Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Раздялата и децата


ris_78

Recommended Posts

Когато една връзка на родителите се преустанови ,най-безсилни се оказват децата.От друга страна се намират най-трудно отговори на техните въпроси.Как да постъпваме втакъв момент към тях.Наистина това зависи в голяма степен от възрастта им.Да поднесем истината такава каквато е независимо от възрастта им или да се съобразим с това,какво те могат да разберат и да спестим част от нея?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 29
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Няма добър начин за обяснение на раздялата. При всички случаи децата ще бъдат наранени, те не могат да разберат защо се случва една раздяла. Но независимо от възрастта им могат да усетят истината.

"Той вече няма да живее с нас, но не си е отишъл от теб и ти все още си неговото детенце" - мисля че върши работа...

Но... травмата си е травма... Добре е, когато успеем да предотвратим усещане за вина у децата...

Редактирано от infinity1305
Линк към коментар
Share on other sites

Раздялата на родителите неизменно е много тежък житейски удар за децата, нарушава чувството им за сигурност и често води до чувство за вина. Обаче понякога и за тях е за предпочитане, пред грозни сцени и липса на хармония и любов в дома. Мисля си, че е съществено да се изтъкне на детето и добре да се осъзнае от родителите, че то си има една единствена майка и един баща на тази земя, в този живот. Те ще му останат такива до края и ще го обичат винаги. Така би трябвало да бъде и това е най-важното за него. За съжаление при силно изострени партньорски отношения понякога детето се въвлича въпреки нежеланието си в конфликтите и се използва за разменна монета. Ако не от единия родител, от другия. Може би утешението е , че това дете е мъдра и светла душа, съзнателно избрала да се роди точно при тези родители и за нея тази раздяла е свързана с полезни уроци. Или поне, че може да се справи.

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина зависи от възрастта им. Според мен казването на истината не бива да бъде съпроводено с изострена негативна емоция или с чувство за обвиняване на единия от родителите. След време детето само ще може да преценява положителните и отрицателните качества и на двамата си родители. И ще види в какъв омагьосан кръг са били оплетени. Затова трябва да му се покаже една истинска любов и прошка към несъвършенствата на човека, за да не се самообвинява или обвинява някой от родителите си на по-късен етап от живота си. 

Само че последиците от раздялата си проличават вече в една по-зряла възраст, на подсъзнателно ниво се чувства несигурност и това размяткване ту при единия ту при другия създава чувство за нестабилност.

Именно с осъзнаването и разбирането на качествата на родителите и тези, които сме наслидели от тях, идва вече времето за работа с негативните и вглеждане дълбоко в себе, разбиране защо точно в такова семейство си роден. И ако имаш наистина светла душа, оглеждаща се в Божественото, мисля че ще е по-лесно разбирането и положителната гледна точка, въпреки всички трудности.

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно.

Понякога раздялата е и спасение за децата. Да очакваш с нетърпение как някой ще си иде.

Децата всъщност, съвсем не са безпомощни, те са манипулативни.

Линк към коментар
Share on other sites

Доста често децата разбират за раздялата без да се налага някой да им казва.

Освен в случаите когато са много малки и все още острите взаимоотношения и липсана на любов между родителите може да се скрие.

Както и да се каже един факт, той си остава все същия факт.

Последствията, никой не може да предвиди, предотврати, промени.

А и често в този период родителите не са в особено добро психическо състояние, за да успеят да видят ясно правилното, неправилното.Да отделят емоцията от здравия разум и да си правят равносметка в този момент за отношението към детето.

Така че, каквото и да каже родителя в този момент, каквото и да направи, детето си остава само в емоционалното си изживяване.

Въпрос на характер, и душевни заложби е последващата развръзка в неговото поведение.

Линк към коментар
Share on other sites

Понакога децата чакат с нетърпение и някой да дойде.И въпреки, това че са манипулативни,понякога лъжат и правят бели успяват да запазят по някакъв необикновен начин чистотата си.Дори когато тайно дръпват котката за опашката,за да видят какво ще направи отново.3d_146.gif И след това се оплакват,че ги е одраскала отново.

Линк към коментар
Share on other sites

Някои родители не си дори представят какво значи за децата тяхната раздяла.

Те я преживявят най често с голяма доза стрес, някои дори плачат да не би те да са причината татко им или мама да си отидат. Защо ги няма, как да ги върнат отново да са всички заедно?

Чувал съм дори от възрастни 30-40 годишни хора че преживяват отново и отново мъка и страх при спомените за развода на родителите си.

Мисля че трябват любов и искреност, още любов и искреност за да могат малките зайчета да разберат, простят и отново да заобичат родителите си, себе си и да могат пак да са щастливи.

Много пъти в живота си съм осъзнавал своето безсилие да разреша някои трудни проблеми.

Е, не мога, казвах си, но нали Бог е мой създател, баща и майка, Той ще ми помогне.

Така и ставаше. Където не стига човешката мъдрост и умение, молитвата успява.

Всичко се оправя някак по детски наивно и незабележимо:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

На децата винаги трябва да им се обяснява причината за раздялата на родителите.Разбира се когато станат на възраст,на която са в състояние да разберат.(Според мен на около 10 годишна възраст.)

Всяко дете приема раздялата на родителите си като личен провал,дори да е свидетел на неприятни домашни сцени.Ако не му се обясни,детето може да пренесе цялата вина върху себе си и цял живот да се пита къде е грешката му,довела до раздялата на най-близките му хора.

Познавам хора,чиито родители са се развели когато внуците са били вече факт.И те са наранени,въпреки че прекрасно осъзнават ситуацията.

Подсъзнателно всеки човек иска да има майка и баща до себе си.И има това право.

След раздялата и двамата родители трябва да продължат да изпълняват ролята си на такива.

Линк към коментар
Share on other sites

Раздялата на родителите в много случаи обаче е нещо, което децата всъщност много силно желаят, защото много добре знаят, че родителите им живеейки заедно Най-често заради "общественото мнение", или защото са пъзлЮвци и не им стиска, или поради това, че не искат да си отстъпват лептата било от жилище, било от други "семейни блага", като децата всъщност са на последно място като приоритет...или още по-зле и съответно- още по-разпространен случай е децата да се ползват като инструмент в отношенията на родителите...и те си отнасят нещо, което, сигурен съм, немалко хора познават от личен опит...

В природата най-разпространено е отглеждането на малките до съзряването им от единия родител- майката, следвано от отглеждането на малките съвместно от цялата група, представлявана от членове с родствена връзка помежду им. "Родителска двойка" в природата е нещо извънредно рядко като явление, и по принцип е нищожно разпространено сред бозайниците. Честно казано, децата сами по себе си, нямат претенции относно това, дали ще ги отглежда един или двама родители- родителския "чифт" е нещо, което им се набива в главиците от обществото, което е измислило "правилата", така че всичко що се е отклонило от "моделът" бива посочено...с повече или по-малко користни намерения- на върха на посочващия пръст...(с който преди това посочващия си е чоплил корички и сополи от носа- примерно...)

Ако разгледаме много внимателно човешката история и се поровим в нея по-задълбочено, ще установим, че почти всички забележителни личности и от двата пола, са били деца на самотен родител- било майка или по неволя баща. Посредствените хора в повечето случаи са имали чифт родители и детство, на което би му липсвало само един сериен номер...Това е положението...

А поради това, че човечеството е достигнало връхната точка на проява на съзнание от егоцентричен тип, то в наши дни семейството по-скоро е като ограждение, което отвън е декорирано с привидно красива фасада, а единственото, което е отвътре, е импровизиран боксов ринг...Децата ако имат късмет оцеляват, ако ли не- в някой пореден рунд може да си отнесат такъв тупаник, след който дори и дълбоко заровеното зрънце Светлина да загине...така че, до края на земния си живот това дете- бъдещ зрял човек, да бъде лишен от всякаква способност да осъзнае единствената причина, поради която му е дадена възможност да се роди във физическо тяло- а тя е Живот (вечен разбира се), и няма нищо общо със съществуването (това, което има начало и край, и което ние хората погрешно наричаме живот).

Линк към коментар
Share on other sites

Ако една социален модел не работи, то проблемът може да е или в организацията на самия модел, или в изпълнителите. Един лош родител винаги ще си остане лош родител, независимо от това дали отглежда децата си сам или в семейство. Ако нещата в едно семейство не се получават, то причината не бива да се търси в типа социална единица, а в конкретните участници. Да, факт е, че е по-лесно да постигнеш хармония между двама души, отколкото между трима и още по-трудно между четирима или повече. Хармонията между трима души обаче, ако бъде реализирана, предоставя нещо, което хармонията между двама души (отново ако бъде реализирана) не може да даде. В едно семейство съставено от един родител и едно дете, детето участва във всички семейни отношения. А и самите отношения са много по-ограничени като палитра. При двама родителя например, вече имаме един нов набор от опитности – отношения между майката и бащата, в които детето не участва пряко. Те обаче, също са част от отношенията в семейството и при правилно възпитание, детето ще разбере, че тези отношения са важни за самото него. Освен това тези отношения между майката и бащата могат да послужат за пример за това какви въобще трябва да са отношенията между хората в обществото. Друго което е, че самата връзка дете-родител вече се осъществява по-два канала, а има огромна възпитателна сила, ако няма разминавания в това на което двамата родители учат детето си. Друго което е важно в случая е, че самото дете не насочва любовта си (и привързаността си) само към един човек. То я „поделя“ между двамата родители и по този начин към семейството като цяло. Ако децата са не едно, а две, отношенията стават още по-сложни и богати откъм възможности за по-пълното им възпитаване, при правилен подход.

Линк към коментар
Share on other sites

Чудя се има ли такова нещо като лош родител. Чудя се примерно дали моите родители са лоши ? Или може би са най-доброто за мен и аз най-доброто за тях? Впрочем родителите ми не са разделени, ама куп проблеми от друго естество е имало. И какво от това? Мечтая уж да не повтарям техните грешки, ама знам ли аз какви ще ги надробя някой ден. И като стават такива неща, какво, да спрем живота ли? Колкото повече напредвам в тоя живот (евфемизъм за "трупам годинки"), толкова повече разбирам, че всичко е точно на мястото си. Може да се жалваме и тръшкаме, ама се случва точно това, което трябва да се случи. Във всеки един миг. Единствено има смисъл човек да полага усилие да действа според закона на любовта, отговорно и внимателно към другите и запазвайки добрите чувства, но ако не успява винаги, така е трябвало.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Попрегледах почти всички мнения.. и пак няма конкретен отговор на въпросът в кои случай е най - добре родителите да се разделят без да нараняват децата си - психически.

Моят случей е "липса на любов" - достатъчен довод ли е за развод??

От роднините си чувам следното: Щом няма побои, видни изневери, хазарт, пианство и наркотици - може да се търпи, тя така и така любовта си отива..

Е...аз съм на 27г с едно прексано момиче на 4г., с баща и не спим заедно точно от толкова. Няма секс, дори не спим в едно легло...толкова сме се отдалечили, че дори няма комуникация - ежедневна дори. Е....питам ако остана с този съквартирант, как бих могла да науча детето си на любов, каквое, как се показва и как се изживява? Няма ли да стане темерут, неумеещ да показва и изразява чувствата си?

Жертва или правене на жертва заради собствената си жертва?

Линк към коментар
Share on other sites

Кala, само ти можеш да си отговориш на този въпрос. Отстрани всеки може да поучава, но не знае ти какво чувстваш и мислиш, от какво се нуждаеш...

При всички случаи, каквото и решение да вземеш ще поемеш отговорност за него и трябва да вярваш в себе си и да си силна.

Желая ти успех и сили!:yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Kala

Тук няма жертва.

Има свободен избор.

Вие не живеете с мъжа си, а съжителствате, ок. А детето живее ли с баща си?(чисто емоционално имам предвид и като общуване)

И ако "да" , начинът на неговото общуване ще се промени ли, ако заживеете по отделно?

На 27 години, живота е все още начало, така да се каже вие сте все още в предиобеда на своя ден(живота).

Често, много често, се поддържат "изкуствени" брачни взаимоотношения като мотив за това се изтъкват децата.

Всъщност мотивът съвсем не са децата, а различни страхове, финансови обвързаности, навик, емоционален мързел и т. н.

Няма баща, няма майка, ако няма любов.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Предполагам сте прави......

Детето живее с баща си емоционално 30 минути на ден, за толкова го вижда всеки ден - пак не бих могла да кажа дали е достатъчно. Знам само, че тя го обожава, а аз никога не бих я настроила или откъснала от него, дори и при евентуален развод,т.е. - той и тя ще могат да общуват когато поискат, а не когато съдът определи. Изборът ми е тежък, защото освен разводът и разделянето на родителите, за детето ще е още по - труден фактът към коя култура да се обърне, тъй като бащата е чужденец. Тормози ме и това, че непрекъснато ще бъда упреквана от собствените си родители, че съм създала нещастно дете - т.е. дете на разведени родители, децата тък като били жестоки, щяли да му се подиграват...

Финансово що годе съм независима...не плащам наеми и живея в собствен апартамент придобит преди брака, заплатата ми на този хал в БГ е доста прилична....

И все пак вече 4 години се лутам м/у тази дилема и няма излизане...честно ви казвам адът е пълен:((

Знам, че аз трябва да взема решението, знам, че отговорностите ми ще бъдат в пъти повече, но въпреки това не мога да се оттърва от това ужасно чувство на вина...

Линк към коментар
Share on other sites

:) Вина за какво?

Вината по принцип не е част от човека, на него му я прикачват в процеса на неговото израстване.

Вслушай се в себе си и ще видиш, че там вина няма.

Ако под това "тук", родителите ти имат предвид България, нещо не им е актуална информацията.

Моите деца скоро отново коментираха, че те са едни от малкото с двама родители и пълно семейство, така че притеснения за това не трябва да се създават.

Бащата е чужденец, ок, чудесна възможност да опознае още една култура и още един език. Това няма ли да стане по- лесно, ако бащата знае, че има определени дни в които да се отдаде изцяло на детето си? Ежедневното му контактуване по 30 мин. нима е по- ползотворно?

А една щастлива майка с пълноценна връзка не е ли по- добър родител от колкото майка трупаща неудовлетворение и безлюбие към себе си?

Децата са много по- умни отколко предполагаме.

Нека не ги подценяваме и не ги превръщаме в жертви на собствените си страхове.

Едно дете израсло в семейство без проява на любов между родителите приема един не добър модел, който ще му доведе редица проблеми в последствие.

Едно дете израстващо при разведени родители с които си прекарва прекрасно, дори и виждайки ги отделно има доста по добри шансове да усети любовта.

:) И разбира се всичко това може да става и с усмивка, без напрежение, без суматоха, без обвинения, защото живота е прекрасен във всички нюанси на своето съществуване.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за куражът didi_ts.

Знам, че не живея правилно в момента и знам, че промяната рано или късно ще е неизбежна. Децата винаги си остават егоисти.....знам ли...след години ще се обърне може би и ще ми каже: Е...защо си търпяла, защо не си се разделила с него, аз не съм те карала насила....

От другата страна родителите ми, които се опитват да контролират всичко и колкото и да им обяснявам за тях жертвата заради децата и самите деца винаги е била номер 1, и пак не мога да си обясня тяхната логика: хем за децата дават всичко за да са щастливи, а аз като тяхно дете трябва да живея нещастно, заради сега вече собственото си дете......а те двамата толкова се обичат, не помня да са се карали, тоест за каква жертва говорим, не за хляб и олио, а за духовна.

Но пак не разбират...предпочитат да съм нещастна, дефакто аз никога не съм показвала чувството на нещастие пред тях и може би това ми решение изведнъж ги е треснало като с мокър парцал...отстрани всичко е много розово.....а в собствената ми къща, в която не ми се прибира е ужас...различни стаи, различни тоалетни, различни хора, различни култури, различно мислене, различна храна, различни интереси и всичко за което се сетя..,едно единствено общо е детето, което и двамата много обичаме.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Мисълта, която си изтеглих днес от моите книги, за себе си, може би е подходяща за случая.

"

"Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си. И не че ме е страх, че времето минава толкоз бързо. Само малко ме тревожи мисълта, че може би утре ще съм твърде стар, за да направя всичко, което съм отлагал." Хорхе Букай

Може да се отнася за майката, може за детето, може за бащата......... може просто за времето, което пропиляваме в страхове.

Успех Кала :)

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

КЪМ ХРИСТО6 И ЕДНО МОМИЧЕ.МИСЛЯ ЧЕ СТЕ ОЩЕ МН.МЛАДИ И ЕДВА ЛИ СТЕ ОТГЛЕДАЛИ И 1 ДЕТЕ ЗА ДА ДАВАТЕ МНЕНИЕТО СИ .АКО МОДЕРАТОРИТЕ ПРЕЦЕНЯТ ДА ИЗТРИЯТ МНЕНИЕТО МИ -НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ.

Линк към коментар
Share on other sites

КЪМ ХРИСТО6 И ЕДНО МОМИЧЕ.МИСЛЯ ЧЕ СТЕ ОЩЕ МН.МЛАДИ И  ЕДВА ЛИ СТЕ ОТГЛЕДАЛИ И 1 ДЕТЕ ЗА ДА ДАВАТЕ МНЕНИЕТО СИ .АКО МОДЕРАТОРИТЕ ПРЕЦЕНЯТ ДА ИЗТРИЯТ МНЕНИЕТО МИ -НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ.

Да наистина е така млада съм,но аз не давам мнението ката родител,а  като дете.Нали все пак темата е "Раздялата и децата".Винаги една тема има две страни,както вие сте от едната,така аз съм от другата. :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Замислям се за тази тема, наблюдавам всеки ден децата около мен.Ако трябва да съм обективна, то всички слънчица живеят като в едно голямо семейство в моя квартал.Ангажирани в оцеляването на физически план родители не отделят необходимото време на децата си, качествено време.Говорим да почувства детето сигурност, емоционална подкрепа, топлота, разбиране и сигурност.Дано не съм 100% правата. Може да има една куха черупка, подобие на семейство, в което гарантираш хляба, облеклото и т.н., но това не е всичко.Да се отглежда и възпитава дете е цяло изкуство, предизвикателство и отговорност.За раздялата, това е много личен избор.Детските души са толкова фини, че отлично се ориентира и в отношения и в обстановка.Ако една връзка предизвиква емоционално насилие, то няма смисъл от това за детето. Дефакто детето формира мислене на родителите.Ако има свобода, детето да развие себе си, дори след раздяла то здравата ценностна система ще превъзмогне емоционалните рани.Това би било наистина добре за децата.В ежедневието ни е пълно с възрастни деца, неизживяно детство, неподготвеност за житийските превратности.Причината е, че детето е било жертвата в отношенията на родителите да спасят брак без любов.:dancing yes::thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

Децата винаги са ме изумявали с простичката си, но брилянтна логика. От дете съм чула следното:

- Ако двамата не могат да са едновременно заедно и добри и щастливи, то по-добре да са добри и щастливи и да не са заедно, отколкото да са заедно, но да не са добри и щастливи.

Линк към коментар
Share on other sites

КЪМ ХРИСТО6 И ЕДНО МОМИЧЕ.МИСЛЯ ЧЕ СТЕ ОЩЕ МН.МЛАДИ И ЕДВА ЛИ СТЕ ОТГЛЕДАЛИ И 1 ДЕТЕ ЗА ДА ДАВАТЕ МНЕНИЕТО СИ .АКО МОДЕРАТОРИТЕ ПРЕЦЕНЯТ ДА ИЗТРИЯТ МНЕНИЕТО МИ -НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ.

Не разбирам на какво се дължи агресията ти към мен и момичето. Трябваше десетина пъти да си поемеш дълбоко и бавно въздух със затворени очи, за да изпуснеш парата... Тогава можеше и да не се стига до това мнение. Мисля че мнението ти е излишно и не трябваше да го пишеш. Още повече, че то си е открита агресия - явно си търсила хора, върху които да си изкараш нещо, което те е мъчило. Аз просто разказах какво съм видял, изразих мои разсъждения, зададох въпроси. Не виждам защо тези неща трябва да предизвикват острата ти реакция. Може би ще е добре да се провеждат психотестове и неиздържалите ги участници да не бъдат допускани до участие във форумите. Моля ти се, тук не е клиника за психичноболни. Може би ще е добре при нова твоя подобна реакция, модераторите на сайта да те санкционират, за да положиш усилия и да увеличиш самообладанието си. Бог да те благослови. :hypocrite:

Редактирано от Христо6
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...