Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Този "лицемер" /попа/ е по-опасен, защото дава пример, смята се за авторитет, за "божи наместник, служител". :dancing yes:

Колкото до опасно и безопасно също е относително, според гледната точка. Ако не вярвам и не обръщам внимание на някого/нещо, то защо да е от значение, опасно за мен?....:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
3d_146.gif Рано или късно всичко става ясно.Аз лично не обичам да ме хвалят,предпочитам основателна критика.Желателно е да е поднесена мило.Не обичам пред мен да се говори лошо за трети,предпочитам да го хвалят.3d_118.gif Човечетата са за вас от дъщеря ми.Който има очи да вижда и уши да слуша ще размисли и ще открие истината рано или късно.Та покрай лицемерите можеш да откриеш какво надделява и в неговия слушател.За мен е по-скоро интересно отколкото да се заслушвам в смисъла на думите им или да се притеснявам,защото има Господ който ни пази и решава какво да ни се случи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надявам се силно да не продължавам мъката. whistling.gif

Това, цитираното зависи единствено от човека който го казва.

Иначе в същия пост са поставени много хубави и фундаментални въпроси с много дълбоко съдържание. Но пък много обемни и дълбоки за кратки отговори в настоящата тема. За себе си съм намерил отговорите където съм се сблъсквал опитно. Себепознанието обективно е субективен процес, малцина ще се съгласят да дръпнат завесите на камерният театър, за да се види дълбочината на изключително интересната тема. Защото там в ръкотворната църква когато вярващият се изповядва пред духовния си водач са само двамата и нарушаването на поверителността може да разкъса необратимо доверието. А доверието към и от духовният водач в метафизичните светове е още по-съкровено. В плът.... всеки е сам към постигане върховете на себепознанието. В Дух ... когато достигне ниво да му се гласува доверие независимо от материалните зависимости, означава , че е победил вътрешното си лицемерие, вече е наясно със себе си и получава търсените отговори метафизично. Да се разобличи лицемерието конкретно в плът се иска много Сила и Познание за контрол на последващите реакции. Малцина успяват, защото мнозина са призвани, а малцина избрани.

Така би трябвало да стоят нещата в идеалния план според мене. Но в неидеалния материален/дуалистичен свят, да се търси идеалното си е неадекватно на материалните условия фантазьорство. Аз съм умерен фантазьор... само мечтател.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Woqk

Аз съм умерен фантазьор... само мечтател.

Благодарение на това вероятно си в много по-добро положение от мен безнадеждния мечтател...

И мъката спира дотук :):thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато чета как се нахвърляме върху този или онзи, критикуваме и лепим етикети за едно или друго негативно качество, си спомням за съвета на Учителя да не се произнасяме за незавършените картини, когато още не са ни се отворили очите за красотата, истината и любовта, която ще ни дарят....

И си спомням за принципа на огледалото....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Сещате ли се за рекламата,в която поп блажи по време на пости?И това е лицемерие,но е вредно за самия лицемер.:D

Може би е правилно лицемерите да се разделят на 2 групи-безопасен и опасен.:)

http://www.vbox7.com/play:528541b7

Реклама: Шунка - Наше Село :D:lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Елиминирай го от живота си.В противен случай му даваш сила и власт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да,да хубава тема! лицемерите... те...да...сме всъщност всички ние, като се замислиш така...

лицемерите ме карат да живея. тук поставям под лицемери още съвсем непораснали хора, инак всички проявявамв това невинно качество докато не дойде момент, в който сме се погрижили за всяка своя мисъл. но във връзка с причиненото огорчение и болка - те напълно изчезват в повечето случаи, когато се обсъди ребром ситуацията заедно с провинилия се лицемер(:3d_146:). имам при всичкото си общуване с обични хора (това условие е задължително, т.к. никой не се чувства предаден от човек, който няма никаква роля в живота му) едно единствено изключение, което още ме мъчи, явно не съм извлякла още всички ползи от ситуацията...

знаете ли кое ме притеснява особено? аз съм много търпелив човек и се стремя всячески да обсъждам и изчиствам дадена конфликтна ситуация -така, като я поогледам някой път излиза дори, че аз съм лицемерката :) .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В лицемерието има доста голяма доза непочтеност и подлост. Двуличникът е човек, който се прави на твой приятел, най-малко на добронамерен и в същото време зад гърба ти ти наврежда. Това е неговия начин за постигане на цел, за която инак няма достатъчно потенциал. Гадно е, че в повечето случаи успява да ти причини зло именно защото си му се доверил и си го приел. Непочтено е да се злоупотребява така, защото това руши един много хубав закон - да приемаш другия за добър и почтен до доказване на противното. Именно открити, сърдечни и искрени хора са поотенциални жертви на двуличниците. Когато са наивни и ценят приятелството. И после, пострадали от лицемери, могат да станат резервирани и прикрити.

Атлантида,напълно споделям мнението ти.За мен лицемер=двуличник.

Да бъдеш любезен е нещо,което няма нищо общо с лицемерието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато чета как се нахвърляме върху този или онзи, критикуваме и лепим етикети за едно или друго негативно качество, си спомням за съвета на Учителя да не се произнасяме за незавършените картини, когато още не са ни се отворили очите за красотата, истината и любовта, която ще ни дарят....

И си спомням за принципа на огледалото....

По интересното е защо е даден този съвет.

Според мене е даден защото, при "незавършината картина" е по-важна функционалността от колкото красотата. Сега ще кажите каква функционалност при "незавършената картина"? Когато един човек постъпва функционално правилно, но не красиво, не е лицемер ако е спазил правилата и е постъпвал почтенно.

Да, така е: Да бъдеш любезен е едно, двуличен е друго.

От тук и обратното на любезността: Да не си любезен и да не си усмихнат, защото нямаш сили да го направиш съвсем не означава, че си или не си лицемер. Но ако в момент на утеснение и грижи си подходил нелюбезно, съвсем не означава, че мразиш или постъпваш лошо с някой човек.

Разликите са много тънки, но съществени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да се справям с лицемерите и ги оставям да си лицемерят на воля!:)

Имам по-важна работа.:v:

Редактирано от granat1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Животът ни принуждава да сме лицемерни. Ако се държиш с учтиво с някого, а ти се иска да не си учтив, това не е ли лицемерие.

Да се държиш учтиво с някого против волята си е любезност,която е част от доброто възпитание според общоприетите норми.

За мен лицемерие=двуличие.

Редактирано от granat1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Животът ни принуждава да сме лицемерни. Ако се държиш с учтиво с някого, а ти се иска да не си учтив, това не е ли лицемерие.

Разбира се, че е лицемерие. И бъди сигурен, че този някой дали съзнателно, дали несъзнателно, но усеща твоето истинско отношение.

А защо животът да те принуждава?

Да не би животът да ти казва "Бъди учтив, когато не ти се иска!"? Напротив - животът се опитва да ни внуши идеята за Единство, Част от Цялото. А това никак не означава, че на някой, който се чувства частица от нещо, ще му се иска да е нелюбезен към това нещо?!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Ами може да човекът да те дразни по един или друг начин, да ти е антипатичен, да не одобряваш нещо в него, но въпреки това да си любезен с него поради една или друга причина, въпреки че реално не ти се ще да се държиш любезно, а да речем причината да го правиш е за да не се излагаш и защото не ти се създава враг. Може да си ядосан, може дори човекът към когото си любезен да те е ядосал и да ти се иска да се отнесеш грубо, но да се сдържиш и да проявиш любезност : това не е ли лицемерие, понеже постъпваш с разрез с реалното ти желание, с това което се е породило в теб.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На пръв поглед причините хората да носят маски са много и разнообразни, но в основата им е едно и също нещо - страхът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лицемерието е по-малкото зло от безлюбието, демонстрирано съвсем искрено. От положение да се отвращавам дълбоко от лицемерните постъпки, изразяващо се във вътрешно и външно съдене, стигнах дотам да съм благодарна, че животът ме постави в ситуации да осъзная колко оскъдна е и моята любов към хората и че откритото демонстриране на това безлюбие е с много по-лоши последици от лицемерието. Ние сме хора с различни качества и недостатъци, а трябва да вършим някаква обща работа, трябва да сме в единство.

:)

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чета какво сме писали и си спомням нещичко от Лазарев, което на времето ме накара доста сериозно да си стръскам ценностната система и представите си за вътрешния свят на хората. Там е работата, че се вгледах внимателно в себе си и в хората около себе си тогава и установих (с ужас), че той е прав.

Та тезата му беше, че истинкият агресор не е този, който проявява лицемерие, а този, към когото е проявено това лицемерие. Отначало се възмутих от дъното на душата си, защото доста бях страдала от лицемерие. После едно по едно си прехвърлих всички случаи - ами да, така си беше.

В някои от тях аз бях дала твърде голям достъп на мои близки до моя вътрешен свят и моя личен живот. Има неща, с които нямаме право да изкушаваме други хора - ако го правим, с това налагаме върху тях определени очаквания за лоялност - своите норми за нея. Другият човек може да няма тези норми и не е длъжен да ги има. Затова, както обичаше да казва една моя състудентка - има неща, които са като дамските превръзки... Зарибени от подобни възможности, на някои им харесва да играят - това си е игра, в крайна сметка. Има сигурно някаква тръпка в това да се преструва човек - миналата вечер Емо гледаше някакво състезание по покер - установих, че имало и спорт такъв - 3d_146.gif

В други случаи човекът беше изпитал страх или някакви спирачки въобще, да ми каже истинското си отношение към нещо - явно съм изразила толкова голяма сигурност в нещо, че в момента съм отрязала пътя на приятел към алтернативното му мнение и решение. И той е решил да заобиколи моята категоричност. Аз съответно съм изтълкувала неговото мълчание като съгласие, а после свободното му решение в разрез с моето мнение - като лицемерие. Оттогава винаги се старая да си оставям вратички и да не съм категорична. Не винаги успявам.

Имала съм и други случаи - тези, в които мен са ме смятали за лицемерна. Аз си знам мотивите за постъпката и наистина имам положително отношение към всички и към ситуацията. Той, обаче, явно е имал друг образ на отношенията ни и дори не иска да изслуша спокойно и безпристрастно моята картинка. Естествено, в нашия забързан и многолик живот има вероятност и просто да сме изключили вниманието си към нещо, което е съществено за другия, докато за нас в същия момент съществено е било друго.

И накрая напълно се присъединявам към мненията на Мона и Куки - съденето и безлюбието са далеч по-големи проблеми. Нарече ли човек някого лицемер, намрази ли го за това, неминуемо след време и него ще нарекат така - и съвсем несправедливо от негова гл.т., но той няма да може да обясни.... И съвсем справедливо от гледната точка на обвинителя....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лицемерието е по-малкото зло от безлюбието, демонстрирано съвсем искрено. От положение да се отвращавам дълбоко от лицемерните постъпки, изразяващо се във вътрешно и външно съдене, стигнах дотам да съм благодарна, че животът ме постави в ситуации да осъзная колко оскъдна е и моята любов към хората и че откритото демонстриране на това безлюбие е с много по-лоши последици от лицемерието. Ние сме хора с различни качества и недостатъци, а трябва да вършим някаква обща работа, трябва да сме в единство.

:)

Да. И аз съм стигнала до този извод! :thumbsup: Не харесвам лицемерието. Но сблъсъкът ми с арогантното и грубо безлюбие понякога ме кара да се замислям - кое е по-малкото зло...?

Има два вида лицемерие - осъзнато и неосъзнато. Второто се случва често на всички, поне така мисля. :) Преди няколко дена, след дискусиите в темите за вегетарианството, ми беше казано (с приятелски тон :dancing yes: ) по скайпа, че след като употребявам и минимално количество месна храна, то си е чисто лицемерие да се бунтувам срещу другите невегетарианци. :thumb down:

Тогава се замислих за неосъзнатото лицемерие, през което май всички минаваме понякога...? :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Животът ни принуждава да сме лицемерни. Ако се държиш с учтиво с някого, а ти се иска да не си учтив, това не е ли лицемерие.

Лицемерие е когато учтивостта е прекалено показна, когато прекалено акцентираме върху своята учтивост, без тя да е истинска. Иначе някакво ниво на учтивост винаги трябва да се поддържа, дори и към тези, които не ни харесват, не толкова заради впечатлението, което ще оставим, колкото заради това, да не възпитаваме в себе си грубост и несдържаност. Ние все пак сме отговорни за действията си и не трябва да даваме израз на грубото и нисшето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато си любезен с някого,ти нямаш за цел да му навредиш.Любезността помага да бъдат избегнати излишни конфликти и да се запази добрия тон в отношенията.Ако не проявявахме любезност на работното си място или на други места,където са събрани много хора които не са се подбирали взаимно,какво щеше да стане?!

Понякога се налага да проявяваш лицемерие за да извлечеш изгода за себе си,която е необходима за оцеляването ти.Когато обаче този вид лицемерие стане норма на поведение е лошо.

Според мен най-лошата проява на лицемерието е когато в основата му седи желанието на навредиш на човека към когото го проявяваш.В основата на такова лицемерие са злобата и завистта.

Маската е предпазно средство и ако я свалиш пред неподходящ човек вероятността да те наранят е почти 100%.

Маската е излишна само когато си сред хора които обичаш и които те обичат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....Да. И аз съм стигнала до този извод! :thumbsup: Не харесвам лицемерието. Но сблъсъкът ми с арогантното и грубо безлюбие понякога ме кара да се замислям - кое е по-малкото зло...?

Има два вида лицемерие - осъзнато и неосъзнато. Второто се случва често на всички, поне така мисля. :) Преди няколко дена, след дискусиите в темите за вегетарианството, ми беше казано (с приятелски тон 59.gif ) по скайпа, че след като употребявам и минимално количество месна храна, то си е чисто лицемерие да се бунтувам срещу другите невегетарианци. thumbdown.gif

Тогава се замислих за неосъзнатото лицемерие, през което май всички минаваме понякога...? :rolleyes:

Ами Ани, то всеки може да не усети някои неща. Аз това не бих го нарекъл лицемерие, а объркване. Но беше интересно, че всъщност излизаше, че говориш за себе си като за месоядец :)

А това за безлюбието е интересно като съвкупност. Нещата, които се натрупват. Човека хем не обича и хем лъже, т.е. лицемери. Подвежда хората. Те се лъжат и затъват още по-дълбоко в отношенията си към него. Той потиска истинските си чувства и се изпълва с агресия. Не виждам защо, ако добавим и лъжата, нещата ставали по-добре?!

Е, има ниво на социално поведение, което се спазва, но хората пак могат да бъдат откровени и с него. И достатъчно уклончиви,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това последното е за майсторския клас, а ние още не сме в него.:thumbsup1:

Т.е. аз не съм в него.

Идеята е човек да погледне вътре в себе си и да види с какво е предизвикал отрицателно отношение, макар и прикрито. Ще види там, че той самият не е достатъчно добър. Целта, моята де, не е да се превърна в лицемер на свой ред, а да изчистя отрицателното си отношение към човека, да намеря начин да го обичам и да подобря издъно нагласата си, мислите, чувствата и действията си към него. Това е. Ще се усети и външно, няма начин.

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×