Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
B__

А какво е себепознание?

Recommended Posts

Гледам безброй теми за себепознание, но знаем ли какво е себепознание?!

Дали себепознание е да се опознаеш как се виждаш в огледалото, да опознаеш видимите страни от живота си, да опознаеш живота, да опознаеш несъзнаваното си, да осъзнаеш проекциите си върху живота.............да.......................................да.....

Какво е себепознание? Какво е да се себеопознаваш?!

Какво точно се опознава? Как се опознава?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да познавам себе си, значи да не се страхувам да се вгледам в себе си. Огледалото е само метод и насока, да видя - и + в себе си, качествата, добрите и лоши навици. Да видя и разбера грешките си. Да не се страхувам от промяна. Да познавам себе си е и начин да открия това, което е вложено в мен и душата ми, да използвам това, което е вложено в мен... И да не се страхувам от промяна.

Ето, може би малко индиректно обяснение за себепознанието /или самосъзнанието според Учителя/.

Сега, за да разберем законите на природата, ние трябва да се освободим от много наследствени черти, които ни препятствуват за едно правилно разбиране, понеже сме заинтересовани. Всички хора имат добро желание, но когато дойде да се приложи едно учение, те нямат методи, по които да го приложат. Запример, проповядва се едно учение на братство, но ти, който имаш един слуга пред себе си, не можеш да се отнасяш към него като към брат. Но и слугата ти няма нужното доверие към тебе. И следователно и слугата ти, който работи и той в душата си, не работи като твой син. Той е дошъл при тебе като човек, който иска да поправи своите работи. Господарят го е страх от слугата, а слугата го е страх от господаря. После вземете най-благородните занятия, които имаме. Защо проповядва проповедникът? Той не проповядва за своите убеждения, но за прехраната си. Свещеникът е станал свещеник за прехраната си. Той трябва да се прехранва. Не е лошо това. Земеделецът работи, защото е заставен да се прехранва. Всички ние работим, защото сме заставени да се прехранваме. Ние се раждаме, защото сме заставени да се родим. Не сме свободни и в раждането си. Засега свободата е един стремеж, но не сме свободни. Ние живеем без да сме свободни. Раждаме се без да сме свободни. Умираме без да сме свободни. Ето какво разбирам аз под думата свобода. Да бъдеш свободен, това значи, което имаш, да можеш да го употребиш свободно, според своите най-добри разбирания. Да си свободен, това значи всички окръжаващи, които са свободни, да ти съдействуват и ти да им съдействуваш. Онези, които изучават живота, казват, че такъв живот засега е невъзможен. Невъзможно е братски да живеем с животните; невъзможно е братски да живеем с растенията; невъзможно е братски да живеем даже и със себе си. Човек не е в спор само с окръжаващата среда и със своите ближни, но той е в спор и със самия себе си.

Когато човек се яви на земята, в него се събуди тъй нареченото самосъзнание. Самосъзнанието донесе на хората почти непоносимо страдание. Когато се казва, че човек (е) бил създаден по образ и подобие Божие, това е само едната страна. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувствува, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен. От момента, когато съгреши, той започва да чувствува в себе си две състояния, едното тъмно, а другото светло. Сега той усеща, че има друго нещо в себе си. Съвсем се измени неговото състояние. Самосъзнанието е една област, през която трябва да минем. И тя си има своите граници. Там човек няма да остане вечно. Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството. Те от състоянието на самосъзнанието ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница. Дотогава, докато човек е в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя. Той ще прави погрешки и ще ги поправя, ще прави и ще ги поправя.

Из За да бъдете синове

Сега, в първата заповед – „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила“, Христос дава правила и методи, които ние разбираме. Сърцето, това е съзнателният живот. Умът, това е самосъзнателният живот. Душата, това е подсъзнателният живот, а силата на духа, това е свръхсъзнателният живот. Следователно вие, които разбирате математиката, ще направите тия пермутации: ще образувате двата полюса на Духа и ще турите сърцето на противоположния полюс, защото животът не се намира в самосъзнанието и съзнанието; това са преходни етапи, през които душата трябва да мине. Това е движение.

Ти очакваш бъдещето си благо. Можеш да се радваш на неща, които в миналото си преживял, или пък на неща, които в бъдеще ще преживееш, но никога не можеш да се радваш на неща, които преживяваш в настоящия момент. Всичкият ни живот седи или в бъдещето, или в миналото. Следователно, който очаква щастието си в сегашния момент на своето съзнание, той всякога се лъже. В съзнанието всякога има едно жило на горчивини – те са процеси на чистене. В съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвите, защото в тях ние почваме да виждаме своите грешки, постъпките на миналото, и тогава, в подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от миналото си, в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори, който носи бъдещото знание, т.е. онова, което Бог сега твори в света, само тогава ще почне да се проявява между тези два полюса Божествената Любов.

Из Сродните души

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето, може би малко индиректно обяснение за себепознанието /или самосъзнанието според Учителя/.

Когато човек се яви на земята, в него се събуди тъй нареченото самосъзнание. Самосъзнанието донесе на хората почти непоносимо страдание. Когато се казва, че човек (е) бил създаден по образ и подобие Божие, това е само едната страна. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувствува, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен. От момента, когато съгреши, той започва да чувствува в себе си две състояния, едното тъмно, а другото светло. Сега той усеща, че има друго нещо в себе си. Съвсем се измени неговото състояние. Самосъзнанието е една област, през която трябва да минем. И тя си има своите граници. Там човек няма да остане вечно. Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството. Те от състоянието на самосъзнанието ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница. Дотогава, докато човек е в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя. Той ще прави погрешки и ще ги поправя, ще прави и ще ги поправя.

Из За да бъдете синове

В съзнанието всякога има едно жило на горчивини – те са процеси на чистене. В съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвите, защото в тях ние почваме да виждаме своите грешки, постъпките на миналото, и тогава, в подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от миналото си, в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори, който носи бъдещото знание, т.е. онова, което Бог сега твори в света, само тогава ще почне да се проявява между тези два полюса Божествената Любов.

Из Сродните души

Xameleona, подбрала си идеалните цитати за другите неща, които съм си мислел :)

Ето какво се казва в първия. Съзнанието се появява с появата на греха. Какво е грехът: да чувстваш в себе си две състояния; едното тъмно, другото светло. Това е робството на противоположностите. Спасението не е в този свят, защото това е свят на противоположностите, а в свръхсъзнанието, т.е. постигане на Христовото Съзнание.

Втория. Доброто и злото са съзнанието и подсъзнанието. Но те са такива заради разделението им. Духът трябва да слезе и твори в подсъзнанието, за да се достигне Божествената Любов. Която значи и всеприемане, т.е. интегриране на подсъзнанието.

Може бо тези цитати много добре описват процеса на себепознание :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Себепознанието  е един безкраен процес, предизвикателство на съществуването.Може би започва с въпроса на човека на възраст 16-17 години, когато иска да знае  защо се е появил на белия свят?Един екзистенциален  въпрос, водещ до нов-Каква ми е мисията на този свят?Намирайки мястото си в обществото, като част от общата система не се примиряваме с това.Напротив човешкото съзнание е толкова необятно, че продължава да  изследва, изучава.В този ред на търсене  на истини май следващата е да приемем, че нещо трябва да оставим след себе си на този свят.Изпълнявайки тези задачи в живота ние като човешки същества сме поели пътя и на собственото духовно израстване.Това са безкрайни  избори, които чрез промени в светоглед и светоусещане ни доближават до Божественото.Мисля, че всеки от нас трябва да е осъзнал, че предизвикателството на съществуването ни е във интереса към загадъчното.Никога да не губим вярата във Божествения промисъл, за нещата които ни се случват тук и сега.Така ще вървим по пътя на себепознанието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Занимавам се с Тайдзицюан и това ми помага в себепопознаването. Тайдзицюан е изкуство, което помага на хората. Тайдзицюан прави хората по-здрави, по-силни, по-добри, по-човечни, по-истински. В Тайдзиюан, като вътрешен стил на Кунг фу, има сливане между тяло, дух и енергия. Бавните и плавни движения, характерни за Тайдзицюан, позволяват изкуството да се практикува от хора на всякаква възраст. Оздравителният ефект от практикуването е естествен и доказан. Упражненията са ефикасна система за подобряване на мускулната и костната система. Практикуването на Тайдзицюан ни дарява дихателна култура, ползите от която усещаме през целия си живот. Тайдзицюан е незаменим помощник за концентрация и сила на ума, за неговото поддържане и непрестанно трениране. Тайдзицюан ни помага да съхраним спокойствието и усещането за пълноценност във всяка една ситуация от ежедневието ни. И не на последно място, Тайдзицюан е един от най-ефективните познати методи за самозащита. За повече инфо, вижте сайта на Световната Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация - България http://www.taiji-bg.com/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също съм започната с философията на бойното изкуство Тайдзицюан. От личен опит мога да кажа, че ми помогна много в личното ми себепознание и познание за света и вселената. Но както всички знаят себепознанието няма граници - човек се учи цял живот. Затова и тайдзиюан се учи цял живот. "Който познава хората е просветен. Който познава себе си е мъдър." Лао Дзъ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

За мен всяко едно сепебознаване започва с тълкуването на сънищата - ако ние успеем да разтълкуваме посланията от иносказателния си свят, ще почнем и да се себепознаваме.

Понякога ще се уплашим от себе си и ще се стреснем, после ще се успокоим и зарадваме, ала е нужно да се приемем такива, каквито сме. Ето това за мен е себепознанието - да се приемем такива, каквито сме. И в радостта, и в ужаса да сме човеци.

А какви сме ние - ами вижте сънищата си, вижте Сянката си, вижте мечтите си. Вижте страховете и победите си. Това сте. Всичко това.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чрез себепознанието имам пряк и неограничен достъп до едно единствено парче от Големия Пъзел. 

Това парче е моята уникална душа, която е хем своеобразна и различна от всяка друга душа, хем е подобна и равноценна на душите на калинките и мъдреците.

Това парче-душа е хем неповторимо и незаменимо, (т.е. без него Пъзелът е незавършен и леко накуцващ), хем е образ и подобие на Бога, и на душите на комшиите.

Да познавам себе си, значи да не се страхувам да се вгледам в себе си. Огледалото е само метод и насока, да видя - и + в себе си, качествата, добрите и лоши навици. Да видя и разбера грешките си. Да не се страхувам от промяна. Да познавам себе си е и начин да открия това, което е вложено в мен и душата ми, да използвам това, което е вложено в мен... И да не се страхувам от промяна.

За мен всяко едно сепебознаване започва с тълкуването на сънищата - ако ние успеем да разтълкуваме посланията от иносказателния си свят, ще почнем и да се себепознаваме.

Понякога ще се уплашим от себе си и ще се стреснем, после ще се успокоим и зарадваме, ала е нужно да се приемем такива, каквито сме. Ето това за мен е себепознанието - да се приемем такива, каквито сме. 

Истинското себепознание започва там, където са нужни смелост, твърдост и безпристрастност, за да можеш да видиш и да признаеш грешките си. С други думи, нужно е да си поне малко безмилостен спрямо себе си.

Истинското себепознание завършва там, където са нужни милост, мекота и търпение спрямо себе си, защото грешките ни са полезни светлинки по пътя. 

За да е адекватен и полезен за ранените на фронта, лекарят трябва да допусне в съзнанието си както милостта и състраданието, така и липсата им.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Себепознанието е процес, при който трябва да сме уверени да се приемем и обичаме такива, каквито сме.Трябва да сме наясно кои са силните и слабите ни страни в характера, както и да знаем кое ни харесва и кое- не.Да се наблюдаваме продължително и без предразсъдъци,да отсяваме най- доброто и най- лошото у нас.Освен нашата преценка да виждаме и какви сме в очите на другите , в отношенията си с тях.Да слушаме всичко, много и постоянно, винаги.Това формира познанията по пътя на нашето себепознание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В широк смисъл себепознанието е всичко и включва всичко. Няма истинско познаване на себе си, на своята същност, път, възможности, ако няма познание за същността, пътя и възможностите на всичко съществуващо.

 

В тесен смисъл себепознанието е познаване на собствените качества, силни и слаби страни, на своите желания, цели и стремежи, на своито възможности.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е, 

Работата е, че някои хора си живеяят чудесно, без да се себепознават. 

 

Хм, много влезе тази тема за знаенето, я да видя астрологично.....

Не става въпрос за знаенето момичета и момчета. Става въпрос за контрол. Това ще е темата днес. Контрол и контрол над ума. Затова така си говорим за уж знания. А да и мисъллта, че имаме свободна воля. Пак контрола....да ама контрола не е воля :)

 

Темите следващите 4 дена. Контрол, храна, облекло, начин на живот......и това, ако е свободна воля :) 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
 

Така е, 

Работата е, че някои хора си живеяят чудесно, без да се себепознават.

 

Да,  защото се харесват такива ,каквито са,и се обичат.

А други търсят себепознание по различни причини: поради нехаресване на себе си; нужда от промяна;усещането,че човек е повече от това,което мисли за себе си.И ред други причини.

Каквато и да е причината,тя не е в съзнанието,а в несъзнаваното.Там вече човек открива един по-богат свят от съзнавания,определено по-интересен и загадъчен.

Един живот не стига за себепознание,а друг не ни  е гарантиран.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали наистина си живеят чудесно или само отвън изглежда така? И ако си живеят чудесно, то сигурно ли е, че те не се себепознават по някакъв свой личен начин? 

 

Ако себепознанието е равносилно на натикването на себе си в някаква схема от понятия, които неминуемо влекат със себе си и оценки, това  НЕ Е  себепознание, а себеограничаване. 

Напоследък за мен себепознанието е преди всичко себенаблюдение и себеразмисъл. Следствието от тях е себеразбирането и себепромяната - съзнателни! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали наистина си живеят чудесно или само отвън изглежда така? И ако си живеят чудесно, то сигурно ли е, че те не се себепознават по някакъв свой личен начин? 

 

Ако себепознанието е равносилно на натикването на себе си в някаква схема от понятия, които неминуемо влекат със себе си и оценки, това  НЕ Е  себепознание, а себеограничаване. 

 

Донке, не можеш да си представиш колко много съм съгласна с теб!!! Себепознанието идва не само когато се фокусираме върху себе си, а изобщо живота. Човек започва да се самоопознава тогава, когато съчетава рядкото умение за самонаблюдение и изваждането на изводи, не само от ситуации върху, които сме фиксирани, заради определени желания( а такива имат всички) а и когато успяваме да се видим от високо, от птичи поглед, когато се разчитаме в очите и на останалите, защото те също биха могли да бъдат огледало, особено приятелите и онези, които ни мислят доброто. Способността за реална самооценка, а и себепознание идва, когато човек добива опитност в разчитането на психологията на духа и начина, по който той се проявява в хората. Да слушаш сърцето си, да успееш да видиш и най-затънтените кътчета на ума и съзнанието си е способност, която човек възражда, когато се научи да слуша интуицията си и най-вече да общува със себе си. 

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

себепознание, например, е да разбереш, че нещата, които най- не ти харесват у другите, ги има и в тебе 

и да видиш тези неща в себе си

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да , и е добре да не се игнорират критиките на,,враговете".Защото те са горивото, на развитието . Ако няма стремеж за разбиране на мъчнотиите , Ще си останем затворени в розовия мехур на самодоволствието .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×