Донка Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 Чудесно предложение Ина! разкажи за теб и твоята любов . Ето например аз проявявам любовта си към другите като не съдя как те проявяват своята, нито ги питам дори носят ли такава и искат ли да я проявят... Дори не ги наблюдавам дали проявяват любов, защото самото им появяване в моята реалност е вече проява на Любовта на Бог към мен. Просто се радвам на всички ивсеки и всичко, което се появява на пътя ми и в живота ми. Когато някой вземе мен да съди или да "оправя", не ми прави дори впечатление че го прави, защо и как го прави... - това си е негов урок по неговия път. Моят е да продължа да ги обичам и да им се радвам въпреки това... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 Дали един човек само си говори от немай къде и немай - защо и си създава разни изкуствени маски и гримасничи по разни форуми , когато потоянно се опитва да прави рецензии? Вземете ценното . Не търсете постоянно недостатъците в думите на този и онзи. Хмммммммм права си, но мисля, че хората на проявената Любов сега май ще те накарат скъпо да си платиш, затова че си се осмелила да им противоречиш. Мисля, че ще станеш поредната закуска, за вегетарианците. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 Чудесно предложение Ина! разкажи за теб и твоята любов . Ето например аз проявявам любовта си към другите като не съдя как те проявяват своята, нито ги питам дори носят ли такава и искат ли да я проявят... Дори не ги наблюдавам дали проявяват любов, защото самото им появяване в моята реалност е вече проява на Любовта на Бог към мен. Просто се радвам на всички ивсеки и всичко, което се появява на пътя ми и в живота ми. Когато някой вземе мен да съди или да "оправя", не ми прави дори впечатление че го прави, защо и как го прави... - това си е негов урок по неговия път. Моят е да продължа да ги обичам и да им се радвам въпреки това... Да, но понякога ми се ще да не съм толкова упреквана и наставлявана , просто всеки си има път . Моят е много хубав път,много приятен за изминаване.И всеки си носи отговорността за него. В един момент започвам да реагирам по отрицателен и отбранителен начин , на негативните критики или някакси забележките ,които не смятам че са по - мъдри или по - уместни .Някакси остават да висят във въздуха. Когато хората имат резон , забележката или критиката си свършва нейната работа . Обаче критикуването на другите е липса на интересен и собствен вътрешен свят. Има един момент в който търпението се изчерпва и тогава подредената маса за гости във вътрешния ми свят , просто се разваля и аз няма да ги пусна тези хора в моя вътрешен свят повече. Затова заповядайте седнете , но не се опитвайте да ме съдите или нещо поправите ! А между другото аз наблюдавам хората как отдават , как приемат любовта си , изучавам я . Опитвам се да се уча и от тяхната любов. Не мисля , че любовта минава само през сърцето, това е старомодно разбиране на любовта . Любовта минава през сърцето и ума . Винаги съм смятала така . Бенита аз съм толкова богата закуска , че просто никой не може да ме изяде . Просто ще трябва да се пропука по шевовете . А пък имам и приятели тук все пак . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 Как за любовта би дала живота си? То е едно и също. Много се говори за любов тук, в този форум. Говори се. Като говорим за говорене и това не е повече. Все пак това е форум. Ако някой, познаващ непосредствено Святия дух ти лепне шамар, дали ще ти го предаде и на теб? Първо - не! После - той не би раздавал шамари. Иначе когато търсим истината защо ли забелязваме само дрехите (примерно думи)? Конкретно - най-много говори този, който най-много говори. И конкретно - живота си да даде може само егото, но любовта се намира отвъд него. Иначе любовта, която е живот, наоколо много се не вясва, понеже нали - изявява се в живота, а той чрез нея и някъде там - една Универсална светлина. Те не се обличат дори в светите писания, а да не говорим за форум. Писанията само свидетелстват за тях. И още по-конкретно - "Който загуби живота си за мен, той ще го намери"! И Ангел Силезийски: God, whose love and joy are present everywhere, can't come to visit you unless you aren't there. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 Любовта минава през сърцето и ума . бих добавила и душата. Всеки може дад даде примери за хиляди нейни проявления, а като умножим по милиардите същества - май се получава число което не знам. Ина пита как живеем в любов. Това е лесният отговор. Когато искаш да даваш, без да очакваш нещо насреща, е лесно. Просто обичаш. С какви думи ще го изразиш това чувство или усещане, няма значение. По-труден ми се струва отговора на въпроса 'Как живеете без любов?', дори и в един егоистичен и несъвършен свят като този. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 мисля, че хората на проявената Любов сега май ще те накарат скъпо да си платиш, затова че си се осмелила да им противоречиш. Хората на проявената Любов не се ли познаваха по това, че отдаваха Любов и не искаха нищо в замяна; по това, че приемаха всичко с Любов - и това, което е в съгласие и което е в противоречие с техните разбирания...? Ако някой кара някого да плаща (скъпо) за нещо, това проява ли е на Любов? Любовта минава през сърцето и ума . бих добавила и душата. По-труден ми се струва отговора на въпроса 'Как живеете без любов?', дори и в един егоистичен и несъвършен свят като този. :thumbsup2: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 В форума не виждам какво друго може да се прави освен да се говори.То не може друго.Любовта е и това-де се изказва.Аз моята любов си я проявявям по всякакви начини и човека за който е предназначена я усеща Обичам ви))) В форума не виждам какво друго може да се прави освен да се говори.То не може друго.Любовта е и това-де се изказва.Аз моята любов си я проявявям по всякакви начини и човека за който е предназначена я усеща Обичам ви ))) Н въпроса по горе няма отговор,защото за мен това не е реално-да живееш без любпв.Щом си жив значи обичаш поне един човек-себе си.Иначе отдавна да си се самоубил Любовта не минава от никаде.Тя си е там и никога не е мърдала нито от сърцето,нито от душата и тн. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 Ами то какво остава? Говорете си тогава за любов. От един пост на Силвия чудо стана, все си мисля, че тя говореше за едно, други си помислиха, че става въпрос за тях и така. Въртележката се завъртя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 В форума ,като чета и говоря за любовта ,започвам и да се замислям,да променям някой неща в себе си,да се развивам.Това е смисълът на форума-да те накара да се замислиш,да се развиваш,за което благодаря на всички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 Анелия! :thumbsup2: И аз! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 И тук един ме е разбрал, даже двама. Ето това наричам любов и то неегообвързана. Говорете си, нямам нищо против. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 Благодаря ти Донка!Ти първа ми направи впечатление в този форум.Беше най-гостоприемна.Имах нужда от подкрепа и разбиране и ти ми ги даде.Много си лъчезарна и добродушна.Света има нужда от хора като теб. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 Чудесно предложение Ина! разкажи за теб и твоята любов . Ето например аз проявявам любовта си към другите като не съдя как те проявяват своята, нито ги питам дори носят ли такава и искат ли да я проявят... Дори не ги наблюдавам дали проявяват любов, защото самото им появяване в моята реалност е вече проява на Любовта на Бог към мен. Просто се радвам на всички ивсеки и всичко, което се появява на пътя ми и в живота ми. Когато някой вземе мен да съди или да "оправя", не ми прави дори впечатление че го прави, защо и как го прави... - това си е негов урок по неговия път. Моят е да продължа да ги обичам и да им се радвам въпреки това... 43 Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си". 44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; 45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. 46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? 47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? 48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. Матей 5гл. Това е начина по който аз проявявам своята Любов, въпреки че още съм твърде далеч от съвършенството, но това е моят път мисля, че хората на проявената Любов сега май ще те накарат скъпо да си платиш, затова че си се осмелила да им противоречиш. Хората на проявената Любов не се ли познаваха по това, че отдаваха Любов и не искаха нищо в замяна; по това, че приемаха всичко с Любов - и това, което е в съгласие и което е в противоречие с техните разбирания...? Ако някой кара някого да плаща (скъпо) за нещо, това проява ли е на Любов? Любовта минава през сърцето и ума . бих добавила и душата. По-труден ми се струва отговора на въпроса 'Как живеете без любов?', дори и в един егоистичен и несъвършен свят като този. :thumbsup2: ДААААААААААААААААА ТОЧНО, ЗА ТОВА ИДЕ РЕЧ Ами то какво остава? Говорете си тогава за любов. От един пост на Силвия чудо стана, все си мисля, че тя говореше за едно, други си помислиха, че става въпрос за тях и така. Въртележката се завъртя. Обичам въртележкитеееееее веселие пада на тях си мисля.Пък и вие двечките сте ми най-приятните неприятелки благодаря, че ви има Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 И тук един ме е разбрал, даже двама. Ето това наричам любов и то неегообвързана. Говорете си, нямам нищо против. Проявявай разбиране без да очакваш да бъдеш разбрана, и не се вземай толкова насериозно.Така ще освободиш огромно количество енергия, която ще използваш за много по-красиви неща, пък и ще ти бъде по-леко на душата . Господ казва: "29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си." -Матей 11:29 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 ... разбиране без да очакваш да бъдеш разбрана, и не се вземай толкова насериозно.Така ще освободиш огромно количество енергия, която ще използваш за много по-красиви неща, пък и ще ти бъде по-леко на душата егото е обзето от мисъл за своята значимост когато в ума ни се замярка гордостта, значи време е за медитация Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 когато в ума ни се замярка гордостта, значи време е за медитация :thumbsup: Усетът ни за този момент и свободната ни воля да го направим може би също е една от проявите на Любовта, която носим в себе си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 "Историята на любовта трябва да чуеш от самата любов. Защото тя е няма и говореща едновременно." (МАУЛАНА ДЖАЛАЛУДДИН РУМИ ) Любовта има много измерения. Според това което можеш да пропуснеш през себе си като енергия, на физическо ниво се проявява Човешката,но стремежа ни нека остане към Божествената. Поклон сега пред онази изпепеляваща, раздираща човешка любов. The whispers in the morning Of lovers sleeping tight Are rolling like thunder now As I look in your eyes.............. http://www.youtube.com/watch?v=RF7jv1PgiSM...ated&search= Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Единствената възможна проява на Любовта, в която няма персонализиращо присъствие е свързана с това,ч е проявената Любов носи свобода- в онези, в които Любовта се е проявила, се познават по свободата с която разполагат, а как проявяват Любовта си вън от себе си е свързано с това, колко свобода могат да отдадат на някой- тихо и анонимно, без да вдигат шум... Всъщност, ако чуя от някой, да ми казва, че ме обича, бих стоял надалече и нащрек, защото...всички приказки с подобно съдържание действат като кръстоносен поход спрямо "обЛюбвания" по този начин... Любовта се изразява с очите и ръцете- ръцете са синтез от проявата на умът и сърцето, под ръководството на волята, а очите са единствената физическа връзка с Душата, като по очите разчитаме желанието и намерението на човека, дали е адекватно на това, което изразява чрез ръцете... Проявената Любов е винаги пред очите ни- земята, слънцето, водата и въздуха проявявайки Любовта си към едно семенце, го превръщат в красиво цвете, а то проявява Любовта си чрез своя цвят и аромат, без думи и със 100% успех по отношение на свободата като резултат от всичко това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 проявената Любов носи свобода- в онези, в които Любовта се е проявила, се познават по свободата с която разполагат, а как проявяват Любовта си вън от себе си е свързано с това, колко свобода могат да отдадат на някой- тихо и анонимно, без да вдигат шум... :thumbsup: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Всъщност, ако чуя от някой, да ми казва, че ме обича, бих стоял надалече и нащрек, защото...всички приказки с подобно съдържание действат като кръстоносен поход спрямо "обЛюбвания" по този начин... Лично понякога правя тази "грешка" да казвам на хората, че ги обичам. Не очаквам нищо от тях, не ги задължавам за нищо. Просто за мен любовта не е кухо понятие, и при невъзможност да се гледаме в очите, може би трябва да я изразяваме понякога с думи. ЛЮБОВ Славеи ти чуваш, песни посред зима, за любов копнееш, вярваш,че я има. И подхващаш песен с болка във сърцето, за живота кратък, края му човеко. И в лица се вглеждаш, ти на самодиви, после поглед свеждаш, виждаш,че са диви. Суетата тяхна, красотата мори, жадна за изява, алчна е да спори. Ако любов търсиш, чиста, непревзета, ти ще я намериш по китните полета. В гъстата дъбрава, в жълтата пустиня, даже във блатата, в мръсната им тиня. А Земята Майка, жадна е да ражда, плодове красиви, с всички се погажда. Даже ти самият раждаш се от нея, бориш се, живееш, а ще легнеш... в нея. Скрито ще изгниеш, тихо, непревзето, в пръст ще се превърнеш, чакащата, дето, коренче на цвете, нежно е приела, със любов го храни, от плътта ти я е взела... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Ако някой, познаващ непосредствено Святия дух ти лепне шамар, дали ще ти го предаде и на теб? Първо - не! После - той не би раздавал шамари. А защо не? Един просветлен учител може да лепне шамар на свой ученик, но това не е зло. Защото по този начин може да отнеме някоя негативна карма на своя ученик, и да го освободи от нея. Т.е. постъпката е направена от любов. Любовта не е само да ти кажат "Много те обичам". Не е важен само външният израз, а намерението. Един баща се кара на детето си, или му удря шамар, но го прави за негово добро, това не премахва любовта му. Ако види, че то греши и не му даде урок, как ще го научи да не повтаря грешката? Веджън една студентка се държа невъзпитано в мой час и аз я изгоних повишавайки тон. Направих го за добро и това е очевидно. Тя пречеше на всички, и на учебния процес. После дойде и ми се извини, каза "Вие бяхте прав". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 ...според нуждата, и похвата. Ако едно дете си играе с кибрит до купа сено, Любовта ни към него може да се прояви под формата на шамар, едно "конско"...и въздишка на облекчение, защото и детето остава живо и здраво, и купата сено, и къщата, и обитателите й- хората, че и добитъка...а извън тази ситуация Любовта не би забранила на детето да пипа кибрита, би му дала свободата да го пипа, но да знае как, къде и кога да го ползва...Децата отмъкнали кибрит не се крият случайно на местенца, за които дори и не знаят колко опасни могат да бъдат..крият се от страх, крият се поради вина или срам- и трите състояния са в резултат на проявено безлюбие към това дете...което може да се е наслушало на приказки, че този или онзи го обича, но в същото време вместо свобода, е получило забрани да не пипа това или онова, да не ходи едикъде си, да не прави едикакво си. Любовта би го научила да пипа всичко с разбиране, да ходи навсякъде разумно, и да прави всичко, без никакъв страх, вина или срам, напротив - с готовност да сподели всичко което прави- това е Любовта- резултатите винаги са свързани пряко със Свободата- Любовта освобождава, дори и да е нужно да се прояви като изразен гняв и шамар... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Oпитвайки се да опишеме любовта, не даваме ли определение за Господ? Ако той е началото и края, безкрайността, възможно ли е да го вкараме в клише? Предлагам ви, вместо да си губиме времето в безплодни усилия, да прочетеме заедно тази молитва от "Толтекската книга на мъдростта". МОЛИТВА ЗА ЛЮБОВ Ще споделим един красив сън - сън, който няма да искате да свършва. В този сън денят е красив, топъл и слънчев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Върбите към нея. На брега й един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина. Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди много, много години е задал същия въпрос на учителя си. Старецът започва да ви разказва историята си: „Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, който учителят сложи в сърцето ми, беше собствената му любов. Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън - огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клетка в тялото ми и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. И аз обикнах себе си напълно и безусловно. Но огънят продължи да гори и почувствах необходимостта да споделя любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата, и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте. Дадох част от любовта си на всеки кристал, на всеки камък по земята, на почвата, металите, и те ми отвърнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реките, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станахме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте. Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше. Насочих поглед към небето, към слънцето, към звездите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на луната, на слънцето и те ми отвърнаха с любов. И аз станах едно с луната и със слънцето и със звездите и любовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Където и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очите му, защото съм част от всичко, защото обичам". И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламът и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина. Вие излъчвате огъня на любовта и се молите: Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари. Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлата си и лъчиста светлина. Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида. Обичам те такъв, какъвто си и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си. Амин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Да, там където решаващи са нечии лични критерии за добро и зло, шамарът може да бъде най-върховен благодат. Демокрация - антикомунизъм - свобода, за сметка на социалната справедливост. Налагане на волята на по-силния над волята на по-слабия. Да, реално това е демокрация. Но любов....??? Тъжно е. А не е нищо друго, просто сме хора. Паааднали хора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.