Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Ивета

Какво е да си самотна майка?

Recommended Posts

Guest Мона

Отварям тази тема, защото първо такава тема не е съществувала досега. И интересно защо не е, нали сме социални хора, уж? Освен това, много жени - и непознати, и мои приятелки са поели по този път - в ясно съзнание и с пълна отговорност. Това ме чака и мен. Нашето обещство все още употребява странните изрази самотна майка ... Конотациите към израза самотна майка съвсем не са позитивни - те носят отпечатъка на някаква дамга и на обреченост, на непълноценност. Поредното доказателство колко сме назадничави като общество.

Доскоро по презумпция се смяташе, че децата с двама родители са по-щастливи, че за доброто на детето е, то да расте в семейство с мама и татко и само така може да бъде отгледано, както трябва. Последните проучвания (а също и реалността около нас) разбиват на пух и прах този мит. Те показват, че ако родителят е един, това често пъти осигурява дори по-стабилна среда за развитие на детето. Проблемът е, че много семейства всъщност не създават здравословни условия заради собствените си лоши отношения, отбелязват специалистите. Просто голяма част от модерните бракове се сблъскват с един или друг вид кризи. Плюс това самотната майка (или баща, защото има и такива случаи) полага много повече усилия да даде сигурност на малкия - нещо, което женените двойки приемат, че имат за даденост.

Защо все повече жени избират този път?

Защо едно успяло, независимо момиче ще иска да поеме отговорността да има дете, и то без да разполага с традиционната мъжка подкрепа? Причините една жена да избере да остане неомъжена, са различни – от кофти връзки и емоционални разочарования до факта, че просто не е срещнала подходяща половинка. Плюс това днес дамите са вдигнали много по-нависоко летвата на изискванията си към другия пол и до болка ги е страх да не би да се обвържат трайно с грешния индивид. Но това не пречи да искаш да бъдеш родител и да споделяш живота си с някого. Желанието да отгледаш поколение и да живееш в семейство, не минава задължително през брака или наличието на партньор до себе си. Както знаем, оставянето на потомство е дълбоко вкоренено в женската природа. В днешно време обаче ролята на нашия пол далеч не се изчерпва само с това да се омъжим и да родим!

Но не е в стила на независимите момичета да се хванат с някого, само и единствено за да се омъжат и да се сдобият с оплодител. А и част от жените просто не искат партньор до себе си, с когото да се съобразяват, защото предпочитат да държат нещата изцяло в свои ръце. За много от тях да бъдат самотни майки, е вариантът да запазят своята самостоятелност. Те са наясно, че могат да имат семейство и без мъж до себе си и обществото постепенно започва да приема този факт. Пък и представителките на нашия пол в днешно време имат финансовата способност да отглеждат дете сами, защото работят здраво и имат добри доходи.

Затова вместо да се хвърлят в издирване на потенциален съпруг и баща на поколението им, когото максимално бързо да оплетат в мрежите си, много от тези жени търсят други начини, не толкова обвързващи ги със странични фактори, да реализират желанието си за потомство и майчинство. Едни избират за биологичен баща на наследника си някой от любовниците си или дори свой близък познат, други решават да осиновят дете от дом, трети – да се подложат на изкуствено оплождане ...

Никой не твърди, че да си самотна майка, е лесна работа. Особено като се има предвид, че отглеждането на дете е трудно дори за традиционното семейство от двама родители. Но истината е, че малко неща в този живот си заслужават наистина толкова много усилия, а да бъдеш майка, е едно от тях. Със или без баща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Термонът "самотна майка" бих го заменила със "самостоятелна майка", или "семейство от типа майка + дете".

Преди може да е имало осъждане на тези майки, както и на всички разведени като цяло.

Сега времената са други, жените са по-добре финансово, има технически удобства.

Но въпреки това отглеждането на едно дете си е много, много, много, много, много трудно!!!

Имам 2 близки приятелки, които са сами с децата си.

И не им е лесно, никак.

Особено, когато бебето е болно, или плаче често от колики, температура, уши... какво ли не.

Добре, че бабите много помагат - и финансово, и с гледане.

Принципно всяка майка има нужда от външна помощ. Добре е да има отзивчиви и разбиращи родители, роднини и приятелки, с които да си помагат.

Много си зависи от темперамента на майката и детето.

И е много по-лесно за една майка, ако преди това е гледала/помагала за друго бебе.:thumbsup:

Давам пример: на мен и съпругът ми ни бе много трудно с едно живо и вечно подскачащо бебе. Много съпреживявахме защо плаче, много много въпроси и незивестни......По цял ден от ранни зори до тъмно бях по парковете (там и кърмих).

Моя приятелка буквално от няма накъде гледаше новороденото на сестра си - и така около година и половина докато майката се дипломира!!!

Голям зор видя!

Но натрупа безценен опит!!!

После й бе много лесно с нейното мило и поспаливо детенце.

Не е задължително да има брак, да има официален баща.

Но един ден децата като порасват питат........и тогава майката сяда на "горещия стол" и отговаря.

Но принципно погледнато - в живота лесно няма,

хубавите и прекрасни моменти са "изпъстрени" с много и нелеки уроци -

най-вече по "Човещина".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля ,че майка отглеждаща детето си сама ще се справи по-добре или по-лошо от семейство.Това е въпрос на гледни точки.За мен е въпрос на тесто и много случайности при ферментация и печене.Понякога един хляб е по-вкусен от блудкав сладкиш с много яйца и мляко.Няма невъзможни неща.Въпроса по-скоро е на каква цена? И понеже не можем да погледнем в бъдещето не знаем точно.А горещия стол, за който гонвори Вики се включва на високо напрежение не когато порасват децата,защото дори на 3г. мислят толкова логично и имат безупречна памет и задават много въпроси,на които помнят и разказват отговорите,размишляват над тях.Дори повече от нас.Просто човек се опитва да вземе най-правилното решение което МОЖЕ в дадения момент.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мона, в тонът ти има замаскирана агресивност.

Безсмислено е!

Години наред патриархат.

Миналия век - световни войни, в които голяма част от загиналите са мъже.

Всички плащаме.

Не смяташ ли, че след войните, милиони жени е трябвало да издържат семействата. Дори да е имало мъже до тях, голяма част са били натоварени психически от преживяното.

В крайна сметка, балансът отдавна е нарушен. Говоря за вътрешната ни част.

Силните жени са създали по-меки и по-неустойчиви мъже. В създадените от тези мъже семейства, моделът се повтаря. И махалото потегля към висока амплитуда.

Нарушен е балансът анима/анимус.Така жената може да изземе функциите на мъжа, а мъжът, тези на жената. Светът ни се феминизира.

УЧИТЕЛЯТ е казал, че майката ще повдигне, ще спаси света...

"Майката" в нас, е тази която "ражда". И ние трябва да я възпитаваме. Разумно и с топлина.

Приветствам те за темата!3d_097.gif3d_137.gif

Иска ми се майките - настоящи и бъдещи, да получават топлина и уважение от всички около тях.

Дори да няма мъж до нея, една майка, може още в утробата, да даде светлина и любов на детето си.

Но отговорността да възпитава, моля за извинение новите светли душички - те са ни много умни,

си е само нейна. С много любов, може да възпита и мъжа до себе си.

Колкото за трудно - трудно е!

Но силата на жената е в гъвкавостта и голямата издържливост!3d_044.gif

Редактирано от lokator

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

УЧИТЕЛЯТ е казал, че майката ще повдигне, ще спаси света...

Иска ми се майките - настоящи и бъдещи, да получават топлина и уважение от всички около тях.

Дори да няма мъж до нея, една майка, може още в утробата, да даде светлина и любов на детето си.

Но отговорността да възпитава, моля за извинение новите светли душички - те са ни много умни,

си е само нейна. С много любов, може да възпита и мъжа до себе си.

Колкото за трудно - трудно е!

Но силата на жената е в гъвкавостта и голямата издържливост!3d_044.gif

Да, ние се възпитаваме един друг! Всеки ден!

Независимо дали сме само съседи, колеги, партньори -

общуваме с или без думи, с красноречиви погледи,

влияем си, възпитаваме се, самовъзпитаваме се....:yinyang:

Да, майките ще повдигнат света, но е по-добре да се повдигаме заедно.

Доброволно, съзнателно! Макар и с малки крачки... и май... често на зиг-заг :rolleyes::whistling:

Понякога е лесно и по-добре да си сам,

понякога човек иска да се облегне на приятел и да сподели гледката на красивия залез.

Понякога човек иска да има тишина и да се занимава с каквото реши, никой да не го безпокой,

понякога да заспи на едно дружеско рамо...

Понякога духовните интереси са начин да служиш на повече хора и да им даваш любов и подкрепа, понякога са начин да избягаш от света.

Но ВИНАГИ едно дете е голяма отговорност и най-големия стимул за развитие и израстване.

Една жена нито трябва да се страхува от грешки, нито от брака, нито от развода.

Може би сме само малки 3-д същества

с големи емоционални сърца,

и понякога това, което сега считаме за грешка и трудност -

ще се окаже в бъдеще благословение!!

И децата, и съпрузите ни учат

на търпение, самовъзпитание, саможертва,....... ....

............. и Любов!!!........

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, по-добре е детето да бъде отгледано само от майка си, щом семейната среда ще му предостави напрежения...

Но формиращите се фини телца имат нужда от различно поляризираните такива на мъж и жена. Но най вече, разбира се, от спокойствие и хармония...

Освен това, като споменахме "отгледано", доколко майката, която трябва да издържа себе си и рожбата си, поради което е принудена да се труди и наднормено, точно "отглежда" детето си...

Аз помня, как моята майка работеше на две места, за да може поема материалната издръжка на детството ми, в следствие на което нямаше възможност да си почива и опропасти младостта си с нерви, чийто непосредствен причинител съм бил аз, но си поемах и последствията. Организмът и тогава беше тотално разбит, а последалите войни със смъртоносни болести я научиха после на спокойствие. А невъзможността да се възстановява и спи и остана... Е, ако беше там и баща ми, сигурно щеше да е по-зле. Аз често се чудя по какви критерии се избират мъжете и жените, като решат да създават семейство... и предимно жените, щото по-често са в ролята на пострадал, ама...

Да, жената осезава по-чисто нуждата да отдаде живота си на друг. Но детето има нужда от повече, отколкото тя може да му даде и винаги са принудени да правят и двамата компромиси. А за тепърва формиращата се личност това май не е съвсем препоръчително, независимо от липсата на осъзнатост за голяма част от тях. На нея пък след време започва много да и тежи именно осъзнатостта на компромисите...

Жените, безспорно, са много по-силни от мъжете, но не е необходимо да развиват мъжката твърдост в мотивирането си за самостоятелно отглеждане на дете. Едва ли имат нужда от закостенелост... Решението се взима лесно, когато още не познават самата опитност, а после понякога се продължава от упоритост. А детето има нужда от обич.

Самостоятелното отглеждане на дете е честа необходимост. Но като непредизвикан избор не го разбирам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно дете е голяма радост, голяма грижа, голяма отговорност, голямо безсъние.

А всяка радост си има цена.

Случай разни... и всеки сам си предценява.

Локатор казва да се възпитават мъжете и "майките" в нас самите.

А до колко това е възможно? А с каква скорост? А дали може в една и съща посока?

Моя приятелка пък се съсипа да "превъзпитава" съпруг, който си е мамино синче, поболя се от осъдително-презрителните викове на свекърва си (която се спомина от рак).

И както казва Донка, майка й се е справила, но на висока цена.

И никога не се знае дали с баща ще е по-лесно или по-трудно.

Дали "разбиването" да се справяш сам е по-голямо и по-трудно от варианта

да се възпитаваме и израстваме заедно с бащата.

Съвместния живот учи на много неща, вкл. показва слабите ни страни, които трябва да превъпитаваме в себе си. Аз например, бях много по-директна и остра дори, но не посмекчих доста.:feel happy:

Анализирам сега 4 случая на самостоятели майки:

* при едната сестрата й помагаше деноношно с бебето, а и двете бяха студентки на общежитие;

* при друга - баба и дядо бяха неотлъчно до нея и те дондуркаха бебето с колики посред нощ, те го къпеха, хранеха.. А тати си играеше игри на компа и намираше косури - после се изпари, че било шумно;

* друга мама има заможни родители и висока платена работа - може да си позволи бавачка по 10 часа на ден, за което дава 650лв. заплата на месец;

* друга приятелка се съсипа от "нощни бдения" над неспящото бебе и шефовете й се карат как се е разконцентрирала, има сини кръгове под очите, не е очарователна и напориста, ното пък е отдадена на работата...;

Сега като се замисля - в първите три случая им е било по-лесно, отколкото на нас двамата у дома.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С много любов, може да възпита и мъжа до себе си

Не искам да звуча грубо ,но се хванах за главата и се облещих ,като крава щом прочетох това!Кои да възпитаваме???Значи ... аз нямам намерение да ставам майка на бъдещия си съпруг ,нито да имам още едно дете в негово лице!Не смятам и да влача със себе си труп .Искам мъж ,а не дете на 40-ет години примерно!Ако не мога да го намеря или той е някои лигльо ,то няма да го търпя и ще си гледам детето сама!!!Няма лесно :)

Да, майките ще повдигнат света, но е по-добре да се повдигаме заедно

Не мисля!Не ме интересува кой го е казал!За мен фактите говорят друго,но не ми се навлиза сега в подробности ,защото със сигурност ще засегна вашта майка :)

Мона извинявай ,че малко се отклоних от темата ти !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако не успеете да се довъзпитате с бъдещия си съпруг, то той ще ти е такъв най-много три години.

ПП: и аз пак ще се чудя как сте се избрали...

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моите лични впечатления като учител на деца от всякаки семейства - включително и на самостоятелни по най-различни причини майки - всяка майка и всяко дете си върви със своите уроци и като че ли животът, за да не кажа Бог, прави всичко възможно, за да имат и членовете на семействата с двама родители - независимо от отношенията в тях, и самостоятелните майки, и самостоятелните бащи (защо ли забравяме, че и това е възможно и аз имам такива случаи) и децата, които растат с един родител, най-добрите възможности за духовното си развитие. Защото ако на една жена и е нужно да изживее макар и труден живот с мъж и дете заедно, на друга за нейните уроци в този живот и е нужен "учебника" самостоятелно майчинство. Същото респективно важи за мъжете и децата.

От няколко месеца работя със сина на моя позната, която става самостоятелна майка месеци след като се ражда детето и. Съпругът и умира след кратко боледуване след малко повече от година съвместен живот и тя така и не сключва нов брак. Справила се е сама - тя си знае как. Синът има много богат потенциал като емоционален свят и умствени качества, но всичко е опашкулено от явна гордост, проявяваща се в нихилизъм и непукизъм, взривно "ще правя каквото аз искам, никой нищо не може да ми каже" и всичко от този род. Отначало си мислех, че този характер е следствие от живота без баща, но след време започнах да прозирам истината - ако В. имаше баща, авторитетът на по-важният мъж щяха да взривяват непрекъснато поведението му, имаше опасност той напук на баща си и за да докаже колко е самостоятелен да тръгне по пътища, които биха го съсипали. Оказал се, обаче, сам с майка си, той е нямал и няма с кого да съперничи за властта вкъщи. Но! който е взел властта, усеща и отговорността за себе си и за дома си, неминуемо и за майката, която той макар и да не го показва, обича. Когато стане дума за някаква работа да се свърши и на него се разчита, В. се преобразява до неузнаваемост - изчезва перченето, странното поведение и пред вас е един точен, работлив, способен млад мъж.

Една от най-близките ми приятелки също е самостоятелна майка - момчето и също е много отговорно и трудолюбиво. Веднъж тя се оплакваше от него нещо, когато не издържах и и казах, че не Митко трябва да се учи от нея на нещо, а тя трябва да се учи от него на много неща. Тя ме погледна изненадано, после тихо каза, че имам право.

Тъй като темата е за самостоятелните майки, няма да разсъждавам за семействата с двама родители - но и там си е едно училище и за родителите, и за децата.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, съгласна съм с Венци.

Не само с този пост, но и с предишния, дето казва, че на детето му е нужно да живее в балансирана среда; когато е само с един родител (независимо майка или баща) то е подложено на едностранно поляризирано въздействие.

И ако това звучи някак абстрактно или префърцунено, можете да се вгледате в децата, отгледани от един родител - има ли нещо особено в тях, какво, как се е отразило на характера, държанието, отношението им към света ... ?

Важно: имам предвид именно деца, защото след тийнейджърската възраст някои от нещата се тушират или преработват, защото човек след тази възраст на практика излиза от рожденото си семейство.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ей, момичета...

Много е хубаво че имате желание да понесете света на раменете си и да се доказвате пред него и себе си.

Само моля, не го правете за сметка на децата си.

Казвам го като дете на самотна майка. На майка оказала се самотна не по свое желание.

Моят баща има трима синове, от две майки, като нито едон от нас не е имал възможността да израстне в негово присъствие. Всеки от нас тримата е преживял по различен начин липсата на мъж в семейството, като аз сам може би най-малко ощетеният от тримата, тъй като поне до 6 годишната си възраст се радвах на подобие на семейство(не особено сговорно семейство). Та наскоро например малкият ми брат ме попита "Защо човек трябва да се жени(имаше предвид да съжителства с човек от другия пол може би). Отговорих му по следния начин:

Знаеш ли нещо за живота на пчелите? Пчелите живеят в семейства - огромни семейства с по 50 - 100 хиляди отделни индивида. Но въпреки това в пчеларската наука се смята , че пчелният организъм това е пчелното семейство, не отделната пчела. Според мен така е и при хората. Организмът, пригоден да репродуцира човежкия род е семейството, а не отделния индивид. Клишето "Семейството - най-малката клетка на обществото" колкото и да ви се иска да бъде отхвърлено...

Господ сътворил човека - мъж и жена го сътворил. Случайно ли мислите? Или по каприз? Мъжът и жената в семейството не само си помагат един на друг в материалния, емоционалния и духовния живот , за своето израстване - те правят същото и за децата си - най-великата магия, която ни е дадена - възможността да зачеваме тела за идващите души, както и да създаваме благоприятна почва за телесно, емоционално и духовно израстване на децата ни.

Казвате "Самотна" майка, а после допълвате - баби, сестри, приятелки... Значи майката не е самотна. Наистина пред алтернативата вечни скандали и съсипан живот на трима души, самотната майка(или баща) е за предпочитане, но не се заблуждавайте - детето има нужда от ролевия си модел и то ще го намери по един или друг начин. За всяко малко и растящо момче е необходима фигурата на мъж, от когото да се учи на мъжество(поведение , социални роли и пр.) и то я намира по един или друг начин. За мен такава роля изиграха няколко мъже в живота ми(баща ми игра по-второстепенна роля). Аз се занимавах със спорт и моят треньор ми беше като баща. С него споделях, с него прекарвах голяма част от деня си, той ми поставяше предизвикателства, наказваше ме, но и ме подкрепяше. Сега аз играя същата роля за малкия си брат - и аз съм треньор и той е спортист... (баща ми е бил на 18 когато съм се родил, брат ми се роди когато аз бях на 18).

Положението с момичетата, отглеждани от самотни майки също не е розово... но там нямам личен опит, и не ми се впуска в предположения...

Не казвам, че съм станал лош човек, или непълноценен, като съм бил отгледан от майка си. Но както споменава и Виктор по горе , за нея цената също не е била малка. Моята майка не успя да се пребори със смъртоносните болести и си отиде преждевременно.

Сега имам семейство - съпруга и две деца. Две деца които наскоро дочух да коментират , че са щастливи, че си имат и майка и татко, за разлика от толкова много от съучениците си и приятелчетата от махалата.

Някой в горните постове споменава за "отглеждане" на мъжа. Естествено на пръв поглед изглежда излишно главоболие да се занимаваш и съобразяваш с още един човек в къщи. Да му търпиш недостатъците, да го подкрепяш в нужда, да правиш компромиси... Да делиш с някого властта у дома или пък да съобразяваш възпитателните си методи...

Да ме извинявате , ама това си е чиста проба егоизъм.

Жени! Не отглеждайте сами децата си по свое желание - така ги ощетявате. Господ е направил така, че да не може мъжа или жената да си направят сами дете. Не е редно и да го отглеждат сами. А вината никога не е само на единия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С много любов, може да възпита и мъжа до себе си

Не искам да звуча грубо ,но се хванах за главата и се облещих ,като крава щом прочетох това!Кои да възпитаваме???Значи ... аз нямам намерение да ставам майка на бъдещия си съпруг ,нито да имам още едно дете в негово лице!Не смятам и да влача със себе си труп .Искам мъж ,а не дете на 40-ет години примерно!Ако не мога да го намеря или той е някои лигльо ,то няма да го търпя и ще си гледам детето сама!!!Няма лесно smile.gif

Ами може би точно думата е възпитаване. Може да се каже и духовно развитие, но не е толко директна връзката.

Всъщност в семейството два човека са отговорни. Отговорни един към друг и към децата си.

А сега ще ме биеш за следващото. Да възпиташ мъжа си означава да възпиташ и себе си :) Не, че не си възпитана, а човек трябва да поработи над себе си, за се научи да семейства, т.е. да живее в семейство. Да говориш за някой, че "не е истински мъж", "лигльо" и да го изоставиш заради това, може и да е вярно, но е бягане от отговорност. А както се оказва това, че някой е прав, няма никакво значение.

Ако детето се гледа от един родител е подложено на "едностранно поляризирано въздействие". Но то може да бъде подложено на такова въздействие и при двама родители, ако единия е "изключен" от семейството, отблъснат, обявен за "прокажен" и например "лигльо". Тоест, когато родителите не са си свършили работата да се възпитат и самовъзпитат да семействат. Тогава за детето резултата е същия, че и по-лош, защото то се заблуждава, че е живяло в семейство с двама родители, а не е било така.

Напоследък се убеждавам, че семейство (както и съжителството) е свещен иструмент и Божествената идея е било именно допълнителното възпитание на човека. Всъщност отношението ти към родителите и умението да семействаш си личали и по чакрите.....май.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абсолютно съм съгласна със Венцислав и БожидарЗим.Макар от друга страна да си мисля,че може би е възможно правейки този избор ,ако не и е писано да си живее само с детето си,може след време да и помогне да срещне и познае"въпросния баща,мъж".Всеки минава от там,където трябва.Какъв е смисъла....можем само да гадаем.Но всичко си има последствия и колкото по-добре ги предвидим толкова по-подготвени ще сме за живота си, защото в голяма част нещата са логични.А живота трябва да живеем с широко отворени очи за уроците които ни предлага,а не да виждаме това което искаме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да възпиташ мъжа си означава да възпиташ и себе си smile.gif

Благодаря! 60.gif

Да възпиташ жена си, означава да възпиташ и себе си!

Не разглеждам нещата едностранчиво. Viki3 е права, че взаимно се повдигаме. Никой от нищо не е изолиран. На първо място е самовъзпитанието, независимо дали има или няма човек до теб.

УЧИТЕЛЯТ казва, че Бог изправя нашите погрешки, но последствията са само за нас (перефразирам).

Дали едно дете ще бъде отгледано от двамата родители, или само от единия - с или без странична помощ, е от значение, спрямо необходимостта от научаване на определени уроци в това прераждане.

В даден род има тенденции, които една прераждаща се душа може да използва. Уроците са нужни и на родители и на деца.

Моето мнение, като родител, е, че се уча много повече от дете то си, отколкото то - от мен.

Самотен баща, или самотна майка, семейство - всички имаме една и съща отговорност - към нас самите и към другите - да проявяваме, според възможностите и силите си, ЛЮБОВТА ! 3d_044.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не разглеждам нещата едностранчиво.

Viki3 е права, че взаимно се повдигаме.

Никой от нищо не е изолиран. На първо място е самовъзпитанието, независимо дали има или няма човек до теб.

.....

Самотен баща, или самотна майка, семейство - всички имаме една и съща отговорност - към нас самите и към другите - да проявяваме, според възможностите и силите си, ЛЮБОВТА ! 3d_044.gif

Е, то взаимното повдигане е идеалния вариант на израстване - заедно и доброволно.

Но ние не сме :hypocrite:, а само хора:rolleyes:, с нашите си слабости...:whistling:

По мои скромни догадки, думата "възпитание" в темата се използва не като форма на назидание и контрол,

а в контекста на индивидуалното развитие и в духа на цикъла Великата майка - беседи пред сестрите,

сред които е и Задача за самовъзпитание (02.06.1932г.)

Познавам само една жена, която на 32-34г. бе почти смазана от натиска на родата "...да ражда и какво толкова..." .

Тя се възпротиви и каза, че сама със себе си не може да се оправи понякога, а камо ли с някои уж пораснал мъжки индивид, които е образован..... и говори български.....

А още по-сложно е да се справя с някое малко и инатливо същество, което ще си прави каквото иска, а тя ще е отговорна за него...

Не пожела да роди дете под натиск на биологичния часовник.

И кандидат-бабата миряса.

Друг ярък спомен ми е една голяма служебна почерпка. Една колежка (тогава на 33г.) много чаровна и едрогърдеста дама си пийна и се оплака, че мъжете я искали само заради бюста.

А тогава шефът, който тя си бройкаше и искаше да го разведе, я сряза с думите:

- Ти май искаш един мъж на 30г. да е с 2 висши, 3 мерцедеса и 4 апартамента,... поне. А това не е възможно. И не се фукай с интелект и бюст тип Памела пред мъжете. .....

Ние може да сме първобитни ловци на нежни сърнички, но знаем, че до всеки велик мъж седи една велика жена.

Да, много се заглеждаш и по г-н....(еди кой си). И се чудиш как жена му е такава изморена раздърпана дамаджана. А той я гледа мило?!

Само дето пропускаш, че те са се оженили като бедни гладни студенти по на 20г. и са гледали бебе сред хлебарките в студентските общежития...

И тя винаги е била до него - и в радост, и в неуспех...

Т.е. темата за самотните майки опира и до много други теми - особено тези за партньорството и мотивацията за раждане на дете.

И затова спирам до тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казали сте повечето! Ако има скандали, ако има насилие и смут, ако има безлюбие и болка само в отношенията, по-добрият вариант разбира се, че е развод. Аз не знам какви са тези изследвания, за които говориш Мона. И доколко са потвърдени и реплицирани за постигане на безпристрастни данни обаче! Моите скромни наблюдения от директен допир с доста жени в тридесетте, че и вчетиридесетте с подобен житейски избор говорят за следното. На характерово ниво виждам свръх високи норми, свръхвдигната летва както към себе си, така и към "мъжът", перфекционизъм, свръхкритичност към себе си и другия. Или пък размити граници, липса на способност за вместване в семейните стандарти и морал, прекалена импулсивност и неспособност за следване на цели. Вторият вариант е по-рядък от първия. и при двата типа наблюдавам едни доста мъжки момичета, които на съзнателно ниво искат мъжът да е супермен, но извън спорадична връзка с такъв, не могат да изтраят такъв мъжествен мъж по-близко до себе си, не могат да проявят нормалната женска разтвореност, такт и чаровна пасивност, чрез която тънко да го водят - не го могат, прекалено мъжки момичета са. Ако имат мъж до себе си, той е в женсклата роля, по-пасивен и плах - това всъщност задопволява напълно характерите им, макар че не спират да го обявават за мухльо и неудачник. Зад тези характерови черти, в подсъзнанието на подобни жени могат да се открият дълбоко заровени страхове- вярвания за изоставяне, отхвърляне и лишаване...

Аз определено съм за едно хармонично семейство, в което мъжът си е в мъжката, а жената в женската роля. Понякога ролите са обърнати и пак има хармония - напоследък това обръщане е масово.

Не съм сигурен обаче, че майката може да даде на детето си нужния мъжки пример, колкото и мъжко момиче да е - мъжкия модел, който то да интернализира.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На характерово ниво виждам свръх високи норми, свръхвдигната летва както към себе си, така и към "мъжът", перфекционизъм, свръхкритичност към себе си и другия. Или пък размити граници, липса на способност за вместване в семейните стандарти и морал, прекалена импулсивност и неспособност за следване на цели. Вторият вариант е по-рядък от първия. и при двата типа наблюдавам едни доста мъжки момичета, които на съзнателно ниво искат мъжът да е супермен, но извън спорадична връзка с такъв, не могат да изтраят такъв мъжествен мъж по-близко до себе си, не могат да проявят нормалната женска разтвореност, такт и чаровна пасивност, чрез която тънко да го водят - не го могат, прекалено мъжки момичета са. Ако имат мъж до себе си, той е в женсклата роля, по-пасивен и плах - това всъщност задопволява напълно характерите им, макар че не спират да го обявават за мухльо и неудачник. Зад тези характерови черти, в подсъзнанието на подобни жени могат да се открият дълбоко заровени страхове- вярвания за изоставяне, отхвърляне и лишаване...

Да, и аз имам подобно наблюдение. Към това мисля трябва да се прибави и завишеното чувство за контрол, желание да контролираш хората и ситуациите около себе си, а също и себе си - чувствата, мислите... Да контролираш и неща, които по принцип не могат да бъдат контролрани.

Наистина на самотните майки сигурно е много трудно. Аз като гледам, реално една жена не може да се оправи абсолютно сама с едно дете. Винаги трябва допълнителна помощ - на таткото, бабите и т.н. Просто практически не е възможно това, особено в БГ атмосферата. Е, може би с много $ и бавачка може и да стане, но пак е трудно.

А какво остава ако има две деца?

Опита ми показва, че децата искат мама и татко и че те изпитват естествена нужда, не само да бъдат с тях, но и да виждат родители, които се обичат и са в хармония. Естествено живота е шарен и варианти всякакви.

Самотна майка - наистина труден урок.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Познавам няколко самотни майки.Всяка една от тях е имала своите причини да роди и отгледа сама детето си.На нито една от тях не и е било никак лесно.

По въпроса мога само да кажа,че много ги уважавам и се прекланям пред смелостта им да вземат такова решение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На характерово ниво виждам свръх високи норми, свръхвдигната летва както към себе си, така и към "мъжът", перфекционизъм, свръхкритичност към себе си и другия. Или пък размити граници, липса на способност за вместване в семейните стандарти и морал, прекалена импулсивност и неспособност за следване на цели.

...

Понякога ролите са обърнати и пак има хармония - напоследък това обръщане е масово.

Въпрос: коя е причината да се случва това днес?

Редактирано от lokator

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Познавам няколко самотни майки.Всяка една от тях е имала своите причини да роди и отгледа сама детето си.На нито една от тях не и е било никак лесно.

По въпроса мога само да кажа,че много ги уважавам и се прекланям пред смелостта им да вземат такова решение.

granat1, а как се чувстват децата на тези самотни майки? Устройва ли ги тях това решение според теб? Защото нека не забравяме - това решение засяга не само майката, но и детето й. Затова и по-горе доста хора се запитахме дали е наистина смелост или нещо друго, не дотам лицеприятно (имам предвид съзнателното такова решение).

Аз бих повдигнала и други въпроси (които биха осветлили много от причините, които споменаваш): как създаваме семейство, как избираме партньор, а след това и другите въпроси, вече коментирани по-горе: успяваме ли да се самовъзпитаме/самообработим във вид подходящ за семейно съжителство, щото много от нас нямаме кой знае какво възпитание и светъл пример от собствените си рождени семейства и други институции и т.н. Но ... те може би са за друга тема.

А и още - нещата най-малко опират до финансовата страна на въпроса. Много хора се заблуждават, просто защото ако във финансово отношение има проблем, това си е катализатор на другите съществуващи проблеми; А ако във финансово отношение нещата са добре, се получава като бомба със закъснител - проблемите се замаскират и може доста време да не се виждат толкова явно но ... след време избухват с пълна сила и тогава започва едно невинно thumbdown.gif чудене "Ама как? Ама защо?".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На характерово ниво виждам свръх високи норми, свръхвдигната летва както към себе си, така и към "мъжът", перфекционизъм, свръхкритичност към себе си и другия.

... и при двата типа наблюдавам едни доста мъжки момичета, които на съзнателно ниво искат мъжът да е супермен, но извън спорадична връзка с такъв, не могат да изтраят такъв мъжествен мъж по-близко до себе си, не могат да проявят нормалната женска разтвореност, такт и чаровна пасивност, чрез която тънко да го водят - не го могат, прекалено мъжки момичета са.

Ако имат мъж до себе си, той е в женсклата роля, по-пасивен и плах - това всъщност задопволява напълно характерите им, макар че не спират да го обявават за мухльо и неудачник.

Ах, Орлине, колко си прав, .....за съжаление! Много точно описание!

Като го четох ми изникна пред очите една такава прекрасна лейди - красива, чаровна, интелигентна, независима, силна... и наричаща бившия си съпруг "онзи мухльо".

Все се оплакваше, че мъжете са слаби, харесваше силни, самоуверени, преуспели мъже и се чудеше защо те имат "лигави" Барбита до тях.

А тя си е един вид генерал! И искаше да командва друг генералисимус!

Ама все не се получаваше!

Все се оплакваше от мъжете, докато един ден я попитах, а как би се чувствала тя,

ако бе мъж и трябваше да живее с жена-байрактарка като нея???:1eye:

Не помня някога да е питал детето си какво иска - все тя решавва, а после се чуди защо проявява "смотани черти като баща си"...

Болно ми е за детето, то сега е млад мъж, който е много саможив, няма самочувствие и страни от жените. Не иска да има семейство и да се тормози ...

И ето как от тази тема преливаме плавно в друга, също обсъждана напоследък......

И към още една - за чуждата намеса и ролята на родителите, особено на свекървите в разпада на много връзки, .... но и това е друга тема-океан.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По тази тема съм малко крайна, но ще се опитам да бъда обективна.

Жени които отглеждат децата си без бащата(защото самотна майка е малко безмислен израз)и това се е случило по стечения на обстоятелствата, а не по тяхно желание не са особено щастливи от този факт.Обикновено се започва търсене на партньор(ако детето е много малко и раздялата е станала скоро след раждането му), а детето се обгрижва от всички край майката свързани емоционално с нея(майки, бащи, сестри, приятелки).Тези жени (лични наблюдения, не малко) не са щастливи от факта, че трябва да отглеждат децата си сами и не искат този период да се удължава.

Жените които съзнателно решават да отглеждат децата си сами без да има официален баща, обикновено също разчитат на подкрепата на близките си хора и(или) на добрата си финансова подкрепа, като също си имат интимен, емоционален партньор.Като тук не виждам логиката да родиш дете от някой, като не искаш да живееш с него или с другия с когото поддържаш отношения, а просто да си имаш едно дете за себе си с отглеждането на което в крайна сметка е натоварен и още някой, и един мъж отново само за себе си !!

Познавам само една жена, която се оказа с дете в неподходящ момент отгледа го сама, без приятели, без познати, но там има патологичен случай, а детето е приятелка на моето и съм потресена от резултата.

Но нещо друго интересно, имаме приятел, който е на 44г и живота му се стече така, че остана сам.В момента най- голямото му желание е да си има дете, не иска жена, а дете.Но , не може дори да си роди(както обича да се шегува).

Значи, идва период в живота на човека в който този повик на природата става изключително силен и малко или много човек му се отдава.

Независимо дали е мъж или жена.

Разликата е, че жената благодарение на природата може да се отдаде на удовлетворяването на този инстинкт чисто егоистично, като си направи и роди дете сама.А мъжа остава малко прецакан, защото той няма този избор, на него му трябва жена.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекланям се пред самотните майки, които въпреки всички трудности - отглеждат сами децата си, а не ги хвърлят/продават на семейство отговарящо на всички общоприети изисквания на обществото. Като чета, как повечето от писалите по тази тема се нахвърлят върху тези жени и ми става ясно на каква жарава се пекат самотните майки. Трудността не идва толкова от самостоятелното отглеждане на детето, а от намръщеният поглед на околните, тези на които уж всичко им е наред в семейните отношения...

Чета и не мога да повярвам - било егоистично да си направят и родят дете...това решение засягало не само майката, а и детето й...? А какво да направи една жена поставена в такава ситуация - да роди и да си захвърли детето ли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекланям се пред самотните майки, които въпреки всички трудности - отглеждат сами децата си, а не ги хвърлят/продават на семейство отговарящо на всички общоприети изисквания на обществото. Като чета, как повечето от писалите по тази тема се нахвърлят върху тези жени и ми става ясно на каква жарава се пекат самотните майки. Трудността не идва толкова от самостоятелното отглеждане на детето, а от намръщеният поглед на околните, тези на които уж всичко им е наред в семейните отношения...

Чета и не мога да повярвам - било егоистично да си направят и родят дете...това решение засягало не само майката, а и детето й...? А какво да направи една жена поставена в такава ситуация - да роди и да си захвърли детето ли?

Както светът е един, но всеки вижда това, през което го филтрира в подсъзнанието си, така и тук при четенето. Аз виждам как темата се развива засега доста многостранно и става дума за различни видове самотни майки. Ти, Ани, предполагам говориш за изоставените от бащите на децата им или за такива които им се е наложило да изоставят бащите поради грубостта или пиянството им или други фактори. Или за самотни майки, които са заченали случайно и не знаят кой е бащата, което разбира се, че се случва често в днешно време. Или самотни поради това, че са вдовици. Разбира се, че при всички тези случаи майките са герои!

Просто по-горе се имаше предвид друг тип майки, които поради характеровите си особености или на свръхдоминиращи кастриращи майки (както се наричат в анализата) и съпруги, или на прекалено фриволни жени избират самотното майчинство. Или то само ги избира - малко мъже, дори и по-меки и спокойни да са, изтрайват дълго подобни жени. има някои мъже артисти или с души на артисти, които нямат нищо против втория тип, фриволните жени - но такива мъже са немного.

Има един още по-тежък случай на свръхперфекционизъм, ригиден морал и "висока летва и критика", зад който стоят наистина силни страхове от близост, нараняване и злоупотреба - имам вече повече от двадесет случаи на мъже и жени, от ранните двадесет до над четиридесет, които не са имали интимност с другия пол. Именно поради свръх идеализъм, контролиране и страховете зад тях. И никак не им е лесно да "свалят летвата" както за себе си, така и за другите, да се радват на по-малките неща и връзката с божественото. разбира се, най-често всичко това води началото си от отношенията на родителите към такива индивиди, взаимоотношенията м/у родителите, отношенията на родителите към другите хора, културата, религията и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×