Как да се научим да живеем в друга държава

[sabatini]

Болката и липсата на любимите хора ни кара да страдаме,в свят непознат ,в свят чужд .Но как да намерим правилният "начин" за да отцелеем.Вече 4 год.не го намирам!А ВИЕ!

[Guest Кристиян]

Ами, първо роднините се "уволняват", и после човек може да се отдаде на живот зад граница...Е, на мен специално понятието "роднини" ми е съвсем абстрактно, защото цял живот почти живея далече от тях и дори хора, които ми се падат първи братовчеди не познавам, да не говорим за по-далечни...Но, за това трябва да благодаря на Всевишиния- не всеки има такъв късмет като моя...

Но, само едно място в чужбина ми е на сърцето до толкова, че при първа възможност бих се изнесъл натам, за да изживея остатъка от живота си...Жалко че вече не заточват в Сибир- още от детските си години съм си подготвил "номер", достоен за подобно заточение- ама комунизма си отиде...

Редактирано Януари 22, 2010 от Кристиян

[Alexander]

Като живееш с мисълта, че не само когато си поискаш, може да прескочиш до България, но и наистина да имаш тази възможност.

Но ако си на друг континент, ще ти е малко по-трудно. За Ignatia! - не те съветвам, защото се предписва индивидуално, а не ей така, по интернет. Може да има и обратен ефект и тогава няма кой да ти помогне.

[Пламъче]

На мен ми липсваха приятелите,не роднините.Както и България.В моменти на тъга лягах на леглото и гледах облаците,които приемаха формата на Витоша(тя се вижда от прозореца ми).Така се пренасях поне за миг там,където копнеех да бъда.

[who stole the cheese?]

Скайп всеки петък. Това беше моята рецепта.

[Орлин Баев]

Да, сега има скайп... Върши работа!

А иначе - намери в СЕБЕ си това, което ти липсва от Б-я. Идентифицирай какво ти липса: топлина, близост, душевност, разговор, прегръдка, разбиране.. - ти знаеш какво ти липсва, аз не. Намери ги в себе си и започни да ги даваш на другите! Тогава липсващото ще заживее в теб, ще се запълни празнината. На запад наистина лиспват много от емоционалните качества, които имаме на изток. Когато ти ги даваш на другите, те преминават през теб! Още Франциск Асизки го е казал човека - и е съвсем практично прав!

[Диана Илиева]

Болката и липсата на любимите хора ни кара да страдаме,в свят непознат ,в свят чужд .Но как да намерим правилният "начин" за да отцелеем.Вече 4 год.не го намирам!А ВИЕ!

Нужно ли е да живееш там?

Писали сме в много теми, как е добре човек да намери призванието си и т.н., та и това е нещо подобно.

За някои хора е нужно и полезно да отидат другаде - завинаги или за известно време. За други не е така. Но ... по една или друга причина се озовават също навън. Макар че мястото им е било в България.

Струва ми се 4 години са достатъчно дълъг период.

[Максим]

На мен изобщо не ми липсва България. Преди да замина мислех, че ще изпитвам тъга и носталгия. Но няма нищо от това. Вече съм там 10 месеца. Стига ми да знам, че мога да се връщам поне веднъж годишно или два пъти още по-добре Ето точно след седмица на 1 май пътувам за България поради ангажименти. Другата рецепта е интернет и скайп Без тях щеше да е тежко, но с тях е леко! Но зависи от темперамента, аз и докато бях в България малко общувах, така че тук ми е добре, не чувствам липса на нищо. В Германия съм с чувството на временен местожител (нищо че повечето време съм там), а постоянно ми местообитание си е България. Когато си идвам там се чувствам добре и когато съм в чужбина пак се чувстват по същия начин добре. Това е същата земя, не е друга, не е чужда...а нашият дом е в нас, в духа, който е винаги в нас и около нас. Така че аз не се чувствам на чуждо място.