Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Надеждна

84. Нито тържик, Неделни беседи, 13.04. 1919г., Неделя, София

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Блага дума - песен

Псалом 25

Пътят на живота

Беседа: Нито тържик

Молитвен наряд за край:

Аз ще пазя равновесието на моята душа... - формула

Откажете се от старите тържици, които ви правят недоволни. Наблюдавам, кое прави хората недоволни. Ако дам на някого едно парче хляб, съседът веднага поглежда недоволно към него и казва: Ти даде на тоя по-голямо парче хляб от моето. Ти напълни неговия тържик. – Приятелю, имаш грешка. На никого не турям хляб в тържика. Това, което давам, трябва да се изяде веднага. Никого не осигурявам, нито себе си осигурявам. Един ден срещнах един беден, искаше помощ. Дадох му, каквото можах. На другия ден пак го срещнах, пак иска помощ. – Какво направи с вчерашните пари? – Изпих ги. – Щом е така, ще дойдеш с мен в една гостилница, там да си хапнеш. Няма защо да се осигуряваш за утрешния ден. Някой просек вземе парчето хляб, което му давам, но не е доволен, иска повече. Казвам му: Изяж хляба и виж, какъв резултат ще произведе в тебе. Ако внесе нещо добро в тебе, хлябът е хубав и даден с любов.

Какво заключение ще дадем на тая беседа? По-добре да свърша без заключение.

Нито тържик

:hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христос казва: „Който е тръгнал на път.” Пътят, това е честният труд, честната работа. – Кое спасява земеделеца? – Ралото. Като тегли браздите, той ще се спаси. Всяка бразда, теглена назад и напред, представя философията на живота. Всяко качване и слизане е закон на работа. Работата е подтик на Божествения живот в човека. Човек не може да работи, докато в душата му няма стремеж към нещо. Като работи, той осмисля живота си и избягва всички спорове и недоразумения. Това значи, тържикът да се движи назад и напред. Оня, който се връща назад, за да тръгне напред, е културен човек. „Нито тържик”. Често тоя тържик събира толкова много хляб, че не може да се изяде. Като стои известно време в тържика, хлябът започва да мухлясва. И мишките обичат тържика, защото има какво да си хапнат от него. Следователно, лошите мисли в човека не са нищо друго, освен тържик, пълен с мухлясал хляб. За да се освободиш от лошите мисли, свали тържика от гърба си, той не ти е нужен. Ние трябва да се освободим от тьржика, защото той е човешко изобретение, човешко учение – учение на залъгалки. Катаклизмът, който виждаме сега в света, се причинява все от борбата на хората за тьржици. Спорът между богати и сиромаси е спор за тържици. Богатите имат пълни тьржици, а бедните – нищо нямат. Бедните казват: Вместо да ходим от къща в къща да просим, по-добре да оберем богаташите. Така се явяват социалните идеи. Всеки казва: Да видим сега, как да изпразним пълните тържици. Питам: Как ще се уреди светът, ако всички тържици са празни? Казвате: Защо животът трябва да се слага по тоя начин? Питам: Защо животът да не се слага по тоя начин? Въпросът на въпрос отговаря. Защо трябва да имаш тържик? За да живееш по-охолно. Защо трябва да имаш тържик? За да станеш ленив, да се домогнеш до по-лек начин за живеене. Който иска да стане по-груб, по-нахален, по-ленив; нека носи тържик. Човек, който носи тържик на гърба си, никой не го приема с радост в дома си. Ако дойде в дома на някого, той гледа по-скоро да се освободи от него. Христос казва: „Който е тръгнал на път, той не носи нито тържик, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга.” С една дума казано: Който е тръгнал на път, той не носи със себе си нито злато, нито сребро. Няма да се спирам да обяснявам, какво нещо е златото и какво – среброто. – Какво представя тоягата? – Тя е международното право. Христос казва: „Не ви трябва такава тояга.” – За кои хора не трябва тояга? – За ония, които са тръгнали на път, които разбират Божествените закони. За такива хора не е нужно нито тържик, нито тояга. Те са осигурени сами по себе си. Ако вие сте в съгласие с великите сили, които регулират живота, с малко физичен труд щяхте да минете добре и да ви остане време за вашето умствено и духовно развитие. Понеже не разбирате Божиите закони и не сте в съгласие с тях, вие изразходвате повече енергия, отколкото трябва, и не ви остават сили да се развивате духовно. Помнете: Всички удоволствия, които днес имате, не са нищо друго, освен тържика, за който Христос говори. Отивате на театър, на някакво представление – и то е тържик. Не говоря за театъра като изкуство, но като външна забава, както мнозина гледат на него. Разбирайте ме идейно, а не по буква. Само така ще видите, че навсякъде в живота има тържици. Отиваш на театър, гледаш някаква драма, и турящ нещо в тържика си, без да го приложиш. Само оня хляб ви ползува, който е в стомаха, а не оня, който е в тържика. Вероятността да използуваш хляба в тържика е само едно на сто.

Из Нито тържик

Беседа, която казва много. Дали се вглеждаме в себе си? Дали сме доволни от това, което имаме? Дали гледаме все в паничката на другия и не можем да живеем спокойно?

Колкото и да не ми се иска има нещо типично за българина-да гледа в паничката на съседа си. Това показва недоволство от себе си. Показва слабост на характера и слаба вяра. Много от нас четат, ходят на театър, но дали нещо ни носи това? Дали нашият вътрешен свят става по-богат? И дали с нещо се променяме, към добро?

Много хора около мен казват-да си поживеем, пък каквото дойде, стига с тия идеали... Всеки е прав за себе си. Но никой няма право да се оплаква, защото сами си избираме съдбата. Няма защо да гледаме тържика на съседите си, всеки сам, за своя живот отговаря.

Колко е нужно на човек, за да живее, за да се радва?-Много малко, но ако не му се радва и не го цени и него му отнемат...

За това нека благодарим за днешния ден, да видим какво ни носи и да се радваме с благодарност на залъка хляб /и словото/. Бог дава на всеки толкова, колкото му е нужно. А дали нещо реализираме и се ползваме от даденото е само личен избор.

Светъл ден на всички.

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тържик-турцизъм,кожена торба.

За пръв път чувам тая дума.

Съгласна съм с xameleona,че беседата е много интересна и отново,както и в предишните беседи Учителят отваря не една ,а много теми и ги оставя за размисъл.

За ония, които са тръгнали на път, които разбират Божествените закони. За такива хора не е нужно нито тържик, нито тояга. Те са осигурени сами по себе си. Ако вие сте в съгласие с великите сили, които регулират живота, с малко физичен труд щяхте да минете добре и да ви остане време за вашето умствено и духовно развитие. Понеже не разбирате Божиите закони и не сте в съгласие с тях, вие изразходвате повече енергия, отколкото трябва, и не ви остават сили да се развивате духовно. Помнете: Всички удоволствия, които днес имате, не са нищо друго, освен тържика, за който Христос говори

Земята е изменила не само посоката си, като маса, но тя изменила посоката и на най-малките си частички. По тоя начин тя иска да изпразни тържиците на своите деца.

„Нито тържик на път.” Защо трябва да носите тоя тържик да се уморявате? Носете една идея в себе си, която да ви спаси. Сега вие се чудите, с коя партия да се свържете: с демократичната ли, с болшевишката, или с монархичната? Сами не знаете, какво да правите. Казвам: Освободете се от всички тържици, каквито и да са те. Спасението ви не е в тържиците. Идеята на монархията е изопачена; демократичната идея е изопачена; болшевишката идея също е изопачена. Всяка идея, като се приложи, се изопачава. Резултатът й се изразява с равенството : а + b = c. И християнството, най-великата идея в света, също се изопачи. За своята идея католическата църква изгори толкова много хора, без да спаси човечеството. Според мене, всяко учение, всяка идея, която пърли хората на огъня, която ги беси и убива, има един и същ резултат: а + b = c. Някои казват, че са хора на новото учение. Питам: Бесите ли хората? – Бесим ги. – Мразите ли ги? – Мразим ги. – Тогава вашето учение е старо, но с нов надпис. Вие носите старите тържици. Казвате, че според закона на кармата, човек непременно трябва да бъде бит, обиран, бесен – да пострада малко. Да, докато носиш стария тържик на гърба си, докато носиш две дрехи, обуща и тояга, непременно ще страдаш. Съберат се двама души на едно място. Единият вади от своя тържик, и другият вади от своя тържик, докато се скарат. Това не е нищо друго, освен пренасяне на материалите от един тържик в друг. – Защо се карат тия хора? – Да докажат, кое учение е по-право. Право учение е това, което вади от своите пълни тържици и дава на ония, на които тържиците са празни. Право учение е това, което уравновесява енергиите в природата. Това се отнася и до обществения, и до семейния, и до частния живот на хората.

„Който е тръгнал на път.” – За кой път говори Христос? – За пътя на прогреса. Който е тръгнал в тоя път, трябва да се освободи от всички стари идеи. Това трябва да стане доброволно. Всяко насилие върху човека, да отнемеш тържика му, води към стълкновение, към спор.

Казвате: Какво ще стане със света? – Виждам една комисия, която прави преглед на всички народи. Тя наблюдава, как решават задачите си. И на българите е дадена една задача. – Да имаме и ние делегати в Париж. – И да имате делегати, задачата трябва да се реши. Не я ли решите, и в Париж да отидете, пак ще останете на последно място. Задачата ви още не е решена, а казвате, че народът е онеправдан. Всеки народ, който е честен, умен, справедлив и добър, не може да страда. Всеки човек, който притежава тия качества, не може да страда, никаква катастрофа не може да го сполети. Цялото небе и цялото човечество са на негова страна. В тоя смисъл, учените хора не са нищо друго, освен методи, форми, начини, които посочват на хората правия път. Подготвеният се отличава от неподготвения, както тропическите плодове се отличават от плодовете на умерения пояс. Първите плодове са сочни, едри, сладки.

Тази неделна беседа е държана от Учителя на 13.04.1919 година.Снощи видях,че на 21.07.1940 година ,пак в цикъла от неделни беседи,които са най-общи,в смисъл,че слушателите са шарена аудитория,е държана беседа "Нито тържик,нито тояга"

тук.

Интересно е да се прочетат и двете беседи.Вижда се как в тях са намерили място и съвсем конкретни въпроси на времето.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дето е любовта, там има работа, а не тържици.

Може да прозвучи пресилено, но на мен беседата ми напомни за мотивацията на човека - във всяко отношение. Две са основните позитивни грпи мотиви - процесуалните и резултативните. Първите подтикват човека към изпълненението на дейност, която му носи радост, по време на която времето за него спира. Това са естествените мотиви на малкото дете докато се учи и расте, играейки.

Резултативните мотиви много ми приличат на тържика. Набелязваме си или някой ни набелязва резултат, който преследваме (изпускайки може би нещо далеч по-ценно през същото време), оценяме себе си и другите по това колко е напълнен тържика и какво точно има в него. а междувременно това , което сме сложили вътре, може и да мухляса, да не можем да го оползотворим....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×