Диана Илиева Добавено Септември 9, 2012 Доклад Share Добавено Септември 9, 2012 Здравейте! Днес бях на една интересна среща с Георги Изворски - много вдъхновяваща, и от нея и коментирани въпроси там, се замислих за следните думи: при-ятел - дали пък не идва от при-ято-то, т.е да си при своите, при тези, които са като теб, които са ти близки, с които искаш да си заедно (птиците доброволно се обединяват в ята, нали, никой не ги принуждава?) при-мир-ение - да те водят (вкл. малко на сила) при мира с-мир-ение - да вървиш (доброволно) с мира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 9, 2012 Доклад Share Добавено Септември 9, 2012 Ами трябва да открием произхода на думата. Иначе можем да си гадаем с ваятел, замятал и прочие. И ми напомня за car и каруца. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 9, 2012 Доклад Share Добавено Септември 9, 2012 при-мир-ение - да те водят (вкл. малко на сила) при мира с-мир-ение - да вървиш (доброволно) с мира Е, тук корена е ясен. Ти сега ще откриеш, че доброжелателен е този който желае добро XD Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 10, 2012 Доклад Share Добавено Септември 10, 2012 при-мир-ение - да те водят (вкл. малко на сила) при мира с-мир-ение - да вървиш (доброволно) с мира Е, тук корена е ясен. Ти сега ще откриеш, че доброжелателен е този който желае добро XD Мда Може да сте го забелязали, просто аз не бях и го споделих, защото ми стана интересно - как добре отразяват нещата думите, стига да вникнем в тях. И други думи ми бях направили впечатление ... Обаче ние езика, от един момент нататък, го усвояваме някак интелектуално и включително по общоприетия за тълкуване начин на думите. Обаче думите ни влияят на по-дълбоко ниво според мен. Слънчева и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 10, 2012 Доклад Share Добавено Септември 10, 2012 (edited) Диана, благодаря за споделеното. Много е важно да усетим вибрацията на думите. Всяка буква, сричка си имат свое място. За това Учителя е предупреждавал да не се пипа Словото /беседите/ и да се записва без поправки. Днес за жалост до нас достига с много редакции, но все пак ако развиваме вътрешния си слух ще го чуем в чист вариант. Чрез Словото, беседите и приложението им ние формираме нови връзки в мозъка си, новото ДНК... Скоро споделих за съчетанието от думи например: в англ. казват Аз те обичам /I love you/. Но в бълг. се употребява Обичам те. Когато АЗ е отпред има доминиране на его-то, а иначе има просто обич, без притежание... Да усещаме Словото вътре помага четенето на приказки, развитото въображение и най-вече интуицията... Разбира се и познанията ни по бълг. език и литература... П. П. Някъде наскоро прочетох, че на български се предава съдържанието на Словото Божие... Сега да видим какви са мислите и думите, които хората изказват. Няма да се спирам да обяснявам тия неща, но казвам, че в живота има известни възможности, които са скрити във формите на нещата. Вземете например семките на няколко плодни дървета и ги разгледайте. Вземете семката на една ябълка, костилката на една слива и плода на един жълъд и ги сравнете да видите какво е отношението между големината им и какво е отношението по големина на всички тия растения, които лежат скрити в техните семки. Как ще определите това? За да определите големината им, вие трябва да имате известни познания по законите на тяхното растене. Често ние произнасяме думата любов. Тази дума, произнесена от разни хора, произвежда различен ефект, разни действия. Например вземете думата Александър. Ако този Александър е един обикновен слуга, или ако този Александър е един управител на някоя област, или ако този Александър е един княз, или ако най-после този Александър е един цар, питам сега: ако Александър слугата еди-кой си издаде заповед до Българската народна банка да изплати на Стоян Стойчев 100 000 лв., заповедта му ще бъде ли валидна? Ако Александър управителят издаде същата заповед, ще бъде ли валидна? Ако Александър князът, или Александър царят издадат същата заповед, чия заповед, чии думи изобщо ще бъдат най-ефикасни? – Разбира се, че думите на Александър царя. Той щом каже думата си, и парите са веднага готови. Защо? И единият е Александър, и другият е Александър, и третият е Александър. Не, има степени, по които се различават Александър слугата, Александър управителят, Александър князът и Александър царят. Тези различия съществуват и вътре в Природата. Казвате: „Да, според обществения строй е така.“ Общественият строй е такъв, но и в Природата е така. Я вижте, всичките семки не се ли различават? И в тях има степени. Има вложено нещо особено в семката на ябълката, че тя слива не става. Има вложено нещо особено в костилката на сливата, че тя жълъд не става. Има вложено нещо особено в жълъда, че той бук не става. Значи всяка семка си има свои специални възможности. Следователно, когато се произнася една дума, най-първо ние трябва да изменим своето положение. Ако ти си слуга при греха, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл. Ако ти си управител при алчността, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл. Ако ти си княз на омразата, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл. Да оставим царя, защото думата цар в Невидимия свят изключва греха, изключва кражбата. Царят не може да краде... Сега вие искате да бъдете слуги на Господа, но Господ не иска прости слуги. Той иска слугите му да бъдат царе. И най-простият слуга на Господа трябва да бъде цар. Ако не станете царе, вие не можете да бъдете слуги на Господа. Тъй че, ако някой иска да бъде слуга на Господа, той трябва да стане цар, и като стане цар, като изключи греха от себе си, тогава ще заеме най-скромната служба. Някой ще каже: „Защо да стана цар?“ – За да станеш слуга на Господа. А какво означава царят? Изключване на греха... Та отсега нататък няма да бъдете носители на чужди мисли, защото сегашните хора са играчка на извънземни същества. С някои от вас духовете си играят тъй, както децата си играят със своите колички. Някой път дойде някой дух и ви надъха да се карате, да изгубите разположението си. На другия ден, като ви мине неразположението, вие се чудите на себе си как сте направили туй нещо! Не си ти, който си направил това нещо. Не мислете тъй! Вие може да играете роля на една гайда. Гайдарджията като надуе гайдата, тя стане голяма, надуе се и засвири, а всички хора играят наоколо. Тя ще каже: „Аз съм всичко!“ Свърши ли гайдарджията, свие гайдата и тя казва: „Какво стана с мене?“ Гайдата не е нищо друго освен кожата на едно животно, което е изгубило живота си. Ако човек може да стане една гайда и да свири само, и това е хубаво, но смисълът на живота не е в гайдата. Ако една гайда може да вдъхновява, то и аз мога да вдъхновя всекиго. Например някой държи някаква беседа, а друг седи там, но не слуша, не се интересува, замислен е нещо. Защо е замислен? – Има да плаща 20 000 лева. Аз мога да го накарам да се заинтересува. Как? – Приближавам се при него, давам му 50 000 лв. Той веднага си отвори очите, заинтересува се. Гайдата се надуе, свири вече, 50 000 лв. са това! Като пошепнеш на един човек: „50 000 лв.“ – всичко става. Пък и най-жежкия от вас мога да го попаря. Как? – Проповедник си, имаш да ми даваш 50 000 лв. Приближавам се при теб и казвам: „Или 50-те хиляди лева ще платиш, или при съдебния пристав ще отидеш!“ Казваш: „Какво му стана на този брат?“ Ами че тия са думите, които постоянно развалят нещата в живота! Една дума, казана ненамясто, веднага ни попарва. Колко внимателни трябва да бъдем за своите думи! Трябва да бъдем като царете. Една дума, казана от един цар, веднага се изпълнява. Александър слугата, Александър управителят, Александър князът – всички имат възможности, но най-хубавото положение е това на царя. Аз желая през тази година всички да станете царе! Понеже искам да станете царе, то нарядът, който бе предвиден да започнете от 21 септември, ще го започнете от 14 септември, за да станете царе. Това се отнася до софиянци. Аз ще ви диктувам, а вие ще пишете, за да станете царе. Всички ще изпълнявате размишленията от наряда, след като изгрее Слънцето. Слънцето изгрява всякога в 6 часа. Като изгрее Слънцето, всички трябва да сте на крака и да четете; като четете, трябва да бъдете като светлината. Слънцето трябва да е изгряло и да имате високия идеал! Царе - слуги на Господа Редактирано Септември 10, 2012 от Слънчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 10, 2012 Доклад Share Добавено Септември 10, 2012 Обаче ние езика, от един момент нататък, го усвояваме някак интелектуално и включително по общоприетия за тълкуване начин на думите. Обаче думите ни влияят на по-дълбоко ниво според мен. Какво ниво? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 10, 2012 Доклад Share Добавено Септември 10, 2012 На ниво подсъзнание. На това в голяма степен се основава Сугестопедията и методът Силва. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 19, 2012 Доклад Share Добавено Септември 19, 2012 (edited) Към кой свят се отнася прилежанието: към физическия, духовния или умствения? В кой свят човек най-много прилежава? Във физическия, при яденето. Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето. И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето. Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада. При глада то стои всякога на пост, като войник. В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието. По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните. Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала. Всяка дума има специфичен характер, според службата и предназначението си. За пример, някои думи са крайно егоистични, понеже служат само на един човек. Други са по-широки, по-любвеобилни, защото са в услуга на цяло общество; трети пък имат Божествен произход и характер, защото са в услуга на цялото човечество. Думите имат и двояк смисъл. Казваме, за пример, че под думата „светия“ разбираме човек, който свети, носи светлина на другите. Светия ли е този, който носи запалена свещ? Той може да носи свещта, за да намери предмета, който е изгубил. Същевременно той носи свещ и да осветява пътя на заблудилия се пътник. Прилежанието, като сила, има три посоки на движение: нагоре, надолу и хоризонтално. В кое от трите посоки то е най-силно? Казвате за някого, че е прилежен, но как се проявява прилежанието му, не знаете – не правите анализ. Казвате за друг, че е учен, че знае много, но в какво се заключава неговата ученост, пак не знаете. Много неща знае човек, но не може да се ползва от знанието си. Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай. За пример, намираш се в някаква мъчнотия – ще си помогнеш с знанието. Не можеш ли да си помогнеш, знанието ти не е на място. Какво знание е това, което не може да ти помогне във време на мъчнотии и изпитания? Какво добро е това, което не може да ти помогне в трудни моменти? Същото можем да кажем и за злото. Когато се говори за злото, хората имат особена представа за него. Те го разглеждат като отрицателна сила, която руши. Това не значи, че злото няма приложение. Когато скулпторът чука камъните, да извае от тях една красива статуя, зло ли върши той? За камъните е зло, но за него е добро. Значи не всякога злото е зло. Не всякога правото върви по права линия. Казваме, че право е онова, което не ощетява никого. Пътят на правото е правата линия... Като ученици на живота, вие трябва да правите верни преводи, да влагате в думите такова съдържание, каквото са имали първоначално, в първичния език. За пример, при обикновеното статично смятане ние казваме, че единицата е най-малкото число, а 2, 3, 4, 5, 6 и т.н. са по-големи от нея. Обаче от гледище на динамичната, жива математика не е така. Най-голямото число е единицата, след това двойката, тройката и т.н. И тогава, извършваме действието изваждане по следния начин: 2-3=1. При обикновеното изваждане е обратно: 3-2=1. Числото две е майката, три е детето. Значи, детето излиза от майката, а не майката от детето. Като действия от различни светове и от различен порядък и 3-2 е вярно и 2-3 е вярно. Човек трябва да знае в кой свят и в кой порядък на нещата се намира... Кой е изходният път? Как може да се освободи човек от лъжата? – Като я впрегне на работа. Учен човек е този, който знае как да впрегне лъжата на работа. Разумен човек е този, който се учи от истината. Тя му говори на особен език, съвършено различен от човешкия. Чрез истината човек придобива прави възгледи за живота и за смъртта. Той знае вече, че формата, в която се е облякъл, като мъж, жена или дете, е временна. С нея той може да разполага най-много 120 години. Щом свърши работата си на земята, човек напуска формата, в която е живял, и отива в друг свят, както младежите отиват в странство да се учат... Красивото в живота Редактирано Септември 19, 2012 от Слънчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
_Маги_ Добавено Януари 24, 2014 Доклад Share Добавено Януари 24, 2014 (edited) Понеже някои от мненията са в защита на, бих казала, свободата да избираш грамотността, се изкуших да покажа фрапиращи примери за отказан такъв избор. Думи като НОЙ, реймунизация, моргили, опций явно не смущават никого. Видяхте тези бисери в любимия Фейсук, нали? Но те са навсякъде около нас и все по-често. Интересно, че равнодушието е заляло всичко живо, .....почти. Псевдо толерантността и широка кройка са добър параван за страха от конфронтация. Редактирано Януари 24, 2014 от _Маги_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.