Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

куки, така е, но не от всеки лицемер може да се извлекат истинските му чувствам, за да може да работим с тях. Извода е да се общува с повече хора. Така все ще намерим честен необичащ и като си оправим отношеният с него, ще се оправят и с лицемера. ... може би :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен хората взаимно се лъжат ,точно заради това социално поведение.Като се огледам около себе си виждам само лицемерие и всичко е в името на детето ,в името на семейството,в името на приятелите,в името на...................... уж доброто за всички.

Защо е нужно да се измъчват по този начин?Защо повечето хора вътре в себе си негодуват а,не смеят да променят нищо?Защо просто не правят това което наистина искат ?

Редактирано от dantchela

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да не забравяме свободата на избора. Всеки свободно избира как да постъпи, макар да му се струва, че не е така в много от случаите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен хората взаимно се лъжат ,точно заради това социално поведение.Като се огледам около себе си виждам само лицемерие и всичко е в името на детето ,в името на семейството,в името на приятелите,в името на...................... уж доброто за всички.

Защо е нужно да се измъчват по този начин?Защо повечето хора вътре в себе си негодуват а,не смеят да променят нищо?Защо просто не правят това което наистина искат ?

От страх.

Включително страх, мотивиран от най-благородни идеи - да не навредим на детето, да не нараним пратньора/приятеля ...

И аз мисля като теб, че в крайна сметка всички се измъчват по този начин.

Да не забравяме свободата на избора. Всеки свободно избира как да постъпи, макар да му се струва, че не е така в много от случаите.

А дали избираме наистина свободно? Като се започне от чисто философската страна на въпроса - доколко имаме свободна воля/избор и се стигне до тривиални житейски неща, като предубеждения, консерватизъм или напротив бунтарство/революционерстване, страх (за който споменахме по-горе), неточно предвиждане на това как ще се отразят реално нашите действия и бездействия, което коментираме в една друга тема ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен хората взаимно се лъжат ,точно заради това социално поведение.Като се огледам около себе си виждам само лицемерие и всичко е в името на детето ,в името на семейството,в името на приятелите,в името на...................... уж доброто за всички.

Защо е нужно да се измъчват по този начин?Защо повечето хора вътре в себе си негодуват а,не смеят да променят нищо?Защо просто не правят това което наистина искат ?

Може би защото не е лесно да си "черна овца"?:hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като заговорихте за "църна уфтсъ" си помислих, че човек лицемери, ако отзивите от всички хора за него за положителни.

Ако те оценяват някак си от 2 до 6, то нормалната оценка е 4. Иначе, ако е 6 лицемериш, ако е 2 си бая брутален :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги има поне два начина за реагиране на дадена ситуация. В този смисъл има избор, относително свободен заради ограниченията, но все пак избор.

Темата е за лицемерите, т.е. за хората, на които сме лепнали такъв етикет, защото не са сметнали в определена ситуация за необходимо да ни информират за истинските мотиви на поведението си. Тези мотиви може и да не са чак толкова лоши или осъдителни, но ние сме много чувствителни, когато не ни зачетат, а от своя страна не сме нито идеални, нито искрени, нито добронамерени във всички случаи спрямо останалите. Това, че сме добронамерени към себе си и някои свои близки, е достатъчно за нас.

Лепваме на някого етикета "лицемер", а ако сме докрай честни спрямо себе си, с не по-малко основание може да го лепнем и на себе си. Грешката е в самото лепене на етикети. Отъждествяваме човека с неговите постъпки, настройваме се срещу него, а не бива така. По-добре е да се оцени ситуацията и да се прецени, че ако бихме влезли в кожата на този човек, вероятно бихме действали по същия начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги има поне два начина за реагиране на дадена ситуация. В този смисъл има избор, относително свободен заради ограниченията, но все пак избор.

Темата е за лицемерите, т.е. за хората, на които сме лепнали такъв етикет, защото не са сметнали в определена ситуация за необходимо да ни информират за истинските мотиви на поведението си. Тези мотиви може и да не са чак толкова лоши или осъдителни, но ние сме много чувствителни, когато не ни зачетат, а от своя страна не сме нито идеални, нито искрени, нито добронамерени във всички случаи спрямо останалите. Това, че сме добронамерени към себе си и някои свои близки, е достатъчно за нас.

Лепваме на някого етикета "лицемер", а ако сме докрай честни спрямо себе си, с не по-малко основание може да го лепнем и на себе си. Грешката е в самото лепене на етикети. Отъждествяваме човека с неговите постъпки, настройваме се срещу него, а не бива така. По-добре е да се оцени ситуацията и да се прецени, че ако бихме влезли в кожата на този човек, вероятно бихме действали по същия начин.

Oх, за избора не съм сигурна.

Но с останалото съм съгласна - това и казваме всички, писали напоследък: аз, dantchela, Божидар ..., говорим за хора, проявяващи лицемерие, не ги осъждаме, нито заклеймяваме, етикираме, че са си лицемери по принцип, и точно това, че често го проявяват с най-благородни мотиви.

Но ... май пак не е удачно.

Като краен резултат май всички са измъчени.

Явен конфликт няма, но и истинска радост, спокойствие, удовлетворение - също.

Последното изречение също споделям напълно - сигурна съм, че ако аз съм на мястото на въпросния човек, бих действала по същия начин, пък може и по-неадекватно дори; определено имам познати, включително от този сайт, които са много силни духом и на които искрено се възхищавам!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъкмо щях да кажа, че Висоцки е противоречив любител на алкохола, но видях за секунда, че куки е казала "Отъждествяваме човека с неговите постъпки".

Мхдам. Човек не е това, което върши или говори, а това, което Е.

Не случайно Апостол Павел е казал: "Не ме гледайте какво правя, а слушайте какво говоря".

Май ще си изровя някой филм с Висоцки. Криминалните му са супер.

П.С. Едно е сигурно. Висоцки май не е бил лицемер.

П.П.С. Да правим заключения за хората според постъпките им май е лицемерие

П.П.П.С. Всяко зло е нееволюирало добро

П.П.П.П.С. Всеки човек не е неговите действия. Нещо повече е.

П.П.П.П.П.С. Аз съм абсолютен гад, развратник и мошеник.....Обича ли ме някой? :) :) :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човекът Е това, което мисли, а не това, което прави.

Лицемерното поведение е част от това, което човек НЕ Е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Коренът на лицемерието е в деформираната и лъжовна представа, която човек има за себе си, и в непознаването на нашето естество. Тази представа ни е вменена от обкръжението, от всички влияния, на които сме били подложени през годините - идеи, нравствени постулати, които сме приели за правилни и в най – голяма степен отразяващи и изразяващи нашата същност и които са се превърнали в градивен материал за структурата на АЗ-а и солидната сграда на нашата мирогледна система, в която се опитваме да поберем нашата истинска същност. Но това е невъзможно и води само до вътрешни драми, болка и страдание, защото същността е нещо живо, динамично, развиващо се, а идеите, убежденията, нравствените постулати са само несъвършен израз и в голяма степен се превръщат в ограничаваща рамка на тази жива действителност, заради която преформяме, деформираме, осакатяваме нашето естество до неузнаваемост, тъй като смятаме, че знаем какви трябва да бъдем... макар да не знаем какви сме, и се стремим да бъдем такива, каквито искаме да ни виждат хората, за да получим тяхното одобрение, възхищение, любов... Така започваме да живеем в лъжа, защото у нас се поражда разцепление между това, което сме, и ролята, която си самоналагаме. Точно това раздвояване води до двуличие, лицемерие. И колкото повече натрупвания има човек, колкото по – култивиран, образован и ерудиран е той, толкова по – фино и изтънчено по йезуитски става неговото лицемерие. А лицемерието е заболяване на душата и в бъдещата култура то няма място. Няма друг лек за него освен пламъка на себепознанието и себеосъзнаването. Когато познаем своята истинска същност, тогава лицемерието губи почва за развитие и съвсем естествено ни напуска като нещо, което не принадлежи на нашето естество и е било привнесено отвън, като следствие от липсата на осъзнатост, от желанието да се приспособим към изискванията на обществото, за да бъдем харесвани и уважавани, издигайки се в обществената стълбица, или просто защото ни е било удобно и изгодно.

За да не бъде човек лицемер, се изисква голяма смелост – смелостта да виждаш нещата такива, каквито са, без никакви окраски и интерпретации. В очите на такъв човек оживява Истината, която е една от трите основи на живота наред с Мъдростта и Любовта. Тя е пламъкът, унищожаващ всичко фалшиво. И очите на такъв човек със своята чистота се превръщат в огледало, в което всеки може да види себе си такъв, какъвто е. Затова и животът му не е никак лек, тъй като мнозина не харесват образа, който виждат в огледалото, и пожелават да го счупят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лицемерието е навсякъде около нас.

Вие как се справяте?

Това, което със сигурност знам - е, че естеството на хората е добро, защото Бог е добър...

Тъмните петна, които се появяват в характера ни понякога - това са сенки; ненаучени още уроци; етапи от Пътя...

Но всеки човек, без никакво изключение - проявява и доброто в себе си, и това е същественото, върху което трябва да се спирам; така мисля...

Вярно е, че - за да научи уроците си - човек няма как да мине без грешки тук, на Земята - в тези хлъзгави, мочурливи места ...

Човек затова е дошъл във въплъщение - да греши и да поправя грешките си...

Вероятно - в този смисъл - и нелицемерът би се уловил на моменти в лицемерие, ако е по-схватлив и непредубеден...

Но това следва просто да се поправя, без да се заклеймява; по-честно е така...

Защото ако някой е вече на етап, в който е приключил с лицемерието (в личен план) - нямаше да го забелязва у другите, защото щеше да е наясно как хората лесно се подхлъзват и защо грешат...

Около мен няма лицемери и затова не ми се налага да мисля за лицемерието...

Ако обаче забележа лицемерие у себе си - просто ще го отчета и ще се поправя, доколкото мога - на този етап...( Просто - аз не съм силна, за да поправям лесно грешките си)...

Но знам, че лицемерието е качество, което само вътрешно може да се изправя, когато го видим у себе си и не го наричаме "любезност", това лично лицемерие... А пък за компенсация - наричаме "лицемерие" - любезността на другите хора...

Мисля, че няма защо да се занимаваме с другите и с тяхното лицемерие... Те сами ще си го осъзнаят, когато му дойде времето...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чувствам си недобре.Тази сутрин се държах любезно с човек,за чието лицемерно отношение спрямо мен разбрах наскоро. По-добре да не бях вдигала телефона!:(

Чувствам се омърсена от собственото си поведение.

Не знам как да постъпя,за да не ми се налага повече да се държа по същия начин с тази жена.:hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

лесно усещам и разпознавам престорени хора, аз не ги допускам до себе си и не им пускам никакви аванти....

за съжаление и на мен ми се налага понякога да постъпвам лицемерно :mellow:...отбягвам това поведение с всички сили и средства...когато ми е възможно предпочитам да кажа всичко както го мился и чувствам, но има случаи в които не може да е точно така....иначе обичам отношенията ми с хората да са ясни.....аз да знам отношението им към мен и те да знаят моето към тях.....друг е въпроса, че трябва да спра да търся грешките и недостатъците на другите.....това е едно от най-трудните за мен неща, но предполагам че е важен урок, който трябва да усвоя.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пламъче,като начало си запали вътрешната свещица:feel happy: и се почувствувай по-добре.Ти си пламъче все пак.:sorcerer: Интересно,щеше ли да се чувствуаш по-добре,ако се беше държала нелюбезно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чувствам си недобре.Тази сутрин се държах любезно с човек,за чието лицемерно отношение спрямо мен разбрах наскоро. По-добре да не бях вдигала телефона!:(

Чувствам се омърсена от собственото си поведение.

Не знам как да постъпя,за да не ми се налага повече да се държа по същия начин с тази жена.:hmmmmm:

ами зависи конкретно от ситуацията, разгледай я от всички страни....ако няма начин наистина просто не крий негативното си отношение към нея ...в смисъл не ставай като нея.....незнам до колко е правилно от гледна точка на духовните ценности, но живеем в трудни условия...вероятно би трябвало да постъпиш с любов към нея....и да и простиш за отношение й към теб.....

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пламъче,като начало си запали вътрешната свещица:feel happy: и се почувствувай по-добре.Ти си пламъче все пак.:sorcerer: Интересно,щеше ли да се чувствуаш по-добре,ако се беше държала нелюбезно?

Може би ако се бях държала нелюбезно щях да се чувствам дори по-зле...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чувствам си недобре.Тази сутрин се държах любезно с човек,за чието лицемерно отношение спрямо мен разбрах наскоро. По-добре да не бях вдигала телефона!:(

Чувствам се омърсена от собственото си поведение.

Не знам как да постъпя,за да не ми се налага повече да се държа по същия начин с тази жена.:hmmmmm:

Напротив... Това е НАЧИНЪТ...:)

Има много начини човек да се държи с останалите, но само ЛЮБЕЗНИЯТ начин е добрият начин, според мен...

Защото човек го прави заради себе си...

В този смисъл - не е толкова важно как другите се отнасят с нас, а това - как ние се отнасяме с тях...

Не казвам, че това е лесно, защото е лесно да се каже, но е трудно да се приложи на практика...

Но виждам, че интуитивно и ти усещаш същото...

Следващият ти пост го доказва... :) :

Може би ако се бях държала нелюбезно щях да се чувствам дори по-зле...

Хората не са лоши по природа, нито желаят да са лоши, но не постъпват добре - просто защото не могат още другояче да постъпват...

Мнението на Учителя:

Трябва едно ново схващане за живота.

Ние мислим, че хората са лоши.

Че нарочно са лоши.

Не. Някои хора са лоши без да знаят, защо са лоши.

Ще ви преведа един пример. Това става в Америка. Там подлудява един бивол. Тича наоколо, бяга и най-после един човек, който разбирал езика на животните, идва и поставя ръката си на главата на бивола. И го пита: „Какво ти е?“ Биволът му казва: „В задната част на крака ми е влязло нещо. И то ме подлудява. Моля, извадете го!“ Онзи го изважда и биволът се укротява. Цял гвоздей бил влязъл вътре в крака му. И той не може да каже, че има гвоздей в крака си. И лудува. И напада всичко, което срещне, като че другите са виновати.

У мнозина хора има този трън.

Новите форми на Любовта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чувствам си недобре.Тази сутрин се държах любезно с човек,за чието лицемерно отношение спрямо мен разбрах наскоро. По-добре да не бях вдигала телефона!:(

Чувствам се омърсена от собственото си поведение.

Не знам как да постъпя,за да не ми се налага повече да се държа по същия начин с тази жена.:hmmmmm:

Какво общо има лицемерието с възпитаното държане. Ако някой се държи зле с теб, а ти му отвърнеш с учтиво поведение това не е лицемерие. Лицемерие би било ако се преструваш, че ти е приятно, например с изрази като „Радвам се, че си поговорихме“, „Беше ми приятно, че се срещнахме“ и др. под. Сдържаността и добрите обноски в случая обаче не са лицемерие. Това, че не си изразила негативното си настроение не е лицемерие. Не си длъжна да разкриваш емоциите си пред никого. Разбира се най-добре би било да запазиш не само външно, но и вътрешно спокойствие, (т.е. човека отсреща въобще да не може да ти повлияе нито с думите, нито с действията си,) но и това не е малко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да дам за пример комедията "Тартюф" на Молиер.Там е описано лицемерието много добре.Тази творба си остава завинаги в мен ,когато чуя за човешката проява – лицемерието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×