Jump to content
Порталът към съзнателен живот

FAQ - Често задавани въпроси за Хомеопатията


Alexander

Recommended Posts

Guest Емил от Льонеберя

Седнах тази вечер да прочета повече за личността на Самуел Ханеман, човекът разработил хомеопатичната система за лекуване на различни заболявания.

...

Попаднах на английски превод на неговия Органон

http://www.homeopathyhome.com/reference/organon/organon.html

Също хвърлих един поглед във википедията, като копираният текст в кавички е от българската версия:

"Дълго време Ханеман практикува алопатична медицина без да е доволен от резултатите. След откриването на хинина и неговия изключителен ефект върху маларията, Ханеман решава да експериментира с това вещество. Като приема дози от него, открива, че хининът предизвиква симптоми, същите като на маларията. Много бързо Ханеман съобразява, че това, което предизвиква определени симптоми при здрав човек, лекува същите симптоми при болен. Така възниква първият постулат на хомеопатията: подобното лекува подобно, затова нарича новият вид лечение хомеопатия (гр. homeo - близък, подобен, pathos - страдание). По-късно започва да експериментира и с други лекарства - беладона,камфор и др."

"Ханеман преподава по това време в университета в Лайпциг. Там е наричан от студентите си с прякора Яростен ураган, заради острия език, с който изобличава опасните (по онова време - живак, пускане на кръв) практики на алопатичната медицина."

"В началото на практиката си Ханеман забелязва, че методите на тогавашната медицина не само че не предизвикват подобрение, но понякога водят до сериозно влошаване, така че ужасен се отказва да практикува и започва да се издържа от писане и преводи.

Преводът на Монография върху Материя медика от Уилям Кюлен го вдъхновява да изследва лечебните ефекти на различни субстанции. Тъй като в книгата са изказани известни твърдения за това как и защо действа хинина и описани неговите свойства, Ханеман решава да го изпробва върху себе си. След като за един кратък период приема дози хинин, това, което открива е, че всъщност веществото предизвиква симптоми, подобни на тези на маларията, от което Ханеман заключава, че именно в това се крие истинската причина за лечебния ефект на хинина върху маларията. С повече думи: това, което предизвиква определени симптоми при здрав човек, лекува същите симптоми при болен. Така се появява първият постулат на хомеопатията: Подобното се лекува с подобно. Ханеман съставя термина хомеопатия от гръцките хомеос - подобен и патос - страдание.

След като изпробва и други субстанции това, което остава все пак като бариера пред приложението им за лечение е токсичността им. Ханеман започва да разрежда значително изходните субстанции. С това вредните странични явления отслабват, но отслабва и лечебния ефект. Ключов момент в разработваната от него система е откриването на потенцирането: разтвора се приготвя чрез последователни разреждания, като след всяко разреждане той се разтръсква добре. Така се оказва, че лечебния ефект на субстанцията не отслабва. Резултатът е субстанция, която произвежда много по-малко нежелани симптоми при здрав човек и лекува такива при болен. При това разреждане разтворите достигали до незначително съдържание на основната субстанция, което дало път за тестване на силно токсични вещества като беладона."

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 93
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Guest Емил от Льонеберя

Вчера прочетох около стотина страници от Органона и се натъкнах на няколко неща, които бих могъл да кажа, че са по-скоро продукт на времето, отколкото реални аргументи.

1. Смятали са, че веществата със силна миризма, са имали силен лечебен ефект. Така са мислели за ментата, така са смятали за камфора, за оцета. За кафето Ханеман пише разни теории, които после отхвърля - леко бях озадачен, но все пак тази негова грешка ми дава основание да смятам, че той не работи чрез озарение и не е на нивото на посветените, а един съвсем нормален практичен изследовател.

Също не бива да пренебрегваме факта, че по негово време човешкото познание не е било достигнало до нивото да знае какво причинява болестите, че има бактерии, вируси, паразити, не са били наясно с почти нищо - затова са работели с набор от симптоми, които лекарят е можел да диагностицира и да определи като най-важни и типични за заболяването.

Дори стетоскопът още не е бил навлязъл в употреба.

2. Шоколадът се е продавал в аптеките, понеже са мислели, че е лекарство със силно изразен терапевтичен ефект.

Днес никой не смята, че шоколадът може да го излекува от нещо.

3. В един момент човек решава, че господ не съществува, с това не съществуват и много други неща, но "жизнената сила" вис виталис продължава да играе роля, понеже самите лекари не са можели да си обяснят много явления.

4. Примерно химиците са смятали, че при горенето, масата на веществата намалявала, понеже се отделял флогистон /смятайте, дори не са били чували за закон за запазване на масата и допълнително на това не са знаели какво представлява процесът горене/... обаче един учен взел, че "изгорил" една бучка олово и в резултат от реакцията с кислорода, тя станала по-тежка... и след много мислене, измислили, че може да се отделя флогистон с отрицателна маса...

5. Отбелязвам, че дори нашият почти съвременник акад. Асен Златаров, основоположникът на броматологията в България и един от най-добрите биохимици /доколкото е съществувала тази наука по негово време/ за времето си - не е бил наясно с елементарни процеси, протичащи в живия организъм. Смятал е, че процесите са идентични с процесите, които се случват в химическата лаборатория, че клетката работи с формалдехид, който влиза в различни реакции...

6. Ханеман е супер лекар за времето си - води диалози с пациентите си, създава картони с техните симптоми и се опитва да назначи терапия, която е тествана предварително. До тогава масово лекарите са бъркали отвари и са ги давали на болните хора без много да се замислят дали всъщност тези отвари не ги уморяват горките хорица - примерно - живачната маз не ми се струва много полезна, но се е ползвала, или пък даване на очистително при болни, които може да са се обезводнили /то почти невъзможно болен да не се обезводни/. Вярно, лечители, които са били наясно какво правят, е имало, и сега има, но масово в университетите светската медицина е била на едно невероятно ниско ниво. Бях разглеждал едни стари учебници на един стар ветеринарен лекар, вероятно някои от вас го знаят като име, други като физиономия. И неговата фармакология е невероятна смешка - половината лекарства нямат терапевтичен ефект, другата половина - ако имат - то той е слаб и самостоятелно надали би довел до оздравителен ефект, или пък имат ефект, но при други заболявания...

Ханеман открива, че някои лекарства възпроизвеждат симптоми при здрави хора, каквито лекуват при болни. И това му служи за ориентир.

7. Плацебо?

Да, някои изследователи правят опити с хора - и откриват, че хомеопатията има ефект, повтарят опитите с животни /там психологичния ефект не съществува по начина, по който съществува при хора/ - и хоп - няма ефект. Има доста изследвания, които доказват, че хомеопатичните лекарства не лекуват реално. Но ако е вярно, бих могъл да кажа - евала за плацебо ефекта.

8. Аз бях заинтересован от евентуално включване на хомеопатична жилка в моята изследователска работа, но вчерашното проучване ме вкара в една глуха улица - няма как на този етап да изследваме влиянието на хомеопатичните продукти върху клетъчна култура или животни, понеже няма как да направим изследване на принципа "доза-отговор". А и на клетъчно ниво надали един захарен сипор би имал какъвто и да е ефект

9. Нужно е да отчета, че по времето на Ханеман самата традиционна днешна медицина е била доста близко до неговата хомеопатия, докторите са вярвали в разни живителни сили и прочие. Може би малко ще се сепнете, но аз разлика между неговата хомеопатия и едновремешната медицина, не виждам - съществуват някои разлики, но те не са фундаментални. Докато, от друга страна, има много общи елементи, които присъстват задължително и при двете медицини.

10. Изброявам общото между хомеопатията и алопатията /по смисъла на днешното им тълкуване

- съществуват следните категории - болен, лекар, заболяване, лекарство

- лекарството представлява малък предмет, който човек поглъща и тогава оказва благотворен ефект върху пациента

- изходните субстанции за двата вида медицини са едни и същи

- и при двете медицини има период, в който пациентът приема лекарството и в този период настъпва "оздравяването"

- нямам желание да ви изморявам, затова спирам да изброявам, но ако искате, ще открия още общи точки

Редактирано от Емил от Льонеберя
Линк към коментар
Share on other sites

Вчесто да се лутате в лабиринта в който сте попаднал, скачайки направо в дълбоката вода - "Органона на лечебното изкуство" на Ханеман, Ви предлагам по плавно навлизане в материята, чрез "Лекции по философия на хомеопатията" от Джеймс Тейлър Кент. Има я и на Български.

Редактирано от Alexander
Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Предпочетох да прочета основополагащото произведение на бащата на хомеопатията, за да разбера какво е хомеопатията.

Иначе рискувам да чета какво някой си мисли за хомеопатията...

Ще се поинтересувам от личността на Ханеман. Ще прочета и какво е написал Кент.

Предполагам, че това ще ми бъде достатъчно, за да си оформя мнение по въпроса.

http://altmed.creighton.edu/Homeopathy/history.htm

Ще прегледам внимателно и този сайт, за баланс.

Редактирано от Емил от Льонеберя
Линк към коментар
Share on other sites

Хомеопатията е алтернативен метод - в речника за чужди думи: алтернативен, означава коренно различен, противоположен.

Така че сайт по алопатична медицина, да обяснява що е то хомеопатия, е все едно месар да те убеждава в предимствата на..... вегетарианството. :3d_146:

Линк към коментар
Share on other sites

Основната разлика:При алопатичната медицина за всяка част от тялото има отделен лекар.

При хомеопатията,която е лечебно изкуство,Тялото ,Душата и Духа са ЕДНО,и нищо не се разглежда само за себе си.

От тук нататък всичко е празни философии и загуба на време.

Линк към коментар
Share on other sites

Основната разлика:При алопатичната медицина за всяка част от тялото има отделен лекар.

При хомеопатията,която е лечебно изкуство,Тялото ,Душата и Духа са ЕДНО,и нищо не се разглежда само за себе си.

От тук нататък всичко е празни философии и загуба на време.

Това са го разбрали преди около 100 години, един от най-добрите хирурзи на Америка - Джеймс Тейлър Кент и гениалният Херинг, които от върли противници на хомеопатията, разбирайки нейната лечебна мощ, стават едни от стълбовете на хомеопатията.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Ако един човек иска да проучи даден въпрос, той трябва да гледа цялостно на нещата. Трябва да подходи от всички страни. Някои от гледните точки ще са по-слаби и няма да могат да се защитят, може да имат грешки - и всичко това се разбира тогава, когато човек се хване да изучава своя обект на изследване.

Ако човек чете във форум за вегетарианство за плюсовете на вегетарианството, той няма да може да разбере какви са неговите плюсове напълно, докато не прочете какво е вегетарианството в очите на един касапин... защото така много други заблуди ще му се изяснят. И по-пълно разбира какво е вегетарианството.

...

Сега чета някои неща, които не мога напълно да си обясня -

1. Според хомеопатията има едно лекарство, което е най-подходящо за нашето състояние. Правилно ли съм разбрал?

2. Докато се открие това лекарство, възможно ли е предишните използвани лекарства да имат негативен ефект върху болния?

/трудно ми е да дефинирам какви са тези по-малко подходящи лекарства, затова ме извинете за евентуална неточност/

3. Идеята за лекуване на цялостния организъм е наистина прекрасна. За съжаление съвременната медицина рядко поглежда в такава цялост на поставените въпроси.

Поправете ме, ако греша - дадено неразположение, неправилна обмяна в жизнената енергия, се отразява на общото разположение на организма и може да се прояви под формата на болезнено състояние, което може да бъде описано посредством признаци/симптоми. Най-характерните симптоми на заболяването са тези, които са най-силно проявени и лекарят най-силно може да забележи. Въз основа на тези симптоми се назначава терапия, която да върне жизнената енергия в норма.

Чудя се дали е възможно един и същ симптом да се проявява в различни ситуации, или той е описателен за дадено нарушено душевно състояние, така както си съдим за характера на човек по линиите на неговото лице?

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за въпросите.

1. Правилно сте разбрал и това е най-близкото подобие м-у вашата т.н. хомепатична картина и тази на едно от 4 хилядите хо л-ва.

2. Възможно е, но ако се спазват принципите разписани в "Органона на лечебното изкуство", те ще са само временно усилване на някои симптоми, но без предизвикването на патология, без патологични промени.

3. Така е, при хомеопата не влиза бял, черен дроб, сливици или пикочен мехур, а един цял човек, с всички негови индивидуални особености, мисли, чувства, реакции и делюзии...

...Най-характерните симптоми на заболяването са тези, които са най-силно проявени и лекарят най-силно може да забележи.

Нас по-скоро ни интересуват не характерните за дадено заболяване симптоме, а тези които са различни, индивидуални и особено тези които противоречат на характерните. Пример: висока Т. над 39 - 39.5С, но със силна жажда. Обикновено при вис. Т. липсва жажда.

Или астматично дишане, затруднено при вдишване, обикновено при над 70% от случаите задуха е при издишване и т.н. и т.н. - всичко това прилежно е отразявано повече от 220 г. в Реперториума - най-големият хомеопатичен справочник с над 2'000 страници.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Този момент ми се губи, признавам - ако приемем, че лекарството е едно коригиращо влияние върху нашия организъм - заради липсата на биохимично въздействие на силноразреденото лекарствено вещество - влияние, което е останало само на информационно ниво, така както информационно ни въздействат и думите...

Защо ако приемем лекарство, което не е подходящо за нашето заболяване, не се наблюдават негативни ефекти?

Ако един човек има даден проблем и той получи съвет, който не е правилен, той ще се забатачи пропорционално на отдалечеността на получения съвет от верния съвет, който е трябвало да получи.

Ето това ми се губи.

Линк към коментар
Share on other sites

Проблема е, че повечето хора разсъждават използвайки критериите и клишетата на алопатичната медицина.

Хомеопатичното л-во не е коригиращ фактор. То е информационен носител, от който жизнената сила използва само тази информация, която и е нужна, а и е нужна тази информация, която е близка по подобие с болестта, а болестта е този фактор, който се опитва да разстрои жизнената сила.

Аз затова Ви казах, че скачате направо в дълбокото, а знаем, че за да изучаваме правилно някоя нова дисциплина, първо научаваме "азбуката" и, и се движим стъпка по стъпка.

Линк към коментар
Share on other sites

Жизнената сила е Божията искра в нас,тя е много по-интелигентна,отколкото можем да си представим.

Трябва да се научим да я разбираме.Именно това прави Хомеопатията.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Може би наистина избързвам.

Може ли още един въпрос - Къде в Природата можем да видим принципите на хомеопатията?

Давам пример с нещо, което ми е ясно - Сакралната геометрия, застъпена силно в ислямското изкуство, в природата се среща в кристалите, също така при дробенето на зиготата, при образуване на делителното вретено по време на делене на клетката. И на много други места.

Линк към коментар
Share on other sites

Този момент ми се губи, признавам - ако приемем, че лекарството е едно коригиращо влияние върху нашия организъм - заради липсата на биохимично въздействие на силноразреденото лекарствено вещество - влияние, което е останало само на информационно ниво, така както информационно ни въздействат и думите...

Защо ако приемем лекарство, което не е подходящо за нашето заболяване, не се наблюдават негативни ефекти?

Ако един човек има даден проблем и той получи съвет, който не е правилен, той ще се забатачи пропорционално на отдалечеността на получения съвет от верния съвет, който е трябвало да получи.

Ето това ми се губи.

Наблюдават се и още как! Особено ако попаднеш на смел хомеопат, който с радост изписва високи потенции.

Тези въпроси си задавах и аз преди години.

Това, до което стигнах - да, хомеопатията работи, да, може да е много силна и ефективна, не, не е безопасна, както повсеместно се рекламира, не, няколко хиляди хо лекарства не са достатъчни - ако следваме принципите на самата хомеопатия, за да бъде съвсем адекватно лечението са нужни няколко милиарда хо препарати, което пък, ако се реализира, би я направило най-малкото много трудно практически приложима.

Между другото това не са само мои изводи.

Още няколко години след това се запознах с изследването на хора като Р.Бах - дипломиран лекар в конвенционалната медицина, изучил и прилагал успешно хомеопатията, установил нейните недостатъци и разработил своя алтернатива.

Изучих и изпробвах и неговите есенции. Какво мога да кажа - да, те действат по-слабо от високите потенции в хомеопатията (есенциите са на нивото на няколко D примерно), да, те са (почти) безопасни, т.е вредата от тях е минимална и преходна, да, в природата това е естествен процес, например животните масово се лекуват с него :) - ближат, търкалят се в росата по определени растения и не харесват други.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би наистина избързвам.

Може ли още един въпрос - Къде в Природата можем да видим принципите на хомеопатията?

Давам пример с нещо, което ми е ясно - Сакралната геометрия, застъпена силно в ислямското изкуство, в природата се среща в кристалите, също така при дробенето на зиготата, при образуване на делителното вретено по време на делене на клетката. И на много други места.

Този въпрос заинтригува и мен. Съгласна със споделеното от Диана за есенциите на Бах - знанието е почерпено от Източника, самата Природа. Къде в нея виждаме прилагането на хомеопатичния принцип?

Знаем и за способността на организма да се самоизлекува. И тук бих задала друг въпрос:

Хомеопатията не резонира ли силно с алопатичната медицина на ниво участници: лечител-хапче-пасивен пациент?

Да, пациентът остава пасивен - чака помощ отвън.

Редактирано от jul
Линк към коментар
Share on other sites

Не може с две думе да се отговори, затова ви препоръчвам две основни книги и то от независим автор - Торвалд Детлефсен, който забележете не е хомеопат: "Болестта като път" и "Съдбата като шанс" .

А на скептицизма на Диана предоставям изповедта на "smehy":

http://www.beinsadou...opic=4157&st=20

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря Алекс, но ни подценяваш малко като аудитория. Чела съм и двете книги на Торвалд Детлефсен - харесаха ми. Но те не опровергават моите изводи.

Не съм скептична към хомеопатията, напротив. В една от темите имам споделен личен опит също положителен.

Това не ми пречи да виждам и отрицателните й страни. Другото поведение е да я превъзнасям като единственото идеално и безопасно лечение, а това не е вярно.

И не си мисли, че съм някак пристрастна - просто към всяко нещо подхождам така: оглеждам го от всички страни, обмислям сериозно, експериментирам с него, наблюдавам и търся обратна информация и от други хора (колкото повече, толкова повече) и т.н.

Продължавам и до днес да използвам хомеопатия, но като правило само ниски потенции.

П.П. Да, jul, д-р Бах е разработил своята система, именно за да не са пасивни пациентите, за да се опитаме да излезем извън посочената от теб схема: лечител - средство за лечение - пасивен лекуван. Другото важно нещо за него е било щадящо и безопасно лечение.

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Първо трябва да си изясним, какво представлява болестта. Защо боледуваме?

Ето и цитат от книгата, стр 25 - 26:

"По такъв начин стигаме до необходимостта от един вид честност и откровеност, които не вина¬ги се понасят лесно. Най-добрият ни приятел нико¬га не би посмял да ни каже голата истина право в очите, както го правят симптомите. Следовател¬но, няма нищо чудно в това, че сме се отучили да разбираме езика на симптомите: винаги се живее по-приятно, когато не си откровен. Но чрез прос¬тото не-слушане и не-разбиране симптомите не из¬чезват. По някакъв начин ние винаги се занимаваме с тях. Ако се осмелим да ги послушаме и да поведем разговор с тях, те ще ни станат неподкупен учител по пътя към истинското изцеление. Като ни казват какво всъщност ни липсва, като ни запознават с темата, която трябва да интегрираме в съзнание¬то си, те ни дават шанс да ги направим излишни чрез процесите опознаване и осъзнаване.

Тук се крие разликата между това да надвиеш бо¬лестта и да трансмутираш (да преобразуваш) бо¬лестта. Изцелението настъпва изключително всле¬дствие на трансмутация на болестта и никога чрез победа над синдрома, тъй като това предполага, че човекът е станал по-здрав, т. е. по-цял, по-съвършен. (Недопустимото по принцип степенуване на дума¬та цял тук означава нещо Като да се доближиш към целостта. Думата здрав също не позволява степе-нуване.) Изцелението винаги означава доближаване до здравето, до онази цялост на съзнанието, която се нарича и просветление. Изцелението се осъществява чрез присъединяване на липсващото и следова¬телно е невъзможно да се постигне без разширява¬не на съзнанието. Болестта и изцелението са двойка понятия, които се отнасят само до съзнанието и са неприложими към тялото - едно тяло не може да бъде нито здраво, нито болно. В него могат да се отразяват само съответните състояния на съз¬нанието.

Дори ако разгледаме само по този пункт, ще про¬личи, че академичната медицина подлежи на евенту¬ална критика. В нея се говори за изцеление, без да се отделя внимание на онази плоскост, на която изце¬лението е единствено възможно. Нашето намере¬ние не е да критикуваме действията на медицина¬та, стига с тях тя да не предявява претенции за лекуване. Действията на медицината се свеждат до чисто функционални мерки, които, сами по себе си, не са нито добри, нито лоши, а само възможна на¬меса на материално равнище. На това равнище в някои случаи медицината е постигнала учудващо за¬доволителни резултати - да се отричат тотално нейните методи е стъпка, която, в най-добрия случай, човек може да приложи по отношение на себе си, но никога за някой друг. С това е свързан проб¬лемът доколко човек е склонен да се опита да про¬мени света чрез функционални мерки или е разобли¬чил за себе си подобен подход като илюзия. Който е прозрял играта, няма нужда да участва повече в нея (срещу което обаче няма и възражения!), но това не му дава право, само защото на него самия тя вече не му е необходима, да повлича и другите със себе си. В края на краищата и преодоляването на една илюзия води напред!

Следователно, това, което правим, няма толкова голямо значение, колкото съзнанието за него. Който е успял да схване гледната ни точка дотук, на това място ще забележи, че критиката ни се отнася както за академичната, така и за природна¬та медицина, защото последната също се опитва да постигне „изцеление" чрез функционални мерки, да предотврати болестта и апелира към здравословен живот. Нейната философия е същата като тази на академичната медицина, само методите й са малко по-малко отровни и по-естествени. (Изключение пра¬ви хомеопатията, която не принадлежи нито към академичната, нито към природната медицина.)

Пътят на човека е път, водещ от неволята към добруването, от болестта към изцелението и към просветлението. Болестта не е пречка, изникнала по погрешка на пътя и поради това неприятна. Бо¬лестта е самият път, по който човек върви към здравето си. Колкото по-съзнателно гледаме на този път, толкова по-надеждно ще може той да из¬пълни целта си. Намерението ни не е да се пребо¬рим с болестта, а да се възползваме от нея, но за да го направим, трябва да започнем по-отдалече."

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря Алекс, но ни подценяваш малко като аудитория. Чела съм и двете книги на Торвалд Детлефсен - харесаха ми. Но те не опровергават моите изводи.

Не съм скептична към хомеопатията, напротив. В една от темите имам споделен личен опит също положителен.

Това не ми пречи да виждам и отрицателните й страни. Другото поведение е да я превъзнасям като единственото идеално и безопасно лечение, а това не е вярно.

И не си мисли, че съм някак пристрастна - просто към всяко нещо подхождам така: оглеждам го от всички страни, обмислям сериозно, експериментирам с него, наблюдавам и търся обратна информация и от други хора (колкото повече, толкова повече) и т.н.

Продължавам и до днес да използвам хомеопатия, но като правило само ниски потенции.

...Другото поведение е да я превъзнасям като единственото идеално и безопасно лечение, а това не е вярно...

- Съжалявам ако съм те засегнал и усещането ти е, че някой превъзнася хомеопатията. Пиша по тази материя, която изучавам от години и що-годе познава - във Форум "Хомеопатия". Не пиша в други теми, в които не съм сведущ - билкарство, медицина и т.н.

Сигурно си очаквала следващия въпрос :3d_133: - защо само ниски потенции?

Редактирано от Alexander
Линк към коментар
Share on other sites

Въпросите по-горе не бяха за естеството на болестта, нито защо боледуваме.

Въпросите бяха: върху какъв природен принцип, закон са основани методите на хомеопатията?

Вторият въпрос гласеше: при условие че говорим за холистично лечение - как пациентът се включва в него? Предполагам е с нещо повече от това да вдигне чашата да си изпие хапчето.

Разбирам колко много знае хомеопатът и колко усилия полага - но как пациентът излиза от пасивната си роля?

Линк към коментар
Share on other sites

Ами не, не очаквах такъв въпрос, особено от тук пишещите, защото намекнах вече в предишните си постове.

Но нищо, сега ще кажа в прав текст - защото са по-безопасни :)

Линк към коментар
Share on other sites

Въпросите по-горе не бяха за естеството на болестта, нито защо боледуваме.

Въпросите бяха: върху какъв природен принцип, закон са основани методите на хомеопатията?

Вторият въпрос гласеше: при условие че говорим за холистично лечение - как пациентът се включва в него? Предполагам е с нещо повече от това да вдигне чашата да си изпие хапчето.

Разбирам колко много знае хомеопатът и колко усилия полага - но как пациентът излиза от пасивната си роля?

Да, темата е FAQ, и ще Ви отговарям семпло - в първия основен закон на Хомеопатията:

sim.jpg

Подобното лекува подобното

Как се включва ли? Много активно, излиза от делюзията и вижда обективно ситуацията, понякога сякаш е страничен наблюдател, сякаш се вижда отстрани.

Ето какво описва Лъчезарна : http://www.beinsadou...topic=4157&st=0

Редактирано от Alexander
Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Александър,

не ни подценявай като читатели... : )

Отговорът ти Подобното лекува подобното не е отговор на въпроса Върху какъв природен принцип са основани методите на хомеопатията.

Защото това е закон в хомеопатията, но къде в природата се среща? Пример?

И

Как пациентът излиза от пасивната си роля в хомеопатията?

/което е и най-голямата прилика между хомеопатия и алопатия за мен/

Линк към коментар
Share on other sites

jul

...Предполагам е с нещо повече от това да вдигне чашата да си изпие хапчето...

Както по-горе споменах, като се напада хомеопатията, хубаво е да се започне от А, Б, В...

...хомеопатичните л-ва не се пият, хеле пък с чаша вода... :3d_146:

Хомеопатичното л-во не манипулира, то стимулира жизнената сила, образно казано изправя я пред проблемите и, давайки и в същото време огромен обем информация, как да се справи с тях.

Докато алопатичните л-ва, вкл. и билките се опитват да действат анти-симптоматично, действайки върху следствието, а не върху причината. И когато се спре приемането им, симптомите се завръщат.

Подобно е действието и на Баховите капки. Те дават много позитивна енергия, но щом престанем да ги пием, действието им изчезва. Затова се пият целодневно - 4 пъти по 4 капки, понякога и по-често.

Редактирано от Alexander
Линк към коментар
Share on other sites

Александър,

не ни подценявай като читатели... : )

Отговорът ти Подобното лекува подобното не е отговор на въпроса Върху какъв природен принцип са основани методите на хомеопатията.

Защото това е закон в хомеопатията, но къде в природата се среща? Пример?

И

Как пациентът излиза от пасивната си роля в хомеопатията?

/което е и най-голямата прилика между хомеопатия и алопатия за мен/

Извинявай, но това ми напомня за един шут от ББС, който даваше 1 милион на този, който го убеди че хомеопатията действа върху... клетките отглеждани в хранителна среда?!.....

Хомеопатията затова е Холистична (от Whole = Цял) защото въздейства в-у човека като цяло, в-у жизнената му сила, а не върху отделни клетки, камъни, ...Сакралната геометрия, застъпена силно в ислямското изкуство, в природата се среща в кристалите...

Извинявайте, но това е несериозно.

...Как пациентът излиза от пасивната си роля в хомеопатията?...

Като главен водещ в хомеопатичното интервю, траещо първияпът 2 (два) часа, активно водейки хомеопата към централното нарушение, а то най-често е в най-дълбокото ниво - в психиката.

Често дори и един обикновен обрив по кожата, може да бъде причинен от психо/ емоционален проблем.

evelincheto Новак Публикации: 8

"Имах проблем със сърбежи по кожата на цялото тяло от 8г. лекарите ми казват ,че не са сигурни от какво е ,че не е алергия и ме оставиха да се мъча.Бях неадекватна ,когато идваха тези дълги дни по седмици с кратки паузи за по 3 дни последната година.Нещата излизаха от контрол- не можех да спя, сваляла съм си кожата на мест,на други съм имала синини от натискане с пръстите по кожата.Този,човек за 1 ч. преглед установи проблема и съмо с едно хапче за секунди така ми повлия, че ми идваше да заспя в кабинета му.Още на същата вечер сърбежите намаляха на 40% а, на следващата се гъделичках сама пред семейството си ,за да им покажа,че кожата ми е успокоена.Искам да се обърна към всички който все още се колебаят дали да потърсят помощ от хомеопат.Не можете да си представите,колко ценно време на благодат и щастие пропускате.За всички онези ,които като мен се чудят как ще протече ЛЕЧЕБНАТА КРИЗА,защото сме чували различни разкази как проблема се усилва за няколко дни е аз нямах такава криза......ми обясни ,че няма да има такава криза.Аз естествено очаквах обратното,но си останах само с чакането."

източник: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=403982

Редактирано от Alexander
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...