Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ани

Житен Режим. Грухано или негрухано жито?

Recommended Posts

ПРИГОТВЯНЕ НА ЖИТОТО

Сто грама жито се измива много добре от вечерта и с лъжица се слага в добре запазващ топлината еднолитров термос. Залива се с вряла вода почти до горе и термосът се затваря добре;за да може житото да няма достъп до въздуха. На сутринта внимателно се излива от термоса само житената вода и се изпива на гладно, половин-един час преди закуска, като се добавя мед и лимон по вкус. Необходимо е тази житена вода да се задържа малко в устата, като се „дъвче”, а не да се изпива на едри глътки, защото фактически това е изключително силна и концентрирана храна. Житената вода е също и много силно лекарство, което Учителя дава за лекуване на нерви, като в този случай тя е необходимо да се пие 40 дни. Така че тези, които искат да се лекуват, биха могли след завършването на житния режим (10 дни) да продължат да пият житената вода. Горепосочената житена вода има тази лечебна сила само в случая, ако житото е ГРУХАНО. Ако житото е сурово, водата не може да проникне през обвивката на житните зърна и да поеме жизнената им сила. Искам изрично да подчертая, че Учителя е ползвал през житния режим само грухано жито от сорта бяло жито, а не сурово или покълнало такова. Това трябва да се има предвид от всички, които искат правилно да проведат житния режим. Употребата на сурово жито - това е друго упражнение, дадено от Учителя в беседа, което обаче не се отнася за житния режим през февруари.

Записал от

сестра Йорданка Жекова

брат Жоро – Габрово

източник

Описанието на житния режим, дадено от сестра Йорданка Жекова и записано и публикувано от брат Жоро от Габрово, предизвиква у някои хора, включително у мен, някои съмнения. Години след заминаването на Учителя сестра Йорданка получила поръчение от него да сподели най-после един специален режим, който Учителя правел тайно и го споделял само с нея – с личната си готвачка: „Те са дадени от Учителя на сестра Йорданка Жекова, тъй като по Негово време той се е изпълнявал само от тях двамата и не е описан в беседите. Едва по-късно, през 1953 г.,Учителя се явява на сън на сестра Йорданка и й разрешава да го даде на Братството.“

Не е известно Учителя да е имал лична готвачка и да е правел тайни хранителни режими. Нали на Изгрева той обикновено е сядал на трапезата заедно със сестрите и братята. Това, че сестра Йорданка му е била лична готвачка, си е нейно мнение. А февруарския житен режим е бил правен от много сестри и братя далеч преди публикацията на брат Жоро от Габрово. Впрочем, ръководителите на братската организация в България, изглежда, са обърнали внимание на критиките срещу въпросната публикация, защото вече не я тиражират.

Повечето неща в описанието на сестра Йорданка Жекова според мен са много добри и са в стила на Учителя. Но това, че житото трябва непременно да е грухано, за да пусне ценните си вещества във водата, си е живо недоразумение. Ами като ги пусне във водата, те се махат от житото! Какво пречи ценните вещества просто да си останат в житото? Нали основният продукт в режима е самото жито, а не житената вода? (Друг въпрос е, че някой може да си направи диета, основана на житената вода – без житото да се яде. Тогава за предпочитане би било се разварява грухано жито.) Учителя е много пъти е възхвалявал житото и е давал много упражнения с него, като винаги е изтъквал, че най-добре е то да е сурово, но може и накиснато и дори малко сварено при по-слаби зъби. Не ми е известно да е казвал, че трябва да е грухано.

В книгата си "Житен Благослов" Христо Маджаров е публикувал ценни спомени и препоръки на сестри и братя, които са били в Школата на Учителя. Ето някои от тях:

Кирил Стоянов (Лъвчето) - печатар в издателството: "Много болести Учителят лекуваше с жито, като даваше различни диети и режими.54

Житният режим през февруари е един от тях. Поради работата с книгите, застоялия живот през зимата и лип­сата на пресни пло­дове и зеленчуци, много приятели бяха понапълняли. Трябва да си казваме исти­ната, Христо!

"За да не затлъстявате, постете! Храната ви трябва да бъде съвършено чиста и здравословна." - каза Учителят. Тогава даде Житния режим през февруари, като лек вариант между пост и хранене, за да се прочисти организмът и да се подготви за пролетните енергии."

Из писмо от стенографката Елена Андреева до Магдалена Димитрова от 15 февруари, 1973 г: "Учителят даде задачата за житото в Младежкия клас. Каза да натопим сурово жито във вода, за да омекне, и една седмица да ядем само жито и да пием вода, колкото искаме. След тези 7 дни на жито да бъдем 7 дни на обикновена храна, и отново така три пъти. Доколкото зная, повечето правихме само първата седмица. Понеже ни беше трудно само жито, впоследствие, по съвет на Учителя, прибавяхме плодове и мед... Още тогава Учителят каза, че които нямат здрави зъби, могат да го варят, но тогава на ден да вземат по-голяма доза. Днес много хора Варят житото, защото нямат здрави зъби... Други го натопяват два дни по-рано, за да омекне. Тогава след 24 ч трябва да му се смени Водата.

Мнозина ядат мед, плодове. Така режимът е по-лек.

Учителят казваше, че човек може да лекува нерви, като яде житото сурово. Казваше също, че може да се лекува туберкулоза, ако изкара три месеца само на жито.

Добре е за режима, житото да не е грухано.

Това са правилата, а Всеки си избира, което може да направи.

Пожелавам ти лек и приятен житен режим!"

Николинка Шарова: "Когато дойдох във Варна през 1951, се включих към Варненските приятели, които го правеха. Времето бе такова, че се налагаше да го правим тайно и индивидуално. Оказа се, че имаме малка разлика в приложението, поради съветите от различни беседи. Тогава питахме тези, които са го прилагали с Учителя:

Елена Андреева го правеше с покълнало жито. Използваше и мед, орехи и ябълки. Казваше основните правила и различните варианти, като винаги повтаряше, че учението няма догми, че човек трябва да опитва и да избере това, което е най-полезно и приложимо за неговия случай.

Паша Теодорова (стенографка при Учителя) казваше: "Режимът се прави без насилие и по разположение. Организмът на ученика показва това. Затова понякога аз го про­дължавам след определения срок - тялото блаженства и иска още. Друг път го съкращавам - организмът не се чувства хармонично..."

Учителят даде основния тон. Ние правим аранжиров­ка. Това е най-свободното от догми и ритуали учение" -завърши кака Николинка.

Из Записките на Цанка Дойнова

(Сестра на Николай Дойнов и Борис Николов) (по беседи и лекции)

Житото възпитава чувство на жертвеност, но човек още не знае как да извлича от него хранителни елементи. Може в продължение на месеци да се храни вечер с варено жито. Може да се поделади с мед и орехи, но най-добре е само жито - по 120 гр на вечер.

През месец февруари, когато почне разсипът на Луната, може да се изкара за 10 дни житен режим с по 100 гр на ден, с малко мед, лимон, орехи и гореща вода. Това е прекрасен начин за пречистване от зимните утайки. Добре е водата (до 1 л) да се употребява 15-20 мин преди ядене на житото.

100 гр покълнало жито е отлично за обновяване на сърцето. Зародишите са извънредно богати на витамини. Покълването става така: 100 гр жито се изчиства и измива, поставя се в съд с вода - да е един пръст над житото. Така стои 24 ч.

После житото отново се изплаква, водата се изцежда, оставя се само една супена лъжица вода. В това положение то се завива добре с вълнено парче (кожух), защото е нужна известна температура.

Опитът ще научи човека как да се добере до тази температура. Ако си спазил това, след 24 ч житото ще покълне. Изчаква се, докато се появи покълването: появяват се бели връхчета. Тези 100 гр жито се изяждат на три пъти.

За вегетарианците е особено важно и необходимо да спазват този режим. Добре е да се прави 10 дни, да се почива 10 дни, и пак да се продължи. Ако сърцето е слабо, добре е да се поддържа цял месец.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При накисване зърното се разпуква, при покълване - още повече. Студените извлеци са по-активни от запарките, запазват се ензимите и витамините. Обвивката е достатъчно разкъсана след накисването и покълването, за да отдаде на водата максимално количество разтворими активни съставки.

След накисване от предния ден житото омеква достатъчно и е подходящо дори за хора със слаби зъби. На мене лично не ми става като дъвка, може би сортът е такъв.

При покълване многократно се увеличават биологично-активните съставки, прочистващата, антиоксидантна и регенерираща сила на житото, обогатява се белтъчният състав.

Житните кълнове наистина притежават биополе, което създава приятна атмосфера, хармонизира и лекува.

Груханото жито може би не случайно се използва за помени...

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Груханото жито може би не случайно се използва за помени...

Много правилна логика.

Аз си мисля, че все пак целта на Житния реим е ОБНОВА. Това става само с ЖИВОТ, с ЖИВО зърно. Не разбирам защо хората си нищят до подробности може ли или не може с груханото жито. Ами груханото (битото) просто НЕ Е ЖИВО. Един друг цитат от книгата на Маджаров също ми е любим, дано да съм точна - "Който не разбира Житния режим, нека да го прави с грухано жито".

Другото, което си мисля, е, че никога не можем да стигнем до Абсолютната Истина. Учителят сигурно е знаел, че ще се появят много течения, различно тълкуващи неговите думи и със сигурност е оставил място за свободния, личен избор. Моите проучвания стигат до там, че той самият е правил поста САМО с жито, СУРОВО. За мен е важно и правилно да се стремя да го правя като него, без да се питам ама може ли по 4 ябълки или 12 ореха...

Пожелавам на всички, избрали този начин за пречистване, да се изчистят от всичко, което им е пречело досега!

Поздави,

Дени

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отдавна у мен са се зародили няколко въпроса относно житния режим и правенето му с лимец. Ако модераторите предпочитат, може да преместят мнението ми в друга тема, мисля, че имаше една за това с какво жито да го правим.

Та значи, за това жито се знае, че е много енергийно заредено. Това е хубаво, но е редно да се попита - ако идеята на един режим като житния е тялото да се приучи да борави с по-малко енергия, т.е. да асимилира по-добре по-малко енергия, за да стане по-ефективно в самото асимилиране на тази енергия, то ако ние му даваме по-високо енергийна храна, не вървим ли против този процес на адаптация на тялото към това да асимилира по-малко, но по-ефективно. Ясно е, че ако се дава храна, която е високоенергийна, не може да говорим за адаптация на тялото към по-ефективно асимилиране - в изобилието то не може да се научи да смила по-ефективно, защото с нищо не му се показва, че има необходимост от това. Най-силно действие, например, от режимите, сигурно може да приемем, че се постига с пост - сам Учителят препоръчва след това да се яде колкото може по-лесносмилаема и не толкова силно питателна храна, за да се развият белите дробове. След това може да дойде режим като житния режим. Ако приемем, че ефектът от режим с обикновено жито по отношение на това колко се приучва тялото да асимилира по-ефективно храната е един, то логично е да предположим, че ефектът от друг вид жито, което е по-високоенергийно, е друг и е донякъде логично да предположим (без това да е все още достатъчно за пълно доказателство, разбира се), че по-високоенергийното жито по-малко адаптира организма към ефективно храносмилане от по-нискоенергийното (обикновеното). Естествено, известен ефект се постига и от режим с по-високоенергийно жито, например лимец, защото все пак това отново е режим, но както казах, логично е да се предположи, че той не задължитено съответства на ефекта на режима, ако той се спазва с обикновено жито. Т.е., с по-силната храна ние си помагаме повече. Моя позната сподели, че тази година е правила режима с лимец и че не е чувствала глад и е минал значително по-лесно. Знам, че когато тя го прави с обикновено жито, изпитва известни трудности. Тук стигам и до въпросите - възможно е за нея да е било по-подходящо да прави режима с лимец - защото обикновеното жито за нея може да е прекалено натоварващо - но това означава ли, че за човек, който може да прави режима с обикновено жито, е също подходящо той да го прави с лимец. Ако няма някакви по-сложни сметки в тази работа, все пак излиза, грубо казано, че той се улеснява по същия начин, по който и тя, но той може да няма нужда от това, а напротив - за него да е по-подходящо да се опита още малко да изисква от организма си, за да постигне повече. Ако трябва да направя грубо сравнение - за един човек с едни мускули тренировката може да е една (с едни тежести или упражнения или каквото искате), за друг човек друга, ако трябва тя да има смисъл. Не е много добре да се прехвърля мисленето от, например, фитнес тренировките (на които, между другото, не съм голям фен) върху хранителни режими, пост и т.н. - съгласен бих бил, че това не е в редица случаи добра идея. Но от друга страна, знаем ли всъщност какво правим, когато сменяме обикновеното жито с лимец? Това не е ли същото, като например, да не спазим дозата - 100 грама лимец се равняват сигурно на 150 или повече грама обикновено жито като енергия. Също така, след като по времето на Учителя лимецът не е бил особено разпространен (не знам доколко се е знаело дори за него), а Учителя е решил, че ще даде режима с обикновено жито, не означава ли това, че първо така даден той е достатъчен и второ, че едно изменение на пропорциите в енергията всъщност представляват отклонение от това, което е дадено в оригинален вид, което би се очаквало да има ефекта, който е описан по-горе?

Ясно е, че първо не е напълно задължително да се спазва строгата форма на житния режим за всеки и че, второ, работат не е в това да се гледа само буквата, точката и запетайката и човек практически да спре да мисли и да се опитва да адаптира една ситуация. Но основният въпрос, който тук искам всъщност да задам е доколко има основание да се смята, че да се прави житния с лимец е същото като да се прави с обикновено жито. Както по-горе споменах, за един човек това може да е решение, което му помага да направи все пак житния режим, но доколко един човек, който би могъл да направи житния режим с обикновено жито има основание да си мисли, че няма разлика в случай, че реши да го прави с лимец и доколко имаме право да мислим, че така няма да се променят и резултатите от режима - естествено, той пак може да има резултат, но той да не е точно същият. Т.е., доколко човек има в момента основание да мисли, че ако направи режима с лимец, преценката му е правилна за самия него? Всъщност, когато човек избира лимец пред обикновеното жито, наясно ли е той всъщност какво прави? Не е ли по-правилно да се смята, че режимът с обикновеното жито е единственият сигурно изпитан режим, за който се знае, че е одобрен от Учителя? Къде е границата на излишното следовничество на правила и подточки от правила, на разумного приложение и на липсата на достатъчно разбиране за това какво всъщност се случва? Как е правилно да се мисли относно този въпрос? Не искам да звуча нито истерично, нито да обявя позиция против ползването на лимец в житния режим, но ми се струва, че може да се замислим над тези въпроси. Какво мислите вие?

Така и не намерих по-добра тема, в която да сложа това мое мнение от темата за лимеца. Това, което се случи впоследствие в тази тема бе, че се дискутира надълго и нашироко има ли ГМО жито или няма, но така и не се стигна до никаква дискусия за това доколко е удачно да се мисли, че лимецът е добър заместител на житото. Ако модераторите предпочитат, може да направят нова тема от този въпрос.

Иска ми се да прецизирам още малко позицията си. Тази година, в Братската къща се продаваше лимец вместо нормално жито - поне когато аз попитах за това. И така без особено замисляне сякаш "новооткритите и новодоказани" хипотези се присъединиха към нещо, което само по себе си няма отношение към каквато и да е идея за заместване или подобряване на житото. За мен така и не е ясно доколко е удачно всичко, свързано с идеологията около новооткрития лимец да има отношение към житния режим, който така или иначе не взима изрично предвид възможността в един момент вместо жито да се използва нещо друго. Тук особено важни са въпроси като следните: когато се предпочита лимец пред обикновено жито, с това е възможно да се показва, например, че е важно и "в духа" на положителното, което носи новото време, да се набляга на лимеца и дори може би да се предпочита той пред житото в някои ситуации. Така ли е всъщност? А все пак, ако това беше толкова важно, нямаше ли сам Учителя да говори за това и да каже, че житния режим трябва да се прави с лимец и че от житото най-добро е житото от лимец? След като той е преценил, че това не е необходимо и обикновеното жито е достатъчно, то всъщност не излиза ли, че с този лимец ние едва ли не се отказваме да имаме доверие в това, че повече от обикновено жито не е необходимо за житния режим? А така не изпускаме ли един принцип, а именно, това да се задоволяме с малкото, което е достатъчно? Не излиза ли от това, че видоизменяме принципите, според които правим режима? А ако твърдим, че лимецът е по-добър от обикновеното жито, не излиза ли, че мислим, че новите открития могат да коригират и това, което ни е дал Учителя? Ако това не е така, все пак, когато много хора предпочитат лимец пред жито, за това има известна причина. Ако причината е в това, че лимецът е по-хранителен, то не върви ли това в посока, противоположна на идеята на режима, както съм написал по-горе? Най-малкото, ако се предпочита съзнателно лимец, не се внушава по този начин, че лимецът е необходим за този режим, че житото в сравнение с него е недостатъчно? След като Учителя не е агитирал нищо за лимеца, който е съществувал и по негово време, не е ли логично да преценим, че важността, която отдаваме на предимствата на лимеца е по-скоро едно ненужно заблуждение? А не се ли получава отдалечаване от същността на един режим, ако при него наречен ненужното нужно? Нали за това е режим - да отсее ненужното. А ако се дефинира кое е ненужно и кое нужно, то тогава се дефинира и самият режим, нали така? В крайна сметка, доколко имаме основание да сме сигурни, че режимът с лимец също така може да бъде дефиниран като "житен режим", след като не е ясно дали Учителя би го одобрил?

Това са основните въпроси - някои от тях перефразирах в няколко версии. И все пак - знаем ли какво правим при заместването на обикновеното жито с лимец, освен че се опитваме да адаптираме режима и да изберем продукт, който е екологичен, качествен, така, както някои разбират това понятие, и - все пак - някак ню-ейдж модерен и удобен за консумация?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хора, лимецът също е жито. В нивите растат по няколко вида жито. Обичайно е било, особено преди столетие, сред тях да има и лимец. Гледах преди два дни един пакет с био жито, ами явно това беше смес поне между два вида, единият от които камут със сигурност, няма как да се сбъркат кехлибарените му, едри, полупрозрачни зърна.Пакетът с парено жито, който привърших тази сутрин, съдържа два или три вида жито - единият от които с тъмни обвивки, а другите два със светли. Същото е и с груханата пшеница, която ще започна от утре. Няма да я изхвърля, защото е грехота, а ще сварявам и ще добавям към нея покълнало жито, а когато го свърша, ще добавям покълнал лимец. За първи път ще ям лимец. Може и да съм хапвала като дете, защото много обичах да вадя зрънцата от едни житни треви, още докато са млечни.

Изобщо, аз лично не обичам да умувам твърде много и да усложнявам нещата, а предпочитам да се вслушвам във вътрешния глас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъй като житният режим наближава, реших да посъбудя темата и да проверя дали междувременно не са се появили повече отговори на въпроса, който бях поставил миналата година и който все още се намира два поста по-нагоре. Без да искам излишно да споря, реших, че ще е удачно да отговоря на последния пост относно следното:

Хора, лимецът също е жито. В нивите растат по няколко вида жито. Обичайно е било, особено преди столетие, сред тях да има и лимец.

Доколкото можах да разбера от това, което прочетох в книгата на Е. Елмазов за лимеца, от един период нататък лимецът е бил пренебрегната култура, т.е. хората не са го използвали поради факта, че изисква по-трудна преработка и дава по-малък добив. Освен ако не съм наясно с нещо съществено по въпроса, излиза, че не може да се очаква в средно-статистическата пшеница преди 100 години да се намери количество лимец, което да заслужава нашето внимание, дори и да е имало известни смесвания на култури и някои случайни стръкове лимец да са се появявали поради една или друга причина измежду другата пшеница. Поне така си мисля аз с моите - признавам - нулеви практически знания по гледане на пшеница. :)

Т.е., ако искаме да поддържаме тезата, че сегашната тенденция да се предлага все повече и повече лимец е един вид възраждане на тази култура от по-старо време след нейното пренебрегване за поне няколко века от хората, то излиза, че няма основание да мислим, че преди 100 години 100 грама обикновена пшеница са имали идентични свойства и съдържание със 100 грама лимец, поне не в общия случай.

Не искам с този си пост да задължа останалите участници да продължат дискусията, но от друга страна реших най-малкото да отговоря на предния пост, не на последно място, защото виждам, че за втора поредна година в Братската къща се продава лимец, без обаче да се продава и негова алтернатива.

Редактирано от Florestan

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Флорестан .

Няма да скрия ,че преди ,споделях същото недоверие и горе долу същите въпроси .

Няколко години вече правя житен режим и съм пробвала различни варианти.Миналата година направих режима с лимец и след това повторих в друг период .Харесах лимеца .Мисля, че не са преувеличени качествата, които му се приписват. Харесах го повече от житото ,което мога да си доставя (намеря). Екологично чисто жито според мене е много трудно да се намери в наше време. Т. е. и житото не е същото Флорестан ,след тези 100 години .Така че ... Споделям само опита си и направеното от мен самата сравнение. Само чрез опит може да се разбере истината . На твоя въпрос , дали Учителят би бил против лимеца, мисля че при Учителя няма догми .Има опит .Новото учение е практическо учение .Учителят ни е оставил много мисли за поста, за вътрешното ръководство, което всеки трябва да следва .В последната неделната беседа на Портала, има ценни мисли по тия въпроси - тук .

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×