въпрос.
Не ставаше дума за някакво уравновесяване между жените като цяло. Говоря за коментара дето съм прочел преди време в Портала - ставаше дума за нещо от рода на "ако жената в единия живот е крайно целомъдрена, в другия живот може да е разпусната, за да се уравновесят нещата". Имаше се предвид някакво вътрешно съотношение, касаещо дадена жена, която в един живот е залитнала в едната крайност, а в друг живот за уравновесяване отива в другата крайност. :D Не става дума за съотношение между еди какви си и еди какви си жени, а за вътрешно душевно съотношение, което например би могло да се получи при дадена жена (може би и при мъж) - без да става дума за конкретна жена, а по принцип. Лазарев е споменавал, че ако даден човек е силно вкопчен в духовността, спасение за душата му ще бъде един живот поне да прекара отдаден на материалните неща.

П.п.: И аз не искам да давам оценки добро или лошо, просто го споменах в контекста на професиите.

Имам една колежка... като дойде при нас, тъкмо беше скъсала с гаджето си, с когото беше 5 години заедно.
Може да са били много духовни, или да са се опитвали да са много духовни, или тя/той да е имал някакъв проблем. Дали и той и е бил верен. :) Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не ставаше дума за някакво уравновесяване между жените като цяло. Говоря за коментара дето съм прочел преди време в Портала - ставаше дума за нещо от рода на "ако жената в единия живот е крайно целомъдрена, в другия живот може да е разпусната, за да се уравновесят нещата". Имаше се предвид някакво вътрешно съотношение, касаещо дадена жена, която в един живот е залитнала в едната крайност, а в друг живот за уравновесяване отива в другата крайност.

Ами да и аз това имах в предвид. Все пак това също би изисквало равенство между целомъдрените и разпуснатите жени. Ако една жена в този живот е целомъдрена, а в другия разпусната, то друга жена ще е на етап при който в този живот е разпусната, а в следващия да е целомъдрена. Т.е. съвкупно следва да има равенство (поне приблизително) между броя на целомъдрените и на разпуснатите жени. Но това тъй или иначе не е важно. Подобно редуване на целомъдреност с разпуснатост не съществува. Къде е развитието в подобно редуване? Разпуснатостта във всичките и форми е качество на човека, което той следва да трансформира в сдържаност (пак с много форми на проявление, а не само сексуална). През различните прераждания могат да се редуват условията в които е поставен човек, но не и вътрешните му качества. Последните си зависят изцяло от него и отразяват нивото му на развитие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Не е коректно да смятаме, че половината са в единия етап, другите - в другия - защото това зависи от епохите също.

Може сега болшинството да са на "разпуснатия" етап.

И крайната сметка пак да излезе вярна.

Но не би, понеже то самата постановка е грешна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ама какво стана с темата? А тя е професията! Тръгнахте от нея и като се стигна до целомъдрието и разюздаността, то започнаха едни цикли, едни сметки, везни, кантари... и то все около жените... А темата?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×