10 000 мисли за едно мигване

[B__]

Буда можел да обработва по 10 000 мисли за едно мигване.

Някои хора могат да мислят по-бързо от други. А как да се научим да мислим и още по-бързо.

Как да обхванем и оценим правилно една ситуация за частица от секундата.

Човешкия мозък може да следи до 7-8 обекта едновременно.

Но как да се научим да следим 100 човека едновременно - аудиторията в неголяма зала.

Да следим всеки човек и то заедно с неговото поведение, емоции, мисли. Едновременно за всички.

Как може да следим сложна картина в нейната цялост. Например картина съставена от няколкостотин единични обекта.

Ясно е, че проблема в бавното и ограничено мислене е в апарата за мислене. В съзнанието. И то не в това как точно се ползва съзнанието, а какво точно съзнание ползваме.

Като говорим за начина на мислене, ние се сещаме за схеми за мислене, а не за подмяна на самото съзнание, в което става мисленето. От схемите в главата не можем да усетим съзнанието си. Мебелировката скрива стаята.

А се казва, че човек може да избира измежду 8 съзнания, с които да мисли.

От това, което съм чел, стигам до извода, че горното е възможно, но все още не мога да идентифицирам методите и учението, които могат да го осигурят. Затова бих искал да ви запита кое според вас е това учение, кои са правилните методи?

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Това малко ми звучи като подобните му хиндуистки алегории от рода на "Какъв е звукът от плясването с една ръка?" и на който въпрос аз си отговарям така: Звукът е "пл-", защото другата ръка прави "-яс"

[Станимир]

Човешкият мозък често забавя и осуетява обработването на информацията. Докато са въплътени във физически тела, хората го използват при мисловния си процес, но в действителност мисълта не се нуждае от посредничеството на мозъка, а такава е нагласата на човешкото съзнание.

[galgo]

Човешкият мозък често забавя и осуетява обработването на информацията. Докато са въплътени във физически тела, хората го използват при мисловния си процес, но в действителност мисълта не се нуждае от посредничеството на мозъка, а такава е нагласата на човешкото съзнание.

Да така е, за да разберем нещо, то трябва да мине през ума ни, да се задейства мисловния процес.

"Мисълта не се нуждае от посредничеството на мозъка....." това е възможно когато между Божественното съзнание, (скрито и непроявено дълбоко в нас на този етап) и източника на информацията, няма посредник (човешкото). Тогава една информация се приема и разбира на секундата и не се налага да полагаш допълнително усилие да осмисляш. Тогава съзнанието се ръководи от закона за Истината, или казано по друг начин - ти не мислиш, ти знаеш.

Колкото едно съзнание е по>висшe, толкова този който го притежава знае повече, всъщност не той знае, а Господ знае.

Крайният резултат от духовния път който трябва да извървим, е сливането с Бога (Божественното съзнание).

[Лъчезарна]

...Понякога времето се разстила до миг, превърнал се във вечност. Хаосът става същност – разбираема и добра. Тогава мислите престават да се появяват, защото всичко е мисъл – една единствена. Поетият дъх стига за всичко. И ти си тук, сега, завинаги...

До следващото разстилане...

Случвало ми се е да мисля концептуално, обемно, холограмно. Мисля... По-скоро си мисля, че мисля. Това е едновременно възприемане, осъзнаване, обхващане, приемане, проумяване на същност. То е вид сливане. И е ясно усещането, че това не е мисъл, но го усещаш като мислене. Нещата са кристални, в момента на “вътрешно поглеждане” към тях. И единственото, което “можеш да си кажеш”, това СА. Нещото Е.

На някакво ниво, всичко е мисъл. Това, което смяташ, че мислиш, е по-скоро настройка за приемане на мисълта/мислите, която/които вече съществува/съществуват.