Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Vespertine

Млади да гледат стари..

Recommended Posts

Всяко дете от своя страна носи причинно следствени връзки (в случая задължения!) към родителите си, най малкото за това, че едно малко дете не се отглежда никак лесно.

Тук ако се задълбаем може да установим много закономерности и да видим, че тези които се нуждаят от гледане, цял живот са си "мечтали" за него и всячески са го предизвиквали,...и най-после са си го получили.

..за да са ви чисти "сметките",

Да, има родители, които сякаш закодират децата си да са или слаби, или неуверени, или да останат сами, само и само те да са до тях. Или им се пречкат, докато им развалят семейството..

И толкова прекрасни хора нямат семейства или ги развалят именно, за да са при вечно болната мама, която силно ревнува от снахата...

Именно такива родители стават досадни и свадливи, обикалят след някой и все си търсят повод за оплакване, вживяват се в ролята си на "горкият аз" (= взимане на енергия!!!!!). А това не трябва да се поощрява. Даже се наказва, защото така разглезваме човека и не му даваме шанс да израсне - според Н.С.Лазарев.

А всички сме тук да израстваме!

И родителите учат децата!

И децата учат родителите!

Който отказва да се променя, а си остава тамо нейде в закостенелостите си - душата му и тялото се разболяват...

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да пусна тази тема, над която много мислих днес – какви са правилните взаимоотношения в едно семейство, между младите хора и възрастните, които са ги отгледали? Не само между внуци, баби и дядовци, но и деца – родители?

Длъжни ли са младите да гледат възрастните, трябва ли да го чувстват като свое задължение? Също имат ли право възрастните да натякват колко са се грижили за малките и така да си осигуряват едно гледане на стари години, основано на чувство за вина и дълг от страна на децата си?

Каква е границата за личния живот, която толкова често се прекрачва в семействата, така че някой родители остават залепени и контролиращи децата си през цялия им живот? Как да постъпват младите хора, какъв да е моделът на мислене и на възрастните?

Ще съм благодарна за всички мнение и отговори!! :)

Бъдещето на младостта е старостта(физическата).Какъв е смисъла човек да решава без да му е дошло до главата,дали ще гледа или няма да гледа стари и болни хора.Нима можем да изоставим родителите си без грижа,ако се случи да имат нужда от това?Преди година загубих баща си.Почина в съня си без да "тежи" на никого с грижи приживе.Бях на море със семейството си.Последно се видяхме преди да замина.Помня,че му казах нещо закачливо,но си беше упрек и той само ме погледна с едни натъжени очи,смутен от моята критика.Проблема при смърт на близки хора е ,че когато ги загубим ,страдаме ,за пропуснатите мигове,които сме можели да напълним с общуване,а вместо това сме се ангажирали с куп незначителни неща.

Замислям се.В тази тема са поставени много въпроси.Един от най-болезнените според мен,който аз също наблюдавам и съм била в известен смисъл поставена в условия да го преживея,е въпроса за това прилепване на някои родители към порасналите им деца и желанието да бъдат част и то важна част от живота на едно ново семейство.

Според мен в тези случаи, има необходим урок за всички участници .За младите хора е изпитание,лакмус за устойчивост на чувствата помежду им ,мерило за зрялост по отношение на идеята за семейство и много други неща.За възрастните,непораснали родители ,които не съумяват да дадат свобода на децата си,също има урок,път,който трябва да бъде изминат и карма,която се генерира,в зависимост от изборите на едните и другите в сферата на сложния пъзел на техните взаимоотношения.Това е път,който ,ако ни е отреден, ще изминем,искаме или не.Ще си научим урока чрез страдание или в някакъв по-мек вариант.Това е.Няма да се реши с разсъждения и с декларации.Във всички случаи обаче спасителния пояс е да отворим сърцето си за Любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва ми се, че при Лазарев едно от по-важните неща е вземането и даването на енергия. Не съм чела неговите книги, имам лични наблюдения над хора, които четат и се занимават с неговата "философия"(не знам дали е точната дума). Не знам, но някак тази тема за вземане и даване не ми се вързва точно с истинската любов, сякаш има някакво прозрение за Вселенските закони, но не и отваряне към пълната и всеобхващаща Любов. Това само от "пръв поглед" си мисля, от наблюдения, когато усетя, че искам да чета негови неща бих могла и да видя доста истини в неговите книги  :)

Много ви благодаря за мненията, за мен темата  е важна, защото усещам как в моето семейство  има такова недоизказано очакване към мен да се грижа за по-възрастните си роднини. И оттам се родиха и въпросите как да постъпя, за да успея да отговоря на очакванията на семейството си, на които съм много благодарна , но така, че и да не оставя да се прекрачват граници.

В този смисъл, Клаудия е обхванала въпросът, наистина това е урок за всички участници - за младите, да успеят да отстоят личното си пространство, да запазят личния си живот, но не и да го изживеят затворено и егоистично.Тук да се направи разлика според мен е много трудно, защото младият човек си мисли точно това - как да гледам старци, имам толкова живот, а да се занимавам с това. Но в крайна сметка, всички остаряваме. Това е човешкият път и така си учим уроците.

Отдаването на справедлива любов към родители ще им помогне в разбирането къде понякога те грешат.Може би само тези, които имат деца биха разбирали  колко е трудно това отлитане на детето от вкъщи и скъсването на тези уютни емоционални нишки. Но от този момент нататък между родителите и децата биха се обособили нови приятелски взаимоотношения, където и двете страни биха могли да си помагат - осъзнато. Така си мисля..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Мисълта ми беше друга... Много си категорична и твърда - "старци няма да гледам"... Звучи ми малко и грубо.

Не е ли все пак по разумно просто да дадеш това, което е необходимо,...за да са ви чисти "сметките", че да не се налага да "слизаш" отново тук на Земята, но вече в разменени роли с родителите си ?!?

Сметките са ми чисти. И съм платила, каквото е трябвало да се плаща. Да му мислят другите :)

Грубостта идва от осъзнаването: животът не гали с перце. Възрастните хора са жестоки егоисти, малцина запазват достойнството си. Особено в самота.

П.С. Не вярвам в прераждането, затова ничии роли няма да бъдат сменени. АКо аз звуча грубо, то животът е много по ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

"Повечето "родители" нали именно с тази цел и идея създават своите деца? - "Гледане на стари години", което си е просто егоизъм. Дали той е скрит, подправен, "украсен" или неосъзнат - няма значение. Пак се е егоизъм.

Изобщо страха от старостта и смъртта са създали доста деца ! :) " - Никса, това е малко крайно. :) Аз ако имам деца, бих ги създал не заради изброените причини.

Мона, аз мислех че вярваш в прераждането, понеже в темата за смъртта говориш за досаден природен Кръговрат. В какво всъщност вярваш ? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Мона, аз мислех че вярваш в прераждането, понеже в темата за смъртта говориш за досаден природен Кръговрат. В какво всъщност вярваш ? :)

Няма значение в какво вярвам аз. Ако искаш да остарееш - остаряваш.

Ако искаш да се прераждаш - също.

Това е кръговрата, кръговрата на желанията; а тялото е пристан, който много хора смятат за вечен пристан. И за който пристан някой е длъжен да се грижи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трябва ли младите да гледат старите, децата – родителите, здравите - болните, трябва ли силните да помагат на слабите и т.н.? За мен няма място за колебание. Ако имаш сърце, ако имаш любов, ако имаш състрадание, отговорът е ясен. И не говоря просто теоретично – сблъсквал съм се с този проблем. Да, трудно е, тежко е да гледаш възрастен човек на легло, но не мога да се съглася, че ако някой наш близък падне на легло, ние просто трябва да го оставим да си умре, за да не удължаваме агонията му, или защото си го е „заслужил” , „пожелал”, или си е пожелал да остарее (все едно ние няма никога да остареем), или пък след като е паднал на легло, не е поискал „достойно” да умре. Нека да припомня, че човек може да е в инвалидна количка и пак да е изключителен дар за човечеството. Като Рой Кампанела например. Или Дамян Дамянов, който казваше (и беше прав): „И без крака голямото сърце при хората отива.” С умиление си спомням и за стенографката на Учителя – Елена Андреева. След нанесен побой тя беше парализирана от кръста надолу и прекара на легло над 30 години! Но беше с изключителен дух! Само един път съм я виждал, но още не мога да забравя озарените й от светлина очи. Поклон пред тези сестри, които се грижеха за нея – те не й бяха длъжни, но го правеха с любов! Бяхме в Айтос на курс по паневритмия в началото на 90-те години, воден от Ина Дойнова, която сега също е в такова положение, че се нуждае от нашите грижи и любов, от помощта ни, когато една вечер ни съобщиха, че Елена Андреева си е заминала. Заплаках, защото почувствах, че ни е напуснала една близка и сродна душа. Много е по – лесно да захвърлим остарелите си и изнемощели родители в някой старчески дом и да им ходим един път в месеца или в седмицата на свиждане, за да ни е чиста съвестта, но не мисля, че това е достоен избор. Грижата за един възрастен човек на легло може да е тежка и да не радва его – то ни, но пък, когато го правим с любов, бремето става леко, а дългът – радостен.

Приятели, истина е, че пътят ни към висшите светове се трасира от времето, което сме посветили в грижа за другите! Необходимо е да бъдем съпричастни. Съпричастието е плод на битийното осъзнаване на единството на всичко съществуващо. То поражда едно от най – красивите деца на любовта – състраданието. Но не философстването на тема „състрадание”, а действеното състрадание, при което болката на другия е и твоя собствена болка. Не вярвам в любов, която не е готова да жертва нищо. Напротив – саможертвеният дух е сърцевина на любовта. И в този смисъл, желанието или нежеланието да служим на другите е мерило за наличието и силата на нашата любов!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

borislavil, съгласна съм с теб. Но ако един човек не е готов, няма сили и любов достатъчно. И гледа родителите си, но в същото време негодува, трупа отрицателни чувства и мисли... то по-добре да каже-мога толкова и да се отдръпне. Не ми е по силите друго. Но ще платя или ще помогна по друг начин.

Ще дам пример с дъщеря си, като аналог. Никога, дори и в най-тежките моменти не ми е минало през ума, че мога да я изоставя. Много са ми давали този акъл. И други майки, са ми казвали, че биха го направили... Избора е техен. И за всеки избор-има цена. Въпроса е-коя можем да платим? Да не говоря, че много бащи са си тръгнали от проблемите на децата си. Не искам да съдя никого.

Не зная, за възрастен как е. До сега не ми се е налагало. Не бих изоставила никого, но въпросът е колко сили ще имам?... Изобщо-живота е многолик и ние се учим, докато го живеем.

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

...

Няма значение в какво вярвам аз. Ако искаш да остарееш - остаряваш.

Ако искаш да се прераждаш - също.

Това е кръговрата, кръговрата на желанията; а тялото е пристан, който много хора смятат за вечен пристан. И за който пристан някой е длъжен да се грижи.

Мона, не мога да си ги представя така нещата,... нещо като "концерт по желание" ми прилича всичко. :) Искаш да се прераждаш - прераждаш се, не искаш - хоп и вече не идваш във материална форма.

Защо си мислиш, че нещата са толкова прости и елементарни ?

Наистина силното желание е една предпоставка да се даде нещо (знаем за библейското "искане и хлопане"), но това не е достатъчно...

Има голямо значение и Волята на човек, а основополагащо нещо във всички изпити за духовна зрялост е Вярата.

Така,че може да си искаш колкото си щеш, но без непоколебима Вяра и диамантена Воля (това са термини от Учителя) желанията си остават просто детски хленч, който преминава, когато детето порасне и установи, че ...няма смисъл от него! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Според мен е страшно лесно и не е никаква трудност да се гледат стари хора ...

в автобуса! :D

По-добре вместо автобус- разходка с надуваема лодка...Гледката е по-интересна, и не представлява никаква трудност...освен за дъртите- в случай на спорна ситуация от типа "глад на лодката и глад под лодката", с главни действащи лица- чифт старци и неколко бели акули :3d_125:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато преди година майка ми си счупи крака и трябваше да и помагам за тоалет в болницата, осъзнах нещо много важно за мен.

Когато влезнах в стаята с пакета памперси в ръка, тя се разплака - "Откак се помня съм се ужасявала от това - да стане с мен нещо и децата ми да се наложи да ми сменят памперс и да ме обслужват на легло". Засмях се с глас "Е, ето че стана и не е чак толкова страшно, нали? Голяма работа - един памперс, и ти моето мръсно д. си бърсала, защо сега да не ти го върна тъпкано, сега ми е паднало, хайде, ще слушаш, иначеее". Тя ме погледна объркано. "И каква е разликата между бебче и бабче - само една буква". Усмихна се. "И ако се надяваш да ми загнуси и да си тръгна, не си познала - две деца съм изправила на крака, с една баба като не се справя...." Засмя се облекчено.

На път за вкъщи изплуваха спомени - родителите на майка ми и двамата починаха в ръцете и след дълго и мъчително боледуване на легло. Това е бил урок за нея - че няма от какво да се страхува за себе си. Тя не го е усвоила и е продължила да се ужасява, дори повече от преди. Наложило се е урокът да бъде по-ясен. След като се върна у дома доста говорихме за това. Мисля, че сега не се ужасява, приема вариантът "позорно закована на леглото през последните си години" като един от възможните и напълно нормалните. И мисля, че вече разбира - това зависи и от нея.... а може би и от мен? Ако аз не допускам този вариант като болногледачка, ще се наложи да ми дадат урок... Не знам, така го усещам за себе си, за другите може би не е валидно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако аз не допускам този вариант като болногледачка, ще се наложи да ми дадат урок...

А, защо не - ако и двете не допускате този вариант, той просто да бъде отменен и заменен с по-щастлив и за двете ви :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако аз не допускам този вариант като болногледачка, ще се наложи да ми дадат урок...

А, защо не - ако и двете не допускате този вариант, той просто да бъде отменен и заменен с по-щастлив и за двете ви :)

Да, би могъл да бъде отменен този вариант, ако и двете не го допускат, но би могло да се случи и обратното - това, което казва Донка, защото не всичко в живота се случва според нашата воля, желания и намерения, колкото и да ни се иска да е така. С разбиране, смирено трябва да признаем, че има и по - висша Воля от нашата, която произтича от Висшата Целесъобразност, обикновено оставаща скрита и непозната за обикновените хора, но до която се докосват в мигове на прозрение мистиците.

КРЕДО ЗА ОНЕЗИ , КОИТО СА СТРАДАЛИ

Молих се на Бога да придобия сила .

Станах слаб , за да се науча смирено да се подчинявам…

Молих се за здраве , за да мога да извърша велики дела.

Отредена ми бе немощ , за да върша по-добри неща…

Молих се за богатство , за да бъда щастлив .

Обречен бях да живея в бедност , за да се науча на мъдрост…

Молих се за власт , за да заслужа похвалата на хората.

Получих в замяна слабост , за да почувствам нуждата от Бог …

Молих се за всичко , което изпълва живота с радост.

Дарен бях с живот , за да мога да се радвам на всичко…

Не получих нищо , за което се молих , а всичко , за което се надявах.

Въпреки че почти не ги съзнавах , неизречените ми молитви бяха чути.

Аз съм сред най-благословените хора !

Рой Кампанела

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А замисляли ли сте се за обратния вариант - детето е пораснало, станало е самостоятелно, живее отделно от родителите, родителите също не са особено възрастни или болни, за да имат нужда от "гледане", но ... да не дава Бог, разбира се, но става нещо, примерно катастрофа или по-сериозно заболяване, именно на младия човек, дотолкова, че да не е в състояние да се грижи за себе си, примерно в инвалидна количка или лежащо болен, за среден или дълъг период от време.

Длъжни ли са родителите да го гледат или и за тях важи опцията "по желание", а ако нямат - в хоспис?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

    borislavil  :thumbsup2:

Диана, за съжаление има и такива родители обаче. Примерно колко приемни семейства биха осиновили дете с увреждания??

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, чакай, това си е чист двоен стандарт.

Как така "за съжаление"?!?

Значи за младите, ако нямат желание не е "за съжаление", а за родителите е :o

А в другото изречение говориш за съвсем друго нещо вече. Приемното семейство по принцип е поело една помощна функция; ако е искало, щяло е директно да кандидатства за осиновители, а не за приемно семейство.

П.П. Vespertine, предпочитам да чуя какво мислят за обърнатата парадигма тези, които твърдо заявиха "Ние старци няма да гледаме! Има си за целта старчески домове и хосписи."

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами това, че предпочиташ да прочетеш какво биха написали други не означава, че не мога да отговоря, нали? B)

Казах, че за съжаление има родители, които биха си изоставили детето, поне според мен. Не съм сигурна, че абсолютно всички родители биха поели грижите. Това имах предвид.

Другото, което си мислих е, че младите хора имат цял живот пред себе си, искат да го живеят. А грижата все пак ги задължава.

Също има разлика между това да гледаш собсвените си родители и да помагаш в старчески домове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че не си ме разбрала добре.

За какво изоставяне на дете говориш?

Аз зададох следния казус:

А замисляли ли сте се за обратния вариант - детето е пораснало, станало е самостоятелно, живее отделно от родителите, родителите също не са особено възрастни или болни, за да имат нужда от "гледане", но ... да не дава Бог, разбира се, но става нещо, примерно катастрофа или по-сериозно заболяване, именно на младия човек, дотолкова, че да не е в състояние да се грижи за себе си, примерно в инвалидна количка или лежащо болен, за среден или дълъг период от време.

Длъжни ли са родителите да го гледат или и за тях важи опцията "по желание", а ако нямат - в хоспис?

За по-голяма яснота - "детето" е примерно на 30 години, родителите на 50-55-максимум 60, здрави и непенсионирани. Извини ме, може би си доста млада, но аз като на 42 си мисля, че един човек на 50 години също има живот пред себе си и също иска да го живее. Нещо повече, на тази възраст човек вече си мисли, че си е изпълнил задачата към децата и се отдава на кариера, любими, но отлагани "докато пораснат децата" дейности и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва ми се, че при Лазарев едно от по-важните неща е вземането и даването на енергия. Не съм чела неговите книги, имам лични наблюдения над хора, които четат и се занимават с неговата "философия"(не знам дали е точната дума). Не знам, но някак тази тема за вземане и даване не ми се вързва точно с истинската любов, сякаш има някакво прозрение за Вселенските закони, но не и отваряне към пълната и всеобхващаща Любов. Това само от "пръв поглед" си мисля, от наблюдения, когато усетя, че искам да чета негови неща бих могла и да видя доста истини в неговите книги :)

Много ви благодаря за мненията, за мен темата е важна, защото усещам как в моето семейство има такова недоизказано очакване към мен да се грижа за по-възрастните си роднини. И оттам се родиха и въпросите как да постъпя, за да успея да отговоря на очакванията на семейството си, на които съм много благодарна , но така, че и да не оставя да се прекрачват граници.

В този смисъл, Клаудия е обхванала въпросът, наистина това е урок за всички участници - за младите, да успеят да отстоят личното си пространство, да запазят личния си живот, но не и да го изживеят затворено и егоистично.Тук да се направи разлика според мен е много трудно, защото младият човек си мисли точно това - как да гледам старци, имам толкова живот, а да се занимавам с това. Но в крайна сметка, всички остаряваме. Това е човешкият път и така си учим уроците.

Отдаването на справедлива любов към родители ще им помогне в разбирането къде понякога те грешат.Може би само тези, които имат деца биха разбирали колко е трудно това отлитане на детето от вкъщи и скъсването на тези уютни емоционални нишки. Но от този момент нататък между родителите и децата биха се обособили нови приятелски взаимоотношения, където и двете страни биха могли да си помагат - осъзнато. Така си мисля..

:) Така направиха моите свекър и свекърва: искаха някой да ги гледа. Водеха сложни пазарлъци от сорта - ние ще ви дадем кола, апартамент, ще ви гледаме детето, а вие ще гледате нас <_<

Дадох им да разберат, че това няма как да стане. Моите родители също боледуваха дълги години, но никой от нас не ги е "гледал"...Идвахме при тях аз, сестра ми и дъщеря ми всеки по 1 път в седмицата - напазаруваш (със свои пари, за да се помогне и в същото време да не е унизително за тях)... приготвяхме нещо за обяд или вечеря, изчистиме :D

И разговаряме, четем или слушаме нещо...Гледали сме да помогнем доколкото е възможно да не се чувстват самотни и изоставени... а не да ги "гледаш" като някакъв ненужен вързоп...това наистина е недостойно...А наистина се случва, не всеки умира "в съня си"... И като се случи какво да прави човека, да се самоубива ли...

Та гледахме да направим да им е по-леко...дали сме успяли :rolleyes: не знам

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм на 22 години, но не мисля, че 42 са толкова много, в работата си общувам главно с хора на тази възраст :)

Не знам, не мога да говоря какво бих искала да правя на 42. Със сигурност ще имам отложени желани дейности, но понякога не само децата са "виновни" за загубата на времето на родителите си. Много от тях се отдават изцяло на децата, забравят себе си, жертват се и после малко или много го натякват на децата си. Може би точно тези родители биха заявили гласно, че децата им са длъжни да ги гледат на стари години.

Между другото сега се замислих и защо някои не искат да си раждат дете, за да имат достатъчното време за развиване на себе си и духовността си. Чела съм, че Учителят не е препоръчвал на учениците да се женят и да се обвързват. 

Но едно дете винаги си остава дете за родителите си, независимо дали е на 10 или 40, поне така смятам. Тези, които го обичат биха се грижили за него, ако е пострадало.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм по средата-имам големи деца,на 27 и 23г.Родила съм ги без да съм ги питала дали искат да се родят-аз съм ги искала.За своя избор аз нося отговорност.Те ме научиха какво значи свобода-аз съм майка,но душите,пътя и изборите са тяхни,отговорностите също.Благодарна съм,когато ми искат съвет-така се чувствам част от тяхния живот.Благодарна съм и когато не ми искат-радвам се,че се справят сами.Живота не е бакалия-аз ти давам това,а ти онова което е на същата стойност.Колкото и да е ограничена свободата ни,избора на отношение към ближния е наш.А дали ще гледам майка си,на 76г,с помоща на сестра,племеници,моите деца,да ,ще я гледам-но не за да получа и аз същото,когато се нуждая.Защото мисля,че живота върви напред чрез взаимопомощ и сътрудничество.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

".. Водеха сложни пазарлъци от сорта - ние ще ви дадем кола, апартамент, ще ви гледаме детето, а вие ще гледате нас "

Да, shining star, и това имах предвид, че някои затова преписват апартаменти, стремят се да не се откъсне детето от тях, гледат да го "завържат" за себе си.. Точно на такива хора, мисля че единствената помощ, която би им била от полза е да им покажеш, че това не е никак достойно и че няма да станат така нещата. :)

Да се грижиш и да отдаваш любов, да показваш уважението към хората, които са те отгледали и толкова са те обичали е съвсем друго! Затова има различни съдби и уроци за научаване  :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×