Jump to content
Порталът към съзнателен живот

"Ако вие мълчите и не проповядвате това ..."


il_sl

Recommended Posts

Повечето от участниците във форума четат Учителят, а той е казал:

Ако вие мълчите и не проповядвате това, което тук сте чули-недочули, разбрали-недоразбрали, Господ по-скоро ще спаси света. (стр.264)

"Учителят за себе си и за нас", съставител Лалка Кръстева

Какво мислите вие? Спазвате ли я в ежедневието си?

Линк към коментар
Share on other sites

"чули-недочули" ми звучи като да не приказваме приказки на вересия т.е. не на място, не изпитано и проверено, но... има много теми в които подобни въпроси са обсъждани вече. Хубава вечер!

п.п. Нека не забравяме, че във форума има хора които се нуждаят и питат и други които имат познания и опит им отговарят и така чрез споделяне нещата се нареждат :)

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

... а даваме ли си сметка как объркваме хората с нашите полуистини?

Защото всички ние имаме път по който вървим, а авторитетите са няколко :)

и ние често, не изчистили себе си, попадаме във водовъртежът на думите, желанието и суетата.

Линк към коментар
Share on other sites

Всеки отговаря пред съвестта си и пред Единния който познава дълбоките и скрити помисли и намерения. За това всеки би трябвало да изпита сам себе си защото носи отговорност. В този смисъл ако човек е смирен и въпреки несъвършенството му Бог го използва като съд за своята почтена употреба, за да може живителното и изцеляващо Слово да достигне до душите които се нуждаят истините се оказват не полу, а истини и всеки който осъжда това означава, че съди Бог и Неговата Воля...

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей il_sl и добре дошла при нас!

Разбирам те какво имаш предвид. Да, човешката истина е субективно понятие - за всеки е различна. И всеки си вярва на своята истина.

От друга страна, говорейки и за глобални истини - и те не са сигурна работа, т.к. са временно схематизиране на нещата, колкото да се залъжем, че сме наясно и че владеем положението.

И какво? С риск живеем, с риск се храним, не знаем дали глъдката въздух, която поемаме няма да е последната ни.. Ами, тогава да спрем да живеем, ли? Това по-сигурни ли ще ни направи и по-близо до истината, ли?

Едва ли. Защото така е с истината.

Обаче, виж Истината - е друго нещо. Тя не идва отвън, нея не могат да ни я омърсят. Тя си е в нас самите - един радар, който постоянно ни нашепва кое за нас е най-добро. Ако го чуем и ако го последваме - няма да ни е страх кой какво ни говори и може ли да ни навреди.

:3d_053:

Линк към коментар
Share on other sites

Отделно изречение от контекста също не е истина. Хубаво е да се прочете повечко, цялостно.

Иначе има места, дето Учителя казва, че да говорим, когато ни каже и да мълчим също. Т. е. има време и място за всичко.

Ако някой налага нещо като абсолятно верно... негов избор :feel happy:

Но най-добре е да споделяме опита си. Мненията са нещо различно. :) А проповядването... съвсем различно.

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

... а даваме ли си сметка как объркваме хората с нашите полуистини?.

Tова ми звучи малко като подценяване на хората. Не можеме ли да им имаме доверие, че независимо от всичко ще достигнат до Истината?

Линк към коментар
Share on other sites

Обаче, виж Истината - е друго нещо. Тя не идва отвън, нея не могат да ни я омърсят. Тя си е в нас самите - един радар, който постоянно ни нашепва кое за нас е най-добро. Ако го чуем и ако го последваме - няма да ни е страх кой какво ни говори и може ли да ни навреди.

Малко са хората, които търсят Истина и именно това е имал предвид Петър Дънов. Пътят към нея е свързан с тотална чистота от всички личностни стремежи, която по човешки е невъзможна. Именно затова хората не търсят Истина, а онова, което би направило самите тях по-големи, по-значими, по... И това е, което им се предлага отвън - за всеки според вкуса. А проблемът е, че и малкото останал вътрешен взор се пренасочва, а онова, което наричаш вътрешна Истина, от дълбоко се превръща в още по-дълбоко - заровено в тинята.

Линк към коментар
Share on other sites

Според моето лично разбиране в посочения цитат ключовата дума е "проповядвате". Коя съм аз да проповядвам, та аз съм ученичка в най-добрия случай, а и не съм съвсем сигурна дали и това съм станала наистина. Мога само да уча, да следвам, да споделям на подходящо място с подходящи хора това, което ме вълнува и ... най-важното, което се очаква от мен е да прилагам наученото в ежедневието си. Проповядването е за Учителите.

Друг е въпросът за хората, които имат нужда да превърнат някого в свой учител и да му прехвърлят отговорността за своя път. И както винаги търкулва се гърнето и си намира похлупака - ерзац-ученикът си намира ерзац-проповедника. Ами и това е урок сигурно - за всички.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами Донка може пък такава да ти е дарбата например, учейки се смирено при нозете на Учителя и вървейки от чистота към чистота, може Бог да е Волята Му да се прояви чрез теб точно по този начин. Това кой би могъл да спре и да осъди, гледам Донка -Posts: 3,482 което ми говори само едно, че смирено пропускаш през себе си Божията Воля като споделяш своя опит и това което си научила и в този процес ти самата се учиш и усъвършенстваш постоянно. Затова и всички събрани на едно място в Неговото Име съставляваме части от Едно цяло повдигайки се един друг и така цялото тяло изпълнявайки Божията Воля се развива постоянно според Неговия Съвършен план който е по- дълбок от всичко познато и непознато нам :). Днес е Иванов ден, хубав празник пожелавам на всички ви. :3d_041:

Линк към коментар
Share on other sites

Повечето от участниците във форума четат Учителят, а той е казал:

Ако вие мълчите и не проповядвате това, което тук сте чули-недочули, разбрали-недоразбрали, Господ по-скоро ще спаси света. (стр.264)

"Учителят за себе си и за нас", съставител Лалка Кръстева

Какво мислите вие? Спазвате ли я в ежедневието си?

Мисля,че акцента в тази мисъл на Учителя е в чули-недочули,разбрали-недоразбрали.Това е едно предупреждение да се внимава ,а не импулсивно да се говори.Кога разбираме нещата?Когато ги преживеем като опитност.Можем да четем,да си мислим,че разбираме,но истинското разбиране идва с опита.В други беседи Учителят казва по друг начин същото.Съветва да се правят опити и да не се говори за нещата,които не си опитал.Но също казва ,когато вече имате резултат от някой опит ,тогава го споделете.Т.е аз не намирам в тая мисъл забрана за споделяне на опитности.Намирам едно предупреждение,което е много важно.

Дали го спазваме в ежедневието?С днешна дата осъзнавам,че в самото начало,когато човек започва да навлиза в познанието,поради липса на мъдрост се увлича.Както казва народа в тоя момент си мислиш,че морето е до колене.Тогава е възможно да си в ситуацията чул-недочул,разбрал-недорабрал .Сигурно в момента на произнасяне на тая мисъл сред учениците е имало някой,който е бил в тая ситуация,да си мисли ,че всичко знае и разбира.Мисля,че онзи който не се отбива за малко и от любопитство,а продължи да се занимава и най-вече да прилага,разбира добре това и другите послания оставени от Учителя.А ако не ги разбере веднага,все ще стигне до това разбиране.Няма как да бъде другояче.

Хубав ден и поздрави на всички с името Иван. :3d_050:

Линк към коментар
Share on other sites

Донка, Елф :thumbsup:

В една от видните американски църкви назначили един проповедник, който още при първата си проповед се прочул и множество народ се стичал да го слуша. Като чували проповедта му, възхищавали се от начина на предаване на Словото Божие и се убедили в Неговата сила и мощ. На втората му проповед се стекли още повече хора, но каква била изненадата на старите слушатели, като чули да се повтаря първата проповед. За новите слушатели проповедта била крайно интересна, но старите не чули нищо ново. На третата проповед се явили освен старите слушатели и някои нови, които с удоволствие слушали как проповедникът развивал Словото Божие. Но какво ще кажат онези, които за трети път вече чуват същата проповед? Те започнали да се отегчават, защото слушали все една и съща проповед. Най-после един от тях се приближил до проповедника и го запитал: „Защо държите все една и съща проповед? Докога ще се продължава това?“ – „Докато научите добре всичко, което казах в първата проповед“ – отговорил спокойно проповедникът. Това значи: музикантът трябва да научи много добре зададената му работа и тогава да пристъпи към нова. Не е лесно да свири човек. Елементарните работи се изпълняват лесно, но колкото по-навътре се влиза, толкова по-големи мъчнотии се срещат. Следователно, когато разбере добре елементарните неща, човек не трябва да се спира на тях, но да ги замести с нови. За да върви напред, да замества старото с ново, човек се нуждае от вътрешно самообладание на своя ум, на своето сърце и на силите, които действат в него. Това значи да бъде човек господар на положението, в което се намира. Това значи да бъде господар на себе си, да не се изнасилва. Истински възпитан човек, със самообладание в себе си, е онзи, който не изнасилва очите, ушите, носа, устата, ръцете, краката си, нито тялото си.

Из Възможности за щастие

Разправят за един американски владика, то е един анекдот, боляло го вратът, че той си държал главата наведена на дясната страна, за да се освободи от болката. От лявата страна го боляло и за да се освободи, навеждал си главата надясно. Имал подведомствени проповедници, около 400–500 души и всичките ходели с наведена глава, все надясно. Разбирам, когато те боли вратът да ходиш наведен надясно, но когато вратът е здрав, да си навеждаш главата надясно, няма смисъл.

Сега аз не зная на коя страна си държите главата наведена. Вратът е един стълб, който държи цял един свят. То е стълб на Божествения свят, държи туй голямото здание, което има многобройни жители.

Казвате: „Няма някой, който да не е писал. И аз ще пиша.“ Казвам: И вие пишете, нищо повече. А пък после, ако е хубаво писаното, то ще се приложи, ако не е хубаво, не съжалявайте, но пишете. Много добре е човек да пише. Да бъдем смели като пророците. Всичките онези, които са писали Библията, ние се ползуваме от онова, което са писали. И ние да пишем. После, като дойдат другите и да се ползуват от онова, което ние сме писали. Много християни има, които вярват, че последно е откровението. После, откровението като четете, какво разбирате. Колко разбират последното откровение? Откровението започва с любовта. Ти не може да имаш откровение, без да те е посетила Любовта. Ти не можеш да имаш откровение, без да те е посетила Божията Мъдрост. И ти не може да имаш никакво откровение, без да те е посетила Истината. Всеки може да пише Евангелие, но за да е авторитет, трябва да го е посетила Любовта, трябва да го е посетила Мъдростта, трябва да го е посетила Истината. Тогава, каквото и да пишеш, ще бъде израз на Божията любов. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Мнозина питат, какво трябва да говорим. Казвате: Как да ги запознаем с новото учение. Всички идат да ме питат, как да ги запознаят с новото учение. Лесна работа. Ето, аз как проповядвам. На бедните, които са гладни, ще ги поканя на гости, ще туря обед, ще дам хляб да се наядат. Ето проповед. Ако проповядвам на голите, ще купя дрехи, ще ги облека. Ето проповед. Онези, които нямат къщи, ще им съградя къщи, ще ги туря вътре. Ето проповед. На болните, като ида да им проповядвам, ще им дам здраве. Това е проповед. Онези, които са сиромаси, ще ги направя богати. Това е проповед. Вие, като искате да проповядвате сега, казвате: „Трудна работа е да се проповядва.“ Аз съзнавам, че е трудна работа, пари трябват. Ако речеш на ония хора да им направиш къщи в един ден, можеш ли да им проповядваш? Много праз трябва да се тури в Евангелието, вътре.

Из Великото благо

Линк към коментар
Share on other sites

Подкрепям xameleona, че даденият цитат е добре да се разгледа в контекста на цялото изказване. На кого, при какви обстоятелства и защо го е казал Учителя?

И тогава и днес има хора, които се вземат за проповедници на новата култура и новия живот. А колко от тях проповядват Словото не с думи, а с дела?

В тази връзка се сещам, за случката разказана от Учителя и описана от брат Борис Николов - за проповедника дядо Димитър от Сливен. Дядо Димитър проповядвал цял живот по земята българска евангелието. Накрая като умрял, отишъл на небето като очаквал да го посрещнат подобаващо с почести. Но вместо това, го сложили на една маса и му дали една чиния с два скъсани галоша. Когато попитал, защо, му отговорили, че е неговите проповеди струват колкото тези два скъсани галоша, които той вместо своите здрави, дал като милостиня на един беден човек.

Това е малко в страни от цитираната мисъл. Съгласен съм с приятелите, които по-горе написаха, че едно знание е истинско и следва да се сподели, едва след като сме го опитали многократно и проверили, а същевременно и разбрали.

Това обаче в никакъв случай не изключва възможността да се обсъждат и споделят различни факти, идеи от различни области на живота и от Словото тук, във форума. Струва ми се, че се усеща, кога едно изказване е настроено проповеднически,менторски, задължаващо, и кога е обективно и добронамерено представяне на една или няколко гледни точки. Тези гледни точки не би следвало да имат ангажиращ характер за никого! Ако някой види в изказаното мнение нещо полезно, той е в пълното си право да го приеме и провери. Ако някой не го харесва, е в правото си да го отхвърли.

:) Поздрави: Bethedi

Редактирано от Bethedi
Линк към коментар
Share on other sites

Bethedi skype-51.gif самият живот е една проповед, колкото и да е несъвършен човек, ако сърцето му е добра почва за Словото то Бог ще използва и това човешко несъвършенство, за да сътвори чрез Него най- красивото и великото в живота. Сещам се за спуканата и за здравата стомна която въпреки, че била спукана и страдала от това, жената пълнела и нея заедно със здравата и накрая се оказало, че от страната на тази стомна са изникнали най- красивите цветя, защото водата която се изливала от нея ги поливала :) ) Така, че кой как стои пред Бога и как Бог работи чрез него това живота ще покаже т.е. ще се види от зрелите плодове и дали градежът му устоява на изпитанията и най- вече Сам Бог ще отсъди за всеки един.

:) В съзнанието ми изниква текста на една хубава евангелска песен - "Дързостен и смел и насърчен бъди и силен в Господа (2).... 176. ДЪРЗОСТЕН И СМЕЛ ДЪРЗОСТЕН И СМЕЛ И НАСЪРЧЕН БЪДИ, И СИЛЕН В ... Ето, и аз си споделих, не го натрапвам, защото тези за чиито сърчица е предназначено ще се насърчат като го прочетат, пък другите ще го подминат защото сърцата им ще бъдат докоснати от други неща, защото Бог е приготвил, за всеки един според сърцето му :) .

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Bethedi skype-51.gif самият живот е една проповед, колкото и да е несъвършен човек, ако сърцето му е добра почва за Словото то Бог ще използва и това човешко несъвършенство, за да сътвори чрез Него най- красивото и великото в живота. Сещам се за спуканата и за здравата стомна която въпреки, че била спукана и страдала от това, жената пълнела и нея заедно със здравата и накрая се оказало, че от страната на тази стомна са изникнали най- красивите цветя, защото водата която се изливала от нея ги поливала :) ) Така, че кой как стои пред Бога и как Бог работи чрез него това живота ще покаже т.е. ще се види от зрелите плодове и дали градежът му устоява на изпитанията и най- вече Сам Бог ще отсъди за всеки един.

:) В съзнанието ми изниква текста на една хубава евангелска песен - "Дързостен и смел и насърчен бъди и силен в Господа (2).... 176. ДЪРЗОСТЕН И СМЕЛ ДЪРЗОСТЕН И СМЕЛ И НАСЪРЧЕН БЪДИ, И СИЛЕН В ... Ето, и аз си споделих, не го натрапвам, защото тези за чиито сърчица е предназначено ще се насърчат като го прочетат, пък другите ще го подминат защото сърцата им ще бъдат докоснати от други неща, защото Бог е приготвил, за всеки един според сърцето му :) .

Само Великият Художник знае кой каква картина е в общият рисунък на Битието. :) Да търсим във всеки Божествената искра. Тя е същественото. :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 8 months later...

Според моето лично разбиране в посочения цитат ключовата дума е "проповядвате". Коя съм аз да проповядвам, та аз съм ученичка в най-добрия случай, а и не съм съвсем сигурна дали и това съм станала наистина. Мога само да уча, да следвам, да споделям на подходящо място с подходящи хора това, което ме вълнува и ... най-важното, което се очаква от мен е да прилагам наученото в ежедневието си. Проповядването е за Учителите.

Друг е въпросът за хората, които имат нужда да превърнат някого в свой учител и да му прехвърлят отговорността за своя път. И както винаги търкулва се гърнето и си намира похлупака - ерзац-ученикът си намира ерзац-проповедника. Ами и това е урок сигурно - за всички.

Какво означава "ерзац" ? :)

Линк към коментар
Share on other sites

Рядко някой си позволява тук да проповядва, даже, като се замисля не намирам такъв.

Но споделяме, да поспорим се е случвало. И е нормално понякога да ни се споделя, понякога-не...:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Изказване на мнение и показване на отношение не означава проповядване.

Когато обаче мнението и отношението се налагат,не знам какво означава?:hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Ето и една хубава беседа, която дава яснота по темата.

Размишление Има един важен процес в човешкия живот – освобождаване на съзнанието. За да освободи съзнанието си от ненужния баласт, човек трябва да сложи настрана всички непотребни неща. Съвършеният човек не мисли за утрешния ден, вследствие на което той има на разположение толкова неща, колкото му са нужни за даден момент. – Защо е така? – Защото в разумния живот настоящият момент е свързан с всички моменти на вечността. Между съзнанията на разумните същества има тясна връзка. Никаква външна сила не е в състояние да скъса тази връзка, нито да наруши единството в техния живот. Където има единство на съзнанието, там Бог се проявява.

Въпреки всички теории и проповеди, хората пак се придържат в старото. Ще чуете да казват: „Трябва да се осигурим! Деца имаме, жена имаме, трябва да ги храним, да ги обличаме“.

Мнозина говорят за господарство, за владеене и управление на света, но не са в състояние себе си да управляват и владеят.

Мнозина говорят за съществуването на Бога, слушат духовни проповеди, но въпреки това искат да се убедят в истинността на този въпрос. Те четат различни философски книги, за да им се докаже на опит съществуването на Бога, както и съществуването на онзи свят. Без музика никой не може да влезе в онзи свят. Ангелите, които са взели участие в създаването на света, са пели и хвалили Бога. На същото основание и човек, който е основал живота си върху трите мощни сили – вярата, надеждата и любовта, трябва да пее и да слави своя Създател.

Из Свобода на съзнанието

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...