Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Защо се разпадат толкова бързо човешките взаимоотношения?


Дъгата

Recommended Posts

Казват, че единственото сигурно нещо е промяната.

Живеем в забързано време, всичко се прави тичешком, с високи обороти.

А сме си все същите Хомо Сапиенси - емоционални и социални същества...

И по повод на три други активни теми се замислих:

Защо човешките връзки се разпадат толкова лесно и бързо?

Времето ли е такова? А защо?

Или хората са се променили? А как? А защо?

Преди здравите семейства са били такива заради оцеляването, подтискане, .......или има и още нещо?

А може би хората са имали връзка първо със себе си, с Бога

и са могли да разбират, прощават и обичат?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 49
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

По повод на размисли за самовъзпитанието, взаимното възпитание и израстване, изказани в друга тема:

УЧИТЕЛЯТ е казал, че майката ще повдигне, ще спаси света...

Иска ми се майките - настоящи и бъдещи, да получават топлина и уважение от всички около тях.

Дори да няма мъж до нея, една майка, може още в утробата, да даде светлина и любов на детето си.

Но отговорността да възпитава, моля за извинение новите светли душички - те са ни много умни,

си е само нейна.

. С много любов, може да възпита и мъжа до себе си.

Колкото за трудно - трудно е!

Но силата на жената е в гъвкавостта и голямата издържливост!3d_044.gif

Да-а, пак от жените се иска много и още повече и все повече!

Но определено има и такива случаи:

Това стана известно между другите офицери. ...

Заинтересуваха се от Учителя и го поканиха да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни.

На един от офицерите описа характера и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин.

Всички се засмяха, понеже знаеха, че е така.

цитат от Спомени на Елена Иларионова за П.Дънов

И какво излиза?

Да сме мъдри и съзнателни кой да изберем?

И до кога можем да сме заедно?

Какво уроци можем да научим заедно?

Или пък определени ситуации/уроци трябва да избегнем?

Редактирано от Viki3
Линк към коментар
Share on other sites

Различни филма -

за приоритетите в живота, за взаймоотношенията, за изборите, за волята... а чия?

"Как една единствена секунда може да отпрати живота ви в две обсолютно различни посоки.."

Плъзгащи се врати (1998)

"Бихте ли пожертвали живота си за човека, когото обичате, и без който живота ви ще е безсмислен?"

"Само ако" (2004)

и подобна интерпретация:

"...Личен избор, свободна воля и/или нещо друго..

Ру-ба-ру (мистична сила) (2008)

Редактирано от Viki3
Линк към коментар
Share on other sites

yinyang.gif

„Нашето истинско призвание е да бъдем себе си.” Мерилин Фергюсън

„Хората не винаги осъзнават всичко в себе си.” Хауърд Саспортас

Общуването, малко или много, започва от егоистична гледна точка.

Какво искам другият да види в мен и да признае и приеме, че съм прав.

Какво аз мога да взема от другия, без да признавам, че той е прав.

Вярно е, че изглежда наивно и по детски, но всеки от нас е минал през този етап. Дефинирайки себе си като личности, на по-късен етап, и индивидуализирайки се, ние започваме да се сблъскваме с другите, които вървят по абсолютно същия път. В зависимост от заложеностите ни, общуването се разделя на различни нива. Но винаги остава желанието другият да разбрере какво аз искам да кажа.

Тук вече се включва (прословутото от други теми) самовъзпитание.

Полюсите се менят постоянно в този наш дуален свят и, естествено, в дадени моменти ние превъзхождаме другия и обратното, ние сме в партер. Въпросът опира до обмяната и споделянето на информация. Ако не познаваме себе си („Опознай себе си!”, Питагор), то нашата комуникация с другите е обречена. Самото опознаване и самовъзпитение е дълъг процес. И въпрос на воля, желание и необходимост.

Но! Пътят на индивидуализацията е осеян с подводни камъни – сянката стои под прага на всяка нова врата, която се отваря. Човек трябва да интегрира и двата полюса. И да застане над тях…

Трудното общуване е следствие от скритите мисли, неизказаните думи и недоверието, съмнението в отсрещния човек. Но когато аз ги виждам у другия, неминуемо, те са част от мен.

yinyang.gif

Редактирано от lokator
Линк към коментар
Share on other sites

yinyang.gif Тук вече се включва (прословутото от други теми) самовъзпитание.

Случайно :3d_146:

и мисълта днес е от беседата "Самовъзпитание"

Мисъл за деня - 26 януари

Та вашият ум ще произведе едно студено течение във вас. И сърцето ви ще произведе едно топло течение във вас и от тези две течения се образува един въртеж, едно движение. И това движение носи правилния живот. И в това е вътрешното кръвообращение на човека.

Самовъзпитание

Та казвам: В самовъзпитанието трябва да проучавате своя ум. Някой път седите и се безпокоите. От какво произтича безпокойството? Неразположен си. Кой (е) причината на неразположението? В дадения случай трябва да си дадете отчет какво ви безпокои в съзнанието.

Ако ти съзнаваш благото, което чувствата носят и благото, което мисълта носи, тогава ще имаш добри резултати, а иначе могат да се случат много нежелателни работи. Та сега всички вие страдате от непроверени работи.

Изучавайте себе си. Вашите мисли и вашите чувства, и вашите постъпки.

И тогава ще имате малко по-малко страдания, отколкото сега.

"Самовъзпитание"

Линк към коментар
Share on other sites

Нормално е.

И отговорът (за мен) е в индивидуализацията на човека.

А това пък е закономерен процес на човешката еволюция. Щайнер има много писано по въпроса.

Разбира се, разпадането на човешките взаимоотношение е чисто страничен ефект на индивидуализацията, отколкото търсен или необходим такъв. Просто докато човек получи нужната му сигурност и баланс като отделна, специфична и независима личност. Защото ако се чувства несигурен, уязвим ... - няма как да стане.

Направило ми е впечатление, дори само при разговор или тук във форумите, 99% от хората живеят в собствения си филм. Нищо друго извън него не ги вълнува, интересува, не чуват/виждат дори какво се говори/пише, а дори и да чуват/виждат, не желаят да разберат. За да може да се внася все пак интрига във филма и да не зацикли човека съвсем3d_150.gif, животът се намесва от време на време, принудително, най-често с бухалка по главата 3d_104.gif

А този 1 на 100 човека, който е в състояние да влезе в чуждите филми е ... страхотен психотерапевт biggrin.gif ; независимо от образованието му и професията, която в момента практикува. Както и е незаменим във всички професии (независимо от другите му знания и умения), свързани с хора: от продавач-консултант до мениджър на огромна компания или висш политик.

П.П. Такива са и повечето от т.нар. "врачки", особено тези, от които хората са доволни smile.gif

Линк към коментар
Share on other sites

За каква еволюция говорим? И най-малката бележка в този форум предизвиква нервна или дори истерична реакция.

Хората се определят от гените, възпитанието и околната среда. Минимален процент от тях са способни да познаят себе си - един призив още от древна Гърция, и да надхвърлят своята субективност и егоизъм. Почти всички хора са нарциси, неспособни на емпатия и съвместен живот. Те се стремят да използват другите, да изсмучат енергиите им, да паразитират върху тях. Най-нелепото се случва на погребения, когато жертвите им най-сетне умрат, а нарцисите реват отчаяно, защото губят най-ценното - жертвите си.

Линк към коментар
Share on other sites

Не съм с впечатление, че връзките се разкъсват по-бързо в сравнение с преди ( а за колко "преди' става въпрос? ).

По-скоро наблюдавам, че връзките са доста по-многобройни и не може да се обърне необходимото внимание на всички взаимоотношения по един достоен начин.

Използвам момента да изпратя една прегръдка на всичките си приятели, които четат това. :)

П.П. Сега виждам, че в началото се говори за "човешки връзки", а после се конкретизира на "здраво семейство".

Моят отговор-

в резултат на погрешни представи от медиите ( предимно, но не само), които могат да се поправят само с много страдание.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Защо човешките връзки се разпадат толкова лесно и бързо?

Предполагам, че това е основния ти въпрос...

Според мен отговора се състои в това, че искаме от някого да ни даде нещо, което той не е в състояние за дадения момент да направи.

Линк към коментар
Share on other sites

В ангелският свят е почти невъзможно да направиш някому добро ,защото навсякъде се проявява Любовта. А за човешките в заем отношения незнам защо се разпадат.

Линк към коментар
Share on other sites

Питате: Защо сме дошли на земята?

– Да служите, да научите закона на любовта.

– Дотегна ни да служим.

– Как ви дотегна? Вие още не сте служили. Ще се научите да служите, както Бог ни служи. Аз съм виждал, как служат възвишените същества. Те са най-добрите слуги в света.

– Мога да служа на другите, но как да си помогна сам на себе си?

– Вземи магическата пръчица и махни с нея. Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне. Бог работи чрез магическата пръчица. Той ти е помогнал. Той е магът, който може да завърти колелото на всяка машина и да я спре, или да я докара в движение.

Колкото повече обичаш един човек, толкова по-внимателен си към него, към неговите нужди.

Започне ли любовта ти да намалява, с това заедно намалява и вниманието ти към него.

Сегашните хора искат да разрешат въпросите си наготово, по лесен начин. Това е невъзможно, работа се иска от всички.

Източник: Беинса Дуно, "Двама или трима" от "Условия за растене", НВ

Линк към коментар
Share on other sites

За каква еволюция говорим? И най-малката бележка в този форум предизвиква нервна или дори истерична реакция.

Хората се определят от гените, възпитанието и околната среда. Минимален процент от тях са способни да познаят себе си - един призив още от древна Гърция, и да надхвърлят своята субективност и егоизъм. Почти всички хора са нарциси, неспособни на емпатия и съвместен живот. Те се стремят да използват другите, да изсмучат енергиите им, да паразитират върху тях. Най-нелепото се случва на погребения, когато жертвите им най-сетне умрат, а нарцисите реват отчаяно, защото губят най-ценното - жертвите си.

Не съм забелязала много нерви или истерия.60.gif

А иначе, fr Pavel, за еволюцията - да, аз смятам, че ние хората се развиваме. И сега сме доста по-различни от колкото в древна Гърция например. Както и древните гърци са били струва ми се доста по-различни от халдеите например и т.н.

Това за призивът "Познай себе си!" е добър пример за същото. Да, той идва от преди древна Гърция дори, но кой го дава и кой го препоръчва този призив и колко хора му обръщат внимание - тогава и сега?

Нихилистичният подход? ... не зная дали въобще може да е полезен на някого. При човек, който има за цел да помага на хората, пък е доста странно явление.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз имам други наблюдения.

Разпадат се само нетрайните, некачествените човешки отношения. Онези, които имат здрава, дори и драматична основа, стават още по-силни.

И още по-добре, че нетрайността е толкова видима - особено в бързината на разпаднето си. Така оценяваме онова, което е трайно, а много често и невидимо за очите ...

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Ти трябва да се освободиш от големите противоречия на живота и да влезеш в света на Любовта. Не се занимавай с морализиране. Не питай защо чукът и наковалнята удрят гвоздея. И това си има причина.

Мъж и жена спорели върху едни въпроси. Спорът дошъл до бой. В това време край тях минал един свещеник и чул как се разправят. Той решил да ги помири и се обърнал към мъжа със строги думи. Жената веднага се нахвърлила заканително върху свещеника и му казала: „Веднага да си отиваш! Върви си по пътя! Нямаш право да се месиш в чужди работи. Че се караме и бием, това е наша работа. Както се бием, така ще се помирим. Кой ти даде право да говориш така на мъжа ми?“ Свещеникът разбрал погрешката си и продължил пътя си.

Казвам: Въпросът между мъжа и жената ще се разреши тогава, когато се разреши въпросът между чука, наковалнята и гвоздея. Не е лесно да се помирят чукът и наковалнята. Чукът удря върху наковалнята без да мисли, че я измъчва. Наковалнята му противодейства, търси начин да отбие неговия удар. Обаче в удрянето на чука и в противодействието на наковалнята гвоздеят се оформява.

В действието и противодействието се твори великото и красивото в света.

Като се говори на хората, явява се въпросът, какво се постига с това. Все се постига нещо. Говоренето не е нищо друго, освен превозно средство, пренасяне на човешката мисъл от едно място на друго.

Из Доволството

Линк към коментар
Share on other sites

Аз имам други наблюдения.

Разпадат се само нетрайните, некачествените човешки отношения. Онези, които имат здрава, дори и драматична основа, стават още по-силни.

И още по-добре, че нетрайността е толкова видима - особено в бързината на разпаднето си. Така оценяваме онова, което е трайно, а много често и невидимо за очите ...

Точно! Ако нещо се е разпаднало, значи си е било от самото начало прогнило или неестествено.

Разпадат се отношения, базирани на очакванията, изискванията, зависимостта от някакви модели или желания. Разпадат се връзки между хора, които са били случайни - започнати по силата на някаква ситуация и завършили с нейния край.

Или както казва Учителя, ако любовта си отиде, значи никога не я е имало.

Линк към коментар
Share on other sites

Mона, Донка, напълно съм съгласна с вас.:thumbsup:

И това поражда нови въпроси:

Как обичаме?

Защо хората се влюбват, женят и после често агонизират?

Защо все повече хората се отдалечават и от родителите, и от роднините, имат все по-малко близки приятели, все по-официални и дистанцирани са от колегите си.

А браковете се разпадат като пясъчни замъци след първата силна емоционална вълна?

Темата я пуснах под напора на силни лични емоции.

Моя приятелка след като 2 години живя с един мъж, после имаха 3 години брак и тя не можеше да забременее .... накрая забременя и съпругът й се изнесе при друга ...

Та се чудя и се мая, где ще му излезе края

след като хората често се обвързват с хора, с които нямат истински дълбоки чувства, но го разбират късно........ или пък точно навреме, едва след като са си сложили "доста обици на ухото"

П.П.: В темата визирам като цяло тенденциите в западната цивилизация, и нас - като малка държава, съчетаваща в себе си славянски, западни и ориенталски модели....

Редактирано от Viki3
Линк към коментар
Share on other sites

Моя приятелка след като 2 години живя с един мъж, после имаха 3 години брак и тя не можеше да забременее .... накрая забременя и съпругът й се изнесе при друга ...

На този въпрос може да си отговори само тя, защото историите са различни, колкото и да си приличат.

Отстрани изглежда едно, отвътре е иначе. Аз не бих правила обобщения от това.

Това какво общо има със западната цивилизация?

И ако един човек, независимо дали е мъж или жена, не е разбрал, че човекът до него не го обича, а си е мислел само за това да има дете ... нещата много се разминават. И се оказва, че се разпада онова, което е било подложено на разпад от самото си създаване, другото е да поддържаш пясъчни кули и да ги приемаш за стабилна основа. Но, рано или късно, световете се разпадат и най-вече всеки вижда истинските причини за поведението и за намеренията си.

Нормални неща.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, принципно всяка история е уникална и ние отстрани, дори и да имаме някаква информация или да съпреживяваме, не е наша работа да се месим.

Но това дори и да е малка локална история е част от глобалния поток на разпад на отношенията, липса или прекратяване на браковете, ниска раждаемост и/или изоставени и наранени деца...

Размислите ми са в посока, че колкото сме по-цивилизовани, по-образовани, по-модерни, толкова повече личи колко ни е слаба емоционалната интелигентност. Браковете все по-бързо се разпадат, но все пак хората на Запад се женят по 3-4 пъти, т.е. има стремеж да си с някой близък до сърцето ти, а не само за петък/събота през нощта (one night stand).

Но това може да е показател, че................... всеки има много да работи върху себе си........

Защото не е въпросът дали човек е сам или не, дали има деца или не, колко често си мени работата или дори професията.

Важното е в тези ураганни времена всеки да намери вътрешното си слънце.:)

Линк към коментар
Share on other sites

Искам да споделя нещо с вас.

За това съм чела в книгите на Майкъл Нютон - Пътя на душите, Следите на душите и др. преди години, но тъй като е и лично изживяно от мен, ще си позволя да ви разкажа.smile.gif

Та М.Нютон пише от изследванията на хора, преживели клин. смърт, как всеки от нас идва на Земята с определен предварително сценарий, включително набелязан партньор в живота. След раждането, спомените за този сценарий се губят или поне силно избледняват, но все пак за основните неща в живота ни остават някакви маркери. Та в случая за партньора - в нас има смътен спомен какъв/каква ще е: примерно ръст, коса, очи, или нещо друго, глас/тембър, или така като силует поне, понякога дори обици, рокля или риза в харктерна форма/багра/шарка, понякога характерна поза, или докосване, или сцена, които като ги видим/чуем/усетим и ни жегва нещо, сякаш си спомняме нещо или усещане, че е нещо важно, без да разбираме защо ...

Аз срещнах своя съпруг на 23 години и половина, и ... още в началото, като се запознахме, ми привлече вниманието, а в края на вечерта се разрази един спор между нас, при което ... веднага го познах. biggrin.gif

Но и преди това все се привличах от момчета с приблизително неговите външни данни; при по-сериозно вглеждане обаче все установявах, че не е този. smile.gif

Интересно ми е, друг някой забелязал ли е подобно нещо?

Линк към коментар
Share on other sites

Но това дори и да е малка локална история е част от глобалния поток на разпад на отношенията, липса или прекратяване на браковете, ниска раждаемост и/или изоставени и наранени деца...

Не съм съгласна с теб и ще напиша защо, което не е реплика към теб.

На запад браковете не се разпадат, защото някой иска нещо да разрушава: просто хората са много по-свободни, отколкото сме ние. Там са много по-самостоятелни, а и на това учат и децата си - на независимост. Ние ги учим на обвързаност към системи и към модели и ги правим наши придатъци, и съответно - ние - техни.

Раждаемостта изобщо не е ниска. Високо е друго и то в глобален европейски мащаб, а именно увеличаването на възрастното население. Всичко това е закономерно: с повишаването на стандарта на живота се увеличава и продължителността на живота от една страна, от друга страна семейството става тричленно, не четиричленно, все пак някой трябва да работи. Ако преди, по презумпция са работили само мъжете, сега работят и двата пола, а ако една жена работи няма как да гледа 10 деца, нали?

Няма какво да оплакваме света и разпадането му, всичко си върви както си трябва според съвременните условия на съществуването му.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо се разпадат толкова бързо човешките взаимоотношения?

Причината е само една-Не е имало връзка,т.е ВЗАИМОотношение, а Отношение. Хората по презумция са ЕГОцентрици, живеещи в стадо-човешко.Когато се отдиферинцираш,т.е. самоосъзнаеш, ще вникнеш дълбоко и в смисъла на понятието " взаимоотношение".

Мона, какво влагаш в понятията:"свобода" и "независимост"?

Линк към коментар
Share on other sites

.... защото историите са различни, колкото и да си приличат.

Отстрани изглежда едно, отвътре е иначе. ...

Нормални неща.

:thumbsup:

Да, нормално е да сме уникални, индивидуализирани сме , Мона,

И всеки по различному назовава си Канона,

Бог бил един, имал много имена,

Четат му слова свещени на много писмена...

Пътищата все до него били павирани,

Светите книги са със злато и добри помисли гравирани.

И дали ги четем или само като хоби на рафтове сбираме,

а от добро въпитание понякога даже ги цитираме.

Уж всички пътища водили до Духовния Рим,

А ние май под някое дърво седим ли, седим, ...

Какво ли чакаме, да падне ябълка поне една

Тази на Нютон или на Ева - въпрос е това.

Или пък дървото е кривата круша,

Страдащо от безлюбие, и морална суша,

А ний сме млади, бунтари-градинари,

На изпит по Сърдечна Реколта сбрани.

Всеки ден се раждаме уж добро да сътворим,

И колко често душа-брат волно-неволно можем да нараним...

Човеци сме,

Със своите си планове и въжделения,

С добри и лоши дни, и намерения.

Дошли сме заедно една планета (уж голяма) да делим,

Но май все воюваме често и не можем да се примирим.

Воюваме и с пушки, но най-вече с базуки-слова,

От които много хора вечер боли ги глава.

Пренаселено е не с хора, а с его-та, фалш, лицемерие,

Липсва чистота и сърдечно веселие.

Сърцата ни са ранени,

От страшна болест покосени,

От тъга, мрак, безлюбие,

От човешкото си користолюбие.

И казват учените – трябват ни планети шест такива,

Че всеки каквото иска да си взима.

Боже, шест планети, и тях ли така бързо да омърсим,

Защото май от нищо не се свеним.

И с ресурсите, и с планетата, с хората, с водата

Все искаме, все сме свободни и смели да взимаме,

А какво и колко реално Даваме..

Дали Истински Осъзнаваме.........

:3d_053:

Линк към коментар
Share on other sites

Във всички епохи човешките отношения са се разпадали поради настъпили промени в хората и/или обстоятелствата на техните отношения. В сегашната епоха тези промени се влияят от много повече фактори, отколкото през предишните епохи. Постепенно хората ще се научат как да се справят с тези нови фактори, но това отнема време, сегашната епоха по тази причина е преходна между традиционната нагласа с повече статични дадености и модерната нагласа с повече динамични фактори. Това справяне минава през баланса между външно/вътрешно, в персонален и групов (семеен, приятелски и т.н.) план. По-конкретно се изразява в отчитането на влиянието на външните мисли/чувства/желания върху вътрешните (персонално и за групата) мисли/чувства/желания. Ако това отчитане работи, външното влияние се оценява и се приема/отхвърля по принципа на полупропускливостта на клетъчната мембрана, на базата на избраните и общи цели в живота и съответни мисли/чувства/желания по реализирането им, доколкото ги има и са ясни за конкретните хора.

В древността това е било формулирано за монашеските общества. Например Буда съветва учениците си "да пазят умовете с добре избрани мисли". Според мен може да се допълни с "Пазете и чистотата на сърцата си с добре избрани чувства, както и силата на волята си с добре избрани желания". В противен случай динамиката на външното влияние, която е много интензивна в сегашната епоха, е в състояние да пертурбира (смути) всяко съзнание, синхронната промяна на групата е възможна само ако има съвместно филтриране на външното влияние.

Линк към коментар
Share on other sites

Но и преди това все се привличах от момчета с приблизително неговите външни данни; при по-сериозно вглеждане обаче все установявах, че не е този. smile.gif

Интересно ми е, друг някой забелязал ли е подобно нещо?

Винаги съм се привличал от хора с едни и същи тип черти, и външни и вътрешни. Никога към някакви различни от това. Това е заради кармата. Няма какво друго да е, душата ти разпознава смътно накъде да търси, докато намери. И припознава всички, хора които са в някакъв диапазон на обхват, другите остават неинтересни, дори да са най-красивите по външност. Не търси натам, накъдето не й е работа.

Линк към коментар
Share on other sites

:yinyang:

ПРИТЧА ЗА ВРАГОВЕТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ

Той живееше, за да я унищожи.

Тя живееш, за да го унищожи.

Той искаше всичко.

Тя искаше всичко.

Той властваше.

Тя властваше.

Място под Слънцето за двамата – нямаше.

Той, за да й се противопостави, за да я унищожи,

след много преки битки без победител, реши –

да я изучи издълбоко, и да я завладее.

Тя, за да му се противопостави, за да го унищожи,

след много преки битки без победител, реши –

да го изучи издълбоко, и да го завладее.

Изучава я дълго.

Видя грешките и слабостите й.

Видя силата и проникновението й.

Изучава го дълго.

Видя грешките и слабостите му.

Видя силата и проникновението му.

За да използва силата и слабостта й срещу нея,

той ги вложи в себе си и ги овладя.

За да използва силата и слабостта му срещу него,

тя ги вложи в себе си и ги овладя.

Битката дойде.

Слънцето изгря.

Излязоха един срещу друг.

Гледаха се.

Минута.

Две.

Слънцето залезе.

Луната изгря.

Седнаха.

Луната залезе.

Слънцето изгря.

Той рече – Предавам се!

Тя рече – Защото аз се предадох!

:yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...