Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Магията на Кръстова гора


borislavil

Recommended Posts

Приятели, какво мислите за Кръстова гора? Има ли нещо по – особено, загадъчно, магично в това свято за мнозина българи място, за което се носят легенди, или ореолът, с който е обкичена Кръстова гора, е плод на суеверие? Наистина ли се случват там мистерии и чудеса? За да отворя темата ме провокира този разказ на многоуважавания наш брат Светозар Няголов от том 22 на поредицата „Изгревът”:

Учителят изпраща брат Данчо да открие местността „Кръстова гора”, която е най – големият духовен център на Балканския полуостров, където са се подвизавали повече от 300 монаси и постоянно са се молили и работили за освобождението на България. Турците нападат черквите, разрушават ги, запалват ги и избиват всичките монаси. Казва се „Кръстова гора”, понеже на всяко дърво имало поставен кръст – символи на големите страдания, през които са минали българите под турско робство. Бай Данчо открива мястото. Бог му казал да вземе и пусне 2 бели гълъба и където кацне първият гълъб, там да сложат един голям железен кръст, а където кацне вторият гълъб, там да се построи църква „Света троица” и олтар. Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договора за „Европа без граници”. В София се разболява княгиня Евдокия много тежко и цар Борис изпраща сестра Мария Стоянова да пита Учителя как да я излекуват. Учителят казал: „Със самолет да я закарат на Кръстова гора и там да преседи един месец, и ще оздравее от епилепсията, която има.” Генералът, който трябвало да я заведе, казал на Борис, че и неговият син страда от същата болест и вземат и него. И двамата оздравяват. Отиват да благодарят на Учителя и Той им казва двамата да направят кръст тежък 66 кг, от бронз и мед, и да го занесат и сложат на определеното място за него. Брат Данчо помагал и услужвал на Евдокия и момчето, които оздравели и сложили кръста, където бил кацнал първият гълъб. Когато идват на власт комунистите, за тези прояви на брат Данчо го арестуват и изпращат на лагер в Белене. Там го заровили жив в земята да стърчи само главата му и птиците изкълвали главата му и така мъченически напуснал този свят. Той бил дърводелец и правел дървени статуетки, кръстове и дървени икони. Така мъченически си отива брат Данчо, изпратен от Учителя да открие и възстанови най – важния духовен център на Балканите – Кръстова гора.

За повод ми послужиха и мои лични впечатления:

Две последователни години посещавам Кръстова гора. Първата година приятел, който беше скептично настроен, съвсем нелепо си счупи крака. А втората година, когато се изкачвахме нагоре към върха, където е кръстът, заваля силен дъжд. Скрихме се в последния параклис в ляво, посветен на ап. Йоан. Бяхме се приютили 9 човека и изведнъж… гръм разтресе параклиса! Слава Богу, че под металния полилей, който се спускаше от тавана на параклиса, в този момент нямаше никого! Само ушите ни писнаха и сърцата ни се разтуптяха… иначе се оказахме невредими, а и на практика изпитахме силата на библейския стих от псалом 91 „Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия”. Другото нещо, което ми направи силно впечатление, беше аязмото (там, където е побит сега оригиналният кръст), за чиято вода казват, че е лечебна. Не знам дали е лечебна, но няколко човека забелязахме, че когато отпиваме от нея, сякаш изпълнява ролята на индикатор на проблемните зони в тялото, където се появява едно усещане за парене. Допускам, че е възможно при по – продължителна употреба наистина да лекува болести. При всички положения обаче Кръстова гора е силно наситено в енергийно отношение място, от което лъха на святост!

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 26
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Благодаря за тази тема.

Историята е интересна и личната история също.

Аз не зная нищо за това място.

Казаха, че е много красиво и през март 2007 тръгнахме нагоре, трима възрастни и три деца.

Това е място което няма да забравя, събитията които последваха промениха много неща в мен.

Още щом пристъпихме на хълма интереса ми към мястото изчезна, замени се с едно силно раздразнение и тежест в гърдите.

Тръгнахме да разгледаме околността, църквата и храмовете.Беше празник и имаше много хора.

В един момент усетих силно раздразнение от присъствието на всички тези хора сякаш ми пречеха, имах чувство, че накъдето и да се обърна всички идваха към мен, безкрайното говорене кънтеше в ушите ми и липсата на тишина направо ме подлудяваха.Всичко край мен стана като в мъгла, започнах да се задушавам, искаше ми се да се разкрещя и да изгоня всички.Много странни за мен мисли и тип поведение.Опитвайки се да овладея всичко това отидох под храмовете в гората, седнах на един дънер, за да имам поне момент в който край мен да няма никой, защото дори собствените ми деца предизвикваха силно раздразнение.Задушавах се и всичко край мен започна да минава като на забавен кадър, вятъра, помръдването на клоните, гласовете на птиците.Имах чувството, че полудявам станах и заслизах надолу към църквата, взех от там светена вода и настоях незабавно да тръгнем от там.(най- общо описано)

Всичко това беше изключително странно и необичайно за мен.

Още докато слизахме по хълма ме заболя глава.Още вечерта аз и двете ми деца и племенника ми се разболяхме тежко.

В продължение на 1 месец не можаха да ме излекуват, диагнозата ми беше - нищо.

Нямаше физически проблем, но аз не можех да сваля температура от 39 градуса, която не се повлияваше от нищо.

В този период бях толкова уплашена, дори тук във Форума(тогава едва го бях открила)търсих помощ в темата за високата температура, точно там написах и лекарството което намерих,( като цитат) в думите на Дънов.

Оздравях толкова внезапно, както и се разболях.Вечерта когато бях убедена, че ще умра изхвърлих всички лекарства и сутринта бях значително по добре, след два дена оздравях.

Нямам желание да се върна отново на Кръстова гора- страхувам се за себе си.

Това разбира се е лично за мен, със съпруга ми и със сестра ми не се случи нищо подобно, а връзката с децата е друга.

Животът ми в личен план също се промени в много отношения, още същата година по същия внезапен начин по който се разболях и оздравях.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте.

didi_ts,твоят разказ ме развънува и отключи забравен спомен за моето първо посещение на Кръстова гора през далечната 2001 година.Случайно и спонтанно се включих в една група,която правеше по това време екскурзии из манастирите на България.Веднъж реших и аз да отида с тях.Бяха колеги от фирмата,в която работя.Не знаех нищо за мястото ,където отиваме.Много обичам Родопа планина.Тя ме зарежда винаги .Пътувахме в събота сутринта.Денят беше много ясен и слънчев ,в началото на лятото.Чудесен ден за екскурзия.Докато пъплехме с автобуса нагоре и се разминавахме с много насрещни ,връщащи се коли и автобуси,някой набързо се опита да ме въведе .Слушах,но не ми се вярваше.Скептицизма и съзнанието,че съм човек здраво стъпил на земята и имащ реален поглед към нещата ,ме държаха много встрани от тези разказани ми чудеса.

Горе беше много оживено.Удивих се на хората,които бяха дошли в този ден и тогава разбрах,че идват в петък,за да нощуват на открито,което е свързано с новата традиция на Кръстова гора.Намерихме си места за спане в новите спални помещения и към края на деня,вече бяхме значително по-малко хора,та можах да усетя това място.Станах свидетел и на едно от чудесата,за които се пише в книжките -видях в хоризонта пред себе си светлини на голям град.Наблюдаваше се спокойно и доста време.Не знаех какво е и правех предположения като си мислех,че това е наистина някой от близките градове-Пловдив или Асеновград.Какво беше учудването ми на следващия ден да видя ,че на мястото ,което наблюдавах вечерта от терасата,има само планински възвишения и не се вижда никакъв град.Едва тогава прочетох в книжка,която си купих,че това явление се получава понякога и може да се наблюдава.Имах и други усещания за мястото,но като цяло това посещение ми подействува много положително и зареждащо.Мисля,че с някаква част от моя скептицизъм приключих тогава.После съм ходила още веднъж за няколко часа.Когато има много хора е трудно да се почувствува магията на Кръстова гора,но според мен този връх има своето очарование и енергетика.

Линк към коментар
Share on other sites

Много съм слушала и чела за Кръстова гора,но за съжаление никога не съм била там.Имам голямо желание да видя това свещенно място, дори да не ми се случи чудо.Казват,че енергията там е невероятна.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Историята наистина е много хубава. Винаги съм искал да отида в кръстова гора, но за съжаление все още не съм осъществил тази мечта,

но се надявам съвсем скоро да отида. Имам едно камъче което един приятел като ходи ми го донесе.

Линк към коментар
Share on other sites

Предполагам, че зависи от няколко фактора как ще усетим и преживеем присъствието си на дадено място. Не само нашето моментно състояние, не само духът и енергетиката на мястото, но и околните присъстващи също имат своята роля.

На Кръстова гора ходят и много окултисти, част от които не са добри и имат свое силно излъчване, което може да подейства отрицателно на околните. Някои "енергии" действат като катализатори - ускоряват и усилват последствията от нашите мисли, чувства и постъпки. Всеки от нас има за какво да се покае. Това е първото условие за получаване на прошка, закрила и благодат. А за да стигне човек до покаяние, са нужни вяра и смирение.

И аз искам да отида на Кръстова гора.

Редактирано от latina
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте.

didi_ts,твоят разказ ме развънува и отключи забравен спомен за моето първо посещение на Кръстова гора през далечната 2001 година.Случайно и спонтанно се включих в една група,която правеше по това време екскурзии из манастирите на България.Веднъж реших и аз да отида с тях.Бяха колеги от фирмата,в която работя.Не знаех нищо за мястото ,където отиваме.Много обичам Родопа планина.Тя ме зарежда винаги .Пътувахме в събота сутринта.Денят беше много ясен и слънчев ,в началото на лятото.Чудесен ден за екскурзия.Докато пъплехме с автобуса нагоре и се разминавахме с много насрещни ,връщащи се коли и автобуси,някой набързо се опита да ме въведе .Слушах,но не ми се вярваше.Скептицизма и съзнанието,че съм човек здраво стъпил на земята и имащ реален поглед към нещата ,ме държаха много встрани от тези разказани ми чудеса.

Горе беше много оживено.Удивих се на хората,които бяха дошли в този ден и тогава разбрах,че идват в петък,за да нощуват на открито,което е свързано с новата традиция на Кръстова гора.Намерихме си места за спане в новите спални помещения и към края на деня,вече бяхме значително по-малко хора,та можах да усетя това място.Станах свидетел и на едно от чудесата,за които се пише в книжките -видях в хоризонта пред себе си светлини на голям град.Наблюдаваше се спокойно и доста време.Не знаех какво е и правех предположения като си мислех,че това е наистина някой от близките градове-Пловдив или Асеновград.Какво беше учудването ми на следващия ден да видя ,че на мястото ,което наблюдавах вечерта от терасата,има само планински възвишения и не се вижда никакъв град.Едва тогава прочетох в книжка,която си купих,че това явление се получава понякога и може да се наблюдава.Имах и други усещания за мястото,но като цяло това посещение ми подействува много положително и зареждащо.Мисля,че с някаква част от моя скептицизъм приключих тогава.После съм ходила още веднъж за няколко часа.Когато има много хора е трудно да се почувствува магията на Кръстова гора,но според мен този връх има своето очарование и енергетика.

Ами в Родопите има не един такъв град и тези градове се обитават от Светли същества. Същото го има в Атон (Света Гора), както и на Рила.

Лично съм виждал такива Светли същества под Молитвения връх на езерата.

Това са много святи места.smile.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за тази тема.

Историята е интересна и личната история също.

Аз не зная нищо за това място.

Казаха, че е много красиво и през март 2007 тръгнахме нагоре, трима възрастни и три деца.

Това е място което няма да забравя, събитията които последваха промениха много неща в мен.

Още щом пристъпихме на хълма интереса ми към мястото изчезна, замени се с едно силно раздразнение и тежест в гърдите.

Тръгнахме да разгледаме околността, църквата и храмовете.Беше празник и имаше много хора.

В един момент усетих силно раздразнение от присъствието на всички тези хора сякаш ми пречеха, имах чувство, че накъдето и да се обърна всички идваха към мен, безкрайното говорене кънтеше в ушите ми и липсата на тишина направо ме подлудяваха.Всичко край мен стана като в мъгла, започнах да се задушавам, искаше ми се да се разкрещя и да изгоня всички.Много странни за мен мисли и тип поведение.Опитвайки се да овладея всичко това отидох под храмовете в гората, седнах на един дънер, за да имам поне момент в който край мен да няма никой, защото дори собствените ми деца предизвикваха силно раздразнение.Задушавах се и всичко край мен започна да минава като на забавен кадър, вятъра, помръдването на клоните, гласовете на птиците.Имах чувството, че полудявам станах и заслизах надолу към църквата, взех от там светена вода и настоях незабавно да тръгнем от там.(най- общо описано)

Всичко това беше изключително странно и необичайно за мен.

Още докато слизахме по хълма ме заболя глава.Още вечерта аз и двете ми деца и племенника ми се разболяхме тежко.

В продължение на 1 месец не можаха да ме излекуват, диагнозата ми беше - нищо.

Нямаше физически проблем, но аз не можех да сваля температура от 39 градуса, която не се повлияваше от нищо.

В този период бях толкова уплашена, дори тук във Форума(тогава едва го бях открила)търсих помощ в темата за високата температура, точно там написах и лекарството което намерих,( като цитат) в думите на Дънов.

Оздравях толкова внезапно, както и се разболях.Вечерта когато бях убедена, че ще умра изхвърлих всички лекарства и сутринта бях значително по добре, след два дена оздравях.

Нямам желание да се върна отново на Кръстова гора- страхувам се за себе си.

Това разбира се е лично за мен, със съпруга ми и със сестра ми не се случи нищо подобно, а връзката с децата е друга.

Животът ми в личен план също се промени в много отношения, още същата година по същия внезапен начин по който се разболях и оздравях.

Описано в историята не е странно. То си има обяснение и е свързано с отчистващите процеси вътре в самия човек. Неизбежно се минава и през катарзиса. Тежко е, но който издържи, ако процесите придобият рязък и бърз характер, то взима Венеца на Живота.

Малцина се осмеляват и това е нормално. Повечето от нас предпочитат по плавните трансформации, защото другите са съпътствани с болка и страдания. Един ден всеки ще ги премине и ще стъпи оттатък.

С мен подобни неща, но не в такава остра форма се са случвали на Рилския манастир, а по-тежки са се случвали често, даже докато съм си бил у дома, при това са имали продължителност по няколко седмици.

Тогава (на Рилския манастир) вдигам температура, но не висока - около 37/38`. Започва се постоянно разтройство, докато не излезе от мен всичко. С дни не ям. Тогава най-проблематично е да се справиш с шума на всички хора, щото ти се струва че си попаднал в кошер, а то просто сетивността ти са се изострили. Случвало се е да усещам миризми от десетки метри, през стени и в помещения, намиращи се далеч от обхвата на "нармалното" ми обоняние, та даже и да усещам хората как миришат вътре в тях - вътре в организма.

Е, вервай ми не е хич приятно. Няма го това свято благоухание, което може да бъде усетено в един богобоязлив и смирен човек.rolleyes.gif Мислите на хората в тези моменти също не остават скрити.

Последния път като ходих, а това беше миналата година, отидох сам и останах там няколко дни, непосредствено след като слязох от езерата, където също бях сам и където бях престоях десет дни, след един много тежък духовен период. Температурата почти не ме напускаше и имаше много изменения и промени, които бяха достигнали своя връх още преди да се кача на Рила. Тогава просто се канализираха нещата.

Според мен, ако човек се уповава на Бога и ако е готов даже да се раздели с живота си, ако Бог така реши за него разбира се, то няма да има никакви проблеми.

Съгласие, Любов и Благодарност с каквото и да е и към каквото и да е. Без страх. Каквото има да идва, нека дойде!yinyang.gif

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...
Guest Христо6

Чудо или хипноза ? ( бел. Христо6 : оригиналното заглавие е "Това е чудо!")

Качилият клипа във vbox е писал:"ТОЗИ ЧОВЕК Е ПРЕКАРАЛ ИНСУЛТ;И ПОРАДИ ТОВА Е С ПАРАЛИЗИРАНА ЛЯВА РЪКА И ОВРЕДЕН ЛЯВ КРАК;и в това състояние е бил в продължение на 4г.но Бог му показа милост пред очите на над 600 човека."

http://www.vbox7.com/play:e3598a6b

Редактирано от Христо6
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

ще започна така:

възрастната жена в старата църква на Кръстова гора ми каза;''ти знаеше ли че ще дойдеш?не!дойдоха и те поканиха,забрахате!'' така беше,ходих на кръщене на едни деца там. а този отговор получих при запитването за поверието да посетиш местността 1 или 3 пъти. всъщност кой когато меже,според мен.а най интересно и истинското се получава непланувано,както в моя случай...

в момента в който слезнах от колата,аз бях пленена от мястото,да не говоря за природата която ненаситно попивах през целия път.

ние ходихме няколко дни преди празника,затова и нямаше толкоз хора,и не усетих напрежение,а само душевно спокойствие.не обичам тълпата на такива места,та дори и навалицата в храмовете по големите празници.те забравят за какво са там,служителите са напрегнати,и естествено и аз не съм спокойна....

тишината там,ми помогна да видя красотата на Кръстова гора.

мои познати бяха ходили по времето когато е имало сергии,играчки и какви ли не непотребни и не на място колички.Слава Богу вече ги няма.

кой знае,но от тези две години,след като ходих там, съм отворена към планината,тревите,камъните-които не са ми приоритет за плануване на почивка.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Благодаря за тази тема !Да, наистина Родопа планина е свързана с Рила ,което директно ни подсказва ,че веригата има няколко разклонения ,и да наистина има места в Родопа планина обитавани от светли и възвишени същества ,и това не е само местноста Кръстова гора! Има една истина за тази планина,един от най - търсените от архелозите историците и учените артефакт се намира именно в нея,но той е толко добре пазен,че и най - модерни технологий не биха могли да проникнат до него,зада го доближи човек е нужно да бъде носител на Божията Любов в своето сърце и на светлината идваща от великата Истина в своя ум,и трябва да може да трансвормира и нагажда своето физическо тяло така ,че то да не бъде засегнато от високата радиация и силна светлина идваща от това място! А да не говориме въобще ,че непосветен човек дори и да достигне до входа на тази светиня ,първо ще бъде посрещнат и изплашен от духовете и съществата на елемента земя,известни още като-гноми! Един ден истината за Родопа планина и нейните неръкотворени светилища ще бъде достъпна за целият свят ,но както знаете доста премеждия трябва да минат и всички хора трябва да се пречистят и на физическо и на духовно ниво!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Чела съм истории за тази местност и наистина много много много много много бих искала да я посетя някой ден! :wub:

Умолявам Ви, ако някой дочуе за огранизиране на екскурзия до там в скоро време... или, когато и да било, изпратете ми едно лично съобщение, ще съм изключително благодарна! :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

А защо пък ние - участниците във форума и желаещи да посетят това свято място, не вземем през лятото да се организираме и да се качим на Кръстова гора? Всяко ходене там си е вълнуващо преживяване!

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2:

А защо пък ние - участниците във форума и желаещи да посетят това свято място, не вземем през лятото да се организираме и да се качим на Кръстова гора? Всяко ходене там си е вълнуващо преживяване!

Тази идея на Борислав , много ми харесва.Подкрепям я и ще се радвам ,ако има желаещи ,да я осъществим заедно.

Линк към коментар
Share on other sites

А защо пък ние - участниците във форума и желаещи да посетят това свято място, не вземем през лятото да се организираме и да се качим на Кръстова гора? Всяко ходене там си е вълнуващо преживяване!

Аз също бих се включила. Само да имам време и пари! Прекрасно е там пък и не ви познавам повечето. Ще ми е много интересно да се срещнем . :)

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина много хубава идея Борислав, аз бих се присъединила с най- голямо удоволствие, ако успея да преодолея страха си от това място :)

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Наистина много хубава идея (=

Много се радвам, че се включих в този форум и се надявам до лятото да успея да се запозная поне с част от вас и да мога да се присъединя! :wub:

Линк към коментар
Share on other sites

Ами да - идеята не е лоша - само трябва да видим практически как може да се осъществи, защото сме от различни краища на България, а трябва да съгласуваме и времето. Мисля си, че и други ще изявят желание да се включат, та току сме станали един бус хора...

Линк към коментар
Share on other sites

По принцип на 14 септември, но... тогава е голямо стълпотворение. Иначе се ходи в петъчен ден, когато има среднощна служба под звездите. Бихме могли да отидем примерно през юли.

Линк към коментар
Share on other sites

. Иначе се ходи в петъчен ден, когато има среднощна служба под звездите. Бихме могли да отидем примерно през юли.

Идвам с вас.

Линк към коментар
Share on other sites

Много интересни са споделените от всички вас неща. Не съм ходила никога там, само съм слушала, чела мнения и гледала снимки ТУК където и други потребители са описвали Кръстова гора и са споделяли снимки от нея. Нищо не е случайно в този живот, както се знае и всички неща, които са се случили на това притегателно място за хората си има своето обяснение, което се крие години назад.

Линк към коментар
Share on other sites

Ходих там миналата година. Много е хубаво. Преди обед беше облачно и имах чувството, че облаците са малко над главата ми. После изгря слънце. Там изпитвах огромно спокойствие. Още като спряхме на паркинга от очите ми потекоха сълзи. Нямам обяснение за това. Просто ми се плачеше. Аз страдам от агорафобия, но там нямах никакъв страх. Е, не бях сама, но все пак толкова далеч от дома. Освен "биволско спокойствие" аз друго не усетих. Мъжът ми като се допрял до една скала на пътя към аязмото, усетил някакви вибрации и боцкания по ръката. Това много го беше впечатлило. Има желание да отидем там с преспиване. Живот и здраве това лято ще отидем. Стояхме само два три часа на Кръстова гора, за мое голямо съжаление.Хората намираха камъчета и казваха, че виждали кръстове на тях. Аз така и не можах да видя нищо. Сигурно трябва силно въображение да има човек, за да види кръст.

Хубаво е на Кръстова гора. Човек се усеща по близо до Бог и до небето.

Линк към коментар
Share on other sites

.Хората намираха камъчета и казваха, че виждали кръстове на тях.

Не съм ходила там и никога не съм имала желание да ходя, а винаги когато нямам намерение да ходя на дадено място, а после стане така че отида, преживявам невероятни неща.

Но, ми подариха камъче, на което има много ясно изразен кръст. А една позната ми каза, че там намерила камъче с образа на Богородица, и след една седмица нейна приятелка и подарила икона с Богородица с абсолютно същия образ като от камъчето.

Линк към коментар
Share on other sites

С всеки разказ, който прочитам желанието ми да посетя това място се увеличава и увеличава...

И даже мисля, че е повече от възможно да се съберат един бус хора само от този форум (=

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...